Author Topic: Вътрешните качества на Любовта  (Read 134 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3433
  • Gender: Male
Вътрешните качества на Любовта
« on: февруари 23, 2019, 08:25:13 am »
Смелост

Човек трябва да съумее да се освободи от всеки един страх включително и тези фундаментални страхове проектирани върху болката и нуждата на физическото тяло и свързани със загубата на своя земен физически живот. Това са много дълбоки подсъзнателни и силни страхове подхранвани от нашия ум, когато се замисляме над въпросите на съществуването и разбира се когато сме се наранили или сме заболели от нещо. Умът, който е отделен от цялото мисли за своето оцеляване. Като си болен, умът мисли как да оздравее, като те боли умът мисли как по-бързо да смекчи болката, когато ти се струва че умираш или че има такава възможност умът прави от мухата слон като почва да се страхува от собствената си проекция за смъртта.
Затова да си смел означава да си смел дори пред най-страшното, което може да се изпита. И това не е някаква безразсъдна спонтанна смелост, това е смелост изкована от дълбоко разбиране. При положение, че човек е осъзнал, че е Божествено същество с безкрайни възможности живеещо в сигурната прегръдка на своя Небесен Отец как може да се страхува от такива дреболии като страданията и мъченията на плътта и края на физическия живот. Когато има някакви страхове това показва, че човек още не е намерил силата на вярата. 
Смелостта е качество, което можем да проявим, когато горните страхове, които описах надават глава от небитието. Смелостта е суб-качество на безусловната любов. Страхът те спира, създава препятствия на пътя за свободното движение напред, блокира, смразява, свива, ограничава и унищожава. Смелостта позволява разумно да продължим да се движим напред, чрез нея си отваряме врати, премахваме барикади, освобождаваме вътрешния си потенциал да се реализира и да разцъфтява. Затова смелостта е качество на Любовта.

Търпение

Търпението като качество на Божествената Любов. В нашия тримерен свят, който сега претърпява промяна, вибрацията на цялата материя е относително забавена. Нещата както се казва стават бавно. От намерението за нещо до осъществяването му има времеви период и разстояние на определен ред от мисли, планирания, идеи, въодушевление и накрая конкретни последователни действия. Търпението като висше качество е това, което позволява да се мине през процеса на осъществяване по мирен и спокоен начин - балансирано, без бързане, без големи очаквания, с вяра в успеха, с мъдрост, с грижа към детайла и общо взето с майсторството на цялата душа. С каквото и да се занимаваме ние творим. Един стол да направиш, това е творение и от стол до стол може да има хиляди модификации. И този стол за да стане според намерението ни от първата идея до финалното творение това е отдаване на сърцето и душата. По същия начин и сътворяването на едно прекрасно вътрешно състояние в душата, това е велико творение, може би най-великото творение, което можем да сторим с човешкия си живот и това е процес, който се твори и се поддържа постоянно. Това е като огън, на който трябва да подхвърляш дръвца, за да го поддържаш жив. И за всичко това се изисква малко или повече да сме способни на търпение.

Мъдрост

Мъдростта като качество на Безусловната Любов. Душата има цялата възможна информация на разположение. Душата черпи информацията директно от Източника. За да стане тази информация Мъдрост трябва да се изпита лично в дадени условия. Душата изпраща части от себе си в най-различни светове да изпитва дадена информация и най-вече да изпита как дадена информация води винаги към Източника си - Безусловната Любов - нашия велик Отец Абсолют. Само чрез директен опит всяка информация може да се превърне в дълбока безкрайна мъдрост, стабилно закотвена в духовното сърце на душата.

Мълчание

Мълчанието - тишината, безмълвието, вътрешното спокойствие е още едно ценно качество на Божествената Любов. Думите съдържат смисъл в себе си. Като изричаме думи и съставляваме изречения с тях се опитваме да предаваме собствените си идеи на другите. Думата може да бъде перце, с което да погалиш нежно, но може да бъде и остър кинжал, с който да порежеш. Понякога без да знаем какво вършим или във вихъра на емоциите си казваме думи, които мислим че са перце, а те се оказват впоследствие кинжал. Думата или словото изговорено от Господа става реалност на мига. Представете си каква отговорност има Господ пред своето Творение и колко концентриран в израженията си трябва да бъде. Господ не може да си позволи нито една неправилна дума, защото с една дума може да разруши или промени цялото си творение. Господ когато говори, цялото Мироздание ликува, всяка Негова дума предизвиква просветление и безгранична любов в душите на тези, които слушат. Господ като говори, Неговата дума е закон и Господ говори малко и кратко и само при необходимост. С много малко, дори с една дума Господ може да ти разкаже много. И тук се връщаме обратно към същината на това писание. Ако не мога да кажа нищо добро или смислено, по-добре е да си замълча. Мълчанието наистина е злато. В мълчанието има и търпение. Мълчанието е Божествена Любов, защото като си замълчиш зло не можеш да сториш, не можеш да хвърляш кинжали към другия в невежеството си. 
Мълчанието значи, че трябва да си знаеш мястото и функцията, кога да говориш и кога да мълчиш, какво да кажеш и какво да спестиш, с кой да говориш, с кой да не говориш и т.н.

Изразяване

Като става въпрос за мълчанието, за езика, за думите и за предаването на идеи трябва да се поговори и за смисъла на всяка дума. Колко е важно, когато говорим и казваме каквото мислим да сме способни да предаваме смисъла на казаното възможно най-точно, така че да оставя колкото е възможно по-малко объркване в тези, които ни слушат/или четат/. То е ясно, че всеки човек сам еднолично интерпретира каквото попадне в мисловният му апарат и няма гаранция, че смисъла, който се опитваме да вложим в своите думи ще бъде предаден напълно точно. Една дума може за различните хора да съдържа различен смисъл, да подбужда различни мисловни асоциации и оттам и различни чувства. Ти може да влагаш в дадена дума нещо добро, но е напълно възможно някой чрез своята призма да вижда в нея не толкова добър смисъл.
Та затова е казано, че човек отговаря единствено за себе си - за своите чувства и мисли, и за своите постъпки. Защото на всеки е дадено достатъчно като възможности и дарби, за да може да изгради собствена преценка и собствено мнение за всичко. Друг е въпроса човек какво прави със себе си, дали успява да оползотворява огромния потенциал, който е заложен в него.
Та аз лично се стремя като пиша тук да пиша с най-обикновени думи, възможно най-кратко и опростено. Хем да не отегчавам, този който ще прочете, хем и да предам по-близко смисъла, който съм имал в предвид.

Любов и Мъдрост - връзка

Любов и Мъдрост(Светлина) винаги вървят заедно. Ако махнем едното в някаква степен и другото губи качества в някаква степен. Ако махнем едното изцяло другото не може да съществува. Любовта с малко знание е хаотични повърхностни желания. Това е като малко дете, което вижда света и протяга ръце да го сграбчи. Това малко дете без мъдрост само иска, то е като автомат и роб на своите емоции. И то страда, защото винаги когато Любов и Мъдрост са разделени идва страдание.
Мъдростта от своя страна с малко Любов не е никаква мъдрост повече, това е празна информация, логически заключения, които не водят до нищо съществено. Можеш да се учиш колкото си щеш, да навлизаш в дебрите на науката дълбоко и дълбоко, да си обясняваш материалните феномени в някаква степен, но това никога не може да ти даде пълен мир на душата, ако ти липсва Божествената Любов. Трагично е, но много големи учени стават атеисти, защото никога не са си позволили да допуснат, че най-съществената съставка на материята е Богът на Любовта.
Любовта без мъдрост е произволни желания, мъдростта без любов е знание без смисъл.
Докато са разделени любовта иска, но не знае как, а мъдростта си мисли, че може, но не разбира какво да иска.

Безпристрастност

Безпристрастността като върховно качество на безусловната Любов. Защо върховно качество ще речеш - защото да си напълно безпристрастен е присъщо на чистия вечен Дух. Безкрайния Творец е тотално безпристрастен, всички висши същества са тотално безпристрастни. Изниква един въпрос, какво значи тогава хем да обичаш, хем и да си безпристрастен, как се постига подобно нещо. Само чрез безусловната Любов се постига. Само ако обичаш всеки и всичко, само тогава можеш да си напълно безпристрастен. Като обичаш всеки човек не вземаш ничия страна, ти вземаш всяка страна предвид и най-малкия възможен детайл вземаш предвид. Не си затваряш очите за едно и да ги отваряш за друго. Като обичаш безусловно ти не можеш да имаш предпочитания, ти обичаш всеки наравно. Безпристрастността е върховната справедливост на Бога. Бог вижда всеки от нас такива каквито сме, в напълно чист и открит вид и затова само Бог може да бъде справедлив към нас. Ние можем напълно да разчитаме на Божествената безпристрастност и справедливост, защото тя е съвършеното мерило, съвършеното огледало, което ни показва кои сме, какво сме били, какво сме свършили в света, какво сме сътворили със самите себе си. Това е голяма и дълга тема, може много да пиша по нея и да правя още асоциации.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.