Author Topic: Лично творчество-поезия  (Read 70161 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #60 on: август 03, 2006, 09:00:08 pm »
ГОРДОСТ

Гордостта е нещо странно!
Прилича на войник
във зона минирана
и забранена.
Бори се да оцелее.
Усмивка не признава тя,
нито хубав мъж
или красавица.
Величие,победа,крах
е сладкият и грях.
А след победа не една,
унила плаче!
И...сама!

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #61 on: август 04, 2006, 09:52:57 am »
Sekira, здрасти ....... :) >:( ;)
Може да ни представяш някои избрани свои стихове , но това вече си е чисто прекаляване .......стилът ти е по-скоро за текстове на песни , от тези които в момента изкарват доста пари , но едва ли точно тук ще те забележат. Препоръчвам ти да си направиш един блог някъде в нета , да ги качи ш там и да сложиш линк в профила си.

Не бях срещала толкова лиричен спамер досега  ;D
Every moment is a miracle right now

grizzly

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #62 on: август 04, 2006, 10:42:35 am »
Недей така, divine, че ще му секне поетичното... течение  ;)

nova

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #63 on: август 04, 2006, 02:17:23 pm »
какво ви пречи, момичето си пише строго по темата

като не щете не четете....

и стига с лит. анализите

strahil

  • Guest
Re: Йордан Йовков - разкази
« Reply #64 on: август 04, 2006, 02:26:39 pm »
Серафим

Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано бомбе, а краката му бяха обути с цървули. Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия: едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше - оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено. И между безбройните разноцветни кръпки най-много се хвърляха в очи две-три много големи, взети сякаш от чувал или от най-проста аба и лепнати, както доде, с едър шев и избелели конци.

Човекът дойде на две-три крачки и се спря. Той разбра, че Еню не може да го позна, и малко обиден, с подигнати вежди, леко усмихнат, остави се да го гледа Еню и зачака. Той бе мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто като в пашкул. Лицето му беше сухо, черно с рядка черна брада, очите му, като у пияниците или у хора, които не са си доспали, бяха влажни и замъглени. Еню продължаваше да го гледа втрещено, непознатия се усмихваше повече.

- А бре, Серафиме, ти ли си? - извика най-после Еню.

- Ух, да те убий здраве, да те уби! Не моа да те позная бре...

- Аз съм, бай Еньо, аз. Натурален като жив.. тъй да се каже...

- Aз пък рекох, че е таласъм. Помислих, че плашилото от даскал Тодоровата бахча иде насам. Да те вземе мътната, да те вземе. Мисли си: какъв ще е тоз изпаднал германец!

Серафим се засмя тихо, беззвучно, като поклащаше глава, той подпря на пейката тоягата си, сне и чувалчето, което носеше на рамото си. Всяка година, а понякога през година и през две, той се явяваше по тия места на Гергьовден или по Димитровден, когато слугите менят господарите си. Той беше от града, но търсеше работа по селата. Можеше да работи само лека, маловажна работа: на някоя мелница се приставяше да храни свинете, да чисти обора на някой хан, или пък пасеше един-два добитъка.

-Де беше туй лято? - попита го Еню.

- Рано си напуснал, щъркелите още не са си отишли. Де беше?

- В Белица бях туй ято, на една керемидарница. Има един Панайот там, кермекчия, при нег бях. Керемидите му пазех.

Той говореше ниско, като че се боеше да не го чуе някой, с разширени и учудени очи, а после изведнъж се засмиваше и между посинелите му устни светваха зъбите му.

- Сухо беше туй лято - продължи той, - добра стока изкараха хората. Ама и берекетя натъй по селата беше добър. А нашите българи, бай Еньо, кога имат пари, къщи правят. Като мина харман, че като надодоха ония турлаци с талигите, иззеха що керемиди имаше...

- Хъм... Взеха ги?

- До една. Три големи колелета бяха. Свършиха се. И чорбаджията, Панайот: нямам, кай, нужда от пазач, бай Серафиме, слободен си. Даде ми хака и... отряза ми китанцията, тъй да се каже...Като каза това, Серафим се усмихна и тъй като беше съблякъл палтото си, стоеше сега, мъничък, слабичък.

Щом остави палтото на пейката, той тозчас се попипа над кръста, по пазвата. Еню разбра, че там нейде е скътал парите си.

- Че вземи да си купиш едно палто! - посъди го строго Еню. 

- Все трябва да си изкарал някоя пара. Да си купиш едно палто!

- Ща, ща, бай Еньо. Едно палто ще си купя. Ще си купя, защото туй веке за нищо не бива. Той погледна палтото и се усмихна.

- То е, тъй да се каже, добро за музея...

- Седни, седни да си починеш - каза Еню, след туй стана и влезе в кафенето. Колкото можеше да се види през вратата, вътре в кафенето беше дълбоко и хладно. То беше проста сграда, като плевник, нямаше таван, двете стрехи се срещаха нависоко и между върлините, наслагани начесто, се виждаше сеното под керемидите. Едно лястовиче гнездо беше залепено до средната дебела греда.

 Серафим, гологлав, със сплъстена посивяла коса, седеше на пейката, режеше по малко с една костурка от хляба си и сладко-сладко дъвчеше сухи залъци. Лястовичката, която имаше гнездо в кафенето, трепна с крилете си току пред лицето му, влезе вътре, повъртя се, след туй пак тъй бързо се стрелна навън. Две-три врабчета подскачаха към Серафима и той се пазеше да не мръдне, за да могат да си вземат някоя трохичка.

Една жена запърполя с полите си и влезе в кафенето, но Сеафим не я погледна. След малко жената заприказва високо и той даде ухо:

- ... Скъпо, всичко скъпо, кръстник Еньо! Какво да купим с две-три яйца, дето ги вземаме сутрин от кокошките? Едвам сварваме да си вземем по кривач сол и калъп сапун, та да се опе. Туй кибрит, газ - забравили сме го. Че барем да сме по-добре, да сме здрави кръстник Еньо, а то...

- Какво прави Иван? Как е сега?

- Как ще е Иван - лежи. Отде дойде таз болест, кръстник Еньо, отде дойде. Сега по Св. Богородица ще стане седем месеца, как не е похванал работа. Души го нещо в гърдите, подпира го ей тука е. Отслабна, да го духнеш, ще падне. Не е добре, кръсник Еньо, жълт, черен, като пръст. Думат ми: заведи го в болницата, тури го на колата и го заведи в болницата.

- За болницата трябват пари - каза Еню.

- Трябват ами, как да не трябват! Жената въздъхна, след туй продължи:

- Че нали ни умря из онзи ден, кръстник Еньо, и биволицата. Изкарах я сутринта здрава и читава, нищо й нямаше, а вечерта като си доде, гътна се пред сам вратника и умря. Душата ми се обърна, плакали сме, като че умря челяк...

- Болест има по добитъка - каза Еню.

- И на мене ми умря една телица.

- Ни от месото зехме, ни кожата. Доде фелдшера и каза: не бива, кай, да ядете от нея, ще я заровите с кожата, с все... Ох, то нашето тегло! Не знам, не знам... Жената замълча, но като се ослуша по-добре, Серафим разбра, че се шепне.

Изведнъж Еню извика:

- Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам...

- Не думай тъй, кръстник Еньо... моля ти се като на господа...

- Остави ме, ти казвам, нямам пари! - изкрещя Еню.

Жената млъкна и заплака. Серафим я слушаше как хълца и как вие като пребита. Ядосан, Еню се показа на вратата и погледна надалече, без да спира очи някъде. Серафим тихичко прибра хляба си и се изправи. Жената излезе от кафенето и си отиде. Тя тъй беше се забрадила, че лицето й не се виждаше. Но по вървежа Серафим разбра, че е млада.

- Пари ли иска? - пошепна той на Еня.

- Пари иска. Отде да й ги взема, аз банка ли съм? Искала да води мъжа си на болницата. Добре, ама като нямам? Като нямам, какво да дам? - сърдеше се още Еню.

- Значи, сиромашия. Сиромашия до шия, а? Тъй да се каже...

Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха на сваляни, тъй си стояха разхвърляни. Серафим ги прибра на едно място и ги нареди. След туй ходи за вода.

След туй - поля пред кафенето и премете. Вечерта Серафим осана на гости на Еня, но отказа да спи в кафенето. Той застана точно по средата на мегданя пред кафенето и там взе да си приготвя легло.

- Че са барем тука под стряхата бе, българино! - рече му Еню.

- Дай си гърба на стената, легни на пейката, ако искаш.

- Не, тук ми е по-добре мене.

- Ще ти духа.

- Не ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей...

Той гледаше Еня и се усмихваше с насълзените си очи. "Страх го е да не го оберат" - помисли си Еню, като забеляза, че Серафим се попипва по пазвата. Той го остави да прави каквото си ще, затвори кафенето и си отиде в къщи.

На другия ден той се забави късно дойде да отвори. Той завари Серафим седнал на пейката и както вчера, режеше си хляб с костурката и закусваше. Еню се изправи пред него, изгледа го продължително, след ту каза:

- Ти какво си направил?

- Какво съм направил! Никому нищо не съм направил - кротко отвърна Серафим.

- Дал си пари на Павлина, оназ, дето снощи беше тука, дето искаше пари от мене. Аз сега бях у тях, тя ми каза. Как тъй даваш пари на човек, който не познаваш? Че може да те излъже, може да не ти ги върне.

- Ба, ще ми ги върне тя. Нека заведе мъжа си на болницата, може да му помогнат докторите. А пък моите пари ще ги върне. На нас, помежду ни, условието знаеш ли как е?

- Когато господ на нея - и тя на мене. Аз не бързам. Еню прехапа устните си и замълча.

- А палто? С какво ще си купиш палто? - каза той.

- Че нали имам палто? Я го я! - Серафим взе палтото от пейката и го разгъна. Хубаво си е то моето палто, нищо не му е...Той се усмихна и леко поклащаше глава, като че броеше кръпките или като че си спомняше нещо. Десет и повече години има, откакто се кани да си купи палто. Докато беше млад, каквото изкарваше, изпиваше го. Сега вече не пиеше, защото твърде не беше здрав, но често даваше някому парите си, както беше ги дал тая сутрин на Павлина. Оттогаз на палтото му взеха да се явяват тия големи кръпки от сива аба.

- Хубаво си е то, моето палто - продължи той с някаква особена радост в гласа си.

- Аз като го позакърпя пак, ще прекарам с него и таз зима. Пък ако ми е писано, с него може и пред бога. То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно... Серафим говореше с Еня, но не го погледна. Той пусна палтото на колената си, по загледа се пред себе си и се усмихна.

grizzly

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #65 on: август 04, 2006, 02:47:14 pm »
Ъм...такова...Страхиле, що не каза че си реинкарнация на Йордан Йовков още от началото ;) Пък и разказът поезия ли е, че нещо ми се бъркат понятията ?  :2funny:

nova

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #66 on: август 04, 2006, 04:20:25 pm »
Поезия е гризли, поезия е -от най-висшия пилотаж, нищо че не виждаш римата. Нея с очите не можеш да я видиш, тя в сърцето пее

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #67 on: август 04, 2006, 11:23:11 pm »
Здр!
В поста от 9.декември 2005 призовавате в тази тема да се пишат  И стихове и то.....без претенции"нямам изисквания към римуване.."цитирам!
След това чак на 6.януари 2006 е вписано в темата едно стихо и после последва затишие!
С моето идване се "разшавахте" та даже стигнахте до там, че ви и преча!
Е, аз не съм елементарна та да не разбера ,че ви дразни бройката ми --след като "я усетихте"
Аз какво съм ви виновна ,че не ви достигат вдъхновенията или че са по малко от моите!
Това е чиста проба завиждане.
Хем знаете,че не сме тук поетеси!
Просто ви дразни,че някой пише и не може да се спре!
чЕ НЯКОЙ СЕ РАЗТОВАРВА,А ВИЕ НЯМАТА ТОВА УСЕЩАНЕ!НАИСТИНА ВИ СЪЖАЛЯВАМ!
За пореден път се уверявам в "българщината"
да предпочитам кавички ,че иначе щяхте да се обидите макар ,че мене вече се опитахте да ме обидите!
С тази злоба накъде и за къде сте КАКИНИТЕ?!ЖАЛКИ ЗАВИСТНИЦИ ТУК 2-3!МИСЛИТЕ ЛИ,ЧЕ В ИНТЕРНЕТА И В САЙТОВЕТЕ, И В СВЕТА СТЕ САМО ВИЕ!
ЗАБЛУДЕНИ!
Ще се сринете по пътя на живота запомнете го или ако вече не сте!

ПРЕЦЕНКА

КОЛКО СТРУВА ЗЛОБАТА ЧОВЕШКА?
кОЛКО СТРУВА ЖЕНСКАТА ОМРАЗА?
САМ НАРОДЪТ ГО Е КАЗАЛ -
"КАВОТО ПРАВИШ,НА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИШ!"
И АЗ ДОБАВЯМ -
"ДАЛИ ОТ ПРОСТОТИЯТА ЩЕ СЕ ИЗБАВИШ!"
ПРИТРЯБВАЛО МИ Е НЕЧИЕ ПРИЗНАНИЕ,
ЩОМ ЛИПСВА КУЛТУРА,ВЪЗПИТАНИЕ!

На вампирката
Какво  е малкото вампирче
пред истинската красота?
Кой позволява му сега
да ръси "бисери -слова?"
Дано този ден
Господ да е с мен!
И греховната душа ,
да сеи намери майстора!

СПРИ ДО ТУК!

Мислиш или не -
ларш човек съм.
Винаги ще съм добре!
Злобата от мене бяга,
а теб те души,стяга!
Сметките добре си правиш
и в пари се давиш.
Но до кога ще я караш все така?
С пари не всичко се постига.
Искам да ти кажа -
"Спри да тук!Стига!"

anita53@abv.bg



grizzly

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #68 on: август 05, 2006, 12:06:25 pm »
Скъпа секирата, самият факт, че реагирате толкова емоционално, на една проста и незлоблива забележка показва , че имате някакъв проблем. Приемате по презумпция , че ние сме враждебно настроени към Вас и Ви завиждаме, такова нещо няма. Смятате, че сме заблудени, може и така да е ( поне за себе си  говоря).
"Ще се сринете по пътя на живота запомнете го или ако вече не сте!" - слава на Бог, вашите прокоби няма да ни застигнат. Имам само една молба, обърнете се към самата Вас и преодолейте, това, което Ви тормози. Бъдете здрава, бъдете светла и добра.

strahil

  • Guest
Re: Откраднато...
« Reply #69 on: август 05, 2006, 07:06:52 pm »
Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.
Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.
Научих -
че има хора които искрено обичат,но просто не знаят как да го покажат.
Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.
Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.
Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.
Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.
Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява ти самият да си прощаваш.
Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.
Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.
Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.
Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.
Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.
Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.
Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,когато те са ти най-нужни.
Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.
Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Научих -
че, въпреки че думата "любов" може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

Nirvana

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #70 on: август 05, 2006, 09:05:01 pm »
Страхиле, значи, ти нищо не знаеш...   :-\  >:D
( аз пък още по- малко  :P )

strahil

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #71 on: август 05, 2006, 10:02:48 pm »
Научих..
Че мога да променя само представата си за себе си... :tickedoff: :2funny:

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #72 on: август 05, 2006, 11:45:27 pm »
ИГРАТА
/пародия/

Зайченцето бяло
тъй се заиграло
в близката горица
със една лъвица,
че хич не разбрало
как ловец насреща
с пушката гореща
в него се прицели
така,че уцели
сърчице страхливо
на лъвица мило.
Но свърщила играта
и станала белята!
Поуката каква е?
Не ходете във гората
да играете с лъвица!
Поиграйте във полето
с млада яребица.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #73 on: август 05, 2006, 11:49:02 pm »
СИНЕВА

Цялата си в синьо!
Синьо е небето.
Синьо е морето.
Сини са и твоите очи.
Ах, как искам да са мои!
Дай ми ги!
Сини облаци те гонят,
ветровете с тебе спорят.
Слънцето подава ти ръка,
струи от тебе синя светлина.
Синя песен!
Сини слова!
Синя любов!
Силна жена -
синева!



Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #74 on: август 06, 2006, 11:13:28 pm »
ИСТИНАТА МИ КАЖИ!

На света не си една.
В сърцето твое няма топлина.
Нямаш душа!
Имаш само мисъл зла,
която движи твоята ръка.
Но аз те обичам драга
и нека Господ ми помага.
Не искам повече лъжи,
това просто ми кажи!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #75 on: август 06, 2006, 11:17:43 pm »
ТВОЯ СЪМ!

Без думи ,без слова
ще прислоня до теб глава.
Ще ме погледнеш
и ще се усмихнеш.
В ръцете ти сърцето ми ще стихне.
До тебе кротко ще се свия,
с радост блажена ще се опия.
И ще заспя!
Ще сънувам любовта,
как на крила при нас долетя.
Гушкай ме и ти!
Твоя съм!
Повярвай ми!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #76 on: август 07, 2006, 01:18:17 am »
МОЯТА ЖЕНА

Що за съчетание на блуза и пола?
Не ти ли каза твойта дъщеря,
че този тоалет не ти върви?
Сега ме слушай и мълчи!
Дрехите свали!
Вечерна рокля облечи!
Тази вечер с теб ще се представя
и егото мое ще погаля!
Нека всеки види,
нека всеки ми завиди,
че имам хубава жена,
облечена със вкус,добра!

Nirvana

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #77 on: август 07, 2006, 07:09:18 am »
Уморено
часовник
тик- така
реже
времето
с малки
стрелки
невзрачна
сянка
потъва
в мрака
тишината
необратимо
руши
…………

Сияйни
пътеки
се вият
из горите
потънали
в мрак
една
е за теб
намери я
не се лутай
напразно
и пак
………

Стой
поспри
нека
те погледам
дъх затай
и усмихни се
за мен
в погледа ти
слънчев
позволи
да затъна
в сърце ти
пламтящо
нека сгрея
своя ден
 :uglystupid2:  :crazy2:  :idiot2:  :uglystupid2:

grizzly

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #78 on: август 07, 2006, 02:09:19 pm »
Nirvana, много ми хареса  :D  O0

imaginary

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #79 on: август 07, 2006, 04:38:35 pm »
Много си падам да съм на всяка манджа мерудия....

Връщаш се в живота ми
След всичото това време...
В което ме остави
Сама да следвам съдбата си
Прогони прозаичните ми сънища
И отне покоя на душата ми...
Разби всички врати,
Които бях заключила за теб
И сега стоиш
Сред руините на сърцето ми
И питаш
Обичах ли те достатъчно?!



Думи на вятъра
Разпиляна с шепи
Лудост
Сред приятели.
Прошепнати тайни
С устни,които се докосват
Нима наистина никой не вижда
Когато с теб танцуваме
Как въздуха натежава...
И как се сливаме?

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #80 on: август 10, 2006, 01:05:42 am »
ПРАХОСНИК

Не посягай на моята заплата!
Не съм жената,
която дава ти пари
за цигари и жени.
Не ми се лигави,
не се подмазвай,
характерът си лош
не ми доказвай!
За кой ли път оставаш без пари!
В огледалото се погледни
и на какво приличаш ми кажи.
Нови дрехи си купи,
като хората се облечи.
За срам си станал на зецата,
потроши си колата
чуждите жени да возиш,
а своята да биеш и тормозиш.
Не мога повече да ти прощавам!
Напускам те!
При мама заминавам.
Колата и децата,
за спомен ти оставам!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #81 on: август 10, 2006, 01:11:14 am »
ЕМОЦИЯ И СТРАСТ!

Ще ли ме обичаш,
ако ти докажа,
че заради тебе
аз ще се откажа
от жената,
от колата,
от апартамента
и от работата?
Ако трябва и в чужбина
с тебе да замина,
няма да му мисля.
Все нещо ще измисля.
Обсебен съм до болка
от твойта красота.
Бушува в мен страстта.
Не мога да се спра,
търся твойто тяло!
Не мога и да спра
сърцето полудяло!
Магия или болест е това?
Без теб не мога!
За тебе искам да умра!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #82 on: септември 03, 2006, 11:27:59 pm »
ОГЪНЧЕ МИ ДАЙ!

Огън!Огънче ми дай!
Огън в двете ми ръце
искам да гори.
Нека пари ме,
нека ме гори,
нека ме боли.
Недей плачи!
Отдавно беше то,
голямото легло
във прах е вече.
Забравихме играта-
"Не се сърди човече!"
Сега огънче ми дай -
ако можеш.
И .....не се пали!
Насила обич
никой не раздава.
Голи чувства
никой не признава.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #83 on: септември 03, 2006, 11:36:52 pm »
НЕ ИМ ВЯРВАЙ СИНЕ!

Защо  повярва сине
но тези  хора зли?
Ще видиш!
После теб ще те боли.
Защо поддаваш се на клюки зли?
Защо тъй сляпо вярваш в приказки?
Защо,защо и пак защо?
По късно ще го разберат и те ,
когато същото повтори се,
със тяхното дете!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #84 on: септември 03, 2006, 11:46:56 pm »
ПОНЕ МАЛКО МЕ ОБИЧАЙ!

Искам мъничко любов!
Дай ми я!
Защо ме гледаш строго?
Нищо не ми обещаваш,
надежда никаква не даваш.
Поне малко ме обичай,
не отричай любовта.
Тя съществува.
Има я!
Дори във сънищата я сънувам.
За теб бленувам.
А ти студен си безразличен
от другите си тъй различен.
Дали аз пък съм различна!
Не искам да повярвам,
че за тебе съм безлична!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #85 on: септември 03, 2006, 11:58:25 pm »
НЯМА ПРОШКА
/хумор и сатира/

Я,не чукай по вратата,
не чупи бравата!
В кръчмата си бил,
цяла нощ си пил.
Виж се на какво приличаш
пък и отричаш ,че си пил!
Тук няма кой да ти отвори,
разумът във мене проговори.
И аз си имам мой живот,
на твоя няма да съм роб.
Жена пиянка ти си намери,
алкохола с нея си дели!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #86 on: септември 13, 2006, 10:46:09 pm »
РАЗЛИЧНА,

Когато аз поискам,
тогава ще ти отговоря.
Животът си е мой,
другото е твоя воля.
Целувай се, с която искаш.
Обичай я! Но запомни!
Със мен не я равни!
Различната съм аз!
Такава ще остана
и в твоите очи,
ще бъда най желана!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #87 on: септември 13, 2006, 10:48:54 pm »
ЗАБРАВИ МЕ!

Обичаш!
Красиво ми звучи!
Знам!
Делови човек си ти.
Но за къде си без сърце
и с тези празни думи?
Брод има помежду ни.
Все ми е едно!
Не мога да ти вярвам.
С такива като теб,
беля си не докарвам.
От днес не те познавам,
умея да забравям.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #88 on: септември 13, 2006, 10:52:09 pm »
ИСТИНСКА ЛЮБОВ ПРИЗНАВАМ

Целувки най дипломатични
от мене приеми
и спри да хвалиш чуждите жени!
Любовта не е сама,
приятелка и е страстта,
а братовчедка гордостта.
Не съм глупава жена
и добре, че го разбра.
Знам, че ти харесвам!
Знам, че  искаш по така
да си близък с хубава жена.
Милостиня не раздавам,
истинска любов признавам.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #89 on: септември 13, 2006, 10:54:48 pm »
И СЪЛЗИТЕ НЕ ПОМАГАТ

Сълзите си във шепа аз събирам!
За кой ли път умирам!
И въздухът не стига,
а душата болна
не може да приеме
истината тъй позорна,
която като сянка
все след мен върви.
Искам да заспи сърцето ми -
завинаги!