Author Topic: страх ме е...  (Read 4983 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nova

  • Guest
страх ме е...
« on: декември 14, 2005, 11:55:56 am »
Покрай темата на Divine за самодостатъчността и егоизма ме перна другата крайност- колко съм зависима от страховете си

страхувам се да не загубя това, което имам- стабилност, любов, сигурност
страхувам се от провал
страхувам се от глупостта си понякога
страхувам се да направя някои избори
страхувам се да си задавам въпроси, чиито отговори подозирам
и това не е всичко

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:страх ме е...
« Reply #1 on: декември 14, 2005, 12:00:43 pm »
Прочети книгата на Дейл Карнеги "Как да преодолеем чувството за безпокойство и да се радваме на живота" :)
I am who I am.

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #2 on: декември 14, 2005, 12:03:03 pm »
Ми ако започна да му се радвам много, да не се уплаша от загубата му след време ;D ;D ;D ;D

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:страх ме е...
« Reply #3 on: декември 14, 2005, 12:04:06 pm »
мен най-много ме е страх от самия страх, да не ме завземе, защото в такива моменти виждам всичко изкривено и дори съм искала да се върна при първоизточника по най-бързия начин.
За това все се моля за сила, сила да държа страха под контрол за да не вземе той контрола.
Гадно е.Страха. :o
Every moment is a miracle right now

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:страх ме е...
« Reply #4 on: декември 14, 2005, 12:13:36 pm »
оххх, Nova...
Нямаше ли си друга работа ами ме хвърли сега и мен в размишления за страховете ми....  Знаеш ли колко добре си ми беше преди да се замисля, а ?  ;D

На мен едни от най-големите ми страхове са тези от провал, от неодобрение, от неизбежността и куп други...
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #5 on: декември 14, 2005, 12:14:06 pm »
И мен най-много ме е страх да се страхувам, защото съм виждала най-големите си страхове да се реализират. От тогава предпочитам да залагам на вярата, че Той се грижи за мен.
Малко повечко вяра ти трябва май, Nova  ;D

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #6 on: декември 14, 2005, 12:25:40 pm »
Хм, интересно как да си обясня словосъчетанието "страх ме е да се страхувам". Като "не си позволявам"?  Ако е така, не мога да хвана смисъла. Това, че не си позволяваш нещо не означава, че си се освободил от него, а че просто се опитваш да го пуснеш в някоя глуха

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:страх ме е...
« Reply #7 on: декември 14, 2005, 12:26:38 pm »
Един прекрасен цитат от "Разговори с  Бога"

Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.
Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е , което нарекох Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта, зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещатата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.
И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх...
...И причината се крие в първата лъжа - лъжата, която вие приемате като истина за Бога: че на Бог не може да се има доверие; че на Божията любов не може да се разчита; че Бог ви приема с условия; че крайният изход на нещата е под съмнение. Ако не можеш да разчиташ, че Божията обич винаги ще я има, на чия обич тогава можеш да разчиташ? Ако Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не биха ли правили същото и простосмъртните?
И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх.
Защото първото нещо, за което се притеснявате, след като кажете "обичам те" е дали ще го чуете в отговор. И ако го чуете в отговор, започвате веднага да се тревожите, че ще загубите любовта, която току-що сте намерили. И така, всяко ваше действие се превръща в ответна реакция - отбранително средство срещу загуба, даже когато се отбранявате да не загубите Бога.
А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.
I am who I am.

bee

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #8 on: декември 14, 2005, 12:30:51 pm »
Абе прецених, че може да прозвучи като самохвалство ако кажа, че не се страхувам от нищо и затова така го казах. Грешка. Истината е, че не се страхувам от нищо. Това шокира ли ви?
Мога да кажа, че се страхувам от това нещо да не се случи на детето ми, но толкова силно вярвам в Господ, че хем вярвам, че това няма да се случи, хем вярвам, че и да се случи ще го преживея някак, ще преживея болката и ще продължа и ще се видя с нея някога по-късно като се присъединя и аз към Духовния свят. За себе си определено не се страхувам от нищо - знам, че всичко, което ми се поднесе мога да го преживея.

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #9 on: декември 14, 2005, 12:35:19 pm »
Да цитата е прекрасен. И ако нещата са така, бих била щастлива. Само, че това си е истината на Уолш. Звучи прекрасно, но е изречена от човек, който смята, че Бог му говори. Добре, но за да повярвам трябва и аз да стигна до нея- прочитането на нечия гледна точка не ми помага, човеци бол.
В тази книга намерих много оправдания за себе си, но и ми се отприщиха много съмнения. Защото, когато нещо ми звучи много добре винаги "ми се затварят жалузите".
Все пак благодаря за цитата- много е на място

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #10 on: декември 14, 2005, 12:41:19 pm »
Вее, колкото до последния ти пост- само едно- евала.

И аз знам, че каквото и да се случи ще го преживея. И го знам защото съм попреживяла туй онуй. Но това за съжаление не ме прави по-силна, а по-равнодушна в някои моменти- като изпразнена от съдържание.
« Last Edit: декември 14, 2005, 12:41:29 pm by nova »

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:страх ме е...
« Reply #11 on: декември 14, 2005, 12:47:25 pm »
Bee, да - този път ме шокира  :o

Аз нещо не мога да й се израдвам на тази книжка - хубавко написано, ама прекалено. Тук съм с Nova изцяло. Докато аз сама не го проумея (по-скоро усетя), няма как да не си помисля, че автора си е за психодиспансер... (малко грубичко, ама сега се уча на себеизразяване).
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #12 on: декември 14, 2005, 01:13:20 pm »
Добре, щом шока не ви се отразява толкова зле, значи мога да продължа  ;D Още по-голямата истина е, че не вярвам, ами съм направо убедена, че е така, че Господ (или по-точно неговите синове или служители) се грижи за нас. Всичко в тази Вселена на мен ми говори, че съществува Свръхразум. Убила съм много време в търсене на по-близки до логиката обяснения за Бог, Вселената и всичко останало и до този момент съм приела, че Кабала една от науките,  която описва подробности от зараждането и развитието на Вселената. Обаче Кабала ми е трудна и малко суха. За сега съм се спряла на Теософията и по-точно чета "Тайната Доктрина" на Е. Блаватска. Макар че и тази книга също е много трудна, тя все пак съдържа невероятно количество добре подредена информация за тези неща. И тази книга ми представя една теория за създаването на Вселената и човека - Космогенезис и Антропогенензис, която за мен е възможно най-логичната и близка до истината.
Но всичките книги само ми помагат да си обясня нещата, които усещам, нищо повече. Усещам, че съм най-щастлива, когато обичам. Искам да съм вечно щастлива, следователно искам вечно да обичам. Следователно що пък Бог да не е любов и що пък аз да не мога да се присъединя към Него някой ден?

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:страх ме е...
« Reply #13 on: декември 14, 2005, 01:35:31 pm »
Ще пусна и аз един цитат от тази книга, дето не всеки може да я смели, но за мен Истината там е поднесена по най-достъпен начин:

"Та кой иска да изпитва страх?
Никой не иска, но човек се научава да го изпитва.
Детето не изпитва страх. То си мисли, че може да направи всичко. Осен това детето не чувства липса на свобода. То смята, че може да обича всекиго. Детето не чувства недостатъчност в живота. Децата вярват, че ще живеят вечно - и хора, които постъпват като деца, смятат, че нищо не може да ги засегне. Детето не знае нищо, което не е Божествено - докато научи за подобни небожествени неща от възрастните.И така, децата тичат голи и прегръщат всекиго, без да се страхуват. Ако само възрастните можеха така."
......
"Отлично! Усвоил си това, което трябва да знаеш. Съвсем правилно - ти си любов. Любовта е всичко, Което Е. И така, ти си любов, Аз Съм любов и няма нищо, освен любовта.
Ами страхът?
Страхът е това, Което Не Си. Страхът е лъжливо свидетелство, което изглежда реално. Страхът е противоположността на любовта, която вие сте създали във вашата реалност, за да познаете от опит Истинската Си Същност."



Извода който си правя е че ние не сме страх, но сме научени да го изпитваме. Ако изберем любовта обаче, страха няма да може да се намести и всичко да развали.
Вее, кажи, как се научи да избираш любовта , за да не изпитваш страх. ? Защото и аз вярвам че Бог се грижи за мен, но понякога съм несигурна и бързо се отчайвам за глупости, тогава ставам лесна мишена за страха.


« Last Edit: декември 14, 2005, 01:37:45 pm by divine »
Every moment is a miracle right now

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Не ме е страх!
« Reply #14 on: декември 14, 2005, 01:40:00 pm »
За мен страхът не е противоположното на любовта, а нейното отсъствие.
I am who I am.

bee

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #15 on: декември 14, 2005, 01:44:36 pm »
Divine, би ми било трудно да ти отговоря накратко. Едното нещо е, че винаги съм търсила любовта, но в началото мислех, че ще я намеря у конкретен човек и много болка и разочарования изпитах докат разбрах, че греша. Любовта си е само в мен. Обектите на чувствата са ми само отдушници на любовта, която поначало си извира от душата ми. Чесно казано сега ми е по-лесно. Само като погледна детето си, такава любов ми извира от душата .... Просто хората понякога забравят любовта и наистина трябва да си напомнят ежедневно за нея. И така от човешката да стигнат до Божествената, защото кой ако не Той е източника на онази любов дето си струи от душите ни? Откъде иначе би се взела тя?

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #16 on: декември 14, 2005, 01:51:43 pm »
Теорията драги мой е суха
зелено е дървото на живота


Два пъти преживях смъртта на неродените си деца. На едното му оставаха два месеца да се роди, а на другото- един. След първия път се оправих трудно- чувството за вина беше толкова смазващо, че не знам как се измъкнах. Мислех си, че ако ми се случи пак ще умра. Случи се- не умрях- преживях го много по-леко. Защото след първия път половината от мен си беше отишла.  И сега губех по-малка част от себе си. Вярно е, че човек може да преживее всичко. Между двете събития бях прочела Лазарев. Имах отговорите на въпросите си. Но онази част от мен я бях загубила безвъзвратно. После губих и други части, а заместители нямах. Вярвам, че има и "друго". Но за да чувстваш, че другото е Любов трябва да си цял. А аз не мога да си събера парчетата, защото не знам къде са. Затова и имам страховете си- за да не се окаже, че изпитанията така са ме окастрили, че съм замязала на колец за домати.


Извинявайте, че си засегнах толкова лични неща, но исках да се поясня максимално

bee

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #17 on: декември 14, 2005, 02:03:25 pm »
Мила, аз поне нищо не мога да ти кажа от себе си, но се сетих за един страхотен момент от "Философия на живота" на Nekros и ми се иска да го прочетеш:

"Един приятел ми припомни мъдростта на Дзен  Всеки път, когато дзен монах си купи чаша първото нещо, което прави когато си отиде у дома е да я счупи. Да я направи на парчета, просто я пуска на пода и тя се разбива. Може би ви се вижда странно, но това е най-мъдрото което може да се направи с една чаша. Защо ли ? Купете си два еднакви сервиза от магазина и ги разгледайте, те са еднакви, напълно еднакви, точно толкова еднакви колкото са и две капки вода. Същия модел виси по рафтовете в много домове, те са абсолютно еднакви. Направени са точно по един и същ начин, от един и същи материал с една и съща цел. Нищо уникално те са напълно еднакви. Така и чашите винаги са такива. Е нали все пак вършат работа ? Бихте попитали, прави сте. Но за монасите Дзен душата е нещо много много важно, те знаят че всичко притежава своя душа и тя само трябва да бъде извадена наяве. Дори чашата, именно за това я чупят. Чашите могат да се произвеждат еднакви, но никога не се чупят еднакво. И милиард чаши да строшите всичките ще се разпаднат на различни парчета, различна големина, различна форма. Така чашата придобива душа, след като веднъж е била строшена еднаквото е изчезнало, потънало е станало е невидимо, различното е изплувало. След като вече са я строшили монасите събират всички парченца и ги залепват по местата им. Чашата отново е цяла, отново е здрава, отново е функционална, също толкова функционална колкото останалите чаши, но вече притежаваща душа. Никъде по света няма втора като нея, тя е напълно уникална. Ако дзен монах ви покани в дома си задължително ще ви даде чаша с душа. Това е неговият начин да ви окаже почит. Вие самите сте нещо уникално, никога не съществувало до сега, всеки човек е напълно уникален, неповторим, ето защо му се полага също тава чаша, напълно уникална, неповторима. За един дзен е обидно да пие от обикновена чаша, колкото и красива да е направена фабрично, за него ще е обида, защото не е уникална, не притежаваща своя неповторима история, своя душа.
   Вие сте също като чашите, всички се раждате еднакви, чисти и свежи, като бели листове. В Бога всички сте били Едно и сте избрали да се отделите, да се разграничите, да се определите. Избрали сте да напуснете неговите предели, да се строшите. В името на придобиването на индивидуалност вие сте избрали да строшите себе си на хиляди малко късчета, разпилени в миналото и настоящето ви. Но помнете, Дзен залепя отново чашата и тя е отново цяла и функционална като преди. Това трябва да сторите и вие, да съберете и да сглобите отново парченцата иначе всичко ще е било напразно. Иначе отделянето ви от Единството ще е било напразно и вие ще трябва да изчезнете напълно, да с разпръснете и да изчезнете напълно , за да може да се родите отново от Цялото и да опитате отново, да се пробвате в трошенето, в разпарчетосването и събирането отново, за да придобиете душа. Постъпването правилно е по един начин, еднотипно, ясно. Ако всички постъпваме единствено по правилния начин, то никога не бихме се откроили, никога не бихме се обособили като отделни индивидуалности. Никога не бихме придобили индивидуалност. Ето защо грешим, ето защо ИЗБИРАМЕ да сгрешим, избираме да накъсаме и да пръснем себе си, защото в това няма модел, в това няма установен модел,  който да се следва, няма правило. Вариантите и комбинациите са неограничени, абсолютно неограничени, ето как вие придобивате индивидуалност, грешейки вие грешите по уникален, нов начин. Разкъсвате се и се пръсвате на хиляди парчета в хиляди различни посоки, това е невъзможно да се повтори, дори да се съберете отново, дори самите вие няма да можете да го повторите, ето как придобивате душата си ! Но помнете, трябва отново да се съберете, грешките са необходими до толкова, до колкото те са условието, за да може да се случи събиране, трябва отново да съберете всички парченца от всичко места, на които сте се пръснали и да станете отново цели и единни, а вече и неповторими, уникални. Ако попитате майките си,   какво са запомнили детството ви, с какво са запомнили детските ви години, задължително те ще ви опишат някоя ваша пакост , 90% от спомените ще са това, бели и пакости. Ето с какво сте се отличили, ето как сте придобили собствено лице. Но мозайката на вашата същност трябва отново да се съедини иначе всичко е било напразно, иначе ВСИЧКО Е БИЛО НАПРАЗНО. Защото сглобяването, събирането също е неповторимо и уникално. Когато сте се разпарчетосвали вие сто го правили безсъзнателно, интуитивно. Вие сте се отдалечавали от Бога безсъзнателно, без да съзнавате, без да си давате сметка какво се случва, Той е знаел истината, намерението ви, затова ви е позволил и е започнал да чака, да чака ВАС, да се Върнете. Защото връщането ви не може да е безсъзнателно, трябва да е съзнателно, трябва да сте будни осъзнати, за да съберете всичките си парченца и да ги сглобите в правилния ред, тогава Целостта се възстановява от само себе си! И вие отново сте в единство с Бог, но по нов начин, вие сте се завърнали в него като Сътворци, Осъзнали и Вникнали в Неговата в същността на Творенето-Бог. Няма нищо лошо в обособяването, в отделянето, дори в разтрошаването на вашата същност , дори затова имате Свободна воля, за да можете да го сторите, никое друго същество не е в състояние да се отдели от Единството и да се пръсне, да се разедини, само Вие, само съществата със Свободна воля, затова и само те могат да бъдат Сътворци, защото само те могат и съзнателно да съберат парченцата и отново да постигнат Единство, само те могат съзнателно по своя воля да се завърнат. Единствено те могат да постигнат Бог като Творене, като уникално Творене Изново!"

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #18 on: декември 14, 2005, 02:09:37 pm »
благодаря

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:страх ме е...
« Reply #19 on: декември 14, 2005, 02:14:37 pm »
Нова,  аз мисля и се нядявам да съм права,  че - ще се изразя малко с техническа терминология - няма нищо, което да ни се случва, колкото и страшно, прекрасно или невъзможно да ни се струва - което да не е изчислено на якост, опън, натиск, усукване и т.н. с нашите "технико-технологични данни" :)

На такива, които имат много трудности или са избрали /да, това е по наш избор преди да се родим/ да изживеят по-труден живот аз им казвам души-екстремисти :) Т.е. те са такива, които искат за по-кратко време да отработят тежка карма, за да постигнат по-бързо развитие :)
« Last Edit: декември 14, 2005, 02:34:07 pm by Eternities »
I am who I am.

nova

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #20 on: декември 14, 2005, 02:17:59 pm »
Разбира се, че е вярно- то си има и лаф: Господ ни праща само това, което можем да понесем. :D

Малко тегаво стана, за което се извинявам.

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re:страх ме е...
« Reply #21 on: декември 14, 2005, 02:26:10 pm »
И още нещо - точно това е смисълът на болката -  да видиш че дори една част от теб да си отива, а друга да умира, дори да си мислиш, че си стигнал до дъното си  - Нещо остава, Ти не си само това, Ти продължаваш и Отвъд :)
I am who I am.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:страх ме е...
« Reply #22 on: декември 14, 2005, 02:35:45 pm »
Този откъс от Nekros  е  страхотен, обясни ми много неща.
Защо винаги съм се бутала "между шамарите", само  за да докажа на себе си, че и от тази ситуация мога да изляза невредима.

Понесла съм доста удари, но стоически съм ги преживявала, може би интуитивно съм усещала, че един ден ще събера частите. Ще се изправя лице в лице с всяко преживяване, ще простя на себе си и на другите, ще си събера парчетата и най-накрая ще заживея в мир.
Амин.
Every moment is a miracle right now

bee

  • Guest
Re:страх ме е...
« Reply #23 on: декември 14, 2005, 03:00:51 pm »
 :D Както казва Windy, браво на мен, изпълних си план-програмата за деня  :D

Сериозно обаче, този откъс и аз като го прочетох съвсем наскоро ми подейства като някакво просветление. Никога няма да го забравя! Супер въздействащ и точен е!!! :)

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3348
  • Gender: Male
Re:страх ме е...
« Reply #24 on: декември 14, 2005, 03:30:04 pm »
Блестящо написано :)

Искам да добавя само, че страха е махало, енергиен сноп и привлича подобна на себе си енергия, става голямо, става по-влияещо дори на един етап може да придобие материална форма...
Но хубавото е, че любовта действа по същия начин :)

Понеже съм екстремист в мисленето си(не влизам в никакви граници), съм мислил за себе си като изправен пред най-големите си страхове. И макар някои от тях да са страшно болезнени(физически) се чувствам сигурен и спокоен сред тях.
А поглеждайки назад, мога да кажа, че страданието ме е направило такъв какъвто съм сега и мога само да съм благодарен. Страха и болката са забранени, остават само хубавите неща.
« Last Edit: декември 14, 2005, 03:33:40 pm by velaskes »
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.