Author Topic: За духовната гордост  (Read 106 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3433
  • Gender: Male
За духовната гордост
« on: април 06, 2019, 09:23:09 am »
По въпроса за духовната гордост и за всяка една гордост, както и друг път съм казвал, по-голяма глупост от това няма.
Всеки е равен с всеки пред Бог и това е съвършен факт. Всеки, който не желае да изпада в горделивост каквато и да е трябва да умее да се се поставя на мястото на всеки, да може да контактува с всеки без задръжки и каквито и да е предразсъдъци, да взема под внимание всеки един друг, неговото положение, състояние, нуждите му, мислите му, чувствата му. Трябва да можеш да се снижиш и да се преклониш пред всеки един човек и да видиш частицата Божествен Дух вътре в него и да изразиш почит към Бога намиращ се в абсолютно всеки един човек. Това е изходът от капана на горделивостта. И този капан е много голям и много страшен и води до голямо падение.
Някои може да запита имаме ли право да се гордеем примерно, че сме българи. Според мен нямаме такова право. Нямаме право да придаваме по-голямо значение на себе си като на народ, да се изтъкваме пред останалите, да казваме ето това ние имаме, ето това са нашите предимства пред този или друг народ. Това добавя още към нелеката ни национална карма.
Гордостта има толкова много пипала и в основата й стоят разделението, страха, невежеството и илюзията като цяло.

Пречупено чрез перспективата на индивида, който е решил, че е готов да учи другите за Духа.
Такива индивиди, които стават проводници на Истината и почват да я предават на нуждаещите се трябва винаги да знаят кои са и да не губят тази представа за себе си никога при никакви случаи и обстоятелства. Да знаеш кой си е да знаеш, че ти не си нещо повече от тези, на които предаваш Словото. Ти в момента може да знаеш повече, но това не значи че си нещо повече, че си по-важен, че имаш някакви предимства пред другите. Учителя е толкова важен, колкото и Ученика. Ученика някога става Учител, а Учителя става Ученик. Никога не трябва да се забравя това. Този който се поставя нависоко със сигурност пада долу, а този който е поставен долу със сигурност отива горе. И никой, нито Учителя, нито Ученика има заслуга. Учителя и Ученика са служители на Бога. Само в Бог е заслугата, само в Бог е Истината и Пътя и Живота. Учителя е просто един смирен служител, който е нужен на Ученика, за да се разкрие Божествената искра в него.

Сега през перспективата на ученика приемащ словото на учителя си. При положение, че учителя действително предава информация за Духа, а не служи на тъмната страна.
Ученика също трябва да е смирен и да слуша внимателно информацията, която му се дава. Да не си мисли, че знае повече, че е дошъл само да грабне каквото му липсва и което му е угодно и после да се изпари. Ученика трябва да е благодарен за словото на учителя си, че му се отварят очите сега, защото този който играе учителя е дошъл и споделя каквото знае свободно за благото му. Ученика не бива да си позволява волности: да идолизира учителя си, да го хвали/ласкае, да го поставя на по-високо място, да му угажда, да фамилиарничи, да изкушава. Едно благодаря е достатъчно. За истинския Учител най-голямата награда е да види как Словото покарва в душите на неговите ученици.
Ученика попива информацията, прилага я в ежедневието си и става самия той учител за другите около него. Така Словото се разпространява и доброто пребъдва в душите.

Учителя и ученикът трябва да не забравят, че всичко идва от Бога. Няма едно нещичко, което да идва от нещо друго. Ние сме само едни посредници на Неговата благодат на този етап. В Бог е величието, истината, славата, причината, заслугата и наградата. Ако Бог благоволи ще ни се даде, защото Той знае най-добре кое е най-доброто за всеки един от нас във всеки един момент. Трябва да си представим в момента колко велик е Бог, какви възможности има, колко е пространен Неговия взор, колко обширно е Неговото наблюдение, колко съвършена е Неговата преценка и колко е точна Неговата справедливост. Бог е примера, единственият пример за съвършенството към което трябва да се стремят душите в напредъка си.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.