Author Topic: Лично творчество-поезия  (Read 76744 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #120 on: ноември 09, 2006, 04:55:51 am »
НЕРАЗБРАНА

Сноп лъчи в очите ти блести,
а сърцето радва се, крещи
и душата своят  път избра,
но защо пак ти не ме разбра?
Със любов към теб ръце протягам
и не искам никой да засягам,
ще се боря аз за любовта си
и със сила ще сломя врага си!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #121 on: ноември 18, 2006, 03:01:21 pm »
МИЛО МОЕ

Какво разбираш от жени?
Ти, който не познаваш своята.
Какво разбираш от любов?
Ти, който ми открадна моята.
Какво разбираш от души?
Продаде си душата своята.
Какво разбираш от лъжи?
Доказа, че без тях не можеш ти.
Как ще у караш все така?
Живееш, мило, мое за мига!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #122 on: ноември 18, 2006, 03:04:18 pm »
БЯЛА ЧАЙКА

Бяла чайка над мене лети,
ти не знаеш как в мене боли!
Не намирам аз дума и слово
да изкажа страстта си отново.
А съдбата жестоко играе,
иска в тебе и в мен да извае
чувства разни, добри и омразни,
страсти, обич, любов и съблазни.
Бяла чайка над мене лети!
Говори ми! Обичай ме ти!

ALISA

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #123 on: ноември 28, 2006, 11:12:59 am »
ЕСЕН

Тихо вятър нашепва във клоните
на дърветата в нощния мрак,
разлюлява със повей короните
и понася отронен листак.

 :)

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #124 on: декември 04, 2006, 11:02:37 pm »
 Без теб

Вече си доволна,
че без мен остана,
любовта греховна
вече пепел стана.
Чудеше се как ли,
 да се оттървеш
и от мене, мила,
да се отречеш.
Само недей лъга
и недей съпруга
да намесваш ти.
Лъжеш, мила! Спри!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #125 on: декември 04, 2006, 11:03:58 pm »
На другата не мога да завиждам


Не мога да те гледам във очите,
защото просто нямаш ти такива.
Не мога вече да броя сълзите,
душата моя с тях да те разсмива.
Не мога даже радостно да пея,
кажи ми как без вяра да живея?
Не мога и не искам да те виждам,
на другата не мога да завиждам.
Не мога да не кажа ,че такава
тя като мойта участ заслужава.
Не мога аз съдбата да променям
и чувствата си всеки ден да сменям.
Не мога повече да ти прощавам,
да ме обичаш да те задължавам
и да ме мразиш да ти забранявам!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #126 on: декември 04, 2006, 11:05:26 pm »

Дано!

Гледаш ме с очи присвити
и ехидно се усмихваш,
черни мисли ми приписваш,
разни помисли разчистваш!
Но не виждаш ти душата,
мислиш само за кревата,
а в душата огън тлее
и в любовен сън люлее,
чувства, страсти и мечти.
Страх от Бога нямаш ти!
Лъжеш тъй безцеремонно,
но не знаеш, че съдбовно
вплетени сме с теб в едно.
Ще го разбереш. Дано!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #127 on: декември 09, 2006, 12:25:56 am »
КОЙ СЕКИРАТА СЕЧЕ?

Няма обич и любов
в тоз живот за мен суров,
как да вярвам на лъжи,
да обичам как, кажи?
Някой все ще ме прецака
и ще плача дълго в мрака.
Господ има ли , кажете,
жива вий ме оплачете?
Че секирата желязна,
тук за някои омразна
има много лоши дни,
лъскава тя не блести.
Плаче като вас с сълзи
и сърцето я боли,
неразбрана си остава,
ни приема, ни предава!
Някои я подиграват
и пред всички порицават,
който я обича лъже,
а тя никога не лъже.
Де що прави си признава,
никого не поучава,
умна е,  добра и птица
иска да е гълъбица,
но не може ей така,
тя да хвръкне на шега.
Тежка е, желязна, морна,
пък изглежда неуморна,
а сега кахър си има,
болка мори я незрима.
Искат пак да я излъжат,
искат пак да я прелъжат!
Не се лъже туй желязо
нищо, че сърце боляло
и е много отпреди,
а сега я пак боли!
Ще преглътне всичко тя,
пак ще стане лъскава,
ще обича от сърце
и по малко ще сече!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #128 on: декември 09, 2006, 12:27:49 am »

Дяволът със тебе си играе

Чудя се защо така
с мене ти се заигра
и защо ли всеки ден
се съмняваш ти във мен?!
Щом не вярваш ми кажи
или просто откажи
днес на моята любов
и стани със мен суров.
Но си мисля ще сгрешиш
ако с мен се разделиш,
после ще е късно, знай,
друг ще бъде в този рай!
Птицата на любовта,
мойта обич и страстта,
щом не ги опазиш ти
цял живот ще те боли!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #129 on: декември 09, 2006, 12:28:40 am »
ЩОМ

Ако някой ти докаже,
че виновният си ти
за горчивите сълзи
днес във моите очи,
ти недей се смя тогаз,
помисли дори за час,
всичко връща се обратно
и боли дори стократно.
Туй не е заплаха днес,
някой ще ти пише шест,
но във моята душа
ти убиваш любовта!
Щом това е безразлично
и за тебе не е лично,
остани си там където
тегли те с любов сърцето!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #130 on: декември 09, 2006, 12:29:35 am »

СРАМ

Колко злоба, мили, Боже!
Всеки гледа кой, как може
братята си да прецака
и подлага двата крака,
да ги спъва, да ги спира
с риск дори и да умира.
В чуждата паница бърка
гледа каша да забърка,
после настрани се смее
за интриги той копнее.
С Ганьовщина тъй позната,
с любовта си към парата
той краде и тук, и там!
Няма българинът срам!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #131 on: декември 09, 2006, 12:30:41 am »
УМНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Хиксовидните крачета
и дебелите "дупета"
на Фустанка и Сусамка
всеки път ги снимат в сянка
и изкарват ги красиви!
Феновете тяхни диви,
заблудени, неразбрани,
не за фенове призвани
величаят ги и славят,
хвалят ги и богославят.
Как не могат хора разни,
да разберат, че омразни
стават вече с тез хвалби
и изкарват ги звезди -
ей такива грозновати,
некадърни, простовати.
Но къде не е така?
Ако не дадеш пара,
няма кой да те възхваля
да те люби, богославя!
Автор: sekira

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #132 on: декември 09, 2006, 12:32:06 am »
ЛОШИ ХОРА

Колко мръсотия, Боже!
Моля ти се спри я, Боже,
тая черна злоба, завист
и омраза , и ненавист.
Накажи глупците сиви,
направи ги ти красиви,
стига са бесняли диви,
направи ги самодиви!
Писна ми о, мили Боже,
писна ми с глупци да споря,
не ми писна да се боря,
грях голям така ще сторя!
Знам, възмездие ще има,
не за двама и за трима.
Няма аз това да чакам,
нищо аз не ще протакам.
Ще се боря както знам,
с тези дето нямат срам
от децата си дори!
Лоши хора, подли, зли!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #133 on: декември 09, 2006, 12:34:17 am »
СИГУРНО

Кому робуват скромните и бедни хора
далеч от идеали и мечтите си?
Защо зимуват алчните и подли хора
там някъде далече със парите си?
И как спокойно спят, какво сънуват
или по цели нощи те будуват?
Броят пари и сметките си правят,
за бедните те искат да забравят.
Мощеници, измамници безброй
навървили са се в живота мой,
не знам с какво привличам ги така,
но може би наивна съм жена?!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #134 on: декември 09, 2006, 12:36:13 am »
ОЗВЕРЕНИ

Болката ми е голяма
не за десет, а за двама!
Цяла армия  войници
и дузина бели жрици
са настръхнали хиени
и човеци озверени!
Ръфат младото момиче
и кръвта и жадно пият,
дано с нея се затрият!
С тази кръв невинна, чиста
те така ще се отровят,
щом жената тъй лъчиста
искат в клетка да затворят.
Разберете, тъй не става,
как душа се лесно дава?
Ще ви пратя аз ловци,
смели интернет бойци.
Искате вий да ме спрете,
но не става! Разберете!
Морите една душа,
ще платите с вашата!

izgrev

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #135 on: декември 09, 2006, 11:03:29 am »
Добре подреждаш ти
словата, но защо си
толкоз "слабовата"?
За любов се бориш,
врагове ломиш,
а е нужно само да решиш;
"Ще любя и обичам,
дори когато грижи ми дробиш!
И тогаз, току-виж, живота ти станал като "сладкиш".
 ;DОпит за помощ, с извинение за неумението ми да редя думи като теб!

Offline Nirvana

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Female
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #136 on: декември 09, 2006, 02:03:27 pm »
И аз искам да постна един мой "шедъовър". Ряпа яде спрямо писаните по- горе, ама важното е, че си свърши работата 8)

(Всяка прилика с реални лица е неслучайна)

...
Галещ ветрец се ровеше в гривите им,
слънчеви лъчи играеха с тях,
в росни треви потъваха дирите им,
със спонтаност и грация омайваше техния танц.
Свободни, волни, бродеха те,
вдъхваха сила, творяха криле,
рушаха прегради, създаваха пак...
Пленници свободни на свойта свобода.
Равнини, долини и балкани,
тръпнеха под тяхната мощ
и приветстваха всеки галопник,
свободата на който бе вожд...
Диви и волни, стадо коне,
превземаха де що има туптящо сърце.
Сами си достатъчни, но събрани в едно
от попътен вятър или естество.
Попътен вятър или естество,
прокудено муле край стадото спря,
обюздано, обучено, с хапки сено,
носещо със себе си и свойто тегло.
На покорство привикнало,
от свободата на танца далеч,
друг свят само той не виждало
и волното заобгражда с плет.
Подмамени някои от хапки сено,
към него побягнаха, невярващи в зло,
невиждайки бича и пагубнии гeм,
сами се натикаха в невидим затвор.
Не след дълго дивото стадо отихна.
Затихна и мощния троп.
Ветреца на място не стихна...
Потъна в тъмата слънчевии сноп.
Волното, дивото прокудиха,
мулета ставаха от красиви коне.
Така се харесваха и се развиваха,
ред е магаре пред стадото да спре...
  :2funny:  :uglystupid2:   :uglystupid2:  :crazy2:
Никога не съм разбирала и винаги съм гледала с ирония на хора, които си мислят че света се върти около тях. А истината е толкова очевидна- той се върти около мен!

bee

  • Guest
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #137 on: декември 11, 2006, 10:58:50 am »
Nirvana, и аз ще се пробвам.   :) Надявам се, няма да имаш нещо напротив да взема литературните ти образи назаем:

На пътя на конете,
галопиращи свободно,
стоеше муле
в типичния си нрав:
ни напред, ни назад.
Конете не се спряха,
прескочиха го и
... отлетяха.

 :crazy2:


Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #138 on: декември 16, 2006, 11:47:38 pm »
СЛЪНЧИЦЕ НА МАМА

Колко те обичам
слънчице на мама!
Бъди весела,засмяна!
Не позволявай на хора разни,
с маски мазни,
да ти режат къс по къс душата!
Не позволявай да те гази,
ботушът тежък на съдбата.
Гледай напред!
Не обръщай им внимание!
Важното е да си себе си!
Не очаквай и признание!
Във днешно време
и в България една,
това не става.
Всичко е лъжа,пара!
Мъжете гледай от високо,
те си слугуват само на окото.
Да видят и да пипнат
дори без чувства -тъй от раз!
Безсрамно казват -
"голям праз".
Голям е!
Да!
Но не мислят с таз глава,
дето Господ им е дал!
Карат я -"кой взел,кой дал"
Все пак е по добро
от злобата в кръвта
на всяка следваща жена -
"приятелка добра".
Живей така,
както сърцето позволява!
Обичай само този,
който любовта ти заслужава!
Враговете свои
прати във ада!
Пази се!
Толкова си млада!



СИНЕВА

Цялата си в синьо!
Синьо е небето.
Синьо е морето.
Сини са и твоите очи!
Ах,как искам да са мои!
Дай ми ги!
Сини облаци те гонят,
ветровете с тебе спорят.
Слънцето подава ти ръка,
струи от тебе синя светлина.
Синя песен!
Сини слова!
Синя любов!
Силна жена -
синева!


МОМИЧЕТО С ОЧИ -НЕДРА!

До тебе ще приседна!
Ще те погледна във очите,
в които има толкова тъга!
И пак ще ме попиташ -
"Защо такваз е моята съдба?"
Какво да отговоря,
че твоята съдба със моята се сля?
Ти трябва да си по добрата,
да си по красивата жена!
И нищо,че във жанра тъй противен
гласът ти е богинята -
не искам ти да си робинята!
Бъди богинята на любовта,
богинята на топлината,
пропиваща плътта!
Богинята на светлината,
на всички влюбени сърца!
И как дълбоко в твоите очи -недра,
самият Господ там се спря!
И как пориви чудати
изписват устни непонятни!
Как никой не разбра,
че ти си тъй човешка -истинска.
На злобата в очите се изсмя.
А аз не мога да помогна,
да стопя болката,
да сгрея твоята душа!
Кому са нужни твоите сълзи?
Дали на клонингите зли
или на нечия душа -
тъй омерзена,зла?
Очите ти неземни са
и злобата човешка
не мога аз да спра,
когато ти завиждат,
когато те обиждат!
Отмини ги...
Грешни са деца
на майката Земя!
Говори със вятъра!
Пей със любовта!
Обичай хората!
Бъди добра!
Бъди красавица,
каквато си сега!
И следвай своята душа!

На тебе  - izgrev

Аз "слабовата" хич не съм,
аз хвърковата, мила, съм!
Над злото аз се извисявам,
от враговете се избавям.
За туй е нужна "вид" борба,
а не любов и красота!
« Last Edit: декември 17, 2006, 12:24:45 am by sekirata »

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #139 on: декември 23, 2006, 07:54:31 am »
ГРЕШИШ!

Студена зимна нощ
в душата ромол тих
и губя сила, мощ
за тебе пиша стих.
Ти някъде далече
избра да си от мен,
на гибел ти обрече
и себе си и мен.
Там някъде обичаш,
аз знам добре, грешиш
и с вятъра събличаш
желания, мечти!
А Коледа дошла е
и само нечий звън
напомня , че съм жива,
зове ме тъй насън.
Обичам самотата
притихнала в нощта!
До мене котарака
ми мърка и така
отнасям надалече
болката, страха,
че не обичаш вече
добрата ми  душа.
Избрал си пътя верен,
заблуда или не,
на мене не си верен,
за мен не си, момче!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #140 on: януари 24, 2007, 05:59:02 pm »
КЪДЕ Е СМИСЪЛЪТ?

Щом няма смисъл
дадено стихотворение,
на некадърника е то творение!
С игра на думи парадира
и другите иронизира!
Природата уж величае,
но не иска да признае,
как взима той от тук и там
готови фрази, срам!
Как всъщност нищо той не казва
във стихото си и показва
как общи приказки се пишат,
и стиховете на менте миришат!

СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Ела, приятелко добра
да споделя със теб мига
на радост от една мечта
превърнала се в истина.
Страхувах се, че някой ден,
ще се изплъзне и от мен
късметът ми, като жена
обичана и влюбена.
Не мога аз да се оплача,
от радост вече ще заплача!
Обичана съм и щастлива
обичам го и аз, не спира
във мене радостта голяма,
че обичаме се двама!

СМЕТКИТЕ НА БАБА ГАНА /хумор и сатира/

Баба Гана мързелана
поглед спира във тигана
и се чуди що е празен,
неизмит и черен, мазен.
Манджата кой е изял?
Внукът сладко е заспал,
освен тя да е била,
как не помни таз глава?
И какво, нима сега
пак ще готви? Не така,
казва вътрешния глас,
има магазин до нас.
Има пържено, варено,
печено и задушено.
Що ръцете да си мъчи,
не помага туй "унуче",
право да стои да бърка,
разни манджи да забърква.
Припна бабката завчас,
в магазина и от раз
купи всичко, но уви
пак остана без пари!
Скъпо и излиза, дума
и пак себе си придума.
Ще се готви за беда,
иначе без пенсия!

АЗ СЪМ ТВОЙ!

Потъвам в теб,
унася ме покоя,
поисках го
и вече ти си моя!
И тази нощ е наша,
как позна,
че с тебе ще остана
чак до сутринта?
И нека зли езици
по нас да бълват дим,
за теб ще си остана,
красив и най любим.
И само аз в нощта,
тебе тъй ще галя,
и само аз в нощта,
ще те любя, паля!
Очаквала си ти
с надежда принца свой,
обичай ме, гори,
люби ме, аз съм твой!

"ВСИЧКИ РИБКИ ПЛУВАТ САМО ПЪРЖЕНИТЕ НЕ"
/хумор и сатира/

Всички рибки се премятат
във водата и подмятат,
но на сухо падат те,
във тигана за мезе.
Някои курбан ги правят
майките тъй както знаят,
пълнят ги със лук, ориз
и зашиват с конец чист.
Други пък са тъй щастливи,
стават рибки самодиви
и любовни и красиви,
за рибарите щастливи.
Но накрая във водата
рядко пак се връщат,
рибешко тук на земята
хората ядат, поглъщат
с апетит, с голяма страст!
Рибка искаш ли у вас?

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #141 on: януари 27, 2007, 07:47:29 pm »
Тези мои две творби не са отправени към никой конкретно.
Написах ги под влияние на злото в живота, което все още съществува!

КЪДЕ СА ЧОВЕЦИТЕ?

.....вий сте идиоти!" -
казал го е Ботев!
Аз ще го повторя
и няма да споря,
на хора говоря.
Знам, има и свестни
тук между вас,
на тез в този час
прекланям се аз,
за други сега,
блестя лъскава.
Добре, ще се бием,
не ще се крием,
тук АНОНИМНИ
не се пишете,
от тук и там
стих не крадете.
На Вола да ида ли
да ме простреляте,
в чело високо
вий ми се целите?
В сърцето змийска
отрова пускате,
сеира гледате
да не изпускате!
О, вий бездомни
свирепи вълчици,
с какво сте кърмили,
какви умници
вий сте създали?
Какво зло от мене
вий сте видяли?
Туй злоба не е,
болка зове,
но вий не я чувате,
само мърсувате,
на чужд гроб с пари
и с чужди сълзи!
Дано Ботев стане
от гроба и хване
оръжие хладно
и на вас ядно
да ви покаже,
кой лъже, маже
и кой не признава
Бог, име, вяра!


ДИСКРИМИНАЦИЯ, РАСИЗЪМ....ИДИОТИЗЪМ!

Задушавате ме с лицемерие,
нахални сте и искате доверие,
дискриминация, расизъм за беда
гори очите ми сега!
Това не ме учудва знам,
кое е важно, за да си "голям",
да си мълчиш, пари да даваш
да манипулираш, отмъщаваш.
Защита щом си имаш дебел гръб,
и щом навсякъде си вреш носът,
на жертва и обиден ми се правиш,
а сам обиждаш, сам се славиш!
Не мога да съм симпатична,
не съм злобарка, не съм лична,
манипулирана не съм,
истинска, различна съм!
Не се поддавайте деца
на лъжата, пошлостта,
устата моя ви го казва,
не слушайте какво приказават
заблудени, злобни хора.
Не съм вампир, не моря!
Попитайте ме как съм жива
сред толкова омраза дива
и спънки във живота мой,
пазете си живота свой!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #142 on: февруари 03, 2007, 07:53:25 pm »
Горе в планината

Горе в планината
сама във гората,
до извор се спрях
водица налях
в стомна червена.
На трева зелена,
седнах да почина
и видях седмина,
млади дървари
съчки събрали,
огън наклали.
Водица им дадох
и им предадох
поверие старо
от моя дядо.
Във планината
броди зъл дух
и който има
по добър слух
духът ще чуе,
ще разбере,
гората зелена
да не сече!

 Магия ли ми стори?

Ако ти разкажа,
колко съм те чакала,
ако ти покажа
сълзите изплакала
в цвете пораснало
и не поливано,
със мойта болка
само обливано,
какво ще кажеш?
То не цъфти
години наред,
тъмно зелено е,
плаче за теб!
Моите сълзи
солени са знам,
търся вода
но няма там,
дето в забрава
ти ме остави,
любовта наша,
голяма забрави!

 Със мен гори!

Жаравата  разпали в мен,
аз ще горя и този ден
и през нощта, и нека съмне,
и нека огън ни обгърне!
Аз няма в нищо да се вричам,
ти знаеш колко те обичам,
обичай ме сега и ти,
целувай ме, със мен гори!

 Любов ли е това?

Попи във мен отрова
на огън, страст и грях,
обичам те, не мога
да спирам твоя  гняв!
Ти нищо не разбираш
и тъй продажен си,
с лъжи край мен позираш,
на мъж се правиш  ти!
Ръцете ти греховни
към мен посягат днес,
със думички лъжовни
и грозен, нагъл жест!
Обичам те, не мога
да те спра сега,
сърцето бий тревога -
любов ли е това?

Глад

Кой очите ще затвори
щом напусна този свят?
В мене болка проговори,
не е злоба, а е глад
за добро, човещина.
Кой сега не ме разбра?
Нека ида си така
неразбрана, поругана,
щом при мен една душа
до последно не остана!


Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #143 on: февруари 18, 2007, 06:21:56 pm »
ЖИВОТЪТ СИ Е МОЙ

Защо ли ти разказах за миналото мое?
Защо ли те допуснах във сърцето мое?
Защо ли подарих ти моята любов?
Защо със мен остана коварен и суров?
Аз знам, че възгордя се, мислиш се за Бог,
разбрах сега, усетих, защо си с мене строг.
Добър човек не си , завист те мори,
доброто ти отрече и злото победи.
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой!


ХИТРАТА ЛИСАНА, САМИЧКА ОСТАНА
/хумор и сатира/

В зелената горичка
зайче със лисичка
тъй се заиграло,
че не осъзнало
как на таз лисана
се хвана в капана!
Доволна и щастлива,
бърза и скоклива
дарила го с прегръдка,
но мислила за мръвка!
И спряла тя играта
под дърво в гората,
зъбките си впила
в крехкото му тяло
за нея закопняло.
Не се примирила,
а се озверила!
Тръгнала да търси
друго зайче тя,
гората претърси,
но нигде на видя
такова красиво,
наивно и мило
добро същество,
като зайчето!
Сама под дървото
лисана остана
и мисли, умува
какво бе, а стана,
че зайците вече
тъй захитряха,
умници големи,
лисици станаха!



МЕЧЕТО НА МИМА

Аз съм мечето на малката Мима,
с мене играе си и с още трима
верни приятели, деца добри,
които събуждат я рано в зори.
На училище рано с тях заминава
и мене самичко във къщи остава.
Тези учители лоши и зли,
с Мима немогат ни раздели,
малко самотни тъжни дори
пак се обичаме с Мима, нали?

ШАРЕН СВЯТ

Безлични хора
с разни идеали,
недостойни, непознали
истината, болката!
С една идея, мисъл зла
в гърди им не туптят сърца!
Заблудени, неразбрани,
зле скроени, непризвани
бъдещето те решават,
напътствия на Бога дават!
И мен така те поучават,
грешките си не признават,
убиват обич, вяра, чест,
това ли са героите днес?
Каква чест!

С ИМЕ НА ЦВЕТЕ

Тръпката да си обичан
аз на всеки пожелавам,
цвете мое те наричам
и от днес при теб оставам.
В къщичка на тоя бряг
с тебе искам да живея,
погледни ме, дай ми знак
цвете мое -орхидея!
Аз така ще те наричам,
без да спирам да обичам
теб и твоите очи,
целуни ме, замълчи!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #144 on: февруари 18, 2007, 06:22:47 pm »
ЖИВОТЪТ СИ Е МОЙ

Защо ли ти разказах за миналото мое?
Защо ли те допуснах във сърцето мое?
Защо ли подарих ти моята любов?
Защо със мен остана коварен и суров?
Аз знам, че възгордя се, мислиш се за Бог,
разбрах сега, усетих, защо си с мене строг.
Добър човек не си , завист те мори,
доброто ти отрече и злото победи.
Върви не се обръщай по пътя черен твой
и не ме измъчвай, животът си е мой!


ХИТРАТА ЛИСАНА, САМИЧКА ОСТАНА
/хумор и сатира/

В зелената горичка
зайче със лисичка
тъй се заиграло,
че не осъзнало
как на таз лисана
се хвана в капана!
Доволна и щастлива,
бърза и скоклива
дарила го с прегръдка,
но мислила за мръвка!
И спряла тя играта
под дърво в гората,
зъбките си впила
в крехкото му тяло
за нея закопняло.
Не се примирила,
а се озверила!
Тръгнала да търси
друго зайче тя,
гората претърси,
но нигде на видя
такова красиво,
наивно и мило
добро същество,
като зайчето!
Сама под дървото
лисана остана
и мисли, умува
какво бе, а стана,
че зайците вече
тъй захитряха,
умници големи,
лисици станаха!



МЕЧЕТО НА МИМА

Аз съм мечето на малката Мима,
с мене играе си и с още трима
верни приятели, деца добри,
които събуждат я рано в зори.
На училище рано с тях заминава
и мене самичко във къщи остава.
Тези учители лоши и зли,
с Мима немогат ни раздели,
малко самотни тъжни дори
пак се обичаме с Мима, нали?

ШАРЕН СВЯТ

Безлични хора
с разни идеали,
недостойни, непознали
истината, болката!
С една идея, мисъл зла
в гърди им не туптят сърца!
Заблудени, неразбрани,
зле скроени, непризвани
бъдещето те решават,
напътствия на Бога дават!
И мен така те поучават,
грешките си не признават,
убиват обич, вяра, чест,
това ли са героите днес?
Каква чест!

С ИМЕ НА ЦВЕТЕ

Тръпката да си обичан
аз на всеки пожелавам,
цвете мое те наричам
и от днес при теб оставам.
В къщичка на тоя бряг
с тебе искам да живея,
погледни ме, дай ми знак
цвете мое -орхидея!
Аз така ще те наричам,
без да спирам да обичам
теб и твоите очи,
целуни ме, замълчи!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #145 on: февруари 24, 2007, 10:25:40 pm »
Дискриминация, расизъм....идиотизъм!

Задушавате ме с лицемерие,
нахални сте и искате доверие,
дискриминация, расизъм за беда
гори очите ми сега!
Това не ме учудва знам,
кое е важно, за да си "голям",
да си мълчиш, пари да даваш
да манипулираш, отмъщаваш.
Защита щом си имаш дебел гръб,
и щом навсякъде си вреш носът,
на жертва и обиден ми се правиш,
а сам обиждаш, сам се славиш!
И благодарности от мен сега
на сайта и на хората,
които истината крият
и мойте коментари трият!
Не мога да съм симпатична,
не съм злобарка, не съм лична,
манипулирана не съм,
истинска, различна съм!
Не се поддавайте деца
на лъжата, пошлостта,
устата моя ви го казва,
не слушайте какво приказават
заблудени, злобни хора.
Не съм вампир, не моря!
Попитайте ме как съм жива
сред толкова омраза дива
и спънки във живота мой,
пазете си живота свой!

Кръчмарска одисея /хумор и сатира/

Преглътни ме, като вино
и запей ми -"Нино, Нино",
песента ти е позната,
слушал си я в механата.
Колко пъти се напиваш
и причини все намираш,
тежко ти било, добре,
но ти имаш ли сърце?
Кош бутилки пресушаваш,
нощем в кръчмата оставаш,
пееш, пиеш до зори
и оставаш без пари!
После искаш да те храня,
да те водя и на баня,
да те гладя и пера,
да съм вярната жена!
Туй не ще да изтърпя,
край на мойта орис зла!


Не става, не се получава....

Стоя извисена
над вас хора грешни,
за да не кажа,
че сте ми смешни.
Що ли си губя
времето с вас,
защо пиша
час подир час,
стихове, проза?
Във каква доза
идеи да вливам,
мисъл и смисъл
да провокирам?
Виждам, не става,
не се получава!
Злоба и завист
вас ви мори,
останете си
с празни глави!


Ден, нормален ден бе днес за мен!

Нормален ден бе днес за мен!
И аз не съм 16 годишна,
ни пуберитетка романтична,
та да празнувам във наслада.
За мене знам, че е награда,
да съм високо над нещата,
и да съм толкова сърцата.
С разни дребни сладости човешки,
като някои не правя грешки.
Обичам свободата,
 но не на тялото,
а на душата!
И чуйте думата ми тежка -
при мене няма грешка!
Нямам нищо общо с Нешка!




Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #146 on: март 05, 2007, 06:36:20 am »
ОТ ОБИЧ

На слънцето ще стана аз изгора!
И толкова го искам, как ще мога
със него да горя отгоре аз,
като обичам всичко тук, и вас?
Обичам планините и горите,
обичам равнините, долините,
реките, езерата и морето,
земята и пръстта, където
във нея бор съм посадила
и ми е много скъпа, мила!
Решила съм, че трябва да го сторя,
със дявола така ще се преборя
и пъкъла със светлина ще пръсна,
и топлина, и обич ще разпръсна,
над цялата земя, за всички вас,
отгоре ще ви светя аз!

БЕЗСПИР
/еротика/

Милваш ме със поглед благ,
не спира този пухкав сняг
и трупа преспи вън на двора,
не знаем с теб покой, умора!
Започнахме от вечерта,
със свещ и чаша във ръка
и любехме се цяла нощ
с копнеж, желание и мощ!
А сутринта снежецът бял,
като че в мен бе заискрял,
напирах, търсех те в покоя,
отнова исках да си моя.
Не мога да се разделя,
от теб, от твоята снага,
от устните красиви, живи,
очите палави, игриви,
гърдите твои тъй прекрасни,
целувките ти жарки, страстни.
Здрачава се! И как сама
да те оставя във нощта?
Не мога, още ще остана
моя любов, жена желана!

СТИГНА СЕ ДОТАМ...

Стигна се дотам,
че трябва да живея
не както моята съдба ми позволява,
а както властния човек ми разрешава!
Стигна се дотам,
че трябва и да слушкам,
че трябва даже да не разсъждавам
и другите около мен да поучавам!
Стигна се дотам,
че трябва да не чувствам,
че трябва да съм без сърце, душа,
да съм играчка, да живея за мига!
Стигна се дотам,
че сме безсилни
и роби в собствената си страна!
Кое е нещото, което прави силни
чедата български сега?

ИСКАМ ЧУЖДАТА ЖЕНА
/хумор и сатира/

Като слънце ще ти светя,
моя, мила, Виолета,
но защо ли всеки ден
искаш ти пари от мен?
Опомни се, разбери,
пари не давам на жени!
В къщи имам аз една
тя е страшна хала зла,
всичките пари ми взима,
харчи ги като за трима!
Вярно е, под чехъл съм,
но и аз човечец съм,
искам чуждата жена,
да стопли моята душа.
Разбери ме, помогни
и със мене си легни,
някой друг ще ти плати
в евро или в долари!

НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ

Колко дни очаквах да се върнеш,
колко нощи плаках до зори
и мечтаех в дух да се превърнеш,
който моя сън да посети!
Колко исках с мене да останеш,
миналото мое да забравиш,
колко молех Господ да е с нас,
моля го сега и в този час!
Колко те обичам не разбра,
другата пред мене ти избра,
радост и любов и подари,
и сега щастлив ли си , кажи?!

*****
http://www.cekupama.data.bg/
http://sekirata.wordpress.com/

 :smitten: :smitten: :smitten:

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #147 on: април 06, 2007, 02:20:07 am »
 Лазаров ден

Слънчеви лъчи галят днес земята!
Лазар слиза от небето във позлата!
И оглежда се в очите
на дечицата щастливи,
лазарки тъй мили!
Щипе ги по бузките червени,
в танц се вият със очи засмени,
гледат възрастните те
и протегнали ръце
пеят песните на Лазара!
За по добър живот!
За тях, за нас!
За целия народ!
За благополучие и плод
на българския род!

Цветница

Мили хора, със цветя
празника днес честитя!
Искам да сме все така
весели, добри, красиви
и любими, незлобливи!
Накичете се сега,
с клонки върбови, цветя,
и пред Бога се молете,
и свещичка запалете
за добро, мир, красота
в нашата мила страна
и за здраве, и любов,
щастие, и устрем нов!
Българското ще пребъде!
България, ще я бъде!

Offline sekirata

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 119
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #148 on: април 06, 2007, 02:22:50 am »
ПАРЕЩА ЛУНА

Когато нежно ме целуваш,
на мен потайно се любуваш,
изтръпвам цяла отмаляла,
отпускам се и онемяла
прегръщам с поглед твойто тяло,
обсипвам го с целувки цяло!
За мене то гори, трепери,
във мойто иска да намери
любов и страст, и топлина.
Ний сливаме се с теб в една
голяма, пареща луна!
И всеки който я прегърне,
тя в огън, в плам ще го обгърне,
и ще горим, ще се топим,
във огъня за нас любим!


С НАРОДА СИ ОСТАВАМ

Който ме обича,
пак ще ме чете
и няма да срича
в сайта клюките!
Аз пак ще си пиша,
мойте стихове,
а който го "боде",
да не ме чете!
Поезията трябва,
истина да е,
а не лъжи измами -
думи обиграни!
Истини разказвам,
с вярни имена
и не се отказвам
да пиша и творя.
Нито пък копирам
и не се нервирам,
смисъл в думи гоня,
искам да изгоня
хаосът в речта
и то не на една
поетеса зла -
изчерпана и свита,
като в пашкул завита!
Модерна уж била,
а е чужденка
във свойта си страна!
Майчин, скъп език,
който днес ругае,
себе си един ден
той ще изиграе!
Със сложни, висши фрази,
говорих със онази....
която ги и пише -
на чужд парфюм мирише!
Забравила отде е,
за кой език копнее
Родината ни мила,
в недра си болка скрила!
Таз... станала слугиня
на чуждата култура
и тук пише халтура!
Къде са Ботев, Вазов,
къде е и Вапцаров,
аз искам да възкръснат
и да ги прекръстят
българите наши
станали апаши,
забравили цървула,
от селото мамула!
Отдалеч ще викна,
песен ще запея,
Кирил и Методии
в стих аз ще възпея,
Аспарух да чуе
в земните недра,
как се днес продават
български чеда!
Грях и срам позорен,
кой е отговорен,
за тази страшна сеч
на българската реч?!
Не мога да се спра,
ще пиша, ще творя,
дар слово ще раздавам,
с народа си оставам!


Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Лично творчество-поезия
« Reply #149 on: април 07, 2007, 01:03:47 am »
Брех, тука имало и кът,
където прозата е кът  :D
А има ли критерии нек'ви
или се харчат рими сек'ви?
Щот ще ми се да се намеся
и малко като поетеса...
Но притеснение ма й завладяло
да не обидя модерското тяло
и елитът им отбран
да ме окичи с некой бан...  :knuppel2:
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...