Author Topic: Служба в услуга на себе си  (Read 23 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3490
  • Gender: Male
Служба в услуга на себе си
« on: август 15, 2019, 07:08:34 am »
Това е да правиш всичко само за себе си, за своето удоволствие и предвижване напред като не се съобразяваш с другите. Егоизъм. Аз съм най-важния, всичко искам и всичко е само за мен. Другите са средство за мен, за да бъдат използвани за постигане на личните ми цели. Това е много лесно да се разбере в нашия свят на полу-тъмнина. Вижте върхушките какво вършат. Обогатят се за сметка на всички останали, трупат пари, блага, средства за производство, скъпоценности и ги държат само за себе си. Като ги харчат ги харчат само са свои цели, не ги вълнуват интересите на другите. Може да изглежда, че правят нещо за другия понякога, но това е илюзия. Това се случва между другото, ако собствените им цели случайно съвпаднат с общите или от някаква временна сантименталност.

Със служба към себе си не може да се стигне далеч. На практика всички хванати под това верую са се заключили в 3-то измерение и не могат да открият пътя отвъд. Блуждаят и обикалят астралния свят, бият се в гърдите, че всичко знаят, че единствения бог са самите те, подхранват се от негативните емоции на хората и сами се унищожават ако избират трайно този път.   

Службата към себе си в крайна сметка е илюзия, защото такова нещо като "себе си" не съществува. Това е особено валидно, когато сме се фрагментирали на толкова много същества. Когато едни от тези фрагментации дърпат одеялото само към себе си какво остава за другите? Енергетически става дисбаланс. А енергията винаги трябва да е свободна, течаща и равно разпределена между всички временни фрагментации. Това е закон Божи. Затова, тези, които смятат, че всичко трябва да е само за тях създават дисбаланс в енергията, което наричаме карма. Те вземат повече, отколкото им е нужно при това без намерение да го връщат и споделят. Но на практика това е невъзможно, няма как енергията да бъде залостена и затворена на едно място завинаги. Нейната естествена функция е да тече свободно, да преминава през всичко, да прави кръговрат, да се преобразява и възобновява. И тези, които се опитват да я задържат за себе си, няма как да им се получи трайно. То почва да избива. Все едно да направиш язовир на реката, да събираш водата, без да я пропускаш надолу. На един етап тази вода ще почне да прелива, ще стане разрушителна сила и ще избие извън своите временни граници помитайки всичко в обсега си. Там, където енергията се събира по неестествен начин тя става разрушителна сила, за тези, които я събират.
Службата към себе си може да се разгледа по още един начин и тогава тя е валидна. Когато не сме фрагментирани и представляваме едно цяло. Когато всичко е едно, то може да служи на себе си, защото няма нищо друго освен себе си. Това представлява реалността на високите измерения, но не напълно. Защото все пак фрагментациите на по-долните измерения съществуват и не могат да бъдат пренебрегнати. Та затова Духът няма как да не служи на своите временно разделени части. Целия живот, начело с Господ Бог служи на своето велико творение, за да го издигне до своята съвършена висота. От тази най-висока гледна точка това е служба на себе си, като това "себе си" включва абсолютно всичко, което съществува.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.