Topic: Старците

[Dimitar Ochkov]

Този, Който е Врата към Зората

   Този, Който е наречен Врата към Зората, е Този, Който отключва тази Врата. Зората е време, което разбулва нощта и предхожда изгрева. Мракът се предава пред Този, Който е Врата към Зората. И Изгревът огрява чрез Този, Който е влязъл през Вратата. Но Вратата към Зората има и друг незнаен смисъл, но за това трябва да си стигнал до Същността си и да я заложиш.

Първият Старец

Онова, което е създало Центъра

   В Центъра живее Мистерия, а тя черпи от друга по-дълбока Мистерия. Всеки има този Център в себе си, но няма Онова, Което е създало Центъра и Което поддържа скрито Центъра. Изворът има водата, но тази вода откъде идва? И той не знае защото водата сама се води до своята Скритост и от Този, който ѝ повелява.

Първият Старец

Маха Вала

   Той не е нито Бог, нито Незнайният. Скрит е в тях, но явява ли се? Не се явява, Той няма Послания. В далечното Величествено Безвремие ще го видят и ще Го почетат като Маха Вала. Има ли Той Слово? Няма Слово. Превъзхожда Словото Той. Неизречен е и не се изрича, за да не се опетни. Не се изрича Скритостта Му, а само се загатва Вратата. Той е Вратата към Себе Си.

Първият Старец

Величествена Абсолютна Родина

   Има Велика Харира Алама – Величествена Абсолютна Родина. Без дом е тази Родина. Че как може Мистичната Безкрайност да има дом? Абсолютната Родина никога не е имала минало. Тя има само Древност, Неописуема Древност. Този, който постоянно търси тази Родина, тя някога ще се случи в него. Тя ще се случи в Безмълвието.

Първият Старец

Нищото е най-преизпълненият свят

   Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост – не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук в Нищото ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужди от думи и говор. Нищото е най-преизпълнения свят.

Първият Старец

Затваря Вратата на Безкрайността

   Абсолютът е слизал надолу във всичките Свои проявления. И при слизането Си, и при възлизането Си Той е един и същ. Завръща се, минава през Собствената Си Безкрайност и след нея затваря Вратата. Какво има там? И боговете все още не знаят. Знаят само, че там има нещо, което  е по-дълбоко от всяка Реалност и от всяка Същност. Казвам: Там е Мястото на Великата Неизреченост.

Първият Старец

Придобиваш Древността си

    Човекът може чрез Тайната на Нищото да влезе в Единия и никой друг. Но за това му трябва дълбок духовен опит и нещо, което да дойде отвъд опита. Човекът може да се погълне в Този, Който е преди Началото на началата. Но трябва да му бъде даден и друг опит – Мистичен опит. Да бъдеш погълнат, значи да станеш Велика съзнателна жертва. И тогава ставаш Древносъзнание. Загубваш времето си, загубваш Вечността си, но придобиваш Древността си.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Мистериозната Реалност

   Когато Абсолютът е погледнал надолу под Себе Си, в този миг се е образувала Безкрайността. После пак погледнал и явила се Вечността. След нея дошло и времето. А Той се скрил много навътре. Нашата Духовна Реалност се намира в съзерцанието, което пробива времето. Нашата Божествена Реалност се намира във вглъбяването, където Го докосваме. А нашата Мистериозна Реалност е, когато в самовглъбяването ни бъде позволено да изчезнем.

Първият Старец

Древносъзнание

   Човек може да събере в себе си всички Реалности и цялата Същност, но ако се обедини с Абсолютната Реалност. Пътят към това е неустоимо търсене на Истината и тогава ще дойде ден, ще дойде час, ще дойде миг, когато самата Древност ще те изпита и ще те приеме в себе си. Тази Древност ще ти позволи да започнеш да осъзнаваш Абсолютната Реалност в себе си. И така ще придобиеш Древносъзнание, в което се намират всички вътрешни Тайни на живота.

Първият Старец

Мястото на Третото уединение

   Когато човек влезе в Непознаваемото, той оживява в Мистерията и започва да вижда отвъд очите, отвъд ума, отвъд света, отвъд душата. Мистерията обладава Мълниеносното знание и тя го изпраща на подготвеното и устойчивото Сърце. Мистерията може да говори само на абсолютната чистота и в Мястото на Третото уединение. Когато Мистерията е в човека, тогава светът го няма. Тогава погледът на човека обхваща непознаваеми области, а човекът става носител на Изначалната си Пълнота. А тази Пълноста е най-древното изгубено Съкровище.

Първият Старец

Истината е родена от Абсолютното Нищо

   Отвъд Истината е Абсолютното Нищо, но Истината е родена от това Нищо, за да се върнат чрез нея съществата в това Древно Единство. Всичко, което не е Истина, ще живее в разочарованието на външните светове. Най-големите грабители на Истината са знанията. Те са ловки демони. Пътят към Истината е чистота и вглъбяване. И колкото е по-голяма чистотата, толкова по-дълбоко е вглъбяването. И това трябва да продължи, докато мине през Предела, в който човек да се установи напълно в Истината. Тогава изгрява Нищотто със своята Лъчиста Пълнота и призовава човека в Безкрайност и Мистерия.

Първият Старец

Който се докосне до Края на Амолахар

   Трябва да изгубиш себе си, за да стигнеш до Чистата Манна. Коя е Чистата Манна и с какво се хранят Древните? Особена е тази Манна и тя се нарича Мистерията. Който се храни с Мистерията, той се е докоснал до Началото на Амолахар – Премъдростта. А който се докосне до Края на Амолахар, той вече отива отвъд Мистерията. Къде отива? В друга Мистерия.

Първият Старец

Голямата жажда топи времената и епохите

   След милиони години ние ще постигнем началото на Пътя. Но Търсачът може да сгъсти тези милиони години. Неговата неистова жажда топи времената и епохите и ги събира до малко време. Да пътуваш мощно към себе си, е велико изкуство. Да пътуваш в космоса, то е заблуждение. Да пътуваш в света, то е забавление. Но да пътуваш към своя Център, то е Велико Изчезване, за да засияеш неразрушимо завинаги.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Бялото Безмълвие

   Има много степени на докосване до Бялата Точка. При първата степен ставаш осъзнато Безсмъртие. При втората степен ставаш Тайна в Тайната. При третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В петата степен засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравнят с петата степен. Тук е Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал.

Първият Старец

Истината разрушава миналото и бъдещето

   Мистерията е Път към Сияещия Център. Мистерията е Път навътре във Вътрешното и чисто Божественото, след като духовното е извървяно. Сияещият Център е освобождение от материални и духовни светове. Сияещият Център е самата древна идея за Истината. Това е Истината, която всяко минало и бъдеще търси. Но само Истината намира Истината, защото тук е разрушено всяко минало и бъдеще. Ако търсиш бъдещето, ти не си достоен за Истината.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Прадоброто е изява на Древното състояние

   Прадоброто е Древна Чистота, Чистота без въпроси. Прадоброто не е добро и зло. Прадоброто е изява, проявление на Древното състояние. Прадоброто се намира във Велико Единство с Древния. То общува с Мистичното съзнание. Ангелите и архангелите служат на Прадоброто, но не го познават. То идва от Невидим Център.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Живот, който изтича от Неоткровението

   Вечното Неоткровение е Велико Богатство. То постоянно се обновява със себе си и с тези, които са сключили съюз с него. Вечното Неоткровение спасява човека от живота и смъртта. Животът и смъртта говорят за това, че се е случила катастрофа, а катастрофата говори за това, че целите са били променени. Но има един друг живот, който изтича от Неоткровението. Този живот в нас е Мистерията. И когато този живот заживее в нас, ние вече не сме хора, нито човеци, а богове.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Откровение, което слиза от Неоткровението

   Животът на Неоткровението тече във вътрешността на Безмълвието. В това Безмълвие ти трябва да си изчезнал напълно, защото ако ти все още съществуваш, това Безмълвие няма да отключи себе си за слизане на Неоткровението. Откровението е явно слизане. Но Откровение, ноето слиза от Неоткровението, е Мистично. То слиза в Искрата.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Неочакването е тайнствено състояние

   За Неоткровението трябва да се разделиш с всяка нагласа и трябва да се настроиш на ненагласа, неочакване. Ненагласата е загадъчно явление. Неочакването е тайнствено състояние. Това е очакване, без да искаш нищо и от Нищото се случва нещо, което слиза върху тебе. Неоткровението се отделя от всички видове смисъл и тогава се явява Неизречимото Древно, което е над всеки смисъл и над всяко благо.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Нещо, което превъзхожда Премъдростта

   Премъдростта е Кръщение и в Безкрайност, и в Мистерия. Но в Неоткровението има нещо, което превъзхожда Премъдростта. Тука се явяват Древните Устои. Тези Устои крепят Премъдростта. Случвало се е тук да се яви Глас от Недрата. И Премъдростта разбира в себе си, че дори и тя не е нужно вече да говори, защото този Глас е Върховно Проявление на Неведомостта, при което и Премъдростта е сянка.

Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Той има Него

   Древноста е Неговата Скритост. Древността е преди миналото. Древността е Неговото Име. Това е Той. Той е толкова Древен, че и далечното минало не Го обхваща. Който е уловил в себе си тази Древност, той няма име, няма минало, няма бъдеще, няма настояще. Той има Древността, той има Него. На най-ниското ниво човекът е уловил Божествеността. На средно ниво човекът е уловил Мистерията...

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мистичният Говор е неподвижен

   Мистичният Говор е неподвижен, защото е неуловим. Неподвижността е застиналост, която е Скритост. Това е друг Говор на Древното Начало. Неподвижността е Център, около който се движат световете, съзнанията, хората. Неподвижността е Реч на Древното, особена Реч, Изначална като Неизменната Пълнота.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който определя себе си за Древното Начало

   Който определя себе си за Древното Начало, той се определя и за Дълбините. А Дълбините гледат Мистериозно. За Дълбинния човек съществуват само Безкрайни неща. Да нямаш в себе си Безкрайност, означава да си изпуснал своето Начало – Дълбинното. Дълбинното има отношение само към Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Той се изрече напълно в тебе

   Той изрича Себе Си в нас. Той изрича Себе Си чрез Скритостта Си, за да води към Тайната Си, която е Самият Той. И ако ти се питаш: „Кой съм аз?“, Той ще ти отговори. И ако ти питаш: „Дали аз съм някой?“, Той ще ти отговори. И ако ти се питаш: „Дали аз съм Тайната на живота?“, Той ще ти отговори. Когато Той се изрече напълно в тебе, ще знаеш отговорите.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Тук Изначалното говори на Пътя ти

   Когато един Изначален Старец говори, Той ни превежда от Същността към Прасъщността. И думите Му, колкото и близки да са ти, те са Мистични думи. Те са същества от Мистерията, защото тук Изначалното говори на Пътя ти. Думите са безмълвни ухания на полъха от Древни, Древни ветрове. И тези думи са ефирни учители.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да пронизваш думите

   Да познаваш думите, означава да можеш да ги пронизваш. То е качество на Духа. И когато Той проникне до костите им, откриват се други значения, защото Духът те е дарил с нещо от себе си, с нещо от Скритостта си. И ти започваш да разбираш думите като един скрит свят, като една скрита дълбоко в себе си вода, но вода, която вече е потекла и към тебе.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Когато Абсолютът е казал „Да“

   Стихията става Слово, когато Абсолютът е казал „Да“. Когато Древното Начало е казало „Да“, тогава Словото действува като Мълниеносен Принцип.

Четвъртият Старец Ахал Бавада
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Волята е таен свят

   В Мрака попаднала, разумната воля сама гради себе си. Волята е таен свят и когато тя е разумна ѝ се предава голяма сила. А ако случаят е специален, ѝ се дава Древна сила. В Мрака волята става Мечът на спасението, защото човек се събира в себе си и всичко в него става воля. И тази воля прави скок от ума в Духа и от Духа в Древното Начало.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Достойни за Древното

   Когато се срещнем с Древното Начало, ние разбираме дали сме достойни за него. Ако в нас има нещо от света, ние не сме достойни за Древното. И не можем да заченем в Мрака. И тогава Мракът става строг и ни връща отново в света. Влизането в Мрака означава да се срещнеш със своето Безсмъртие и това е само началото. А къде е краят? Краят се губи в Третата Безкрайност.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Остава само твоята Древност

   В Мрака трябва да преодолееш не Мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето извисяване. Не търси смисъла на живота в Мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла. Величието на Мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безмислието и оставаш само ти, само твоята Древност. И тя те призова за Безсмъртен и Безкраен Живот – Живот, който е Тайнство на Духа и Тайнство на Древното Съзнание.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

За Мистериозното се иска Неведение

   Мистериозното е непреходно, духовното е преходно, земното е нищожно. За духовното се изисква разбиране, за земното се иска невежество, за Мистериозното се иска Неведение. Земното е саморазрушение, духовното е път, Мистериозното е Величие, Пълнота, Необятност и Дълбинно Състояние на нашата Предвечна Тайна.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Звучи с езика на Древното Състояние

   Кометите са странници, звездите са блуждения, Слънцето е Жрец. А вътре в Слънцето съществува Този, на Когото се подчинява Жрецът. В звездите и кометите всичко е усложнено. В Жреца всичко е опростено и поради това той свети, сияе и блести. Жрецът звучи с езика на Древното Състояние.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Древно Бял Вихър

   За Мистериозното копнеят и ангелите, и архангелите. Мистериозното е потънкост на Несътворената Вселена, на Несътворената Необятност. Селенията на Мистериозното са Неуловими. Мистериозното идва отдалече, за да ни каже, че е близо до нас. Мистериозното идва от дълбини Неведоми, за да ни каже накъде да вървим. Мистериозното е Древно Бял Вихър. За този Вихър е писано  в Книгата на Извиращата Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Когато Древният Огън се взриви

   Незнайното е саморазбуждане в човека. Когато трептиш за Незнайното, ти увеличаваш един Древен Огън в себе си. А когато той се взриви, се явява Откровението. Откровението е Лицето на този Древен Огън. То е най-чистото и светло Лице. То е било запечатано в Незнайното, но сега Огънят го изявява и ти осъзнаваш Величието на своята Нероденост.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Аварама е Баща на Дълбините

   Живеещият в Мистерията не се храни. Той само се облива с Безкрайността. Тя е неговата Манна. Но и Безкрайността се храни с Този, Който се нарича Аварама, защото Той е Баща на Дълбините. Колко са дълбинни тези Дълбини? Колкото е дълбинна Неведомостта. В последната Дълбина живее Аварама и там няма нито Мълчание, нито Глас, нито Тишина. Само Той е там.

Двадесетият Старец Ар Зуама

[Dimitar Ochkov]

Мистериозното има и друг Дом

   Мистериозното е Послание на Най-Древното Предание. То се е родило, когато Мракът е бил в настъпление. И тогава Мистериозното се е обвило и се е явило като Дух Великосияещ, а Мракът не могъл да го понесе. Но има нещо, което Мракът и досега не е узнал, а то е, че Мистериозното има и друг Дом, освен Духа. И този Дом е наречен Аварама.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците

   Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото на Бездната. Това Изначалие вижда Най-Древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход, защото Аварама е Сгъстена Древност, Мистична Праоснова.

Двадесетият Старец Ар Зуама

В Началото е нямало светове

   Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Потайните Селения

   Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества – Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни – те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Бога на Скритостта

   Мистериозното е Послание от Тънкостта на Бога на Скритостта. Мистериозното е Негова Скрита част. Така Той дава Себе Си на Мистериозните същества. И те вече всичко превръщат – те превръщат тръните в цветя, трудностите в почивка, Голгота в Храм, защото тяхната енергия е Мистично явление на Бога на Скритостта.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Храната на всяка Мистерия

   Древната Забулена Мъгла е Мистична Реалност. Тя сама се були и сама се разбулва. Когато се були, тя е Тайнствена. Когато се разбули, тя е Усмивка. Който открие Ключа към Забулената Мъгла-Същество, той отива отвъд себепознанието, защото той вече не навлиза в себе си, понеже няма вътрешност, но навлиза в Древното Начало, защото то е вътрешността. И това Начало го води към Забуленото, което е Храната на всяка Мистерия.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Тя е Недостъпна за име

   Неведомите Същества са Пещери. Те носят в себе си Тайни Слова, Тайни Лъчи. Те са Бездънно Опиянени. Те са Същности, които се движат без енергия. Малцина ще разберат това, но Аз казвам: Кой е задвижил енергията? Да, има нещо, което е над енергията и което я храни. Кое е това, което я храни? Неведомост е това. Тази Неведомост е съществувала като Скритост. По-късно са я нарекли Произходът, но е без име. Тя е Недостъпна за име.

Двадесетият Старец Ар Зуама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Бездънно Опиянени

   Има същества, които всякога пият от Великата Скритост. Но има и Бездънно Опиянени. Що е това Бездънно Опиянение? То е най-дълбокото проникване в Бездната. То е когато ти сам си станал Бездна от Бездънност и Опиянението е Безкрайно Бездънно Опиянение са докоснали нещо Реално от Скритостта на Абсолюта и завинаги са се освободили от времето и вечността. Те вече имат Храм само в Бездната.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Любовта е Мощната ръка на Бездната

   Любовта е Творение на Неуловимостта. Любовта е умение да уловиш Пустотата. Любовта е умение да живееш постоянно в Тайнство. Любовта в тебе има власт над събитията, защото Любовта е действие на Тайната. Тази Любов решава събитията, а не това, което е писано. Любовта може да промени всичко написано, защото Любовта е Мощната Ръка на Бездната. Любовта създава Бездната в нас.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Злото е особен таен жрец

   Злото е странно положително мислене, но обърнато наопъки, за да се изправят мислещите хора. Злото е особен таен жрец. Не можеш да го надхитриш. Но ако намериш слабото му място, можеш да преминеш през него и да влезеш през стената му, която е всъщност врата. А зад вратата е Бог – Господарят на този жрец. Странен е жрецът, Велик е Бог.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Човешкото добро е друго име на тъмнината

   Злото трябва да върши зло, за да оцелее. Понеже е неразумно, то се нуждае от злини, за да се поучи и след време да му бъде дадена възможност да се самопросветли. Злото пробива доброто, за да го заздрави и укрепи. Казвам: Какво е това добро, което се пробива? То е неустойчиво добро. Ето защо злото го усъвършенствува. Доброто в човешкият  живот не е висш свят. Човешкото добро трябва да извърви дълъг път, докато се научи да преодолява тъмнината и хаоса. Човешкото добро е друго име на тъмнината и затова злото е тук, за да го излекува.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Божествената Любов и Абсолютната Любов

   Доброто в човешкия живот е пленено и затова то трябва да бъде преодоляно. Доброто не е проводник на Бога, както и добрият човек не е проводник. Любовта е проводник, но не човешката любов. Човешката любов е повреден проводник. Ето защо тази любов е страдающа, така както желязото страда от ръждата. Божествената Любов е злато, Абсолютната Любов е диамант. Те са проводници. Божествената Любов е Първична, Абсолютната Любов е Изначална. Когато Божествената Любов се извиси в най-високата си точка, до нея не може да достигне никаква ръжда. Но Древното Величие на Живота се намира в Абсолютната Любов.

Двадесетият Старец Ар Зуама

Мракът е Древен Майстор

   Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии. Мракът ни напада, за да ни осветли. Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Мракът е Древен Старец, Древен Поучител. Той е от времето на Скритата Зора.

Двадесетият Старец Ар Зуама
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Пълната съзнателност и Мистериозното Съзнание

   Пълната съзнателност на човека-бог има още да се усъвършенствува, докато стигне до Мистериозното Съзнание. Пълната съзнателност е чудо на Божествеността, а Мистериозното Съзнание е чудо на Бездната. Пълната съзнателност е вечната религия, а мистериозното Съзнание е потънкост на Бездната. Има определени Велики Древни Същества, които не черпят Мъдрост от своята Божественост и Вечност, а от потънкостите на Мистериозното си Съзнание.

Първият Старец

Докосва Върховното Съзнание на Прасъщността

   Мистериозното Съзнание е Древна способност. То може да докосва Върховното Съзнание на Прасъщността. Това докосване е докосване до нещо, което е скрито в Живота на Бездънното Начало. Това докосване осигурява допир до Великодревието и Абсолютно Непознаваемото Светилище, за което световете се досещат, но не познават.

Първият Старец

Да откриеш своя Корен в Абсолютната Нероденост

   Изначалните Старци живеят във Втората Безкрайност – Великата Мистериозно Неродена Безкрайност. Но те са вкоренени в Първата Безкрайност, която е Абсолютно Неродена. И всеки Висш Мистик трябва да открие своя Корен във Величието на Абсолютната Нероденост. Тази Абсолютна Нероденост не се вижда с очи, нито със сърце, нито с душа. Тя се вижда чрез Неведомото в човека. Неведомото е това, което е съумяло да си създаде Поток от особени есенциални Сили, които да сътворят Корен в Потайната Абсолютна Нероденост, която е самото Неведомъдрие.

Първият Старец

Абсолютната Нероденост е Прабащата

   Абсолютната Нероденост е Прабащата. Тя ни е родила, за да осъзнаем своята Нероденост, своята Предначалност. Но очите, които са избрали да бъдат пълни с тъмнина, не ще разберат  това. Но ако те потърсят Нероденото, ще срещнат по пътя си Тайнствени Изречения и Изричания и ще осъзнаят Неродеността. И тогава пътят им ще се измени и те ще четат в себе си Книгата на Безкрая.

Първият Старец

Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо

   Той – Прабащата – е Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо. Всичко е тайносвързано с Него, защото изтича от Него. Той е, Който ни дава Живата сила, която преодолява света и всяка трудност. И когато Го възлюбим, а то става чрез Неговата Любов, тогава Той се явява в нас като Незнайно Ново Слънце – Слънце, което никога не гасне, Слънце, от което всеки мрак бяга.

Първият Старец

Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност

   Той – Прабащата – е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той – Прабащата – си остава абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина.

Първият Старец

Целта не е да Го намериш

   Върховният Скрит Абсолют е Високата Цел, но целта не е да Го намериш, а да вървиш към Него непрекъснато. В това вървене Той възраства в тебе и се самонаблюдава. Той засиява в тебе и се радва на Себе Си в тебе, а ти се радваш на Него в себе си. Чуден е пътят към Него и към това Непостигане. И всичкото това разбиране е скрито в Незнанието.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Аз съм Непознаваем в Себе Си

   Аз съм Този, Който е Непознаваем в Себе Си. Аз все се изучавам, без да се опознавам, защото Аз съм Този, Който съм – Велико Необятен , Неизмеримо Безбрежен, Изумително Удивен от тази Прадревна Мистериозност. И затова Аз съм Този, Който съм. Аз умея да се изучавам, без да се узнавам, защото всяко узнаване е край, а къде е Моят край?

Първият Старец

Ние сме част от Абсолютната Мистерия

   Съществува Абсолютна Мистерия и ние сме част от тази Мистерия и ние вървим към Нейната Непостижима Бездънност. И както Абсолютът се търси в Своята Безкрайност, така и ние се търсим в своята Безкрайност. Когато вървим към Него, ние трябва да действуваме чрез своята Пълнота и Неизказаност. Щом действуваме с Пълнотата си, ще открием Неговата Пълнота. А Той е Величествено Древно море от Прасветлина. И когато е отворил Вратата Си, явили са се световете.

Първият Старец

Медитацията е осъществяване на Скритото

   Медитацията е осъществяването на Скритото в човека, а то е Несъществуванието. За Несъществуванието световете са отворени. Свободен е несъществуващият, нероденият. Такъв е човекът-бог и Тайната в него. Медитацията създава в нас Божественото настояще, защото тя отключва Несъществуванието, чудната Нероденост, която е Свободата. Свободата живее в Страната на Несъществуванието. Свободата живее в Страната на Скритата Древност.

Първият Старец

Тайните степени на Медитацията

   Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено Сияещата същност. В Деветата степен е Божественоустремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той – Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си, Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност.

Първият Старец

Последната Тайна

   В Десетата степен на Медитацията е Разцветът на съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна.

Първият Старец

Осъществяване на Единия и никой друг

   Пълното осъществяване на Единия и никой друг се постига в Абсолютното Несъществувание. А в Древното Несъществувание осъществяването на Единия и никой друг е осъществяване на човека като Тайнствено Неприсъствие, в което той вече не е човек. Тук човекът се е превърнал в Мистерия и има вече Диамантена Любов, има вече лицето на Прасветлината. Има вече Тайното число на Есенциалните Сили. Живее в Неподвижност и Недостъпност и е навсякъде. Тук човекът е познал своя Таен Корен и вече е вътре в Единия и никой друг. Той е вътре, а световете са отвън.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Няма Око, няма Ухо

   За Най-Древното Състояние на Мистерията няма Око, няма Ухо. Тук е Мястото на тоталното разтваряне. Къде е тогава Окото, Ухото? Тук няма общуване, а Състояние – Величествено Състояние на Древност и Мистерия в едно. Това е Състояние на Нищото и то е Най—Великата Мистерия на Живота. Който е намерил тази Мистерия, сам е станал Мистерия. Човешкото и духовното са си отишли. Останало е само Изначалното.

Първият Старец

Абсолютното Откровение

   В НаЙ-Дълбоката степен на Абсолютното Несъществувание няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Това е Велико Неоткровение. Това е Първичното и Неродено Състояние на Прамистерията. Тук единственото Състояние е Прамистерията и няма нищо друго. Тук нито желаеш нещо друго, нито мислиш нещо друго. Това Неизречимо Състояние е Върховният Облик, който е обърнат навътре, потънал в Себе Си, в Своя Абсолютен Покой – Покой, който надминава и най-великата Пълнота. Това Велико Неоткровение е всъщност Абсолютното Откровение.

Първият Старец

Да внасяш в себе си нещо от Великата Недостъпност

   Абсолютната Мистерия ще остане Абсолютно Недостъпна за всички времена и епохи и за всички Безкрайности. Достатъчно е да знаем, че всичко за нас е добро. Не забравяй нито за миг Високото и ще вървиш уверено към тази Велика Недостъпност. Работи с Любов и Усърдие, за да внасяш в себе си нещо от тази Недостъпност, и тя ще те обогатява и води към Себе Си. В тази Велика и Безпределна Недостъпност е нашата Потайна Крепост.

Първият Старец

Великият Предел

   Ние не можем да преминем през Великия Предел на тази Абсолютна и Страховита Непристъпност, но можем да възприемаме това, което тече през Предела, през Отвора ѝ. Тази Страховита Непристъпност е по-дълбока от Дълбокото, по-страшна от Страшното, по-реална от Реалното, по-същностна от Същностното, и по-неизразима от Неизразимото.

Първият Старец

Той е Единственият, Който извървява Пътя

   Древният в нас върви към Себе Си и пристига в Себе Си, в Своята Мистерия. Онази Потайна Сила и Мощ на Вътрешното Търсене е Негова. Пътят е обгърнат в Тайна, защото Той е Единственият, Който го извървява. А когато Той го извървява, Дълбините се усмихват, боговете се прекланят, Хаосът се чуди, Мракът онемява, защото Той изрича от Себе Си Тайно Присъствие, Тайни Слова. И никой не ги разбира, но явно е вече Присъствието Му, което е отглас от Неприсъствието Му.

Първият Старец

Универсалното Бяло Съзнание

   В една част от Бездната съществува едно Универсално Бяло Съзнание – абсолютно недосегаемо от 8-те степени на злото.Това Бяло Съзнание е Пречистото Царство на Скритостта. То е за бъдещите светове. От това Бяло Съзнание някога е слязла на земята чрез Проход Живата Вода. И Бялото Съзнание, и Живата Вода са преди Вселената. Бялото Съзнание е Неговата могъщо Ослепителна Светлина, а Живата Вода е Ключът към тази Ослепителна Древност.

Първият Старец

Праобраз на Абсолюта

   Универсалното Бяло Съзнание е Древен Надвсемирен Свят. То е тайна Преголяма. Това е Храмът на Ослепителния Древен. В основата на този Храм лежи Неведомото Безмълвие. Този Ослепителен Древен е Скрит Образ на Старците. Сам Той е Старец като Праобраз на Абсолюта. Ето защо в света се носят спомени за Видения на Бял Старец, Бял Странник. Мнозина са Го виждали, чувствали са помощта Му, но това е само Тайна на Неговото Отражение. Обаче това Отражение е по-реално от световете, които съществуват. А Самият Той е по-дълбок от Реалността – Той съществува преди всяка Реалност.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Поставени в змиевидния път

   Аз съм Този, Който съм. Аз съм Тайната Дълбина на всеки миг. Мигът е Моя Искра. Когато в миналото съм създал Първата Искра, тя се е превърнала в Зората. Аз съм, Който създава събитията и явленията. Тези, които не следват пътя си към Мен, за тях ще се яви Образът на промяната. Това ще бъде промяна, която ще порази неподготвените. Понеже не са Ме следвали, оставил съм ги неподготвени. За тях е определен да бъде древният подземен свят и ще бъдат поставени в змиевидния път.

Първият Старец

Аз съм Несъществуващото Съществувание

   Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети, защото това Осъзнаване гледа с милиони очи.

Първият Старец

Аз съм Незнаен в Незнайното

   Аз съм Незнаен в Незнайното и само Мистичната Любов може да върви към Мен. Но това е онази Любов, която не Ме търси, за да Ме открие, защото тя търси Непознаваемото в Мен. Тази Мистична Любов се храни със Същността на Скритото. Тази Мистична Любов е абсолютно чисто Съзнание. Това е чисто Съзнание, което е без тела и обвивки. Това е чисто, освободено Съзнание, а храната му е Самият Източник.

Първият Старец

Вечно Скритото е Вечната Цел

   Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите. Който вечно търси, е вечно благословен. Който временно търси, той не знае какво търси. Древнотърсещите откриват себе си в Нищото и в неговата Незнайност и тя ги дарява с Преизобилие. И когато Древнотърсещият е придобил това Преизобилие, той сияе в Светлината и свети в Мрака и така вечно се самоподдържа. Древнотърсещият вечно се преоткрива, вечно се обновява, защото той е открил спотаения Източник в себе си. Древнотърсещият, това е състояние, което превъзхожда смисъла на живота.

Първият Старец

Пълнотата е моят Праезик

   Аз съм Неизследимият. Моята Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. Пълнотата и Преизобилието са Моят Праезик. Но кой може да изследва тази Велика Пълнота, защото който стигне до нея, изчезва в Мене. То е, защото съм го призовал. Аз съм Неизследимият и поради това изгрявам в мрак и съм Скрит и Неуловим в светлината. И светлината, и мракът могат да угаснат, но този, който Ме е избрал, никога не ще угасне.

Първият Старец

Неизречимото Мистериословие

   В тази Велика Неизследимост на Прабездната трябва да се потопиш, за да се вкорениш и да я направиш свое Място, свой Дом. Това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал. И който Го има, има и Моята Неизследимост. Да влезеш в изследимостта на нещата, значи да се забавляваш в световете. Да влезеш в Моята Неизследимост, значи да си избран и освободен. В Моята Неизследимост е Прабездната и тя е Неречимото Мистериословие.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Да изречеш, ще означава да видиш

   С милиарди години се приближаваме към Върховния и всяка крачка от пътя е много красива и несътворена. Това, към което се приближаваш, е това, на което държиш. На всички тези, които се приближават към Мен, ще им дам да Ме изричат. И те ще Ме изричат в Несътвореното. И ще дойде ден, когато да изречеш, ще означава да видиш и узнаеш.

Първият Старец

В Изчезването е Тайнството на Живота

   В Мистериозното Сливане с Древния Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. А в Него остава само Тайната на Съвършенството, защото Съвършен е само Той. В Изчезването е Тайнството на Живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината, но все някога ще започне да я търси, защото ще му омръзне да се ражда и да умира.

Първият Старец

Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията

   Този, който е изчезнал на най-дълбокото ниво и е постигнал Квинтесенцията на Искрата, продължава да търси Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията, Прасъществото. Праискрата е Святата Свещеност. Праискрата е Първият Поток, слязъл от Абсолюта. А по-късно пламнала една друга, особена Искра, която впоследствие била наречена Бог. Едновременно с това пламнали 24 Потайни Искри и Абсолютът се самосъздал като 24-те Старци, 24-те Древности. И сега стремежът на всички, които любят Древностите и Прадревното, е да изчезнат в най-дълбокото ниво, за да се завърнат и да станат от излъчвания – Квинтесенция, Искра.

Първият Старец

Онова Място, което е преди Замисъла

   В Предълбокия Замисъл има нещо, което само по себе си води отвъд Замисъла. Предълбокият Замисъл е Повелител на Безмълвието и който може да разчете това Безмълвие, отива отвъд Замисъла. Той ще се домогне и до Древните Праимена на Замисъла, за да преодолее себе си. Тези Праимена са Тайното Величие на Посвещението в Древността. Казвам: Само този, който е устремен към тази Прадревност, е Брат и Сестра, сиреч Дух и Тайна – Тайна, която е отвъд Замисъла, защото Мистерията го е извикала на онова Място, което е преди Замисъла.

Първият Старец

Устремен към Вечното Непостижение

   Мистикът търси Непостижението и намира Безкрайността, намира Вечното Приближаване към Върховния Скрит. Мистикът е устремен към Вечното Непостижение, защото знае, че никой не може да постигне Непостижимата Скритост. И поради това той е благословен с Вечното Приближаване. Мистикът е Мистик, защото превъзхожда разбирането. Той е осъзнал, че когато тебе те няма, Безкрайността е тук, Мъдростта е тук, Пълнотата е тук. Той не ги търси, но те са тук, те са в него.

Първият Старец

Чудото на Неведението

   Висшият Мистик не търси в Абсолютното Нищо нито пустотата, нито пълнотата, а Самия Абсолют. Висшият Мистик, това е Висш Отказ, Велико Отречение. Той прилича на Тайния живот на Зората. Той прилича на Тихия Блясък на Росата. Той е Неуловимост и от нея е преизпълнен, защото Неуловимостта е подобна на Абсолюта. И е открил нещо от тази Бездънна Мистерия и тя му дарява Чудото на Неведението.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Праистината е отдих от всички светове

   Дълбинното Безмълвие се докосва до Праистината. Праистината е Неподвижност, живееща в Бездънен Покой. Праистината в своя абсолютен смисъл е Отдих от всички светове – и висши, и нисши. Праистината е Мистерионеведение. Праистината е Не-Образът на нещата.  Тя е това, което всякога е скрито. Праистината е Тайната Безкрайност и Скритото Безначалие.

Първият Старец

Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието

   Всеки изначален Старец е Неведомо Присъствие и Мистериозно Неприсъствие. Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието. Когато присъства, Той е във Велик Покой. Когато отсъства, Той е в Древен Покой. Неговото Присъствие е Мъдрост, а неговото Мистериозно Неприсъствие е Древност. Той се движи от Присъствие към Неприсъствие през Вратата на Своята Пълнота. Той се движи от Пълнота в Пълнота, защото е дръзнал да познае Скритото Неприсъствие – Неприсъствието на Абсолюта.

Първият Старец

Любовта те е погледнала от Дълбините си

   Любов на Мистичния език се превежда като Дълбоко Непознаване. Който е познал Любовта, тя го отстранява от себе си. А който е стигнал до Дълбоко Непознаване, тя го приема и го учи на своята Непознаваемост. Любовта в проявлението си свети, а в непроявлението си сияе. Но и при Светлината, и при Сиянието си тя е Непознаваема. Самия Стремеж към Любовта и нейната Непознаваемост означава, че тя те е погледнала от Дълбините си.

Първият Старец

Той е Махарава – Прапрапламък

   Извън Изначалните 24-ма Старци има и Един Незнаен, Древен, Скрит и Неведом Старец, Който Сам по Себе Си е Мястото на тяхната Велика Недостъпност. Никой не може да се приближи до Този Древен, Неведом Старец. Всеки, който се опита, обхваща го сън и заспиване. Към Него няма Ключ, защото Той Сам слиза и Той Сам е Ключът. Само 24-мата Старци Го познават, понеже Той им влияе чрез по-дълбоката Си Древност. И така Той влиза в тяхната Недостъпност. Той е Махарава – Прапрапламък, Извисен над всичко, което се знае като Извисено.

Първият Старец

Методът е Скрито Всемогъщие

   Всемогъщието заменя страха със Слънцето, заменя скръбта с Пълнотата, заменя световете с Истината. Ето защо страхът е полезен – той е създаден за да бъде заменен. Ето защо скръбта е силна – за да бъде заменена. Ето защо световете са много – за да изчезнат в Истината. Методът е Скритото Всемогъщие. То се дава постепенно на Търсача и така Търсачът става Слънце, Пълнота и Истина.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Гласът, който разкрива Гласове

   Всемогъщието разпъва смъртта на кръст, но то разпъва и живота на кръст. Тогава какво остава? Остава Духът и Свободата, остава Огънят и Истината. Така Духът ще те отведе в Абсолютната Чистота, Свободата ще те отведе в Незнайното, Огънят ще те отведе в Неуязвимото, а Истината ще ти даде 360 крила. И тогава с тези Крила можеш да стигнеш до Гласа, който разкрива Гласове, защото Той е Слово, Което разкрива Словото.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Съзнателен Служител на Неведомостта

   Всемогъщието е Образ на Скрития Първочовек. Този човек се е учил да прави малкото и то го е отвело до голямото. Всяко Всемогъщие е заплаха за световете и хората, но това Всемогъщие си има две страни – неосъзната и осъзната. Когато Всемогъщието е неосъзнато, явява се Скритото Начало и го поразява. Но когато е осъзнато, явява се Неведомостта и го усилва. Така то осъзнава все повече себе си и става все повече съзнателен Служител на Неведомостта.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Глас на Древен Пламък

   Тайномогъщието изменя пространството. То е Глас на Древния Вътрешен Пламък. Тайномогъщието е Невидимо Око. То гледа чрез Пламъка. Човекът на това Скрито Могъщие е винаги скромен, смирен, чист. Той е чист, както е чист Първичният Поток на Енергията. Той обяснява нещата не с думи, а с Присъствие. И Присъствието му е нещо от Бездната.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия

   Непобедимостта е Истинност, но до нея се стига след много усърдия, след много молитви, които са пламъчетата, които ще образуват след време тази Непобедимост. За такъв човек, който върви по този път, не съществува никакъв свят, никакъв космос, никакви звезди, никакъв живот или смърт. За него съществуват само отношения и подход. И Прадревната Бездна именно това гледа. И тогава тя дава на човека да отиде отвъд човека. Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Дълбоковиждането се явява като Непобедимост

   Непобедимостта се ражда, когато си угаснал в Бездната. И тогава Бездната те ражда от Себе Си. Ако ти знаеш как да угаснеш, Бездната знае как да се роди в тебе. Който не знае това, той дълго ще носи в себе си смутената дълбочина. А който знае и следва вярно своя път, смутеното ще се отдели и ще остане Дълбоковиждането, което ще се яви като Непобедимостта. Тази Непобедимост когато е постигната, тя винаги се преражда в човека като Мистично Вдъхновение.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Непобедимостта в нас е Неразгаданата Мистерия

   Непобедимостта е търсене на Целостта. Тя е свързана с Безкрайното Мистично Вдъхновение, защото Непобедимостта в нас не е Тайната, която може да бъде разгадана, а е Мистерията, която винаги остава Неразгадана. Непобедимостта е Безмълвие, което озарява, и Светлина, която затъмнява. Това затъмняване е затъмняване на световете, за да ни заведе до Прасветлината. Защото когато станем Прасветлина, ще бъдем самодостатъчни. Но хората са все още светлина или тъмнина.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Съвършенството е тяло на Бездната

   Съвършенството е тяло на Бездната. Свещеното Слово само върви към него. Душата жадува за Дълбоката Древност, Духът – за Скритото в Древността, а то е Съвършенството. Засега е достатъчно, че Съвършенството осветлява живота отвътре. Съвършенството е Път към Велика Прадълбина. И само Съвършенството може да ни ръководи по този Път, защото в него е Целостта, чрез която можем да устоим. Но докато дойде Съвършенството в нас, ще минат много времена и епохи.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Истината е Звукът на Бездната

   Истината е Звукът на Бездната. И когато Бездната чуе в едно същество този Звук, тя го призовава към Себе Си и му дарява Дихание от Древност. Бездната е Прабащата на Мистичните Истини, а всяка Мистична Истина е особена Пълнота, защото Истина и Пълнота са били всякога взаимосвързани. Човекът на Истината това е среща на Тайната с Мистерията. А човекът на Високата Истина, това е среща на Мистерията с Мистерията.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Истината улавя Неуловимото

   Непобедимостта е постижение на Неопределеното, Безкрайното. Не можеш да определиш Неопределеното, Безкрайното. В тях се живее. Как се живее? Неопределено. Определеното е смърт, полуопределеното е живот, абсолютно неопределеното е Велико Съществувание. Непобедимостта е Неприсъствие. Как да уловиш Неприсъствието? Как ще уловиш Нищото? То е абсолютно Неуловимо. Не го лови нито животът, нито смъртта, но Истината го улавя и заживява в неговата Безпределност.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Бог сяда на своя Трон като Абсолют

   Бог е Тайната на Живота. Навътре в Себе Си Бог е Мистерията на Живота. А когато се завърне отвъд Тайната и отвъд Мистерията, Той сяда на Своя Трон като Абсолют. Но сега Той е слязъл от Трона Си и затова има Тайна и Мистерия, има светове и вечност. Но когато се върне и седне на Трона Си, Той ще произнесе Особени Слова и ще остане само Безкрайността.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Той е Скрит и затова Го виждаме

   Виждането е качество на Чистата енергия, на Божествената енергия. И затова всички, които усърдно се молят, очистват енергията си за бъдещо ясновиждане на Бога и Неговите прояви. Който вижда, вижда в мрака само Него. Който вижда, вижда навсякъде само Него. Но когато Го виждаме, Той е Скрит и затова Го виждаме. Ако ни се яви напълно, няма да можем да Го виждаме, защото просто ще изчезнем в Него, ще се разтворим.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Абсолютът е Вечната Религия

   Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. Абсолютът е лишен от история и от вечност, и от време. Абсолютът е Прославеното Древно Неприсъствие.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Голгота е смисълът на Живота

   Голгота е Светилището на Любовта. Това е съхранението на Неизменността, а Неизменността е самата Любов. Голгота е Посвещение в Тайната на Бога. Голгота е Посвещение във Вечността. Голгота – това е влизане в Живота на Бога, в Свободата на Бога. Голгота е смисълът на Живота, и то Дълбинният смисъл.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Голгота е Високо място

   Голгота е пресъздаването на човека. Голгота е завръщане към Първородието. На Голгота нямаш име, нямаш ум и сърце. Голгота е място на Душата и на Духа. Голгота е Високо място – тук и адът, и раят умират. Голгота дарява на човека Вечността. И ако ти си Съкровен, ще устоиш, ако си умствен, погиваш, защото не си достоен. Голгота е Посвещение във вечното Възхищение на Живота. Голгота е придобиване на Тайното Мистично Знание.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Запечатал Съкровеното с Древен Печат

   Абсолютът има такива Могъщи Крила, че обхваща всички светове. Това не са Крила, а Мистични Сили, Мистични Способности. Абсолютът е запечатал Съкровеното с Древен Печат и който може да го отвори, ще открие там своите Крила. Тези Крила са сияещи. Те са Ключовете към Свещената Наука. Тези Крила са пратеници на Чистите Сили и те проникват до Свещения Кът на Сърцето.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Голгота е Позволение за Безсмъртие

   Голгота е Позволение за Безсмъртие. А какво е Безсмъртието? Свещена Духовност. Голгота е отключване на Безсмъртието. На Голгота човекът се преобразява и той вече не е човек, но се осъзнава като Дух. На Голгота се случва Неизразимото и Вечно Начало на Живота, но забулено за другите и открито на Избраните. Голгота подарява на човека Живата Вечност.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Най-величествената Тишина

   Любовта е Свещена и Необикновена Тишина и тази Тишина е Посланието на Бога. В тази Тишина ние ме обвити и съхранени в Божието Ядро. Тишината е Скрит Образ на Бога. Тишината е Слово на Бездната. И който осъзнава в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и Бездната. Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Победа над цялото минало на човека

   Голгота е отстраняване на земната съдба завинаги. Тя дарява очите на великото разбиране. Голгота е това, което претопява света, за да остане Същността. И най-малкото съмнение няма подслон на Голгота. Голгота е прославената вътрешна Победа. Това е Победата над цялото минало на човека. Голгота не се разкрива на човешкото съзнание, а на Духовното и Божественото съзнание. Голгота всъщност е Мистичното Усмихновение на Бога.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Голгота – Мястото на Завръщането

   На Голгота Духът се пресътворява и човекът се връща в Храма на Свободата. Без Голгота човекът не може да придобие Образа и Подобието на Бога. Образът е Свободата, Подобието е Духът. В света човекът е разделен на две. На Голгота човек става Велико Единство с Бога. Голгота е реалното Завръщане в себе си, в своята собствена Вечност. Страшната дума Голгота означава Мястото на Завръщането.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот

Могъщо, изпепеляващо Благословение

   На Голгота това, което е разпънато на кръст, е космическата змия и тук тя е преодоляна. На Голгота човек поставя Бог като по-важен от живота си, от космоса, от звездите, от бъдещето. На Голгота човек става от сътворен несътворен – благословен. Голгота е могъщо, изпепеляващо Благословение, но могат да го понесат само Избраните.

Шестнадесетият Старец Ор Марихот
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Ритъмът на Пустотата

   Ритъмът на Пустотата е Ритъмът на Неизменността. Това е езикът на Чистото Сърце, Сияещата Душа и Духа, който копае в Безкрайността на своето Прасияние. Ритъмът на Пустотата е нематериалният Ритъм на Освободената Енергия, Енергията, която се е завърнала в Безкрайността. Този Ритъм е Мистична Предвечност. Той е Ритъмът на Първичното Съзнание, Съзнанието, освободено от тела и обвивки.

Вторият Старец Азавот Махария

В него не съществува неуспех

   Когато старанията ти не дават резултат, бъди изпълнен с Радост, Увереност и Благоговение. Когато старанията на Търсача не дават резултат, към него идва прилив на Радост, защото той съхранява представата на Центъра, Който излъчва Радост. Когато старанията на Търсача не дават резултат, той се изпълва с Увереност поради осъзнаването на Изначалното си тяло – Искрата, Единоподобието с Абсолюта. При това осъзнаване всеки неуспех е повод на възход. Когато има истинско Търсене, Благоговението към Абсолюта е толкова дълбоко, че то не може да забележи неуспеха, защото всъщност в него не съществува неуспех. Истинското търсене не се нуждае от резултат – то се храни със самото себе си.

Вторият Старец Азавот Махария

Отчаянието е Велик Дар

   В отчаянието стремежът трябва да е троен. Отчаянието е Велик Дар, но трябва да го съзреш. То идва, за да откриеш в себе си Потайния Древен Стремеж. Отчаянието не е зло, но то става зло, ако не откриеш и съзреш този Пречуден Стремеж в себе си. Отчаянието идва, за да ти покаже, че в тебе има нещо по-дълбоко, но ти трябва да го търсиш. Отчаянието е Небесен Подарък, то слиза по тънките закони на Невидимия свят. И в това отчаяние ти трябва да изгрееш. Отчаянието е също служител, но само Духовнотърсещият ще го разбере.

Вторият Старец Азавот Махария

Тъмния Разум не е унищожение, а Възраждане

   Великият Тъмен Разум има голяма Любов към нас и Дълбоко Доверие в нас, затова си позволява да ни предизвиква на много дълбоко ниво. Всеки, който преодолее Великия Тъмен Разум, той вече познава своя Произход, той вече става самия себе си – Изначален и Единороден. Великият Тъмен Разум отнема от човека нисшата природа и човекът става Духовен, Осветен и Освободен. Бремето е отпаднало, миналото си е отишло. Останало е Единородието. Тъмният Разум е не е унищожение, а Възраждане.

Вторият Старец Азавот Махария

Тъмният Разум проверява Истината в нас

   Великият Тъмен Разум носи в себе си Първичната Съкровеност, която произтича от Най-Древния, скрит в него. Скрит е този Тъмен Разум, отвъд словата е. Чрез него Мистерията на Живота ни проверява и чете в нас това, което сме написали чрез собствения си устрем и слово. Едно е необходимо да знаем, че Великият Тъмен Разум е пратеник на Бога. Той е сянката на Бога, която проверява Истината в нас.

Вторият Старец Азавот Махария

Арима Хаватара – Книгата на Изпитанията

   Великият Тъмен Разум някой път идва, за да съкруши човека, а друг път – за да уточни пътя на човека. И тогава той се явява като Обучител, като скрит Наставник. Този Тъмен Разум руши всичко нечисто, за да освобождава място на Творителя за нещо ново. Друг път този Разум предизвиква човека да очисти себе си и тогава той се явява като скрит Обучител и Подготвител. Този Тъмен Разум е бил наричан в миналото Арима Хатавара – Книгата на Изпитанията. А малцина знаят, че изпитанията са по-важни дори и от нашето дишане. Изпитанията са пресътворители.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Тук искам да вмъкна две стихотворения на азърбайджанския велик Учител, мистик и поет СЕЙИД АЛИ ИМАДЕДДИН НАСИМИ (-1370-1417-), убит по особено жесток начин, като първо е одран жив. Това е неговата Голгота.

Коранов стих, Аллах съм аз; и пламък буен, и елмаз.
Гласът на Бога от Синай, и сам Синай съм вече аз.
На сурите(1) съм гръмък стих, но Бог във мен ги шепне тих -
От устните ми бликат те и Бог чрез мен света плете.
И клони съм, и корен аз; и първи плач, и сетен глас;
Аз роб съм и вселенски цар; затворник, съдник и Пегас.
В джамия съм самият връх; в пустинята – изгарящ лъх;
Въздишка, пръскаща гръдта; и див възторг на пролетта.
Два свята в себе си съм сбрал - и мрака, и всемира цял;
Чукар и долина съм аз; и изгрев, и вечерен час.
Светò писание съм аз - самата мъдрост, свят имàм(2) ;
Триумф, позор и вечен срам дружат в душевния ми храм.
Самият аз съм абсолют. Но вечно славен и оплют,
Вселената въртя край мен – и нощ и ден, и нощ и ден!
Аз "каф" и "нун"(3) съм – същина; и първи ден, и бъднина;
И младенец, и много стар; и нежен пух, и щит на цар.
Подобно Тигър и Ефрат, аз просяк съм и Крез(4) богат,
И див разкол, и благодат; и агне, и мъдрец-змия.
Самият рай съм и тубà(5), но и Последната Тръба;
Макар и шах(6) на вечността, аз търся малко пиета…
Нектар желан и нежелан, аз виждам ви като на длан,
И сложен съм, и страшно прост; и стръмен връх, и лесен мост.
Мансур(7) съм аз и пръв простак; и фойерверки, и батак…
Макар и ангел посред вас, и аз ще имам смъртен час.
От многозвучие пиян, в природата съм аз разлян,
Рубаб съм аз и чангов( звън; и сойка, пееща насън…
Съдба съм аз и луд късмет; жена и мъж, пчела и мед -
Под път раздавам и над път, но хората безславно спят.
Ефир съм аз и яка твърд(9); потоп, пожар и славна смърт,
И бисер - от морето дар; архат, провидец, и знахар.
С венец от тръни увенчан, аз съм самият Сюлейман(10);
Сълзà от щастие съм аз; въздишка, смях и Божи глас.
Зова му чуй, о Насими, той тихо шепне и гърми:
"О слънце, въздух и врата - стани пророк на вечността!"

ИЗ "РАЙСКОТО ЦВЕТЕ"

"Аз Бог съм!" - След Мансур, и аз съм гордо откровен,
И, както и Мансур, ще бъда най-злодейдски умъртвен!
Аз Слово съм и Същина, ядро на всички времена;
Единство съм, но при това - в безброй неща и същества.
Аз движа всичко, недвижим, и сам се движа - зрим, незрим.
Макар и абсолютно сам, аз пак съм ласка и бласам.
Аз знам че съм безсмъртен, да, макар лишен от свобода.
Във рая аз съм посаден, но тука смъртен съм роден.
На всяка вечност съм залог, а в много хора - лично Бог,
Със плът, по-чиста от кристал, във песните им просиял.
Аз Бог съм, затова – велик, но множествен е моя лик -
Бях слънце, семенце и дъжд, а днес творец съм вездесъщ.
Аз дух съм, чист като роса, прострян във всички небеса;
Владея всичките "сезам" - мощта си не познавам сам.
Аз всичко съм от "а" до "я", Коран на всички бития,
И Кадр(11), за живите дошъл, закон за агне и за вълк.
Аз бисер съм и свръхбогат, божествен стих – свещен аят(12) ;
Аз в празника ви мил Барат(13) възлязох със Пророка свят.
Аз станах пречка и щета, за всички, тънещи в калта.
Аз – Насими – тъй пиша днес до бъдещите хора с чест.
_____________
1 - сýри - 114-те глави на Корана.
2 - имàм – мюсюлмански свещеник
3 - Каф и нун - Буквата "каф" означава "длан", а "нун" – "признание". Ко-гато са написани или се произнасят заедно, това означава: "Признаваме, че всичко е на дланта на Всевишния".
4 - В оригинала и руския превод – "фагфур". Означава "човек от сой", но на едно хоремзийско наречие значи буквално "Божи син".
5 - тубà - Райското Дърво, описано от пророка Мохамед по следния на-чин: голямо е толкова, колкото един конник може да измине на земята за 100 години. Райските дрехи се правят от неговите цветове.
6 - шах - в оригинала - "шахиншах": цар на царете.
7- Мансур – Абу Абдуллах ал-Хусайн ибн Мансур ал-Халладж (858-922), учителят на Насими и най-известният суфи на своето време, роден в южен Иран. Осъден на смърт заради еретичните си идеи.
8 - рубаб и чанга – струнни инструменти от рода на цитрата и китарата.
9 - твърд – "небесната твърд". Много употребявано в религията, но не всеки знае, че древните са си представяли небесния свод като тъмен кристал, в който са забодени светилата. Странно: съвременната астрофизика е стигнала до извода, че вселената се държи като абсолютно твърдо тяло, като квантов обект, в който свръхинформацията се разпространява мигновено. Прости ли са били древните?...
10 - Сюлейман – така мюсюлманите наричат Соломон.
11 - кадр - според суфийските термини, това е един от аспектите на живота. "Казà" е безграничният живот във всички същества с душа, а "Кадр" – животът, ограничил се съзнателно в земните условия, за да помага и да служи – тоест, свободната воля на индивида.
12 - аят - най-малката структурна единица на Корана, съставна част на су-рата. По-коректно е да се счита, че това не е стих, а изказване.
13 - Барат – става дума за мюсюлманския празник Лейлят ал-Исра Вал-Миърадж (Раджаб-байрам) – нощта на вознесението на пророк Мохамед към престола на Аллаха. Празникът е възникнал и в памет на чудесното пътешествие на Мохамед от Мека до Йерусалим. Празнува се на 16 сре-щу 17 юни всяка година.

[Dimitar Ochkov]

Всички Осъзнания Го търсят

   Авародон – Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо – е създал бездната, за да я преодолее заедно с теб. Авародон е Правеликото Скрито, което прониква в чистото съзнание. Авародон превъзхожда съществуванието и несъществуванието. Бездната от светове е Негова и всички Осъзнания Го търсят. Когато следваме Пътя си наш Дом става Пречистото Съзнание и тогава то възприема Мистерията на Авародон, Авародон е събудил живота, но Той е над живота.

Вторият Старец Азавот Махария

Засиялото Новосветлие

   Великият Замисъл на Ал Ходот е да се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Ал Ходот заражда Нова Потайна Светлина. Страданията са изпратени на хората, за да открият в себе си Сиянието на своя живот, което е отвъд живота. И това Сияние определя Новата Светлина, по-велика от Изначалната, защото в Неговата Светлина има нещо добавено от Великия Замисъл. Това е Засиялото Новосветлие.

Вторият Старец Азавот Махария

Дарява ги с Праоткровение за Себе Си

   Във Великия Замисъл на Най-Древния има нещо, което е скрито дори от самата Премъдрост. Великият замисъл крие нещо Древно в Себе Си и то е по-дълбоко от самата Премъдрост. Премъдростта стига много надалеч, но само Великият Замисъл открива Ядрото на Произхода и Центъра на Ослепителната Мистерия. Великият Замисъл дарява Премъдростта, но Той и обучава как Премъдрите да се освободят от нея. Великият Замисъл е Първооснованието на Несъществуванието. Великият Замисъл дарява на Премъдрите тайна вътрешна Мисия. Но в по-дълбоко измерение Великият Замисъл освобождава Премъдрите от тяхната Тайна Мъдрост и от тяхната вътрешна Мисия и ги дарява с Праоткровение за Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

Този, Който е наречен „Непокътнатият“

   Мистерията на Втория Старец, за да остане Непокътнат, се е случила в дълбоката Древност. Това биде в момент, когато се яви Могъщото Изпитание. Тогава Старецът си наложи Върховна Неизменност към Абсолюта. Той не пожела да Го познае, а само да се докосне до Него. И поради това получи в Себе Си нещо от Великия Корен на Непознаваемостта. Това се явява и Скритият Център на Стареца. И Той остана Непокътнат. А всички, които пожелаха да познаят Абсолюта, изгубиха себе си и странстват в пътищата на световете.

Вторият Старец Азавот Махария

Върховната Неизменност към Абсолюта

   Когато Старецът е бил подложен на Могъщото Изпитание на трудността, Той е задвижил в Себе Си Върховната Неизменност към Абсолюта. И тогава се явява Скритото Лице на Древния Вихър, който отделя себе си от трудността и така отмахва и трудността от Стареца. Така през този Древен Вихър Старецът е преодолял трудността, защото е установен в трудността – това означава Вплетен в изпитанието заради идеята на преодоляването.

Вторият Старец Азавот Махария

Превръщане на препятствието в Път

   Препятствието се превръща в Път, когато срещне по-голяма сила от себе си. Когато човек се научи да задвижва Древния Вихър в себе си, тогава препятствието се видоизменя – то се превръща в път и разкрива самото себе си като Път към Дълбокото Място. В това Дълбоко Място човек узнава своята неуязвимост. Това е Древен метод, защото Великата Сила е изявила Могъществото на преобразяването. И всеки, който може да преобразява нисшите сили в себе си, той се приближава до този Древен метод. Преобразяването е първото Могъщество, което е показала Древността.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Тайна на океаничната Бездънна Мистерия

   Авародон е създал бездната от светове, за да я преодолее заедно с теб – за да намериш Него, защото без Него не може да има преодоляване. Авародон е излъчил от Себе Си Бездънното Начало, за да може всеки, който Го търси, да се освободи от бездната от светове. И всеки, който се завърне в Бездънното Начало, сам е станал бездънен и се е освободил от сътворените и от несътворените светове. Завръщането в Авародон е Тайна на Океаничната Бездънна Мистерия.

Вторият Старец Азавот Махария

Отмахва двете була

   В Предълбокия Замисъл Той – Върховноскритият – в тъмнината се скрива от Себе Си, а в мрака се изправя срещу Себе Си. Върховноскритият в тъмнината се скрива от Себе Си, като се отделя, става на две, но това е Потайно двуединство. А в мрака се изправя срещу Себе Си  и побеждавайки мрака, Той побеждава една част от Себе Си. И който се е слял с Него, побеждава тъмнината и преодолява мрака. И отмахва двете була, двете забулености, защото Върховноскритият го е призовал към Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария

Пътят на Ослепителнотъмната мъдрост

   Пътят на Ослепителнотъмната мъдрост е скритият двигател на всеобщото развитие. Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е Велика преграда срещу съществата. Но тази преграда е и Път. Тя е Път за тези, които са възстановили Чистотата на ума, сърцето, волята, душата и духа в себе си. И тогава към тази Чистота полетява Вихърът от Бездната, наречен Искрата. Тя е чакала от много времена тази Чистота и сега се вселява в тези пет елемента и преодолява преградата на Ослепителнотъмната Мъдрост, като я изявява по нов начин, от което става ясно, че това просто е било Ослепителната Бяла Мъдрост. И така завесата е вдигната и Искрата се слива с Прапрапроизхода си.

Вторият Старец Азавот Махария

Най-древната Стихия в миналото

   Най-древната Стихия в миналото е бил Хаосът. Първият, който го е преодолял, е Вторият Старец. И това е видоизменило световете по един незнаен начин. Вторият Старец се е вклинил в Хаоса, проникнал го е и го е видоизменил чрез Могъщата Сила на Своята Незнайност. Хаосът в началото си помислил, че е пълен господар, но после съзрял Нейната сила и разбрал, че съществува неведомост, Старец и Път за всички, които търсят в Хаоса своята Дълбочина.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинският Търсач отива отвъд Прамрака

   Днес най-могъщата Стихия, която трябва да се преодолее, е Прамракът – Преизобилието от Скрита Светлина. Огромно е това Преизобилие и поради голямата си натрупана Сила изглежда като Прамрак. Но тези, които го преодоляват, разбират, че с тях заедно е Онова Прадревно Същество, Което е създало това Преизобилие, но се е скрило. Истинският Търсач отива отвъд това Преизобилие на Прамрака, защото истинският Търсач е едно с Прадревното Незримо Същество.

Вторият Старец Азавот Махария

Трябва да се преодолее един Велик Предел

   Трябва да се преодолее един Велик Предел и някога Старците ще станат Праоснови, Прастарци, а много същества ще станат Старци. Пътят на Истинните е все по-голямо вътрешно Извисяване. И така Старците ще станат Прастарци и ще отворят Врати за другите, които ще станат Старци – Старомъдри. И така ще се отваря Врата след Врата, докато всички се слеят с Праобраза на Неведомия Незрим Абсолют, който е Скрит, Скрит в Дълбината на Самия Себе Си.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

На Кладата се явява Духовният Подвиг

   Когато минаваш през Кладите за своята Идея, за теб това да бъде Мистично Тържество. На Кладата се явява Потайната Сила на Духовния Подвиг. И тук Идеята се превръща в Живот и Безсмъртие. Тук Идеята слиза вътрешно в човека и го оживява завинаги, защото и тя го е приела така, както той я е приел. Кладата не е само външен огън, тя е Древен Огън – Огън, Който е Произходът на боговете.

Вторият Старец Азавот Махария

Устойчив във Великите Принципи

   За да се приближиш до един Старец, трябва да си устойчив във Великите Принципи. Два от тях са Абсолютна Вярност и Абсолютно Доверие, и то когато велико Същество те е изоставило. Абсолютната Вярност – това се дължи на Чистата Духовност. Абсолютното Доверие – това се дължи на познаване на Невидимия свят. Трябва да имаш живо разбирателство с Невидимия свят. Чистата духовност ще те просветли. Познанието на Невидимия свят ще те освети. Но ако ти отидеш по-навътре, и двете ще ти бъдат отнети, защото в Неведомото се крие по-дълбоко даване. То ще ти даде своята Незнайност.

Вторият Старец Азавот Махария

Чисто Безмълвие и Свещено Уединение

   Има и други Велики принципи, в които трябва да устоиш в Пътя към Старците. Единият Принцип е онова Чисто Безмълвие, което се ражда, когато словото е надминато, когато словото е било пречистено до своя корен. Тогава се явява Чистото Безмълвие. Друг принцип е Свещеното Уединение. В това Уединение има Полъх на Покой и Древност. Това Уединение е чисто освобождение от веригите на ума и сърцето. Това Уединение е недокоснато от смърт и упадък, от разбиране и неразбиране. Това Свещено Уединение е Древен Знак.

Вторият Старец Азавот Махария

Осемте степени на злото

   Има 8 степени на злото. В първата степен е допустимото зло. Във втората степен е самовлюбеното зло. В третата степен е болното зло. В четвъртата степен е атакуващото зло. Всички тези степени са поучителни. В осмата степен е демоноядното чудовище. Който е предизвикал това зло, той се разрушава отвън и отвътре. В осмата степен са отнети поученията. Всички степени на злото са слуги на Тайната Всемогъща Воля.

Вторият Старец Азавот Махария

Абсолютна недосегаемост от злото

   Човекът може да постигне абсолютна недосегаемост от 8-те степени на злото, ако осъзнае пътя на своята саможертва и ако тръгне неотклонно по този път. Тогава тук човекът има право да борави с Истината и тя го учи той да стане абсолютно недосегаем за 8-те степени на злото, защото какво зло може да се изправи срещу Истината? Истината е Поразяващата Слава на Скритостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Митичното време

   Първо е имало Митично време, Митично съществувание. А когато хората са съгрешили, духовете са създали време. Всяко същество може да се върне в Митичното време. В Митичното време са живели боговете. Тогава те още не са били хора, защото те живели в единство с Богоскрития Първосъщностен – Самосъздателят на Митичното време. То е Неговата Аура. Но по-късно боговете не Го разбрали и станали хора, а Той се отдалечил в Себе Си и се скрил в Себе Си. А те станали земни падения и за тях слязло времето, защото те станали избраници на смъртта. А къде живее смъртта? Смъртта е там, където го няма Вдъхновението. Вдъхновението е, което води към Незнайното Вътрешно Място в Митичното Прасъщество.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Чрез Единение с Него всичко е Лекота

   Правѝ постоянни усилия с Лекота, а това означава: правѝ постоянни усилия с Него, защото Той Единствен е Лекотата. Дори Голгота може да се олекоти. Дори Голгота е лека, ако си създадеш това Съзнание на Лекотата. Лекотата не е в събитията, в явленията. Тя е част от Съзнанието – Съзнанието, което е единно с Него, защото чрез Единение с Него всичко е Лекота. И наистина кой може да Го обремени, защото Той е Ключът, а Голгота е само Чуден Преход към Него и към Вечната Безметежност.

Вторият Старец Азавот Махария

Заключената Непроявеност

   Това, което Старците проявяват, спада към Непроявеното. Това, което не проявяват, спада към Скритите Мистерии. Проявите на Старците са прояви на Непроявеното. Непроявеното работи, изявява се, но си остава Непроявено. Който е разбрал това, се завръща в Древния Път. Това, което Старците не проявяват, спада към Скритостта на Великата Непроявеност. Това е наречено Заключената Непроявеност. Няма проявеност, няма създаване, а само Неизмерима Пълнота.

Вторият Старец Азавот Махария

Има необходимост от Изстрадване

   В Мястото на Истината има необходимост от Изстрадване. Има нещо, което трябва да бъде доказано по отношение на Прадълбината. Който е съумял да изстрада Истината, той е съумял да я съхрани. Така той е съхранил в себе си и Непознаваемата част от Истината, а познаваемата част само го е въвела в Мистерията, в Мястото, което е Безподобие. Изстрадването е съхраняване на най-древното отношение на човека към Прадълбината и поради това човекът се завръща в Нея.

Вторият Старец Азавот Махария

Старците са били в милиарди години самота

   Старците са преминали през най-дълбинните отвъдкосмически страдания. Те са били поставени да престоят от Върховното Нищо в милиарди години самота. И ако те успеели да запълнят тази самота с нещо от Дълбините си, те щели да бъдат наречени Арамоните. Те устояли и изпълнили тази самота с Нищото, което открили в себе си. И затова те били наречени Вратите или Древните, а по-късно – Старците. Самотата им била нечувана, но Дълбината им се оказала Величествена.

Вторият Старец Азавот Махария

Преминал през изключителна духовна нищета

   Старецът е преминал през изключителна духовна нищета. Това е Най-Древния Път, Прадревния Път. Старецът е преминавал от Дълбочина към Дълбочина, за да отмахне от Пътя си 12-те Дълбочини, за да стигне до 13-та Дълбина и да бъде преработен от Върховното Нищо. Така Той става Арамон – Врата. И така чрез Него щели да текат Неведомите Сили на развитието към бъдещите сътворени и несътворени светове и същества.

Вторият Старец Азавот Махария

Постигнал Върховен отказ от себе си

   Старецът е постигнал Върховен отказ от себе си. Когато в Древността Абсолютът предложил на Стареца Чистото Съзнание, Старецът се отказал от него, защото Старецът видял, че Чистото Съзнание е състояние на Висшите светове, но Той знаел, че тези светове са ограничения. Когато на Стареца му бил предложен Чистият Дух, Той се отказал от него, защото осъзнал, че това е състоянието на боговете. Когато на Стареца нищо не били предложено, Той пожелал дълбоко в себе си Върховното Нищо. И така Старците били наречени Най-Древните, защото те са самата Древност, която е Състоянието на Абсолюта.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

В най-големия студ се самозапалили 24 Пламъка

   В Прадревността срещу Старците се е изявила Великата Строгост. Към тях е бил насочен най-големият студ на Любовта, другият полюс на Любовта. Този Могъщ духовен студ всичко смразява. Това бил изтребителен студ. Изявило се Всемогъщието на Строгостта. Това е бил духовен студ, по-тежък от външния студ. Но какво се е случило тогава? Едно предрвно Око е наблюдавало събитието. То водяло как се самозапалили 24 Пламъка. В този голям студ Старците запалили в себе си Велика Топлина, Велик Пламък. И сега тази Топлина огрява и сътворените, и несътворените светове. Тези Пламъци са отвъд историята, защото са Предвечени.

Вторият Старец Азавот Махария

На големия мрак те противопоставили самозараждането

   В Прадревността се е случило и друго събитие. Древните били подложени на огромно налягане – гъст черен мрак се спуснал над тях като бездънна нощ. Тогава нямало слънце, нито луна, а сама Древна, Древна тъмна мъгла. Това предизвикало Древните да зародят себе си като вечно живи Слънца. И така се родили 24-те живи Слънца, които оттогава досега не спират да огряват Тайната Мъдрост. На големия мрак те противопоставили самозараждането. Това са Най-Древните Слънца, които чакат човечеството да се запъти към тях.

Вторият Старец Азавот Махария

Същество с Велика и Страховита Безусловност

   Старецът се Същество с Велика и Страховита Безусловност. Старецът не носи на хората светлина, за да ги заблуждава. Старецът носи в Себе Си Най-Древния Принцип – Принципа на Истината. Този Принцип е Безусловен. Той е преди светлината, той е роден преди светлината. Старецът не носи добро на хората, за да ги залъгва. Старецът носи в Себе Си Безусловната Истина, която е освобождение от доброто. Светлината и доброто са ограничения на Истината, а Старецът е Същество Безусловно. Той не търпи никакви ограничения.

Вторият Старец Азавот Махария

Успели да създадат Авахара – Праединението

   В най-древните времена Могъществото било в ръцете на Великите Изпитания, но тези Изпитания е трябвало да се срещнат с Арамоните – Древните Старци. Така Изпитанията се срещнали със Скала от Страховита Безусловност. И тази Безусловност ги поразила. Тази страховита Безусловност изненадала могъщите Изпитания. Тези Изпитания, които са Древни Сили, срещнали срещу себе си по-страшна Сила и тази Сила била Страховитата Безусловност. Така Могъщите Изпитания разбрали, че те не са господари на вътрешната вселена. Страшна била тази Безусловност за тях. Страховита била тази Твърдина, тази Неречима Безусловност. С тази Страховита Безусловност Арамоните създали Абсолютното Доверие между себе си и Прадревното Същество. Така те станали едно цяло със Скрита Реалност на Прадревното Същество. Така Старците успели да създадат Авахара – Прасъединението си с Абсолюта. И чрез Авахара Той вече можел да тече в тях.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Халатира е Скритият Ключ

   Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението – да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко незнайна е Скритата Природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат достойни за Праединението. За да станат достойни, те трябва да извървят дългия път на самоусъвършенстването, на себепознанието и на Великата отдаденост на този път. Най-важното в този път е Халатира – Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ. Вътре в човека има метод, чрез който той да превърне дългия път в къс път. Този метод е да се свръхмоли, да се свръхизвиси, да свръхработи, да се свръховладее и да се свръхпосвети на Истината. Тогава върху неговата естествена вродена енергия ще му се прибави и духовна сила отгоре, за да превърне дългия път в късия и тесния път.

Вторият Старец Азавот Махария

Когато твоите усилия станат остри като Меч

   Да създаде Праединението – това решение не е твое. Това е решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението – това е най-древното Действие на Абсолюта. Това решение е Негово – Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие.

Вторият Старец Азавот Махария

Надминава всички чудеса и явления

   Когато се достигне до Праединението, Пустотата разкрива своите Прелести, Бездната разкрива своето Величие. Смъртта си е отишла, безсмъртието си е отишло, времето си е отишло, Вечността си е отишла. Бог се е завърнал навътре в Себе Си. Той вече действа като Абсолюта. Оттук нататък Абсолютът се загатва на Бездната. И това е Велика Реалност, която надминава всички чудеса и явления.

Вторият Старец Азавот Махария

Бог повежда човека към Скритата Си част

   Решаващото условие за човека са постоянните искрени усилия. Бог чака тези усилия, Бог дълго наблюдава тези усилия и върви след тях. И в един определен момент Бог се влива в тези усилия и се заражда в човека. И когато Бог напълно се зароди в човека чрез тези съвместни усилия, човек се осъзнава като нероден, като несътворен. Той вече чувства Освобождението си от ограничените светове. По-късно Бог повежда човека към другата част от Себе Си, към Скритата част, която е наречена Мистерията. Тя е велико Освобождение от несътвореността. И така човекът от Дух става Мистерия от Мистерията.

Първият Старец

Човек може да надопредели

   Бог определя, но човек може да надопредели – с постъпки, с подход, защото в човека е скрита Бездна. Бог е предопределил пътя на човека, но вътре в човека има Скрита Тайна и Дълбока Мистерия. Те имат власт да видоизменят предопределението. Тайната в човека – това е Вечният Дух, скрит в него. Мистерията в човека – това е Скритата Искра. И ако човекът твърдо избере Пътя към своя Дух и към своята Искра, Бог отделя предопределението Си от човека и го дарява с Най-Древната Скритост, която е в самия Него. Предопределение вече няма, защото човекът е зародил в себе си Изначалния Замисъл. И сам Бог започва да следва този Замисъл, а той е Завръщане в Праединството с Абсолюта. Бог всякога е жадувал за този Замисъл. И когато човек е избрал този Първичен Замисъл, Бог го възвеличава и освобождава човека от всичко човешко и от всичко небесно. Така Същността се завръща в Прасъщността, за която световете са в неведение.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Взаимното Призоваване създава Тайноявлението на Пътя

   Човек върви към Скрития и Скритият върви към човека по един потаен начин. Човек призовава Скрития и Скритият призовава човека и това взаимно Призоваввне създава Тайноявлението на Пътя. Скритият е потаил в човека Собствената Си Тайна. И когато човек се домогне до тази вродена Тайна в себе си, той започва да призовава Скрития и сам Скритият започва да го призовава. Заражда се Древната Взаимност, защото Скритият има нужда от човека и човекът има нужда от Скрития. От тази Взаимност се заражда Тайнството наречено Път. А що е Пътят? Пътят е Мечът, който пробива Дълбините. От Дълбините Мечът стига до Бездната, а от Бездната Мечът стига до Мистерията. Когато Мечът е стигнал до Мистерията, тогава настава Безкрайното Преклонение пред Абсолюта. В Древността това се е изричало като Вархара Моритара – Върховният Смисъл.

Първият Старец

Древна, Заключена Ослепителна Светлина

   Алахора е Велико Осияние. Това е Древна, Заключена Ослепителна Светлина.От нея е слязъл един Лъч като Дар към всяко същество. И задачата на всяко същество е да открие този Лъч в себе си. И ако го открие, за това същество започва Мистериозното Възхождение навътре към Центъра, откъдето е произлязло Несътвореното. Това е странен Възход. Той не прилича нито на търсенето, нито на развитието. Това е постоянен Възход към Неуловимата Прасъщност. Тук постижение няма, има  само непрестанен Възход.

Първият Старец

Прасияйният Лик е обхванат от Древна Мъгла

   Прасияйният лик е обхванат от Древна, Древна Мъгла. Който може да пробие тази Мъгла, ще прозре нещо в себе си, ще прозре Искрата – своята скрита Прасъщност. Но преди това трябва да е познал Духа си и този Дух трябва да е обхванат изцяло от Истината. Но откъде слиза Истината върху Духа? Тя слиза като странен Лъч от Мистерията. А що е Мистерията? Това е другото име на тази Древна, Древна Мъгла.

Първият Старец

Зората е другото име на Древността

   Алахора е Зората. А що е Зората? Другото име на Древността. Тази Древност е първообразувала Изконния Старец, и то така, че Древност и Старец са едно. Древността утвърждава Стареца и Старецът утвърждава Древността. Световете са млади, вселената е млада. Старецът е Древен. Ако световете и вселелната не вървят към Стареца, те ще изгубят пътя си и ще изгубят себе си. Има само един път – пътят към Древността, пътят към Изконното. Това е Мястото, където няма начало. А щом няма начало, няма и край.

Първият Старец

Ключът на Ключовете

   Ослепителния Древен Старец – към Него няма Ключ, защото Той Сам е Ключът. Но Той може да бъде тайновъзлюбен и древновъзжелан. Тогава Той може да погледне към Теб и да реши да се превърне в Ключ. Когато Ослепителният Древен Старец бъде тайновъзлюбен и възлюбен в постоянство, ще дойде момент, когато Той ще изпрати Своя Поглед – Есенциалният Лъч, който ще образува Ключа към Него. Този Ключ е Ключът на Ключовете, Вратата на Вратите, Пътят на Пътищата.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Търси Го без търсене

   Древният Скрит – не Го търси, за да бъдеш някога потърсен. Не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Не Го търси означава: не Го ограничавай, не Го изисквай, но никога не Го изпускай от погледа си. Очаквай Го без очакване, търси Го без търсене и Той ще те намери. Жадувай за Древния Скрит, но не Го търси. Взирай се в Древния Скрит, но не го искай. Люби Древния Скрит но не Го ограничавай. И така: жадувай, взирай се и люби Го и постоянно прави това, без да настояваш. И тогава ще дойде денят, в който Той ще се самозапали в теб. И тогава ти вече не ще имаш стремеж, но стремежът ти ще бъде заменен с Древното Вдъхновение. С това Вдъхновение гори Сам Той по Пътя към Собствената Си Мистерия.

Първият Старец

Това е твой Избор

   В Пълнотата на Любовта без да се е явил, Той е намерен. Той не е отключен, но ти си избрал дерзанието към Него и се прехранваш с това дерзание. Той не е намерен, но ти си избрал Пълнотата към Него и се прехранваш с тази Пълнота. В своята собствена реалност ти можеш да решиш да Го намериш и това решение е твое, а не Негово. Ти си в състояние да Го оживиш в своята реалност, ако в твоята скритост е направен Изборът на Любовта. Щом си избрал дерзанието, щом си избрал най-високата степен на дерзанието, това е твой избор – избор на твоята Древност. Какво може да стори Той на това дръзновение? Само едно – да дари Себе Си. Сам Той е създал това дръзновение още в миналото като Древен Пламък, а после се е скрил. И който е събудил това дръзновение, събудил е Древен Дракон, събудил е Древномогъщ Пламък, събудил е Свободата си.

Първият Старец

Той отмахва Булото и въздава Прасиянието

   Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна Точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си,но е забулен за световете.

Първият Старец

Прасиянието съдържа множество безкрайности

   В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна вселена, с нова, по-дълбока безкрайност. Прасиянието съдържа множество безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова безкрайност, нова неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един бездънно опиянен Мистериозен Безкрай, зато Сам Върховния Скрит се себепрониква в Своите степени.

Първият Старец

Прасияйният Лик и Незримият Лик

   Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението – все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението – все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в Проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата съвършена Скритост.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Великата Непознаваемост и Абсолютната Непознаваемост

   Великата Непознаваемост ще разкрива нещо от себе си на Тайнотърсещия. Абсолютната Непознаваемост никога няма да разкрие себе си, ще остане завинаги Неизследима. Тя само ще дарява от своята Върховна Пълнота. Великата Непознаваемост дарява Премъдрост. Абсолютната Непознаваемост е Неизследима. Тя е Върховно самовглъбена в себе си. Никой не може да я изследва. Но който съумее да се докосне до нея, получава нещо от Величието на Пълнотата. Тази Пълнота е Велик Дар. И самата тя е преграда към Абсолюта. Тази преграда е Мистичната Усмивка на Прадълбинно Скрития Абсолют.

Първият Старец

Амолавира – Прасъстоянието извън измеренията

   Великото Недостъпно Място – то е обезсмислянето на всичко друго и влизане в самата Недостъпност. Мистерията в нас ни въвлича в тази Великоскрита Недостъпност. В тази Недостъпност няма нито живот, нито съществувание. В това Място има само Велика разтвореност. Тук всички пътища завършват и остава само едно – Прадревното Състояние, наречено Амолавира. Това е Състоянието, в което няма дихание, няма ограничение. Това е Прасъстоянието извън измеренията.

Първият Старец

Старците дръзват към Великото Неприсъствие

   Дръзване съществува във всички целеустремени същества. Трябва да се осмелиш към своята Висока Идея. Осмеляването е една от големите Тайни на всеки стремеж, на всяко търсене. Старците също дръзват, но по отношение на Пранеприсъствието на Абсолюта. Дръзновението е път на всички разумни и пробудени същества. Разумните имат дръзновение, Старците имат дръзване. Разумните постигат Тайната на Абсолюта, Старците постигат Мистерията на Абсолюта. В Тайната Абсолютът се проявява, в Мистерията Абсолютът се скрива. Старците дръзват най-вече към Великото Неприсъствие. И колкото повече вървят към Него, толкова по-голяма част в тях става Неприсъствие. Старците се взират във Великото Неприсъствие и така вдълбочават себе си. И колкото по не могат да Го издирят, толкова по-дълбинен става Източикът им.

Първият Старец

Този Меч попада в Ръцете на Върховния

   Може да дръзваш към Върховния, но дръзване има само в Любовта. Вън от Любовта то е посегателство. Любовта по същина е дълбокосмирена и вдъхновенотърсеща. Върховно нещо е дръзването. То е Меч, който прониква в светлината и отива отвъд нея. И накрая този Меч попада в Ръцете на Върховния. Той го взема, разглежда го, прониква го със Себе Си и го връща на дръзновения Търсач. Така този Търсач започва да воюва не със себе си, а с Върховния в себе си. И от този момент нататък Търсачът расте чрез Върховния в себе си. И от този момент нататък той вече се определя като Син, като Дъщеря, като Велик Учител или като Древен Старец. Поради дръзновението той вече не принадлежи на света, нито  на времето, но на Безвремието, Несътвореността и Неведомостта.

Първият Старец

Най-древното Послание на Абсолюта

   Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на пътя, за да намериш другото. Не ставай същество на пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е дръзновения човек, истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз“. Това послание е безмълвно. То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият път. Това е пътят, който преодолява самия себе си.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас

   Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши вселената, ще прекоси безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на дерзаещото самовдъхновение. Това дерзаещо самовдъхновение е самозавръщане от свят в свят, от вечност във вечност, от безкрайност в безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела Мистериозност Древнопосята и виж Лицето ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение“.

Първият Старец

Скритото Име на Абсолюта

   Скритото Име на Абсолюта, което се загатва като „Врата към Зората“, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса – то е велик подвиг. То е подвиг, който идва след дълбоко разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината – то е дълбоко осъзнание на себе си и своя път. Да се изтръгнеш от себе си напълно – то е подвиг на дълбинно познаване на собствената си най-дълбока част. След тези подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е  Врата отворена.

Първият Старец

Ще бъде забелязан от Скритото Име

   Скритото Име на Абсолюта се загатва още като „Самосъщността“ – Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е нематериален. Той е несътворен. И всеки, който е познал собствената си несътвореност, може да пие от Еликсира.

Първият Старец

Равни по Същина, но не и по Дълбина на Тайната

   Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човек трябва да се извървял Тройния дълъг път – пътят на Духовността, пътят на Божествеността и пътят на Абсолютността. Духовността е силна, Божествеността е могъща, Абсолютността е всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действува като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане абсолютно непостижимо за всички времена и епохи и за всички безкрайности.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Изпитанието на Свръхсветлината

   Старецът е преминал през Изпитанието на Свръхсветлината, през изпитанието на Могъщото Праизобилие. Всички, които са устояли на това Праизобилие, са наречени Арамоните – Старите, Древните, Старците или „Тези, които са устояли“. Всички други същества, които не са устояли, са станали същества на различни степени, същества на различни светове. И всички от тях, които са разумни, търсят своя Древен Устой и чакат времето на Великото Древно Изпитание – Срещата с Древния Мрак, което е Срещата с Праизобилието. Срещата с Древния Мрак е Среща с Ослепителната Прасъщност, която ние не можем да възприемам и поради което тя изглежда като Мрак. Но този, който има Абсолютно Доверие, възприема правилно Древния Мрак и получава в Дар Преизобилието.

Първият Старец

Тръгва на Път към Скрития Учител

   Празавръщането започва, когато човек се отделя от духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик – мистериозната частица от Неведомото. Празавръщането е Велико отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на тайната, древна, неведома частица, наречена Искрата, която е извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта.

Първият Старец

Единственият, Който знае Пътя към Абсолюта

   Скритият Учител е Единственият, Който знае Пътя към Този, Който предхожда и Древността, и Мистерията. Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този единствен Великопраобраз е наречен Арамахот – Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили пътя си във времето и във вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност и ще се докоснат до Този, който никога е нямал Образ, нито Подобие. И той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават.

Първият Старец

Осъзнаването на Върховната Истина

   В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него – защото всичко друго е само Неговата Скритост – за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единият Всесъвършен.

Първият Старец

Той е Един без втори

   Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинноотдаден, и когато си Цялостноосъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той – Единият без втори – се заражда мистериозно в теб до пълното сливане с теб. И в това твое Изчезнование Той вече се е зароди завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ.

Първият Старец

Той е Единият и никой друг

   Той е единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар. Изначалното Даряване – Даряване с Неведомост.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Търсим Него, а не познанието за Него

   Истинското търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него като Предвечност. И така той става като Него – без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той“. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус – Съвършеният Вкус. А Съвършеният Вкус е Самият Той – Праскритият Абсолют.

Първият Старец

Часът на Върховното Изоставяне

   В Пътя към Скрития Учител-Старец трябва да преминеш през Върховното Изоставяне. Ще бъдеш изоставен, за да се види ще се вкорениш ли с Доверие в Тайната на Скрития Учител-Старец. Когато е дошъл часът на Върховното Изоставяне, дошъл е Дарът на Безкрая. Умът, сърцето и волята са онемели, но Душата и Духът познават Тайнството на Доверието. Това Върховно Изоставяне е часът на Душата и Духа, часът на Древното пробуждане, което в Древността се е наричало Аор Атара – Вратата на Пламъка. И който е отворил тази Врата, той прониква в Скритото Съществувание на Учителя-Старец. Аор Атара е най-древното Призоваване. То е Свещената Врата. То е Древният Път.

Първият Старец

Ще Го открият като Махора Аор

   Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар – Мрак, Древна Мъгла, Велика забуленост. После излъчил Любовта. После излъчил молитвата и най-накрая излъчил постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще го открие, молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор – като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение.

Първият Старец

Ахаварития – Прадълбината

   Да си предан, значи да си напълно отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства , е носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития – Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане – и това, което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е идеята за Ахаварития.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Докосва потайно Сърцето на Абсолюта

   Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От гласа Му произлизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му произлизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като чиста вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта.

Първият Старец

Ключът към Четвъртата Безкрайност

   Има 4 Безкрайностти, 4 пътя. Четвъртият Път е потъване към човека-мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти се достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайно самоусъвършестнствуване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа на Четвъртата Безкрайност. Ключът към Към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен.

Първият Старец

Принципите, които водят към Върховната Истина

   Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три - Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на чистото Съзнание и на чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив – той се пренася от степен в степен, докато стигне до последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина. Над нея е единствено Абсолютът.

Първият Старец


Не е Тяло, не е дух, а е Неведомост

   Мистикът не е тяло, не е дух, а е Неведомост. Мистикът няма тяло – нито физическо, нито духовно. Мистикът няма безсмъртие и поради това и смърт. Мистикът във висшия смисъл е далече, далече Отвъд, но той не е в отвъдното, а Отвъд отвъдното. Мистикът е скрит отвъд времето и отвъд вечността. Той е утаен във Величието на Неведомостта.

Първият Старец

Вселената и светът са илюзия

   Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора