Author Topic: Триединството - Дух, Отец и Син  (Read 14 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3486
  • Gender: Male
Триединството - Дух, Отец и Син
« on: август 13, 2019, 06:03:01 pm »
Духа е всичко, което е, самия чист живот, едно съзнание, една цялост, най-чистата "искра", която съществува, отвъд всичко сътворено.
 
Отеца е Безкрайния Творец. Една част от Духа, която е предназначена да създаде цялото творение, да разгърне всичките възможни потенциали, да направи вселени, галактики, слънца, планети, души и да поддържа цялото творение чрез Безкрайната Си Любов и Мъдрост.

Синът(да не се докачат жените, защото това е условно понятие, което няма нищо общо с мъжкия пол) е безкрайна точка на Божествена светлина, която съдържа същите потенциали като при Отеца, но без тези потенциали да са проявени. Безкрайна точка на съзнателност или на внимание, това е едно и също нещо. Тази точка е едно, но чрез собствено изключително сложно програмиране може да се фрагментира на огромно множество копия, които да бъдат обусловени да служат за определени изследователски цели. Тези фрагментации на Сина сме всички ние, божествените души, огромно множество от най-различни идентификации в различна степен на гмуркане в най-различни илюзорни представи. Синът сега е популярно да се нарича Христос, Христова съзнателност, или еднополярност, както идва тази дума от чанелингите на Отец Абсолют чрез Марта. Синът са всичките същества в най-различна степен на въплътеност, които обитават цялото многомерно Божествено мироздание.
Синът се е обособил, за да изследва, да изпита отблизо и директно, да се нарадва и да възлюби благодатно от най-различна гледна точка цялото Мироздание на нашия Отец.

Синът забелязва чрез своя безкраен всевиждащ взор дадено място, дадена планета, която е съзряла да стане утроба на многообразието на даден живот и Той чрез своята Божествена съзнателност се слива с утробата на тази планета и така живота се появява от най-малкото до най-голямото по правилата и Волята на Бога и по правилата на целесъобразността. Живота почва да трепти и кипи, бульона от атоми почва да оформя съединения, елементи, природни сили. Те от своя страна в своя танц на взаимодействие почват да обединяват микроскопичните съединения в още по-сложни форми, които продължават да се развиват и на един етап получават собствено програмиране и става едно постоянно надграждане и развитие от линейна гледна точка. Така се появяват всички познати първоначални форми на живот. На тази планета това са познатите ни минерален, растителен и животински свят в първоначален стадий. Когато света стане подходящ да поддържа най-сложната форма на живот, Синът запуска импулсите към галактическите същества, които вече имат опит в тази сфера, те идват на тази планета и почват да създават прототипи на всичко, което би могло да живее в дадените условия. И така заедно с цялото природно разнообразие се пораждат прототипите на човешкото същество. Тези прототипи се оставят в средата да еволюират милиони години. И когато се усъвършенстват достатъчно се избират най-успешните от тях и те стават хостове за Божествените души.   

Когато Синът почне да се въплъщава в многомерността чрез своите фрагментации Той си запазва една част в най-високите измерения и създава от нея същества на Светлината, тези, които наричаме ангели и архангели. Те са предпазната мярка срещу ефектите на самозабравата. Синът ги програмира винаги да се грижат за правилното протичане на заплануваните въплъщения. Като мине даден срок те се задействат чрез вградените в същността си механизми и работата им е да спомогнат фрагментациите на Сина да почнат да си спомнят за истинската си същност, да се само-осъзнават и да започнат да се връщат обратно към центъра на своята безкрайна абсолютна точка. Това връщане са възнесенията чрез преконфигуриране на точката на внимание от дадена индивидуалност към по-широка перспектива. При пълното връщане обратно в Сина перспективата става универсална и погледа става 100% обективен. 

Към момента една част от фрагментациите на Сина на тази планета са готови с изследването на дуалността. Спускането им в най-голямата крайност приключва. Чрез възнесението ние ще се издигнем на следващи нива, кой докъдето е готов в осъзнаването си.
Както казах по-горе има само едно същество, една супер душа. Тази душа е всеки човек(не знам дали рептилоидите и техните създатели влизат в тази душа, най-вероятно принадлежат към друга душа и друг Творец), това е огромна душа, всеобхватна. Тя набира опит чрез всяка своя фрагментация и става мъдра, безкрайно блага и способна на изключително творчество като нашия любим Отец/Майка.
Всеки от нас е тази велика душа. Няма разделение в горните измерения. Разделението е илюзия. Всичко е едно. Мъдростта и могъществото на тази душа идват чрез обединението на опита на всичките й части и чрез пълното съблюдаване на волята на Отеца.

Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.