Какво е животът, какво сме ние, какво е всичко това, в което се намираме, какво е Бог Абсолют, нашия Отец. Не случайно използвам "какво", вместо "кой". Съзнателността няма личност или личности. Точно така, това е едно безкрайно мултимерно поле от съзнателност, от безкрайна всеобща единна интелигентност. Един безкраен сбор от потенциали, които се разгръщат като Всичко Което Е и това не е просто една вселена, това са множество вселени, най-различни, всевъзможни, невъобразими блестящи спирали. Нашета малка планета нищо не представлява пред мащаба и величието на цялото творение. Ние сме като една малка точка на фона на всичко това. Но дори и една точка е от изключителна важност за интегритета на цялото. И от една точка могат да изскочат нови и огромни потенциали, цели нови вселени, съвсем уникални при това. Тази точка се опитва да се отделя чрез способността си напълно да забравя истината за себе си и това се превръща в неин порок и дупка, от която сякаш не може да се измъкне. И нашата малка точка заживява в своята низходяща спирала, приспособява се в нея и не може като слепец да усети, че се е запътила към бездната на саморазрушението си ако продължава в същия дух. Дошло е времето на великото спасение. Цялото светло царство се е скупчило тук около тази малка точка да помага за измъкването от плаващите пясъци на илюзията своите затънали до врат братя и сестри.
