Author Topic: Астрална проекция(излизане от тялото) практика  (Read 96 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3384
  • Gender: Male
Не съм голям разбирач и майстор по този въпрос, но от известно време ми се отдава по точно определен начин да успявам съзнателно да излизам от тялото си и бих желал да споделя техниката, пък може да помогне на някой.

Един от симптомите на възнесението е събуждането рано, около 3-4 часа сутринта почти всеки ден. И това е много важно условие за изпълнението на следващата практика. Защото когато се събудиш по такова време след 5-6 часа сън само, не си се наспал напълно. И тогава хем си буден, хем и може да заспиш пак. Това представлява ключова предпоставка за евентуална астрална проекция. Ето какво правя аз като се събудя по това време. Ако си лежа в леглото буден евентуално ще заспя пак, но може да минат един-два часа до тогава. Хващам да чета някаква книга докато си лежа в леглото и след половин час почва да ми се доспива. Тогава оставям книгата, лягам по гръб, отпускам се напълно и влизам в медитация, което значи че не заспивам напълно. Но тази медитация е по-различна от медитациите в будно състояние. Чрез тази медитация влизам в погранично състояние между будност и сън и тогава ми се запазва само-съзнанието, тоест сънувам наяве, разбирам че се намирам в сън. Това все още не е излизане от тялото. Обикновено започва някакъв осъзнат сън, намираш се в някакво видение, правиш нещо там и разбираш, че в момента това е сън. Тогава може да запуснеш механизма за излизането, буквално като си помислиш, че може да стане в момента. Важно е да си свободен от очаквания, просто си отпуснат и наблюдаваш какво се случва. И в един момент ще усетиш как излизаш.
За мен всеки път е различно това, което става след като изляза. От няколко години ми се случва от време на време. Може да усещам че летя, че се нося из някакви незнайни или познати пространства. Веднъж имах компания, някой който усещах като мой водач и летяхме заедно. Първия път като ми се случи преди не знам колко години, тогава усетих и смазващата сънна парализа, която се установява, когато човек излиза от тялото си. Като ми се случва сега вече не усещам парализата, но все още усещам някакви неудобни или стягащи състояния в тялото си.
Първия път на излизане няма да го забравя, защото тогава се носех над физическото си тяло и усещах че то е долу в леглото, а това, което съм аз се рее над него. Това беше и потвърждение на всичките ми духовни търсения, че наистина не сме само тялото си и съзнанието ни може да живее извън него.   
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3384
  • Gender: Male
Според мен от излизане от тялото няма нужда. Не е кой знае какво, поне това, което аз съм изпитал. Няма какво толкова да се научи от това. Хубаво е да се случи на всеки поне веднъж, за да се убеди сам, че има живот отвъд физическото тяло.
Съществуват някои дребни опасности докато се излиза, особено да се видят и изпитат неприятни страшни неща. Понеже злите духове дебнат постоянно за всяка проявена слабост в човека и търсят всяка възможност да ни сплашат и да създават страшни за нас ситуации. В астралното поле много лесно се създават страшни неща и още по-лесно човек може да попадне в тях, ако не знае какво върши или просто няма достатъчно опит. Когато излизаш съзнателно от тялото ставаш уязвим за такива атаки. За ангелите, които ни пазят работата се усложнява, защото като излизаш съзнателно трябва да уважават твоя свободен избор, което ги възпира да се намесват и да те спасяват. За радост има създадени автоматични механизми в душата. Ако изпиташ нещо много страшно връзката се прекъсва, връщаш се обратно и се събуждаш в тялото си.   
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3384
  • Gender: Male
Искам да споделя, че ми се случи най-ясното и най-чистото досега излизане от тялото. Отново по подобен на описания по-горе начин, този път събуждането беше към 5 сутринта, с повторно лягане в леглото, без четене на книга, само потъване в медитативно състояние и бум. Този път без тежки усещания във физическото тяло. Спокойно излизане, издигане нагоре и понасяне из простора като летене с много бърза скорост. Яснотата беше великолепна, както никой друг път. Усещах, че имам тяло, като човешкото но много по-леко, с две ръце и два крака, с глава, с очи, всичко както си е. Очите ми бяха затворени, но въпреки това виждах около мен. Това ефирно тяло не го движех изобщо, защото ми се даваше да разбера, че ако го размърдам ще се върна обратно във физическото си тяло и ще се събудя. Все едно стоях изправен, с ръце прибрани към тялото и по този начин във вертикална позиция летях или по-скоро някой ми помагаше да летя и ме носеше в определена посока. Този някой не беше видим за мен, но усещах, че ме води или ме пренася. Минавах през някакъв град и през множество сгради с голяма скорост и ме спря на две места, на едното място дойде пощальон и ми даде писмо, което беше отворено и нямаше нищо в него, празен отворен плик. Зачудих се защо. В същото време отново бях понесен в друга посока, пак през много сгради и ме спря в една стая, там се виждаха две човешки фигури, които седяха на някакво легло. Отначало образите им не се различаваха ясно, но постепенно се изчистиха и видях отдавна починалата ми майка, която ми хвърли безизразен поглед, не знам дали ме видя или разпозна, но погледна в посоката, която усещах, че се намирах. След това другата фигура се обърна за миг към мен и видях нейната сестра(леля ми), която също е починала но по отскоро. Тя се усмихна много леко като погледна към мен. Също не разбрах дали ме видя. И двете жени изглеждаха млади, като в разцвета си, такива каквито съм ги виждал само на снимки. Видях ги и толкоз. Нито здрасти, нито някакви приказки. Излетях и изчезнах от това място. През цялото време останах напълно невъзмутим и същевременно благодарен, че този, който ме водеше ми показа това видение. Отново летях и вътрешно знаех, че приключението е свършило. Мръднах си пръстите на ръката и се събудих мигновено във физическото си тяло.
Като си помисля за това летене, не знам дали може да се категоризира изобщо като летене. По-скоро беше предвижване, но толкова бързо и безпрепятствено, въпреки че виждах сградите на града как минаваха през мен, но минаваха без каквото и да е съпротивление. И пристигането до дадената точка става толкова плавно, въпреки че се усеща като моментално скоростно появяване след много дълго прекосяване на огромни разстояния. Усещането накрая беше като неописуема грация и лекота.       
« Last Edit: май 11, 2019, 12:08:02 pm by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.