Author Topic: Лично творчество-поезия  (Read 70194 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #180 on: октомври 26, 2007, 03:01:37 pm »
Събличам се със думи,

бавно, точно както обичаш.

Не знам какво предвиждаш,

но го правя без капка срам.

Не съм съвършена, знам,

душата ми не е на ангел –

обикновено човешко същество,

с един куп недостатъци.

Но нима не е точно това

цялото предизвикателство?

Да обичаш дявола в мен!

Обичаната тъмнина,

дали не започва да свети?

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #181 on: октомври 31, 2007, 03:24:18 pm »
Продължавам да експериментирам с писане на нещокатостихове. Опитвам и да ги видоизменям леко и превеждам на английски. Днешното се получи интересно и затова искам да го споделя:

денят продължава да умира.
свалям излишъците от емоции,
философии, надежди и мечти,
разчиствам остатъците от стени
съборени от бурен вятър.
във затишие е бурята в душата ми,
но сбира сили за нови пориви,
така страшни преди,
и така нужни за утре.
жива съм, понасям болката,
на път съм да извлека от нея радост
и щастието вече не е цел,
а пътят ми, вървежът ми във мрака …
не плача … през есента не плача ...


***

The day is continuously dying.
I take off the surplus of emotions,
Philosophies, hopes and dreams,
I clear out the ruins
Taken down by stormy winds.
The tempest in my soul is hushed
But gathers strength for a new gust
So feared before
And so needed for tomorrow.
I am alive, I stand the pain
And try to derive joy of the sadness.
Happiness is not an aim,
But my road, my walk in darkness
I am not crying …
I am not crying in the rain …

 :crazy2:

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #182 on: ноември 03, 2007, 10:30:06 pm »
ЖЕЛАНА

Неочаквано, като чудо,
като птица при мен долетяла
те усетих до мене -
тръпнеща цяла!
На ръце те понесох
по път към звездите,
с целувки обсипвах
лицето, гърдите,
треперих от страст,
от болка и сласт!
Със тебе, желана,
със теб ще остана!

ГАЗЕЛА

Объркана газела бяла
на пътя нейде се е спряла
и гледаше уплашено,
със сърце наплашено!
Нямаше го там полето
и силно биеше сърцето
от страх, от разни чужди хора!
Изпитваше тъга, умора
във очите и се давеше,
но тя не можеше, не знаеше
как във полето да се върне,
тревата майка да прегърне!
И профучаваха коли,
и дъх бензинов я мори,
и чудеше се накъде
да продължи, и да се спре
там някъде в безкрайността!
Водеше я любовта!

СЕЗОНИТЕ ВЪВ МОЯТА ДУША

Страхувам се!
Около мен цветя!
Красиво, нежно е и мило е
лицето ти на светлина!
Обичана съм, знам това
и хората за мен  -цветя,
прегърнала съм със очи,
а ти целуваш ме, мълчи
душата ти в лъчи огряна,
за теб съм аз призвана!
За теб живея, дишам,
но малко ми остава,
пролетта обичам,
а лято в мен догаря!
Есента се плъзва
във мен със пипала
и сняг, и бяла зима,
ще видя ли? Кога?

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #183 on: ноември 03, 2007, 10:35:02 pm »
ТЪРСЯ В МРАКА СВЕТЛИНА

Удавена в водите на безвремието,
погълнала стотици рой звезди,
целунала искра на вдъхновението,
изгарям аз под парещи лъчи.
Кому е нужна мойта кръв и болка,
душите ни потънали са в прах,
в сърце си нося радост, болка
и като всички имам грях.
И любовта не ми е чужда,
изпитвам глад, и остра нужда
за обич, и човещина.
Търся в мрака светлина!
Препъвам се на всеки ъгъл
обрулена от ветрове
и като с обръч златен, кръгъл
танцувам с мойте стихове!

КАТО ЦВЕТЕ

Канят ме цветя  разцъфнали,
да се наведа, да ги погаля
и от слънцето лъчи откъснали
нежност, топлина, омая!
А в душата светло става
и сърцето огън сгрява,
галя тез цветя красиви
 с чувства най дълбоки, мили!
Спомням си за теб, когато
куп цветя ми подари
и в ръцете като злато
те блестяха! И мълчи
днес сърцето онемяло
за любовта ти закопняло!
В цвете ти се превърни,
с мирис, аромат плени,
моята душа красива!
Знам, за теб съм още мила!
Дай ми обич и любов,
дай ми огън, живот нов!

С НАРОДА СИ ОСТАВАМ

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а  който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях  и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
във българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!


Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #184 on: ноември 10, 2007, 11:09:33 pm »

В ЦАРСТВОТО  НА ПАЛАМУДИТЕ /сатира/

Във морето стадо паламуди
кой от кой, коя с коя по луди
лошо правят и се кипрят смешно,
заблуждават се и мислят грешно.
Жертви винаги те си намират,
толкова ги мразят, че умират
с всички средства тях да ги затриват
и спокойни после как заспиват?!
Хванаха си жертва днес голяма
талантлива и жена презряна,
нищо, че е много хубава
правят я на твърде глупава.
Главният на всички паламуд
той от всичките май най е луд,
слуша ги с охота и им вярва,
на паричките им той се радва!
Колко му е лошо да направиш,
малка паламудка да удавиш
не в вода, а в тиня, кал и пясък,
да направиш бум, а после трясък
и да се гордееш, че си бил
ти на паламудките най мил.
Чудя се защо и как, кога,
злоба в паламудите узря,
с слаби, беззащитни същества
те курбан си правят?! И така,
Господ туй на Коледа видя,
паламудката сама прозря
истината с болка тя разбра -
има други рибки на света!


Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #185 on: ноември 10, 2007, 11:14:39 pm »
КУКЛА /сатира/

Кукла от пластмаса
в парцали и конци,
душа, сърце си няма
и боласт я мори.
Не вижда и не чува,
не може да обича,
на дявола слугува,
лъжовни думи срича.
Жестока и коварна
души убива тя,
лъжовна и измамна
е нейната душа.
Магия ли я гони
или просто хормони?
Не вярвам във това
тя е пластмасова.
Млада и красива,
лоша, горделива
със опит на жена
всичко видяла, зла!
За нищо не милее,
за никой не копнее,
без близки и роднини,
с куп мъже-дузини!


bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #186 on: ноември 12, 2007, 08:51:27 am »
в светлината на безсмислието

тъмната материя на празнотата

се отдръпва, за да отстъпи място

на дрезгавият полумрак на знанието

и неохотен глас процежда словото

материализиращо желанията

на сенките във пещерата,

несведущи освен за пътищата Божии,

за себе си и собственото си предназначение,

затънали в невежество и чакащи

някакво всеопрощение на делата си,

и мислите, и чувствата, и трепета,

и порива към неизвестна дестинация,

а онзи, смиреният и благ го няма,

местообитанието му е тайна

за търсещите вън от себе си,

разкаяни и молещи за милост –

смешни във наивните си вярвания ...

 
« Last Edit: ноември 12, 2007, 07:45:38 pm by bee »

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #187 on: ноември 14, 2007, 10:17:24 am »
измислици.

всички ние сме измислици

на някой,

които от своя страна

си измислят

мислите,

чувствата,

... живота.

после си вярваме,

натискаме и другите

да ни вярват,

за да си вярваме

повече

и още повече.

но червеят на съмнението

не спи,

не умира,

не изчезва,

а гложди ли,

гложди ли,

гложди ...

 

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #188 on: ноември 14, 2007, 10:50:51 am »
трябва
да го разголя,
да го разчленя на парченца,
да го мина под микроскопа,
и да го отхвърля тотално -
живота.
едва тогава
или ще съм мъртва
заедно с него,
или ще живея там нещо,
но няма да ми пука
какво е ...
« Last Edit: ноември 14, 2007, 12:05:06 pm by bee »

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #189 on: ноември 15, 2007, 11:14:50 am »
Мъглата скри от мен хоризонта

и ми създаде усещане за дом.

Днес благосклонен е и вятъра,

покрил се е някъде и е топло.

Дяволитите искрици в погледа

обръщат атмосферните условия

и светлината струи отвсякъде.

Този, който стои във мрака

е мързелив, да запретнем ръкави,

да изречем словата, да сътворим

света и да бъде ... любов.
 :smitten:

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #190 on: ноември 29, 2007, 09:04:39 am »
Тази нощ

сняг наваля

небето.

Имаше стъпки

край лунното

езеро.

Йети ли беше

или звезден човек,

не видях.

Заета бях

да броя семена,

които разпръсквах

в съня

на децата

и снежните феи.

Offline teo

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 15
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #191 on: ноември 29, 2007, 10:13:28 am »
аз искам да летя на воля
пък във въздуха или пък на земята
случайно срещне ме смъртта
туй всичко е случайно
дори нещастна е шега.

обичам те животе
върни крилете ми отново
.

butterfly

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #192 on: декември 02, 2007, 01:10:38 pm »
Плаках и се смях със урагани,
с реките буйни повървях,
шептях с дървета-великани
и с кълновете горски си мълвях.
 От вятър съм създадена,
от жупел, капка дъжд и прах.
На дивото отдадена -
до болка, щастие дори и страх.
Препускам на криле на дракони
по стъпките туптящи на коне,
заспивам сред индиговите истини
на звезден небосклон, досущ като небе.
Летя сред кръшните простори,
с писъка на ястреба дори летях,
на място без затвори
без съжаления и терзания за грях.
Живея за планински върхове, скали,
обширни равнини и океански дълбини,
за света и буйното море...
това е моят дом - дом на дивото дете
.

butterfly

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #193 on: декември 05, 2007, 09:57:57 pm »
Демоните вихрят се в мъглата,
пищейки за пречупени сърца,
а всъщност вътре са в душата
и раздират мрака на нощта.
 
Мислите в затвор са уловени,
в капан от разбеснял се гняв.
Чувствата в душите си стоят пленени
и питат те през стон дали си прав,
 
Думите задига ги омарата -
онази дето в сивота блести.
През писъци шепти ти вярата:
- Стой си там! Мълчи!
 
Прекрасен и ужасен сън
издига було от мъгли,
в агония крещят ти ветровете,
но ти не чуваш ги, нали?
 
И стоиш гордо пред мрака,
на собствената си бездна обречен,
в очите ти пламъци трепкат
и си в Смелост и Избор облечен.


 ::)   :uglystupid2:  :smitten:

Offline teo

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 15
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #194 on: декември 06, 2007, 10:11:49 am »
Баба Яга е на прага, :crazy2: :crazy2:
ти бъди добро дете- :idiot2:
чака да те отведе.


Тя с метла ще те повози,
сетне с жар ще те търмози. :'(

И ще литнете високо,
 с нейната метла,

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #195 on: декември 07, 2007, 01:17:28 am »
ЛЮБОВ

Звезди и небеса, потапям се в покоя
на приказки омайни, искам да съм твоя
за миг със теб да пия утринна роса,
да пея,да се радвам,да танцувам боса.
Месец  да люлее нас и любовта ни,
слънце да се смее, да гори в сърца ни,
лястовица бяла над нас да лети,
с душа закопняла те моля -Остани!


ЕЛА

Премръзнала те чакам в утрото сънливо
и слънчеви лъчи ме галят причудливо.
Ръка към теб протягам, но няма те -мираж
и вятърът ми дава само той кураж,
и вест от теб ми носи за обич, и любов,
за пътища красиви, и за живот нов.
Надявам се и чакам, в ръцете си топя
съмнения, тревоги, не мога да заспя.
За мен нощта е ден, а утро залез тих.
Ще дойдеш ли при мен?За теб написах стих.
Аз ще ти пея песен, мъдра, помъдряла
до тебе ще приседна, красива, нежна ,бяла.
Ела и забрави пътища далечни,
при мене остани с любов и чувства вечни!

ВИНОВНА БЕЗ ВИНА

Виновна съм за греховете на дедите си!
Виновна съм, че гоня аз мечтите си!
Виновна съм, че чувствена съм, нежна,
дори че съм със кожа белоснежна!
Виновна съм, че се родих човек,
човек и не за този век!
Виновна съм, че нямам си късмет,
със хората , с душата си, със теб!
Виновна съм, че тъй съм неразбрана
и че такава искам да остана!
Виновна съм, че в мен тупти сърце
и плача, смея се, като дете!
Виновна съм ,че съм нечута
от хората, които трябва,
не съм жестока и не съм надута,
все някой моята душа ограбва.
Виновна съм, че съм добра и бяла,
че труден път в живота съм избрала,
в сърце си трупам болка и обиди
и няма кой това да чуе, види!
Виновна съм за чужди грешки,
дори за туй, че слушам смешки,
за глупостта на други хора!
Виновна съм , че съм изгора
на хора разни не признали
духът ми мой, мен поругали!
Виновна съм и у дома,
че майка се родих, жена
достойна с гордост,доблест, чест,
такава съм дори и днес!
Виновна съм и за България,
сърцето мое плаче, слави я,
но неми са словата мои!
Къде сте Български герои?
Виновна съм пред този свят,
че моите очи не спят,
че моят дух е непреклонен,
делата не превръщам в спомен!
Виновна съм пред рожби мили,
че в бедност, нищета са се родили,
аз възпитание  добро им дадох
и своята душа окрадох!
Оглозгана останах, куп костици,
от низши твари, хора зли, мръсници,
децата ощетени си оставих,
не мога всичко туй забравих!
Виновна съм във този свят -измама,
виновна съм за свободата си голяма!

ЗЛАТНА ЕСЕН

Есенният вятър брули
жълтите листа в гората,
а душа ми песен пее
истинска и тъй позната,
за любов и изневери,
за души живи, умрели,
за омраза , злост и злоба,
орис зла, съдба, прокоба.
Мир обгръща ме и цяла,
тъй щастлива , засияла
към небето взор отправям,
лоши помисли забравям.
Милват ме лъчи небесни,
галят ме звезди чудесни,
със роса поя душата
и целува ме дъгата.
Бури, ветрища и хали,
аз отпъждам, затрептяли
перушинки ме докосват,
като в сън ме омагьосват.
Есен златна ли е спряла?
В  душата моя е познала,
болката и красотата,
истината и лъжата.
И разбрала, и познала
истината за живота,
чувствам се голяма, зряла
и живяла сто живота.

« Last Edit: февруари 03, 2008, 11:42:39 am by Eternities »

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #196 on: декември 19, 2007, 02:02:13 pm »
Усещам някаква пълнота -

пълнота от всичко,

което имам

и което съм,

заедно

с всичко,

което нямам

и което не съм.

Притежанията и липсите

ме изпълват.

Кой казва, че празнотата

е празна?

Тя е чистият потенциал,

на всичко, което не е,

но може да стане,

ако аз реша

така.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 682
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #197 on: декември 24, 2007, 10:35:13 am »
Звезда

Една звезда родена от вълшебна
по-силна от приказна любов.
Едно сърце туптящо във вълшебна
по-силна от приказна любов...
Една съдба, света, която жегна
с по-силна от приказна любов.
Един е този който жертва всичко
в по-силна от приказна любов.

Изгря звезда но поглед свеждам
не виждам нощното небе...
Със приказна любов обгръщам,
целувам кървави нозе.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 682
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #198 on: януари 06, 2008, 11:24:40 pm »
Топола

Момък прашен, уморен,
седна до една топола.
Със ръка я той погали
и целуна я по ствола...

"Прости ми сестро,
имам аз голяма мъка,
дошъл съм да сека те тука..."

Задуха вятърът, последна песен
зашепнаха листата в миг..
А момъкът във себе си унесен
сълза отрони, стон, сподавен вик..

"Кажи ми Господи,
защо за да живея,
смъртта по стъпките ми ходи,
сърцето ми в любов копнее...
ръцете ми, отнемат те животи?"

Смъртта тогава го погали,
целуна го по морната глава...
"Ела със мене друже,
премного си добър ти за света..."
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 682
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #199 on: януари 25, 2008, 02:16:17 am »
славей

Старец рошав, гологлав,
близко до прозореца седеше,
стискаше юмрука си корав
и цигара във ръката му димеше.

Нежен звук, прекрасна песен,
славейче запя навън,
старецът заслуша се унесен
в този птичи весел звън.

...А всъщност, вън валеше сняг...
Нощта шептеше на парцали.
Сърцето му прескочи пак,
последни удари , уда'ри.

"Аз минало съм, времето изтече
през пръстите ми безвъзвратно.
Дори да имам втори шанс
... не искам го обратно."

Очите бавно си затвори,
превръщайки се в спомен.
"Излишно е да се говори,
внимание не ща за помен."

След време групичка роднини
пред гроба ронеха сълзи.
И имаха си само спомени
...добри...и недобри.

А беше пролет
и славей пееше навън.
Лежеше старецът в земята,
с коси от сняг, във вечен сън.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #200 on: януари 30, 2008, 10:38:24 am »
Състояние

Отново това състояние. Само така мога да виждам.

Виждам те. Виждам импулса, който движи живота ти.
Тази огромна вина, която носиш. Дори без да има защо.

Тялото убива духа - първородният грях - и после
изстрадва дълга си, докато го роди наново...

Тежко е. Стига толкова. Не мога да понеса гледката!
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #201 on: февруари 02, 2008, 11:16:02 pm »
ИСКАМ ТЕ ТАКЪВ
(еротика)

Я недей се лигави,
а истински ме целуни!
Нали твърдиш,
че много ме обичаш,
по мене тичаш,
любовни думи сричаш!
Погали ме с таз ръка,
но не където мислиш,
а по моята коса!
Страстно ме люби!
Сърцето мое
философи не търпи!
Притискай ме до болка
и в мен се влей!
В миг върховен
с мен се слей!
Попивай кожата,плътта,
бъди вътре в моята душа!
От обич занемей!
Люлей себе си  и мен така,
че слънцето дори да затъмя
със любовта,страстта,
която в мен избива
и тебе целият покрива!
Бъди такъв,
какъвто искам аз!
Или намери си друга,
щом не си в час!

***

РОМАНТИЧНО   

Колко искам някой ден
да живееш с мен!
Във свят влюбен и богат
пречистен,непознат!
Дните да се нижат,
да бързат все напред!
И нека всеки види,
и нека всеки ни завиди
как щастието тича с нас
и колко те обичам аз!

***

НА НЕГО

Аз взирам се в нощта
и търся тез очи,
които някога ме караха да тръпна!
Защо пред мен е тъмнина
и аз отново съм сама?
Каква е моята съдба,
та тъй нещастна съм сега?
И до кога аз ще търпя измамата?
И до кога с надеждата ще оцелявам?
Каква е моята вина?
О,Боже!
Просто оглупявам!
И сега признавам,
че самотата ми тежи.
Все още търся тез очи!
Не ги съзирам във нощта.
Не ме обича той така
със силата на мойта страст,
със огъня в очите ми,
със болката в гърдите ми.
И няма той сърце!
Туй просто е едно реле.
Материя го блазни
и разни други там съблазни.
И пак се взирам във нощта!
Пред мене пак е тъмнина...
Пак търся тез очи ,
които някога ме караха да тръпна!
Заради тях спокойна ще издъхна!
И цвете бих била!
Ще цъфна!
А после тъй ще изгоря и ще изсъхна!
Ще изгния във пръстта...
Пред мене е тъма!
Оставам с болката сама!

***

РЕВНОСТ

Защо очите ти  не ме поглеждат,
а в моята приятелка се вглеждат?
Дали приятелка е тя
или просто зла жена?!
Не е за тебе разбери,
вълнуват я пари,
тузари,босове безброй.......
Кодира тя живота свой!
Ти се мусиш и се чумериш,
надяваш се във нея да намериш,
храна за твоята душа!
Пак влюбен я оглеждаш,
хич не ме поглеждаш!
Напук на птиците в небето,
хвърчиш високо!
Сърцето лудо заиграва,
да я обичаш не дава!

***

ПРИ ТЕБ ОСТАВАМ

Красота или творение,
за мен си моето знамение.
Пропий във мен със болка свята,
дай ми любов, душа богата!
Не, няма да те аз оставя
и грешка няма да направя,
при теб завинаги оставам
и любовта си днес признавам.

 *****
Светло одеяло покрива очите ми,
а твоето тяло прикрива следите ми,
по пътя прашен на любовта,
за мен си единствена, моя съдба!

***

ПРАЗНИ ДУШИ

Бели птици над главата ми кръжат,
а в мен боли! Душевен глад!
Обзе ме сива пустота!
Боже мой!
Нали светът е мой?
Всичко сиво е пред мен,
този свят жесток,студен
кой така го сътвори,
че хора мъдри и добри
не намират миг покой
от завистници безброй?
Тровят ти душата,
пишат се герои.
Всичко хубаво ги дразни?!
Зли хора!
Души празни!

***


КОЙ ЧОВЕШКОТО ВЪВ НАС УБИВА?

Дали мога да обичам
се питам всеки ден?
И с вярата предишна
очаквам светъл ден.
Дали като дете наивно
вярвам в чудеса?
С любов протегнала ръце
искам,но как да полетя?
Дали доброто в нас умира?
Кой човешкото приспива
и с участ зла залива?
Песен тъжна погребална,
пее моето сърце.
Болката в душата моя
няма кой  и как да спре!

***

ПЛАЧИ СЪРЦЕ

Повей ми ветре! Охлади душата!
Че тя гори,гори сърцата
с проблемите горещи на деня.
В житейски грижи ме топи.....
Не искам вече да боли!
Отнеси ме някъде далече
при хора мили и добри,
а не клюкари зли,
които с злоба и охота
разпъват ме на кръст Голгота!
А ти сърце плачи!
Злото прогони!


***

СЪЛЗА

В очите ти аз се оглеждам
и търся обич, топлина,
а ти ми подари сълза -
кристално чиста, и една
надежда в мене изгоря!
За мен ли плачеш ти сега?
Отишла си е любовта!
И кой отне надеждата
да те обичам силно аз,
да си до мене всеки час?
Сълзата твоя ще изпия
и устни в твоите ще впия,
щастлив те моля направи ме,
със обич и любов дари ме!

 
***

ЖЕЛАНА

Неочаквано, като чудо,
като птица при мен долетяла
те усетих до мене -
тръпнеща цяла!
На ръце те понесох
по път към звездите,
с целувки обсипвах
лицето, гърдите,
треперих от страст,
от болка и сласт!
Със тебе, желана,
със теб ще остана!

ЕЛА

Премръзнала те чакам в утрото сънливо
и слънчеви лъчи ме галят причудливо.
Ръка към теб протягам, но няма те -мираж
и вятърът ми дава само той кураж,
и вест от теб ми носи за обич, и любов,
за пътища красиви, и за живот нов.
Надявам се и чакам, в ръцете си топя
съмнения, тревоги, не мога да заспя.
За мен нощта е ден, а утро залез тих.
Ще дойдеш ли при мен?За теб написах стих.
Аз ще ти пея песен, мъдра, помъдряла
до тебе ще приседна, красива, нежна ,бяла.
Ела и забрави пътища далечни,
при мене остани с любов и чувства вечни!

***

ВИНОВНА БЕЗ ВИНА

Виновна съм за греховете на дедите си!
Виновна съм, че гоня аз мечтите си!
Виновна съм, че чувствена съм, нежна,
дори че съм със кожа белоснежна!
Виновна съм, че се родих човек,
човек и не за този век!
Виновна съм, че нямам си късмет,
със хората , с душата си, със теб!
Виновна съм, че тъй съм неразбрана
и че такава искам да остана!
Виновна съм, че в мен тупти сърце
и плача, смея се, като дете!
Виновна съм ,че съм нечута
от хората, които трябва,
не съм жестока и не съм надута,
все някой моята душа ограбва.
Виновна съм, че съм добра и бяла,
че труден път в живота съм избрала,
в сърце си трупам болка и обиди
и няма кой това да чуе, види!
Виновна съм за чужди грешки,
дори за туй, че слушам смешки,
за глупостта на други хора!
Виновна съм , че съм изгора
на хора разни не признали
духът ми мой, мен поругали!
Виновна съм и у дома,
че майка се родих, жена
достойна с гордост,доблест, чест,
такава съм дори и днес!
Виновна съм и за България,
сърцето мое плаче, слави я,
но неми са словата мои!
Къде сте Български герои?
Виновна съм пред този свят,
че моите очи не спят,
че моят дух е непреклонен,
делата не превръщам в спомен!
Виновна съм пред рожби мили,
че в бедност, нищета са се родили,
аз възпитание  добро им дадох
и своята душа окрадох!
Оглозгана останах, куп костици,
от низши твари, хора зли, мръсници,
децата ощетени си оставих,
не мога всичко туй забравих!
Виновна съм във този свят -измама,
виновна съм за свободата си голяма!

***

ЗЛАТНА ЕСЕН

Есенният вятър брули
жълтите листа в гората,
а душа ми песен пее
истинска и тъй позната,
за любов и изневери,
за души живи, умрели,
за омраза , злост и злоба,
орис зла, съдба, прокоба.
Мир обгръща ме и цяла,
тъй щастлива , засияла
към небето взор отправям,
лоши помисли забравям.
Милват ме лъчи небесни,
галят ме звезди чудесни,
със роса поя душата
и целува ме дъгата.
Бури, ветрища и хали,
аз отпъждам, затрептяли
перушинки ме докосват,
като в сън ме омагьосват.
Есен златна ли е спряла?
В  душата моя е познала,
болката и красотата,
истината и лъжата.
И разбрала, и познала
истината за живота,
чувствам се голяма, зряла
и живяла сто живота.
« Last Edit: февруари 14, 2008, 01:31:41 am by sekirata »

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 682
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #202 on: февруари 07, 2008, 11:43:48 pm »
В душата на изстрадало дете
кога пророни се сълза,
тогава плаче цялото небе
и дъжд се лее над света.

Светът прелива в суета
а "Аз съм по-добър!" е смисъл.
С въздишка на изстрадало дете
човек калта си e избрисал...

Душата на изстрадало дете
е извор с тъмна орисия
и няма риба с хлипове зове:
"Господи, прости на тия!".

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Когато слънцето погали
любовно златните коси
и бисер с цвят на теменужки
блести от детските очи,

ръцете жадни за прегръдка
широко, нежно отвори,
и детската милувка
със свята радост приеми.

Вдигни в ръцете си високо
бъдещето дадено от Бога,
с усмивка най-широка
издумай "Да обичам мога!".
« Last Edit: февруари 07, 2008, 11:46:32 pm by Dimitar Ochkov »
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 682
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #203 on: март 16, 2008, 06:55:10 pm »
Самотата, невестата тиха
във сърцето с любов покани.
Покани я и никой не питай
и се радвай на себе си ти.

И не слушай коварните думи
на хората с поглед в теб вперен,
които разтягат лукуми,
колко смирен си, или пък наперен.

Тишината, сестрицата верна
тогава с любов прегърни.
Скрита в думите омразата черна
с тиха стъпка, в мълчание спри.

И не слушай ти упрека нервен
на света, че си черна овца.
Да бъдеш на себе си верен
избери си за своя съдба.

И тогава ще литнеш свободен
и обичан от твойта сестра,
и дори от невестата воден
пред света не ще скършиш снага.

И изворът вечен на сила
със любов ще умива света,
с лекота красота сътворила
ще рисува твойта душа.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 682
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #204 on: юни 12, 2008, 08:36:27 am »
РОЗА
И малка роза , късче красота
пред къщата във двора насадих.
Подарена от човешка доброта,
по-хубава от всеки стих.

Светлината що разкъсва мрака
и ражда утринната благост,
пречупи се във капчица роса,
погали цветето със радост.

И птичи хор във миг възпя,
картината божествено красива,
че цветенцето бе душа
на чудна самодива.


НА  МОЯТА  ДЪЩЕРИЧКА
На мойта щерка облечена във розов цвят
на дъхав пролетен зюмбюл.
Светът обгръща я със снежен хлад
но моята любов е дъхав гюл.

Дарявам мир, любов, раздавам се без жал...,
победих студа с благоухание.
Насилника съм спрял,
...със цветна песен и божествено желание.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #205 on: ноември 07, 2008, 12:46:27 pm »
Сънувала съм…

Сънувам те.

Стоя на ръба на дълбока пропаст.
Едно момиче се спуска надолу като шиноби, смеейки се.
Идват и други момчета и момичета, почти летят край скалите.

Наблюдаваш ни отсреща. Питаш се дали ще се престраша… А ти?

Идваш зад мен. Обгръщаш ме с ръце. Както тогава.
Не говориш. Мислиш единствено за бездната.
Ще ме бутнеш ли или ще скочиш с мен?

Нещо в мен се прекършва и заплаквам. Ти разбираш.
Когато отварям очи, виждам, че не е било бездна, а храм.

Сънувала съм…
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
На теб, Пограничния
« Reply #206 on: май 18, 2009, 01:44:39 pm »
На теб, Пограничния

Да. Това правя аз.

Какво? Интересно ли е? Нов свят, а?
Привлекателно ли изглежда?
Искаш и ти? Ами ела!

Защо го правя за теб ли? Длъжна съм.
Който взема – обещава. Е, и аз обещах.

А, страх те е. Твърде много неизвестни.
Нищо де, ще ти кажа всички неща.

Е, не всичко. Само най-хубавото.
Ще те излъжа. Ще ми повярваш.
После ще ми простиш.

Ще видиш, че е лесно. Има начин.
И аз някога се чудех кое и как.

Аз ще съм твоят мост. Имай ми доверие.
Щом за мен е възможно, ще бъде и за теб.

Подай ръка! Ето така. Разбра ли?
Нищо сложно. Сега ще ти дам инструкции.

Просто ги следвай, после ще ги мислиш.
Има време да изследваш сам.

Хей, направи го! Видя ли? И ти можеш!
Ето, че имаш нов хоризонт.

Ти самият си нов. Невероятно, нали?

Какво? Хареса ли ти? Искаш още?
Какъв свят, а!...
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай