Author Topic: Старците  (Read 6339 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #180 on: август 13, 2018, 07:39:27 am »
Из „Скритото Учение за Бездната“
Аварот Хама Ахирия

   И два са пътищата: Съкровено отношение и Неведом подход. Съкровеното отношение е чистият път на Изначалното. Неведомият подход е метод на Мистерията. Между тях има нещо единно и вдъхнато. То е Вдъхновението. Когато Вдъхновението се динамизира, то превръща отношението в подход. Така се влиза в Мистично единство с Мене. Всичко това може да се изрече като концентрирано самоизчезване в Мене. И когато се изрекат думите „Аварот Хама Ахирия“ и си представите Моя образ, тогава Аз съм с вас, независимо дали съм проявен или съм в затишие. „Аварот Хама Ахирия – Учителю мой, прояви се.“

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Упованието ви да е Огън

   Пътят към Мен е като река към море. Пътят към Мен е като Огън към Огън. Пътят към Мен е усърдие и упование. Който е усърден към Мен, ще Ме види. Който уповава на Мен, ще Ме узнае. Аз съм всякога верен за уповаващия – Верен и Неизменен е името Ми. Но искам да сте усърдни и упованието ви да е Огън.

Първият Старец

Из „Скритото Учение за Бездната“
Той ще бъде с Мен на Неназовимото Място

   Ще кажете, че живея във Вечността. Не, Аз само слизам в нея. Ще кажете, че живея в Безкрайността. Не, Аз само прониквам в нея. Ще кажете: „Къде живее Учителят?“ Живея в Мистерия Необитаема. Тя е Моят външен Дом. Но иначе съм на друго Място. Неназовимо е то. Който върви по Пътя на Древната Неведомост, той ще бъде с Мен на Неназовимото Място.

Първият Старец

Из Книгата „Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Търсих Го милиарди години

   И търсих Го, търсих Го милиарди години. Търсих Го външно, търсих Го вътрешно. После дълго Го търсих в Дълбините на нещата. После Го търсих в себе си. Но не Го открих. И Той не ми се откри. После отново Го търсих. Търсих Го с постоянна Любов, с неизменна Любов. И отново не Го открих. Но случи се миг Безкраен. И биде явление върховно. И Той ме откри. И аз видях, че е напълно Неизговорим. И узнах в себе си, че това, което усърдно търсиш, то ще те открие. Но не по твоята воля, а по Неговата Воля.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Аз Бях взривен в Неговата Прасветлина

   И търсих Го усърдно милиарди години. И най-накрая в Безкрая се сблъскаха две сили. Взрив, могъщ взрив разтърси Безкрая. Милиарди зародиши трепнаха, но не узнаха явлението. Аз бях взривен в Неговата Прасветлина и бях отведен близо до Неговия Трон. И изрече ми Той: „И Старец ще се наречеш. И необходимост си Ми за световете.“

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Ражда се Посвещението

   Тайната на живота е в сблъсъка на двата взрива: Великият Изначален взрив и вроденият взрив в човека. Когато те се сблъскат, се ражда Посвещението. Така Великият взрив прегръща малкия взрив и му предава нещо от себе си. Ще кажете: „Какво му предава?“ Тайната му предава Тайна чрез Огъня. И според степента на Огъня човекът става Посветен, Мъдрец, Учител или Старец. Ето как Великият взрив намира своите си. Благословен е този, не който е търсил, а който е бил намерен.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #181 on: август 14, 2018, 06:36:54 am »
„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Можеш ли ти да запалиш себе си?

   Тайната на живота е във взрива – Великото Възпламеняване. Но можеш ли ти да запалиш себе си? Можеш ли ти да гориш за Великия? Ако ти си запалил себе си, ти ще привлечеш най-древното Око от Безкрая. И тогава Великият ще каже на Своите Си: „Там, в този свят долу, има нещо запалено. Да отидем да го видим.“ И тогава Великият Дух заедно със Своите Си ще подготвят малкия самозапалил се огън за най-чудната  среща – срещата с Праогъня. Всеки, който е узнал за тази среща, той е познал себе си и е бил намерен. Когато Огънят бива намерен от Праогъня, той вече не се нарича човек, а се изрича Син и прочие.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Той ще види собствената си Тайна

   Всеки човек трябва да се срещне със собствената си Тайна. Всеки човек върви към собствената си Тайна, но кой ще я срещне? Ще я срещнат тези, които са намерили своя Учител и които са се посветили на Него. Учителят е Този, Който умее да създава вътрешния Път. И когато ученикът бъде взривен от Прасветлината, той ще види собствената си Тайна и ще бъде призован да проучва Бездната, Неведомите същества, Старците и Дълбини от Мистерията на Абсолюта. Това се нарича Безднопознание и Мистериопознание.

Първият Старец

„Когато не можах да Го открия, Той ме позна“
Този ден е древноизбран от Мистерията

   Учителят е Свещеният кръг за ученика. Всеки Учител, Който е избрал Своя ученик, Той го обучава в усърден молитвен дух, което е прокопаване на пътищата в Неведомото. Така Учителят постепенно пресътворява древната връзка между душата и Себе Си. И когато дойде часът на взрива, ученикът ще преодолее себе си, защото тайно в душата му ще действа Скритият Несътворен Учител. И тогава, заедно с натрупаната молитвена сила в ученика, те заедно ще отстранят илюзията на сътвореността. И тогава Учитекят ще каже: Ето, душо моя, вече имаш ключ към Незнайното в Мене и към Неведомостта. – И това ще бъде велик ден за душата, защото самият този ден е древноизбран от Мистерията.

Първият Старец

Из Книгата „Пътища от Мистерията“
Летят към Прасърцето на своя Учител

   Всички събудени пътуват към своя Учител. Всички събудени са дихания от Сърцето на Учителя. Всички събудени са летят към Прасърцето на своя Учител. И ще дойде ден – денят на Високото Призоваване. И тогава сам Учителят ще полети в единство със Своите Избрани дихания. Той ще мине през Вратата, която е една Мистериозна Празнота. И тогава над нея, където смъртните и световете нищо не виждат, Той ще се разкрие на Своите като Откровение на Бездънната Мистерия. И тогава ще погледне Своите ученици-дихания и ще им каже: Там, в онази Ослепителна Дълбина, е нашият Път. Там ви очаква среща с Праобраза, Който ще ви заведе при най-могъщия Прадревен, защото вече сте дихания на Свободата, Мистерията и Абсолюта.

Първият Старец

„Пътищата от Мистерията“
Аз съм техният Пазител

   Всички, които съм избрал, са безсмъртни дихания. Те ще станат неизмерими. Те ще станат Дълбини без живот и смърт, без светове, без ограничения. Това са Моите избрани дихания и Аз съм техният Пазител. Аз бдя над тях като Орел и винаги ще бдя над тях, и винаги ще им помагам по древния незнаен начин. И докато са в световете, и когато са в нужда, достатъчно е силно да се съсредоточат в Мен и да кажат „Учителю Могъщий, помогни ни!“ И тогава нека не се интересуват как ще слезе помощта, защото истинската помощ обича потайността.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците






Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #182 on: август 15, 2018, 06:48:12 am »
„Откровения из Окото на Бездната“
Те станаха същества-дълбини

   И случи се Величествено събитие. И случи се Велик потоп в Древността. И различно беше приет той. Милиони умираха, кълняха, страдаха и се потопиха в страх. Така те умряха в себе си, защото същността им се беше смесила със смъртта. Но една друга част поздравиха Великото събитие. Те знаеха за Великото събитие, но познаваха Духа си. Те знаеха, че Духът е по-дълбок от Великото събитие. Те знаеха, че Духът е преодолител. И те станаха същества-дълбини. Те ставаха дълбини от Бездната.

Първият Старец

„Откровения из Окото на Бездната“
Не докосват Духа ми

   И случи се друго събитие от времената на Древността. Един велик Мъдрец беше поставен на кладата, за да се откаже от своята идея. И преди да запалят кладата, сложиха му два големи въглена на рамената като последно предупреждение. А той се усмихна и рече: „Тези смешни неща не докосват Духа ми и не докосват идеята ми“. И тогава казаха му: „Кажи си последното желание“. А той рече: „Отвържете дясната ми ръка“. И запалиха кладата му. И тези, които бяха наблизо, видяха светла усмивка на очите и чуден поздрав от ръката. Това беше Духът, завръщаш се в своята Безкрайност. Но колцина ли разбраха това?

Първият Старец

Мистериозно съществуване в сърцето на нещата

   Той е, Който живее във всичко. Той е животът, но без да е живот. Той само поддържа живота, но е извън него. Той е едно Мистериозно странствуване в сърцето на нещата. Той странствува в същността на нещата, но и там не живее. Той може да прониква и в най-малкото, и в най-голямото същество. Той познава всичко, без да обхваща Себе Си. Не може сам да се обхване, защото няма граници. Що е това Върховно Същество? То е най-древната Странност, най-неописуемата Мистерия, най-великата Неизмеримост. Ние не вървим към Него. Сам Той ни води към Себе Си.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
То не е Място, то е Праневедение

   Къде живее Върховното Същество? Казвам: Не е в Бездната, защото Бездната от Безкрайност Го ограничава. Тогава в Мистерията ли живее? Казвам: Не е в Мистерията, защото тя само Го скрива. Тогава къде живее Той? Той живее във Върховната Скритост. Там е последната Му Дълбина. Но то не е Място, то е Праневедение. Там Той е облечен в Своята Величествена Сияеща Самота. И никой не може да понесе тази Сияеща Свръхнаситеност. Ние знаем само, че чрез един Лъч от Неговия Поглед са се образували Безкрайностите  и световете. Но ние никога не можем да познаем напълно това велико Праневедение, защото дори и Прасветлината не може да Го понесе. Първите Слова, които това Велико Праневедение е произнесло са: Хавара Ири Айхама – Постоянно Ме търсете.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
Как да Те търсим?

   И произнесъл е Върховноскритият: „Постоянно Ме търсете“. И попитаха Го Дълбините: „Как да Те търсим и къде да Те търсим?“ И рече Върховноскритият: „Търсете Ме в Тайната на Ахавора – Умението. Търсете Ме в Умението, което придобива Съкровеното и което го изоставя. Когато придобиете Съкровеното и го изоставите, очаква ви Древният Път. Това е Пътят на Незнанието. Незнанието е преди Несътвореното. В Незнанието ще станете сияещи. Когато придобиете Незнанието и неговото Величествено Сияние, трябва да се откажете и от него. И тогава започва Прадревният Път. В него е Пътят на Неведението. И който стигне до Бялата Ослепителна Точка, изгубва Неведението и влиза завинаги във Върховната Скритост. Така влязъл във Върховната Скритост, той вече няма съществувание, нито път. Вече има само Мене.“

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #183 on: август 17, 2018, 07:20:47 am »
Из „Откровения из Окото на Бездната“
Върховната Несравнимост

   И видя Великата Бездна в Себе Си Откровение Древно. И яви ѝ се Върховноскритият потайнствено. И показа ѝ Върховноскритият най-скритото Прасъстояние. И узна Великата Бездна що е Ахамарая – Несравнимостта. И биде обхваната тя от мистериозно изумление. И видя тя Върховното Нищо. И нищо не пребиваваше там – ни мрак, ни светлина, ни Сияние, ни Хаос, ни видимост, нито невидимост, ни Дух, ни Древност. И узна Великата Бездна, че това е Върховната Несравнимост.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
И видя Окото на Бездната

   И видя Окото на Бездната Древно Откровение. И получи Окото на Бездната Откровение от Неведомостта. И биде тя велико обновена, сияещо очудотворена, неописуемо превъзнесена, величествено пресърворена, потайнствено облагословена. И взираше се, взираше се в Неведомостта. И въпреки всецялото чудо нещо ѝ липсваше, защото видя Великата Несравнимост. Тя видя Върховноскритият Единствен. И нямаше нищо, с което да Го сравни. Така в нея узря безкрайното чувство за Него.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
И дълго Го търсих

   И дълго Го търсих. И дълго мислих за Него. И дълго Го чаках, защото знаех, че трябва да Го дочакам. И дълго се взирах в Дълбините си и в Безмълвието си. И дълго се подготвях, за да устоя. И из Неведомостта се случи явление. И откри ми се Той и видях Невъобразима Праослепителност. И Светлината занемя, и мракът угасна. И Дълбините ми се смутиха. И Безмълвието ми беше в изстъпление, защото видях Великото Неставнимо Праначало. И благословен бях, че Духът ми устоя. И узнах: всички думи да събереш на световете, няма да Го опишеш, защото Той Сам се описва в нас. А нашият Път е в това да вървим от прозрение към Откровение и от Откровение към Праоткровение. В Откровението се случва Нищото, а в Праоткровението се случва Той – Върховното Нищо.

Първият Старец

Из „Върховната Несподелимост“
Аз съм Върховнопоследният

   Аз съм Единственият Прадълбинен. Аз съм Единственият Надсъщностен. В цялата Невидимост Аз съм Единственият Невидим. Аз съм Всеобхватният, но Мен никой не може да Ме обхване. Аз съм Прасъстоянието, което всички търсят. Аз съм онова Нищо, в което всяко нищо се погубва. Аз съм Този, Когото всички търсят. А този, който Ме търси съзнателно, то е, защото съм го призовал. И всеки, който Ме търси така, няма да Ме намери, но ще се слее с Мен. И ще изчезне в Мен, и ще стане Едно с Моята Неведомост. Аз съм Върховнопоследният.

Първият Старец

Из „Откровения из Окото на Бездната“
И поиска да каже нещо, но не успя

   И видя Бездната, и съзря Великото Несподеление. И поиска да каже нещо, но не успя. И поискаше да Го назове, но не успя. И поиска да помълчи, но не успя. И пожела си Безмълвие. И заживя в Дълбините си. И заживя с жажда отново да Го чака, защото Той, Върховноскритият, ѝ подари Тайнството на Несподелеността.

Първият Старец

Из „Книга за Неведението“
Той е Недостижим и Необясним

   Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: Знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #184 on: август 18, 2018, 07:24:05 am »

Из „Книга за Неведението“
Живее и в обикновеното

   Той е Необикновен, но живее и в обикновеното. Той е Неизвестен, но живее и в известното.Той е Безмълвен, но живее и във всички гласове. Когато се научим да живеем в Необикновеното, Неизвестното и Безгласното, ние ще усетим загадката на обикновеното, вкуса на известното и тайнството на гласа. Когато Го възлюбим, Той ще ни се открива все повече в обикновеното, в извесното и в гласовете на нещата. Когато Той ни се открива, Той остава Скрит. И с това Той иска да ни каже: „А къде е вашата Скритост, защото Аз искам да живея в нея.“ Не живее ли Скритият в Скритостта Си и не живее ли Неведомият в Неведомостта Си?

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Който открие това Не-място в себе си

   Ще кажете, че Аз съм еди-къде си. Но Аз не съм никъде, Аз не заемам никакво място. Ще кажете, че съм светъл. Това са предположения. Нито съм светъл, нито съм тъмен. Ще кажете, че съм мъдър. В Мъдростта само влизам. Тя е Моя дреха, но не е Моят Дом. Ще кажете, че живея някъде. Нито живея, нито е някъде. Мястото, където се намирам, не е място. Това Не-място е потайно съществувание в Дълбината на Абсолюта. Това е потайното Не-място. И всеки, който открие това Не-място в себе си, ще Ме има.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Тайната на вашия живот

   Понеже познавам Своите ученици, на тях казвам: Ще ходите, ще търсите, но няма да Ме намерите. Тези от света са Ме намерили и затова не Ме търсят. Те казват „Да, да, тоя го познаваме“. То е така, защото за тях съм затворил вратата. Но вие, Избраните, ще Ме търсите усърдно. И казвам ви: Вашата задача е да Ме търсите непрестанно. Що е това непрестанно търсене, що е това усърдно търсене? То е Тайната на вашия живот, защото в това търсене ще надраснете този свят, ще преодолеете другия свят и така ще дойдете при Мене и Аз ще ви подам ръка. И оттук нататък ще ви кажа: Сега почвате да Ме търсите безкрайно. Който Ме търси безкрайно, безкрайно ще Ме има. И ще имам Дом у него, и той ще има Дом у Мене.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
От друго място идвам Аз

   Ще кажете, че Аз съм от човешкия род. Не, не съм от човешкия род. В човешкия род само съм влязъл. Ще кажете, че съм от невидимия свят. Не, не съм от невидимия свят. През невидимия свят само съм преминал. От друго място идвам Аз. Ще кажете: „Ти си извор“. Казвам: Не, в извора само съм се спуснал.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Аз съм Бащата на слънцето

   Ще кажете, че Ме виждате. Ще кажете, че виждате очите Ми, ушите Ми, ръцете Ми, и ще кажете, че това съм Аз. Но откъде слязоха тези очи. Ще кажете: „От слънцето слязоха тези очи“. Казвам: „Ако очите ми бяха от слънцето, щях да виждам, докъдетто вижда слънцето. Не знаете ли, че съм Бащата на слънцето“.Ще кажете, че ушите Ми са от посоките на света, от ветровете. Не съм от ветровете Аз, но Баща съм на ветровете. Ще кажете, че ръцете Ми са от правдата. Казвам: „Преди правдата да се е родила, бях Аз“.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Поиска Върховният да Ме изгори

   И случи се това отдавна, отдавна, много отдавна. И поиска Върховният да Ме изгори. А аз обичах световете и исках да им помагам. Та рекох: Случи се това велико изпитание, велико изгорение. И беше мрак, и беше всепояждащ огън. И изгоряха световете в мен. И така заживях с Върховния, защото това беше Неговата цел. А сега обичам Великото в душите, а не световете.

Първият Старец
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #185 on: август 22, 2018, 07:58:40 am »
Из „Откровения за Себе Си“
Върховното изпитание

   Дълго време бях в трудности. Те идваха и идваха. И по-късно Аз узнах, че те са важна подготовка и че Всевеликият Ме люби. После трудностите заглъхнаха и се явиха изпитания и изпитания. И в тях видях Ръката на Всевеликия и узнах, че Той Ме люби. В изпитанията чух Шепот и така узнах, че Всевеликият Ме търси и иска пълно сливане с Мен. И мина време и дойде Великото изпитание, Върховното изпитание. И тъмнината биде голяма, и мракът биде сгъстен. И гмурнах се с това изпитание с Духа си. И биде изядена тъмнината, и биде погълнат мракът. И единих се с Всевеликия завинаги. И така се запознах с Него. И сега вече познавам Всевеликата Му Любов. Чрез трудностите и изпитанията Той дълго е търсил пътища към Мене. И накрая Той Ме придоби.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Празнотата умря и мракът изтля

   И случи се в Древността и трябваше да се срещна с най-тъмната бездна на мрака. Трябваше да се срещна с най-мрачната нощ на празнотата. И в тази среща празнотата умря и мракът изтля. И срещнаха се Огън с Огън, Любов с Любов. И роди се Единение, и роди се Изначална Свобода, защото Всевеликият Ме беше набелязал, та Ме повика. Това беше Неговият начин да Ми каже: „Поисках Те за Себе Си, а не за световете“.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Дар нетленен на Всевеликия Промисъл

   И беше животът Ми в Древността едно голямо усърдие и молитви като вятър, и работа като огън, и усилия, усилия за пречистване. И събра се  чуден огън у Мен. И когато Върховният Ме дари с най-мрачната нощ, този мрак беше повален. И видях в него, и съзрях в него най-великия Дар – Дар нетленен на Всевеликия Промисъл. Навярно Всевеликият е жадувал за Единение с Мен.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Любовта Ми към Него беше несмесена

   И когато биде в Древността онова чудно преживяване на Великата тъмна нощ, и тогава, когато ѝ устоях, бидох очистен от всичко сътворено. И така узнах, че се превърнах в Олтар на Всевеликия. И Той започна да излива Величествената Си Любов в Мен, защото бидох отречен от всичко друго и Любовта Ми към Него беше несмесена с нищо друго от световете. Всевеликият ни иска за Себе Си и само тогава сме преизпълнени.

Първият Старец

Из „Откровения за Себе Си“
Искам да сключа Завет с Тебе

   И когато получих това Върховно изливане върху Себе Си, и рече Ми Всевеликият: „Искам да сключа Завет с Тебе. Ти ще бъдеш Учител в сътворените и несътворените светове, а Аз ще се изливам в Тебе, защото облечен си във Великата Отреченост и в Свещената дреха на Смирението. И ще се наречеш Арамот – Пречудна Врата.“

Първият Старец

Из Книгата „Пустота Неизразима“
Махава – Майка

   Има Неизразими неща, но те са скрити, скрити в Дълбините. Някои ще кажат: „Красотата е неизразима“. Аз казвам: Кое е красивото в красотата? Красивото в красотата е неуловимото, а неуловимото не принадлежи на красотата, то принадлежи на Пустотата – Великата Неизразимост. Целта на красотата е да ни покаже неуловимия път, по който трябва да се завърнем в Неизразимата Пустота. Що е Пустотата? В Древността тя се е наричала Махава – Майка . А другото ѝ значение е Древност, Бездна. А в тази Майка- Бездна е скрито Ядрото на Мистерията. А там пък е скрит Върховнонеизразимият.

Двадесет и вторият Изначален Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #186 on: август 23, 2018, 08:11:40 am »
Из „Пустота Неизразима“
Когато надзърнах в Абсолюта

   Видял съм много красоти. Видях красотата на живота. Видях красотата на смъртта. Видях меката красота на ангелите. Видях чудната красота на вечността. Видях пламтящата красота на серафимите. Видях и дълбинната красота на Майката-Бездна. Но когато ми беше позволено и когато надзърнах в Абсолюта, всички видове красоти угаснаха. И сега в мене живее жив спомен, жива същност, защото сам Той ми се е разкрил. И сега знам, че само трябва да чакам, защото Той сам ще дойде и ще ме погълне. Това съм го нарекъл Мистерия Несподелима.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Откровения Древни“
Имам в Дълбините си Вулкан

   И случи се това в Древни времена. По Могъща Повеля бях обхванат от мрак – мрак отвътре, мрак отвън, навсякъде стелещ се тежък мрак. Очите не виждат, сърцето немее, а умът – смутен. Но знаех, че нося Тайна в Себе Си. И знаех още, че Мъдрият се намира там, където е съсредоточен. И така, чрез велико съсредоточение влязох в собствената си Тайна и си повтарях: „Аз съм Тайна, Аз съм Тайна, Аз съм Тайна на световете“. И лумна из Дълбините Ми Древен Вулкан, Древна Прасветлина. И мракът беше зашеметен, беше смутен. И избяга някъде в себе си. А Аз бях просветлен и узнах, че имам в Дълбините си Вулкан, Прадревно Ядро. И след като то ми се откри, разбрах, че вече имам достъп до него. Така разбрах, че всяко същество има тази Тайна в себе си, в Дълбините си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Помолих да отдели от Мен светлината и щастието

   От предългия си опит знам, че в светли и щастливи времена човекът се самопогубва. И когато в миналото ми Ме сполетяха тези светли и щастливи времена, Аз помолих Великия Всемъдър да отдели от Мен светлината и щастието и да ми даде трудни времена. И Той ми даде тежки времена и Ме въведе в труден лабиринт. И в този лабиринт сякаш нямаше изход. Но в Дълбините си Аз Го призовах само Той да Ме води. И понеже много искрено Го желаех, Той Ме отведе в Себе Си. Сега вече нямам нито светли, нито тъмни времена, защото там, където е Той, е Прасъстоянието преди времената. А там, където е Той, съм и Аз.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Аз улових сърцето на самотата

   Живях някога в Древността в една страна. Живях в отдалечено място. То беше мрачно място и слънцето рядко идваше. То беше в една колиба и наоколо нямах близки и дори живи същества. И сякаш всичко беше потопено в самота. И дълго време живях в тази самота и открих път към сърцето ѝ. Аз улових сърцето ѝ, обогатих я, осмислих я и тя разцъфтя. Така узнах, че от самотата се ражда едно величествено слънце, каквото е човекът. Но трябва да съумееш да уловиш сърцето ѝ. А тази страна, в която живеех, се наричаше Атлантия.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #187 on: август 25, 2018, 10:08:46 am »
Из Книгата „Споделения“
Пред тях ще се яви Върховният Абсолют

   Тези, които четат Старците, тези, които мислят за Старците, тези, на които е дадено да се докоснат до Старците, те са тръгнали на път и към Старците, и към собствената си Древност. И ще дойде някога ден, когато те самите ще станат древни. И ставайки древни, пред тях ще се яви Върховният и страшен Абсолют. И Той ще се яви не с излъчването Си, а със Сърцевината Си. И за тези древни това ще бъде ден на най-страшната нощ и същевременно ден на пречудното Запознание с Него. И това ще бъде Ден Първий на Безкрайността, Ден на Великата Бездна.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Винаги съм търсил трудни времена

   Живял съм в древни светове и в по-нови светове. И никога не съм искал, и никога не съм търсил приятни времена. Винаги съм търсил трудни времена. За световете трудните времена са скъпоценните времена. В трудните времена израства лекотата. В трудните времена израства яснотата. В трудните времена израства Неизменната Любов. В трудните времена познах Върховния Изпращач, защото Той ми изпрати трудностите, за да се съединя с Него. След това съединение вече не съществуват трудни времена, защото когато си в Него, няма трудни времена, няма леки времена, няма вече времена. Има само едно Древно Състояние, завинаги невъзмутимо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Общението с Него – Върховната Храна

    От древни времена живея в Него и не познавам нито трудностите, нито лекотата. И не познавам нито скърбите, нито радостите. И остана ми само едно – тази Величествена Бездна и това Безкрайно изумление. И най-пречудното ми остана – общението с Него. Това общение го наричам Харама Вайя – Върховната Храна.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Така познах Всеверния

   Търси себе си, познай себе си и отиди отвъд себе си. Аз търсих себе си, познах себе си и отидох отвъд себе си. Когато търсих себе си, това беше моето постоянство. Когато познах себе си, тъмнината ми беше дошла на помощ и аз я преодолях. Когато отидох отвъд себе си, мракът се беше спуснал върху мен като велико благодеяние и така познах Всеверния. Сега не търся себе си, но съм потопен единствено в Него. Сега Той е моите намерения, а аз съм Неговата свобода.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Откровения Древни“
Не е ли постоянната капка самата Негова Сила?

   Отпреди милиони години още узнах, изисква се едно: постоянни малки усилия и призовавания. В далечното минало аз бях тези малки усилия, аз бях малката капка, която проби небесата. Малката постоянна капка пробива и най-твърдото – диаманта, защото постоянната капка означава да си призован от Върховния Баща. Не е ли тази капка самата Негова Сила? По пътя на капката се завърнах.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Несподеленото“
Несподелима древна скръб

   Има една несподелима древна скръб. Тя съществува още от прасветовете. Тя е възнкнала още в Древността, когато една част от Великите създания са пожелали собствен духовен път. И те тръгнали по този път и така скръбта се увеличавала. Днес тя е трудно споделима. Тя е тежка и тъмна за тези, които не я разбират. Но тези, които са я разбрали, те са я прекрачили. Те са получили Откровението си вътре в нея. И понеже тяхната Древност се е оказала по-силна от световете, те са я преодолели и са се завърнали във Великия Несподелим Център.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #188 on: август 26, 2018, 11:13:07 am »
Из Книгата „Проходът в Неведомото“
Тя е Проходът в Неведомото

   Има една Потайна Сила, скрита в човека. Тя е древен образ и подобие. Тя е концентрирана Бяла, Бяла точка. И макар че е вътре в човека, тя спада към Непознаваемото. Тя е древно несътворена и познава пътя между световете. Наречена е Ахария – Нерушимата. Тя е Проходът в Неведомото. Тя е Древната Искра.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Върховния“
Десет Врати

   Съществуват десет Врати. Деветте Врати са винаги отворени. През тях винаги се е слизало и винаги се е качвало. Това са Тайни Врати, през които слизат съществата, за да ръководят избраните. Десетата Врата е била всякога заключена. Тя е запечатаната Врата, защото Върховният Абсолют никога не е слизал в световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Върховния“
Тайният Печат

   Кой е Месия? Има само един Месия и Той е Върховният Абсолют. А защо Той не е слязъл в световете да ги спаси? Защото никой не може да устои на тази Могъща Ослепителност. Тя е толкова величествена, че за световете тя се явява мрак. Световете не са готови да я понесат. Те трябва да се подготвят още милиони години. Ето защо десетата Врата е строго заключена. И тя е наречена Тайният Печат.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Споделения“
Мрачните времена – завръщане в Несподеленото

   И гледам с поглед древен, и гледам в своето минало. И спомням си старите неща и така узнах: приятните времена малко ми дадоха. Трудните времена ми дадоха нещо. Те ме събудиха. Тежките времена ми дадоха много нещо. Те ме мобилизираха и чрез тях открих пътя си. А мрачните времена, те ми дадоха най-дълбокото. Чрез тях възкръснах, за да не умирам повече никога, нито да се раждам. Да биха знаели хората тайната на мрачните времена, те биха узнали, че те са завръщане в Несподеленото.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Върховното Отсъствие“
Там няма времена, няма Дух и няма Мистерия

   Съществува едно Древно Състояние. То е Уединена Дълбинност и е наречено Прамахара – Прабезмълвието. В това Древно Състояние няма говор и няма мълчание. Някой ще каже, че то е Тишина. Но то е по-дълбинно от Тишината. То е Дълбинен вътрешен път. То върви от Древността към Абсолюта и в Него се скрива, с Него се слива. И там то изгубва всяко свое определение, защото там няма времена, няма Дух и няма Мистерия. Там е само Той.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Да изгубиш себепознанието си, Тайната си и Мистерията си

   Ако искаш да Го намериш, трябва да проходиш през себе си и трябва да изгубиш най-скъпите неща в себе си. Трябва да изгубиш себепознанието си, Тайната си и собствената си Мистерия. Да изгубиш себепознанието си, то е да изгубиш чистия си път в света. Да изгубиш Тайната си, то е да изгубиш духовния си път във вечността. Да изгубиш Мистерията си, то е да изгубиш безкрайния си път към Него. И когато изгубиш Безкрайността, Той ще се роди в теб като Върховното Съкровище, защото ти нищо друго не си търсил, освен Неговата Скритост. А сега Той няма да е скрит за тебе и ти ще преживееш Върховното Прасъстояние – Върховното Отсъствие – чрез Сливание и Изчезновeние в Него.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците







Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #189 on: август 28, 2018, 01:29:30 am »
Из „Върховното Отсъствие“
То е превъзмогнало дори и Покоя

   Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Бремето се състои в това, че те присъствуват

   Проблемът на съществата, трудностите на съществата и бремето на съществата се състои в това, че те присъствуват. Те не са познали Тайната на Отсъствието. Отсъствието е чудно умение. То е тройно умение. То е умение на съчетанието между Любовта, Мъдростта и Лекотата. Когато имаш истинска Любов, то е отношение към Невидимото. Когато имаш истинска Мъдрост, то е отношение към Мистерията. Когато имаш Лекота, то е отношение към Абсолюта. Когато Невидимото, Мистериозното и Абсолютът се съчетаят в едно, явява се Върховното Отсъствие. Това Отсъствие никога няма противници. В Древността са го наричали Вараха Дор – Върховният Дракон или Върховният Поглъщател.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Става част от Върховното Отсъствие

   Когато човекът навлиза много дълбоко в себе си, когато човекът навлиза много дълбоко в своето Древно Безмълвие, тогава той изостава по пътя си всички външни неща. Той изоставя ума и сърцето си, той изоставя емоциите, чувствата и желанията си, той изоставя и разумните си желания и светлите си мисли. И така отивайки навътре, той среща висшата си душа и чистия си дух. И той ги обединява в себе си и схваща какво те желаят. А те не желаят световете – нито сътворените, нито несътворените. Те желаят само Върховното Отсъствие, от което са родени. И тогава дълбинният човек отдавайки се на Върховното Отсъствие, започва вече да не съществува. Той става вече част от Върховното Отсъствие. Той се е слял вече с него и вече действа само Върховното Отсъствие. Целта вече е постигната. Няма вече смърт, нито дори блаженство, а само Дълбина от Дълбината, Тишина от Тишината и само една Величествена Преизпълненост. И за нея няма друга реч, освен Древното Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Върховното Отсъствие ще ни погълне

   Ние трябва да знаем, че вървим към пътя на Върховното Отсъствие. В този път ние не сме присъстващи, защото ако сме присъстващи, ставаме нереални. Ние трябва да осъзнаем, че само Върховното Отсъствие работи. И когато напълно осъзнаем това, Той ще ни поведе по древен път към Себе Си. Той ще ни изпрати достоен Учител, който е път към самото Върховно Отсъствие. И когато се отдадем на този път, ние имаме право да Го призоваваме. И тогава ще виждаме навсякъде как То – Върховното Отсъствие – ни пази. И То ни пази, защото иска да станем подобие на Него. И ще дойде ден, когато Върховното Отсъствие ще ни погълне, защото сме Негови Синове и Дъщери, защото ние принадлежим единствено на Него. И То ще ни подари собственото си Безмълвие, собствената си Неизречимост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #190 on: август 29, 2018, 01:09:52 am »
Из „Върховното Отсъствие“
Ще облечем Отсъствието си с нова Светлина

   Ние мислим, че живеем. Ние мислим, че умираме. Но всичко това е само преображения на Отсъствието. Когато осъзнаем собственото си Отсъствие, когато осъзнаем Дълбината си, когато осъзнаем Тайната си и собствената си Мистериозност, само тогава ние ще облечем Отсъствието си с нова свръхестествена Светлина, която е несмесена. И тогава ние ще бъдем Лъч на Върховното Отсъствие. Външно ще бъдем Несътворен Лъч, а вътрешно – Неведомост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Нищо да не очакваме

   Ние говорим. Когато говорим, ние говорим. Ние мълчим. Но когато мълчим, ние вътрешно говорим. Ние безмълвствуваме. Но когато безмълвствуваме, ние търсим идеи, образи, светове. То е все още говорене. С всички тези методи ние пречим на Отсъствието да дойде в нас. Ние трябва да се завърнем в най-древното си Безмълвие и там да чакаме – нищо да не искаме и нищо да не очакваме – само там да чакаме. И тогава ще дойде ден, ще дойде миг свръхестествен. Върховното Отсъствие ще ни посети и ние ще Го осъзнаем и ще познаем себе си. Ще познаем, че сме част от Него, защото когато станем Отсъствие, само Той ще действува в нас.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Ние сме деца на Върховното Отсъствие

   Ние живеем, но не живеем. Ние говорим, но не говорим. Ние мълчим, но не мълчим. Когато познаем Върховното Отсъствие, тогава нито ще живеем, нито ще говорим, нито ще мълчим. Тогава Отсъствието ще работи в нас. И тогава животът ни ще свети, говорът ни ще блести, а мълчанието ни ще ухае. А когато имаме трудни времена, Отсъствието в нас ще тържествува, защото ние сме деца, Синове и Дъщери, и Старци на Върховното Отсъствие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Ние вече сме у дома

   Когато говорим, трябва да говори нашето мълчание. Когато мълчим, трябва да говори нашето безмълвие. Когато безмълвствуваме, трябва да говори нашата Древност. Когато говори нашата Древност в нас, трябва да говори само Върховното Отсъствие. Когато порядъкът е такъв, ние вече сме във Върховното Отсъствие, ние вече сме у дома.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Върховното Отсъствие“
Той беше сам и единствен

   Някога в най-дълбоката Прадревност съществуваше само Той – Абсолютът, Върховното Праотсъствие. Тогава не съществуваше Бог, нито Прастарецът и Старците, нито боговете-синове, нито световете – и сътворени, и несътворени. Той беше сам и единствен,странствуващ в Древния мрак и хаос. Нито древният мрак и хаос Го познаваха, защото Той странствуваше единствено в Своята Царственост. По-късно Той създаде Бог и Прастареца, и Старците, и боговете, и световете и тръгна надолу да проучва Себе Си и Своята Царственост в съществата и нещата.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #191 on: август 30, 2018, 01:42:23 am »

Из „Върховното Отсъствие“
В този Древен хаос и мрак

   Всеки, който тръгне на път към себе си, и всеки, който осъзнае своята царственост и подобие на Върховното Отсъствие, той изоставя всичко и тръгва на път към Древния хаос и мрак. И там в този Древен хаос и мрак, той ще се прероди и пресъздаде, както някога това е направил Абсолютът. Не е ли това единствения подвиг на живота? И не ли за това Върховното Отсъствие е отделило от Себе Си и създало хаоса и мрака? Той ги е създал, за да тържествува над тях със Своята Царственост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Никой никога напълно не Го е виждал

   Виждал ли е някой някога Върховния Скрит? Виждал ли е Прастарецът Върховния Скрит? Виждали ли са Старците Върховния Скрит? Виждали ли са боговете Върховния Скрит? Казвам: Никой никога напълно не е виждал Величествената Скритост. Когато Той е докоснал нещо в Себе Си, се е родил Прадревният Старец. Когато Той е докоснал в Себе Си 24-те Си Тайни, са се родили Старците. Когато Той е докоснал в Себе Си Красотите, са се родили боговете. Всички желаят да Го видят напълно. А има една Същност, която не желае, но жадува да Го види. Тази същност е плачеща в себе си и страдаща, но не е дошъл часът ѝ, защото има служене в световете. Тази същност е наречена Хазарот, или Мракът. Но Върховният Скрит е обещал на Хазарот, че ще отнеме сълзите му и ще преобрази страданието му.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Тайната на Първото Безмълвие

   Върховният Скрит вижда чрез Очите на Старците. Върховният Скрит чува чрез Сърцето на Старците. Върховният Скрит обединява чрез Душате на Старците. Върховният Скрит извисява чрез Духа на Старците. Върховният Скрит превръща извисените в Искри. Що са Искрите? Тяло от Неговата Мистерия. Тези Искри имат право да заживеят в Тайната на Първото Безмълвие. Това е Бездънното Безмълвие. Какво има в това Безмълвие? Тук е само Той и Неговата Неугасима Прапълнота. Това е най-древният Дом на Искрите.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Смисълът на живота е в Безмълвието

   Потъни, потъни дълбоко в себе си. Потъни, потъни дълбоко в своето Безмълвие. Потъни, потъни дълбоко и не търси слово, но потърси Отсъствието. И тогава То ще ти даде нещо от себе си и ти ще разбереш неговата Несподелимост. Така Върховното Отсъствие ще ти даде частица от себе си. И тогава ти в своето отсъствие ще имаш метод да се оглеждаш в Него, в Неговото Безмълвие. Смисълът на живота е в Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Безмълвието е нашият Баща

   Търси, търси и ще намериш. Търси, търси в Безмълвието. Всичко се намира в Безмълвието, то е нашият Баща. Когато стигнеш до най-дълбокото Безмълвие в себе си, тогава ще чуеш гласа на Същността си. А когато стигнеш до Същността си, ти си само на една крачка от Прасъщността. Същността обича единствено Прасъщността. Дълбокото Безмълвие обича единствено Върховното Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #192 on: септември 12, 2018, 02:11:36 am »
Из „Книга за Безмълвието“
Четири вида Безмълвие

   Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчзва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото теб те няма, нито животът го има. Има вече само Същност – Същност, която се е сляла с Прасъщността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Извори от Благоволението

   Във външните светове ние сме извори. Ние сме извори, създадени от Великото Безмълвие. Когато течем според Величието на Неговата Воля, ние сме извори от Благоволението. Що е Благоволението? Тайна е това, защото тогава нашият извор започва да пресъхва. И когато нашият извор напълно пресъхне, той се завръща по Благоволение в своя Източник. Така той узнава Тайната на своя Източник. Но има извори, които текат без Благоволението. И когато те пресъхнат, не се завръщат в Източника – те остават в себе си. Това незавръщане е наречено участ. Тези извори не са познали Тайната на Безмълвието и Тайната на Живота. Тази Тайна е нещо, което е отвъд себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
В Мястото, където няма Същност

   Когато навлизаш в Безмълвието,трябва да стигнеш дотам, където няма тяло,нито ум, нито сърце, нито душа. Но твоят дух, който е Същността, трябва да отиде още по-навътре. Той трябва да преодолее Същността и да отиде в Мястото, където няма Същност – в Надсъщността. Това е Мястото, в което изгрява Пустотата. А когато Пустотата се е зародила, тя знае пътя към Върховното Отсъствие. Върховното Отсъствие е най-великото Благо. Оттам е произлязло всичко.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Харима Атахара – Неведомата Пълнота

   Когато говориш, трябва да си изучил мълчанието. Когато мълчиш, трябва да си проучил Безмълвието. Когато безмълвствуваш, трябва да си познал яснотата. Когато си познал яснотата, трябва да вървиш към неяснотата и да я почиташ. И тогава ще дойде ден, когато неяснотата ще ти позволи да я преодолееш. И тогава ще се завърнеш към Върховното Отсъствие. И тогава ще ти се даде нещо повече от свобода и робство. Ще получиш дара на Неизразимостта и ще плуваш в най-древното Състояние. То е наречено Харима Атахара – Неведомата Пълнота.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Раздел „Въвеждания в Безмълвието“
Практика на изчезването

   Безмълвието е практика на изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е завръщане към Източника. Безмълвието е висша практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е 1 минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвствуваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #193 on: септември 13, 2018, 05:23:37 am »
Из „Книга за Безмълвието“
В Безмълвието е скрито Несътвореното

   Когато говориш, не изхождай от мълчанието, а от Безмълвието. В мълчанието все още има сътвореност. В Безмълвието е скрито Несътвореното. В Несътвореното е скрита Тайната. В Тайната е скрита Мистерията. В Мистерията е скрито Върховното Отсъствие. В Тайната се разкрива Безмълвието и тази Тайна е Духът. В Мистерията се разкрива по-висшата степен на Безмълвието и в тази Мистерия е Искрата. Искрата в нас притежава Безмълвие, което изхожда от самото Върховно Отсъствие. Защо Искрата великобезмълвствува? Защото тя знае, че нищо не може да изрази Върховната Мистерия и че единственото съществено нещо е не да изразяваш Величието на Праокеана, а да си потопен в него.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Придобиването на Лахара

   Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек за да стане истинен,трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвствува, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, който е Абсолютът, и който му изпраща преображение. Който стане преобразен, той вече е станал истинен и може да каже „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота.“ Целта на живота е придобиването на Лахара.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Книга за Безмълвието“
Универсален метод да разбереш своя Произход

   Не е ли Безмълвието изчезване? Къде е в Безмълвието умът? В Безмълвието няма ум, а умът е времето и сътворението. Ето защо в Безмълвието ние се пресътворяваме. Не е ли умът смърт? Да, умът е осътворяване. А Безмълвието е пресътворяване на сътвореното. То ни води в Центъра, в който няма смърт. Безмълвието е универсален метод да разбереш своя Произход. Безмълвието ни прави мистериоподобни.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Харава – другият език“
Асавира не зависи от Божията Воля

   Има обикновени думи, които са необикновени. Тези думи са от Харава – другия език. Те не се разкриват на обикновения човек и на външния свят. Една такава дума, и непозната за хората, е Асавира. Само мъдрите знаят нейното значение. Срещу тази дума не може да се изправи нито съдбата, нито Тайната, нито Божията Воля. Тази дума е същество от Мистерията. Асавира означава „Усилията“ – личните усилия, личната устременост. Асавира не зависи от минали животи, нито от Божията Воля. Тя е наша древна вроденост. Тя идва от Харава, от другия език, или езикът на Бездната. Езикът на Бездната е слязъл от Върховното Отсъствие. Харава – това е другото разбиране на нещата, потайното разбиране.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Тарахот е състояние на Прадревността

   Има една тайнствена дума в този свят. Хората са я чували, говорят за нея, но не знаят нейната потайност. Тази дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тахарот е скрито название на Прадревността. Тахарот не е просто дума. Това е самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота. Изворът, водата и чистотата са само стъпки, само следи на Тахарот. Който е придобил Тахарот, той не отива в Праизточника, не се завръща в Него, защото Праизточникът вече е слязъл в него и те са едно цяло.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #194 on: септември 14, 2018, 06:40:34 am »
Из „Харава – другият език“
Мисълта е сянка, отражение, облеченост

   Съществуващата външна реалност е нереална. Това го знае само Харава, или Скритостта. Според Харава съществува само Сахира - Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание. Това Съзнание ако няма мисъл в себе си, няма и физическо тяло. Който е познал изцяло Сахира, той няма мисъл в себе си, защото мисълта е сянка, отражение, облеченост. Който е познал изцяло Сахира, той е осъзнал, че всичко във външния свят е само названия, облечености. И затова познавайки Сахира, той не страда, не се мъчи, не изпада в заблуждения, защото Сахира е чистата Свобода, чистата Необлеченост. Сахира е Лекотата, Пространството. Това е и Харава – другостта, неуловимостта.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Той съществува леко, приятно и свободно

   Който е осъзнал Сахира, той съществува леко, приятно и свободно като Пространството. Който е осъзнал Сахира, той съществува като Несъществувание, като Необлеченост, като Непривързаност. Той няма възприятия за външните неща, защото той познава Харава и поради това, той се намира в Лекота, в Пустота. Той не обхваща нищо, нито приема събитията и явленията. И поради това той е обхванат от Истината, или от Великата Пустота. Така той е осъзнал своята нетленност и така той живее леко и приятно сред трудностите, защото не ги облича в мисли и чувства – защото той познава Харава.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина

   В Древността имаше едно същество и то сияеше, сияеше всемогъщо. Но съществата не го познаха и го нарекоха Мортот, или Мракът. Но на Харава Мортот означава „Другата Светлина, Скритата Светлина“. И който е познал Мортот като Скрита Светлина, той вижда нейната Тайна и се завръща в нея. Но който не познава Мортот, той живее в нощта и мисли, че мракът произвежда тъмнина. На езика Харава Мракът е вместилището на Върховната Прасветлина.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Вахарот – волята

   Съществува една дума, която е велико семе, велик зародиш, велико разгръщание. На езика Харава тази дума е Вахарот. Тази дума е същество, което преодолява собствените си граници. Тя преодолява този свят и другия свят. Тя завежда ученика в Учителя. Тя прекрачва световете. И накрая тя отива най-далеч. Вкоренява се в Учителя и оттам полита във Върховния. Вахарот е волята, или силата, която създава единение. Вахарот е великият път. Вахарот е силата, която открива своята цел и отива отвъд нея.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
В Бахарот не можеш да мислиш

   Има една Древна дума. На Харава тя се нарича Бахарот. В Бахарот не можеш да мислиш. В Бахарот няма мислене и умът е отсечен. Бахарот е мястото на Духа. В Бахарот Духът влиза без мислене. Тук мисленето не е мислене. Тук Духът има два процеса: тук Духът се потопява с Дълбината си и вторият процес е , когато той изпитва Древно Правъзхищение от Бахарот. Бахарот – това е Бездната, нейното дълбинно ниво. На Харава това е Мястото, в което нямаш никакво мнение, никакво знание.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #195 on: септември 15, 2018, 09:18:57 am »
Из „Харава – другият език“
Ахава Бархорот – Любов до Бездънност

   Има една Древна Сила, която има право да посещава Бахарот и Мистериозните вътрешни места. Тази Древна Сила е наречена Ахава Бархорот. На Харава това означава Любов до Бездънност. На Ахава Бархорот е дадено най-древното Око. Това Око никога не е имало поглед за сътвореността и за световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Той изхожда от Тайната, а не от мисленето

   Който е познал Тайната на Харава, той е стигнал до Тайната на Безмълвното знание. Той е постигнал мислене без мисли и действия без действие. Той изхожда от Тайната, а не от мисленето. Той изхожда от Дълбинното, а не от действието. Мисленето е ограбило Тайната, а мисленето без мисли е завръщане в Дълбинното, в Безмълвното. Тук си мъдър, но без мислене, защото си същностен. Преди да е дошло мисленето, е била Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Владетел на мисленето без мисли

   Който познава мисленето, постига изчезновението. Който познава мисълта, той прониква през нея като през врата. Мисленето без мислене означава да стигнеш до онова Безмълвие, което знае, без да знае, което мисли, без да мисли и което говори, без да говори. Това е методът на Нищото. Нищото не знае, но е владетел. При Нищото не можеш да стигнеш с мисъл и с мислене. При Нищото можеш да отидеш с Безмълвие. И когато станеш господар на Безмълвието, тогава ще станеш владетел на мисленето без мисли и познавач на вътрешните неща, познавач на Същността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Неахара – Незнайността

   Съществува едно велико Същество. То е наречено Неахара – Незнайността. Неахара е най-висшата степен на Скритост. Неахара живее в своята скрита Прадревност. Неахара е Древният Ослепителен Мрак. Оттук е потекла тъмнината. После от тази тъмнина е потекла и светлината. Истинският човек е това същество, което изоставя и тъмнината, и светлината. Така той се завръща в Неахара – Древния Мрак. И така той става незнаен за другите и незнаен за себе си, но скрит в себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Харава – другият език“
Този Мрак заблестял

   Неахара е мястото, където не ти живееш, а Неизвестността живее в тебе. Неахара е мястото, в което не ти си мъдър, а Неизвестността в тебе е мъдра. Неахара е Древна Прикритост. Някога в Неахара се е случило събитие. Тя е била част от Мрак, но този Мрак заблестял. И в заблестяването си изгорял. Древното минало на човека е Мракът. Но който съумее да привлече към себе си Неахара, той ще заблести в този Мрак и ще го изгори, и ще стане Неахара, или Прачовек.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #196 on: септември 16, 2018, 06:28:47 am »
Из Книгата „Несподеленото“
Споделял Несподеленото със своя Праотец

   Живял някога в Древността Мъдрец. Живял най-вече до една скала. Живял тихо, скромно, молитвено и уединено. Той не говорел много с хората и те не го разбирали. Той тайно им помагал, но не споделял. И така си заминал. Едни казвали: „Той е странен човек“. Други казвали: „Той е тъмен човек“. Трети казвали: „Той се храни с небесата“. А Истината е една: той споделял Несподеленото с Парахария – със своя Праотец. Оттам идвал той по несподелим начин и там се завърнал.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Безмълвно, неведомо приятелство

   Живяла някога в Древността Древна птица. Тя обичала само едно: безкрайната мълчалива свобода. Никога не кацала на земята, нито на дърветата. Кацала само на няколко Храма. Жреците я наблюдавали и знаели, че тя е отломък от Несподеленото. Те я нарекли Ел Фария, което значи „Несподелящата“. Тя не споделяла световете. Тя поглеждала само бегло световете, но те не я вълнували. Вълнувал я само Безкраят. Тя дори се чудела защо съществуват световете. Но все пак тя обичала нещо в световете и това били жреците. Тя чувствала сродство с тях. Тя видяла, че и те като нея носят в себе си Несподелеността. И така тя създала с тях едно безмълвно, неведомо приятелство.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Той стигна до своя съдбовен избор

   Това се случи в миналото с един Мъдрец. Напусна го най-близката му душа, защото не разбра Мъдростта му. Напусна го и единственият му син, който имаше свой собствен път. И хората около него вече не искаха съветите му. Той се оттегли в една пещера и заживя уединено. Той се молеше много усърдно и мислеше за Великия, но нямаше общение с Него. Така той стигна до своя съдбовен избор. Избра да живее молитвено и уединено и да бъде неизменен на Великия. И така минаха много години и един ден в тридесетата година пещерата засия. Яви се Великият и каза му: “Ти си Древен Мой Син. Но днес ти се даде нова степен на съвършенство в невидимото развитие.“ И търкулнаха се две сълзи от очите му, макар да знаеше, че дори и ангелите нямаше да го разбират и познават, защото той вече беше влязъл в Неведомата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Служението му е прието

   Взираше се един Мъдрец в потока и чудеше се на това велико постоянство. И чу глас в себе си, и Гласът му каза: „И ти можеш да течеш постоянно в Мен, за да ми станеш и път, и извор“. И Мъдрецът узна, че е призован да стане от Мъдрец Син, защото той знаеше, че не всеки Мъдрец е Син и че не всеки, който служи на Бога, е Син. И той узна, че служението му е прието. И не можеше да разкаже на другите за това, защото то беше запечатано с печата на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Великата Несподеленост те е потърсила

   В живота на всеки Търсач има трудни времена. Всеки Търсач се среща с трудности, които са извън времената. Независимо дали Търсачът е Мъдрец или не, тези трудности и странно тъмни нощи идват и се случват. Но търсачът всякога ги преодолява. В Търсача има нещо, което преодолява, но това нещо и и самият Търсач не го познава. Когато на Търсача се случи и най-тъмната нощ, той пак я преодолява, но нито опит, нито разум, нито Мъдрост могат да му разкрият Тайната. Но неразкриването на Тайната е най-важното нещо. Най-важното е да си Търсач и да осъзнаеш, че Великата Несподеленост те е потърсила за Себе Си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #197 on: септември 17, 2018, 05:16:12 am »
Из „Несподеленото“
Не можеше да сподели този чуден Замисъл

   Това се случи в миналото с един Мъдрец. Той беше поставен на кладата и трябваше да изгори за своите убеждения. Светът не понасяше тези убеждения и искаше да ги изгори на кладата. И кладата беше сторена и Мъдрецът беше завързан и поставен в центъра ѝ. И много народ се беше събрал там. Едни страдаха и плачеха, други го съжаляваха, трети тъгуваха, четвърти се радваха. Сам Мъдрецът беше отделен от тялото си и наблюдаваше красотата на Замисъла, защото на кладата гореше всичко земно и робско, всичко старо и несъвършено, за да остане само чистата му душа, която се сливаше със своя Бог. Но той не можеше да сподели този чуден Замисъл с хората.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Никога не може да изрази Себе Си

   Съществува едно Място, дълбоко вътрешно Място. В това Място живее единно в Себе Си Прасъществото, Прасъщностното Нищо. Това Прасъщество никога не може да изрази Себе Си и никой не може да Го изрази. И когато това Прасъщество си избере същества, тези същества стават Търсачи. И след края на Великото търсене те проникват във Великата Несподеленост и нито могат да изразят нея, нито могат да изразят себе си. В това Несподеляне самите те стават Неизразими и тръгват към световете да разнасят Пътя към Великата Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Прасъществото е Несподелимо

   Докато една душа или едно същество може да изразява себе си или другите, то тогава имаме непознаване на Неизразимостта. Но когато една душа бъде посветена в Неизразимостта, то тя узнава, че не може да Го сподели, защото Прасъществото е Несподелимо. То няма образ, няма лик. То няма дори Любов, защото Любовта е създадена само за Врата – да се влезе в Него. Това Прасъщество Го наричам Великата Неизреченост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Това, което липсва най-много на хората

   Живял някога в миналото Древен Мъдрец. Той бил много тих, мълчалив и уединен. Той рядко говорел с хората и малко споделял. От това, което казвал, той виждал, че хората не го разбирали, а някои дори му се присмивали. Така си текъл живота и изтекъл. И разнесла се мълвата, че той е заминал в отвъдното. Всички хора от селището започнали много да мислят за него и да го почитат. Те чувствали, че той бил от някакво друго царство. И наистина той бил от царството на Несподелеността. Казвам: Това, което липсва най-много на хората, е Несподелеността. Но тя трябва да ги е озарила.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Останал е само Източникът

   Истинският човек навлиза в себе си. Истинският човек навлиза в себе си и отива отвъд себе си. Така истинският човек стига до една Дълбина, в която няма нищо – нито вода, нито въздух, нито живот. В тази Дълбина нищо няма. Останал е само Източникът на Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #198 on: септември 18, 2018, 06:28:35 am »
Из „Несподеленото“
Няма по-голям Дар от този

   Това се случи в Древността в една пещера. Разговаряха десет велики Учители. Те си споделяха неземни неща, несътворени неща. И в това споделяне се разнасяше Благоуханието на всички времена. Но сред тях се яви Този, Който е без времена, Който е без споделяне. И всички замлъкнаха, но Той нищо не рече, нищо не сподели, а само докосна всички със Своето Неприсъствие. И дирята, която остави, беше дирята на Истината. И получиха те Дар – Дарът, наречен Несподеленост. Казвам: Няма по-голям Дар от този.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Отвъд края

   Това се случи в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти като стигна до края на нещата, какво видя?“ Тогава първият отговорил: „Аз видях, че краят е Неведома Благодат.“ Тогава първият попитал втория: „А ти докъде отиде и какво видя?“ Вторият отговорил: „Аз реших да отида отвъд края и видях там Мрак, Мрак, чуден, несподелен Мрак“.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Съставена от милиони очи

   Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Първият попитал втория: „Когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?“ Вторият отговорил: „Аз видях Великото си Бездъние“. Тогава втория попитал първия: „А когато ти проникна в Бездната на Абсолюта, какво видя?“ Първият отговорил: „Аз видях Мистериозната Неизчерпаемост. И видях, че тази Неизчерпаемост е съставена от милиони очи, и тези очи ми казаха: Иди при световете, защото те нямат очи за пътя.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Бездната е споделеност

   Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти как виждаш Бездната?“ А първият отговорил „Изоставих Бездната, защото Бездната е споделеност. Така открих Неговата Несподеленост.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Той е споделил с нас Своята Несподеленост

   Любовта е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Тайната на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Мистерията на живота е несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава несподелена. Той, Великият, е споделил с нас Своята Несподеленост, защото Той ни е дал Любовта като път, Тайната като убежище и Мистерията като интимност. Ето несподелимия ни път. Аз го разбирам, когато не го споделям.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Да съумее да привлече Несподеленото

   Всичко, което е споделено, подготвя човека за Несподеленото. Споделеното се дава, а Несподеленото е Дар. Целта на даденото споделено е в това да съумее да привлече Несподеленото. Който е получил Дара на Несподеленото, той вече не е човек, нито ангел, нито светлина. Той е носител на нещо от Дълбините на Безкрайната Несподеленост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Така Неподелимото споделя Себе Си с нас

   Това се случило в миналото. Един Мъдрец съзерцавал чистия поток пред себе си. Водата постоянно течала, постоянно била радостна и все не свършвала. Той попитал потока: „От къде идва твоята вода?“ Потокът му отговорил: „Ако ти постоянно мислиш за Бога, постоянно ще течеш“. И така Мъдрецът узнал: когато сме постоянни, ние улавяме Източника и Несподелимото започва да тече в нас. Така То споделя Себе Си с нас.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #199 on: септември 22, 2018, 07:21:48 am »
Из „Несподеленото“
Да те докосне Източникът

   Това се случило в миналото. Един Древен Учител бил пред едно малко изворче и бил потънал в дълбок размисъл. Той много дълго размишлявал и учениците го питали какво е видял, но той не им отговарял. Но един ден пак след един такъв размисъл той има казал: „Не мога да споделя с вас Източника, защото вие първо трябва да станете извори, за да може някой ден Източникът да ви докосне със Своята Несподеленост. Да си извор, то е безсмъртието, а да те докосне Източникът, то е Мистериозно Несподеление“.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Само изчезналият е съвършен

   Един Древен Учител искал да се домогне до Тайната Книга на живота. Той умеел да прониква много дълбоко в нещата. И един ден в дълбока съсредоточеност той проникнал до дъното на океана, после проникнал още по-надолу и там в една пещера видял Тайната Книга. Тя излъчвала могъщо сияние, но той успял да прочете първата страница. На нея пишело: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в Мрака на Моята Несподеленост“. После Мъдрецът прочел и последната страница. Там пишело: „Ако искаш да ти даря Моята Несподеленост трябва да изчезнеш завинаги от себе си“. И този Мъдрец решил да изчезне. Виждал съм го по-късно да слиза в световете. Той нямаше име и му казваха „Безименният“. И хората не го разбираха, защото той проповядваше Изчезновение. Той казваше: „Само изчезналият е съвършен“. Хората го смятаха за странник, но той познаваше Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Най-дълбоката проповед за Несподеленото

   Стоеше Древният Учител до чудната скала и около него стояха учениците му. А един от тях го помоли да разкаже за Несподеленото. И тогава Учителят произнесе най-дълбоката си проповед за Несподеленото. Тази проповед се състоеше от четири часа чисто Безмълвие – Безмълвие без примеси, без намеци, чисто Безмълвие. А учениците слушаха, слушаха и слушаха. През първия час изчезнаха всички светове и сътворени неща.  През втория час изчезнаха вечността и духовните неща. През третия изчезна и Божествеността. И накрая настана четвъртият час. Той сподели от себе си Мистерията на Несподелимостта.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
За съзерцателя това е Тайна Несподелена

   Има едно Същество, което постоянно споделя своята Несподеленост. Ние сме виждали това Същество, но не сме го съзерцавали. Това чудно Същество е наречено Изворът. За съзерцателя това е Тайна Несподелена, защото от къде е дошъл Изворът, от кой свят? От къде е дошла водата, кой я е пренесъл? И как все така е чиста? И как така все се обновява? И защо няма старост в тази вода? И най-вече, кой тече в нея и как тече? Сякаш Древен Жрец разбърква частиците ѝ и я обновява. Казвам: Този Жрец е Несподелеността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Тук трябва да отчетем какъв дълбок символизъм е вложен в името на сайта "izvorite.com.".
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #200 on: септември 23, 2018, 06:49:20 am »
Из „Несподеленото“
Неоткровението за Него си остава

   Това се случило в Древността. Един Древен Учител попитал своите ученици: „Кое е най-несподеленото нещо?“ Един казал: „Тайната на живота“. Втори казал: „Тайната на смъртта“. Трети казал: „Тайната на Премъдростта“. Четвърти казал: „Тайната на уединението“. И накрая дошъл ред на Учителя. Той казал: „Най-несподеленото нещо е Неоткровението. Имаме Откровение за Тайната на живота, за Тайната на смъртта. Някои са получили Откровение за Премъдростта и Откровение за Бога като Същност. Но нямаме Откровение за Абсолюта. Когато Абсолютът излъчи из Себе Си Мистерията, Той малко открива и много скрива. Но тази Мистерия си остава най-големият Дар. Тя ни поглъща и ние изчезваме във Великата си Пълнота. Но Неоткровението за Него си остава. Там, във Върховното Неоткровение, живее единствено Той – Праизточникът на Същностите. Това е най-несподеленото нещо.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Несподеленото“
Аз ще ви споделя още много от Себе Си

   Той е споделил с нас живота, Той споделя с нас и смъртта. Той ръководи вътре в нас живота, Той ръководи вътре в нас и смъртта. Той е споделил с нас Величието на Душата Си. Той е споделил с нас и Величието на Духа Си. Той е споделил с нас и Величието на Искрата. Душата живее във Вечността. Духът живее в Безкрайността. Искрата живее в Неговата Бездна. Старците живеят в Неговата Мистерия. Само Той живее в Своята Несподеленост, а толкова много е споделил. Аз помня едно Древно обещание от Абсолюта: Ще дойде време и Аз ще ви споделя още много от Себе Си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Нищото – Безмълвната Прародина“
Мястото на Великата Наситеност

   Дълбоко, дълбоко навътре в нас съществува Прародината. Това е Древната и Върховната Прародина. Тя е поместена във Върховното Нищо. Във Върховното Нищо няма нищо, няма имена, нито понятия, нито живот. Ако имаше нещо, това би значило ограничения и липса. Върховното Нищо е Величествена Пълнота. Това е Мястото на Великата Наситеност и затова няма място за нищо друго. Тази Наситеност е самият Праизточник. Това е Мястото на Великия Произход. Когато в Прадревността този Източник е задвижил Себе Си навън, са се родили изворите и водите на живота. Така са се родили световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
В 17-та степен на Безмълвието

   Великият Източник в Древността е бил наречен Махавахария. Всеки, който се е движел правилно по пътя към Махавахария, е изгубвал все повече думите и словото. В Древността е съществувало правило: Който е искал да Го изрази, Го е изгубвал. И затова Прастарите Духове Го търсели на друго място. И най-накрая те Го открили в 17-та степен на Безмълвието. Това е пълната степен на Безмълвието, окончателното Безмълвие. Тук Прастарите Духове били толкова преизпълнени от Върховния Източник, че станали безмълвни като Него, безмълвни и преизобилни. По-късно някои от тези Прастари Духове слезли в световете. Те слезли под формата на извори. Те били лъчи и символи на Абсолютната Прародина.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото -  Безмълвната Прародина“
Постигнал по-дълбока степен на Безмълвие

   Ние всички вървим и пътуваме към Абсолютната Прародина. Всеки върви по различен начин. Кой живее по-дълбинно в своята Прародина? Това е този, който е постигнал по-дълбока степен на Безмълвие. Колкото по-извисено е едно същество, толкова е по-дълбоко Безмълвието му. Но Най-дълбока е 17-та степен на Безмълвието – тя е съвършената степен. Това е Древното Състояние на Величествена Преизпълненост. То е преди словото, преди живота, преди създанията. То е Състоянието на Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #201 on: септември 25, 2018, 06:54:11 am »
Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
В тях се отваря жажда за Тайнството на Безмълвието

   Ангелите са същества, които вкусват нещо от Прародината, но те още нямат велико познание за нея. Много хора, които са поставени на земята в тежки условия, се домогват до по-дълбоки познания за Прародината, защото в тежките условия може да израсне една по-дълбока степен на Безмълвие. Защото пробуденият търсещий знае, че в Безмълвието е скрито всяко решение. Но има една категория същества, която потайно, скрито и незнайно пътува към Прародината. Това са съществата на ада. Живеейки в изключително тежки условия като дяволи, демони и стенещи духове, има определено време, когато в тях се отваря дупка, пространство, жажда за Тайнството на Безмълвието. И тогава те пожелават в недрата си да изоставят едната крайност и да отидат в другата. И тази дупка е Божията Милост за тях. И тогава те изоставят бремето на шума, врявата и безумието. И тази величествена жажда в тях, която е посятата ръка на Божията Милост, ги извежда при Себе Си и им показва нещо от Прародината, нещо от Себе Си. И тогава те се възпламеняват от ново безумие, защото са получили частично Откровение от Прародината. И те вече стават безумно търсещи, изключително търсещи, защото това е възвишеното безумие. Това не го притежават дори ангелите. Това е най-високата степен на отношение към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Да разберете Моето Безмълвие

   Всичко е произлязло от Прародината и всичко без изключение ще се завърне във Върховното Нищо. Източникът на песъчинката, на цветето и на съществата е Един. Аз съм виждал и страдащи същества, и страдащи цветя, и дори страдаща песъчинка. Защо е така? Защото страданието е обогатяване, озаряване и просветляване. Защо ви казвам всичко това? Казвам го не да разберете думите ми, а за да разберете Моето Безмълвие. Защото в Моето Безмълвие е скрита Прародината и тя тайно ви подава ръка. Всички Старци са преди всичко Гласове на Прародината, Гласове на Безмълвието.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Не в думите, а в Скритостта на думите

   От хиляди и милиони години търсех Истината, защото бях уверен, че тя знае пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки това, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела ще ти покажа нещо“. И то ми показа прадревния и най-вътршен свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Прозорливата сила на виждането

   Всеки човек си има свой Дълбинен вътрешен Дом. Този Дом е съставен от Пустота и Мистерия. И виждал съм  много ангели и висши същества, които странно завиждат на онези от земята, които минават през болка, бреме и страдание, защото те знаят, че това се превръща в прозорливата сила на виждането. А когато силата е прозорлива, тя прониква в Невидимото, в Неведомото и във Върховното Нищо. Пътят на тази прозряваща сила е пътят към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Учителят знае Незнайните пътеки

   Пътят на всеки човек е път към Прародината, но най-благословен е този, който е намерил своя Учител, защото Учителят е Майстор при преминаването през тъмни области. Той знае Незнайните пътеки, които строго се пазят от тъмни сили. През тези пътеки Учителят провожда ученика си, като го превръща подобно на себе си, на вятър. Ето защо пълното доверие и преданост към Учителя е пътят към Прародината. И затова казвам: Вятърът е най-свободната птица. Чрез него се завръщаме в Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
« Last Edit: септември 25, 2018, 07:44:18 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #202 on: октомври 01, 2018, 04:22:32 am »
Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Дом на Дълбините

   Истинският човек се вглъбява в себе си и открива в себе си все повече своя вътрешен Дом. Този Дом е Вечният Дом – Божият Замисъл. Това е Дом на Великата Свобода, на Великия Замисъл. Казвам: Свободата е също ограничение, защото има и друг дом – Дом на Дълбините. И всеки, който иска да познае себе си, той трябва да подготви себе си и да се спусне в Дълбините на Бездната, в Дълбините на Безкрая. И щом устои на Безкрая, ще му се яви Прародината, Прапроизходът. И тогава той ще се нарече Величествено себепознаващият се.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Този Дом е първородният

   Ние нямаме Дом в света. Той е само една външност. Ние нямаме Дом във вселената. Тя е само една илюзия. Ние имаме Дом в себе си, Дом вътрешен, съкровен, вечен, нетленен. Но дори и този Дом не е нашият най-истинен Дом. Дълбоко в себе си ние имаме Дом, по-дълъг от вечността, по-широк от вътрешността, по-дълбинен от нетленността и по-мистериозен от съкровеността. Този Дом е първородният,  той е най-древно роденият. Той изхожда от Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Харама Мавара Ихадери

   Има едно нещо, което ни движи към самите себе си. Има едно нещо, което ни движи към нашата собствена вътрешност. Има едно нещо, което ни движи към нашите Дълбини. И има едно нещо, което ни ръководи към нашата последна Дълбина. Много мнения са се казали по тоя въпрос. Много спорове е имало по тоя въпрос. Но цялата Тайна за завръщането в Прародината е скрита в три думи –Харама Мавара Ихадери – Постоянното молитвено Истинолюбие. Когато изпълним това, Бездната ни изпраща определения истински Учител за нас. А Той създава за нас Харадар – Моста към Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Най-потайното, приказно Място вътре в нас

   Има едно нещо вътре в нас, което може да приеме Прародината. Това е особено Място вътре в нас. Това е скрито Място вътре в нас. Това е най-потайното, приказно Място вътре в нас. То е чудото в нас. Древните са го наричали Харамат – Храмът, или Слънчевото Място. Аз го наричам Обител на Тайната. Когато тази Обител се приготви, тя може да понесе видението на Прародината.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Колкото повече се изгубваш в Нищото

   Много същества проучват Нищото, но от какво е съставено Нищото? То е съставено от Дълбина след Дълбина. Някои хора дотолкова изучават Нищото, че се изгубват в неговите Дълбини. Казвам: Колкото повече се изгубваш в Нищото, толкова повече познаваш себе си и толкова по-мъдър ставаш. Но най-дълбинните същества желаят единствено Върховното Нищо, защото във Върховното Нищо няма Дълбини. Те всички са погълнати от Последната Дълбина – Абсолютът.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #203 on: октомври 02, 2018, 06:48:11 am »

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
В Прасъществувание и в Праизчезновение

   Във Върховното Нищо странствуват два вида Старци. И двата вида Старци обладават Премъдрост. И двата вида Старци познават Прапроизхода – Върховния. Едните странствуват в Прасъществувание, а другите – в Праизчезновение. Тези, които са в Прасъществуванието, заради Любовта, странствуват до други същества, за да им покажат пътя. А тези от Праизчезновението са два вида. Едните много рядко излизат, за да дадат Премъдрост, а другите са се отказали от израз, от облик и от даване на Премъдрост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Два вида Изчезновение

   Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Начзлото на Изчезновението на ученика се намира в усърдните молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на  Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. Когато ученикът навлезе навътре в своя Учител, той може да пожелае един от двата вида Изчезновение. Единият вид е, като е изчезнал вътре в своя Учител. А другият вид е, ако пожелае Изчезновение във Върховния Абсолют, за което Учителят има методи и ще му помага.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Осъществява Върховната Свобода

   Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно постижение.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Ако възлюби Върховното Нищо докрай

   Всеки човек някога ще достигне до Изчезновението. При човека Изчезновението преминава през три етапа, през три степени. Това са посяване, узряване и разцъфтяване. Посяването се осъществява в молитвеното мисловие. Узряването се осъществява в сърдечното чувствие. А разцъфтяването се осъществява във Великосъщието. При посяването расте радостта. При узряването расте мистичността. А при разцъфтяването расте Нищото. Ако човекът на Нищото възлюби Върховното Нищо докрай, то човекът ще достигне до Върховното Изчезновение. Тогава тази Изначална капка, която е човекът, няма да странствува вече в световете, а ще се завърне в Първоизточника и ще обитава в Древния Върховен Покой. И тогава Пълнотата ѝ ще бъде неизмерима и величествено необяснима, защото чрез Изчезновението тя се е завърнала при своя Прабаща – Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Ал Марохот – Абсолютната Прародина

   Във Върховното Нищо няма съществувание, няма живот, няма жизнена красота, няма обяснимост, няма дори и ухание. А що има тогава? Има само Древен и Прадревен Величествен, Свръхестествен Покой, Покой без светове и съзнания, Покой, който струи само в себе си. И това е Древното Царство, наречено Ал Марахот – Абсолютната Прародина.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #204 on: октомври 03, 2018, 07:58:52 am »

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз

   Това се случило в Древността. Един Старец попитал Върховния Абсолют: „Що е тази Твоя Тайна Реалност? И що е това Върховното Нищо?“ Върховният отговорил :“Тази Тайна Реалност е прикритие. Това прикритие означава път. И ти трябва да извървиш този път и да пронижеш тази Тайна Реалност.“ Старецът попитал: „Що значи да пронижа пътя?“ А Върховният му отговорил: „Да пронижеш пътя, е Тайна на Тайните и тя означава да се освободиш от своето дълбоко самовглъбено аз. И само тогава ще видиш Върховната Прародина, или Лика Ми.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Мисли, мисли, мисли за Мен

   И дръзнал този Старец от Древността, и попитал Върховния: „Как да се освободя от това дълбоко и самовглъбено аз?“ И тогава Върховният му казал: „Мисли, мисли, мисли все повече за Мен.“ А Старецът попитал: „Така ще Те достигна ли?“ Върховният отговорил: „Не“. А Старецът пак попитал: „Тогава що да сторя?“ Върховният му отговорил: „Мисли, мисли, мисли за Мен и търси Ме, търси Ме, търси Ме“. И Върховният казал още: „Мисли с Незнание и постоянство за Мен. И търси Ме с Неведомост и упование. Само така ще дойде ден и ще те направя Нищо. Ще те отделя от световете, ще те отделя от висшето и самовглъбеното аз и ще ти даря Моето Аз, Мистичното Аз на Бездната. Само така ще Ме узнаеш.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Да нямаш нужда от нищо друго

   Това се случило в Древността. Един Старец искал да познае Любовта до дъното, до нейния Корен и дори до Пракорена. И той започнал да прониква в тази Любов, но тя била неизмерима. И колкото повече прониквал, толкова повече изчезвали нещата. Земята изчезнала, звездите изчезнали, религиите изчезнали, световете изчезнали. И накрая Старецът открил, че изчезнал дори и Бог, сякаш се потулил. И стигнал до Пракорена, и видял че там няма нищо. И осъзнал, че това Нищо е Велико, че то е Абсолютно, защото в това Нищо той се видял самодостатъчен, предостатъчен. И това надминавало всички представи и явления. И той осъзнал, че това е Върховното Нищо, Абсолютната Прародина. И разбрал колко е красиво да нямаш нужда от нищо друго.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Мястото на Древната Преизпълненост

   Има едно Върховно Удивление. Това е, когато се завърнеш в Мястото, където няма нищо. Това е Мястото на Древната Преизпълненост. Тук ти сякаш не съществуваш, но все пак те има. Тук осъзнаваш, че нито си сътворен, нито си несътворен. Тук напълно разбираш, че си препълнен, преизобилен, мистериозен и наситен с Нищото. И това е такава наситеност, че за нея няма нито мълчание, нито слово.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Тайна от Великата Свобода

   Това се случило в Древността. Един Старец наблюдавал най-странното явление в живота си. Това било една пеперуда, която обикаляла клада. Огънят топлел, светел, привличал я, но в началото тя имала опасения от него. После Старецът забелязал странна промяна в пеперудата. Той видял, че пеперудата се насочила уверено към кладата. Тя влязла в огъня и изгоряла. И Старецът видял вътрешно подвига на пеперудата. Тя проникнала огъня като меч. И така Старецът узнал в себе си, че вътре в Нищото пеперудата се спасила, възкръснала и се преобразила. Тя станала Тайна в себе си, защото Нищото ѝ подарило Тайна от себе си, Тайна от Великата Свобода. Казвам: Това е пътят на всеки ученик, който се е посветил на своя Учител, защото Учителят-Огън ще му приготви клада, понеже в Нищото те ще се срещнат и ще станат завинаги едно цяло в Безвремието. Учителят е най- чудния Баща на ученика.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #205 on: октомври 04, 2018, 07:14:04 am »

Из „Нищото – Безмълвната Прародина“
Искам само Тебе

   Един Старец от Древността искал да научи Мистерията на Върховното Нищо. И той се обърнал към него така: „О, Върховно Нищо, дай ми Откровение за пътя към тебе“. Тогава Абсолютът му казал: „За да вървиш към Мене, трябва все повече да изчезваш“. И Старецът започнал все повече да изчезва. Затварял очите си и изчезвал светът. Затварял словото си и изчезвал в Безмълвие. Ума го нямало. Затварял сърцето си и и изчезвали чувствата. Този Старец имал голяма Любов към Абсолюта и той разбрал, че тази негова изключителна Любов е сама по себе си Водачът към Нищото. И най-накрая този Старец стигнал до една Висока Пълнота вътре в себе си. Тогава Абсолютът слязъл до него и го попитал: „Ето, ти поиска Нищото и сега имаш най-високата Пълнота, най-висшата Пълнота“. Но Старецът Го изненадал: „Отказвам се от тази най-висока и най-висша Пълнота и искам само Тебе, искам пълното Изчезновение в Тебе“. И тогава Абсолютът му отнел най-висшата Пълнота и му дал Себе Си. Този Старец е известен като Прамахатор – Праначалният, Прастарецът.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Вдъхновението на Бездната“
Мерахама – Праскритото Вдъхновение

   Има едно вдъхновение от времето, което неправилно е наречено вдъхновение. И когато времето изтече, и то изтича. Има  едно вдъхновение от вечността, което неправилно е наречено вдъхновение. И когато вечността изтече, и то изтича. Но има едно Вдъхновение от Бездната. То е наречено Мерахама, или Изначалието. То е Праскритото Вдъхновение. И потърсих началото му и не го съзрях. И потърсих края му, и не го узнах. То е Вдъхновението от Бездната.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Откъде идва това Величествено Вдъхновение

   И попитал един Старец Всевеликата Мистерия: „Кажи ми откъде идва това Величествено Вдъхновение. Кажи ми откъде идва това Безкрайно Вдъхновение. Кажи ми откъде идва тази чудна Нетленност и тази преизпълнена Вдъхновеност“. И отговори му Мистерията, и каза му: „От Изначалния, от Първия, от Бога. Но ако искаш да знаеш Дълбинното, дори и Бог не е първият, а Абсолютът в Него е първият. Но дори и Той не е първият, защото Абсолютът превъзхожда всичко, дори и идеята за първия. Оттук иде Правдъхновението. И то никога не ще има край.“

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Едно невиждано Цвете

   Дълбоко, дълбоко навътре в нас и още по-надълбоко има една Велика Бездна. Тя е Бездната на Абсолюта. Тя е нашата собствена Бездна, защото ни е възвестена от Него самия. И там съществува едно невиждано Цвете, което трябва да уловим. И това Цвете е наречено Бавара Мерахама – Безкрайното Вдъхновение.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Хавира Хаторот – Най-страшният Воин

   Този, който се е посветил на пътя си, този, който се е посветил на Истината, този, който се е посветил на своя Учител и който изследва Дълбините си, там в Дълбините ще му бъде даден Меч. Това е тайна дума – дума от Древния език на Правдъхновението. Питали са ме каква е тази дума. Казвам: Тази дума е Хавира Хаторот – Най-страшният Воин – защото символизира силата на Правдъхновението.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старцитe
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #206 on: октомври 05, 2018, 05:55:58 am »
Из „Вдъхновението на Бездната“
Живеят в Аварая Харот – Неописуемата Свобода

   Има три вида вдъхновени същества. Първите са верните приятели на Бога. Те знаят, че Той съществува и черпят от това Вдъхновение, но още не са Го видели. Но макар че не са Го видели, те са тръгнали по пътя на Вдъхновението. Вторите – те са явни и скрити Синове Божии. Те са се докоснали до Неговия Извор. Те черпят голямо Вдъхновение и нищо не може да ги спре. За тях кладите са олтари, мъченията са илюзии, а смъртта им е радостна свобода. Те вървят от вечността към Бездната. Третите са определени богове и божества и определените Старци, зависими и независими. Всички тези същества от третите са се слели със Скритостта на Бога и всички те са преодолели вътрешния затвор на аза. Те черпят Вдъхновението си от Бездната и от Мистерията на Праотеца. Те ръководят Вдъхновението във всички светове и във всичките му степени. А те самите черпят от Правдъхновението. Те живеят в Аварая Харот – Неописуемата Свобода.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Най-древните Извори, слезли от Източника

   Има хора, които се вглъбяват в себе си, но не достигат. Има хора, които се вглъбяват в себе си и достигат до стремежа. Има други, които се вглъбяват, вглъбяват, вглъбяват в себе си. Те достигат до Вдъхновението и тръгват по Мистичния път. Те влизат в Мистичния Възход. Има други, които се вглъбяват, вглъбяват, вглъбяват и откриват Съкровището на Мерахама, и нищо не може да ги спре. За тях дори вселената е тясна. Те са Древни Вихри. Те са Вдъхновението на Бездната. Те са Вдъхновение, което никога не се изчерпва. Те са най-древните извори, слезли от Източника.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Остротата на Меча

   Още в далечната Древност, когато се е случила древната война между духовете, победили тези, които имали Меча в себе си. Мечът в духовните светове е Мерахама – Вдъхновението. Тогава Вдъхновението имало изключителна сила.То било остър Меч, който изтласкал непокорните духове на земята и под земята. И сега тези, които са на земята и под земята, могат да се върнат във висшия свят, само ако възстановят Мерахама – Древния Меч. Който съумее да изработи остротата на своя Меч, той ще се завърне във Висините. Мечът се изработва, излъсква и изостря от Харамата – Чистотата.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Той сам изработва своето Вдъхновение

   По какво се отличава истинният човек на земята? По Мерахама – Вдъхновението. Той сам изработва своето Вдъхновение с молитва, с усърдие, с работа върху себе си, със светещи мисли, с благи чувства, с тих подход. Той кове оръжието си, той кове острието на Мерахама – острието на собственото си Вдъхновение. И когато острието е готово, пада главата на света, на смъртта и на вселената, защото нищо не може да се противи на Меча на Вдъхновението.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Мястото, където Вдъхновението изчезва

   Къде ли се заражда малкият, потаен Корен на Вдъхновението? Има едно място, където този малък, потаен Корен се заражда, после се разцъфтява и после се развихря. Това място е смирението. Смирението е пътеката към Нищото. Ето защо в смирението е важно не кой си, а кой не си, не дали си някой, а дали си никой. Колкото повече си нищо, толкова по-голямо е Вдъхновението. Така зараждането е Вдъхновение във времето. Така зараждането е Вдъхновение във Вечността, а развихрянето е Вдъхновение в Бездната. Най-величествено е Вдъхновението на Бездната. Над това Вдъхновение има само едно последно Вдъхновение. Тук Вдъхновението е вече Мистерия. Тук то е Търсач на Центъра на Бездната – там, където е Мястото на Абсолюта. Там е Мястото, където Вдъхновението изчезва. Наричам го Великото Завръщане.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старцитe
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #207 on: октомври 08, 2018, 06:30:26 am »

Из „Вдъхновението на Бездната“
Вдъхновението е най-великият Полет

   Има един Величествен път на човека. Той започва от стремежа. Ако стремежът е правилен, той се превръща в устременост. Ако тази устременост е правилна, тя се превръща в Мерахама – Вдъхновението. Вдъхновението е най-великият Полет, защото то е Птица без крила. Крилата не могат да стигнат дотам, докъдето стига Вдъхновението. Крилата могат да достигнат до голяма височина, но за Вдъхновението тази височина е низината. Там, където крилата не могат да отидат, там може да царува само Вдъхновението.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Трябва да познаем Бездната

   Какво струва един откривател, който е открил цял един свят, а е изгубил вдъхновението си после? Какво струва вдъхновението на един човек, което след 30, 50 или 70 години се прекъсва? Какво струва вдъхновение, което се прекъсва след хиляди години? Какво струва вдъхновение, което се прекъсва след милиони години? Казвам: Ето защо трябва да познаем Бездната, защото там Вдъхновението е неизтощимо. Там то е безначално и поради това е безкрайно.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Произходът на Върховното Вдъхновение

   Няма по-хубаво нещо от един живот, който е посветен на Вдъхновението. Човек, който изучава вдъхновението и го търси навсякъде, той ще го открие в себе си. После с това силно Вдъхновение той ще открие своя Учител, който е голямото Вдъхновение. А Учителят ще отведе ученика в Истината, там, където е Великото Вдъхновение. А после Истината ще отведе ученика в Бездната на Нищото, там, откъдето се е родило Вдъхновението. Това е Мястото на Безкрайното Вдъхновение. Това е най-високото Място, където се срещат Учителят и ученикът. И това е Мястото, където Учителят поверява ученика на Абсолюта. Тук вече е произходът на Върховното Вдъхновение.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Когато човекът е истинен

   Всеки човек трябва да започне със стремежа на своята душа. И ако твоя стремеж е искрен, той ще стане силен. Така човекът ще достигне до Вдъхновението на своя дух. И когато човекът е истинен, духът му ще стане Меч, духът му ще стане мощен. Така той ще пробие вечността и ще влезе в Бездната. И ще му бъде позволено да изучава потайните потънкости на скритата вселена. И така той ще узнае, че Вдъхновението е самият Източник на живота. Ето що наричам Вдъхновението на Бездната.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Вдъхновението е дадено изначално

   Там, където има паднали светове, там, където има угаснали светове, било е загубено Вдъхновението, бил е загубен Източникът. Но Вдъхновението всякога е съществувало отвътре, защото то е Древният Източник. Но когато съществата са злоупотребили с него, Източникът ги е изпратил във вечността. А тези, които още повече са злоупотребили, са били изпратени във времето. А тези, които най-много са злоупотребили, са били изпратени в центъра на земята. Казвам: Вдъхновението е дадено изначално, за да познаем Древния Източник, или Праотеца.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старцитe
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #208 on: октомври 10, 2018, 05:53:46 am »

Из „Вдъхновението на Бездната“
Мерахама Мерахот – Вдъхновеното Правдъхновение

   Има много пътища и един Път. Пътищата са различни, Пътят е един. В пътя се изисква следното: да овладееш ума си с чистота, да съхраняваш любовта в сърцето си, да вродиш разумността си във волята, да полетиш с душата си в Дълбините Божии и да тръгнеш с духа си по великия Път към Искрата. И тогава Искрата ще ти даде нещо, което може да обходи Тайната на Бога, може да обходи и Безкрайността и може да излезе дори и отвъд Безкрайността и да се завърне в най-древното Място и също да го прониже. Това Място е Безмълвието. Кое е това нещо, което пронизва всички неща? Това е Мерахама Мерахот – Вдъхновеното Правдъхновение.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Черпи сила от подадената ръка на Абсолюта

   Кое е това нещо, което превъзхожда вечността? Кое е това нещо, което пронизва и времето, и безвремието? Кое е това нещо, което стига до края на Безкрайността и което продължава пътя си? Това е Мерахама Мерахот – Вдъхновеното Правдъхновение. Откъде черпи своята сила Мерахама Мерахот? Казвам: Мерахама Мерахот черпи сила от подадената ръка на Абсолюта. Това е най-древната ръка – ръката на Праизточника. На едни Източникът е дал движение, а на други е дал Правдъхновение.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта

   Старците от Древността имат дълбоко в себе си три вида Вдъхновение и един Устрем. Устремът – това е отношението им към външните светове. Там те слизат заради избраните и заради тези, които се стремят към Истината. Първото Вдъхновение при Старците е свързано с Безкрайността. С това Вдъхновение те пронизват Безкрайността и узнават нейните вътрешни Тайни. С второто Вдъхновение те проникват в Мистерията на Абсолюта. Второто Вдъхновение е могъщ Меч. То дава право да се четат най-древните ръкописи, несътворените ръкописи, които в Древността били наричани под общото название Рамахот ан Мататария – Книгата на Праизточника. А третото Вдъхновение при Старците е най-високата степен. Чрез него те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта – Мястото, в което няма нищо, Мястото, в което се решава въпросът за Изчезновението. Има много Старци, които като видяха Неговата Любов, решиха да се завърнат в световете и в Безкрайността, за да Му служат. Но има 70 Тайнодревни, които изчезнаха завинаги в Абсолюта. Те се отказаха от Устрема и от трите вида Вдъхновение. Те захвърлиха смъртта и отхвърлиха безсмъртието. Те абсолютно избраха Върховната Прамистерия. Те не дадоха поглед нито за световете, нито за Безкрайността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Правахария – Несъществуващият

   Има един Древен Прастарец, един Древен Праобраз. Той има две Великоистинни Лица, Той има два Величествени Лика. Той не общува със световете и с Безкрайността. Единият Му Лик е Праобраз на Мистерията. Другият Му Лик е Праобраз и Врата на Върховния Абсолют. Той е пресъставен от Пречиста Прасветлина. Тук няма нито материя, нито антиматерия. Единият Му Лик е насочен към Мистерията и към Древните Старци. Другият Му Лик  е насочен към Абсолюта – Върховния Прапроизход. Оттам Той получава Своята Върховна Неведомост. Той е Върховният Прастарец, но не може да се нарече дори и същество. В Древността се е наричал Правахария – Несъществуващият, или Този, Който не съществува, но обитава Праизточника.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старцитe
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 727
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re:Старците
« Reply #209 on: октомври 12, 2018, 06:10:04 am »
Из „Вдъхновението на Бездната“
Стремеж, Вдъхновение и Правдъхновение

   Всеки човек трябва да роди в себе си стремежа. Стремежът на всеки човек трябва да го отведе до истинското Вдъхновение. Истинното Вдъхновение трябва да отведе човека до Правдъхновението. Стремежът е усърден. Истинното Вдъхновение е прозряващо, а Правдъхновението е сливащо. Стремежът е общение с висши същества. Истинното Вдъхновение е общение с висши същества, богове и Старци. А Правдъхновението е общение със Старците, с Древните Скрити и с Абсолютното Същество по Неговите Неведоми пътища. Правдъхновението достига до Мистерията на 17-то Небе – Великата Неизговоримост, наречена от Древните Ахавайя.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „Вдъхновението на Бездната“
Парахамая – Прапътят

   Що е стремежът? Пътуване, пътуване, пътуване. Що е Вдъхновението? Извисяване, извисяване, извисяване. Що е Правдъхновението? Сливане, сливане, сливане. Стремежът преминава през трудности. Вдъхновението преминава през противоречия. Правдъхновението преминава през световете. Преданието казва, че всеки, който е тръгнал по този път, ще стигне до своя скрит Старец и той ще му помага и тайно, и явно. И когато връзката им бъде безусловна, Старецът ще покаже на своя ученик един странен път извън световете. По този път, който е наречен Парамахая – Прапътят, ученикът ще се срещне със страшното Величие на Върховния и ще му бъде позволено да каже най-тайнствената дума в себе си. Тук ученикът вече не е човек, нито е висше същество. Той вече е облечен в Мистерия.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из Книгата „Търсене на Неизвестното в Неизвестното“
Те са вкусили от тази Неизвестност

   Истинският Търсач е Търсач на Тайната. Има Тайна, скрита в Тайната. Скритото вътре в Тайната е Неизвестното. Ако Търсачът улови Тайната, той ще е изпуснал Неизвестното. Но има Търсачи още по-устремени. Те стигат до Неизвестното и го улавят. Те улавят Духа. Но така Тайната става по-голяма, а Неизвестното – още по-скрито. Но те са вкусили от тази Неизвестност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Из „В търсене на Неизвестното в Неизвестното“
Знае как да насочи своите Варохоти

   Има една храна. Тя ни заобикаля и тя е дълбинно вътре в нас. Тя е странна храна, различава се от всички други храни. Това е хранене с Неизвестното. Това го знаят най-вече Мистиците. Това е храната на Варохоти – Впечатленията. Мистикът знае как да насочи своите Варохоти към своя Учител, към Неизвестността и към Тайната на явленията. За него Неизвестността е Дом, от който изтичат Мистичните вкусвания. За него явленията не са явления, а духовни излъчвания, сиреч Мистична храна. А Учителят – това е Дом на голямата Неизвестност. И Мистиците, които имат Безусловна вяра в Учителя си, знаят как да Го погледнат, как да Го докоснат, как да се смирят и как да Го вкусят. Това е Неизвестна храна за света. Това е храна на потайния подход. В началото е бил подходът, а после са дошли отношенията.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старцитe
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.