Author Topic: Старците  (Read 13552 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #270 on: януари 07, 2019, 04:04:21 am »
РЕЧНИК НА ЗАЛИХИР

Аазара – Яснотата, Отключването, Позволението да виждаш
Аанхарат – Покоят като Древно Състояние
Аараявара – Древната Чистота, Абсолютната Неопетненост
Аармарая Марита – Абсолютната Родина
Аахайра – Мистичната Скритост, Мистериозната Вглъбеност
Аахайрава – Нищото като Древно Състояние
Аахара – Мистериозната Същност, Скритата Същност на Прасъществото, Дълбината на Прасъществото; Отсъствието, Което е породило Същността
Аахара Харир – Дълбинното Място, Дълбинната Скритост, Дълбинният Покой
Аахирия – Този, Който е преди Вдъхновението; Този, Който е вдъхнал Вдъхновението
Авазирия – Вдъхновението; Пробивачът на скалите, световете
Адарохот – Единството; Това, което слива Същностите
Азамот Харайа – Скритият от световете, Незнайният за световете; Скритият Незнаен
Азарира – Завръщането
Азахир – Изгрев; Това, Което излиза от Скритостта Си
Азахирия – Еликсир; Мъдрата Есенция, Скритата Есенция; Това, което дарява Простора
Азомора Харот – Най-скритата и Страшна Тайна: Мястото, в което никой не е прониквал и никой никога няма да проникне във всички времена и епохи
Азорим – паразит, това, което води в празнотата
Азорот – Доброто; Това, което трябва да те заведе в Разбирането
Азхаротор – Мъдростта като Древно Състояние
Айдара – Прасилата; Могъществото което излиза от Центъра; Мълниеносното Начало
Айра! – Зови ме! Призови ме! Въззови ме!
Айхама – Древният Ключ; Изначалното Единение; Това, което те обожествява; Това, което ти дава Дълбината
Айа! – Ела!
Ал Хадира – Великото Светилище, Любовта, Древният Сияещ Лъч
Алдаротор – Премъдростта, Правиждането, Умението на Пронизновението, Умението на Пронизващата Сила
Алмарая – Уединението, Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото
Алмариха – Любовта като Древно Състояние
Ал–Мозор – Повелителят; Повелителната Сила, Която говори само един път
Амадара – Слънцето в човека, Осветителят, Обновителят
Амазирия – Пълнотата като Древно Състояние
Анхарат – Покоят, Царят в човека, Овладяната Сила
Анхаротот – Учителят, Дареният с Древност, Върховният – Учителят на Учителите, Върховният Даряващ, Дарителят в Дарителите, понеже е Всеобхватен и Неделим; Роденият преди Слънцето
Арадор – Врата, Другото Измерение, Входът към Мистичното
Аразима – Мястото, в което нямаше нищо; Нулата
Араха Ахор! – Елате в себе си!
Араха! – Върни се! Събуди Центъра си!
Арахама – Действието, Чистото Древно Действие
Арахая – Жената, произлязла от Сърцето на Словото; Изворът на Божественост; Порталът на Любовта
Арая Аривара – другата същност, отделената същност, това, което трябва да се учи и поучава; това, което трябва да търси себе си
Араявара – Чистотата, Вътрешната Яснота, Дарът да разбираш Пътя си, Дарът да виждаш Скритото в себе си
Аривара – Същностното, Същността, Есенцията на Смислеността
Ариворот – Словото; Вдъхновителят; когато е очистено, става Учителят
Аризама – Този, Който не е; Отсъстващият
Аризама Хорот – Единственият Виждащ; Този, Който дарява Откровенията
Ариха – Ръката, Покоряващата Воля, Целителните Лъчи
Армарахава – Безмълвието като Древно Състояние
Архотор – Неизменност, Неизменна Съсредоточеност
Атеварая – Пресветла, Сияйна Частица от Праогъня, запалена от Праогъня, оживялата в Истината, устоялата
Атеварот – Праогънят, Прапроизходът
Ахавира – Ручей в Извора, Вътрешно Течение в Извора, Извор в Извора; Извор в Тайната, Живот в Живота
Ахамава – Виждането; Това, което се взира отвъд нещата
Ахамира – Животът, Изтичането на Духа, Чистият Духовен Поток
Ахамира Ара – Живот в Изумлението, Възторгът на Чистото Сърце, Разцъфтяването на Сърдечните лъчи
Аханир – Приятел; Този, който се жертва за твоята Истина
Ахима Мавари – Един от Неизречените; Един от Скритите Древни Същности, Който е приел да стане Същество
Ахира – Тайнството на Битието; Излъчената Скритост, Забулената Поява
Ахирая – Волята; Нещо, което те води до края
Ахоролот – Убеждението, Единението с Вътрешната Сила
Вайхара Дарахар – Последният Глас; Този, Който определя всичко; Гласът над всеки говор
Вараха – Реална Реалност, Неизречена Реалност
Варахира – Чистото Изначално Възприятие, Ясното Провиждане
Варихи – Водителите към Живата Вода, Пазителите на Живия Път
Вахая – Водата, Благата Сила, Животът на живота
Верахот – Не-диханието като Древно Състояние
Дараватра – Смисълът, Отворената Врата да влизаш в Смисъла, в Бога
Дарахар – Гласът; Диамантеният Говор; Създателят, Който е произнесъл нещата, но е останал Скрит в Себе Си
Дарахол – Дърво; Същество, което никога не губи себе си, защото корените му са в Духа, а не в земята

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Втора Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #271 on: януари 09, 2019, 07:29:36 am »
Дарая – Сърце, Сияещата Есенция на Душата, Скритото Светло Място
Дараяра – Любовта като Бездна
Дарима – Доверието, най-скритият Ключ на Развитието
Даритор – Звукът, Излъченото Мълчание
Даротор – Мъдрост, обитавана от Изначален Лъч
Даротот – Праезикът, Древните Същества
Дархат Вахари Айра – Древен Пазител на Безкрая
Дахар – Дъното
Даяра – Душата
Дехавира – Десетото Състояние, Съвършената Свръхцялостна Пълнота
Дехарон – Чистият Диамант
Дехира Рахотор – Диамантената Решителност
Дивир – Духът
Залирая – Красивото
Зарама – Истината; Истинност, Умението да се освобождаваш от себе си.
Зарамот – Древно Място без място
Захор – злото, сложността
Кахара – съдбата
Лахара – Лекотата, Полъхът
Лахатири – Дълбиннословия
Маахири – Мистериозни Прасили
Мава Дараява – Ясна Сърцевина
Майтара Архарат – Присъстващият Отсъстващ; Единственият Упътващ; Този, Който завръща всичко в Себе Си
Майхар – Храм, Живото Място в Сърцето; Мястото, в което Бог всякога присъства
Марахава – Тишината
Марихама – Милостта
Марихор – Предаността, Позволеният Път
Маротот – смъртта, нереалния живот, неовладяният хаос
Матанхари – Преживяване
Матирия – Тайната
Матот – Мракът
Махарита – Енергията
Махир – Мъдрец; Този, който се движи в Истината; Този, който умее да води себе си
Махира – Светлинният Поток, Точният Подход, Молитвата
Махира Дара – Мистична Капка от Живота на Меравот
Махирия – Магията, Силата на Преобразяването
Махорот – черното небитие, празнотата, самоограбената същност
Меравахайра – Свръхвглъбеност, Свръхневедомост, Прадревност
Меравот – Древният
Меравот Хорон – Древният Трон
Меритор – Старец, Същество от Дълбините; Същество, сродно с Древността и с Безкрая
Метер Харима – Меч от Безкрая
Миторат – мъглата
Мохатора – Свободата като Древно Състояние
Нериха Хазрима – Необяснимото Обяснение, Мистичната Яснота, Забулената Яснота
Низара – Незнайната
Охомо – Окото
Охомот – Очите
Равахирия – Благодат, Благодатност
Равая – Радостта, Изворната Вода на Душата
Рахайра – Благост, Благ; Двойно Слънце; Това, Което грее в Дълбинното
Рахайрити – Благоподобия, Благомълвие, Ухаещ Шепот
Уразума – Абсолютно Недосегаемият, Върховното Самовглъбяване, Абсолютната Недосегаемост
Уразумая – Върховната Непостижимост, Върховната Недостъпност, Праскритостта
Хаварити – Думите; Изначалните Озарители; Водители, слезли от Безмълвието като Пожертвувание
Хадир – Търсач
Хазор – Извор
Хазори – Познавачи, Водители
Хазорот – Този, Който е всякога, във всеки миг; Постоянно Присъстващият по Неведом начин; Постоянно Пребъдващият, Винаги Бдящият
Хазорот Араха! – Древна Повеля: „Завърни се в своята Неведомост! Завърни се в своята Велика Скритост!“
Хазрим – Изворът като Древно Състояние
Хайрития Ахарими – Океанът без брегове
Хаматира – Скалата, Силата на твърдия Дух – Принципът
Хамира – Дълбина
Хаморот – Хранителят на Истината и на Безмълвието
Хар – Миг, Висше движение
Харавайра – Скритата Същност, Изначалната Сила, Пробиващата Сила
Харавар – Здравето, Светещото начало
Хараварат – Върховната Неведомост, Съвършенството, Съвършеното Място
Харазама – Пустотата; Мястото, в което не се вижда краят
Харазар – Ключът
Харахот – Неведомост
Харива Атор – Специален Устрем; Това, което е пронизало Истината
Харима Махатая – Неизлъчена Неведомост, Върховна Праскритост, която е отвъд всичко
Харира – Дълбока Себесъщност, Себескритост, Нещо, Което е в Себе Си
Харити – външни, уязвими
Хариторх – Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека, Окончателното Мъдродействие
Хариха – спомен, стар приятел или враг, преживян опит
Хатария – Пустинята
Хатор – Пътят, това, в което всичко се осмисля
Хаторот – Свръх; Свръхреалният; Този, Който дава Реалност на Реалността
Хаторот Вараха – Свръхреална Реалност, Свръхнеизреченост
Хаярая – Благодарността, Лицето на Душата
Хитири – животните

Древните живеят в Ядрото на Истината.

Истината е преди Словото и затова тя е Безмълвие.

Любовта прониква във Вечността а Истината – В Древността.

Абсолютът живее над Древността. Той я е създал от Себе Си, тя е Негово Излъчване.

Елеазар Хараш
Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Втора Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #272 on: януари 10, 2019, 06:04:23 am »
Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има Имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното.

Предговор

Сияещият Свят

   Коренната Основа на Старците е Сияещият Свят.

   В Старците няма Тайни, а само една Бездънна Мистерия.

   Ако трябва да избирам между Слънцето и Стареца, избирам Стареца.

   Всеки Старец е Мъдро Сияние, защото е унищожил света в Себе Си, за да даде място на Своята Безпределност.

   Ароматът на един Старец, това е Благата Сила в Него.

   Прекрасен е ароматът на розата, но Благото Дело на един Старец е Безпределно.

   Старците имат Своите неумения – те не умеят да правят зло.

   Що е Старецът? Океан от Съсредоточеност.

   Старецът е Аура, в която можеш да се развиваш.

   В Очите на Стареца сияе Диамант, В Ръцете Му сияе Безпределност, а в Сърцето Му – Лъчи от Милост.

   Що е Старецът? Планина от Спокойствие.

   Старецът е Същество, Което ни дарява Крила.

   Заради Истината Старецът е изоставил всички блага и така сам е станал Велико Благо.

   Всеки Старец е предан на Своето Уединение.

   Съкровището на Старците е Дълбина Неземна.

   Ако се състоиш от Благост, ти си Старец.

   Старецът е Божие Движение на Неведомостта.

   Старецът е роден от Древност.

   Всеки Старец е Движение на Божията Реалност.

   Що е Старецът? Дълбинен Поглед на Божията Милост.

   Какъв е Пътят към Старците? Отговорът е: Мистериозно Усърдие.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, 5 юли 2018

Повелята на Шадая Анхор

   Шадая Анхор (на Древния Език Аразума) – Сфинксът, Пазителят, Неподвижното Безмълвие – това е Тайното Учение на Безмълвието. Малцина са, които безмълвстват древно. Другите само мълчат. Да безмълвсташ древно, означава да си открил Дълбинния Смисъл на живота – това, което е преди живота. Безмълвие постигат тези, които са докоснати от Шадая Анхор, или Сфинкса.  Сам Сфинксът казва: „Докосни Безмълвието и тръгни на път към себе си, на път към собствената си Древност“. Безмълвието е Древен Пазител. То е преодоляло всички земни катастрофи, защото то е Предвечно, то е преди времето. Това, което Безмълвието знае, времето го учи.

„Събуди Древността си!“

   Шадая Анхор – Сфинксът – казва „Събуди Древността си, защото времето е бедно, времето е бавно. Времето лекува, но не учи. Само Безмълвието е Учител. Общувай с това, което не виждаш, за да прогледаш.“ Никой никога не е могъл да изпревари Безмълвието. То е предхождащо. То е Последната ни Дълбина. То е скритата в Мистерията ни Древност. От тази Древност е слязло Безмълвието и е станало Шадая Анхор. И този Сфинкс ни указва пътя към себе си.

Сфинксът задвижва Безмълвието

   Сфинксът е Дълбока част от Скритостта на Древния. Светът и времето движат говоренето. Сфинксът задвижва Безмълвието. Що е Безмълвието в Древен смисъл? Осветителят на Съзнанието. В това Осветено Съзнание няма змия, няма време, няма пропаст. Тук се движи Чистият Дух. А Земята е дадена само да се завърнеш. Безмълвието е подготовката, очистването, отделянето от говора на времето. Безмълвието е Древен Извор. Никой никога не е успял да победи Безмълвието. Защо? Защото не е узнал какво се крие там.

Безмълвен Страж

   Безмълвието люби Истината. Истината е Шадая Анхор – Безмълвен Страж, Скрита Сила. А говоренето е потънало дъно, потънал свят. Ти можеш да говориш само ако изхождаш от Безмълвието. Ако изхождаш от мълчанието, ти си губещ. Ако изхождаш от говоренето, ти си осъден. Да изхождаш от Безмълвието, то е Чистото Слово – Стълбата на Безпределното, Пътят към Благата Истина.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #273 on: януари 11, 2019, 04:50:51 am »
Арамая е Независимост

   Арамая (на Древния Език Аринор) – Отсъствието – е Независимост. Щом присъстваш, ставаш зависим, въвлечен. Дълбоко в себе си ти не си от света на събитията. Дълбоко в себе си, ти не си от света на явленията и сътвореността. Ти си Арамая – Отсъствие. Но ти си изгубил Отсъствието си и си станал явление. Древните Независими Старци казват: „Не бъди явление, не бъди събитие. Бъди Отсъствие, бъди Реална Дълбина, защото Амором ( на Древния Език Аринор) – Древният – ни е показал Чистото Си Отсъствие“.

Чистото действие увеличава Отсъствието

   За да разберем Арамая – Отсъствието, трябва да действаме чисто. Ако действаме чисто, ние увеличаваме нашето Отсъствие. Тези, които са действали нечисто, са станали присъстващи. Те са се облекли в материя. Станали са сътворени. Те са заживели във времето. Колкото по-възвишен е човек, толкова е по-свързан със себе си, с времето и с тялото. Чистото действие е отделящо. То се движи към Несътвореното, към Отсъствието. Колкото повече отсъстваме, толкова повече сме в Същността си и в Истината.

Знае как да присъства и как да отсъства

   Арамая – Отсъствието – е нашата Сила. В Отсъствието сме смирени, съхранени. В гордостта, в нечистотата сме излезли на показ. Станали сме външни, шумни. Само Тишината е древен Учител. Чрез Отсъствието ние привличаме Тишината. Преоткриваме я като Приятел. И Тишината ни води към себе си, към нашето Изначално Място. Шумът е отделяне, Тишината е Завръщане. Ние трябва да се придържаме към Отсъствието. То е Пазител. То знае как да присъства и как да отсъства. То владее това Изкуство.

Арамая е Път към Древния

   Арамая – Отсъствието – е Замисъл, Скритост от човешките неща. Отсъствието е всякога Неуловимо като Амором – Древния. Как ще уловиш Древния? Как ще Го видиш? Как ще Го разбереш, след като Той е отвъд виждането и разбирането? Той е Арамая. Той е Глас в гласа, без да е Глас. Той е Чисто Действие, без да е Действие, защото е отвъд. Той присъства отсъстващо. Когато е напълно явен, Той отново е Скрит. Слава на Скритостта Му! Той ни е дал Арамая – Отсъствието, за да имаме Път към Него. Арамая е Методът, Приближаването и Сливането.

Амором – Древният

   Амором (на Древния Език Аринор) – Древният – е Ароматът на Мрака. Той е създал Мрака и в Сърцето на Мрака е поставил Уханието Си. Амором е създал Велика Преданост към Себе Си в съществата, за да Го търсят Преданите. Амором е създал Истината, за да може съществата да се вселяват в Него и Той – в тях. Истината е Затворена Книга с Отворена Врата, с Отворено Сърце. Амором иска да стигнеш до Дъното Му, за да те извиси във Висините Си, които стават и твои Висини, защото Амором е решил ти и Той да бъдете от един род.

Океан от Сияещо Безмълвие

   Амором – Древният – е създал Безкрая, като е изтекъл от Себе Си. Това е Неговата Бяла Есенция, която е Скрита Чистота. И развивайки се, тя е образувала Безкрая – Дома на Свободата. Тази Скрита Бяла Есенция е течна. Наречена е още Прасветлина – Майката, Първичната Утроба на съществата, които за да я населяват, трябвало също като Древния да бъдат съставени от Бяла Есенция – Пречистеното Съзнание. Безкраят е създаден подобно на Амором – като Океан от Безмълвие, Сияещо Безмълвие.

Смъртта се лекува с Истина и Безмълвие

   Амором – Древният – е Безкрайният Пазител на Бялото Съзнание, или Невидимата Дълбина. Когато съществата са се отказали от Бялото си Съзнание, те придобили другото съзнание. И досега другото съзнание търси пътя си, лечението си – лечението си от смъртта. Но смъртта се лекува с Истина и Безмълвие. Думите са болести, ако не са чисти като Бялата Свобода. Тези думи са съществата, донесли смъртта; докато Думите от Бялата Светлина, от Бялото Съзнание са Лекари – Влиятели, които отстраняват булото на смъртта.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #274 on: януари 12, 2019, 06:06:02 am »
Бялото Съзнание разбулва Истината

   Адором е Древно Искряща и Сияеща Дума. Адором е Бащата на Думите. Той е Водителят на всяко Бяло Съзнание. Само едно Бяло Съзнание може да разбулва Истината. Това Бяло Съзнание е скрито в най-тънката част на Сърцето ти. Има само един Метод и това е Живот в Амором и Истината чрез Бялото Съзнание. Това означава твоята Реалност да живее в Абсолютната Реалност. Ако ти си Реалност, всички други практики са второстепенни, защото, ако ти си Древно Безмълвие и Истина, ти си по-дълбок от всички практики.

Мохрот те боготвори

   Мохрот (на Древния Език Аразума) – Мистичният Мрак – е като Предълбок Океан, който те пречиства отвътре, в Дълбините. Светлината никога не може да стори това, защото светлината не е Мистична, тя е само добра. А Мракът е Всепоглъщаш. Голгота е Всепоглъщаща Истина. Тя помита всичко светло и тъмно в тебе. И в тебе остава само Есенцията на Същността. Мракът те прави Изначален, защото те боготвори. А светлината само те милва. Не е лесен този въпрос за разбиране.

Мохрот е Съкрушител и Възвисител

   Мохрот – Мистичният Мрак – не те води нито към светлина, нито към тъмнина. Мохрот не си играе с тебе. Мохрот те води от Същност към Прасъщност. Светлината и тъмнината ти обясняват много неща. Мохрот не е обяснител. Мохрот е Съкрушител и Възвисител. Той така ще те възвиси, че ти ще оставиш завинаги тъмнината и светлината. Те принадлежат на сътворението и затова е казано: „Да бъде светлина!“. Но Мохрот не говори така. Той ти казва: „Да бъде Мистерия!“.

Песен на Безпределност

   Мохрот, този Мистичен Мрак, не общува със сътворените светове. В този Мрак е скрита Пресветлата Същност на Меравот (на Древния Език Залихир) – Древния. В тази Голгота е скрит Смисълът. Чуй Голгота вглъбено и ще чуеш Песен и Безпределност. Но ако ти си съставен от светлина и тъмнина, ще чуеш тъжната песен на сътворението. Мохрот е Древен Замисъл за спасение от сътворението, от светлината и тъмнината. Ако светлината и тъмнината са малък подарък, то Голгота е Велик Дар, Неизчерпаемо Необяснимо Съкровище.

Ръцете на Амон Ар

   Мохрот  е Древен Портал, Мистичен Портал. Тук е скрит Тихият Глас, Който е Душата на Развитието и Духът на Мистериопознанието. Ако душата е отвъд видимото, то Духът е отвъд Невидимото. Мохрот, това са Ръцете на Амон Ар (на древния Език Аразума) – Древният Маг, Скрития Маг. Този древен Маг те е залюбил от милиарди години и все те чака с Дара Си, Дара на Голгота, за да станеш подобен на Него – Безкрайно Освободена Същност.

Мракът ни превръща в Свобода

    Мохрот – Мистичният Мрак – ни превръща в Свобода, в Чисти Духове. Тук никакво страдание не може да се приближи, защото няма сътвореност. Мохрот е Древен Жезъл, Изначално Осветен, но скрит от сътворението. За Мохрот не е важно дали си жив, или умрял, а дали си преодолял. Мохрот е Умение на Несътвореността, на Скритостта. Този Мистичен мрак е Ваятелят на Извисяването. Светлината не може да те извиси, тя те води само донякъде. Светлината е приятна и неумееща. Мохрот е Древна Диамантена Сила.

Мъдрите постоянно се подготвят за Мрака

   Светлината те упътва, Мракът те вижда и те чака. Светлината те успокоява като доброто, но не ти дава Истината. Освобождението се случва в Мохрот. Мъдрите постоянно се подготвят за Мрака. Неразумните постоянно се отдалечават от Мрака и затова Истината всякога ги гони навън в сътворението. Чрез Мохрот ние придобиваме Древната, Несътворената Връзка с Истината. Мохрот е най-великият Дарител. Който познава Голгота, познава Върховната Милост.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #275 on: януари 13, 2019, 06:17:59 am »
Мохрот ни търси Съкровено

   В Мохрот – Мистичния Мрак – няма времена и години. Тук живее Необятността. Във времето и годините ние сме заключени. И затова Мохрот ни търси, но ние невинаги го разбираме. Мохрот е дълбоко виждаща Сила и тя знае как да си избира съществата. Мохрот ни търси Съкровено. Този Мистичен Мрак мисли за нас по-дълбоко, отколкото ние за себе си. Когато Мохрот те възлюби, той ти позволява да го видиш без страх.

Мохрот е Посвещение

   Мохрот ти позволява да влезеш в Необятното му Безмълвие, да се докоснеш до Безкрая, до Бездънната Пълнота. Мохрот ти позволява да да го усетиш, да пиеш част от тази Бездънна Пълнота. Така Мохрот докосва Разумните и те започват да се подготвят за изпитанието на изпитанията. Мохрот е Посвещение в собствената ни Безпределност, която ни е дарена изначално. Чрез Мохрот се завръщаме в Скрития Живот на Леката Необятност. Това Завръщане е Полет в Ефира. Това е Потаен Живот, на който тия от рая биха завидели, защото раят не е Свобода.

Дарамон – Устоят

   Дарамон ( на Древния Език Аринор) – това е Устоят. Когато си покорен на Амором – Древния, твоят Устой е Бездънен. Даромон не е от света на творенията, нито от света на духовете. Дарамон е слязъл от Мистерията. Устоят е Лъч на Древния. Пред този Устой бедствията винаги се провалят. Пред този Устой бедствията се рушат като сухи клони в огъня. Устоят в нас разрушава основанието на света. Светът е млад и крехък, Устоят е Древен.

Диамантена Сила

   Дарамон – Устоят – е от древния Свят, остатък от самия Древен. В Устоя никога не може да се загнезди времето, светът, сътворението, падението. Устоят поразява злото и света. Единствената Сила, която поразява злото, е Дарамон. Пред тази древна Сила злото плаче, защото нищо не може да вземе. Дарамон е осмислено и съсредоточено Ядро на Силата. Устоят е образуван от Диамантената Сила.

Сила на Истината, на Неизменността

   Дарамон – Устоят – е Сила на Истината. В Устоя изменчивите умират и затова той се явява в опасност. Устоят в нас, това е Древният Свят, а изменчивостта е падение в историята. В Древността тези, които са изгубили Дарамон, са искали да го обсебят, но не успели и се провалили в себе си. И оттогава все го търсят. Но Устоят ги е разбил на парчета и сега дълго трябва да се събират и да узряват, за да се върнат.

Мъдрата Жертва влиза в Устоя

   Устоят е Отломък от Бездънната Скала. Той е Древно Място, Праобраз. Устоят е Древно Прикрито Същество, което се е пожертвало за Амором – Древния – и е било наречено заради тази Жертва Дарамон – Устоят, Древното място, Отломъкът. И оттогава всички, които мъдро се жертват, влизат в тази Бездънна Скала, в това Древно Неуязвимо Място.

Той те води към Истината и Мистерията

   Амором – Древният – не живее. Той е Истина, Той превъзхожда живота. Той слиза в живота, но не живее. Той слиза в тебе не да те води към живота, а към Истината и Мистерията. Мистерията е Изначално отвъд живота. Всичко е извлечено от Него. Само Той е извлечен от Себе Си. На съществата е дал дихание, на Себе Си е дал Безкрайност. Той е поискал диханията да Го следват навътре в Безкрая и още по-навътре – в Мистерията. Той се е разгърнал в Безкрая и се е скрил в Мистерията. Това, Скритото в Мистерията, се нарича Амором.

Търси само Него

   Амором – Древният – е Началото, Скритото Безименно Начало. Той започва, но никога не свършва. Когато Той се усмихва, огрява. Когато Той се явява, вдъхновява. Когато Той ни погледне, извисява. Когато Той ни докосне, ни призовава към Себе Си. Който е познал себе си, търси само Него – Извора. А когато наистина Го познаеш, и ти ще станеш Извор в себе си, защото Той ще стане твой. Който не търси Извора, няма вода, с която да полива пътя си. Който се е посветил на Извора, принадлежи на Него.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #276 on: януари 16, 2019, 07:00:03 am »
Истината е в Него

   Амором – Древния – Него само Тишината може да Го назове, но тя мълчи, защото, ако Го назове, ще изгуби нещо от себе си. Ако търсим Истината, трябва да търсим Него, защото Истината е в Него. Истината е скрита в Него и в нашия Мистичен опит, който Той ни е дал. Той е, Който може да ни даде Ново и Тайно Състояние на Съзнанието, чрез което да ни даде Истината и да се завърнем при Него. Той е Тънкото в Тънкостта. Той е Особеният в Особеното. Той е Събитието преди събитието.

„Аз съм Благият Покой“

   Амором – Древният – иска да овладеем Тънкото, за да станем подобни на Него. В това Тънко Майсторство е Лекотата на живота. Лекото е Безмълвно, Ефирно, Свободно. Той се намира в Тънкото на Тънкостта. Той се състои от Неуловимост. Когато Той ни владее, ни пази. Ако Аз овладявам Истината, то е, защото Той ме овладява. Той Ме учи на Вътрешните неща, защото сам Той е скрит вътре в нещата. Той Ме учи на Своето Присъствие в нещата, като Ми казва: „Ето, виж Ме“. Амором казва: „Каквото и да се случи, Аз съм Благият Покой“.

Амахот – Нищото

   Амахот (на древния Език Аринор) – това е Нищото. Нещо се е случило в Тайната на Нищото. Нещо се е преобразило, нещо се е задвижило. Случил се е преход, слизане. Нищото е Древна Мистерия. То не е за хората, то е за Древните Духове. Велик Промисъл е променил измеренията. Древният Покой е излязъл навън. Случило се е движение. Не-образът е придобил образ, очертание. Това е Отломък от Древния Път.

Свободата на Амахот

   Амахот – Нищото – има в себе си най-неуловимия ход. Милиони същества в нас търсят Нищото. Тези същества частици търсят своя Древен дом, своята Свобода. Тези частици са създадени чрез Изречено Слово далече преди Вселената. Тази Вселена не е Истинската Вселена. Ако частиците в едно същество са светли, връзката с живота е жива и динамична. В нас има мистериозни частици клетки, с които, ако ги задвижим, осветяваме Съзнанието си и то става наш Ефир, наш Център, който ни води в Свободата на Амахот.

Дълбинна и Древна Мъдрост

   Нищото – който го е разбрал, е започнал да вижда в Сърцето на нещата. Който има Амахот в себе си, той може да променя времето в другите. Нищото е толкова Дълбинна и Древна Мъдрост, че за хиляди и милиони години малцина се приближават. В нашето Сърце се намира частица от Нищото. На това Място тече най-чистият Извор. Наричаме я частицата Любов. В тази частица е скрито Древно Познание, защото тя е излязла от Амором – Древния. Сам Той е Амахот – Върховната Скритост.

Нищото е Пълнота

   Амахот – Нищото – не се поддава на наука. То е Мистериозно и Пътят към него е за Мистици. Нищото е Древност. Нещото е история. Нищото е Пълнота. Нещото е Вселена. Който е разбрал Нищото и Истината, той все повече ще получава пълнотата си. Който е избрал историята и Вселената, ще обеднява и ще се проваля. Нищото е отиване в Древното Състояние на Благата Пълнота. А Вселената – тя всякога ще е неустроена и пуста.

Ако си избрал Азайра

   Азайра ( на Древния Език Аринор) – това е Истината. Ако си я избрал за начало в живота си, тогава твоите обстоятелства ще бъдат правилните. Те ще бъдат едно с Древния, защото обстоятелствата, това е Неговата Ръка. Щом си избрал Азайра, тя ще те обучава. Тя е вещ Учител и ще те води от Финото към Тънкото и от Тънкото към Безкрайното. И затова е казано: „Твоят Учител е твоята Истина. Твоят Учител е твоят Осветител“. Основата на Безкрая е Духът на Азайра. Който е избрал Истината, за него тя се превръща в Път към Дълбините му, към Същността му. А за другите тя е само Послание и Повик.

Дълбоката Истина е Дълбока Тишина

   Азайра – Истината – е твоята собствена опора. Азайра определя Пътя навътре. Когато си се посветил на Истината, тя ще ти говори с тънкости. Истината е Храмът на Тишината в Древността. Истината вижда чрез Тишината, защото Истината е Тишина. Тишината и Истината – това е Древна връзка. Ето защо Тишината напълно разбира Истината. Истината сияе в Тишината. Дълбоката Истина е Дълбока Тишина и Дълбоката Тишина е Дълбока Истина. Когато Съзнанието стане Истина, то се превръща в Тишина. В Тишината се намира Изначалното, а Изначалното е Истината.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #277 on: януари 17, 2019, 07:19:53 am »
Тишината е Съкровище

   Азайра – Истината – е, която ни учи да понесем Дълбоката Тишина. Тишината е Духовна, Божествена и Абсолютна. Тя не е за обикновени души. Тишината е Приятел само на същества със Същност, с Цел, с Духовни Идеи. Тишината е Съкровище, Тайнство, Лечител. Тук е скрито Древнопознанието. Тук Истината е съхранена. Тишината е, която прави Истината Могъща. Който е въоръжен с Истината, пробива света и булото на сътворението. Азайра не живее в света, защото в света тя е омърсена. И затова тя живее в Тишината и сама решава на кого да се открие.

В Истината расте Несътвореното

    Азайра – Истината – създава Силата в нас. В Истината времето губи себе си, сътворението се разрежда. Тук, в Истината, расте и се развива Несътвореното. Азайра носи две неща: агония за света и Достойнство за Търсачите. Самото Изричане на Азайра е Сила. Ако често изричаме Азайра,  тази натрупана Сила в нас променя човешката ни природа. Азайра е Огън и Преобразител. Когато Азайра е в нас или близко до нас, духовете треперят. Когато Азайра е в нас, духовете чезнат. А когато Азайра ни е погълнала, ние сме в Свободата.

Лавайра – Любов към Древния

   Лавайра (на Древния Език Аринор) – Любовта – е дадена, за да създадеш Древния в себе си. Лавайра е дадена, за да създадеш собствената си Мистерия, собствения си Храм. Любовта ни говори на Древен Език, а не на човешки. Да имаш Любов към Древния, това означава да си призован да се завърнеш. Това Древно Чувство е Жива Даденост, Дарен Извор, Благословен Възход към Мистерията, защото тя те е избрала.

Любовта е Мистерия, Мракът е Тайна

   За Лавайра – Любовта – всичко е светло и тъмнината, и светлината, защото Любовта е от Древен Род, от Древен Свят. Тя е Изначално Излъчване, покрило цялата Бездна. Любовта е като Жезъл, който управлява Вселената. Любовта има в себе си естествено осветена Мъдрост. И затова, когато тя влиза в Мрака, увеличава Прасветлината си. Любовта е Мистерия, Мракът е Тайна. Те се познават, те са от Древен Род.

Чист Етерион – Необятен и Бездънен

   Лавайра – Любовта – има в себе си Неуязвимата Праматерия, Чист Етерион – Чиста Изначалност. Лавайра, това е Древна връзка с Необятността. И затова, който я ограничава, я губи. Лавайра е Незрим Вятър. Тя не живее във времето, но слиза в него, за да преобразява. Обятията на Любовта са Бездънни, Необозрими. Тя идва, за да въздига проваленото мислене. Всички събития в света се движат от Лавайра.

Думите са поразени

   Лавайра следва своя собствен и неизговорим Път. Когато тази Велика и Древна Любов се яви, думите са поразени, те замлъкват, защото знаят, че тя е много стара, много Древна – преди думите, преди езиците, преди говора. Любовта изяснява, но не обяснява. Тя иска ти сам да откриеш отговора. Любовта насочва, но не разкрива. Тя те повежда, но те оставя на себе си, на твоята собствена Същност. Лавайра е Тайна на Живота. Тя е Тайна, която не е за решаване, а за следване. Тя е изваяна от Бездънна Мистерия. Дори и Боговете не я разбират, но я следват.

Ааян – Скритата Усмивка на Слънцето

   Ааян (на Древния Език Аринор) – това е Сърцето. Присъствието му винаги е духовно. Мъдрият има Тайно Сърце, скрито от света. Сърцето му е Скрита Усмивка на Слънцето. Сърцето му е Изначално Тайнство. Сърцето му е образувано от Чисто Съзнание. Ааян го огрява и го осветява отвътре. Ааян води Пътя му. Сърцето му познава Истината, защото Истината е за Ааян.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #278 on: януари 18, 2019, 05:51:32 am »
Сърцето е образувано от сълзи

   Ааян – Сърцето – има Древна Мистична история. Произходът на Ааян е много красив. Преданието казва, че Ааян се е родило, когато Душата е изгубила Амором – Древния. И тогава тази Душа цялата се е превърнала в сълзи. Тези сълзи се събрали в едно цяло и образували Ааян. И тогава единственото, което казало Сърцето е: „Ще се завърна в Душата си за да Го открия, защото Амором е Сияещ Баща“. Сърцето е история на водата, предание на сълзите. Ето защо хората много плачат.

Особен Лъч от Амором

   Ааян – Сърцето – е Невидима Дълбина. Сърцето е повече от Съкровище, повече от Богатство. Сърцето е над всички видове дарби. Особен Лъч от Амором – Древния – е скрит в Ааян. Ето защо Ааян сияе и в този, и в отвъдния свят. Помисли само за една Светла Същност, която е в другия свят, и ще усетиш Сияещото Ааян – течащата Красота веднага тръгва към тебе, защото в Ааян има нещо Неродено.

Върви към своето Начало

   Ааян – Сърцето – е Мистично Слънце, Слънце без време, без календар. Нашето Сияещо Ааян е Древен Водач. Каквото чувстваме, натам вървим, но Сияещото Ааян върви само към своето Начало: Амором – Древния. Някога Амахот – Нищото – е докоснало една сълза и тя е станала Сърце. Ето защо в Ааян има  нещо Неродено, нещо Несътворено. Защо Ааян сияе? Защото е докоснато от Нищото. Ааян е Еликсир на Тишината.

Аараха – Живот в Бога

   Аараха ( на древния Език Залихир ) – това е Върховната Практика. Има една Върховна Практика. Има една Изначална Практика. Това е Живот в Бога, Съблюдаване на Бога. Тук е цялата Истина, цялата Практика, цялата Мъдрост. А щом не си в Бога, тогава какво ще практикуваш? Всичко, което е в Бога, е Благословено. Всичко, което е Мъдро, е изначално Благословено – то няма нужда от повторно Благословение. А всичко неразумно практикува нещо друго, но това не е Аараха – Изначалната Същност, Изначалната Практика.

Върховната Практика

   Аараха – Върховната Практика – е Живот в Бездънното Начало. Това е Древният Път, Древният Живот. Тук не практикуваш, за да успееш; тук не търсиш за да намериш. Тук нищо не питаш, защото Върховната Практика е чисто осъзнат Живот в Древния. Как ще Го търсиш, като Той е всичко и навсякъде? Той е Могъщата Неподвижност, Която движи всичко. Той е самият Изначален Живот. Той е Праблагословението и ти живееш в Него.

Практикуване на себе си в Него

   Аараха е практикуване на себе си в Него. Каква практика има орелът освен един съсредоточен живот? Каква практика има изворът, освен да извира осъзнато? Каква мисия има човекът, освен да живее в Него? Ако имаш Живот в Него, това е повече от мисия. Това е Образ и Древноподобие. Замисълът на Древния е Живот в Древния,  Живот в Истината – ето това е Аараха.

Ако ти мислиш  Свещено

   Аараха – Върховната Практика – е Живот на обновяване с Истината. Ако живеем в Истината, пием Истината. Истината храни Силата на Живота. И това е Аараха – Мистичната Практика. Който практикува Аараха, живее в Изначалния Порядък. Тук всичко сложно завършва с Простотата и с Лекота. Ако живееш по човешки, каквото и да практикуваш, то вече е отклонение. Но ако ти мислиш Свещено, Божествено, всичко се преустройва и ти навлизаш в Аараха.

Древният е Невидим Спътник

   Любовта е повод, за да разбереш Обхвата на Амором – Древния. Мъдростта е причина, за да разбереш Необятността Му. А Истината е начинът, за да се вселиш в Него. Древният е скрит дълбинно навътре. Древният е Невидим Спътник и Наблюдател на всяко нещо. Той дълбоко те познава, а ти трябва да се поучаваш. В Древния е скрит твоят Път, Пътят към самия тебе, но по законите на Амором и Истината.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #279 on: януари 21, 2019, 07:32:35 am »
Когато осъзнаем своето Нищо

   Амором – Древният – е Присъствие. Съществата са само същества. Чрез тях действа Присъствието. Амором е Сила, съществата са инструменти на Силата. Амором е Скрит, съществата да явни. Амором е Глас, ние сме само говор. Амором  е Звук, ние сме шум. Амором ни е дал Свобода, за да осъзнаем своето Нищо. И когато осъзнаем това, Той ще заживее в нас и ще стане нашият Път. Амором е Древен, защото никога е нямал минало.

Наблюдава тайно всяка частица

   Амором – Древният – наблюдава тайно всяка частица, всеки атом, всяко мислене, всяко чувстване, всеки полъх. Амором наблюдава всяка дума, защото всяка дума си има сърце. Амором познава сърцевината на всички неща. Той познава скрития живот в дърветата, отровата в змията. Амором съхранява Силата Си в Смирените. Амором Сам по Себе Си е Бездънна Прелест, но Той може да те изпрати в един студен свят, за да се научиш да цениш.

Създал е Всемогъщи Правила

   Амором – Древният – е създал Всемогъщи Правила. Тези Правила са вътрешно ясни. Те са написани във всяко Чисто Сърце, а в нечистите сърца тези Правила са полуясни, откъдето тръгва отклонението. Според Правилата съществата живеят или умират. Според Правилата човек сам определя пътя, по който да върви. Древният не се намира в знанието и затова знанието убива хората. Древният се намира в Чистотата и Правилата, защото Амором е Мъдрост и Любов, а знанието е мястото на ветровете и ураганите. Ако живеем чисто, Амором ще ни научи на Правилата и ще ни даде Себе Си, ще ни даде Същност.

Амарайра – мисълта

   Амарайра (на Древния Език Аринор) – мисълта – е живо дихание, което ни говори, което ни шепне. Ние трябва да избираме мисли, които са Еликсири за Душата. В мисълта има бедност и богатство, усмивка и скръб, здраве и болест. Ние трябва да призоваваме Истината да ни разкрива скритото в мисълта. Истинската Амарайра е тиха, приятна, лека и сияеща, като Усмивка в Сърцето.

Дълбоката Мисъл е Божие Излияние

   Амарайра – мисълта, която възприемаш, трябва да те храни, да те пази, да те одухотворява, да те вдъхновява. Има Мисли, които са Велик Възход. Те отстраняват света и пробиват Вселената. Те са дошли от Тишината. Има Мисли, които текат като Извор. Има Древни Мисли, Древни Слова, които могат да те превърнат в Дух, в Истина, в Бездна и в Мистерия. Дълбоката Мисъл, която е дошла в твоя живот и която сияе отвътре, е Божие Дело. Това е Божие Излияние, Божия Изворност. Тя е част от Мистерията, която те вика.

Има Древни и Могъщи Мисли

   Амарайра – мисълта – е силна, когато човекът живее в Истината. Истинската Амарайра е плод на Тишината. Има Древни и Могъщи Мисли и Слова, които отстраняват света и сътворението, защото в тях действат Могъщи вселени Духове, Духове от Бездната. И ако тези Духове се сродят с вас, те ви повеждат към Тайнството на Бездната. Има много Мисли, които стават Могъщи чрез символи и представи.

Единството с Истината определя мислите

    Който е в Единство с Истината, Истината може да му подари Специална Амарайра, или Мисъл, която е Специален Дух – Потаен Обожествен кръг. Това е Амарайра с голяма Сила и голяма Отговорност. Това е мисъл с Древно Присъствие. Всяка Сияеща Амарайра си има живо туптящо Сърце. Който няма Любов към Истината, при него идват мисли, които ръководят измамния път. А който има Любов към Истината, при него идват мисли, които уреждат живота му и го водят в Центъра на Амором – в Древния Порядък.

Тук мисли не влизат

   Марахава ( на Древния Език Залихир) – Тишината – обича влюбените в Уединението. Центърът на Уединението е Могъщо Място. Тук мисли не влизат. Древният е Създател на това Дълбоко Място. Той е Създателят на Марахава – Дълбоката Тишина. Тишината е Особен Пламък на Древния, Пречист Пламък. Тази Тишина е преди живота, преди Словото. Словото е слязло по необходимост. Тишината е Праотецът на Бездната, а Словото е Пътят към Праотеца. В Истинското Слово трябва да говори Тишината.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #280 on: януари 22, 2019, 07:44:06 am »
Изумената Тишина

   Съществува Чиста Тишина. Съществува Блага Тишина. Съществува и Изумена Тишина – това се случва, ако Древният е стъпил в нея. Тишината е най-чувствителна, когато Той влезе в нея. Той е Бащата на Тишината, а тя е само Негов Дом, Негово Чисто Място.

Океан от Мистерия и Покой

   Да имаш Мистичната Тишина в себе си, е Дар. Най-големият Подарък в живота е да имаш Дълбинно Чувство на Любов към Древния и към Неговата Тишина. Тази Тишина е Висша Скритост, Висше Място. Никой никога не е побеждавал Тишината. Срещу нея няма метод. Тишината е Древна. Тя е Океан от Мистерия и Покой. Тишината е Престолът на излялото се Изначално Благословение.

Място на Благоговение

   В Тишината се вдълбочаваме. Слава на Тишината! Тя е Място на Почит, Благоговение и Висша Възхвала. Марахава е Път към Дълбокомъдрие. Колко много съдби е разрушило говореното. Кой може да говори? Който дълго е живял в Мълчание и Тишина. И тогава те са го научили да говори, но той пак внимава с думите. Защо Разумните търсят Тишината? Защото в Тишината всичко се успокоява, утаява, уравновесява, освещава, тъй като Тишината е Древно Място.

Дълбокият и Скрит Приятел

   Аханир (на Древния Език Залихир) Приятелят – е част от твоето минало. Присъствието на Аханир е нещо, което се усилва. А Дълбокият Приятел – той не е част от твоето минало, той е част от Древността. Дълбокият Приятел е част от твоята Небесна и Божествена съдба и той участва в нея. Когато Дълбокият и Скрит Приятел реши да ти помага, той влиза в Диамантена Решителност.

Древният и Неизразим Приятел

   Аханир – Приятелят – не е част от твоето Битие. Той е част от твоята Невидима Реалност. Истинските отношения между две Души са най-вече скрити във Вътрешността. Истинният Аханир те държи на Високо място вътре в себе си в своето Тайно Съзнание, а Древният ти Приятел те държи на Специално Място в Своята най-дълбока Тишина. В Дълбоката Тишина на твоя Приятел има Скрито Сърце. Той те гледа с Вечно Неизразимите си Невидими и Несътворени Очи.

Твоят Учител е Дар от Меравот

   Аханир – Приятелят – е Божий Служител, дарен за твоя Път. Твоят най-дълбок Приятел е изригнал в Изначалната Прасветлина заедно с тебе и затова той живее вътре в тебе. А твоят Учител – Той предшества всичко. Той е Дар от Меравот – Древния – за твоя потайно Чист Път. После е изригнал хаосът и е станал вещество. Създало се е времето и сътворението, но ако твоят Истинен Аханир те срещне, той ще те познае, защото помни Първия взрив.

Аханир е твоята Опора

   Аханир е твоята Опора и ти си неговата Опора. Това е стара взаимна Неуязвимост, стара Духовна свързаност. Пазителите се познават в Дълбините си, в Скритостта си, в Тайната Скрита Стаичка – Мястото на Древната Прасветлина. Анахир е отглас от твоята Древна Прасветлина, а Учителят е отглас от Древната Мистерия – Мястото, в което някога си бил.

Анморор – Учителят

   Анморор (на Древния Език Аринор) – Учителят – е Потаен Водител. Той познава лабиринта на всеки Свой ученик. Той учи с намеци, Безмълвие или понякога с точни Слова. Той му дарява Лекотата в трудностите. Учителят ни дарява Живот в Тайния Свят. Арморор воюва скрито за нас и затова се изискват много усърдни Формули, защото те са неизвестно Оръжие за астралните сили. За Анморор Словото е Мислещо Оръжие, съзнателно действаща Жива Сила.

За да вървиш към Анморор

   Анморор – Учителят – това е другото Знание, Погледът на Бога. За Учителя да се учиш, това е Несътворено Умение. За да вървиш към Анморор, се иска Тайно Търсене, Скрито Мислене, защото Анморор е Явление от Мистерията и Духа. Анморор може да чуе и това, което е по-тихо от шепот, но Той не говори. А ръцете на Учителя са Безкрайни.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #281 on: януари 24, 2019, 06:59:29 am »
Само една Свещена Идея – Истината

   Анморор – Учителят – надхвърля ума и всяко учение и наука. Учителят не е учен, нито религиозен. Анморор е Истина. За Анморор има само една Свещена Идея и тя е по-точна от всяка наука – това е Истината. Учителят казва: „Единствено Истината е точна и затова Аз не пия от водата на науката и религията“. Анморор пие Истината и така Той се сродява с Древния.

Древността се намира в Истината

   За Анморор – Учителя – Древността се намира в Истината. Истината е Чистата Сила. Само Истината може да задвижва Силата. Истината никога не е била религия, никога не е била наука. Истината е Бог. Истината е Древна Мистична Сила и тя коригира всяка човешка правда и неправда, всяко човешко разбиране и неразбиране. Истината е Могъщ Покорител. Срещу нея никой не може да се бори. Истината поставя всяко нещо на своето точно място.

Диамантът реже Мрака

   Архотор ( на Древния Език Залихир) – това е Неизменността. Великата Неизменност е за Велики Души и Могъщи Духове. Те знаят, че Древният е пожелал Архотор и че това изисква голяма Съсредоточеност и Влизане в Дълбините. Неизменните са съградени от Диамант. Има Древно Предание, което гласи: „Диамантът реже Мрака“, а това е едно Прастаро Изкуство. Когато някога в Древността Небесата изсипаха потоп, Диамантите заблестяха и осветиха Вътрешния Космос.

Бдителност от Дълбините

   Само Дълбинното е Архотор – Неизменност. За да си в Неизменна Съсредоточеност, трябва да си получил Капка Кръв от Меравот – Древния. Боговете, които са изгубили тази Капка, са изгубили и Архотор – Неизменността – и са станали демони. По какво се отличават Неизменните от изменчивите? Съществата на Архотор имат Тайна Бдителност – Бдителност от Дълбините, а другите имат явна бдителност без Дълбини. Съществата на Архотор имат Безмълвно Красноречие – Мистично Красива Тишина.

Тайните Усилия

   Архотор – Неизменността – е покрита с Тайнство. Откъде се е явила Неизменността? Тя е Дар за всяко същество, но се дължи на Тайните Усилия на човека или на Божеството. Това е човекът, който дълбоко и осъзнато е вярвал, че Тайните Усилия се събират в него, в Дълбините му, израстват, узряват и превръщат човека в Мистерия. Аз казвам: Прави Усилия и когато е напълно безнадежно. Това е Тайна Наука, защото, когато има надежда, всеки може да прави усилия, но когато няма надежда – това е Тайният Подвиг на Избраните.

Подвигът на Неизменните

   Архотор – Неизменността – означава да си неизменно съсредоточен в Простотата на Истината. Сърцето ти трябва да прониже Истината, а Истината трябва да запали Сърцето ти. Запаленото Сърце е Удивителен Пламък, а Опожареното от Любов към Истината Сърце – това вече е Подвигът на Неизменните, това вече е Подвигът на Завръщането. Древният толкова дълго те е чакал! А когато се завърнеш и Го погледнеш, ще видиш две Благи Сълзи и те ще ти кажат: „И ето, Безкраят е вече твой“.

Живеят само за едно

   Хадирите (на Древния Език Залихир) – Търсачите – имат Поглед за Древността. Те живеят само за едно: Той да ги погледне само веднъж. И правят всичко за тази Среща, за този Поглед. Хадирите се движат и в движението, и в Неподвижността. Те имат особен вроден Пламък в себе си, който ги кара да търсят. В тяхното Търсене има особен Звук. Хадирите са странен, скрит и затворен свят дори и когато изглеждат достъпни.

Отломък от Древен Устрем

   Хадирите – Търсачите – са част от Древна Магия. Те са Отломък от Древен Устрем. Хадирите умеят да чакат. В тежки времена те умеят да съхраняват Равновесие. Те са част от Древната Тайна на Устрема, когато той е бил запален могъщо от Боговете. Хадирите са видимата страна на тази Скритост, на този Божествен Устрем, който някога в Древността е слязъл от Меравот – Древния. Хадирите могат да преобразяват съдбата.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #282 on: януари 27, 2019, 08:00:20 am »
Тайната на скритите подробности

   Хадирите , или Търсачите, имат особено скрито Око за малките неща, за Тайнта на скритите подробности. Те знаят, че в дребните неща влизат и се вселяват много духове. Хадирите различават тези духове. Те знаят кои думи носят провали и кои извисяват. Те знаят, че дори и светла дума, казана не намясто, е провал. Пламакът на Хадирите им позволява едно Необикновено Виждане на нещата в Скрития Свят, в Невидимия Свят.

Те са Воля на Древния

   Хадирите са Древни Воини, които не воюват. При тях воюването може да се случи само по изключение, не по тяхна воля, а ако е Воля на Меравот – Древния. Те познават Оръжието на голямата Съсредоточеност, защото те са Воини от Древните дни. Когато е необходимо, те са Мъдри. Когато е необходимо, те са решителни. Когато е необходимо, те са отстъпчиви. В тях своеволие не живее. Те знаят, че то е провалено същество. Те са Воля на Древния.

Вселил се е Мистичен Водач

   Анхарат (на Древния Език Залихир) – Покоят е част от Великата Неизменност. Той е Скрит, Чист, Неподвижен Огън, но той има в себе си и Тайно движение. Покоят е Покорител на духовете, защото е Есенциален. Ако Анхарат е в тебе, значи вътре в тебе се е вселил Могъщ Дух и Мистичен Водач. Покоят е скрито единен с Истината. Истината е Господарят на Покоя.

Дар от Дълбините

   Имаш ли Любов, имаш Спокойствие. Имаш ли Истина, имаш Покой. Покоят е повече от знанието, повече от доброто, повече от ума и света, повече от добродетелите и дарбите. Покоят е Дар от вътре, дар от Дълбините. Покоят е Същностен и затова е Тих и Дълбок. Умът няма Същност, защото опората му е в света. Светът е изречен, Покоят е Неизречен.

Управлява и проненя събитията

   Анхарат – Покоят – е Осветлен Дух. Покоят е Скрито Безмълвно Знание. Той е Подадена Ръка от Истината. Покоят може да управлява и да променя събития. Знанията са събития. Покоят е Дух. Покоят може да дари на човека Неземна Увереност. Методът на Покоя е Тих и Овладян, макар че той е част от Могъщата и Есенциална Сила на Истината.

Опората на Нищото

   Анхарат – Покоят – е Скрит Лечител. Покоят е това, което трябва да взема решенията в твоя живот. Покоят е Бездънна Дълбина от Сигурност и Увереност. Тази Дълбина е нашата Опора. Който може да разбере тази Дълбина, ще има тази Опора – Опора на Нищото. Покоят живее в Дълбината на Тишината. Все още не знаете колко Дълбинна е Тишината.

Той е замислил да Го намерим

   Меравот (на Древния Език Залихир) – Древният – на всичко се радва, защото знае Пътя на съществата. Той по Неведом начин ги води към Себе Си. Меравот е очертал Пътя ни. Той ни е дал този Невероятен Дар – Пътя. Имаме Пътя, защото Той ни е привлякъл. Щом имаме Пътя, Той ни държи близо до Сърцето Си. Щом ни е дал Пътя, Той се е замислил да Го намерим, да се слеем с Него, за да Го преживеем. Преживеем ли Го, Той става Дълбока част от нас.

Той ни подготвя за Себе Си

   Ако работим за Него, това е Негов Повик. Така Той ни подготвя за Себе Си. За когото работиш, при него ще отидеш. Сам Той ни е събудил за Себе Си сам Той е нашата защитна Топлина. Той милиони години е зад нас и Той ни е предпазвал от хиляди и неизброими неща, които не виждаме. Той ни е дал Тишината – Острова от Прасветлина. Той се влива в Потока на нашето Съзнание, защото си е направил Проход в нас. Той ни е позволил да се храним с Него, да мислим за Него. И Той никога не спи заради нас.

Сърцето Му лети към нас

   Меравот – Древния: помислим ли за Него, Сърцето Му лети към нас. Колко пъти Сърцето Му е летяло към нас! Ние никога не можем да изчислим това. Колко пъти ни е сгрявал в трудностите, но ние все забряваме това, когато те отминат. Но минава време и Той пак идва, идва и идва неизброимо много пъти, но помощта Му е тиха, толкова тиха, че е незабележима. Тя е като тихо цветенце, скрито всред тревичките.


Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #283 on: януари 29, 2019, 07:50:52 am »
Аз никога не спирам да Го ценя

   Меравот – Древният – иска тихо да израстваме в Него. Иска да станем Същества Мистерия, Безгранични, Свободни. Иска да ни дари Смисъл и Покой. Смисълът е Той и Покоят е Той. От милиони и милиарди години Той е все даващ към нас и само нашето Чисто Осъзнаване може да оцени Неговото Необятно и Необозримо Сърце. Не е ли животът на всеки Дар и Дълг към Него? Питат Ме: „Ти какво мислиш за Него?“. Казвам им: Аз никога не спирам да Го ценя, дори за всяка глътка чист въздух.

Благодарността е пълна при Боговете

   Хаярая ( на Древния Език Залихир) – Благодарността – е пълна при Боговете. Който е Истинно Благодарен, ще се домогне до себе си, ще открие себе си, ще отключи себе си. В Хаярая злото умира, защото Благодарността е Изначална Лъчиста материя. Злите духове се страхуват от Хаярая. За тях тя е пропаст, черна дупка, а всъщност Благодарността е Древният Остров от Светлина.

„Аум!Благодарност!“

   Хаярая – Благодарността – е Духовно Чиста Сила, която изтича от Извора на Сърцето. Хаярая е Лечител, тя лекува нашето минало. Тъмните сили не обичат Благодарния човек и Благодарността. За тях тя е като киселина, която разяжда. За тях тя е пречка. Те не познават Сияещата Жизненост на тази Древна Дума и Същност. Малцина да тези, дето знаят, че само с „Аум!Благодарност!“ се отстраняват двата свята.

Небесно присъствие

   Хаярая – Благодарността – е Изворно влияние, Небесно присъствие, Аура от Древния Етер. Когато тъмно същество попадне в Хаярая, то се разпада, не може да устои. Дори има тъмни същества, които мислят, че Благодарният човек е заблуден, дори че е повреден. Те мислят още, че Благодарността е поразителна слабост. Но те не знаят, че тук Душата става Боголъчиста, защото Хаярая е особен Древен Танц на Прасветлината. Хаярая е Фино Неуловимо Същество, подобно на Зефир.

„Той ще скъса сърцето ми!“

   Хаярая – Благодарността – е отстранителят на тъмнината, защото тя насища пространството със Светли Чисти Сърдечни частици. При това условие частиците на тъмнината заспиват. Има Древен Духовен Архив, в който се казва, че един тъмен дух казал на Меравот – Древния: „О, Меравот, накажи ме, както искаш, но не ми давай за съдружник благодарен човек, защото той ще скъса сърцето ми!“.

За да предпази Ефира от развала

   Азомора Харот (на Древния Език Залихир) – Най-страшната Тайна – е заключила енергията в материята, за да се изкупи. Тази Най-страшна Тайна е изрекла сгъстяването на материята, за да предпази Ефира и Лекотата от развала и попадне в невъзвратимо зло. Азомора Харот е Пазителят. Нейното Могъщие е неизчислимо. То е получено чрез Особен Лъч от Айдара ( на Езика Залихир) – Прасилата, която е скрита в Самосебе Си,  в Мълниеносното Си Ядро.

Мястото, от което се раждат Слънца

   Азомора Харот – Най-страшната Тайна – има власт да замъгли яснотата на всяко нечисто същество. И когато Азомора Харот пожелае, това тъмно същество заживява в себе си като развалина. Така то се учи от себе си в себе си. Енергията е дадена, за да си съгради онази Чиста Сила, с която да служиш на съществата и не-съществата. И всички, които са злоупотребили с Чистотата на Тайната, са потънали в себеучението на собствената си мрачна празнота – това е мястото, от което се раждат Слънца.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец
ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ , Трета Книга
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.