Author Topic: Трябва ли да ни познават,такива,каквито сме ?  (Read 8226 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Трябва ли да ни познават,такива,каквито сме ?
----------
Не знам какво трябва - и не ме интересува.
Решил съм го за себе си - първо аз е нужно да се познавам, за да покажа на хората без лицемерие и лъжи, без маски и игри кой съм аз.
Писнало ми е от разни криеници и игрички на тайни.
Не ме интересува дали ще ме познават или не. Важно е аз да бъда - такъв, какъвто съм. Не пред едни хора да бъда един, с други хора, друг - само по сметка /пардон съобразяване, възпитание, навици/.

Не ме интересува какво щял да си каже някой или какво ли щели да си помислят други.
Ако не разбират какво е да живееш в истина и честност, значи така и така няма да го разберат. И без това те са се отказали от това да го направят сами. Само ще им преча в живота на лъжи, който са си избрали.
Да си го избират - аз съм направил за себе си друг избор.
Казах си още тогава - ще се намерят хора, които също да са стигнали до избора, който и аз. И ги намерих тия хора. Повикахме се някак си. И всеки може да си "повика" и неговите хора, събития, ЖИВОТ.
И всичко е просто въпрос на ИЗБОР...

Нищо повече
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
:-) Напушва ме смях. Трябвало ли някой да ме познава.  А може ли някой да ме познава, каквато съм? Има хора, които ме "виждат". Те ще ме виждат и да им се показвам и да се крия - няма значение какво правя. За тях аз съм гола, въпреки игрите ми и опитите ми да избягам. Те са погледнали в мен през очите ми и са видяли същността ми. И въпреки че ме "познават" те никога няма да могат да видят света през моите очи. Те познават усещането, което живее в тях при контакта с мен. Познават себе си при контакта с мен. Моята сфера и тяхната се допират - смесват се, взаимно се обгръщат, но никога не се претопяваме един в друг напълно. Само отвъд онова, което всеки един от нас Е, съществуваме всички в едно без въпроси и без отговори.
Повечето хора разбира се изобщо нямат понятие кой стои пред тях. Те виждат образите, които са си изградили предварително. те никога не регистрират промените, не реагират своевременно. Някъде след време и до тях стига гъдела, че човека отсреща вече се е променил и те пак не забелязват как това им се отразява. Няма никакво значение аз какво правя. Дали се показвам или се крия. Говорила съм открито и саморазобличаващо с много хора, с всякакви хора. Дори тук във форума. Тук пък съм се съблякла съвсем гола още от първите си писания и дори да съм слагала някакви маски на моменти - то е било резултат от собственото ми моментно помрачение. И какъв беше резултата? Колко от вас ме видяха? Колко от вас изобщо ме погледнаха? Има ли някакво значение за вас аз каква съм?
Ами за никой няма никакво значение - и за тези с които споделям и за тези с които не споделям. За никой друг няма никакво значение коя съм, само з амен. Само аз дълбоко се интересувам да разкрия истинската си същност пред себе си. И само аз истински мога да се видя. За всеки друг, колкото и дълбоко да е способен да проникне в мен, ще остане сляпо петно, докато гледа с човешките си очи, човека в мен.
Затова ми е смешен въпроса. Дали трябвало. Ами кой ще попита дали изобщо е възможно?

« Last Edit: март 27, 2007, 08:17:08 pm by ramus »
Каквото и да е, надрастни го!

daniTA

  • Guest
В началото споделях с  близки и приятели .Близките ми ме подкрепяха, макар и да не разбираха точно за какво им говоря, но  приятелите ме гледаха така, че като, че ли ми хлопа дъската и за известно време се затворих в себе си. Но сега, за мен това просто няма значение. Има хора, който са отворени за нови неща и промени и такива който си вървят в един определен стериотип и не виждат нищо друго извън него. По - важно е аз как се чувствам, дали съм сигурна или изпитвам съмнение. Защото , какво значение има дали ще убедя някой в нещо, ако аз самата не съм го приела със сърцето си.