Topic: Старците

[Dimitar Ochkov]

Старците са Тайнства преди Духа.
Старците са самата Свобода. Старците нямат нито детство, нито зряла възраст – те са Същества преди рождението и смъртта.
Старците са Същества Неизмерими, те имат свойствата на Мистерията.
Старците не са родени от Тайната на живота, а от Мистерията на Бездната.
Старците са Древни Слънца.
Старците подават Свещена Ръка на тези, които твърдо са избрали Съкровеното и Мистичния Път.
Старците ти отнемат времето, за да ти дадат Вечното и Безкрайното.

Всеки трябва да запали в себе си Безкрайността.
Първият Старец

Вселената се е зародила, когато съществата са били изхвърлени от вътрешността на Древния Път, а навътре е останал само Принципът.
Първият Старец

Учителят, който ви учи, е Безкрайността.
Първият Старец

Дълбоко вътрешно движение създава връзката с Бога.
Първият Старец

Никой не притежава Тишината, но тя притежава своите си.
Десетият Старец

Любовта към Бога подготвя човека за срещата със Скритостта на Бога.
Първият Старец

Аз съм станал Учител поради движението си надолу, но когато се връщам, аз не съм Учител.
Първият Старец

Само Истината се връща в Мрака на трите Безкрайности.
Тринадесетият Старец

Понеже Безкрайността е Велико Безмълвие, тя цялата е облечена в Истина.
Тринадесетият Старец

Тържествува само Мракът поради Тайната на своето Преизобилие.
Вторият Старец

Само докоснатият се завръща в Дълбините си.
Първият Старец

Умът е природата на падналите.
Духът е природата на избраните.
Мистерията е природата на Незнайните.
Четвъртият Старец

Третата Безкрайност е родена духовно, в нея живеят Божествата. Втората Безкрайност е мистериозно неродена, в нея живеят Старците – Изначалните. Първата Безкрайност е абсолютно неродена. Тя е в Неизреченост.
Тринадесетия Старец

Елеазар Хараш
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Изначалното събитие

   Случи е нещо в Древността. То беше Изначалното събитие. Яви се Лъч в Бездната и разтърси с потайното си могъщество съществата. Тези, които имаха абсолютна неизменност, оцеляха и бяха наречени Амохари – боговете. Тези, които имаха голяма вяра, паднаха надолу извън Бездната и бяха наречени Авари – ангели и многобройните им видове. Тези,които не видяха вяра в себе си, те придобиха заклинанието на хаоса. Те бяха наречени по-късно хорори, или хората – тези, които трябва да се учат.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Седмата степен на Безмълвието

Само този може да съзерцава Древното, който е постигнал Древното. Древното е зад пределите на човека и зад пределите на Божествения разум. В Древното няма Свещени книги, нито дори вечност. Древното е неузнаваема Мистерия. Тук съществува само Неизразимото и само Седмата степен на Безмълвието го узнава, без да го познава.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Старецът – мистична Прасъщност

   Тайната на Древното има в себе си необикновена дълбочина. Тук не е място за човешкото съзнание, нито за духовното съзнание. Само едно дълбоко мистично съзнание може да се потопи в тази Неведома тайна и да вкуси това, което е извън сътворените и несътворените светове. Който е влязъл тук, може да изразява неизразимото със своето присъствие. Тук ангелите нямат достъп. Тук е скрита Премъдростта и никой не може да я изследва. Тук е Древното Изначалие, което е преди словото, преди мълчанието, преди сътворението, преди вечността. Тук могат да влязат само Старците. Старците са най-древните хора. Старецът е състояние на Древния човек – мистичната Прасъщност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Изначалните същности на Бездната

  Откровението на Бездната е тайното ръководство на Премъдрите. Премъдрите са Изначални същности на Бездната. Премъдрите не са просто чисти съзнания, те са тайни и мистични съзнания, които са преодолели чистотата. Чистите съзнания са Огньове на Бога, а Премъдрите са Пламъци на Бездната.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Отношение само към Истината

   Старецът е същество, което слиза във вселената, без да има нищо общо с нея. Старецът е същество без време и без история, без път. Той е преживял Истината на Бездната и е неин Пламък. Той може да се изразява и духовно, и Божествено, и Мистериозно. Той няма отношение към хората и към световете, а само към Истината и нейната Скритост. Той няма нужда нито от щастие, нито от блаженство. Той е привел себе си в Нищото – Мястото, което превъзхожда всяка разумност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Нищото – най-древният мост

   Старецът е същество на Нищото, а Нищото е всякога съществуващо Свръхбитие. Нищото е най-древният мост към Мистерията на Абсолюта. Който е създал този мост  в себе си, той може да прекоси Бездната и да види отблизо, без да се приближава, Началото на всички начала. Това е Началото, което е без начало. Старците са Пламъци от това Безначално Начало. И когато такъв Старец те учи и ръководи, той те учи така, че все по-малко да се нуждаеш от Него, за да може след време да изработиш собственото си Нищо и да се слееш с Него и с Неговия Пламък, та да се приближиш до Началото, което е Безначално.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Древно Безмълвие

   Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към Бездната, която е мястото на Древните. Отреченост значи освободеност от себе си. Щом се освободиш от себе си, очаква те неудържим и безкраен полет. Но само узрелият може да освободи крилата си. Не вярвай в образи, а в същности. Образите са ограничения. Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук в Безмълвието ти вкусваш пълнотата на Древната скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Безкрайно изумление

   Това Скритото не е Бог, не е живот, не е светлина. Тук всички наименования угасват. Тук няма нужда нито от Любов, нито от разбиране, защото тук си преизпълнен от Бездънното и неговата Велика Пълнота, но трябва да си узрял и достоен да я понесеш. Тук всичко е по-дълбоко дори и от Тайната на нещата. Тук няма нищо външно и нищо вътрешно, толкова е Бездънно това Прасъщество-Мистерия. И започваш безкрайно да се изумяваш. Възторгът няма край, защото вече си опиянен завинаги. И всичко това е далече от всякакъв живот и от всяка смърт.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Всезрящо Безмълвие

   Само тук в Бездънната Мистерия можеш да узнаеш цялата Истина, която те дарява с безметежност, покой и неведома дълбина. Но за всичко това е необходимо освобождение от всички светове и безкрайно мъдра Любов, защото само тя може да понесе Безкрая. Тук се сливаш с древните несъздадени неща и проумяваш, че всичко създадено е стеснено, а несъздаденото е просторно, освободено, то диша Свободата на Безкрая. И тук няма нужда от никакви звуци, защото Тишината те е извисила и тук ти притежаваш Всезрящо Безмълвие.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Живее във вечна Непознаваемост

   Мистерията е повече от свят и светове, от сътворено и несътворено, от видимо и невидимо, от Любов и Мъдрост. Мистерията е Откровение на самата Себе Си чрез самата Себе Си. Тя е потайна Неподвижност. Всичко се движи около нея и се опира на нея. Огънят за да гори, се опира на нея, иначе той нямаше да има опора. Мистерията живее във вечна Непознаваемост.

 Единадесетият Старец

В Тайната на своята собствена Непостижимост

   Който бъде докоснат от Мистерията, изоставя всички светове и Бездната става негов Дом. Той вече не спада към човечеството и не се зове човек, а свободен дух. Той вече не търси смисъла, нито вече има предназначение. Той вече е свързан с Прадревния Източник, Който е изпуснат от човечеството. Това е истинският човек и той заживява в Бездънната Тайна на своята собствена Непостижимост. Той е отвъд знание, отвъд светлина. Живее в особения връх на Мистичното.

Единадесетият Старец

Храната на Бездната

   Мистерията слиза в Бога, слиза в Старците, слиза в Синовете Божии, но всякога си остава абсолютно непонятна и неизречима. За нея няма възприятия, нито представи, нито подобия. Никакви разсъждения няма за нея. Бездната обладава дълбинно и огромно Безмълвие. Бездната е безсловесна. Не се е родило слово за нея. Една част от Бездната е скрита в Бога, в Старците, в Синовете Божии и действува чрез тях. И Бог, и Старците не могат да се изрекат реално, защото са произлезли от Неизразимост. Храната на Бездната е скритата Премъдрост. Тя е поток от пречиста, сияеща Есенция, която сама по себе си е неизтощима Храна.


Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Неведомата Дълбина на Бездната

   Когато Мистерията е изпуснала частица от себе си, създали се Старците, Бог и всички неща. Явили се светове – родени и неродени. И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал целта, ти си станал дълбинно безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията.

Единадесетият Старец

По-древната Сила

   Древният Мрак е бил голяма Сила, но не е познавал по-древната от себе си Сила, а тя е Безмълвието, което потайно вижда в Мрака. Безмълвието е виждащо. Древният Мрак е силен, защото е съществуващ, но Безмълвието е могъщо, защото спада към несъществуващото, неизразеното, неуловимото. Знанието расте в повърхностното. Незнанието расте в Безмълвието и така привлича Мъдростта. В Безмълвието расте и несъществуващото, неограниченото, което е другото име на Свободата. Във Величието на Безмълвието расте Незнанието, а в Незнанието сияе Покоят и Тайнството на живота.

Единадесетият Старец

Мистичният опит

   Великото Незнание, което сияе, се улавя от Мистичния опит. В този опит тъмнината свети а Мракът блести. В знанието тъмнината е мрачна. Ето защо човекът трябва да преследва Безмълвието дълбоко навътре, докато стигне до скрития, сияещ Център. Истинските цели на живота се преследват навътре. Който не е богат вътрешно, той става греховен. Греховният е повърхностен, а е роден, за да стане бог и велика радост за съществата.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Мястото на Неговата Необяснимост

   От Незнанието ние вървим към истинно Знание, а чрез истинното Знание вървим към Мистерията и я узнаваме в своето дълбинно Безмълвие. В края на краищата истинното Знание се превръща в дълбинно Безмълвие – Мястото, до което не достига никакъв звук, никакъв свят, никаква смърт, никакъв живот, защото Безмълвието е Мястото на Неговата Необяснимост. Това Безмълвие е, което шепне Тайнства.

Единадесетият Старец

Очарованието му става непрекъснато

   Този, който се нарича истинен Търсач, изоставя първо всичко човешко, после всичко духовно, после всичко Съкровено, после всичко Божествено и накрая пристига в своята Дълбина – Бездната от Безкрайност. И очарованието му става непрекъснато, защото вече ги няма живота и смъртта, които да пречат.

Единадесетият Старец

Безкрайното е толкова ослепително

   В Безмълвието е изоставено външното – мисленето. В дълбинното Безмълвие е изоставено и вътрешното. Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е ярко – то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и от вечност. Безкрайното е толкова ослепително. Защо е толкова ослепително? Защото това е неговата най-вътрешна истинност.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Безкрайността е несподелима

   Неизменното не е явно, неизменното е скрито. Скритото на Мъдрия е чисто. Чистото на Мъдрия е ясно. Ясното на Мъдрия е ослепително като мълния. Мъдрият има крила, които и птиците не са сънували. Ето защо птиците летят в пространството, а Мъдрият странства в Безкрайността. Пространството е повърхностно, Безкрайността е достъпна само на Мъдрия, но и той не може да я опише. Описанието е убягващо. Останало е само Несподелимото. В Несподелимото е пълнотата на Тайната.

Единадесетият Старец

Когато Мистерията те допусне до Себе Си

   Като Велик Древен Мрак изглежда Мистерията, като Велика Недостъпност. Но който е призован от Нея, е видял скритите й Лъчи, а те са ослепително ярки, защото преизобилен е Източникът. Мистерията е тъмна, когато не те допуска до Себе Си и прекалено ярка, когато те допуска. Мистерията е пресветла, а Мракът е покритие, мъдро покривало, но това покривало пада пред човека на Истината. А що е истинното Знание, що е Истината? Чудна и проста.

Единадесетият Старец

Истината е единственото Послание

   На онзи, на когото е дадено да преживее Истината, му е даден и достъп до Бездната. Той няма светлина в себе си, а тъмнината е изоставил. Тъмнината и светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си истинен, е освобождение от границите. Истината е единственото Послание, защото когато станеш истинен, обезмислят се границите, обезмислят се световете. Явяват се Безкрайността и Скритостта.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Чудото скрито в Древния Мрак

   Нищо не може да се докосне до Мистерията, освен дълбинното Безмълвие, защото природата на това Безмълвие е сияеща. В това Безмълвие изчезва и единството със световете. Ражда се ново единство, единство с Бездната – Праизточника, у когото е Потайното Мистично Сияние. Тук странникът е сияещ, защото са отпаднали и светлината, и тъмнината. Сиянието е силата на Прадревния свят, а не на световете – сътворени и несътворени. Това Древно Сияние е било преди безсмъртието и смъртта. То е било Чудото, което е било скрито в Древния Мрак.

Единадесетият Старец

Нашата Древна Тайна

   Всяко сътворение и във видимото, и в невидимото е едно ограничение. Сиянието не плува в световете на ограничението. То плува в Свободата на Древната Бездна. Сиянието е царувало, без да има условия и закони, защото то е предвечно. Сиянието е свързано с най-дълбокия и скрит Мистичен опит. Този опит е свързан с Тайнството на Бездната. Сиянието е безусловно. То е нашата Древна Тайна.

Единадесетият Старец

Дълъг път на отказване от себе си

   Сиянието е другото име на Свободата. То не работи за вселената. Вселената работи за него, за да го достигне. Сиянието е Мистично Слово на Бездната. То е Мистично Безмълвие, защото говорът е ограничение. Сиянието и досега е скрито. Светлината го търси, но тя има да извърви дълъг път на отказване от себе си, докато стигне до тази Мистична Есенция. Светлината е предел. Сиянието е чиста Свобода.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Целта на живота е Велико Непознаване

   Истината ни въвежда в Тайната на Мистичната Непознаваемост. Ти не можеш да изучаваш тази Непознаваемост, но можеш да се обогатяваш от нея. Целта на живота не е познание на каквото и да е. Целта на живота е Велика Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. Ето защо Мъдрият търси Непознаваемото и се обогатява от него.

Единадесетият Старец

Истинската цел е отвъд

   Истинската цел е отвъд живота и отвъд вселената, и отвъд Бога. Ти трябва толкова надълбоко да влезеш в Бога, че да излезеш от Него. Навътре в Бога ще узнаеш Тайната Му, но отвъд Тайната Му ще се докоснеш до Неговата Мистерия. Той живее в Тайната, но е скрит в Мистерията. Мистерията е най-чудната Непознаваемост, която можем да срещнем в нашия път навътре.

Единадесетият Старец

Бездънното превъзхожда всяко просветление

   Да преживееш Тайната на Бога, е велик дар. Нещо от Мистерията те е дарило с докосване, а това докосване е началото на безкрайното обновление. Без това обновление животът е ограничен и той се движи само в границите на живота и смъртта. Чрез това обновление човекът става вечен и безкраен. Той става подобие – подобие на Бездънното. Това Бездънното превъзхожда всяко просветление, всяко вдъхновение. То е отвъд началото и края на нещата.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

В Сиянието преди времето и вечността

   Чрез Бога Мистерията ще завърне човека при Себе Си. Първо човекът трябва да заживее в себепознанието – в своето духовно присъствие, после в Богопознанието – в Божественото присъствие и после ще бъде призован от Мистерията. В Мистерията е скрит истинския Храм. Който не е призован от Мистерията, се занимава с външни и вътрешни храмове. Човекът е роден, за да заслепи мрака в себе си. Божественият човек е роден, за да заслепи светлината в себе си, а Абсолютният човек – той трябва да се завърне в Сиянието преди времето и вечността.

Единадесетият Старец

Движим се към нашата Древна Старост

   Велика Тайна е скрита в живота на всеки живот. И всеки, който посяга на чуждия живот, се отделя от тази Тайна и той бива призован от застоя. Когато се движим към Тайната на Бога, ние се движим към себе си. А когато продължим отвъд Тайната, ние се движим към нашата Древна Старост, към Мястото, където нищо още не е било родено, към Тихия Извор – Благ, Скрит, Недоловим и Безкраен, съществуващ без думи, без мисъл, защото е превъзхождащ всичко.

Единадесетият Старец

Съвършената Цялост

   Съществува скрита Причина за всичко, което живее и умира. Велика благост има в Бога, но в скритата си Мистерия Бог е Абсолют и Велико е Всемогъществото Му. Това Всемогъщество е извън всякакви качества. Можем да Го наречем неосезаем, но поддаващ се на Мистично Единение, което е отвъд света и вселената. Вътре в Абсолюта няма нищо, освен Нищото – Съвършената Цялост. И това е името на Бездънното Праначало.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Шепотът е Древният Баща на съществата

   Човекът е Древна Същност, а енергията му е само слуга. Тази Древна Същност на човека не се нуждае от знания. Тя действува без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. Шепотът е Древният Баща на съществата.

Единадесетият Старец

Узнава Тайното Предание

   Най-голямата чистота е най-мощното въздействие. Кой е скрит в най-голямата чистота? Праизворът. Който търси Праизвора, придобива най-чудното въздействие върху себе си. На него вече му влияе Мъдростта, а не светът и вселената. Той узнава чрез чистотата си Тайното Предание. Той узнава чрез чистотата си това скрито Предание и вижда в смъртта си своето чисто Възрождение. Докато Причината на причините за другите е незрима, той живее в нея и тя го учи. Тя му преподава Учение за безсмъртие и покой.

Единадесетият Старец

Молитвата – преклонение пред Бездънното

   Велика и скрита е способността да се молиш. То е символ, преклонение пред Бездънното. Това преклонение те прави достоен, за да влезеш в Незнанието. А този, който е влязъл в Незнанието, той може да свети по-силно от слънцето. Слънцето е дълбоко, а Незнанието е Древно. То предшества слънцето. Молитвата е изначална способност на Съкровеното, а Съкровеното е домът на Незнанието. Незнанието пък е дарител на покой и изумление. Молитвата е прадревен символ. Тя разкрива дълбинното скрито отношение към Бездната, а това е отношение към Великата Незнайност. И така Незнанието те привлича към себе си, за да го узнаеш, без да го познаеш.

Единадесетият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

За да осветим собствената си тъмнина

   Злото ще дари падналото човечество с жив, съзнателен разум. Човешкият живот е зло, духовният живот е добро, Божественият живот е благост и еликсир. Злото трябва да преработи човешкото добро, а доброто трябва да стигне до благостта. Когато злото заведе човека до благостта, тогава това зло ли е, или не е? Казвам: Злото е имало план да осъществи нещо разумно и Божествено. Злото проваля само човешкото добро, защото то е лицемерно. И така недостойният се отстранява от доброто, а достойният се утвърждава във доброто, защото е бил истинен. И затова злото съществува в света – за да осветим собствената си тъмнина.

Вторият Старец Азавот Махария

Скритата способност на Древния Мрак

   Ако стремежът устои на греха, ражда се духовното начало в ученика. Ако вдъхновението устои на Мрака, ражда се Божественото начало в ученика. Ражда се и още скромното величие на духа. Дори и ученикът да преодолее Мрака, той няма да узнае неговата Тайна, защото Древният Мрак има друга скрита способност. Той иска да ни направи Мъдреци, Учители и Старци за бъдещите нови светове.

Вторият Старец Азавот Махария

Незнанието е Свръхбитие

   Незнанието е Мистично Единение с Бездната. Това Незнание не може да бъде обяснено, защото Бездната му е дала Безкрайност, Дълбина и Премъдрост. Незнанието е благословено от Бездната. То е отвъд логика, чувства и природа. Незнанието е Дух от много висш порядък. Мисълта не го достига, но Духът го улавя. В своя най-мистичен смисъл Незнанието е Свръхбитие – преизобилен, скрит Извор, протекъл в Древния Мрак и успял да учуди с пречистите си води.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Преградата е Древният Мрак

   Древен Мрак забулва светлината и тъмнината. И само този, който открие своята Мистерия, излиза от световете на времето и вечността. Нашият Най-Древен Произход е скрит в Мистерията, а преградата е Древният Мрак. Той не може да бъде пресечен от ангели и хора, а от велики Търсачи на Истината. И когато дойде техният ден, стрелата на Търсача пробива Древния Мрак и той се завръща в Безкрайния си Дом.

Вторият Старец Азавот Махария

За да стане Бездна от Безкрайност

   Не съществува самостоятелно зло в света и вселената. Злото е слуга на Най-Скрития от Скритите. Всеки човек трябва да стане Бездна от Безкрайност и част от Мистерията, за да погълне злото в собствените си дълбини. Ако в тебе съществува някакво зло, Безкрайността няма да те приеме. За тебе отклик ще има само времето и фалшивото отвъдно пространство. Който служи на времето, той погубва Окото си за Видението на Най-Скрития от Скритите.

Вторият Старец Азавот Махария

Ако Древният Шепот ти заговори

   Злото ще те разрушава, докато ти се съградиш по законите на Древната Тайна на живота. А Девната Тайна е в това да станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Неведом Океан без брегове

   Абсолютно Незнайното няма ограничения, няма брегове, няма качества. Абсолютно Незнайното е Неведом Океан без брегове, Океан без вълни, Океан без вода, чист Първичен Океан. Древното Неведомо не е нито разум, нито душа. То е подобно само на Нищото, а Нищото е безподобно. Колкото по-неразбрано е това, толкова по-обширно е то и Свободата му е неизчерпаема. Името на тази Неведомост се изрича като Безименното.

Вторият Старец Азавот Махария

Незнание и извисено Незнание

   Познаването на Бога е свързано с отстраняване на световете, с отстраняване на времето. Познаването на Великата Мистерия е тайно саморазкриване на Бога навътре в собствената Му скрита Същност. Той решава на кого да се саморазкрие като Любов, на кого като Тайна и на кого като Бездна и Мистерия. И всичко това зависи от степента на Незнание и Дълбинност, защото има незнание, има и извисено Незнание.

Вторият Старец Азавот Махария

Вход към друга Тайна

   Да видиш Тайната на Бога, означава да видиш Любовта му, Същността Му, а да видиш Същността Му, то е вход към друга Тайна. Тя е безмълвна и води към Бездната Му. Тук вече Същността Му е друга – Необятна Бездна. За да се познае Бездната, се изисква Дълбинно, осъзнато Незнание. Тук всичко е изоставено, всичко замлъква. Външното замлъква, вътрешното угасва и така изключвайки всичко, включително и себе си, ти започваш да принадлежиш на Бога и на Скритостта Му. Така изоставяш пределите и навлизаш в Безпределното.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Ученик на Древните Старци

   Вътре в Тайната има нещо неизречимо. То е от Бездната. Има нещо, което е от Бездната, и когато то ни докосне, не вече сме спасени и от Вечността, която е ограничение на Бездната. Вечността само подготовка за Безпределността, така както времето е подготовка за Вечността. В Тайната има скрити лъчи на Неизречеността. Който е познал Тайната на живота, може да стане ученик на Древните Старци.

Вторият Старец Азавот Махария

Който се срещне с Древния Мрак

   Има степени на Близост с Безкрайността. Това се определя от Мистичния опит и от Силата на Древния Мрак. Който се срещне с този Мрак и съумее да го превърне в Покой, дава му се нещо, което е по-дълбоко от Покоя, нещо, което е скрито в Покоя. То е неизречено, но е ясно. То е неуловимо, но дарява себе си явно от вътре. Такъв човек заживява изворно. Той започва да пие Същността.

Вторият Старец Азавот Махария

Страшна е Тайната Му

   Гори Огън в Любовта. Гори Могъщ Пламък в Бога. Гори Древност в Бездната. Гори Мрак в Мистерията. Гори Прасияние в Абсолюта. Гори Неизреченото Преизобилие в Абсолюта. Гори Мълниеносно Величие в Абсолюта. И ако световете биха Го видели, нямаше да устоят, защото страшна е Тайната Му. И понеже е страшна Тайната Му и Неведомостта Му, Абсолютът се е ограничил в Себе Си и е станал Бог. Като Бог ТОЙ е станал достъпен, поносим, защото Бог е само част от тази страховита Тайна и Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа
…

[Dimitar Ochkov]

Древното Откровение

   Всичко е произлязло и изтекло от Огнена Любов. Само Тайната е от друго естество и затова Тайната превъзхожда Любовта. Любовта е път към Тайната, а Тайната знае къде да те заведе, ако си подготвен. В Тайната върви само подготвеният и за него се случва Древното Откровение. И в това Откровение Тайната ти казва: „Ела, приятелю, защото ти си Съкровен и Богоподобен. За тебе е създадена Свободата. За теб не съществува вече Древният Мрак, Древното Було. Ти вече си самото Първично Знание“.

Вторият Старец Азавот Махария

Да осветиш Древния Мрак

   За да разбереш пресветлите Тайни, ти трябва да си минал през Древния Мрак и да го осветиш чрез собствената си Тайна. Ако ти познаваш себе си, ти ще познаеш и собствената си Тайна. А тази Тайна е преди Вечността и Сътворението. Тя е била в Безвремието, тя е била винаги. Тя е и сега, но е забулена. Всеки трябва да разбули себе си в своето скрито Съвършенство, а то е изтъкано от силата на Чистотата – Мястото на Покоя, Благостта и Безпределността. Който живее тук, има ясно озарено Сияние. Чистият Пламък, който гори, сякаш е без огън.

Вторият Старец Азавот Махария

И Неизменният трябва да се пази

   Само Пустотата може да тълкува Тайните на Бога, защото тя е устояла на Древния Мрак. Неизменният може да тълкува. Изменчивият да се пази, защото ако той тълкува Дълбините, той увеличава мрака в себе си и ще угасне. Неизменният се е слял с Тайната на Бога, но без да познава тази Тайна напълно. И затова и неизменният трябва да се пази, макар че е Богоподобен, защото тайната, скрита в Бога, колкото и да е близка, си остава дълбоко Непристъпна и завинаги Неузнаваема.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

За Древното, което е скрито в човека

   Мистерията, това е Пълнотата на Неизречеността и всички Древни Старци и Велики Учители, Които сияят тайно или явно, те сияят с част от Неговата Неизреченост. Те са навлезли в най-дълбоките степени на себепознанието, без да се познават. Тези Древни Старци и Велики Учители имат Богоенергия и Неизразимост в себе си, дарени им от Мистерията. Тези Неизразими Същества не говорят човешки неща. Те изразяват вечни думи и безпределни състояния. Те изричат Неземното и Безкрайното и не всеки може да разбере това Неизразимо и тази Безпределност, защото те не са за човешки уши, а за Древното, което е скрито в човека.

Вторият Старец Азавот Махария

Древният Мрак има Лице Съкровено

   Древният Мрак е скрито Було, обвита Тайна. Древният Мрак има в себе си Лице Съкровено, но невидимо. Той има Лице, което сияе, но можеш да го само ако си станал едно с Истината. Само тогава можеш да бъдеш въведен в него, а тогава ще бъдеш въведен в онова, което е било преди съществуването. Тези, които са обвързани с този свят, за тях Древният Мрак няма Лице. Сиянието му остава скрито, защото те не са достойни да прогледат Тайната и Величието на  Древността. Те, недостойните не отиват по-далече от собствения си провал. Древният Мрак приема само тези, които са избрали твърдо Истината, а тя ги прави мъдри и скрити от погледа на света.

Вторият Старец Азавот Махария

Пробив в Древната Скала

   Няма звук и реч в Древния Мрак. Няма чисто и нечисто, няма нисше и висше. Тук само Истината може да направи пробив в Древната Скала, Духовната Скала. Тя може да бъде пробита само от волята за Истина. И тук е Мистичният опит. Тук няма място за човешките способности, те угасват. Това, което може да изгрява тук, е само Силата на Истината. И тогава Непознаваемото става узнаваемо. То те докосва мистично и ти вече не си от този свят, нито от отвъдния. Непознаваемото е започнало да живее потайно в теб. Ти не го виждаш, но знаеш, че то е отвътре и че животът ти вече е съвсем друг.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Ще зърнеш Най-Скрития от Скритите

   Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а Тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоставиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е неизразимо. Когато стигнеш до своята собствена Древност, ще зърнеш Най-Скрития от Скритите и тогава в нас ще засияе Прабащата на Сиянията и това, което е било, преди да потекат Водите на живота.

 Вторият Старец Азавот Махария

Скрит и Неуловим, но близък Приятел

   Къде обитава Този, който превъзхожда всичко? В Недостъпно Място, в Мястото на Дълбините. Мъдреците се докосват до Него само като се освободят от всички познати неща. Старците се докосват до Него, като се освободят от всички непознати неща. Но Той, Абсолютът, е всякога Недостъпен, а същевременно е близък и подава ръка на Съкровеномъдрите. Всеки, който е станал Съкровеномъдър, е имал истинска Любов към Него. Истинската Любов, това е Любов без условия и условности, и поради това той е бил призован. И който е бил призован, дадено му е било Откровение, а то е Единение с Този, Който си остава отново Скрит и Неуловим. Но вече Той е близък Приятел и това се нарича възлизане към Неговата Скрита Непознаваемост. Това възлизане е за слънцеподобните и сияещоподобните.

Вторият Старец Азавот Махария

И знанието,и Мъдростта Го скриват

   Чрез познание нямаме достъп до Великата Мистерия. Чрез Мъдрост имаме само път към Великата Мистерия. А чрез Незнание имаме само приближаване – тайнствено встъпване в Неговата забулена Обител. И знанието, и Мъдростта Го скриват, но Незнанието Го открива, и то само за да стане Той още по-скрит. Тук вече Незнанието Го познава като Непознаваем, но това е придобивка, защото е преживяно приближаване и защото към Незнанието Великата Мистерия изпраща нещо от Своите Лъчи – към Древнотърсещия. И така, чрез Незнанието си Древнотърсещият открива, че колкото Мистерията е по-непознаваема, толкова тя е по-възвишена и дълбинна. И тук незнаещият се изпълва с Древното си състояние, което е по-дълбоко от живота в световете – земни и духовни.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Корените превъзхождат цветовете и плодовете

   Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като непознаваем и неизчерпаем. Този, който е неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става непознаваем в себе си, защото Корените са непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения. Корените превъзхождат всяко разбиране.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Коренът е тайният Плод

   Коренът е потайна Реалност. Ти виждаш слънцето, но не виждаш Корена му. Колкото по-неразбираема е тази Реалност, толкова по-висша е тя. Всъщност Коренът е Предвечното, а то е Основанието на Царството Божие. Коренът е Същност в самата себе си, а не в световете и сътворенията. Творението и сътворенията виждат плодовете, но не знаят, че Коренът е тайният Плод – първично чистият Плод.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Най-Древното Дърво

   Великите Старци се хранят с Най-Древното Дърво – Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция – Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна – вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен. Ето мястото на Древния Праеликсир. Когато Коренът е излязъл навън като плод, той е обеднял, защото е поискал да радва хората, но този, който тръгне от плода към Корена, той ще забогатее с Безкрайност и Преизобилие.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Коренът живее в Нищото

   Коренът е неописуем. Не можеш да го опишеш. Той живее в Нищото. Коренът няма качества, няма ограничения. Без качества е и затова е непостижим. Качествата се постигат, но Нищото е непостижимо. Коренът превъзхожда всичко и остава скрит. Коренът не обитава външното. Той е скрит в Дълбината си, понеже е възлюбил Незнайното. Знайното е за външното, за цветовете и плодовете. Цветовете и плодовете се нуждаят от светлина и озаряване. Коренът няма нужда нито от светлина нито от озаряване. Той е богат отвътре.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Висшата Божественост не е достатъчна

   Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство. От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои. Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Явява се Тайно Присъствие

   Безкрайното е създало вечността и безсмъртието. Вечността трябва да се заслужи чрез Голгота. На Голгота трябва да изгрее безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице – Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето безсмъртие, защото Мракът е озарен – явява се Тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Вдъхновението е Древен Поток

   Истинският Търсач притежава в себе си неудържимо Вдъхновение, а  това Вдъхновение е запалил се Вечен Пламък – Пламък , докоснат от Мистерията. И търсенето става вече нова съдба, защото Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението прониква в непристъпни места – там, където стремежът не достига. Вдъхновението е Древен Поток – Поток от Пламък, който пробива скали и тъмни води, защото във Вдъхновението е заработил онзи Дух, който е преди Сътворението. Вдъхновението е пътят е пътят към Необятното в живота. То изоставя всички познати светове и се насочва към Непознатото и Безкрайното.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Баща на нашия дух е Мистерията

   Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число. Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Непостижимо е Съкровището на Тайния свят

   Нашият чуден дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, духът знае, че е бедно. Духът търси вечно и всякога обогатяване и затова му е необходима Мъдростта, защото в нея е Ключът. За духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, духът не знае. Но той знае, че този скрит, премъдър Праразум е негов Древен Баща и той жадува само за това търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Мъдростта улавя Първопричината

   Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.

Деветнадесетият Старец Алихор Махама

Незнанието е Висше Око

   Само Тишината ще те заведе при блясъка на Тайната и Сиянието на Мистерията. Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него.

Десетият Старец Мавахари

Непознаваемото е Мъдрост и Свобода

   Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие – то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът - в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни. Така човекът, който е душа и дух в едно цяло, е вече пълен и преизпълнен, защото той вече има право да навлиза в Непознаваемото, което е Мъдрост и Свобода, които са пък Вечност и Безкрайност.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа

[Dimitar Ochkov]

Най-древната изгубена наука

   Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното  узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си необичайна красота на безмълвния човек-дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. То е древната наука на истинния човек, човека-дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността.

Десетият Старец Мавахари

Безмълвието е Древният наш свят

   Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си. Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. Великите същества са минали през големи изпитания, за да се види докъде стига тяхното Безмълвие. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото – Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез Нищото тази Цялост вече засиява в нас. Нищо не може да обясни Величието на тази Цялост, освен Безмълвието.

Десетият Старец Мавахари

Пътеки към Безмълвието

   Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието – молитвите и думите, Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

Десетият Старец Мавахари
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Първа