Author Topic: Астрална проекция(излизане от тялото) практика  (Read 37 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3345
  • Gender: Male
Не съм голям разбирач и майстор по този въпрос, но от известно време ми се отдава по точно определен начин да успявам съзнателно да излизам от тялото си и бих желал да споделя техниката, пък може да помогне на някой.

Един от симптомите на възнесението е събуждането рано, около 3-4 часа сутринта почти всеки ден. И това е много важно условие за изпълнението на следващата практика. Защото когато се събудиш по такова време след 5-6 часа сън само, не си се наспал напълно. И тогава хем си буден, хем и може да заспиш пак. Това представлява ключова предпоставка за евентуална астрална проекция. Ето какво правя аз като се събудя по това време. Ако си лежа в леглото буден евентуално ще заспя пак, но може да минат един-два часа до тогава. Хващам да чета някаква книга докато си лежа в леглото и след половин час почва да ми се доспива. Тогава оставям книгата, лягам по гръб, отпускам се напълно и влизам в медитация, което значи че не заспивам напълно. Но тази медитация е по-различна от медитациите в будно състояние. Чрез тази медитация влизам в погранично състояние между будност и сън и тогава ми се запазва само-съзнанието, тоест сънувам наяве, разбирам че се намирам в сън. Това все още не е излизане от тялото. Обикновено започва някакъв осъзнат сън, намираш се в някакво видение, правиш нещо там и разбираш, че в момента това е сън. Тогава може да запуснеш механизма за излизането, буквално като си помислиш, че може да стане в момента. Важно е да си свободен от очаквания, просто си отпуснат и наблюдаваш какво се случва. И в един момент ще усетиш как излизаш.
За мен всеки път е различно това, което става след като изляза. От няколко години ми се случва от време на време. Може да усещам че летя, че се нося из някакви незнайни или познати пространства. Веднъж имах компания, някой който усещах като мой водач и летяхме заедно. Първия път като ми се случи преди не знам колко години, тогава усетих и смазващата сънна парализа, която се установява, когато човек излиза от тялото си. Като ми се случва сега вече не усещам парализата, но все още усещам някакви неудобни или стягащи състояния в тялото си.
Първия път на излизане няма да го забравя, защото тогава се носех над физическото си тяло и усещах че то е долу в леглото, а това, което съм аз се рее над него. Това беше и потвърждение на всичките ми духовни търсения, че наистина не сме само тялото си и съзнанието ни може да живее извън него.   
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3345
  • Gender: Male
Според мен от излизане от тялото няма нужда. Не е кой знае какво, поне това, което аз съм изпитал. Няма какво толкова да се научи от това. Хубаво е да се случи на всеки поне веднъж, за да се убеди сам, че има живот отвъд физическото тяло.
Съществуват някои дребни опасности докато се излиза, особено да се видят и изпитат неприятни страшни неща. Понеже злите духове дебнат постоянно за всяка проявена слабост в човека и търсят всяка възможност да ни сплашат и да създават страшни за нас ситуации. В астралното поле много лесно се създават страшни неща и още по-лесно човек може да попадне в тях, ако не знае какво върши или просто няма достатъчно опит. Когато излизаш съзнателно от тялото ставаш уязвим за такива атаки. За ангелите, които ни пазят работата се усложнява, защото като излизаш съзнателно трябва да уважават твоя свободен избор, което ги възпира да се намесват и да те спасяват. За радост има създадени автоматични механизми в душата. Ако изпиташ нещо много страшно връзката се прекъсва, връщаш се обратно и се събуждаш в тялото си.   
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.