Анар Анарохот Махайри
Има едно поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно поглъщане, при което и духовността изчезва.Има едно поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъстваш сред хората, но знаеш, че си невидим и скрит. Ти вече си носител на друг Живот – Тайният Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри – Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезнувение“. Животът е Живот, когато станеш Корен на Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела“. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена Анар Анарохот Махайри. И когато разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост.
Първият Старец
Най-широко отворената Врата
Сред всички заключени неща съществува най-голямата отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: Досега всичко беше заключено, а отсега нататък ви давам най-широко отворената Врата. – И каза им Абсолютът: Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата, освен Мене.
Първият Старец
Предание за Ал Мохайра
Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел – да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал светци и мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този орел му казал: Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и вселената ще се разрушат.Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взррив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в едно цяло. – Странникът се поклонил на орела и минало-неминало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра – Безименният Огън.
Първият Старец
Предание за Върховното Страховито Съвършенство
Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една величествена неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото и думите ги е нямало, те на били слезли. Преданието казва, че това е бил древен, неръкотворен хаос. И този хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак, гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на
Прасветлината. Това бил скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо страховито и ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайносттта. После потайно е създало Трона. И преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и нсъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Великото Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един проход. И тя ще ни преведе през този проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот, Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие.
Първият Старец
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора