Author Topic: Дисекция на липсата(и нуждата)  (Read 243 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3665
  • Gender: Male
Дисекция на липсата(и нуждата)
« on: февруари 23, 2019, 08:17:58 am »
Как се преодолява липсата, когато е проявена в такава крайна степен във външния свят?

На първо място липса се чувства, когато вътрешно се изпитва, когато вътрешно усещаш, че ти липсва нещо. Духовната липса прераства и се проявява постепенно като материална липса. Който ми чете писаниците и следи редовно съобщенията от канализаторите вече знае, че духовната липса се изпитва, когато си правим илюзии за разделеност от Бога(и от Бога в самия себе си). Тоест това са всичките тези изцяло материално ориентирани човеци, които живеят в света като загубени деца опитвайки се да разчитат само на това, което наричат за себе си обективно познание, полагащо се върху опита на 5-те сетива.
Та това е дълбоката причина за всички създадени липси в света. Има и още една по-голяма причина липсата да съществува - като Божествен урок, да ни научи да ценим всички Божествени блага, да се научим на умереност, да не пилеем това което ни е поверено временно, да не живеем в излишества и в ненужни разходи.

Преодоляването на липсата започва първо с премахването на илюзията за отделеност от Твореца.
След това може да продължим с преценка какво ми е реално на мен нужно от външния свят, в какво количество, мога ли с по-малко, мога ли да направя така, че да ми е нужно по-малко да потребявам и по-малко да искам да имам.
Обръщане внимание на цялостно задоволяване на липсите във вътрешния свят с Божествени качества(любов, мъдрост, хармония, смиреност и т.н.), а не търсене на светски наслади, с които да затъпяваме духовните си нужди. За вътрешни качества можем да си позволим да искаме и да търсим с цялото си сърце и душа, за духовни качества не бива никога да спираме да търсим и да се развиваме.   

Хората, които успяват да насищат вътрешния си свят с изобилие, да посрещат подобаващо духовните си нужди, те могат да бъдат и безкрайно щедри външно. Този, който постоянно мисли, че няма това и онова, той как да бъде щедър? Някои от най-големите богаташи са и най-големите скръндзи в живота, защото на тях винаги нещо им липсва и им е липсвало, особено когато не са били такива богаташи. В тях се е изградило такова патологично ментално състояние, че няма достатъчно и това е като болест, защото дори като са заобградени с всякакви материални излишества продължават да мислят, че нещо им липсва. Единственото, което им липсва са възвисени вътрешни качества, които през цялото време компенсират с трупане на всякакви излишества.

То е ясно, че човек има нужда да задоволява елементарните си телесни нужди приоритетно, да се нахрани и да се наспи. Да има спокойствие и сигурност и да си почива добре. Човек има нужда и от работа - да се занимава винаги с нещо. Друга важна нужда е тази от общуване. Всички тези нужди ако може да ги опростим до възможен минимум ще си направим живота много по-лесен и по-приятен. И ще ни остава повече време да работим над духовните си нужди, които са много по-важни.
Ако всеки можеше да се рационализира по такъв начин липсата във външния свят просто ще изчезне. Никой няма да се стиска и да се запасява.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.