Author Topic: Тайната на вечния живот  (Read 99 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3384
  • Gender: Male
Тайната на вечния живот
« on: април 06, 2019, 09:17:24 am »
Отговора е даван не веднъж и от най-разни хора по най-различни начини. Тайната на вечния живот се корени в желанието за развитие на духа вътре в нас. Докато поддържаме огъня и импулса за творение на духа, което може да се каже с много подобни думи и изрази, живота не може да спре дори и в 3Д формата, за която имаме "неопровержими" свидетелства че остарява и умира.
Докато поддържаме желанието за живот, което е същото като да се поддържа желание за развитие и живота продължава. Човек не трябва да се спира, не трябва да се изморява вътрешно, не трябва да си казва, че вече е научил всичко. Това засяга тези по-духовните хора дето търсят духа и истината и докато са млади и имат повече енергия търсенето е силно и пламенно. Но с навъртяване на годинки в километража стават по-инертни, казват си, че повече няма развитие, няма накъде да се ходи и няма какво повече да се прави и така се спират сами и прекъсват потока на живота си. Така тръгват болести, така напредва старостта, така тъмнината се прокрадва и настанява трайно в тънките тела на душите ни. 
Както е казал мъдрия народ "Залудо работи, залудо не стой!". И след всяка (духовна)работа трябва почивка и след всяка почивка трябва работата да продължава и докато този цикъл не ни смущава живота в текущата форма не може да се прекъсне.

Хората, които успяват да удължат живота на физическата форма са извън социалното програмиране и извън социалните рамки.
Човекът е роден и човекът умира, това е факт, но кога ще стане второто е друг въпрос. Аз Съм Присъствието е неродено и неумиращо. Душата има стотици, дори хиляди прераждания, но самата душа никога не е раждана. Душата е прозводна на Великия Дух. Тя е модификация на Божествения Дух.
Социалното програмиране, това което мнозинството е приело като вярване и го прилага води до сравнително кратък физически живот предхождан от болести, стареене, загуба на вътрешна сила, трупане на тъмнина и ликвидация на тримерната форма на живот. Вярванията на човека го елиминират бавно и постепенно от тримерната реалност.
Аз Съм Присъствието, което е неродено и неумиращо не приема социалното програмиране и живее в тримерната си форма по други вярвания и програмирания. Затова неговата въплътена 3Д форма не старее и не умира.
Аз Съм извън времето и пространството, вътрешно те не ме засягат. Вътрешния ми свят е безвремието и необятността. Аз Съм няма рождена дата и не отбелязва рождения си ден, не отдава значение на лични чествания. Когато другите около него се опитват да насаждат тримерни вярвания Аз Съм вътрешно продължава да държи на собствените си вярвания. Външно се показва мирен и снизходителен към вярванията на останалите. Външно Аз Съм може да се каже, че се преструва, за да не изпъква, да не се набива на очи, да не изглежда с нещо по-специален. Вътрешно обаче Аз Съм знае кой е и това не подлежи на дискусия, дори на споменаване.

Вечния живот не е цел, той е следствие от едно трайно вътрешно състояние на съвършен мир - любов и светлина. Аз Съм Присъствие не се стреми към придобиване на вечен живот, то вече е вечния живот. Физическата форма е средство за постигане на цели. Докато има полза от физическата форма Аз Съм Присъствие я задържа жива и функционална. Използва я, за да се заземява, да носи Любовта и Светлината на Земята.
Човек, който се стреми към вечен живот за лични цели не може да го постигне, защото това е егото, което има стремежа. А егото е есенция на разделението, то се изключва от Единството и по този начин се изключва от потока на Божествения Дух, чрез който се излива енергията към физическата форма и я поддържа жива и здрава безгранично.

Вечен живот в условията на дуалността е нещо много трудно постижимо и безсмислено преди всичко. Кой просветлен индивид би желал да продължава да живее в условия на тъмнина сред чужди нему души. Та това е реалността. На мен лично такъв вечен, даже много дълъг живот не ми е нужен. Нямам какво да правя тук дълго време. Това място не е за мен, тук съм само да свърша дадена работа и като сметна, че съм я свършил няма какво да се заседявам на това място повече.
Темата беше свързана с това, че вечния живот в 3Д формата е възможен, но практически по мое мнение е ненужен. За его човеците вечния живот е чуден блян, някои по-заможни от тях биха дали всичко най-скъпо да го постигнат, но иронията е, че това е невъзможно докато са мотивирани изцяло от егоизъм.

Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.