Author Topic: Отхвърляне, изоставяне и обида  (Read 521 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Отхвърляне, изоставяне и обида
« on: декември 18, 2018, 08:18:28 pm »
Цялата тъмнина в нашия свят произхожда от три неща, които се случват на хората: отхвърляне, изоставяне и обида. И трите се дължат на изкуствено създадени условности на липсата(нуждата).

Трансмутирането на трите причини предизвикващи тъмнина вътре в нас е условие за издигане от низките вибрации на 3-то измерение.
Приемане на всички ситуации, когато другите хора те отхвърлят, изоставят или обиждат. Без създаване на негативна реакция. Без осъждане на другия. 
Ако ме отхвърляш аз съм добре, ако ме изоставиш аз пак съм добре (ще се справя), ако ме обиждаш аз пак съм добре, твоите думи не ме засягат, това си е твоето мнение за мен, което не ме засяга. Няма значение какво вършиш, аз пак съм добре. В каквато и нужда да се поставям, все ще съм добре. Нуждата не ме определя, аз съм отвъд нуждата.

Ако продължим да нищим тези три причини ето до какво ще стигнем. И трите могат да засегнат единствено човека, който храни егото в себе си и си е създал някакви идеи "кой е" към които е доста зависим и чувствителен. Тези идеи за себе си не са много устойчиви на външни предизвикателства и се влияят често от мненията на околните.

Отхвърлянето е все едно някой ти казва "не ставаш", "не си за мен", "не те искам", "върви си", "не заслужаваш", "разкарай се". Да си отхвърлен е да си изключен от нечия компания, от нечие отношение. 

Изоставянето е когато хора, които си си мислел че са твои най-близки, твои роднини, съпрузи, деца, приятели и т.н., които са си тръгнали от твоя живот и са те оставили сам. И ти се засягаш, нервираш и обиждаш, от факта, че те могат да ти причинят това, да си тръгнат и да те оставят напълно сам. Освен това ти самия не може да се справиш с положението да бъдеш сам/самотен.

Обидата от своя страна е силен удар върху егото. Някой ти казва нещо негативно за теб и ти се засягаш защото не си сигурен в себе си. Не си изградил необходимата самоувереност, която може да преглътне лошата дума изречена от другия за теб самия. Някой ти казва "ти си некадърен", "ти си глупав", "ти не можеш и не струваш" и ти се засягаш защото самия ти не си сигурен в своите положителни качества, които несъмнено притежаваш.

Човек се поддава на тези три зависимости защото няма достатъчно опит в низките вибрации на 3-то измерение, тоест не е страдал/съпреживявал достатъчно.
За изграждането на такава широка душа, която може с лекота да прости, да забрави, да преодолее тези три стигми, трябват множество прераждания и опитности хвърлящи човека в последствията от неговите крайни избори.

Ако не искаш да се прераждаш повече за такива неща, то ти вече си минал през всичко това и нямаш нужда от повече обучение в трето измерение на тъмата.

Обидите, в които сме повярвали, когато сме били деца са най-жестоките и най-силните удари в крехката изграждаща се детска личност. Особено, когато тези, които би трябвало да са ни най-близките в живота, нашите родители са ги изричали и внедрявали в психиката ни без да знаят какво вършат. По същия начин децата, които са били отхвърляни и изоставяни от своите родители изграждат най-силните обиди към всичко и всички, които често продължават да носят подсъзнателно в зрелия си живот.
Но всеки трябва да си напомня, че ние сме избрали нашите родители и те са избрали нас, взаимно да се научим на нещо велико в този живот. И трябва да им простим за всичко, което са извършили, по още една причина, че те не са знаели какво вършат и че това, което са ни сторили е било сторено и на тях от техните родители. И накрая, за да се приключи тази дълга върволица от родови проклятия трябва да дойде една светла душа, която да прости всичко на всички и да трансмутира тъмните енергии за целия род. Такава душа идва и разбива цялата родова карма натрупана от всички прераждания.

Още малко задълбаване в причините за обидите. Сега от гледна точка на този, който обижда другите. Това става, защото той съзира някакъв т.нар. недостатък в другия и го критикува за този недостатък, понеже сам не може да понася да среща дадения недостатък в другия. Но за да може да забележи подобен недостатък в другите хора, обиждащия е бил програмиран от други хора, с които е контактувал преди това. Тоест той е бил обиден преди това, като му е казано, че има този недостатък и той е повярвал на обидата първо на съзнателно ниво и после на подсъзнателно ниво. Повярвал е, понеже е имал съмнения в собствената себестойност. И тези съмнения се дължат на едно още по-старо програмиране. Бащата обижда сина си, сина обижда брат си, брата обижда сестрата. Те обиждат връстниците си. Като пораснат всички те обиждат децата си и после децата като пораснат обиждат техните деца и се получава един затворен кръг на вербално насилие, което сякаш няма край поколения наред. Обидите от семейството най-хващат защото тези хора считаме за свои най-близки и те са тези, от които уж трябва да се учим и на които трябва да вярваме.

Такива тежки кармични последствия, които разрушават цели животи, семейства и цели общества се разбиват като дойде една по-светла душа и погледне проблемите от по-висока гледна точка. Тази светла душа се представя в светите писания като божествен агнец, който се предоставя сам на заколение в света, което значи, че този човек идва да понесе всичко, което хората попаднали в капана на тъмнината могат да хвърлят насреща му. То даже не е понасяне. Този човек е толкова светъл, че има капацитета да погълне всяка тъмна енергия изпратена от другите към него и да я обърне в позитивна или неутрална. Някой го обижда, но той не се обижда. Някой го наказва, но той не се чувства наказан. Някой го бие, но той не се чувства като набит. Това разбира се са крайности в примерите, но има такива хора, които могат да понесат всичко и пак да се усмихват и да пръскат светлина от себе си.

Има и конструктивна критика, която някой който не познава достатъчно себе си или не може да разпознава съобщенията които му се дават, не приема за валидна и по този начин не се възползва от нея. Такъв човек възприема конструктивната критика като обида.
Друг пък се вслушва в критиката и си сверява така да се каже часовника, той разпознава че критиката е конструктивна.
И в трети случай критиката е деструктивна и може да се счете наистина като обида, когато не отговаря на действителността на човека, за който е адресирана.
За духовния майстор критиката каквато и да е се възприема в дълбочина, прониква се до възможните причини защо човек критикува, какво цели с това, какво може да постигне в случая, как да му бъде отговорено най-добре, както и способността и лекотата на майстора да не приема тежките думи върху своето сърце.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Re:Отхвърляне, изоставяне и обида
« Reply #1 on: декември 19, 2018, 04:06:13 pm »
Има два вида космическо/планетарно изоставяне - екзистенциално и душевно. Екзистенциалното е отделянето на човека от Бога, което е живота в това измерение, където сме изгубили чрез илюзията си връзката с Бога, спомена, че сме свързани с Бога.
Душевното е когато душата се е отделила от Единството на Бога и оперира като отделно същество, което за душата се усеща като някакъв вид отделяне от Бога.
Разбира се душата знае със сигурност за връзката си с Бога, подобно на това както децата знаят, че имат Баща и че това е техния Баща.
Докато при нас хората всичко е изтрито, усещането за изоставяне е пълно. Като дете, което не само че е изгубило баща си, ами даже не знае, че има баща.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Re:Отхвърляне, изоставяне и обида
« Reply #2 on: декември 22, 2018, 05:13:11 pm »
Нуждата, липсата, необходимостта, потребността, това е хомота, който сме си сложили на вратовете си от момента на раждането си в този свят, чрез който ограничаваме своята свобода и своите изключителни способности.
Физическото тяло е перфектното оръдие на нуждата, когато сме го програмирали по този начин. Чрез физическото тяло и живота в ограничено общество, с ограничени и извратени вярвания, божествената душа идва да изпита своето собствено заколение. От по-висока гледна точка това е тест на голяма издръжливост и на голямо майсторство. От чисто човешка гледна точка живота на хората масово е самия ад - зависимост и безизходица. И в самия ад, човека трябва да намери своята вътрешна сила, да намери своя свещен духовен плам и сам да събере цялата необходима информация, чрез която да разтвори душата и сърцето си за другия свят и за Бога и накрая сам да се издигне над света. И срещу човека работят всякакви сили в лицата на други хора, които го спъват и ограничават и той трябва въпреки това да се държи на високо духовно ниво, да не се бори и противопоставя на тези сили. Това е едно постоянно лавиране между нуждата да запазиш цялостта на физическото си тяло и императива да не опетниш през това време душата си.
Това е много сложна и трудна ситуация на човешки живот, която просветляващия трябва да погледне по нов начин и да види в нея само радост и благодат. Да се обърне изцяло навътре в себе си, където да намери истинския живот, изобилието, хармонията, свободата, способностите, любовта, всичко най-хубаво и най-прекрасно и така да погледне с нови очи на проявения ад наоколо. Гледайки с нови вътрешни очи на света, адът трябва да започне да се трансформира в рай. 
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Re:Отхвърляне, изоставяне и обида
« Reply #3 on: декември 23, 2018, 10:06:17 am »
Има два вида нужди - тези свързани с оцеляването/поддържането живота/ на физическото тяло и тези свързани с разширение на духовните тела.
Физическото тяло трябва да се поддържа живо, за да може да се работи над духовната ни същност чрез контраста между Светлина и Тъмнина на планетата. Трябва да се създаде сигурност за физическото тяло, да имаме атмосферата на спокойствие около себе си и свободното време да се занимаваме с духовния си растеж.
Душевните нужди - това е нуждата от получаване на духовна храна - светлинна информация. Светлинната информация ни помага да се осъзнаваме и да разкриваме все повече и повече своята истинската същност.

Ето как нещата излизат извън нормалното и стигат до горните три положения на отхвърляне, изоставяне и обида. Когато първата нужда стане нужда от оцеляване, тоест човек е поставен на границата на оцеляването си в едно крайно ограничено общество, което не се интересува от духовно развитие, а само от лично материално облагодетелстване и от разграбване и източване до дъно на материалните възможности на своите членове. Човек поставен на границата на оцеляване може да стане по-лош и от самия дявол и това е целта на управляващите елити - да направят от хората живи дяволи и демони и да ги ползват за свои маши, които да употребяват за нарушаване на Божествения ред.
Другата нужда от духовна храна се нарушава, когато за всяка истина са измислени стотици лъжи, които объркват хората и ги отклоняват от духовното им развитие. Объркания човек е човек без посока, той върви и се блъска от една преграда в следваща преграда и от това разбира се страда. Човек без приемане на духовната си храна изпада в много окаяно положение или отива в другата негативна крайност на ината гордост и огромни заблуждения.   
« Last Edit: декември 23, 2018, 10:33:14 am by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Re:Отхвърляне, изоставяне и обида
« Reply #4 on: декември 23, 2018, 04:08:08 pm »
Отец Абсолют чрез Марта обяснява за обидата вече в цяла поредица от последните си съобщения.
Най-общо от днешното съобщение може да вземе следната поука. Ако искаш нещо да сториш в живота си, което ще те направи щастлив, независимо, че не се нрави на твоите близки хора, ти въпреки това трябва да го направиш, защото собственото щастие е най-важното винаги. Но трябва да се подходи внимателно към ситуацията, да се обясни на близките защо това, което искаш да направиш е важно за теб и как това няма да се отрази сериозно на досегашните отношения с близките, че те няма да пострадат от твоето решение. Може в началото да не им харесва и да реагират бурно и крайно на твоето решение, но когато не си казал нито една обидна дума срещу тях, то с времето те ще разберат и ще приемат решението ти и същевременно тънките тела на душата няма да бъдат нарушени чрез пробивите на обидата. 
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Re:Отхвърляне, изоставяне и обида
« Reply #5 on: декември 25, 2018, 06:03:24 pm »
Тъмните лични причини, които подтикват този, който обижда другия.

Нещо го човърка, когато те вижда такъв какъвто си. Може да е нещо в твоя външен вид - изглеждаш му нелицеприятен, дребен, прекалено красив, пълничък, странен, прическата ти не му харесва, носа е крив, ушите стърчат, главата ти го дразни..., маниерите ти го дразнят, начина по който гледаш, начина по който говориш, как се усмихваш, как се радваш на нещата, как дишаш, как ядеш, как премигваш, може да е какво ли не. Може да е нещо, което си казал по-рано и го е засегнало. Може да те ревнува, от това че имаш някакви приятели, които ти се възхищават или че имаш жена до себе си, която те обича, а той няма. Това, че притежаваш кола, която той няма, а иска. Че имаш хубава добре платена длъжност, а той няма. Това са външните неща, дразнителите, те разбира се могат да бъдат всевъзможни, аз далеч не бих могъл да изброя всичко, което би могло да дразни един човек.

Та като получи дразнението си, нашия приятел обижда другите, за да внесе в тях съмнение за тяхната самооценка. Да ги накара, да се съмняват в своята стойност и да свали тяхното самочувствие като удари върху личните им качества. Целта е той самия да не се чувства по-долу и по-зле морално в присъствието на този човек. Чрез обидата да стъпи фигуративно на врата му, да го смачка и омаловажи, и да намали конкуренцията в негово лице за всички тези неща, за които подсъзнателно завижда.

В дъното на подобно поведение на вербален агресор, както казах по-рано са заучени неща в детството, примери давани в семейството от бащата и майката, бабата или дядото. Може да са го тормозели, може да са го лишавали от много важни неща, да са го критикували, да са изисквали прекалено много от него, да са били много несправедливи. В това има и съществена доза кармическо натрупване от минали животи.

Та в душата на този човек се е загнездила идеята за липсата. Той преценява, че му трябват най-различни неща от света, вижда ги в другите хора около него и не му дава мир на душата, че той не ги притежава и го избива на агресия, понеже смята, че това което няма трябва да го има на момента. Не му се работи да спестява пари в продължение на години, да си купи каквото му е нужно. Не му се учи да събере знания и сам да се издигне в социалната стълбица. Не го блазни да се развива духовно. Вместо това е по-лесно, да мразиш, да обиждаш, да обвиняваш хората за собствената си неудачност. Такъв човек е ранен вътрешно много дълбоко и подсъзнателно и нито има кой да му помогне, нито той има идея, че може и трябва сам да си помогне, като се излекува от вътрешната си тъмнина. 
И той е като едно неосъзнато бедствие, което минава между хората и ги опустошава с критиката си и с негативизма си.   
« Last Edit: декември 25, 2018, 06:09:14 pm by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3584
  • Gender: Male
Re:Отхвърляне, изоставяне и обида
« Reply #6 on: декември 26, 2018, 10:03:37 am »
Та този който обижда, ако преживее голямо духовно пречистване на вътрешната си тъмнина ще започне да подхожда към другите хора и към самия себе си по съвсем друг начин. Той ще знае, че ако все още съди и критикува другите, значи че има нещо в самия него, което не е наред и има нужда от допълнително изправяне и пречистване.
Той ще знае, че е по-добре да приемаш хората такива каквито са без да ги съдиш и критикуваш, така и те ще започнат да приемат другите по такъв начин. И веригата ще върви напред, доброто ще се предава един на друг и света ще се променя.
Себе си също не би посмял да подценява и по този начин да обижда. Ще вижда себе си като произведение на изкуството в процес на създаване, произведение, над което непрекъснато може да се работи. Като една красива картина на велик художник, която се рисува постоянно и нови елементи се добавят по нея и така тази картина се обогатява и се разширява всеки ден.   
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.