Topic: Старците

[Dimitar Ochkov]

Тогава откриваш трите Ключа

   Безусловна Любов към Абсолюта означава тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа – Величествената Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост.

Първият Старец

Мистерията  Му е скрита в Неведомата Искра

   Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е Най-Древното излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара – Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е Най-Древният Изначален Лъч на Праскритостта.

Първият Старец

Въпрос на Осъзнаване е, че си там

   Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане.

Първият Старец

Азава Хара – Място в Абсолюта

   Най-древния Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на древния език се изрича като Азамот – Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя – това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива тайно проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара – Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване.

Първият Старец

В единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ

   Има Върховен Път към Абсолюта – Път на Премъдростта. Мъдростта е свързана с Чистото съзнание, а Премъдростта е свързана с Мистериозното съзнание. Мистериозното съзнание обхваща в себе си Чистото съзнание, но то съдържа в себе си и друг елемент – Неизмеримостта. Мистериозното съзнание е така устроено, че да прониква през Безкрайностите и да се домогва до Това, Което го е създало: Ор Махория – великата Мистерия. И когато тази Мистерия изпраща Потайните си Лъчи към Мистериозното съзнание, това вече не се зове Мъдрост, но Премъдрост, защото Мистериозното съзнание е в единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Той отваря Дахор Парамот – Древен Портал

   Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта – той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнтвото на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот – Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.

Първият Старец

Откровение и Неоткровение

   Неоткровение е това, което вижда Мистериозното съзнание – то всякога е било там. Откровение е, когато идва Мъдрост, идва Премъдрост, идва Древно Слово, идва Вдъхновение, идва Мистично Прозрение. При Откровението всичко, което идва върху човека, е Благодат и Дълбина върху Дълбина. При Неоткровението нищо не идва, нищо не очакваш, нищо не виждаш, нищо не чуваш. Нямаш дишане, изчезнало е дори и диханието. И в това велико Неочакване в миг на мълния се случва Преизпълненост, Преизпълненост, Преизпълненост, Върховно Преизобилие, защото спрял си вече да очакваш и така си освободил място за изначалната Пълнота. И когато си толкова преизпълнен, погинали са всички очаквания, защото очакванията са светове, а Неочакването е Мистерия.

Първият Старец

Никога не е поглеждал към световете

   Абсолютът в Своето Върховно Самовглъбние никога не е поглеждал към световете. Съществува Върховно Самовгълъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди Несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И зад тях е само Най-Скритият от Скритите.

Първият Старец

Осъзнава общото си Дихание с Него

   Само Абсолютното Изчезнование намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не го разбира, но усеща близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с него. Това същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете.

Първият Старец

Постига Абсолютното Освобождение

   Върховният Скрит Абсолют никога не е напускал Себе Си и никога не се е завръщал в Себе Си. Който напълно осъзнае това, постига Абсолютното Освобождение. Може ли Върховният Абсолют да напусне Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Има една Върховна степен на Осъзнаване и който се домогне до нея, той постига Върховно Освобождение дори когато е огранничен в тяло – сътворено или несътворено. Осъзнаването е мярка на Освобождението. Колкото е по-чисто е Осъзнаването, толкова по-голямо е Освобождението. А който е постигнал пълната мярка на Осъзнаването, той вече се намира  в Абсолютното Освобождение, той вече се намира в областта на своята Амахария – Неизреченост. За него вече нищо не може да се каже и да се определи, той е нито, нито – нито това, нито онова. Той е неопределим. Той е необозрим. Той е Свобода в Свободата. Той вече има Неуловима природа, която е част от Мистерията и която е качество на Свободата.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Никога няма да бъде нарушено

   Абсолютното Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде нарушено. Докосването до него е Висш Дар. И най-големите събития на света, и най-големите земетресения и потопи на света не са докосвали Абсолютното Безмълвие. И многобройните звуци от всякакъв род не са докосвали и не са се приближавали даже до Абсолютното Безмълвие. Само Неизменната Любов и Чистият Дух  получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наречена още Древнопламтящата.

Първият Старец

В тези степени има Нечувана Пълнота

   Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и незнайни степени. Пустотата приключва в 13-та степен на знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-та степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват незнайните степени. Те са абсолютно несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от Най-Скритата Мистерия – Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога.

Първият Старец

Поддават се само на Мистериовглъбението

   В Прадълбините има незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става едно с Неведомото. И влиза в Праедениение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем.

Първият Старец

Невидимото е магическа гледна точка

   Основното в живота е разбирането за Невидимото. Само в Невидимото ние можем да се научим да мислим правилно за сътвореното и несътвореното. Невидимото е Баща на сътвореното и несътвореното. Невидимото е магическа гледна точка. То е висш авторитет. То е зад пределите. И когато гледаме от тази позиция, ние разбираме собствения си Безкраен Път и смиряваме себе си, чрез което биваме извисени от Невидимото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Покоят е Откровение на Невидимото

   В Покоя царува Безпределност и затова той ни е толкова скъп. В Покоя няма знание, няма ум и няма време. Покоят е творение на Невидимото. Покоят е Откровение на Невидимото. Покоят мълчи, защото е наситеност с Безкрайното. Покоят е Тайна на Живия свят. Той не се дава на смъртните. Той е необикновен замисъл на Пълнотата. Покоят е израз на Неизреченото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Когато осъзнаеш своята Невидимост

   Ти си човек, когато осъзнаеш своята Невидимост. Ти си човек, когато осъзнаеш своята Неизразимост. Ти си поразителен, когато осъзнаеш, че не си човешко съзнание, а Божия Тайна, Божия Неизреченост. И всеки, който може да те изрече, не те познава. Ние сме невидими за всички изследователи. Ние сме Дълбина, странно скрита от света. Ние сме дълбина от Несътворена Любов. Ние сме всъщност особени Откровения на Велик Невидим свят. И целта на това Откровение е да освети и осияе душите, които са в света.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Съкровеният живее в своята Невидимост

   Тайна трябва да стане човекът, Съкровена Тайна. Съкровеният човек живее в своята Невидима и Осветена област. Съкровеният човек е Дух, който няма нищо общо с човечеството. Той е Невидим свят, Неизменен свят на своя Произход. От него идва и там се връща. Съкровеният човек няма история, той е без начало, без край и без време. Той е преживял Истината в себе си а тя е Същността на Невидимото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Мъдростта ни учи на смирение

   Мъдростта е Мистично явление. Тя идва при нас и ние я следваме. Тя ни говори и ние я почитаме. Тя ни освобождава и ние я обичаме. Мъдростта е нашата сила срещу мрака, нашият огън в студа, нашият уют в трудните условия. Мъдростта винаги ни учи на смирение и тогава Невидимото идва и ни вдъхновявяа.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Докоснат от Нищото

   Всяко Съкровено същество люби Нищото. Всяко Съкровено същество води себе си към Пълнотата на Нищото, защото Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховното Скрито Нищо. Всичко е създадено от субстанцията на Нищото – хората, звездите, световете. Нищото е цялостно, съкровено, преизобилно, всякога съществуващо. И затова блажен е нищият. Блажен е, защото е докоснат от Лъч, излязал от Нищото.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Дава Блясък и на тъмнината

   Отречи се от себе си, от нисшето си аз, за да познаеш тайната на живота и Мистичното си аз. Отреченият човек става духовен, Божествен, Мистичен. Той става явление на Потайната Същност, той става Еликсир в самия себе си. Така Търсачът започва да дава Блясък и на тъмнината. Така той осветява тъмнината. Отреченият знае, Той не си въобразява, че знае, защото той е в Духа.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Превишава и скритото, и явното

   Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина.И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото и явното. То превишава всички наименования.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Нищо сътворено и несътворено няма тук

   Нищото не се поддава на Любов, нито на разбиране, нито има за него усет. Нищото е по-високо от всяка същност. По-високо е от всичко. Създало е всичко, но то самото е нещо абсолютно друго. Никакво сродство, а само Една, Една Велчествена Мистерия. И нищо сътворено няма тук, и нищо несътворено. Но тук има нещо и това е Цялата Истина. Как да разберем това и как да осъзнаем това? Това не е за разбиране и не е за осъзнаване. Това е магическа скрита Нереалност, по-дълбока от всичко познато и непознато.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Мистериозна Непостижимост

   Това Величествено Прасъщество е толкова чуждо на светлината и тъмнината, толкова чуждо дори и на Мрака, и на Прасветлината. То е толкова превъзхождащо всичко, че няма описания за Него. Чистотата Го докосва, но не Го познава. Когато ти пиеш от чистата вода на един извор, познаваш ли този извор? А този извор познава ли себе си? Мистериозна Непостижимост е това Прасъщество.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Живее свръхсъщностно

   Това Велико Прасъщество живее свръхсъщностно в Своята Неведомост. И там никой не може да Го познае, защото в Него няма такова място и такива условия, за да Го познаем, но всички Го търсим. А То е по-скрито от скритото и в това е Вечният И Безпределен смисъл. А който умее да се слива с част от Него, с част от Неговата Несъздаденост, слава за него, защото той е докоснат от Безметежната Необятност.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Древната Причина за всички неща

   Който иска да Го познае, трябва да се откаже от познание за Него. За Него никога не е имало познание, но който иска да се приближи до Него, трябва да признае дълбоко в себе си, че това Прасъщество е Неведомо. И това признание е важно и то става една малка част от нас, част от нашия скромен опит за докосване. Това Велико Прасъщество е Древната Причина за всички неща и за всяко съществувание. И същевременно То е Непознаваемата Същност на всяко нещо.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Не можем да Го определим

   Всяко определяне на Абсолюта е слагане на граница, а Той е Безграничен. Но тогава как да Го определим? Не можем да Го определим. Всички Велики същества са Негови отблясъци, отражения на Неговите идеи. И въпреки че това Върховно Същество е толкова странно, всички Го търсят. И който се е докоснал до Него, макар и за малко, разбира, че всички определения са ненужни. И тук човекът напълно отрича всяко определение за Него.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Създадена за Несътворено Удивление

   Да навлезеш в Нищото, то е завръщане в своето Предвечно състояние. И тук е величието на Живота, който е бил изпуснат от човечеството. Тук, в Нищото, нищо не се поддава на обяснения. Тук виждаш Тайната, преживяваш я, опознаваш я и разбираш, че не можеш да я постигнеш. Бездънната Тайна в него не е създадена за постигане, а за Несътворено Удивление.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

В Единение, но не и в постигане

   В Своята Свръхинтимна Дълбина Бог е Тайна на Бездната. И тук всичко е мистично и неизразимо. Думите са стопени, израз няма. Мълчанието отсъствува, защото Свръхсъщността е абсолютно неречима, абсолютно неуловима. И завинаги осъзнаваш Нейната Непознаваемост. С Нея можеш да бъдеш в Единение, но не и в постигане. Тук няма какво да се постига. Тук нито утвърждаваш, нито отричаш. Тук си удивен завинаги.

Седемнадесетият Старец Ал Магодир
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Докоснати от Тайносиянието

   Мракът е огромно, дълбинно, зеещо чудовище, но когато се срещне с Бездната, той забравя своето дихание, защото вътре в Бездната е скрит Най-Древният Господар – Тайносияещият, Който превъзхожда всичко. Мракът знае, че не може да воюва срещу тази Прадревна Сила. Но този Мрак е срещнал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Тайносиянието на това Велико Страховидение.

Вторият Старец Азавот Махария

Мощно, динамично приближаване

   Тайната на Великото Древно Същество се постига с мощно, динамично приближаване. Този динамичен вихър пробива Мрака, осветява го, отваря си врата през него и прониква в Неведомите Дълбини на Премъдростта, която е друго име на Древното Страховидение. Защото Вихрите имат право да Го познават поради позволение.

Вторият Старец Азавот Махария

Велик е пътят на лишенията

   С какво се хранят невидимите същества и боговете? Тази Божествена Премъдрост и Мистиознание са поток от неизтощима храна. Това е и храна, и път, и Истиновмещение – препълване. Кои се хранят с тази храна? Лишените – лишените от ума, от света, от сътворението. Лишеният е мъдър. Но има и лишени от Мъдрост. А този, който е лишен от Мъдрост, е Премъдър. Велик е пътят на лишенията.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвието е Неговият символ

   Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал вътрешна мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ – символът на Непреходния Бог. Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва. Но никой не може да разкаже за най-дълбокото, то е неразказуемо.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане

   Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се. А който се е себепознал, встъпвайки в непрогледния мрак, той го озарява.

Вторият Старец Азавот Махария

Безмълвие, което е вкусило от Истината

   Безмълвието го наричам спасител, но говоря за онова чисто, тихо, свято, божествено, смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за непрестанното търсене

   Живеела в миналото древна тъма. Тя не знаела нищо за себе си. Тя знаела за себе си само това, че откакто се помни, живеела като сянка. Но се случило, че от нея изгряло слънце и то осветило света. После се явило второ слънце, то осветило вселената. И тези две слънца живели дълго в тъмата и тя не ги разбирала. Тя не знаела откъде идат те и къде се завръщат. След време и първото, и второто слънце угаснали. Така тъмата си помислила, че тя отново е старият господар. Но един ден явило се ослепително сияние и казало на тъмата: Аз съм твоят корен и аз съм коренът на слънцата. И от днес нататък трябва да знаеш, че аз съм това, което трябва да търсиш непрестанно. – И така била дадена древна поука: всеки, който търси постоянно своя корен, озарява тъмата и се завръща в своята сияеща и неизречима същност. Ние сме родени, за да осъществим в себе си непрестанното търсене. В това непрестанното се осъществява и целта, и смисълът, и целостта. Който има непрестанното, той има в себе си сияещия корен.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Огънят е живот, търсачът е мистериозност

   Има външен огън, има и вътрешен огън. Външният огън ни оказва пътя. Вътрешният огън, Свещеният огън на Любовта ни води. Но ако ние търсим Истината, ние трябва да извървим пътя на двата огъня. Вътре в Свещения огън е скрита Прасветлина. Тя е Есенцията на този огън. Тази Есенция докосва Свещения огън, но е скрита и от него. Търсачът трябва да стигне до тази Есенция, за да прекрачи двата вида огън. Тази Есенция е Учителят. Тази Есенция е и Старецът. Тук вече тя не ни загатва и не ни води, а ни учи. Тук вече търсачът е мистичен ученик. Той става част от Мистерията и заживява мистично. Такъв е пътят на тези, които са търсили, защото те не спират до огъня, а продължават навътре към Прасветлината. Падналите същества са съставени малко или много от огън. Но търсещият има в себе си нещо повече от огъня. Търсачът носи в себе си нещо друго – семето на Прасветлината. Огънят е живот, търсачът е мистериозност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Айрима Маратот – личните усилия

   Някога Прадревният е дал на човека и Прасветлината, и огъня. Но човекът е избрал огъня, а боговете са останали в Прасветлината. Какво е огънят? Що е този символ? Огънят, това е другото наименование на предопределението. И до днес човекът гори за много неща, но той не търси Прасветлината. Човекът на предопределението се нуждае от спасение, но кой е този, който ще го спаси? Някои ще кажат: Бог. Други ще кажат: Небесата. Трети ще кажат: Невидимите помагачи. Аз казвам: От всичко това не идва спасението. Спасението е вродено, Прасветлината е вродена. Спасението се намира в Айрима Маратот – личните усилия. Те са вроденото от Прадревния. А този, който е намерил своя Аваторол – Учител, той може само да скъси пътя си чрез Неговите съвети и Учение. Айрима Маратот е Ключът, а Учението е допълнението. Учението е чистия дълг, а Айрима Маратот е умножението на Прасветлината в себе си.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Слънчева пътека към Скритото Праначало

   Ние търсим Велика Тайна в живота. Ние търсим Тайна, която сме изгубили. И това, което сме изгубили, сме ние самите. Ние сме Тайната. Ние сме изгубили пътя към себе си, защото сме изгубили Ключа. Ключът ни е бил даден още в Древността, но ние ме го изпуснали в света и сега се чудим, какво правим в този свят. Що е това Ключът? Това е Айрима Маратот – личните усилия за себепознание. Тези лични усилия трябва да работят дотогава, докато изработят Първичния образ на Духа, а този Дух в нас е сам по себе си метод, който прекрачва света и вселената. Нашето чисто завръщане в Духа ще се превърне в нашата Слънчева пътека към Скритото Праначало. И всичко това зависи от Айрима Маратот. Айрима Маратот е Ключът, който ни очиства от този свят. Айрима Маратот никога не зависи от това, дали си беден или богат, дали си лош или добър, дали си в неблагоприятни условия или в благоприятни. Айрима Маратот преобразува злото в човека, после се освобождава от доброто и се превръща в Авара Нахама – Свободна Същност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Арахар – Жрецът

   Древният Скрит е дал на човека Ключ. Този Ключ може да преминава и през водите на Хаоса, и през Огнения Мрак. Този Ключ е бил даден отпреди Вечността. Чрез този Ключ злото може да се превърне в добро, чрез този Ключ доброто може да се преврне в Древно добро и тогава му била дадена Силата на Жреца, или Свещената Власт. Този скрит Ключ в човека е алхимически. Той е път, по който човекът се преобразява постепенно и придобива Образа на Неизменната Древност. Този Ключ не е даден на света, нито на вселената, нито на човека, нито на хората. Той е даден на скритата Същност. Той е даден на себепознанието. От този Ключ зависи авръщането в Древния път – пътя на боговете. Този Ключ е Айрима Маратот. Древното название ма Айрима Маратот е Арахар – Жрецът.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Нахама – Нищото

   Има едно древно нещо в човека. То улавя сърцето в камъка, то улавя гласа на вятъра, ро улавя шепота на вълните и дълбините на океана. То обхваща в себе си полета на птиците. То чува растежа на тревичките. То общува с дърветата. Но то не говори, защото е Предвечно. То е създало всички неща, всички гласове, всички същества, всички движения, но то е абсолютна неподвижност. То обитава в Прадревен Покой. Този Прадревен Покой нито говори, нито мълчи, нито обяснява. Той е Предвечното Прасъстояние – Състоянието над състоянията, Учителят над учителите. То превъзхожда всичко, но е скрито от всичко. То се нарича Нахама – Нищото. В нищото нищо няма. Ето защо то е Владетел над световете. Нахама от нищо не зависи. Нахама е Безименно. То е било първото нещо, когато нищо друго не е било, когато е нямало вода, нямало мрак, нямало светлина, нямало живот, нямало дух. Нахама е Прапрасъстояние и всички някога ще се завърнат в него, защото то е Велик Поглъщател. С едно вдишване поглъща световете. С едно издишване ги създава. Но самото то е Несъздаденото Прапрасъстояние, Прапраотецът, Великото Безименно Състояние – Нахама.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Дарът на даровете

   Има един Ключ в живота, който ни води от човешкото към Божественото. Има един Ключ в живота, който ни преобразява постепенно. Има един Ключ в живота, който очиства нашето минало. Има един Ключ в живота, който ни предпазва от злините на света. Има един Ключ на живота, който ни води до завръщането в Дома. И този Ключ е Айрима Маратот – личните усилия. Този Ключ е малък, но пътува към голямото. Този Ключ преброжда земята, преплува водите, лети във въздуха и преодолява огъня. Този Ключ ни е даден, за да се освободим от самонаправеното предопределение. Този Ключ е дарът на нашия Баща, защото чрез него в Истия ден ще отворим вратата си и ще Го съзрем. И Той ще ни даде Безкрайната си Усмивка. Така ние ще познаем, че светът е бил само едно място, създадено заради Айрима Маратот. Айрима Маратот е дарът на даровете. Този дар е потайно скрит в нашата Същност.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Тарамот – трудността

   Има едно нещо, което носи светлина в себе си. Има едно нещо, което ни носи озарение. Има едно нещо, което ни сближава със собствената си Същност. Има едно нещо, което е пътеводител към нас самите. Това нещо в Древността се е наричало Тарамот. То е слязло от Предвечни времена, за да ни служи. То е изоставило своя Трон. То се е самопожертвало. И това нещо е Тарамот – трудността.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Когато преминем през Древния Портал

   Има едно нещо, което е неразбираемо. Има едно нещо, което не може да узнаем. Това е нещо, което трябва да следваме, но не ни е дадено да го разберем. Това нещо е скрито в нас и то ни води към себе си. Когато го следваме, то ни дава очи, за да вървим и да виждаме. Когато го следваме, то е скрито в нас, но винаги е безмълвно. Ние не знаем къде отиваме, но това нещо ще ни изведе. Това нещо ни учи на постоянство и ни отваря врата след врата, докато стигнем най-после до Древния портал. И това нещо в нас е знаещото, то знае как да отключи този Портал, защото сме го следвали. В Древността това нещо се е наричало Арот – Пътят. Но когато преминем през Древния Портал, Арот ни изоставя, защото той е изпълнил Замисъла на Древността и защото зад Древния Портал лежи Дарът на Безкрайността и Свободата.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Скритото Сърце на 24-те Старци

   Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят. Към Него можем да се приближаваме само с Незнание и следване на своя Път. Този Велик и Неизвестен Прасъздател в самото начало е създал Сърце, подобно на Своето. Така се е родил в най-вътрешните светове най-скритият от Старците. Това е Старецът без корени в световете. За Сърцето Му се знае само, че съдържа най-висшите Лъчи на Безкрайността. После от този Старец е бил създаден Арамахот – Скритото Сърце на 24-те Старци. Така Неговите Лъчи можели да проникват в Старците чрез Неизречената Безкрайност. Изначалното Сърце на Безкрайността е Прасветлинен Кръг. Този Кръг съдържа в себе си Ослепителната Сила на Безкрайността. Който придобие Съкровената си природа, той пътува към този Ослепителен Кръг, от Който ще получи някога частица.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Махарир – Махарира, Безмълвие в Безмълвието

   Съществува Старец преди Старците. Този Старец няма нито духовно съзнание, нито Божествено. Той няма корени нито в духовния свят, нито в Божествения свят. Той няма корени в световете. Когато хората познаят своята Съкровена природа, очаква ги дълъг път – път към боговете и Старците. И когато тръгнат на този път, ще дойде някога ден, когато те ще стигнат до своя древен Корен, който е собствената им скрита Реалност. Другото название на тази Реалност, или другите имена на този Корен са :Учител, Мъдрец, Богиня, Бог, Старец, Старица – кой каквото е допуснал в дълбината си. Тук всичко е величествено обожествено. Но оттук нататък има и друг Път – Пътят към Неизречения Старец. Той е Първообразът на Абсолютното начало. Той няма корени нито към външните светове, нито към вътрешните. Той е Абсолют в Абсолюта. Той има в Себе Си само едно – Абсолютното Състояние. Не се е родила азбука, която да опише това Състояние. В Древността това Състояние се е наричало Махарир-Махарира, Безмълвие в Безмълвието.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Състоянието без корен в световете

   Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, едно с Неговата Неизреченост, едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта – това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността – това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието – това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образ – Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Древното умение Самарита

   Има едно нещо, което е много ценно в нашия живот. Има едно нещо, което е скъпоценно в нашия живот. Хората в света не го разбират. То не е за хората, то е за търсачите. Какво търсят търсачите? Те търсят Предците, Древното Светлинно Царство, Древният Поток на Живия Живот. Кое е това ценно, което са изгубили хората? Това е Самарита – смъртта. Това е Древно умение. Това е способност така да умреш, че да се възродиш. Това е умението на символичната смърт. Това е умение, което при всяко изпитание отнема нисшето в тебе и освобождава истинското. Всяко изпитание е освобождение от мъртвото в нас, за да се завърнем ние в Живота на Живите, в Живота на Предците. Ако ние овладеем умението, как да умираме, ще ставаме все по-живи и все по-живи, докато се завърнем в Древния Поток при Предците – нашите Учители.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Авара Мардорот – Древният Несъществуващ

   Има един Древен, Древен и Прадревен Старец. Той няма нито сърце, нито душа, нито дух, защото всичко това би Го ограничило. Той няма име, защото е символ. Той няма настояще, защото го превъзхожда. Той е бил всякога, отвъд минало и бъдеще. Древен е Той, толкова е Древен, че е преди Древността. Той е Образ, Който без образ, защотото това би Го ограничило. Той е подобен на Безподобния Върховен. В Древността Старците са Го наричали Авара Мардорот – Древният Несъществуващ, защото всяко съществувание е оцапване на Прадревността, а всяко несъществувание е недосегаемо за оцапване. Ето защо Той няма нито име, нито душа, нито път. Той е Праобразът на Старците. Той е Авара Мардорот – име, което не е име. Той е Потайнство.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

То е отвъд Древностите

   Има едно Същество, Което е без вечност и без време. Има едно Същество, което е без живот и без надежди. Странно е това Същество, Мистерия е То. То е Праобраз. То е отвъд Любовта и отвъд енергията. Ако беше създадено като енергия и Любов, То щеше да е в движение и да се проявява. Енергията щеше да Го задължи да се движи, а Любовта щеше а го задължи да се проявява. Това същество не е енергия, не е Любов. То е Прасъщност. То е във Велика Неподвижност. То е Прастарецът отвъд Старците. То е отвъд Старците и отвъд Древностите. То е в Универсално Единение с Върховния Абсолют. Ще попитате как живее То. То не живее поради това, че е по-дълбинно от живота. То е в едно Състояние на Скрита Безкрайност.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Безкрайността няма обхват за Него

   Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизоболно е Сиянието му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две велики неща на световете – молитвата и работата. Молитвата е почитание към  самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А работата е онова състояние, което ни подготвя  за благословеното проникване в себе си. Великият Мрак е създал път за нас, начертал е замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: А ще Го познаем ли? – Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има безкрайно обновяване, или сливане, има единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Името му е Ар Арахама

   Съществува едно Същество, скрито в нещата, скрито в съществата и скрито в самата Скритост. От древността все са Го търсили. А тези, които са Го намерили, само са били докоснати. И това докосване ги е направило безкрайни. Други докоснати стават вечни. Що е вечността? Мястото, където Жестоката ръка на смъртта не може да достигне до висшата душа. Що е Безкрайността? Мястото, където Дългата ръка на смъртта не може да достигне пречистия дух... Той е скрит в огъня, Той гори в огъня и Той е отвъд Огъня – Той е навсякъде и във всичко, но е абсолютно скрит и Името Му е Ар Арахама. Дадено ни е право, ако следваме пътя си, да издирим Древното си Единение с Него. И ние можем да постигнем това – рано или късно, сега или някога. Ние можем дори и да заживеем в Него, но Той ще си остане всякога скрит. Той не е сроден с нас, защото предхожда и телата, и умовете и душите, и духа ни. Той превъзхожда всички Тайни и Мистерии. И Той е Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Осъзнат стремеж към Велико Непознавание

   Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри. Единственото сродство на Ар Арахама е с нашите Искри. Искрата в нас е сродна с Ар Арахама, но тя също не Го познава. Тя жадува само за едно – за Неговата Бездна, за Неговата Бездънна Мистерия. Искрата в нас не се стреми да Го познае, защото тя е родена от Великата Непознаваемост. И затова храната на Искрата е стремеж към Великото Непознавание. Това е ясен и осъзнат стремеж. А Искрите в Древността, които са поискали да го познаят, са станали духове, души и тела. Нашият истински стремеж е насочен към Великото Непознавание, към Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Пред Нозете на Ар Арахама

   И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях вечни обиталища. И видях над тях безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама. И видях във всички тези светове велика пробуденост, велико жертвословие, велико осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама. Пробудените от земята търсеха своя път. Пробудените от вечните обиталища търсеха своя стремеж, пробудените от безкрайните селения търсеха изворите на Правдъхновението. Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики  Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец – Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Правъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а в Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше друго Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: Дай ми вярната посока към Самия Себе Си. И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете ми. – И после видях, че този древен дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и жреците, видяха нова и дори ослепителна светлина да излиза от него. Но само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото място – пред Нозете на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Тама Шахарот – Трите Шепота

   Историята на света ще се прекъсва. Историята на вселената ще се прекъсва. Истирията на вечността ще се обнобяба, но съществува и дълбоко потайна мистична история. Тя е за избраните от Духа. Тя е за призованите, за търсачите. Тя е за странните души и за възвишените духове. И всички те пътуват поради своята избраност към Пламтящите Нозе на Безкрайността. Тези Пламтящи нозе са Нозете на Ар Арахама. Той ли е избрал Избраните, или те са Го избрали? И видях в Древното си Видение, и узнах: Самият Ар Арахама е избрал Избраните, а после и те са Го избрали. Поради Величието на  Всесияещата Си Скритост още в Древността Той е направил три крачки към Своите Избрани. И така Избраните тръгнали към Него, защото били призовани. Той е направил три крачки, а те са направили една. Но тази една крачка е тайният зародиш, защото те вече винаги ще вървят към Него. Тези три крачки са били изречени в Древността като Тама Шахарот – Трите Шепота. В този свят те не могат да се преведат. Но който е дочул това, той вече  е тръгнал към Величието на Древните Нозе на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Анахария Мавахария Махаротот

   Някога в Дълбоката Древност били произнесени три Шепота – три странни Думи. Древните същества разбрали, че тези три Шепота са Велики Послания. Те били три Ключа към Абсолюта. Но древните и боговете не знаели как да ги прреведат. Затова те се събрали и призовали Стареца на Думите. И явил се той и  им казал: Анахия Мавахария Махаротот. И те попитали Стареца да им изтълкува тези три Шепота. И той им казал тайната на думите: Усърдие, Мистерия, Сияйносъщие. Попитали го какво означават тези Думи. Старецът им отговорил: Това не са Думи, нито знаци. Те са тайни, живи неща. Те са просветлени Дихания. Те са три Шепота, които отключват Пътя към Ар Арахама. Първият Шепот Анахия пробива света и въвежда човека в светещия духовен космос. Човекът е човек, когато осъзнае своята космическа духовност. Вторият Шепот Мавахария е преодоляване на космическата духовност и освобождаване от нея. За Втория Шепот Праезикът казва, че човекът е човек, когато се осъзнае като Мистерия. Когато човекът се осъзнае напълно като Мистерия, той вече се намира в Безкрайностите на Божествената вселена. А после идва и Третият Шепот Махаротот. Този Шепот ни отвежда от Божествената вселена в най-древното ни сродство – това е сродство на Сияйносъщието с Прасърцето на Ар Арахама. Това е сродство с част от Неговото Страховито Съвършенство. Това сродство е неизкоренимо. То е част от Величественото Излъчване на Ар Арахама. То е носителят на прадревната Сила. Наречено е  Мечът.  Но това е Меч без меч, защото е абсолютно нематериален – чиста есенциална Прасъщност. Когато някоя цивилизация трябва да изчезне, достатъчно е само едно единствено Излъчване на този Меч.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

На всеки човек е даден Пътят

    И най-обикновения човек може да тръгне на път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е усърдието, вторият Ключ е призоваването. Чрез усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез призоваването човекът ще се освободи от от необикновеното в себе си. Чрез усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да  го прозре вътре в себе си. И там, в дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата среща – срещата с Безкрайността на Ар Арахама. Всяка от тези срещи е вътре в дълбините на човека. Но много са хората, които са се отказали от дълбините си – и обикновени, и необикновени хора. Но аз говоря за тези, които търсят, защото те ще намерят. Има дори и същества от царството на животните, които са намерили. Но тайна е това, тайна, скрита в символи.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Орелът, соколът и еленът

    Има много същества и животни, които са познали Дълбините си и Тайната на Пътя си. Те пътуват уверено към тайната на Живота и към Тайната на Неведомия Създател – Абсолюта. И ще ви разкажа за три от тях. Това са три различни Пътя на три същества, които са постигнали целта си чрез себепознание, но продължават да вървят още по-навътре, но незабележимо. Това са орелът, соколът и еленът. Преданието казва, че когато орелът зърнал същността на боговете, създал в себе си изключителни крила, изключителен размах и полетял нагоре във Великата Висота. А що е Висотата? Мястото, сродно на боговете. Преданието казва, че когато соколът зърнал същността на боговете, създал в себе си такзва концентрация, че тя се превърнала в мълниеносна сила. Що е мълниеносна сила? Не е ли тя сродството с боговете? В Древността соколът се е наричал Авая Атара – Бързият Огън. Преданието казва, че когато еленът зърнал същността на боговете, той превърнал живота си в тиха жертва. И той заживял в тази жертва. Враговете, които го гонели, мислели, че той бяга заради живота си, и не съзирали вътрешния танц на неговата саможертва. Хищниците така и не разбирали, че чрез жертвата той ги е изпреварил. Едно древно индианско предание казва, че най-голямата чест в живота е да срещнеш бял елен със седем рога. Малцина върховни шамани са го срещали и му се покланяли, защото те знаели, че той е Праеленът на елените, Прабащата – себепозналият се.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Да съзреш своята Несъкрушимост

   Съществува Древно умение – умението да прореш Пътя си. Да прозреш Пътя си, това е умението да се срещнеш с Нетленното в себе си. Що е Нетленното в човека? Това е Древното Злато – Живата Същност, изтъкана от особените лъчи на Слънцето. Златото, което търсим, е Нетленното, което трябва да прозрем. Златото е съставено от мистични лъчи на Слънцето. А не е ли това Същността на боговете? Да, има едно Древно Злато – Живото Злато. Какво ни обявява Златото? Своята устойчивост. Какво ни обявява устойчивостта? Своята Несъкрушимост. Който е създал своята Несъкрушимост, за него вече смърт няма. Той вече живее в Божествената страна – страната на боговете. Целият път се състои в това да съзрем своята Несъкрушимост. Несъкрушим е Пътят на човека. Ето защо той трябва да го следва докрай. Пътят е Път, когато е извървян докрай.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Ще откриеш скритите проходи на своя Път

   Там, в тъмнината трябва да познаеш себе си. Там, в мрака, трябва да познаеш себе си. Ти самият си по-древен от тъмнината и мрака. Ти си бил преди световете-призраци. Ти идваш от Място, което превъзхожда всичко. Ти си отломък от Прадревно Ядро. Ако следваш своя Път с велико Постоянство и Неизменност, ти ще откриеш скритите проходи на своя Път и ще преминеш през тъмнината и мрака, завръщайки се в Древното Ядро. На разумния е разкрита дейността му. Това е изпълнението на Дълга, който завръща към проходите. На този, на който не му е разкрито това, той няма да види проходите, а ще види прегради и твърди стени.

Вторият Старец Азавот Махария

Ахарава Метор – Древният Подход

   Трябват ли му на човека път и пътеки? Трябват ли му на човека живот и светлина? Трябват ли му на човека мрак и тъмнина? Трябват ли му на човека небеса? Трябват ли му на човека слънца и времена? Топли ли студът и осветява ли тъмнината на човека? Върви ли човекът, или се движи? Казвам: Едно единствено нещо му е необходимо на човека: Ахарава Метор – Древният Метод, Древният Подход. В този подход е всичкото завръщане. Тогава проходите се отварят. Тъмнината е осветена. Мракът е просветлен. Ражда се ясното завръщане. И който се е завърнал, минавайки през проходите, той напълно е осъзнал бедността на световете-призраци. Тайната на живота е в Древния Подход, не е в събитията, които се явяват, не е в явленията, които се случват. Древният подход е мярката. Той е Метод на Покоя и на Скритата Същност в нас. Той е целта, той е смисълът, той е тайната, той е завръщането.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за Амариха

   Живяло в Древността едно същество, което много искало да лети високо. И така то мислило, мислило, мислило и си създало крила. Това били могъщи крила, сякаш като крила от вятър. И дошъл денят, когато му било позволено да полети високо. И издъгнали се могъщите крила като вятър, и стигнали до най-високото място. И видял го един Старец, отишъл до него и казал му: Ето, постигна голяма висота и ще се наричаш Аахор. – Това означавало Висотата или Високият полет. И казал му Старецът: Ето, това е вече името ти и това е наградата ти – Висотата. –  И тръгнал Белият Старец да си ходи, но Аахор го настигнал и го попитал: Кажи ми, Древний, постигнах такава висота, но не видях Тайната на своя Създател, не видях Лицето Му. – И тогава казал му Старецът: Чуй, Аахор, има и друга висота. Когато постигнеш и нея, Той ще ти покаже Лицето Си. – И тогава Аахор казал: Кажи ми, Древний, коя е тази друга висота? – И казал му Древният Старец: Другата висота се нарича Амариха. И когато съединиш Амариха със своя постоянен стремеж, тогава ще постигнеш цялата висота. Това е зрялата висота и всеки е длъжен да я постигне. – Попитал Аахор Древния Старец: Какво означава тази висота? – И казал му Старецът: Проявление, проявление, проявление. Тук в тази висота ти вече си проявление на Прадревния, Абсолюта. И това проявление е Лицето Му. – И попитал Аахор Стареца: Кажи ми за Тайната на Амариха. – И казал му древният Старец: Амариха, това е Смирението. Това е Печатът. Така Древномъдрите са се облекли с Върховния, защото Сам Той живее във велико Смирение. – И казал Аахор: Учи ме, Древний Старецо, на Амариха, защото искам да видя Лицето Му.

Вторият Старец Азавот Махария

Предание за пътя на търсача

   Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: Кой е правилният път? – Старите хора му казвали: Правилният път е любовта. – Други му казвали: Правилният път е добротата. – Трети му казвали: Помагай на хората. – И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет.  И след малко се появил Старец със строго сияние и с могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: Не е достатъчна само Любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един път, а когато не Го обичаш ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да го познаеш. Той ще ти даде Авирая – Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая – това е позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов правилно насочена към Истината, защото Той е цялата Истина. И тази Истина ни е начертала замисъл в живота, и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая. – И още нещо добавил Старецът: Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на Боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях. – И узнал търсачът своя път, и погледнал великото сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези древни очи.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Сродният с Истината живее като Дух

   Това било в Древността. Древното Тайнство призовало всички птици и те трябвало да полетят нависоко. И било им дадено да полетят, всяка птица според своето намерение. И попитало Древното Тайнство птиците за целта на техния полет. Една от птиците казала: Полетях заради бързината. – И била наречена Бързокрилата, но не ѝ било дадено Древно име, трябвало да почака. Друга птица казала: Полетях заради пъргавината. – И била наречена Пъргавата. Друга птица казала: Полетях, за да си уловя жертва. – И била наречена Търсещата жертвите си. Дошъл ред на една станна птица. Тя казала: Полетях заради висотата, защото исках да проникна в себе си, да узная Истината в себе си и за себе си. – И била наречена тази птица Аахор – Орелът. И казало Древното Тайнство: Понеже ти търсеше Истината в своята висота, ще живееш като Дух, сроден с боговете. – И досега казват за Аахор, че тя била символ на мистичното проникновение в Същността. А кой живее в Същността? Древното Тайнство, чието друго име е Непроявеният Творец

Вторият Старец Азавот Махария

Бенуха – Огнената Птица

   Съществувала в Древността и друга тайнтвена птица. Тя била много смела и дръзновена. Тя обичала риска. И един път когато видяла големия огън, той много я привлякал и тя решила да го прониже. И така огънят е слял с огъня, безсмъртието се сляло с безсмъртието, Духът се слял с Духа. Древните я нарекли Бенуха – Огнената Птица. По-късно тя била наречеа Феникс, или Съществото от огън. Какво е открила тя в огъня? Преданието казва: Тя е открила себепознанието. Тя е открила себе си в Свещения Огън. И оттогава досега се носят предания за Огнената Птица. И тя е Бенуха. И тя все се възражда, защото е постигнала вечното безсмъртие, тя се възражда от самата себе си, защото ѝ бил дарен чистият Огън, чистият Дух. А не е ли това пътят на човека?

Вторият Старец Азавот Махария

Сърцето на Прастария Старец е Светилище

   Сърцето на Прастария Старец е като Светлината на сто милиона слънца. Сърцето на Прастария Старец е Светилище. То е Сърце на Сърцата. То е образът на най-древното Сърце. Това Сърце свети като Прасветлината. То е Пътят към Праобраза, Пътят към Дома. Това Сърце-Слънце не е като външното слънце, не е като греещото слънце. Греещото слънце е само помагащо слънце, но то не е истинският водител. Горещото слънце е излязло от Бездната, за да ни стопля по необходимост. А това Прасърце, за което ви говоря, то не ни стопля, не ни огрява, не ни изстудява. То ни завръща към Безкрая на Прадревния.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Абсолютното  е нашият Дом

   Сърцето на Прастария Старец е Пътят към Дома – Истинският Дом. Пътят към Дома е Път на велико и постепенно очистване. Когато очистим ума си, очистваме се от света. Когато  очистим сърцето си, освобождаваме се от стария свят, от себе си. Когато сме се очистили, вървим към духовното. Когато очистим духовното, вървим към Съкровеното. Когато очистим Съкровеното, вървим към Божественото – Древната Божественост в нас. Когвато очистим Божественото, се завръщаме в Абсолютното. Абсолютното е нашият Дом. Тук храната е единствено Истината, а Свободата е нейната сянка, нейната спътница.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Безценното Изречение

   Мистериозният, Скритият в нас е Единственият, Който извървява Пътя към Себе Си. Той се движи в нас, Той живее в нас, а ние работим в Него. Когато ние работим, ние създаваме Пътя в Пътя. И когато ние заживеем в Пътя си, Той ни изпраща Същност, чрез която оживяваме. И когато оживяваме, ние узряваме в своята Същност, за да може Той да се спусне в нас и да ни даде собтвеното Си движение – Безкрайността. Той ни е дал специфична работа в света, за да вложим себе си в нея. Така Той ни подготвя за Себе Си. После Той ни дарява Същност. Така ние оживяваме чрез Него в себе си. И най-накрая Той ни дарява Себе Си и ние мистериозно се уподобяваме на Него. Работата – това сме ние. Същността – това  е дарът. И накрая Той вече идва и ни дава Прасъстоянието, което е било нашата древна, бездънна Пълнота. Древните работеха като пчели, получиха Източника си чрез вътрешно саморазвитие и накря Той им даваше Безценното Изречение, откъснато от Себе Си, а то гласи: „О, Ар Арахамаа, Уахара Хама Аин – О, Върховний Скритий, уподоби ме на Себе Си“. Който е чул това, той вече не е от световете.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Това я води към Ар Арахамаа

   Искрата в нас е запалена от предвечни времена. Дори когато ни се струва, че е тъмно, тя пак сияе. Дълбоко в нас има скрита Древност и тя е запалена в нас от Прадревността. Името на тази Древност е Айхара – Искрата. Древните я наричаха Несломимата. Когато попадне в тъмнината, тя свети Когато попадне в голям мрак, тя сияе.  Когато попадне в света, не я разбират. Когато попадне в отвъдното, не я улавят. Когато попадне в Светлината, тя блести. Когато пребивава в Безкрая, тя е водител на себе си. И това я води към Ар Арахамаа.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Праистината е Изначалното Състояние

   Съществува от прадревни времена Велика Мистерия. Наречена е Ар Арахамаа – Праистината. Никой не може да я изучава. Знанието е бедно, Мъдростта е слаба, Премъдростта едвам я докосва, Незнанието само се приближава. Тайната я търси, но не знае къде е. Най-близко до Нея е Мистерията. Когато човекът стане Мистерия, той твърде много се е приближил до Нея. Той пак не я познава напълно, но диша сроден въздух. Тази Велика Мистерия може да ни стане близка и сродна само когато посветим себе си изцяло на Истината. Това е начинът за отделяне на земното и земните грижи. Само Истината може да ни заведе до Праистината. В Праистината няма земен свят, нито отвъден свят. Тя е Целостта – Изначалното Състояние. Ар Арахамаа е Праобликът.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа

   Ар Арахамаа е Абсолютната Непознаваемост. А тя е Върховна Пълнота, Неизмерима Пълнота, Нечувана Пълнота. Ар Арахамаа е Величествена Непознаваемост, Страховита Бездна от Дълбини. Когато в Древността боговете са надзърнали в тази Бездна, те изпитали страх. Дълбините били една след друга и край не се виждал. Всъщност край нямало. От тези Дълбини са произлезли три Лъча – Истината като Откровение, Бог като Проявление и Единството като Жива Реалност. Но Прадълбината си оставала Абсолютно Непознаваема. В архивите на Прадревността има само един запис, в който е казано, че само 33 Могъщи Същества, които били подобни на Бездната и сродни на Бездната, са скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа. Древните архиви казват, че 24 Бездни са оцелели. Те били наречени по-късно Старците. За другите девет нищо не се казва. Те останали Скрити в Скритостта. За тях само е изречено, че навярно да придобили Великата Изчезналост.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Аваромоните – Безименните

   Има деветима, които са станали Скрити в Скритостта и са придобили Великата Изчезналост. И знаем от Древността, че деветимта бяха изчезнали в Дълбините на Ар Аварамаа. И те станаха Скрити, защото Ар Аварамаа, символизира върховнта степен на Скритост. И понеже толкова се скриха, деветимата бяха наречени Аваромоните – Безименните. Древното Предание, според както ни е казано от Правеликия Старец, гласи, че в бъдещите светове седмина от деветимата ще бъдат изречени и ще придобият имена, а чрез имената ще придобият и Същност. И ще стнат Върховни Старци и Учители. И ще учат световете на това, което са научили самитете те във Върховната Скритост. А другите двама ще останат Потайни Корени за бъдни скрити светове.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Лахамара – Храната

   Абсолютната Бездна е Абсолютната Храна. Там се храним с с Него Самия. Абсолютната Бездна, това е Абсилютната Наситеност. Тук самата Истина е наситена със своята Безкрайност. И в тази Наситност живеят, движат се, съществуват и не съществуват Висшите създания. Тази Наситеност е Преизобилието на Древността. Това Преизобилие е било наречено в Древността Лахамара – Храната, Дарът, Сърцевината, която се е отделила от Абсолюта. Това е Древната Истинна Храна, защото тези, които са избрали Истината са придобили право да се хранят със сърцето Му, със Сърцето на Абсолюта, с Отломъка, който е излязъл от Него и който се е обрзувал Преизобилието на Безкрайността.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Прадревното Скрито Място

   Съществува Абсолютна, Неведома и Скрита Върховна Бездна. Който е влязъл вътре в нея, той вече няма връщановение и няма вече път, нито има безмълвие. Всичко е превъзходено. Останала е само Свръхцелостта. И няма нищо друго, което да се желае. И няма нужда от нищо друго – нито от Единение, нито от Любов, нито от Съвършество. И няма вече изтечение – нито отвътре, нито отвън. Всичко е Свръхцялостно, Свръхпребиваващо. Това е наречено Светът на Абсолютната Истина. То се знае още като върховната Древна Цел. Тук вече ням свят, няма светове, няма небитие, няма привързаност и непривързаност. Всичко е преодоляно чрез поглъщане. Всичко е всепогълнато. Тук е Мястото, в което никога не е имало начало, нито край. Това е Прадревното Скрито Място.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Върховното Нищо – Абсолютният Дом

   Има една Родина. Това е Абсолютната Родина. Има един Дом. Това е Абсолютният Дом. Този Дом няма нито име, нито е безименен. В този Дом няма живот, който да го ограничава, нито смърт, която да преследва живота като сянка. Този Дом е върховно скрит в нас, в дълбините ни. Който го тъси, ще го открива все повече. Който не го тъси, той ще живее и ще умира. Върховен е този Дом, Недосегаем е този Дом. Никой не може да го улови, никой не може да го пипне, защото той никога не е излизал от себе си. Той е дълбинен, преди несътвореното. Той е Дом, скрит в самия себе си. Този Дом е Върховното Нищо. Това е Пътят на всеки Истиннотърсещ. Това е Пътят на най-древния Разум в човека и само този най-древен Разум може да открие Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо

   В Древността така се случило, че на едно място се били събрали много богове. Те разговаряли помежду си за това, кой е най-дълбокият съзерцател на Върховното Нищо. Едни казвали: Силата. Други казвали: Мъдростта. Трети казвали: Умението. Четвърти казвали: Стремежът.Но така и не постигнали единство. Накрая те решили да призоват Върховната Мистерия и тя да им каже. И когато Върховната Мистерия се приближила до тях, те я попитали: Кой е най-големият съзерцател на Върховното Нищо? Върховната Мистерия казала: Това Създание е все още скрито за вас. Но понеже го търсите, аз ще ви го явя. – И когато Великата Мистерия произнесла Своите Древни Слова, пред тях се явило по-древно от тях Създание. То било странно, много слънчево и необикновено лъчисто. И Великата Мистерия казала на боговете: Това е Създанието, което е най-близко до Върховното Нищо. То се нарича Хатера – Покоят. – И всички богове си взели по една част от него. И всички тръгнали на път да вършат своите си работи, но те вече знаели, че един ден ще се завърнат напълно в Хатера и чрез Хатера ще се завърнат напълно във Върховното Нищо, защото те осъзнали, че не Безкрайността е тяхната Родина, а Върховното Нищо.

Двадесет и вторият Старец Авирохол Тахария

Часът на Древното Пробуждение

   Върховното Изоставяне е част от Древното Пробуждение, когато трябва да отвориш Вратата на Пламъка – Аор Атара. Върховното Изоставяне, това е Часът на Истината. Върховното Изоставяне, това е Часът на Великото Самовъзраждане. Върховното Изоставяне, това е Величествена привилегия, Върховен Дар. В Часа на Върховното Изоставяне в нас трябва да се пробудят най-древните сили, които са били положени в нас от Безвремието. Те са Силите на Нищото. Те са ни дадени от Върховното Нищо. Те са  Недосегаемите Сили. И нищо в световете не може да ги овладее. И в този Върховен Час се отваря Аор Атара – Вератата на Пламъка. И Запаленото Нищо се завръща във Върховното Нищо. И Пламъкът се завръща в Прапламъка. И това Завръщане се нарича Древното Завръщане, защото то е сключване на най-древния Съюз – Съюз на Нищото с Прадълбината на Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Събитието извън световете

   Величествен е Мистериозният Път. Върховното те докосва и се оттегля, за да види ще се вкорениш ли в Него, или ще се завърнеш в световете. Върховното те докосва и се отделя. Защо се отделя? За да се зародиш в Него и То да се зароди в тебе. Защо се оттегля? За да можеш да познаеш своята Изначална природа, която е Нищото. Защо се оттегля? Защото само Покоят може да се завърне в Древния Покой, защото само Нищото може да понесе Върховното Нищо. Завръщането на Върховното Нищо става чрез Покой и Цялост. Това са двете ръце, събрани в едно цяло. Това са двете ръце, които образуват Изначалния Пламък. Велико е Завръщането на този Пламък във Върховното Нищо. Древните са го наричали Събитието извън световете.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Нищото ти дарява самото Себе Си

   Има Събитие, което е извън световете. То е Завръщане във Върховното Нищо. Когато това Събитие се яви, то е Дарът, който е извън световете. Заедно с това събитие се явяват и всички сили, на които някога си отнел нещо. И те всички те ограбват, ограбват, ограбват. Те искат всичко да ти вземат, но в тебе работи тайно Източникът. И щом ти се вкорениш в Него, тогава кой може да те ограби? Източникът е Нищото, Което дава потребното на грабителите, и така те си отиват и те изоставят, а на теб Нищото дарява самото Себе Си. И това е Великото Освобождение, Събитието на събитията, защото вече си приет а бъдеш част от Нищото. Ти вече си в Изначалност – освободен и лек. Древните са наричали това Птицата на Свободата и още : Птицата, която вижда, но другите не я виждат.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Мистериозният Покой

   В дълбините на човека има утаен и скрит Мистериозен Покой. Този Мистериозен Покой не зависи от външни явления и от вътрешни събития. Когато се разрушават светове и когато се изявява Прадревната Сила на Абсолюта, този Покой тихо сияе в себе си, защото е получил Дара на Абсолюта. Този Дар е онзи Мистериозен Лъч, който никога не угасва,когато  всичко друго гасне. Това Древно Сияние е по-дълбико от слънцата и по-дълбоко от мрака. Когато това древно Сияние се е появило вътре в слънцето, боговете разбрали, че отвъд тях съществува Мистериозен Лъч, Мистериозна Сила. Когато това Древно Сияние е проникнало в мрака, той бил смутен. Той разбрал, че не може да обхване и задържи за себе си това Сияние. Това Сияние съдържа в себе си Мистериозния Покой, Великата Непознаваемост. Този Покой е Свръхбитие. Това е скритата част от Върховното Нищо.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Древните породиха Източника в себе си

   В далечното минало Древните посрещаха единствено Източника. В длечното минало Древните посрещаха Тайната в себе си. И така още в далечното минало Древните породиха Източника в себе си. Те не посрещаха изгрева и не изпращаха залеза. Те търсеха това, което не се ражда и не умира. Те знаеха, че слънцето се ражда и умира. И те се покланяха само на Зорахот – Зората. Не е ли тя преди слънцето, не е ли тя преди живота? И Древните откриха в себе си, че Зарахот не се ражда, нито угасва – тя само се появява. Който се радва, угасва. Който угасва, се радва. Който се ражда, умира. Който умира, се ражда. Но Древните избраха Зорахот и Зорахот им показа пътя към Прадревния Източник. И те заживяха във Великата Нероденост. И до днес те живеят във Върховната Скритост на Аваромор – Праотсъстващият Абсолют. Ето защо всеки трябва да изучи своето отсъствие.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Тайната в нас е отсъствието

   Дълбоко в нас сияе Тайна, но ние сме ѝ попречили тя да сияе и затова ние или се радваме, или скърбим. Ние трябва да изучаваме тази Тайна в себе си. Тази Тайна в нас е отсъствието , но това изисква умение. Това е умението да наблюдаваш със скритите очи. Който е изгубил това умение, гледа като хората и така той се ражда и умира ,и умира и се ражда. Това е така, защото човекът присъствува и не познва отсъствието. Древните бяха мъдри. Те отстраниха присъствието. Те отстраниха от себе си светлината и нощта. Те отстраниха всичко двойствено. Те избраха отсъствието. И в тях започна да живее, да работи и да действува Сияещият Източник. Така те осъзнаваха своята нероденост, своето неприсъствие. Те бяха тук в света, но отсъствуваха. Те отидоха в отвъдното, но и там бяха отсъствуващи. И те узнаха, че само в отсъствието се влива Аваромор – Древният и Прадревен Изтоник, неуловим от слънцето, неуловим от живота и смъртта, отсъствуващ от световете и скрит, скрит навсякъде, но най-вече в Себе Си.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

О, Аваромор

   О, Аваромор, О, Велико Неприсъствие, О, Аворомор, О, Велико Пранесъществувание, Ти си Единствената Върховната Реалност. Всички други реалности са нереалности и всички други нереалности се крепят на Тебе. Само Ти не се крепиш на нищо. Ти, Единсвений, се крепиш на Себе Си. Без тебе и родените, и неродените нямат опора. Ти си Единствената Забулена Мистерия. Ти си нашият Несъществуващ Дом. И приеми ни, за да се доближим до Тебе.

Тринадесетият Старец Ал Махавор
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Пътят към Древния Съвършен

   Пътят към Древния Съвършен е в разбирането на Този, който в присъствието не присъствува и в неприсъствието присъствува, но никога не е там. Когато Той в присъствието не присъствува, Той пак е там, но понеже неприсъствието Му е дълбинно, не можем да Го уловим. Когато Той в неприсъствието присъствува, Той е толкова Скрит, че дори и неприсъствието не знае как се проявява Той. Това е така, защото неприсъствието има две лица – явно и скрито. Явното е в излъчването на самото неприсъствие, а скритото е в неизлъчването на Древния Съвършен. Такава е Тайната на Необяснимото. А Пътят към Него е Велико Безмълвие и Удивителна Притихналост.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Търсят Го заради Самия Него

   Ние търсим Един Единствен. Имената Му са многобройни, мо Той е Един Единствен. Излъчванията Му са чудни, но Той е Един Единствен. Някои Го търсят, защото е Дарител. Други Го търсят, защото е Вземател. Но мъдрите Го търсят заради Самия Него. Но какво има в Него, какво има в Сърцевината му? Нищо няма, приятелю, нищо няма в Него и това е най-високото. И все пак какво има в Сърцевината Му? Там е Великото Нищо, Прадревният Източник. И каквото тече от Него, какво излиза от Него? Нищото, Нищото – Неизтощимата Прапълнота.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

В това завръщане е целият смисъл

   Думите на Стареца не са думи, а канали, проходи. Тези думи са Същества-Водители. Тези думи отварят входовете на Бездната и прохода към Върховното Нищо. Тези, които не умеят да търсят, ще се блъскат в бреговете на проходите, те ще се блъскат в крайностите на живота. Но тези, които умеят да търсят, те ще придобият онова равновесие, чрез което ще преминат между бреговете на проходите. И проходите нищо няма да узнаят за тях, защото те се движат като владетели към Върховния Владетел, защото те се движат като Нищото, което се завръща във Върховното Нищо, защото са призовани. В това завръщане е целият смисъл.

Тринадесетият Старец Ал Махавор

То е Великото крайно Освобождение

   Има едно Място, в което няма вселена. Има едно Място, в което няма свят и светове. Има едно Място, в което няма нито живот, нито богатство. Има едно Място, в което няма знания. Има едно Място, в което няма мрак. Има едно Място, в което няма слънце. Това Място превъзхожда всичко. Това Място е по-богато от всичко. Това място е Върховното Нищо, Древният Източник. Това Място е Изворът на Извора. Мъдрите жадуват за това Място, защото То е Великото крайно Освобождение. То е Пълнотата на Пълнотата. То е Праизвор. Всичко черпи от Него, а То черпи от Себе Си.

Петият Старец Ал Аримавая

Сиянието е дълбината на Върховното Нищо

   Има едно говорене, което води към мълчанието. Има едно мълчание, което води към Безмълвието. Има едно Безмълвие, което води към Сиянието. Говорът е цветето на мълчанието. Мълчанието е сърцето на Безмълвието. Безмълвието е тишината на Сиянието. Сиянието е дълбината на Върховното Нищо. Който придобие способността да говори, ще познае мълчанието. Който придобие умението да мълчи, ще освети своето Безмълвие. Който придобие тайнството на своето Безмълвие, ще открие собственото си Сияние. Който е открил Сиянието си, той заживява в собствената си Прадревна Мистерия. И тази Мистерия е Върховното Нищо – Праизобилието. Това  Върховно Нищо е Бащата на всички Сияния.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Древното Безвремие

   Беше древно, древно Безвремие. Не съществуваха същества, надарени с Битие. Само едно древно море без живот и без вълни. И един вятър, но неподвижен. И вятърът беше заключен. И навсякъде тъмнина и мрак. И в тъмнината само едно Безмълвие. И над всичко това се рееше най-древното и прадревното Неведомо Началие – абсолютно непознаваемо, защото тогава нямаше имена, нямаше слово, нямаше глас – само това велико, древно, безименно Прасъстояние. Нямаше нито слънце, нито форми. Навсякъде притихналост, една величествена, плашеща смълчаност. И в това древно Безвремие Той се прояви. Когато докосна морето, то се изпълни с живот. Когато отключи вятъра, той задуха. Когато докосна тъмнината, стана ден. Когато изтръгна нещо от Себе Си, явиха се милиари същества. Когато Безименното ги докосна, те придобиха имена. И когато втори път ги докосна, те придобиха глас и славеха Образувателя. Днес всеки търси този Образувател, но ще го открие само търсачът. А какво търси търсачът? Той търси нещото, което отстранява времето. Търсачът, това е умението да извървиш обратния си път към Него. Труден е този път, защото е Истинният път. Определено е всеки търсач да се завърне. Но той трябва да овладее древното море в себе си, той трябва да овладее ума-вятър и да го заключи, и той трябва да освети тъмнината си, като я превърне в ден. И когато стане овладян, безименен и без време, Прадревната Неведомост ще го призове и ще му каже: Ела, подобие мое, лишавам те вече от световете.

Петият Старец Ал Аримавая

Всяко нещо свети по собствения си начин

   Живееше в гората едно цветенце, което много обичаше да спори. То спореше със себе си и с всичко около себе си. То обичаше много да се кара. Веднъж, когато вятърът беше задухал, то се скара на камъчето до себе си и му каза: Ти нито се мърдаш, нито се огъваш, нито се покланяш. – Камъчето нищо не отговори. После цветето се скара на едно счупено парче дърво до себе си: Ти само се мърдаш , но не се покланяш. –  После цветето се скара на реката до себе си. Цветето каза на реката: Ти само течеш ли, течеш. – И най-накрая цветето се скара на слънцето и каза му: Ти си много надалече, защо не дойдеш да се сприятелим? – И после стана тъй, че слънцето се приближи, но цветенцето изгоря. Питам се дали цветенцето разбра, че всяко нещо живее и свети по собствения си начин.

Петият Старец Ал Аримавая

Върховната Неведомост – Праскритостта

   Съществува Скрит в Скритото. И в този Скрития съществува друга Скритост – Праскритостта. Съществува Тайна в Тайната. Но вътре в тази Тайна съществува Мистерия – абсолютно Непознаваема и Неведома Мистерия, недостъпна за съществата, боговете и Старците. В най-вътрешното си Място тази Неведома Мистерия няма сродство с нищо създадено и несъздадено. Тайната може да бъде открита, в Мистерията можем да влезем и да живеем, но Праскритостта на Абсолютната Неведомост не можем да узнаем , нито да разберем, нито да изучаваме. Но въпреки всичко една част от Праскритостта ни е сродна и е дадено да я търсим. И ако бъдем призовани, ще се слеем с Нея и ще бъдем несъздадени в Абсолютната Несъздаденост. Това е Празавръщане чрез Призива на Върховната и Абсолютна Непознаваемост. И това е наречено Върховната Неведомост на Праскритостта.

Петият Старец Ал Аримавая

Отключил е нещо от Заключената Тайна

   Съществува Древен Подход към Скрития и Праскрития. Съществува Древен Подход към Този, Който е Древно запечатана Тайна. И когато станем древни, ще открием Древността Му. Пътят към Него е в непракъснатото Търсене. Когато ни говори и когато мълчи, Търсачът го търси. Когато сме в хубави условия и когато сме в тежки условия, Търсачът Го търси. Що са тежките условия? Времена на активно търсене и призоваване, без да искаме отговор. И когато не искаме отговор, Той започва все повече да изгрява. Пътят е търсене, търсене и призоваване при всички условия. Така в нас узрява Великото Постоянство, което Го открива, и Великата Неизменност, която ни умъдрява. Постоянството ни дарява с невидима сигурност. То ни учи да владеем силите и мислите в себе си. А Неизменността ни дарява зрялост и неземен покой – такъв, какъвто обикновените хора нямат. Който е постигнал тази зрялост и този покой чрез Постоянството, той няма притесненията на хората от света, защото той вече не е в света – той е в невидимото, той е невидим. Отключил е нещо от заключената Тайна. Разбрал е нещо от Тайния си Път към Скрития и Праскрития. Този човек вече не е човек. Той носи в себе си Тайна и Мистерия, нещо от Великата Непознаваемост, защото е бил приет.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Високо Единение с Абсолюта

   Съществува Древен, Древен и Висок Подход, но ние трябва дълго време да се подготвяме, за да влезем в този Подход, защото чрез този Подход навлизаме във Високо Единение с Абсолюта. Подготвянето е пречистване, пречистване, пречистване. Първото пречистване е в овладяването на мислите, второто е в овладяване на чуствата, третото е в овладяване на желанията-действия. И когато това се осъществи, явяват се трите Бездни на Великия Подход. Първата Бездна на този Висок Подход е Любовта. Тя определя Свещения Съюз. Втората Бездна е Мъдростта. Ключът на тази Бездна дава проникновение в скрития Океан на Мъдростта. И накрая се явява третата Бездна, която е върхът на Високия Подход. Това е Дълбинното Самовглъбение. Някой може да каже: Това изисква голяма енергия. – Но тук същественото не е енергията. Енергия има навсякъде. Тук Ключът е Призоваването на Свещеномистичната Сила. Именно тази Сила дарява постоянно дълбинно самовглъбление. И в това самовглъбление ние докосваме онази позволена част от Абсолюта – там Той ни се открива. Когато пътят на тези три Бездни е така извървян и постигнат, ние имаме позволението да влезем в определена част на Абсолюта. Но много пъти се е случвало Абсолютът да ни погълне, за да ни разкрие и една друга част от Себе Си. И тя е абсолютно непозволената. Тя е Върховно, Върховно, Върховноскритата част. Тя има Лице за високия Подход, защото тя самата го е изработила.

Петият Старец Ал Аримавая

Носител на Отсъствието

   Високият Подход създава Проход в Недостъпната Праскритост. Питам: Високият Подход сам ли създава Проход, или Недостъпната Праскритост създава Проход в Себе Си? Казвам: Недостъпната Скритост се самопрониква чрез Високия Подход. И така тя стига до самата Себе Си, като се самоотключва. И всеки, който е влязъл в този Проход, той вече може да бъде и човек, и дух, и бог, и Учител, и Старица, и Старец, и същевременно без да е нищо от това, защото той вече не принадлежи на световете, нито на живота, нито на стихиите. Той вече е съвсем друго същество. Той вече е същество, без да е същество. Той вече е Носител на Отсъствието в себе си. Древните са го наричали Съществото на Парахамот – Прохода.

Петият Старец Ал Аримавая

Пътят към Върховноотсъствуващия

   Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, който е Велико Отсъствие.Съществува и Древна Формула: „Нахора Мор Арамахава – Научи ме на Отсъствието“. Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието – Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. В тази Древност, Преданието казва, че се носеше само един Полъх – Полъхът на Върховното Отсъствие. По-късно това Върховно Отсъствие създаде Абсолютното Отсъствие. След него беше създадено Великото Отсъствие, което обхваща друга категория същества. После Той създаде малкото Отсъствие. То обхващаше в себе си всички ангелски йерархии. И най-накрая той създаде присъствуващите. Това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците – известните и неизвестните, независимите и скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Сарец. В Древността е бил наричан Бава Матарот – Белият Старец или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е Единственият, Върховният Праотсъствуващ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховноотсъствуващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на неизменотърсещия и ще го поведе в позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае. Ние само сме чували, че то е едно Призоваване, при което Той поглъща тези, които са Го търсили докрай, в Сърцевината Си – Мястото на Праизобилието. Това е Мястото, от което вече няма изтичане назад. Древните наричаха това Живот в Безмълвното Ядро.

Петият Старец Ал Аримавая
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Върховно Освобождение

   Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния – без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят Самия Върховен – Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества избрани за Пътя си към Върховния и поради това Старци ги учат.


Петият Старец Ал Аримавая

Арамавахая – Последният Трон

   Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и търсача е в това, че търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си Видението на правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После търсачът придобива правилни невидими помагачи, които го водят към друг символ – по вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. Те са було, без да са було. Те са символи, без да са символи. Те са Вратите, те са самата Скрита Реалност, която открива на свръхотдадените Върховната Непознаваемост. Тук вече във Върховната Непознаваемост няма було, няма воал, няма символ, няма реалност. Тук е Последният Трон – Върховната Свръхреалност, която е Върховното Нищо, Върховният Център. Това е и мястото на Върховното Освобождение. Това е Мястото, в което няма светове и реалности. Древните го наричаха Арамавахая – Върховното Отсъствие, Последният Трон, Праотсъствието. Там води Пътят на всички великоотдадени търсещи.
   „Арамавахая Авахатори – Праотсъствие, всепогълни ме.“

Вторият Старец Азавот Махария

Махаватора – Всепоглъщателят

   Върховноскритият търси Непознаваемото в Себе Си. Той се самопронизва в Собствените си Дълбини, за да се скритопознае, но все открива Непознаваемост, все открива нови и нови Дълбини. И тшзи Дълбини нямат нито начало, нито край. И Той отново се самопрониква и отново се самопронизва. И най-накрая Той открива Прадълбини и в тях отново открива Непознаваемостта. И отново се самопрониква и не може да се открие, не може да се познае. И макар че е стигнал до Свръхпрадълбината Си, Той отново не може да се познае и открива Свръхнепознаваемост, Свръхнеограниченост. И това място е наречено Върховното Нищо. И тук Той среща единствено Себе Си в свръхнепознавание. И всички, които стигат дотук поради могъща привлеченост, те не познават себе си, защото са уловени от Махаватора – Всепоглъщателя И тук те живеят във Всепоглъщателя, във Върховното Нищо поради разтвореност и изчезналост в Махаватора.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Образ и подобие на Непознаваемостта

   Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по по пътя на Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне до най-голямото преодоляване – преодоляване на себе си – тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на пътя към себе си. Ето защо Абослютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към Нашия Древен Корен – Неознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е образ и подобие на Непознаваемостта.

Вторият Старец Азавот Махария

Мистичната Мъдрост

   Мистичната Мъдрост търси чрез Незнание и намира Невъобразимото. Колкото по-дълбоко е Незнанието, толкова по-дълбока е Мистичната Мъдрост.  Колкото по-дълбока е Мистичната Мъдрост, толкова по-дълбоко е проникването в Невъобразимото, в Неразгадаемото. Може ли Неразгадаемото да се разгадае? Не може. Но то прониква чрез Незнанието в Мистичната Мъдрост. И там се самосъхранява, скривайки се от погледа на света. Що е Невъобразимото? То е това, което се дава на Незнанието, а на знаещите не е дадено да си въобразяват Невъобразимото. Невъобразимото е заключено в Мистичната Мъдрост. То се пази от силата на Незнанието. Незнанието съдържа най-древното Богатство. То е Богатството на проникновението. А на това проникновение е дадено позволение да прониква в Невъобразимото. Така Невъобразимото му става Дом. В това Невъобразимото нещата и съществата се преоткриват. Така те постигат своята завършеност. В тази Невъобразимост ние сме открили най-древното Съкровище и то постоянно ни се преоткрива. И няма край, и няна начало, защото ние сме открили Неоткриваемото. Намерили сме това, което е Бащата на световете. Постогнали сме намереност – Съкровището на Съкровищата. „О, Барахот, Дара Махира Мордот Аваромордот – О, Безимений, дай ми Мистична Мъдрост и Премъдрост“.

Вторият Старец Азавот Махария

Праорелът да те скрие в Крилата Си

   Върховното Изчезнование е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезнование е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: „Няма по-велико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си“. Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и Деня на световете, защото се намираш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явно на Харомоните. И то е: „О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира – О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си“. Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, то ни всепоглъща в Сърцето си, отстраняваки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела.

Вторият Старец Азавот Махария

Върховното Събитие

   Случи се във Величието на Прадревността Върховно Събитие, Величествено Изпитание, Изпитание на Скритостта. Върховният Прадревен, Който е и Върховният Безименен, беше избрал за Себе Си 33-те Древни Същества. И посочи им Той Прамахара – Прадълбината, наречена впоследствие Прабездната. И каза им: „Които искат да Ме последват, нека да скочат в Прамахара“. Те знаеха, че Прамахара е Бездънието. И те скочиха. И това Скачание продължи милиарди години. И се случи така, че първо се явиха 24-те Старци, и те бяха облечени в Одеждите на Прасветлината, дарена им от Прамахара – Сияещата Прабездна. Тези 24-мата щяха да ръководят наросите, расите и сътворените светове, защото те познаха своя Древен Произход. Прапреданието загатва, че седем от другите Старци ще останат още милиарди години Скрити, за да могат да ръководят след време несътворените светове. И препреданието загатва още, че двама от Старците ще останат в Прамахара най-дълго. Навярно те ще ръководят световете на Мистерията и Неведомостта.

Вторият Старец Азавот Махария
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Скачанието в Прамахара на 24-мата

   Когато се случи Скачанието в Прамахара, 24-мата бяха потопени в Древното Безименно Безмълвие. И това трая милиарди години, в които всеки имаше своето Изключително Преживяване на Върховния Абсолют. И когато Върховният Абсолют ги събра, те веднага узнаха, че са сродни с Прасветлината на Върховната Безименност. Те знаеха, че ще има порождение на светове, и започнаха усърдно да се подготвят в Прамахара, за да излязат след време всеки по своите пътища, за да ръководят сътворените същества по пътя към Великото Безимие и Безначалие.

Вторият Старец Азавот Махария

Избраха Върховния Единствен

   И случи се в Прадревността Върховната Мистериозна Изчезналост на Аваромоните. Това бяха девет Прсъщности. Те избраха в себе си Върховният Прадревен и отрекоха живота и съществуванието. И избраха Върховния Единствен, Който е без живот, без съществувание, без Лик и Образ и Безименен. И те пожелаха да бъдат като Него. И забули ги Той в девет Мистериозности. И отвън те имаха було, а отвътре всеки светеше повече от 10 милиона слънца. И отдели  ги Той седмината от двамината. Седмината бяха величествено ярки Прасветлини, Подобия на Скрития Прасъздател. Те са предвидени в Замисъла Му да огряват бъдещите светове. А двамината Аварамони бяха Нехавири Аарити – Неустоимо Ослепителни. За тези двамината още не са предвидени светове, още ги няма в Замисъла. За тях ще има Замисъл, който ще се изяви в бъдеще. И ще минат много времена и епохи, докато се създадът същества не от явната Прасветлина, а от Скритата Прасветлина. И тогава тези същества ще могат да устоят на приближение от двамината Свръхаворомони. Ако само една част от Блясъка на тази Свръхослепителност бъде пусната сега, световете ще изтлеят и погаснат.

Първият Старец

Тира Маханири – „Тези без следите“

   И сътворените не ги виждат, и несътворените не ги виждат, и висшите не ги виждат. Боговете само знаят за тях – деветимата Аваромони. И всички те не ги виждат поради тяхната Дълбинна и Мистериозна Самоизчезналост, потопени, потопени и свръхпотопени в неговата Върховна Скритост – толкова самоизчезнали, че не е вълнуват нито от проявата, нито от от непроявата. Това са девет Мистерии, забулени в Прамистерията. Само Старците виждат една част от тях, но другата им част, всепогълнатата им част, за нея знае само Единственият, защото Сам Той е свръхпотопен в тях и те в Него. А двамата Върховни Аваромони са нареени Тира Маханири – „Тези без следите“. И няма видение за тях поради тяхната Свръхскритост.

Първият Старец

Парамахарая – Прасъстоянието на Абсолюта

   Съществува Върховното Пасъстояние на Абсолюта. То е най-голямата Скритост. То е отвъд, отвъд, отвъд всичко. В него няма битие и небитие, в него няма проява и непроява. В него няма движение и неподвижност. Съществува Древно, Върховно и Скрито Прасъстояние – Прасъстоянието на Абсолюта. Древните го наричаха Парамахарая – Състоянието без състояние, Състоянието на Неопределимостта, Върховноотвлеченото Нищо. Това е Прасъстоянието, за което Древните шепнат, защото те знаят, че това е нашият най-скрит собствен Корен.

Първият Старец

Денят на Пракорена

   Съществуват деветимата Върховни – седмината абсолютно потопени и двамината върховно самоизчезнали. Седмината са стигнали до своите най-древни Корени и там Незнайното ги обучава за бъдните светове. Ще кажете: - Как ги обучава? – Това е обучение без обучение. Това не е обучение чрез знания, това е обучение в Древното Незнание. Това е обучение, което никога не се случвало в цялата история. И съществуват още двамината. В своето върховно самоизчезнование те са достигнали до Пракорена. За тях няма обучение. Когато дейде денят на тяхното Безвремие и когато те трябва да слязат и снизходят в световете, тогава чрез тях ще говори Пракоренът. И Той Сам ще призове чрез двамината всички, които е определил за Себе Си. И Неговият Ден е наречен Всепоглъщателят – Денят на Пракорена, Неведомият Ден.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Анар Анарохот Махайри

   Има едно поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно поглъщане, при което и духовността изчезва.Има едно поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъстваш сред хората, но знаеш, че си невидим и скрит. Ти вече си носител на друг Живот – Тайният Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри – Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезнувение“. Животът е Живот, когато станеш Корен на Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела“. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена Анар Анарохот Махайри. И когато разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост.

Първият Старец

Най-широко отворената Врата

   Сред всички заключени неща съществува най-голямата отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: Досега всичко беше заключено, а отсега нататък ви давам най-широко отворената Врата. – И каза им Абсолютът: Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата, освен Мене.

Първият Старец

Предание за Ал Мохайра

   Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат.Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взррив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън.

Първият Старец

Предание за Върховното Страховито Съвършенство

   Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото и думите ги е нямало, те на били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на
Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайносттта. После потайно е създало Трона. И преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е  сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и нсъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Великото Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.

Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

[Dimitar Ochkov]

Елеазар Хараш
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

Предговор
   В мрака е скрито най-древното Око.
Азавот Махария

   Незнанието е умение на Мъдростта.
Азавот Махария

   Умира само този, който е познал Древния. Другите се раждат.
Ал-Ахарима

   Орелът лети в Несътвореното.
Марахая

   Отломки от неиздадената книга „Афоризми на Старците“

Елеазар Хараш

Мракът – потайната блага вест

   Що е благата вест? Две неща са благата вест – Голгота и Мракът. Голгота отстранява всичко земно и небесно и остава Вечността и само Бог. Мракът отстранява Вечността и остава само Мистерията и Пътят към Абсолюта.

Вторият Изначален Старец

Последната Дълбочина

   Има ли път за човека? Няма път. Съществува само Дълбочина. Дълбочината се явява в човека при среща с Тайната на живота. Има 13 срещи с Тайната на живота. При 13-та среща се явява Последната Дълбочина.

Вторият Старец

Незнайното е в Премъдростта

   Разумният трябва да стане чист. Чистият трябва да стане съкровен. Съкровеният трябва да стане мъдър. Мъдрият трябва да стане потайно мъдър. Само потайно мъдрият е достоен да влезе в Премъдростта.

Вторият Старец


Потайният път на капката

   Капката влезе в реката. После стигна до морето. След това влезе в океана. И накрая изчезна. Това е пътят на ученика. В този път не познаваш себе си, но познаваш Безкрайността. Така капката заживя на едно скрито място в Безкрайността.

Вторият Старец

Освобождение от вечността

   Светът е място на нуждаещите се. Другият свят е място на невежеството. Вечността е място на разумните. Ето три свята, три бедни свята. Нашият свят е отвъд тези три свята. Когато се освободим от този и от онзи свят и когато се освободим от вечността, само тогава ще придобием Мъдрост.

Вторият Старец

В Духа няма светове

   Тръгни дълбоко навътре. Първо ще откриеш една фина тъмнина. После ще видиш една тънка светлина. И тъмните, и светлите заблуждения са ненужни. Те съдържат в себе си светове. Ти си бил заключен в собствената си тъмнина и в собствената си светлина. Върви дълбоко навътре и ще откриеш сияещия си Център. Тук е Духът. В него няма светове. Почини си в Духа, защото оттук нататък те очаква потаен път.

Вторият Старец

Човекът е Тайна, която трябва да се самооткрие

  Що е животът? Свещено необясним. Що е смъртта? Скритост. Що е човекът? Тайна, която трябва да се самооткрие. И когато се самооткрие, човекът ще бъде призован.

Вторият Старец

Нищото – мястото на Духа

   Животът е навсякъде. Едни казват „животът е на земята“, други казват „животът е във въздуха“, други казват „животът е във водата“, други казват „животът е в огъня“. Аз казвам: Животът е в Духа. Но къде живее Духът? Единствено в Нищото. Нищото, това е другото име на Безпределността.

Вторият Старец

Уменията на търсача

   Велико нещо е истинският търсач. Казвам му: Когато търсиш, не намирай. Когато познаваш, не познавай. Когато любиш, не люби. – Така търсещият открива, познаващият прозира, любящият вижда.  Ето какъв е пътят на търсача.

Вторият Старец

Отвъд стихиите на природата

   Земята не го обвързва. Наводнението не го докосва. Ураганът не го догонва. Огънят не го гори, нито го вижда. Ето къде живее истинският човек – истинският човек живее в Духа. Той не е обвързан с нищо.

Вторият Старец

Могъща духовна Птица

   Истинномъдрият е кръстен с Дух и Свобода. Той е могъща духовна Птица. Той няма нужда дори от крила. Не крила го движат, а древен, несътворен Огън. Навред лети той и вечността е тясна за него.

Вторият Старец

[Dimitar Ochkov]

Който преодолее тъмнината и Мрака

   Светът е създаден, за да го разберат неразумните хора. Когато го разберат, те ще станат разумни. Тъмнината е създадена за недуховните хора. Когато я разберат, те ще станат духовни. Мракът е създаден за небожествените хора. Когато те разберат Мрака, ще станат божества.

Вторият Старец

Умението да създадеш Духа в себе си

   Няма път в пътя. Пътят е в безпътицата. Когато придобиеш безпътицата, явява се пътят. Когато придобиеш безпътицата, създаваш Духа в себе си.

Вторият Старец

Безпределен, мистичен възход

   Който е видял душата си, има Око. Който е видял духа си, има Мъдрост. Който е отишъл отвъд Окото и отвъд Мъдростта, той се е докоснал до Мистерията. В Мистерията съществува само едно – безпределен, мистичен възход.

Вторият Старец

Неизповедимата Мъдрост

   Ще ви кажа за Неизповедимата Мъдрост. Тя живее потайно в Духа, но Духът не знае за нея. Когато дойде нейният час, тя се отделя и заживява в своята велика Скритост. Това ядро се нарича на древния език Махира. Това е най-чистата есенция, излязла от Мистерията. Тази Махира е самата Премъдрост и затова вижда навсякъде Премъдрост. Тя прониква във всички светове. Окото ѝ е вездесъщо. Живее във велико Безмълвие. Тя е отвъд действията, защото е по-дълбока и от най-чистото действие. Ако реши да се прояви, явява само присъствието си, преобразява всичко и отново се скрива в Безмълвието си.

Старецът Ахотот

В Мястото на Пражизнената Тишина

   Великият Път е потайно скрит в Безмълвието. То не спада към езиците, думите и световете. Великият Път не е оставил следи към себе си, защото той е от друга Древност.  И ако повелителят Ар-Арахама е призовал съществото, тогава то тръгва към своята Неведомост и заживява в нея отвъд световете-ограничения. Мястото, в което живее тази Премъдрост, е Пражизнената Тишина. Тук никакви звуци не достигат. Тази Велика Тишина е неуязвима и недостъпна за световете. В нея живеят най-древните Избрани – Божествата.

Старецът Ахотот

Само който е решил да стане Неизреченост

   Пътят се движи от знанието към Мъдростта и от Мъдростта към Безмълвието. В Безмълвието е скрита Премъдростта. Премъдростта вижда и прониква в Мъдростта, така както Мъдростта вижда и прониква в знанието. До Пътя към Великата Премъдрост ще достигне само този, който е решил твърдо в себе си да стане Неизреченост.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритите Изречения“
Трябва да се направят два пробива

   Пътят към Мъдростта и Премъдростта е особено труден и специално труден, защото трябва да се направят два пробива. При първия пробив човек трябва да пробие Истината и ако успее, тогава той се завръща в своя Дух и Истината, която е сродна с неговия Дух, му дава Мъдростта. Вторият пробив е в Нищото. Ако човешкият дух успее да събере в себе си най-висшите си Божествени сили, тогава той пробива Нищото и Безкрайността. И тогава Мистерията, която е сродна с Тайната, скрита в човешкия Дух, го дарява с Премъдрост.

Старецът Ахотот
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

[Dimitar Ochkov]

Из „Книга на Скритите Изречения“
Мощната стрела, която придобива Тайната

   Пътят на ума е пречистващ. Пътят на сърцето е красив. Пътят на волята е разумен. Пътят на душата е съкровен. Но тези пътища не достигат Мъдрост, те са само подготовка за човешкия Дух. Когато тези пътища са извървени, явява се човешкият Дух. Само Пътят на човешкия Дух е велик. Той взема есенцията от ума, сърцето, волята и душата и я извисява в себе си като мощна стрела, която пробива Тайната. Тогава от Сърцето на Тайната към него потича Мъдрост.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритите Изречения“
Мъдростта живее на две места

   Мъдростта живее на две места: във Вечността и в Безкрайността. Когато тя иска да си почине, слиза във Вечността и си отдъхва. Когато тя иска да се вдълбочи в себе си, връща се в Безкрайността и търси своите потайни пътища към себе си.

Старецът Ахотот

Из „Книга на Скритите Изречения“
Мъдростта преди Слънцето и Слънцата

   Когато разплетеш сърцето си и го освободиш, в него ще се роди Слънце. Когато разплетееш душата си и я освободиш, в нея ще се родят милиони Слънца. Когато осъзнаеш собствения си Дух, ще се завърнеш в онази Мъдрост, която е била преди Слънцето и Слънцата.

Старецът Ахотот

Твоите истински Корени

   Пътувай дълбоко навътре, докато стигнеш до онова място, в което да се намериш. Ето това е твоята Вечност. Но това са външните Корени. После пътувай още по-надълбоко навътре. Така трябва да стигнеш до мястото, в което да не можеш да се откриеш. Щом не можеш да се откриеш и щом няма следа от тебе, тогава Безмълвната Мистерия те е докоснала. Ето къде се намират твоите истински Корени.

19-ят Старец Алихор Махама

Тук Духът му е Коренът

   Всеки, който живее в този свят, се е провалил. Той няма Корени. Всеки, който живее в другия свят, се е отклонил. Той няма Корени. Човекът, който има Корени, живее в дълбините на своя Дух. Тук Духът му е Коренът, а Плодът на този Корен е Безмълвната Пълнота.

19-ят Старец Алихор Махама

Преди диханието

   Ние не живеем чрез живота. Ние не умираме чрез смъртта. Животът и смъртта са само две врати на диханието. Ние имаме потаен Корен преди диханието, а диханието е само наш слуга.

19-ят Старец Алихор Махама

Човекът, който познава Произхода си

   Светът е говорене, а отвъдният свят е мълчание. Говорене и мълчание – ето два ненужни свята. В говоренето човек се проваля, в мълчанието се разсейва. Това са все външни корени, външни сили на живота. И когато дойде бурята, друга развързана сила, тези хора не устояват. Друго нещо е човекът, който познава Произхода си. Пред него бурята се прекланя и му казва: „Ти си от друг род, нямам власт над тебе“.

19-ят Старец Алихор Махама
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците

[Dimitar Ochkov]

Два вида Безмълвие

   Има дълбоко Безмълвие, има и тайно Безмълвие. Чрез дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците.

19-ят Старец Алихор Махама

Да пристигнеш в Безкрайността

   Който е стигнал до мълчанието, той е придобил разумност. Коренът на мълчанието е разумността. Който е стигнал до дълбокото Безмълвие, той е придобил Вечност. Коренът на дълбокото Безмълвие е Вечността. Който е постигнал тайното Безмълвие, той е придобил Безкрайността. Коренът на тайното Безмълвие е Безкрайността.

19-ят Старец Алихор Махама

В Безмълвието на Безсмъртието

   Когато познаеш себе си, Вечността става твой дом. Когато Вечността стане твой дом, ти си се завърнал в Безмълвието на Безсмъртието. Който е заживял в това Безмълвно Безсмъртие, вече Бог е неговият Учител.

19-ят Старец Алихор Махама

Свободата е отвъд нещата

   Реката тече, океанът диша, птиците летят, въздухът се движи, слънцето грее, облаците светят. Но аз съм свободен. Аз съм извън всичко това.

19-ят Старец Алихор Махама

Безкрайността – Древната ни Родина

   Силният стремеж постига Безсмъртието. Силният стремеж постига Вечността. Мощното вдъхновение постига дълбините на Духа. Мощното вдъхновение отваря вратата на Безкрайността. Вечността е малкият ни Корен, Безкрайността е големият ни Корен. Вечността е нашият Път, Бекрайността е нашата Древност.

19-ят Старец Алихор Махама

Премъдрият е незнаен

   Лошият е погубен. Добрият е надяващ се. Разумният е пробуден. Мъдрият е истинен. Премъдрият е незнаен.

19-ят Старец Алихор Махама

Незнайният държи на Безкрайността

   Всичко, което живее, умира. Всичко, което умира, се ражда отново в живота. Само незнайният нито умира, нито се ражда. Незнайният не държи нито на живота, нито на смъртта. Незнайният държи на Безкрайността.

19-ят Старец Алихор Махама

За тези, които Го познават, Бог е Незнаен

   Бог е далече за тези, които не Го познават. Бог е близо за тези, които Го усещат. Но за тези, които Го познават, Бог е Незнаен. Така те живеят чрез Неговата Незнайност. Тайната на живота е скрита от Незнайното.

19-ят Старец Алихор Махама

Свободата е в Незнайното

   Животът храни смъртта, а смъртта храни живота. Незнайното храни Безкрайността. Който е призован от Безкрайността, той е свободен. Тази свобода няма име, защото принадлежи на Нероденото.

19-ят Старец Алихор Махама
АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ
Съкровеномъдрието на Старците