Тук там виждам призиви да се събираме заедно единомишлениците, да направим някакъв живот заедно, някаква комуна или селище, но как това ще стане някой задава ли си този въпрос. Как това ще стане в условията на вече създадени държави, на вече създадени икономики, на вече оформени жизнени условия, на вече измислени закони и наказания, на вече разпределени неравномерно блага и богатства. Аз ще ви кажа, че няма как да стане.
Трябва да се почва от нулата, от това, което природата предлага, да се живее първобитно и просто някъде далеч, където цивилизацията не си е пробила пътища. Има такива места по света, но колко хора са готови да пожертват удобствата на съвременния свят и да отидат в дивото и да започнат да живеят от нулата без никаква външна помощ изцяло полагайки се на уменията и взаимната помощ на хората, с които ще се живее заедно. Да трябва всеки ден да работиш за прехраната си, да трябва да търпиш неволите на природните и климатични условия, да трябва да гладуваш ако е нужно. Колко хора могат да понесат такъв начин на живот, защото това е начина да се почне наново и на чисто. Няма ли от един такъв примитивен живот хората да оскотеят и оглупеят още повече, аз това се чудя, да станат като диваците в джунглите, няма ли това да е връщане назад в развитието.
Проблема в този начин на живот е, че в света все още има тъмнина, която ще оказва отпор на всяко добро начинание, което се захване. И в самата природа все още има много тъмнина и изкарването на прехраната самостоятелно от природата няма да е лесно и просто нещо. Всичко, което засееш, ако не го защитаваш ще бъде нападано и унищожавано от пъплища вредни насекоми и болести. Та целия 3Д свят е компрометиран на този етап, тука няма живот така да се каже. Затова идва Възнесението, където ще отидем в друг нов свят и при напълно равни начални условия, без наличието на каквато и да е тъмнина и нещата там ще могат да се случват. В нашия свят нещата няма как да се случват, всичко ценно тук вече е разграбено, разпределено, присвоено и защитено в ръцете на малка група от хора, останалите са оставени да се борят за остатъците. Как можеш да направиш някакъв живот с почти нищо, в оскъдица. Разбира се, че можеш да направиш някакъв живот от това, но не туй е целта. Ако е до живот в оскъдица то какво по различно ще сме постигнали от живота ни сега в цивилизацията. Според мен този свят е свършен, прецакан, замърсен, окраден, тук няма никакво бъдеще за никой, който иска да бъде свободен. Тук можеш само да вегетираш, да просъществуваш в крайности на бедност и оскъдица, на робство и постоянна сервилност за да набавиш късчето си хляб. Извода е един и същ. Работете над себе си, издигайте съзнанието си, за да може да влезете в новия свят, където ще имате възможност да живеете доволно и свободно.
