Author Topic: Лично творчество-поезия  (Read 72912 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #150 on: април 15, 2007, 10:54:17 pm »
Щастлива

И тази вечер ще ти пея,
на люлка от звезди ще грея,
омайна, влюбена, красива,
ще ме направиш ли щастлива?
Във мен се потопи до болка,
обичам те, о, сладка болка,
недоизпита чаша вино,
нежна душа, сърце ранимо!

Вземи ме със себе си, птицо красива!

Вземи ме със себе си, птицо красива,
не мога, не съм като теб талантлива,
с крила тъй изкусни аз да летя,
така че на никой да не вредя!
Тежат ми годините вече и прах,
покрива мечтите ми, и чужди грях,
изкупваме всички тук на земята,
щастливи ще бъдем ли в небесата?
Къде ли е раят, кажи ми сега,
тъй много искам с теб да летя,
но някой отряза мойте крила,
вземи ме със твоите да полетя!

Оптимистично

Стига с тез сълзи,
че и мен боли,
да гледам как хабиш се!
Стегни се! Разбери!
Този грешен свят,
не можеш да оправиш,
болката във миналото,
трябва да оставиш!
Здравето пести си,
твърд човек бъди,
във ръце вземи се
и напред върви!
Назад не се обръщай,
на злото не отвръщай,
следвай си мечтите
и пътя на дедите!

Кой ще ги спре?

Усетила промяната на вятъра
в живота мой правя завой
и никога не съм пресмятала,
кой колко би ми дал, и кой е свой!
Но днес живота тъй се промени,
добрите станаха най зли,
от грижата за хляба или що
и аз се питам днес защо?!
С какво ли да помогна аз не зная,
не мога да търпя и хич не трая,
да гледам как се лицемери,
с нахалство как се гонят цели!
Как кротките, наглед послушни,
се правят на великодушни,
добрички, сладички и мили!
Кой ще ги спре? Аз нямам сили!

« Last Edit: май 09, 2007, 04:24:28 pm by sekirata »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #151 on: май 09, 2007, 04:26:16 pm »
Сама с морето

Самотна, приказна, красива,
омайна и чаровна, мила,
сама стоеше тя на кея,
там чакаше с надежда нея!
И вятърът и брулеше лицето,
а във гърдите плачеше сърцето,
изричаха устите думи странни,
очите търсеха и спираха се жадни,
поглъщаха водата и морето
отнело и най скъпото -детето!
А в нея глуха, няма тишина,
не чуваше на чайка писъка,
която вест  и носеше добра,
от милата и свидна дъщеря -
"Добре съм мила мамо, не плачи,
за мен се грижат моите сестри
русалки, морски кончета добри,
делфин ме пази от акули зли!
Иди във къщи, прибери се, мамо,
за тебе ще се моля само!


Бог ще победи!

Гледаш кротко,
а във теб ръмжат
сто дявола рогати!
Не те разбирам!
Не разбирам
хора като теб чудати.
Добре изглеждаш,
на човек приличаш,
а с твоите постъпки
човешкото отричаш.
Устата ми горчиви
истини разказва,
сърцето ми открито
чувствата показва.
Не вярвам на лъжи!
Вътре в мен боли!
Истината е една,
тя е в Божията уста!



Докосни ме!

Преливай в мене сладост и нега!
Обичай ме, люби ме,
аз съм твоята мечта -
жена, напъпила лоза!
Във люлка звездна ме люлей,
с луната лунна песен пей,
която да пропие във душата,
да ме обгърне цялата в позлата
и да се слея с теб във вечността,
да се топя във страст и красота!
Полей очите ми с сълзи
от теб изплакани, боли!
Душата се раздира, стене
и знае, че дошло е време
във грях със теб да потопи,
любов, желания, мечти!
 
 :smitten:
« Last Edit: август 23, 2007, 04:52:42 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #152 on: май 09, 2007, 04:29:27 pm »
 Любов

До тебе ще приседна бяла,
като във приказка познала,
красотата, любовта
на твоята добра душа!
Ще слушам думите звънливи,
ще галя форми причудливи
на твоето прекрасно тяло,
за мен тъй страстно закопняло.
Мъжественост и сила, блясък
плени ме в тебе и със крясък
към теб се втурвам полудяла,
за тебе страстно закопняла!
И пия жадна, прималяла,
засищам глад и с радост цяла
във теб се вглеждам и намирам,
сродна душа, любов! Разбирам,
че моята съдба си ти,
със мен бъди и остани,
любов красива и чудесна,
прекрасна, истинска, небесна!


 Танц

Танцуват с мен сто самодиви
и с танца теб сме запленили,
сърцето ти, душата твоя!
Откраднахме мига, покоя
на спомени и чувства страстни
и помисли добри, прекрасни
от твоята душа красива,
със огън и със жар пленила
умът и крехкото ми тяло,
което в теб любов видяло
тресе се , стене и се моли,
и разсъблича чувства голи!
   
 
Животе мой!

Лош ден ме връхлита
и паяк в свойта мрежа ме оплита!
Запявам с глас!
О, песен, ти си радост!
Дай ми сили, младост!
Смехът във мене да порасне,
не искам да угасне
последната искра любов!
Животе мой!
Роб съм твой!
Не бъди със мен суров,
дай ми вяра и любов!


 Във свят фалшив...

Погребах миналите срещи!
Погребах чувствата горещи!
Погребах любовта голяма!
Честта гола ми остана!
Раните ми кой ще изцери?
Пожарът в мене кой ще потуши?
Не мога да заплача!
Очаквам здрача...
на живота мой.
Не си мой!
И никога не си бил.
Всичко е било измама!
Въобразявах си,
че е любов голяма!
Лъгах себе си!
Живях с илюзии във свят фалшив,
изпих поредния си хап горчив!


Запей ми

Слънчице свали ми,
сгрей ме и стопли ме!
Искам с мен да грееш,
душата ми да сгрееш!
Искам да ми пееш
песничка позната,
песен за душата,
нежна и красива,
весела, звънлива!
С тебе ще запея,
тъй както умея.
Слънце ще обгърнем,
света ще прегърнем,
весели, красиви,
доволни и щастливи!


Сбъркан

Нашата леля Гинка
нощес била саминка,
гледала Луната
и плакала горката,
за Фильо баш мъжа
на нейната душа!
Но той хабер си нямал,
там някъде задрямал
със  чуждата жена
в леглото и  така,
че даже е забравил
как Гинка е оставил
самичка във нощта
със бледата Луна!
А слънцето изгряло
и му се присмяло,
че пътят бил объркал,
жена си с чужда булка сбъркал!


 Пълзял, пълзял....
         
Не съм на охлюва другар,
но знам, че дълго той пълзял,
докато стигнал до върха,
където птица не една
със сила го е покорила!
Охлювът имал закрила!
Нали пълзящо е животно,
минава даже за имотно,
къща на гърба си носи
и за друга пълзи, проси!
Тез красиви, силни птици,
орли, соколи и орлици,
висините нека порят,
но със охлюв да не спорят,
че са нужни и крила,
ум, разсъдък, и дела
върхове да покориш,
а не просто да пълзиш!

  :)

daniTA

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #153 on: май 10, 2007, 10:39:04 pm »
това е от мен:


ОТКРОВЕНИЕ

Аз съм вятъра, бурята,
Минаващият ураган,
Лекият полъх
Разбъркващ косите ти.

Аз съм гъстата гора,
свежата трева,
плахото нежно цвете
усмихващо се на слънцето.

Аз съм капката вода
От живата река.
Дълбока, буйна, тиха,
Непрекъснато променяща се.

Аз съм тъгата, радостта,
Мъката и любовта,
Денят и нощта.
Едно многоизмерно творение.

« Last Edit: май 29, 2007, 11:11:14 am by daniTA »

daniTA

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #154 on: май 29, 2007, 06:26:26 pm »

И това:  :)

СВОБОДА

Искам да съм птицата в небето,
разперила крила,
усещаща свободата,
не мислеща, не страхуваща се от идващия ден.
Живееща на мига.
Пиеща от извора на свободата.

Искам да съм великият магьосник, мъдрият старец,
можещ да сътвори всичко, което пожелае,
дори и птицата летяща във небето.

Искам да съм живота, светлината, любовта...
сътворили мъдрият старец,
 магьосника, птицата, Вселената...

Но най-вече искам да почувствам,
да усетя и осъзная,
че всъщност,
Аз съм всичко това.



voivoda

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #155 on: май 30, 2007, 01:48:35 pm »
Спорта на Вой Вода Та

Вчера одих у гората
и ветрилските била
изкриви ми се сурата
чех да пукна за вода.

Днеска па че одим тама
оти много ми се оди.
Да ви кажем неам срама
и сам силен по природи.

Са си мислат некой ора
тойо май не е добре.
Трчи там у гъста гора
куту некакво прасе.

Яс па слушам дебелаци,
некви виши гласове:
"Ще отидем на Каваци,
ще си пийнеме добре"

Па одете прав ви пат,
нальокайте се добре.
После некой ми реват
пораснало им дупе.

Яс ке одим у гората,
ке потичам па со кеф.
А па ти си льокай бата,
да приличаш на кенеф.

voivoda

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #156 on: май 31, 2007, 01:14:46 pm »
Крива нива  :uglystupid2:

Кой къде отива
и защо го прави,
в тази крива нива
пълна с разни нрави.

Просветление иска
всеки на коляно,
с менгеменце стиска
Димчо Дебелянов.

"Искам безсмъртие
и пътища просветлени
и ватенка топла за зимния ден
и нека остане тука на веки
проумяното от мен."

Времето отива
в огъня горещ
тази крива нива
стана като пещ.

« Last Edit: май 31, 2007, 01:16:23 pm by voivoda »

voivoda

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #157 on: юни 05, 2007, 10:46:33 am »
Объркана думичка (посветено на всички убедени в правотата си)

Един ден една дума
на бял свят се появила.
Взела да тегли локума
колко се е просветила

Всички ахнали по нея.
"Колко светла е и ярка!"
Силна като горска фея.
На просветлението е арка.

Думата се възгордяла.
Яхнала омайна власт .
И започнала раздяла
с просветления и глас.

Един ден един разбрал.
Преглътнал хубаво и смлял.
Друг пък друго разбрал.
Преглътнал хубаво и смлял.

Думичката не разбрала,
кармата и в таз игра.
Дразненето си разляла,
потиснато в една торба

Двойния си смисъл,
тя не проумяла.
Ценния си смисъл?
Бе го разболяла.

Един ден една думичка,
в едно ъгълче се свила.
Взела малка гумичка
и се самоизтрила.

voivoda

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #158 on: юни 27, 2007, 10:44:39 am »
Просто

Прост ли е човека,
който пише просто?
Гост ли е човека,
който влиза вкъщи?

Пак си пише просто,
или просто пише.
Пише си той вместо
да се взима више.

Има мисъл дума
има дума мисъл,
бърше и със гума,
сменя своя смисъл.

Прост ли е човека,
който пише просто?
Гост ли е човека,
който влиза вкъщи?

daniTA

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #159 on: юни 29, 2007, 07:04:51 pm »
БЕЗ ОЧИ

В тишината, със затворени очи,
на пътешествие поемам
към други светлини.
Тихо пристъпвам...на пръсти почти.
Търсеща се в безкрайната шир.

Живот  потънал в забрава
се разкрива пред мен.
И птицата възпява
всеки божи ден.

Радостно трепти вселенската игра...
Лети в ясното небе,
плува в синьото море
и открива нови светове...



Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #160 on: юни 30, 2007, 04:15:57 am »
Teзи мои стихове са подходящи и за темата "искам" във форума

МЕЧТА

Аз искам да съм крава тревопасна,
блажено дъвчеща трева.
За мен картинката е ясна -
ще дрискам купища лайна.

Но от лайната миризливи,
цветенце малко ще расте,
и пеперудите игриви
ще кацат върху него те.

Вземи цветчето, закичи го
на твойто хубаво лице,
че то е толкова красиво,
усмивка сладка ще ти донесе.

Вдъхни със ноздрите блаженно
прекрасният му аромат,
признай заслугата ми ценна,
от моя шоколад.


Друга мечта

Аз искам да съм нощна птица,
зловещо бухаща в нощта,
а ти да бъдеш нежната девица,
копнееща за любовта.

Страхът от мене страстите да пали
в съзнанието жадно за любов.
Да мислиш как мъжът ще те погали,
дочул и той зловещият ми зов.

И там до призрачните сенки,
родени от кървава луна,
целувки нежни, бурни сценки,
ще сливат вашите тела.

Когато слънцето изгрее
и стане хубав слънчев ден,
сърцето ти ще онемее -
ще чакаш пак да чуеш мен.

Трета мечта

Аз искам да съм подла невестулка,
живееща във дупка до дома ти,
а ти да бъдеш мъничка светулка,
премигваща в нощта десетки пъти.

И мойта злоба, тъмно отчаяние, душата ми ревнива,
да разтопи ги твоето упорство-светлина игрива,
премигвайки в нощта десетки пъти...

Друга мечта

Аз искам да съм пролетно кокиче,
изкъпано обилно от дъжда,
и малко, мъничко момиче,
да сложи ме във своята ръка.

Да няма друго цвете на полето,
което да откъсне тя,
и без съревнование превзето
да я ощастливя.

Да носи ме в премръзналите длани,
да топли ме с дъха,
и тичайки по росните поляни,
да търси пътя към дома.

Там дето майка и' я чака,
загледана в красивата дъга,
там дето майка и' горчиво плака,
уплашена за свойта дъщеря.

И ето малката душица,
навежда я на пътя Господ Бог,
вселен във бяла лястовица,
извежда я от тъмния валог.

От майчината радост свята,
окъпан е света...
За мен какво остава,
освен, да я споделя?...

Друга мечта

Аз искам да съм дървеното конче,
рисувано от майсторска ръка,
което под маслиненото клонче
ще люлее твоите деца.

Където весел смях и глъчка,
топуркащи крачка,
рушат в душата всяка злъчка
и сянка на тъга.

Където виждаш, че живота,
намира смисъл и утеха,
де намерил си кивота,
бъдеще раздал си. Нека!

Друга мечта

Аз искам да съм детско одеяло,
завито някак през глава,
на малко, нежно, топло тяло,
да пазя топлина.

И там под моята защита
да бъде приказна нощта-
магичен свят, въпроси пита,
щастлив, без капчица тъга.

Светъл дух, дар от Бога,
чист и неопетнен,
със наивна детска радост
ще споделя с мен.

Друга мечта

Аз искам да съм плочата надгробна,
пред гроба с пъстрите цветя,
показващ любовта синовна
към любящия баща.

Окъпана да бъда от сълзите,
на твоите деца,
напомняща живота и мечтите
до края на света.

Аз искам с мъдрост да застанеш,
пред мен главата да склониш,
за да не забравяш,
в живота ти какво твориш.
 :smitten:
« Last Edit: юни 30, 2007, 04:27:41 am by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #161 on: юли 07, 2007, 06:32:54 pm »
За тебе бях

За тебе бях, живях
със твойта болка, страх!
Не знаех, не разбрах
и в тебе не познах
Дяволът и Юда!
Ти търсеше заслуга!
Душата си раздавах,
на твоята помагах,
сълзите си събирах,
утеха в тях намирах!
Обсипвах те с любов,
със нежност, порив нов,
във тебе се преливах,
със теб живях, умирах!
Разголена в нощта
е моята душа,
свита, онемяла,
отчаяна, но цяла!


Моя любов!

Ако ме прегръщаш,
искам да е силно!
Ако ме целуваш,
искам да е страстно!
Ако ме обичаш,
искам да е властно!
Искам да е истинско,
красиво и прекрасно!
Обичай ме до болка!
Залей душата ми с любов,
живот ми дай, моя любов!


Страстта е жива

Напира в мен страстта,
за тебе аз горя,
душата ми те моли,
любовта говори!
До мен бъди и спри,
изгаряй в мен, гори,
целувай ме така,
както обеща
на мен в онази нощ!
Не ставай мили лош!
Назад не гледай ти,
щастливите ни дни,
с любов ги прегърни!
И знай, страстта е жива,
любовта красива -
бяла синева,
нежност, стон, нега!


Ела!

Ела! Наша е нощта!
Прегърни ме!
Бушува в мен страстта!
Ела, люби ме!
Любов и обич ти ми дай,
със теб ще бъда аз докрай!
Ти си моята любов,
ти си огън, плам и зов!
Сто звезди за мен свали,
сто пъти ме целуни,
сто пъти пропий във мен,
превърни нощта във ден!
Ти ела и остани,
във живота мой бъди
слънце, светъл лъч, зора,
моя обич, моя мечта!


Повалена, не сломена!

От болка вия!
Искам да заплача,
но не мога.
Усещам само здрача.
Неправда в мен кърви.
Безжизнена стоя
с пресъхнали надежди.
Ще издържа!
Няма да скимтя,
като вълчица дива.
Ще се боря,
докато съм жива!


 Еротично

Ще те целуна, няма да те пусна,
късмета си аз няма да изпусна!
Езичето подай си, мила,
къде ръчичките си скрила?
Погали лицето и косите ми,
целуни дори очите ми,
във мен се силно притисни,
обичаш ме, нали? Кажи!
Усещаш ли сърцето ми,
за тебе как лудешки бие?
Не може то от теб да скрие,
колко много те обича,
любовни думи за теб срича!
Сълзите радостни изпий
и знай добре, това сме ний
със тебе -двама влюбени,
от страст, любов погубени!
Напук на хора лоши, зли,
обичаме се с теб, нали?
Целувай ме, не спирай ти,
със мен се слей! Моя бъди!


Поискай

Поискай ми любов!
Не давам я на заем.
Поискай ми от вярата,
от тази дето знаем,
че има дух, крила!
Поискай песента,
на моята душа!
Поискай свобода!
Поискай ми и сила,
която в мен кипи!
Поискай да съм мила,
ще бъда до зори!
Поискай красотата,
от моята душа!
Поискай нежността,
на моята ръка!
Поискай и звездите,
от моите очи!
Целувай ми косите,
обичай ме, гори!
Аз ще ти дам със радост
и моето сърце,
о, моя, буйна младост,
простор, небе, море….
От мойта красота,
греби със пълни шепи
и нека гордостта,
не прави ни на слепи.
Сърцето ще признай -
обичано, желано,
че светът е рай
и аз съм твоя! Само!



Върни ми любовта

Ще ме целунеш ли както преди?
Ще го направиш ли, кажи?
Как целуваше онази,
която нашата любов погази?
Нима не виждаш, ти сгреши!
Мразиш ме. Защо? Кажи!
Магия или карма зла,
мори нашите тела
и разумът убива,
любовта затрива?
Аз имам сила, воля
със злото да се боря,
и много искам някой ден,
да се завърнеш пак при мен,
да ми върнеш любовта -
истинската, нашата!



С надежда

Слънчеви лъчи
играят в мойто огледало,
а в мен детето вече е заспало!
Играчките във прах
потънали са вече
и детските ми спомени
забрава ги повлече.
Забравена от Бога съм,
останала сама,
дори без любовта.
Тя пак изневери
на моите мечти!
Дали пък са големи?
Кой краде от мойто време?
Протягам своята ръка
към огледалото сега
и нека в този тъжен ден,
да върне слънцето във мен!



Къде си?

Къде си, обич моя, непозната?
В мечтите мои ли остана? Осъзната,
протегнала ръце във мрака,
душата моя те жадува, чака!
При мене идваха, но твоите сестри,
различни хора с разни там съдби,
даряваха ми страст и красота,
но не познаваха те любовта!
Къде си, ангел мой, любим?
Жадувам твоя поглед син,
желая твоите крила,
със тях при теб да долетя!
В небето аз ще те открия,
с воал звезди ще те покрия,
светлина ще ни прегърне,
мига във вечност ще превърне!
Свобода ми дай, любов,
о, ангел мой, моя любов!


За книжка не съм мислила...пък и стиховете ми са много, не мога да си ги подбера, всичките си ги обичам!
« Last Edit: август 23, 2007, 04:53:37 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #162 on: юли 18, 2007, 09:20:40 pm »
Светлина в тунела проблясва в мрака,
сърцето мое радост чака,
искрица обич, нежност, плам,
ще я дочака ли, не знам?!
Надеждата крепи човека
и днес аз казвам -по полека,
че който бърза бавно стига,
където иска не пристига!
Светлина в тунела проблясва в мрака,
но късно е, сърце не чака,
завой за в рая вече вижда,
на тез във ада не завижда!


http://vbox7.com/play:6e512906

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #163 on: юли 18, 2007, 09:23:58 pm »

МОРЕ, СЛЪНЦЕ И ЛЮБОВ

Слънце ме жари,
душата пари,
любов гореща
във мене кипи!
Ръце протягам,
до теб заставам
и пак заливат ни морски вълни!

Слънцето грее,
сякаш се смее,
в косите мои
вятър шепти!
В прегръдка страстна,
дори опасна,
целуваш моите сини очи!

С мен ти ела
в морето пенливо,
с мене сега,
добър ти бъди!
С мен ти ела,
обичам те мило,
прегръщай ме и целувай ме ти!

И в миг прекрасен
със поглед ясен,
протягаш свойте ръце ти към мен!
Обичаш страстно,
гориш опасно,
наш е този красив слънчев ден!

С мен ти ела
в морето пенливо,
с мене сега
добър ти бъди!
С мен ти ела,
обичам те мило,
прегръщай ме и целувай ме ти!

http://vbox7.com/play:934c6681

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #164 on: юли 18, 2007, 10:58:46 pm »
Самотата в моята душа

Самотата тъй жестоко
блъска в моята душа!
Но моето сърце това избра!
Насити се на подлост и лъжи,
насити се на злоба, изневери!
Отляво и отдясно,
все някой ти се звери!
Отпред, отзад
все някой ти подава крак
и всеки гледа те в портфейла
и криви прави , сметките си прави!
За обич и любов не ще да става дума,
важен е золума!
Какво е тишината, самотата
пред измамата, лъжата?
Защо не трябва да си сам?
А около тебе все лъжовни,
безбожни и греховни!
Животът ти нареждат,
но гледат себе си да вреждат.
И всичко чисто, свято
за нас добре познато
изсмукват го парите,
пороците, душите!
Системата ли е виновна,
родината ли майка родна?
Или Ганьовщината прелива,
алчност, егоизъм ни затрива!
Но пак за моята душа,
която самота избра,
покоя там намира,
духовна сила
и с дребни сладости човешки,
не прави грешки.
Търси голямото и го намира.
Тъй истинска е!
Щастие не имитира, не позира!
И май добре и е така
на свобода, дори сама!
Да я заключиш в клетка ,
просто не върви!
Умира, дави се, боли!
Но вярата във Бога, в чудесата,
това крепи душата
и с обич я залива,
прави я щастлива!

« Last Edit: август 23, 2007, 04:54:36 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #165 on: август 16, 2007, 11:26:20 pm »
ПРИСЪДА

Какъв живот!
Живот на сноб!
Що за хомот?
Нима съм роб
на свойте братя и сестри,
които чума ги мори?
Мори и мен, души, залива
и честни мозъци затрива,
не спира да руши душата,
нима това ми е съдбата?!
Не спирам да се боря, споря
и животинското в човека моря,
но как кажете ми сега
сама ще мога туй да спра?
Дори в семействата ни ровят,
мърсят до болка и ни тровят,
децата ни убиват, морят,
добро не искат да им сторят.
Господ Бог не ще прости,
души безлични, хора зли!
Къде човешкото остана?
От някои съм аз презряна -
лешояди миризливи
и хора с мозъци изгнили.
Не ме боли, усещам мраз!
Коя съм? Ничия за вас!
Човек съм и ще го докажа,
истината ще покажа
на всички в сън дълбок заспали,
кое разбрали, недоразбрали,
а после нека да горя,
на кладата да изгоря,
щом участ зла на мен се пада,
щом туй за някои е награда!
« Last Edit: август 23, 2007, 04:55:31 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #166 on: август 16, 2007, 11:32:08 pm »
ПРИ ТЕБЕ ЩЕ ОСТАНА

При тебе ще остана
и тази нощ желана,
моя любов красива,
душа прекрасна, мила!
Желаеш ли с целувка
да те упоя,
после тихо, кротко
до тебе да заспя?
Ти над мен да бдиш
и галиш мойто тяло,
със сълзи да поиш,
лицето мое бяло.
Обичам те, любов,
при тебе ще остана,
обичай ме и ти
със обич най голяма!
« Last Edit: август 23, 2007, 04:56:44 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #167 on: август 21, 2007, 07:36:52 pm »
!!!!!!!!!!!

Разказвам чувства,
разказвам и събития,
обичам удивителните
в словата и в живота.
Защо пък не?
На кой от туй му става зле?
Защо да си измислям
неща невероятни?
Защо да се измъчвам
със думи непонятни?
Кому полезно е това
или е философия
и то не до там добра?
Къде е цензурата на душата?
Къде е цензурата във словата?
Кой слага катинарче на устата?
Аз съм и ще си остана
враг на лъжата!
« Last Edit: август 23, 2007, 04:58:09 pm by ramus »

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #168 on: август 21, 2007, 08:46:54 pm »
Кат ма напъни музата крилата,
от мен струят, струят словата...
и като гъби, никнали в гората,
политат пипируди в синивата

Ах, поетеса съм аз... непозната
но скоро ш са прочуя на зимята
и ша опръцкам сичко със позлата
на моята поезия крилата

Кът ва споходя нощим у кривата
със мойта муза фърковата
ни си замятайти главата,
ми слушайти поезия чудата

Нидейти бяга, чупвам ви краката!
Тук стойти да ви пея за благата
ни ща ни слава, ни отплата
а сал усмивка на устата...

 :angel: ::) 8)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #169 on: август 23, 2007, 12:41:42 pm »
АХ, МОРЕТО!

Морето, ах, морето!
Аз пак съм там, където
остана ми сърцето
миналото лято
красиво и богато
на весел смях, игри
и сбъднати мечти!
Залива ме, целува
поредната вълна,
душата ми бленува
любов и красота!
Гларуси и чайки
припяват песента
за хората, морето
и за любовта!
Разливат се вълните
по пясъка златист,
гледаш ме в очите
с поглед мил и чист!
Морето ни дарява
своята любов,
потъвам с тебе в него,
обичам те, любов!
« Last Edit: август 23, 2007, 04:58:57 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #170 on: септември 02, 2007, 05:16:29 pm »
Огън

Огън си за мене,
дух и красота,
остани такава
мила и добра!
Мене ти обичай
и бъди до мен,
днес и утре всичко
подари на мен!

Дали?!

Дали ще ме погледнеш,
когато легна болна?
Дали ти ще се грижиш
за мене нощ и ден?
Дали ще ме обичаш,
когато съм бездомна,
пари когато нямам
и си остана скромна.
Дали ще дойде ден
такъв щастлив за мен?!

Ти

Ти целуваш ме като преди,
но сърцето ме боли,
моли се душата моя
търси в сънища покоя,
гони облаци и птици,
бори се със лоши жрици
които искат ти душата!
За тебе плача аз горката!

Паднала....

Със теб да споря, не ми е интересно,
за мен си никоя, известно
ли ти е че всичко зная
и няма вече да си трая?!
Ти не разбра ли -Не вървиш!
И недей мен да кориш.
Некадърна си жена,
съпруга, поетеса зла!
Стой в твоето владение-
ти, човешко падение!

Европа не ще такива!

Колко струва злобата човешка,
колко струва женската омраза?
Сам Господ и народът каза-
Каквото правиш
на себе си го правиш!
И аз добавям-
Дали от простотията ще се избавиш?
На Европейка ми се пишеш,
а на чесън лук миришеш,
Европата не ще такива.....
а ти даже си сръдлива?!

Сълза на любовта

Защо очите ти не ме поглеждат?
Защо във другата се вглеждат?
И тез сълзи горчиви,
за кого са мили?
Плачеш за себе си момче,
а туй не е добре!
Истинска сълза -
сълза на любовта
не можеш да ми подариш!
Не бях достойната жена!
Защо със мен се подигра?

Изгарям

Слънце, палещи лъчи,
две сини, хубави очи
във мене вперени...
Жадувам аз да ги погълна
и със ръце си да обгърна
душата нежна, порив нов
във мен кипи обич, любов,
изгарям сякаш съм на клада,
по тебе ангел мой, душа млада!
http://vbox7.com/play:b33647bc

Дай ми шанс!

Дай ми шанс и провери,
мога ли да те обичам!
Дай ми шанс и замълчи,
времето ще каже всичко!
Дай ми шанс и остани
със мене да живееш!
Дай ми шанс със мен бъди,
не ме мрази! Само да посмееш!

Къде е Татовото време?

Приятел си! Бъди!
Но сиренето е с пари!
С левове,с валута,
всичко се купува -
дори да не струва,
а повишените заплати
са лъжи опашати.
С данъците и цените
перат се парите.
Къде е Татовата време?
Сега живеем с тежко бреме!
Кой греховете ни ще опрости
и враговете ни омилостиви?

Лъжа е

Лъжа е, че ще останеш при мен,
лъжа е ,че не живееш със друга,
лъжа е -на друга жена ти си в плен
нарича се твоя съпруга!
Живей и щастлив с нея бъди,
повече мене недей търси!

Защо, кажи?!

Звъни в душата ми звънче,
а после чувам и гласче,
което пее и не спира,
красиви чувства в мен кодира!
Обичам те и не разбрах,
защо със мен направи грях,
щастлив ли си поне кажи
или за мене те боли?

Съдба

Живот кошмарен ,
като с гръм ударен,
омръзна ми тази борба.
Това е моята съдба,
но аз до тук не ще се спра,
на оня свят ще продължим.
Какво ли още си дължим!

Клетва

Няма да прося от тебе любов,
вече не чувам от никъде зов,
ти се оказа измама, лъжа,
жестоко на мене се подигра.
Сега си щастлив, но лъжеш се ти,
болката моя ще те изгори!
Клетва от мене ти приеми,
сега и завинаги проклет бъди!
Нека Господ да прецени,
дали трябва да те спаси!
http://vbox7.com/play:9a5d3ef5

Там...

И за днес това от мене.
Запомни!
Любовта не е бреме
и няма кой да ти я вземе.
Присегни се,отпусни се
на живота наслади се!
Той е много кратък,
а смъртта ...по нататък!
И всички ще идем там -оттатък!

*****
Светло одеяло покрива очите ми,
а твоето тяло прикрива следите ми,
по пътя прашен на любовта,
за мен си единствена, моя съдба!

Морето

Морето!
Ах, морето!
Много ми липсва,
зарежда ме!
Морето,
там където
злото обезвреждаме!
http://vbox7.com/play:f8b23d24

 :) :smitten:

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #171 on: септември 11, 2007, 06:38:31 pm »
ЛЮБОВ

Славеи ти чуваш, песни посред зима,
за любов копнееш, вярваш,че я има.
И подхващаш песен с болка във сърцето,
за живота кратък, края му човеко.

И в лица се вглеждаш, ти на самодиви,
после поглед свеждаш, виждаш,че са диви.
Суетата тяхна  красотата мори,
жадна за изява, алчна е да спори.

Ако любов търсиш, чиста, непревзета,
ти ще я намериш по китните полета.
В гъстата дъбрава, в жълтата пустиня,
даже във блатата, в мръсната им тиня.

А Земята Майка, жадна е да ражда,
плодове красиви, с всички се погажда.
Даже ти самият раждаш се от нея,
бориш се, живееш, а ще легнеш... в нея.

Скрито ще изгниеш, тихо, непревзето,
в пръст ще се превърнеш, чакащата, дето,
коренче на цвете нежно е приела,
със любов го храни, от плътта ти я е взела...
« Last Edit: септември 11, 2007, 06:42:23 pm by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #172 on: септември 11, 2007, 08:02:49 pm »
МОЛИТВА

Аз често се питам на света дали съм му нужен,
какво бих допринесъл за общото благо?
Да оцелееш в света бих казъл егоизъм е нужен,
и никой не чува те когато говориш му благо.

Поглеждам в очите на хората дълбоки и тъжни
и мъка облива ме черна на тласъци.
Те хората във свойта вселена сами са си важни,
защо да ги будя със мои проблясъци?

Обичам дърветата, животните, птичките,
цветята, водата, пчелите, тревичките,
че те са тъй горди, тъй силни, смирени,
приемат смъртта в красота, извисени!

Смъртта им дава живот на по-силния, приспособимия,
не отнемат тъй на посоки, не убиват за кеф,
не оставят след себе си разрушения, егоистични решения,
не превръщат Земята във гнусен и мръсен кенеф.

Когато умират изчезват телата им,
и всяка частичка от тях е във полза,
завещават тази нагласа добра на децата им...
А човекът жесток е, не виждам от него аз полза.

Господи, казват, че измислен си от тези
страхливо чакащи смъртта.
Един въпрос тревожи ме, отговори ми,
къде у хората да намеря доброта?

Да знаеш, че сърдя ти се малко,
предпочитам мравка аз да бъда, създание уж жалко.
Копнея гълъб да бъда, или друга някаква птица,
да летя, после да кацна, да пея, да пийна водица.

Благодарен да бъда за всяка глъдчица въздух,
да пея щастлив всеки миг, всеки ден.
Когато животът отнемеш ми, малкият дух,
да умра знаейки да обичам, благословен.

Сега не намирам голям смисъл в живота
и срам ме е да бъда човек,
защото да убивам ме учат, това е кивота,
алчна смърт да нося на бъдния век.

Да трупам мангизи, машини, богатство,
да складирам успехи, да бъда велик.
Не виждаш ли?-место не намирам в човешкото братство,
прости ми , смили се, дай ми пера в този миг.

Защо си ми дал да нося отговорност,
сред глухи и слепи капути носещи смърт?
Копнея, желая птичата волност,
без шум да умра, щастлива да бъде моята смърт.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #173 on: септември 12, 2007, 04:04:24 pm »
                          СТРЕЛБА С ЛЪК

Урок първи. Поставям стрелата „невежество”. Стрелям.
Точно в целта. Ах, това кучето ли беше?...

Урок втори. Поставям стрелата „желание”. Стрелям.
Точно в целта. Не, не това исках да улуча...

Урок трети. Поставям стрелата „страх”. Стрелям.
Точно в целта. Аз съм жертвата и кървя....


Вземам втория лък. Поставям стрелата... Тихо е.
Точно в целта. Още преди стрелата да е излетяла...
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline Evridika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 123
  • Gender: Female
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #174 on: септември 13, 2007, 02:51:55 pm »
           --------------------
Настана утрото на моя Ден Един.
През много дълги нощи го зовях и чаках.
Сега не питам нищо,а празнувам Слънцето,
празнувам себе си и сънищата сбъднати.
Пристигнах и не търся вече Път,
а искам празникът да продължи безкрай...
Възлюбен мой,танцувай с мен и Слънцето
и пей със мен-
родената от Болката
Любов.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #175 on: септември 16, 2007, 06:03:34 pm »
А БЯХ САМА

Погледни в очите ми, любими,
моля те отговори ми,
виждаш ли там две звезди,
четеш ли моите мечти?
Животът с мене е суров,
борбен, труден, но път нов,
поемам в тези времена,
а бях сама, съвсем сама!
По пътя тежък и нелек,
аз срещнах теб и само теб
обичам, радост моя бяла,
човек оставам, аз съм цяла!
Огледай се в очите мои
и пий от тях любов и страст,
щастлива със ръцете свои,
аз ще сваля луна за нас!
« Last Edit: септември 16, 2007, 07:46:31 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #176 on: септември 16, 2007, 06:12:41 pm »
ЛУННА ЛЮБОВ

За теб любов копнея,
за теб любов живея,
раждам се, умирам
и злото провокирам.
Сега си моя ти
любов във мен гори,
не, няма да те пусна,
за мен си болка вкусна,
която ме опива,
която ме залива
със лунна светлина,
изгаряй в мен, сега!
« Last Edit: септември 16, 2007, 07:47:03 pm by ramus »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #177 on: октомври 11, 2007, 09:19:35 pm »
НЕЕЕ ! НЕ ИСКАМ !

НЕ ИСКАМ ДА БЪДА БИТА ОТ УЧЕНИЦИ!
НЕ ИСКАМ ДА МЕ ПСУВАТ И РУГАЯТ РОДИТЕЛИ!
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ САМО С КРЕДИТИ!
НЕ ИСКАМ ДА РАБОТЯ С ПОДМОЗВАЧИ И ЛИЦЕМЕРИ!
НЕ ИСКАМ ДА ТЪРПЯ ОКОЛО МЕН КОРУПЦИЯ!
НЕ ИСКАМ ДА ПРЕПОДАВАМ ПО ИЗБРАНИ ОТ ДРУГИ УЧЕБНИЦИ !
НЕ ИСКАМ ДА ДА МЕ НАСИЛВАТ И ИЗНУДВАТ ВИСШЕСТОЯЩИТЕ !
НЕ ИСКАМ ДА МЕ ОЦЕНЯВАТ ХОРА НЕРАЗБИРАЩИ ПО МОЯ ПРЕДМЕТ!
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ НАЛАГАТ СЪС СИЛА РАЗНИ ПОСТАНОВКИ!
НЕ ИСКАМ СЕДМИЧНА ПРОГРАМА НАПИСАНА ПОД ДИКТАТ!
НЕ ИСКАМ ДА ГОВОРЯ, ДА ОБЩУВАМ СЪС СТРАХЛИВЦИ И КОРУМПИРАНИ!
НЕ ИСКАМ ДА МИЗЕРУВАМ!
НЕ ИСКАМ ДА ВЗИМАМ ЗАЕМИ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ ХРАНЯ С БОКЛУЦИ И МЕНТЕ!
НЕ ИСКАМ ДА ПИЯ ОТРОВИ И ОТ ГЕРАНИ " МИНЕРАЛНА ВОДА"!
НЕ ИСКАМ ДА НЯМАМ ПАРИ ДОРИ ЗА "МЕНТЕТО" -ЛЕКАРСТВА!
НЕ ИСКАМ ДА СТАВАМ НА СЪН ОТ КОШМАРИ И МИСЛИ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ ХРАНЯ С ТРИЦИ И ПЛЕСЕН, ВМЕСТО ХЛЯБ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ ЧУДЯ КАК ДА СВЪРЖА ДВАТА КРАЯ ВСЕКИ МЕСЕЦ!
НЕ ИСКАМ ВИСОКИТЕ ИЗМИСЛЕНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, УДРЪЖКИ!
НЕ ИСКАМ ЧУЖДИ НАРОДИ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ И УНИЩОЖАВАТ!
НЕ ИСКАМ ПО ГЛУПАВИТЕ ДА МИ НАРЕЖДАТ КАКВО ДА ПРАВЯ!
НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗБОЛЯВАМ ЗАРАДИ ЧУЖДИТЕ НЕВЪЗПИТАНИ ДЕЦА!
НЕ ИСКАМ И ДА ТЪРПЯ ВСИЧКО, КОЕТО ВРЕДИ НА ЗДРАВЕТО МИ!
НЕ ИСКАМ ДА УЧА НЕНОРМАЛНИ И НЕВЪЗПИТАНИ ДЕЦА!
НЕ ИСКАМ В НОРМАЛНИТЕ УЧИЛИЩА ДА УЧАТ УМОПОМРАЧЕНИ ДЕЦА!
НЕ ИСКАМ ЗА ПРЕПОДАВАМ В УЧИЛИЩА, КОГАТО ТЕЧЕ РЕМОНТ!
НЕ ИСКАМ ДА СПИРАМЕ УЧЕБНИТЕ ЗАНЯТИЯ ЗАРАДИ ИЗБОРИ!
НЕ ИСКАМ ДЪРВЕНИ,ГРИПНИ И ДРУГИ ИЗМИСЛЕНИ УЧ.ВАКАНЦИИ!
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ ЗАБРАНЯВА ДА ГОВОРЯ И ДА СПОРЯ!
НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ПСУВАНА ОТ ДРОГИРАНИ И ПИЯНИ УЧЕНИЦИ!
НЕ ИСКАМ ДА РАБОТЯ НА ОЩЕ ДВЕ ТРИ МЕСТА ЗА ДА СЪМ ЖИВА!
НЕ ИСКАМ ДА ПОСЕЩАВАМ РОДИТЕЛСКИ СРЕЩИ С ПО ДВАМА РОДИТЕЛИ!
НЕ ИСКАМ НАРОДЪТ МИ ДА Е ТОЛКОВА ЗАСПАЛ!
НЕ ИСКАМ "КОЛЕГИ, КОЛЕЖКИ" -ПРЕДАТЕЛИ!
НЕ ИСКАМ ДА ПЕЯ,КОГАТО ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ!
НЕ ИСКАМ ДА ПИША, КОГАТО ВСИЧКО ИЗДИША!
НЕ ИСКАМ ДА МЪЛЧА, НЕ СЪМ РИБА!
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ПО ЗЛЕ ДОРИ ОТ ЖИВОТНИТЕ!
НЕ ИСКАМ ДА ПОЗНАВАМ БОГАТИТЕ И ИМОТНИТЕ!
НЕ ИСКАМ ДОРИ ДА СЕ ВОЗЯ В ТАКСИ!
НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ ДА МЕ БОЛИ!
НЕ ИСКАМ СЕГА ДА СЕ ПРИМИРЯ!
НЕ ИСКАМ ДА ЛАЗЯ КАТО ЧЕРВЕЙ ДА УМРА!
НЕ ИСКАМ С ЛЪЖИ ДА МЕ ПРИСПИВАТ!
НЕ ИСКАМ С ОТРОВА ДА МЕ ОПИВАТ!
НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ГЛЕДАМ С ТЪГА!
НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЧА С ДЕТЕ НА РЪКА!
НЕ ИСКАМ ДОБРОТО ДА РАЗРУША!
НЕ ИСКАМ СВЯТОТО ДА ЗАДУША!
НЕ ИСКАМ ОТРОВА ЗА МЕН ДА НАЛИВАТ!
НЕ ИСКАМ ВОДАТА МИ ДА НАПИВАТ!
НЕ ИСКАМ ДУШАТА МИ БОЛНА ДА СТРАДА!
НЕ ИСКАМ ОТ ВРАГОВЕТЕ МОИ НАГРАДА!
НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ АЗ ДА ПРОЩАВАМ!
НЕ ИСКАМ ЛУДИЯТ ДА ЗАЩИТАВАМ!
НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЧА, САМА В ЗДРАЧА!
НЕ ИСКАМ ИЗМАМА, ИСКАМ ОБИЧ ГОЛЯМА!
НЕ ИСКАМ ЧУЖДИЦИ, НЕ ИСКАМ МРЪСНИЦИ!
НЕ ИСКАМ ДА ПРАВЯ КАКВОТО НЕ ИСКАМ!
НЕ ИСКАМ ЗА СЕБЕ СИ САМО ДА ИСКАМ!
НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ ДА ВИКАМ, ДА ПИСКАМ!
НЕ ИСКАМ НА ПРОСТА ДНЕС ДА МЕ ПРАВЯТ!
НЕ ИСКАМ ПРИЯТЕЛИТЕ ДА МЕ ЗАБРАВЯТ!
НЕ ИСКАМ С МЕНЕ ДА СИ ИГРАЯТ!
НЕ ИСКАМ ЗА МЕНЕ ВСИЧКО ДА ЗНАЯТ!
НЕ ИСКАМ ДА ПЛАЧА, ДА РОНЯ СЪЛЗИ!
НЕ ИСКАМ ЗЛОТО ПО МЕН ДА ПЪЛЗИ!
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ В ТАКАВА СТРАНА!
НЕ ИСКАМ ДА БЪДА РОБИНЯ -ЖЕНА!
НЕ ИСКАМ СЛАВА, А СИЛНА ДЪРЖАВА!
НЕ ИСКАМ ПРИЗНАНИЕ, НЕ ИСКАМ НАГРАДА!


http://zazz.bg/play:98038bf3
« Last Edit: октомври 21, 2007, 11:27:21 am by Eternities »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #178 on: октомври 11, 2007, 09:25:06 pm »
ПЕЧЕ МИ

Пече ми!
Страшно ми пече!
Гори ми кожата, душата!
И думата ми е позната,
но няма смисъл да я спрягам!
Няма повече да се напрягам
другите да поучавам,
а себе си пак забравям!
Всяка жива твар,
що е Господ е създал,
се бори за живот,
живот без хомот!
Живот във мир и доброта!
Живот озарен от любовта!
Живот пълен с красота!
Живот с любов човешка,
а не глупешка!
Любов извисена!
Любов свободна!
Любов господна!
Любов взаимно споделена!
Любов не омерзена!
Любов не само между мъж и жена.
Такава любов моето сърце избра.
Обичайте се хора!
Но знайте!
На стобора агне не блее!
Там петел се перчи! Пее!


http://zazz.bg/play:30fff70f
« Last Edit: октомври 21, 2007, 11:28:23 am by Eternities »

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 868
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #179 on: октомври 25, 2007, 10:05:18 pm »
И сълзите на радостта се стичат по лицето ми...
Възхвала са за любовта и силата божествено-човешка...
Видях жена докосната от Бога...
Поклон да сторя само мога...
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.