Author Topic: Разяснение за заслугите и за безкористността  (Read 224 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3637
  • Gender: Male
Ученият, който цял живот се е занимавал да овладее дадена наука, да направи дадено откритие, с което впоследствие подобрява живота на цялото човечество има ли лична заслуга за това? От гледна точка на разделението и егото ученият ще мисли, че заслугата е изцяло негова, че е постигнал всичко сам, с много труд, с много упоритост, с преодоляване на невъзможни почти обстоятелства и от тази гледна точка той за себе си ще смята, че има право. Това е учен, който не вярва в Бог, а вярва в материализма.
Родителите, които отглеждат едно дете имат ли заслуга за това, че то израства в пълноценен, млад, независим човек готов да се влее в обществото? Ако не вярват в Бога или ако имат объркана представа за вярата в Бога, каквато е представата за вярата в Бога в нейната масовост, то тези хора ще считат, че имат огромна заслуга за отглеждането на детето и съответно ще очакват и някаква отплата от страна на детето към тях.
Нито учения, сътворил откритието, нито родителите отгледали детето си имат право на заслуги. Защото всичко, абсолютно всичко е взаимно. Ако има някакви заслуги, те са от взаимните усилия на много същества - видими и невидими. И зад всичко това стои благостта на Бога. Без Любовта на Бог абсолютно нищо не би било възможно. Нито аз, нито ти, нито учения, нито родителя, нито детето биха били възможни. Откъде идва идеята на учения за откритието - от висшия разум. Учения чрез отдадеността му в науката е станал приемник на висшия разум, който му е дал идеята за откритието. Откъде идва храната, откъде идват плодовете, пшеницата, откъде идва въздуха, слънчевите лъчи, кой е създал водата, кой прави възможно да можем да вървим по земята, кой е измислил човешкото тяло. Какво правят родителите, те са канализатори на родителското изкуство така да се каже, те са изпълнители и служители на Бога. Те избират да приютят при себе си една Божествена душа, да и помогнат да стане пълноправен и независим човек. Не правим ли всички нещо такова.
Има ли нужда да продължавам, за да стане ясна идеята на Кой дължим всичко и право ли е да си приписваме заслуги за каквото и да е.

Светлинните работници никога не са били признавани в обществото досега. Някои са били дори измъчвани и убивани публично през отминалите векове. Същото непризнание го е имало с повечето хора на голямото светло изкуство - писатели, музиканти, художници, артисти. Повечето са живели трудно, едва свързвайки двата края и самотно, изоставени от всички, така е приключвало земното им битие. Славата и признанието в повечето случаи е идвала послесмъртно.
Изводът е, че ако човек може да си го позволи трябва да върши просветителската работата напълно безкористно. Доброто, което се върши безкористно се трупа като положителна карма в каузалното тяло на душата. Това, което в този свят не се заплаща в другия свят се отплаща многократно. Светлинните работници, които помагат за проявяването на 5-тото измерение не трябва да очакват никакви благодарности и признание от обществото и да продължават да вършат работата си въпреки всичко, защото всеки преди да е дошъл във въплъщение е дал обещание, не на кой да е, а на самия Господ Бог, че ще изпълни мисията си.

Сега времената са малко по-цивилизовани в голяма част от страните по този свят. Най-лошото, което може да се случи на светлинния работник, който се афишира публично е да бъде изключен от кръга на своите приятели и познати, да си загуби работата и да бъде смятан за луд и странен. Но общо взето в днешно време, особено в България на никой не пука кой какъв е, стига да не бъркаш в нечия касичка и да не засягаш и застрашаваш нечие велико его.

Светлинния работник, който се афишира публично и го прави за пари и слава, от скука, от някаква нужда, примерно от общуване с други хора, от събиране на нов кръг приятели и групи, не е никакъв светлинен работник.

Този който е станал публична личност и се опитва да промотира Великия Дух се намира в сложна позиция, ако все още в него е останало его. Ако егото го няма е по-просто. Ще си вършиш работата и няма да се отклоняваш от никакви препятствия, защото само егото може да ни отклонява от пътя.

Най-доброто според мен е, когато правиш светлата си работа тайно, така че само Бог да знае какво вършиш и тези, които търсят истински Любовта и Светлината. Който търси, той намира. Споделената Светлина винаги намира тези, които я търсят.
Как се върши тайно светлата работа? Мислено, чрез ума и чувствата. Като се правят проекции на Любов и Светлина за света и за хората в него. Всеки може да върши това и не е необходимо другите да знаят какво правиш. Резултатите пак ще са налице, без опасност да се пада във всевъзможни капани на собствено или чуждо его.

Като правиш тайно проекции на Любов и Светлина за света и хората в него не се нарушава закона на свободната воля. Така че, колкото повече и по-изкусни са тези проекции толкова по-силно влияние ще имат те, но без да се нарушава свободния избор. Тези проекции ще стоят в ефира и ще чакат човек да ги избере измежду многото други варианти. Колкото по-наситени са такива проекции на Любов и Светлина, толкова избора ще бъде все по-тесен измежду други възможни варианти. Има и още нещо, този свободен избор за какво си мислите, че изобщо го имаме - за да се учим, но на какво? Да бъдем Любов и Светлина. Затова когато ефира се изпълни с тези енергии излъчвани от множество хора, този свободен избор с всякакви варианти няма бъде нужен повече в този смисъл, че всички ще избират с желание, разбиране и лекота пътя на Любовта и Светлината.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.