Author Topic: Санат Кумара и мисията за спасението на Земята  (Read 67 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3080
  • Gender: Male
Отварянето на седмия печат
Втората милост е дарена


И видях голям бял престол и
Седналия на него, от Чието лице
побягна земята и небето, и за тях се
място не намери.
Аз съм Алфа и Омега, начало и
край - казва Господ, Който е, Който е
бил и Който иде, Вседържителят.



Души на Светите, облечени в бяло!
Аз дойдох от великия бял престол, АЗ СЪМ
ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, Старият Като Времето. В
името на Отца и Сина и Светия Дух аз съм на трона
на властта. АЗ СЪМ този, от чието лице бяга небето
и земята и не ще се намери място за семето на лу-
кавия. АУМ.
Моето сърце е сърцето на Троицата. Моето
сърце е сърцето на Бога. През моето сърце тече от
Единния чистата река на водата на живота, прозрачна
като кристал, изтичаща от престола на Бога и
Агнеца – основата на световете горе и долу. Ето, АЗ
СЪМ Алфа и Омега на водата на живота. АЗ СЪМ
представител на плюса и минуса на несекващия
поток на зазоряването отгоре.
Това са водите на Агнеца, слизащи от
Вселенския Извор от сърце към сърце. И за онзи,
който ги получава от въплътения Агнец, те са елик-
сир първо на мъдрост, после – на разбиране на тази
мъдрост и накрая осигуряват пълно просветление
на душата. И водата, която Учителят налива в под-
несената чаша на ученика, ще стане за него извор,
бликащ нагоре, устремявайки се към вечния живот.
И за ученика, който вярва в Агнеца – въплътеният
Гуру, е казано в Писанието: от „утробата“ му „ще
потекат реки от живата вода“.
И така, Майтрейя идва да ви посвети с пос-
вещението на водата и с вашето индивидуално Бо-
гоовладяване на емоциите - енергиите на Алфа и
Омега, поместени в чашата на тялото на желанията
и освобождаващи се през десетлистната чакра на
слънчевия сплит - „утробата“. Този могъщ поток,
реката от жива вода е истинският знак на живите
ученици на живия Гуру.
Нека се очисти тялото на желанията! Нека се
изчистят мотивите на сърцето! Нека всички ваши
желания станат желания на Бога във вас да възста-
нови душата до състоянието на балансиран поток
вода – низходящ, даряващ живота на потока на
Алфа и Омега! Ето го - именно онзи свещен огън,
който е издигнатият жезъл, чието равновесие на
плюса и минуса благодарение на вашата медитация
се поддържа на низходящи и възходящи потоци,
смесващи се и даващи живот като водата и огъня!
И така, нека водите на живота да изчистят душа-
та! Нека свещеният огън отново да напои една след
друга клетките на живото тяло на Бога с непосред-
ственото присъствие на Словото! Съзрете образа на
Господа Христа и неговия Агнец във всяка клетка
на Божието тяло - светове безконечни!

Вие ме наричате Санат Кумара и знаете, че
съм застанал пред Космическия Съвет, известен
като Съветът на Сто Четиридесет и Четирите. Вие
ме познавате, защото бяхте свидетели на моето
обръщение от името и в името на еволюциите на
Земята, които не познаваха вече присъствието
на Агнеца и които заради непослушанието си
бяха откъснати от живия Гуру. Вие знаете, че аз
доброволно се наех да въплътя трилистния пламък
на Земята заради еволюциите, развиващи се на
седемте плана на битието – огънят, въздухът, водата
и земята.
Космическият Съвет прие постановление
за ликвидацията на Земята и нейните еволюции,
защото душите на нейните деца повече не почитаха
Троицата в трилистния пламък на Живота, 3 горящ
в олтара на сърцето. Те станаха заблудени овце.
Съсредоточили вниманието си върху външните
прояви на живота, те поради своеволие и
невежество се отказаха от вътрешно общуване с
Бога. Те не познаваха съкровения човек на сърцето
- благословения Ишвара - и седем свещи вече не
горяха в седемте огъня (чакри). Мъжете и жените
станаха празни, чакрите им се превърнаха в черни
дупки във времето и пространството, а техните
изоставени храмове станаха ковчези на мъртъвци и
духовете на смъртта се заселиха в опустелите им
домове. В резултат на това те получиха присъдата
на Сто Четиридесет и Четирите, също както на
техните потомци беше съдено да чуят обвинението
на Божия Син.
И така, угасна светлината в храмовете и цел-
та, с която Бог е създал човека – да бъде храм на
живия Бог – повече не се изпълняваше. Всички до
един бяха станали живи мъртъвци, материални съ-
дове без одушевяващата ги светлина, празни обвив-
ки. Никъде на Земята нямаше школа на тайнствата
– нито ученици, нито Гуру, нямаше посветени по
пътя на посвещенията на Христобитието.
Настана часът на съда и седящият на престола
в центъра на дванайсет пъти по дванайсетте изрече
словото, което беше единогласно решение на всич-
ки: „Нека Земята и нейните еволюции бъдат сгъ-
нати на свитък и да изгорят в свещения огън като
тънка свещ. Нека всички изкривени енергии бъдат
върнати във Великото Централно Слънце за пре-
поляризация. Нека невярно употребената енергия
бъде отново приведена в сънастрой със светлина-
та на Алфа и Омега и презаредена, за да я насочи
отново Творецът към непрекъснато съзидаване на
безкрайни светове“.
Какво беше изискването на Закона за
спасяването на Тера? Законът изискваше някой да
присъства във физическата октава като въплътен
Гуру, като Агнец, и да удържа равновесието, и да
пази трилистния пламък на Живота за благото
на всяка жива душа. Законът на Единния е такъв:
медитацията на един върху Вечния Христос може
да се зачете за мнозина, докато тези мнозина не
поемат отново отговорността си за своите думи и
дела, и не се заемат сами да носят и своя товар от
светлина, и кармата на доброто и злото.
Аз реших да бъда този някой. Заради Земята
и нейните еволюции аз пожелах да бъда пламенен
син на праведността.
След продължително обсъждане Космичес-
кият Съвет и Неназованият дадоха утвърдителен
отговор на моята молба и милостта на новия
божествен план за Земята и нейните еволюции
встъпи в действие. Защото космическият закон
утвърждава, че когато йерарх с определено ниво
и широта на космическото съзнание доброволно
се съгласява да стане пастир на животовълните,
които са заблудени овце, трябва да бъде дадено
разрешение за това. Където няма Гуру, там не може
да има и ученици; където няма пастир, там не може
да има и овце. Защото е писано: „Порази пастира и
овцете ще се пръснат!“
Но на Гуру може да бъде дадена възможност
да стане Гуру само за определен цикъл; и ако в
края на този цикъл животопотоците, вследствие на
непокорството си и безчувствието на сърцата си, не
се отзоват като ученици на сърдечния плам на Гуру,
то Гуру трябва да си отиде. И което е можело да
стане, не се случва и повече на нито един йерарх
такава милост няма да бъде дадена.
И така, аз коленичих пред великия бял престол
на Неназования и Той ми каза: „Сине мой Санат
Кумара, ти ще седиш на великия Бял престол пред
еволюциите на Земята. И ще бъдеш за тях Господ Бог
Всевишен. Наистина ти ще бъдеш висше проявление
на Божеството, което ще им бъде дадено, докато
преминавайки пътя на посвещенията техните души
не се издигнат до твоя престол на осъзнаването и не
застанат пред теб, славейки АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО
АЗ СЪМ, който ти се явяваш. И в деня, когато те се
изправят и кажат: „Благословение и чест, и слава, и
сила да пребъдат със седящия на престола и с Агнеца
во веки веков“ - тогава изкуплението е близко“.
И Той ми каза: „Ти ще бъдеш за еволюцията
на Земята Алфа и Омега, Начало и Край, както е
казано от АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, Който
е, бил е и идва - Вседържителят“. И Той ме облече
в Своята мантия на покровителството на Баща над
Сина, която трябваше да стане чрез мен Негово
покровителство над животопотоците, предадени на
мен. Това беше доверие. Това беше посвещение на
Сина от Бащата.
И аз преклоних колене пред Неназования и
възславих Бога: „Достоен си, Господи, да приемеш
славата, честта и силата, защото Ти си сътворил
всичко и по Твоя воля всичко съществува и е
сътворено“. И Той – Великият Гуру – повтори
утвърденото, завършвайки кръга на обреда. Той
позна светлината, която Той и само Той беше вложил
в моето сърце като Свой пламтящ образ и като се
обърна към този образ, каза: „Достоен си, Господи,
да приемеш славата, честта и силата, защото Ти си
сътворил всичко и по Твоя воля всичко съществува
и е сътворено“.
По такъв начин аз пребивавам в Отца и
Отецът в мен и ние сме единни, светове безкрайни.
И без това единство не би имало нито прошения,
нито милости, каквото и да беше нивото на вашето
развитие.
И Съветът на Сто Четиридесет и Четирите,
образуващ един слънчев пръстен около великия бял
престол, произнесе напевно Словото заедно с вели-
ките същества на светлината, образуващи вътрешен
кръг около престола: „Свет, свет, свет е Господ Бог
Вседържител, Който е бил, Който е и Който иде“. И
аз чувах ехото на тяхното пеене „Свет, свет, свет...“
през целия път към дома, към утринната звезда, към
моя пламък на близнака, когото вие познавате като
Венера, към синовете и дъщерите на Звездата на
Любовта.
Крилатите посланици на светлината обявиха
моето завръщане, разпореждането на Космическия
Съвет и дарената милост. Шестимата мои братя
– Светите Кумари, които поддържат заедно с мен
седемте пламъка на седемте лъча, а също и
Могъщият Победа и неговите легиони, нашата
дъщеря Мета и множество синове и дъщери –
служители, които вие днес знаете като Възнесени
Владици, ме приветстваха в главната приемна. Тази
вечер радостта от предоставената възможност се
смеси със скръбта, която носи раздялата. Аз избрах
доброволното заточение на тъмната звезда. И макар
да й беше съдено да стане Звезда на Свободата,
всички знаеха, че това ще бъде за мен дълга тъмна
нощ на душата.
И тогава от долините и от планините изведнъж
се появи великото събрание на моите деца. Това бяха
сто четиридесет и четири души, приближаващи
към нашия дворец на светлината. На дванадесет
групи, пеещи песента на свободата, любовта и
победата, те се приближаваха все по-близо и по-
близо. Могъщият им хорал се разнасяше като ехо,
подхванат от елементалния живот и ангелите,
летящи около нас. Наблюдавайки от балкона,
Венера и аз видяхме тринадесета група, облечени в
бяло. Това беше царственото свещенство на Ордена
на Мелхиседек, онези, които бяха помазани да пазят
пламъка и закона в центъра на тази йерархия.
Когато всички се събраха, обкръжили
като пръстени нашия дом, и химнът на хвала и
славословие в моя чест свърши, техният делегат
застана пред балкона и се обърна към нас от името
на огромното множество. Това беше душата на
онзи, когото знаете и обичате като Господ на Света
Гаутама Буда. И той се обърна към нас, като каза: „О,
Предвечни, ние чухме за завета, който Бог отправи
днес към теб и за твоето задължение да пазиш
пламъка на Живота, докато някои от еволюциите на
Земята не се съживят и не подновят още веднъж своя
обет да бъдат носители на пламъка. О, Предвечни,
ти си нашият Гуру, самият наш живот, нашият Бог.
Ние няма да те оставим безутешен. Ние ще дойдем
с теб. Няма да те оставим нито за миг – кръг след
кръг ученици ще те обкръжават. Ние ще дойдем на
Земята. Ще подготвим пътя. Ще пазим пламъка в
твое име“.
И така, както Господ Бог ми беше казал, аз
избрах от тях четиристотин синове и дъщери
– служители, които трябваше да предшестват сто
четиридесет и четирите хиляди, за да подготвят
тяхното идване. Макар да знаеха за тъмнината
на тази мрачна планета, в действителност те не
знаеха така, както знаех аз, истинското значение на
жертвата, която те предлагаха да направят в името
на своя Гуру.
Ние плачехме от радост – Венера и аз, и всич-
ките сто четиридесет и четири хиляди. И сълзите,
които падаха в тази паметна вечер, горяха като жив
свещен огън, течащ като водите на Живота от вели-
кия бял престол на Космическия Съвет – нашите
покровители.
Аз ще се върна, за да продължа историята,
която се разкрива от гънките на покрова на паметта
на Стария като Времето.

О, деца мои, АЗ СЪМ ваш, както преди.
Санат Кумара

Из "Време за промяна" на Т. Микушина

Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.