В духовния свят няма кой да ни наказва, няма кой да ни нарежда какво да вършим, няма някой например, който да ти каже, че трябва да се преродиш отново като човек. Всичко сами го избираме и всичко сами си правим на себе си.
Има обаче една особеност, че в духовния свят ние няма да сме същите, каквито сме сега като хора. Голяма част от това, което сега представляваме, в духовния свят няма да има причина да го бъдем и много новости ще се добавят към същността ни, защото ще помним всичко, което като хора сме забравили. С други думи в духовния свят, по-напредналите души разсъждават чрез своя Висш Аз. Висшия Аз прави изборите и Висшия Аз знае какво е най-доброто за нас. Така, че ако изпраща своите фрагментации на мисия, примерно да се прераждат като хора няма какво да се направи относно това, избора на Висшия аз винаги е най-доброто решение и фрагментациите просто следват този избор, защото също знаят, че това е най-доброто.
При по-младите души случая не е такъв, но за тях има кой да се грижи, да им помага и да ги насочва. Това са техните водачи и ангели. Разбира се Висшия Аз има решаващата дума също, но се усеща по-скоро като някакво странично Божество.
А относно падналите души, които са творили зло в света и тях също няма кой да ги наказва, но те самите се наказват постоянно, защото продължават да избират неща, които водят само до болки и страдания. Има специални ангели, които наблюдават тези души и при първо желание от тяхна страна за промяна и за подобрение на собственото положение им се помага да тръгнат отново по пътя на душата.
