Ритъмът на Пустотата
Ритъмът на Пустотата е Ритъмът на Неизменността. Това е езикът на Чистото Сърце, Сияещата Душа и Духа, който копае в Безкрайността на своето Прасияние. Ритъмът на Пустотата е нематериалният Ритъм на Освободената Енергия, Енергията, която се е завърнала в Безкрайността. Този Ритъм е Мистична Предвечност. Той е Ритъмът на Първичното Съзнание, Съзнанието, освободено от тела и обвивки.
Вторият Старец Азавот Махария
В него не съществува неуспех
Когато старанията ти не дават резултат, бъди изпълнен с Радост, Увереност и Благоговение. Когато старанията на Търсача не дават резултат, към него идва прилив на Радост, защото той съхранява представата на Центъра, Който излъчва Радост. Когато старанията на Търсача не дават резултат, той се изпълва с Увереност поради осъзнаването на Изначалното си тяло – Искрата, Единоподобието с Абсолюта. При това осъзнаване всеки неуспех е повод на възход. Когато има истинско Търсене, Благоговението към Абсолюта е толкова дълбоко, че то не може да забележи неуспеха, защото всъщност в него не съществува неуспех. Истинското търсене не се нуждае от резултат – то се храни със самото себе си.
Вторият Старец Азавот Махария
Отчаянието е Велик Дар
В отчаянието стремежът трябва да е троен. Отчаянието е Велик Дар, но трябва да го съзреш. То идва, за да откриеш в себе си Потайния Древен Стремеж. Отчаянието не е зло, но то става зло, ако не откриеш и съзреш този Пречуден Стремеж в себе си. Отчаянието идва, за да ти покаже, че в тебе има нещо по-дълбоко, но ти трябва да го търсиш. Отчаянието е Небесен Подарък, то слиза по тънките закони на Невидимия свят. И в това отчаяние ти трябва да изгрееш. Отчаянието е също служител, но само Духовнотърсещият ще го разбере.
Вторият Старец Азавот Махария
Тъмния Разум не е унищожение, а Възраждане
Великият Тъмен Разум има голяма Любов към нас и Дълбоко Доверие в нас, затова си позволява да ни предизвиква на много дълбоко ниво. Всеки, който преодолее Великия Тъмен Разум, той вече познава своя Произход, той вече става самия себе си – Изначален и Единороден. Великият Тъмен Разум отнема от човека нисшата природа и човекът става Духовен, Осветен и Освободен. Бремето е отпаднало, миналото си е отишло. Останало е Единородието. Тъмният Разум е не е унищожение, а Възраждане.
Вторият Старец Азавот Махария
Тъмният Разум проверява Истината в нас
Великият Тъмен Разум носи в себе си Първичната Съкровеност, която произтича от Най-Древния, скрит в него. Скрит е този Тъмен Разум, отвъд словата е. Чрез него Мистерията на Живота ни проверява и чете в нас това, което сме написали чрез собствения си устрем и слово. Едно е необходимо да знаем, че Великият Тъмен Разум е пратеник на Бога. Той е сянката на Бога, която проверява Истината в нас.
Вторият Старец Азавот Махария
Арима Хаватара – Книгата на Изпитанията
Великият Тъмен Разум някой път идва, за да съкруши човека, а друг път – за да уточни пътя на човека. И тогава той се явява като Обучител, като скрит Наставник. Този Тъмен Разум руши всичко нечисто, за да освобождава място на Творителя за нещо ново. Друг път този Разум предизвиква човека да очисти себе си и тогава той се явява като скрит Обучител и Подготвител. Този Тъмен Разум е бил наричан в миналото Арима Хатавара – Книгата на Изпитанията. А малцина знаят, че изпитанията са по-важни дори и от нашето дишане. Изпитанията са пресътворители.
Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора
Тук искам да вмъкна две стихотворения на азърбайджанския велик Учител, мистик и поет СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-), убит по особено жесток начин, като първо е одран жив. Това е неговата Голгота.
Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.
Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.
На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих -
От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.
И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;
Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.
В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;
Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.
Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;
Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.
Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;
Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.
Самият аз съм абсолют. Но вечно славен и оплют,
Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!
Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;
И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.
Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,
И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.
Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;
Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…
Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,
И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.
Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак…
Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.
От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян,
Рубаб съм аз и чангов(

звън; и сойка, пееща насън…
Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед -
Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.
Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,
И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.
С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);
Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.
Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:
"О слънце, въздух и врата - стани пророк на вечността!"
ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"
"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен,
И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!
Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;
Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.
Аз движа всичко, недвижим, и сам се движа - зрим, незрим.
Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.
Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.
Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.
На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,
Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.
Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моя лик -
Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.
Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;
Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.
Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,
И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.
Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;
Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.
Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.
Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.
_____________
1 - сýри - 114-те глави на Корана.
2 - имàм – мюсюлмански свещеник
3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Ко-гато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния".
4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син".
5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния на-чин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове.
6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете.
7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи.
8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата.
9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прости ли са били древните?...
10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон.
11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида.
12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на су-рата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване.
13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 сре-щу 17 юни всяка година.