Author Topic: Кого обичаме?  (Read 5777 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Кого обичаме?
« on: януари 04, 2006, 04:25:16 pm »
Как мислите, като казваме че обичаме някой кой точно имаме предвид: истинския човек с всичките му предимства и неостатъци известни и неизвестни нам или по-скоро илюзорния образ, създаден за него, от собственото ни въображение?

nova

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #1 on: януари 04, 2006, 05:03:38 pm »
образа

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Кого обичаме?
« Reply #2 on: януари 04, 2006, 05:57:23 pm »
Аххх, Новаааа!!!
Тук ме изпревари!  ;D

Ми разбира се, че е образа. Няма как да обичаме това, което не познаваме... че на всичкото отгоре и не знаем, че не го познаваме! Ние себе си не познаваме, та какво остава за някой друг. Имаме си само представите за себе си и за другите.
Но пък това, дето си го обичаме е много хубаво. И как няма да е, след като ние собственомозъчно сме си го направили такова!  ;D ;D ;D
Да са ни живи и здрави представите и заблудите и да продължават да си ни радват! ;)
fly like a wind .......

pakodelucia

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #3 on: януари 04, 2006, 06:22:28 pm »
Хубав въпрос.
Истината е обаче далеч извън сантименталните и суетни представи на човека  :-[

Обичта както и омразата са двете страни на основният принцип Любовта. Следователно и двете са лицата на любовта. Обичаш е верижно-кармична, умствено-логическа и същевременно глобално процесна нишка между хората, същото важи и за омразата. Но с тази разлика, че омразата обвързва-създава отрицателни резултати докато обичта положителни. Иска ли някой да прекратява своята кармична нишка и да се освободи от нея, би трябвало да съумява да държи цялото си същество будно, за да предпочита винаги положителния резултат пред отрицателният. Единият връща в пътя другият просто го следва. Обичта или синонима и предпочитам, следователно АЗ обичам, аз предпочитам е интерпретационна функция на подъзнанието пречупено още веднъж през ума. Интерпретира и интермодулира се процеса на Живота изразяващ се на енергийно-ментален план и усещам от индивида посредством неговите сензори. Сензорите, по своята структора и поддръжка също придават нюанси на интерпретацията на енергийно-информационната нишка.

Обичам е дума с която се обозначава предпочитанието на един идивид, спрямо неговата структора и поддръжка на органите, (в най общ смисъл), и същевременно духовно-модулационната нишка по която пътува същността на човек.

Това са съвършенно безкрайни и сложни процеси, които разбира се е невъзможно да си обясним. Имам факти относно тяхното съществуване и то черно на бяло, и същевременно знания, че те са ИНДИВИДУАЛНИ, т.е те са за всеки различни, но принципа е един и същ.

Всичко това не дава пряк отговор, но носи скритият смисъл за всеки отделен индивид, който използваш формулата за безкрайноста в нейната съвършенна структора би могъл да си отговоори лесно и ефективно.

Любовта, за която предполагам бе темата ти, е нещо което не се обяснява, не се измисля, не се решава и въобще не е възможно да се интерпретира по някакъв начин. Тя е персонално изживяване от същноста, истинската при това на индивида, и не е свързано с външни фактори - ПО НИКАКЪВ НАЧИН.
Връзките между хората, са причинно следствени вериги спомагащо-обвързващи го с неговата персонална карма и същевременно с Кармата на Човешкият организъм.
Казваме, че обичаме много някой, той е всичко за нас, защото връзката ни с него е силна. Но нека запазим самообладание и се вгледаме в средновековните опитности на нашите деди и си дадем ясна представа...Това любов ли е? Далеч сме все още от този Принцип, но както вече споменах, всики тези сложни операции на цялото триединно същество и същевременно матрицата в която живеем ни поднася по разбираем за нас начин естествените закони на Природата. Те разбира се са съвършенно сложни и ако трябва да ги обясня не бих могъл, но както се казва някъде "с ума никога няма да разберем за съществуването на Бог" следователно всичко е въпрос на някакво специално усещане, над усещанията., Знание над знанията и мъдрост над мъдростта. За мен отговор на всичките въпроси представи безкрайноста и нейната велика математическа структора.

Благодаря за внианието и търпението.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Кого обичаме?
« Reply #4 on: януари 04, 2006, 08:13:14 pm »
Пако, човече,
малко, ъъъъъ, всъщнос май не малко, хм,  май почти нищо не схванах  ::)  По скоро разбрах че е нещо много сложно и комплексно дето трудно ще го "разбера"   ::)
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Кого обичаме?
« Reply #5 on: януари 04, 2006, 08:29:24 pm »
Ми правилно си разбрал, Сириус  ;D
На мен ми трябваше доста старателно обяснение по ICQ-то и пак не мога да се похваля с особено вдяване  ;D
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #6 on: януари 04, 2006, 09:21:29 pm »
Истината е обаче далеч извън сантименталните и суетни представи на човека  

Обичта както и омразата са двете страни на основният принцип Любовта. Следователно и двете са лицата на любовта. Обичаш е верижно-кармична, умствено-логическа и същевременно глобално процесна нишка между хората, същото важи и за омразата. Но с тази разлика, че омразата обвързва-създава отрицателни резултати докато обичта положителни.

 не винаги- и обичта може да създава отрицателни резултати- изопачаването и в поклонничество, преклонение. и това е обич за човеците


Интерпретира и интермодулира се процеса на Живота изразяващ се на енергийно-ментален план и усещан от индивида посредством неговите сензори. Сензорите, по своята структора и поддръжка също придават нюанси на интерпретацията на енергийно-информационната нишка.

и така полека лека си изграждаме образа на отсрещния



Казваме, че обичаме много някой, той е всичко за нас, защото връзката ни с него е силна

омразата може да създаде много по- трайна и силна връзка понякога не мислиш ли

pakodelucia

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #7 on: януари 04, 2006, 09:49:41 pm »
Нямам намерение да си "защитавам поста" но за това ще опиша нещо което забелязах.

Мисля си, че когато човек иска да каже нещо, се превръща в очите на околните като човек искащ да "завладее нещо", но истината винаги седи там дето най-малко я очакваме. Когато се говори за дълбините на подсъзнанието, трябва непременно да се има предвид неговото моментно влияние в-ху човека. Тъй, щото всяка дума, опитваща се да изкаже някакъв поглед, бива взета за "мярка". Човека е все още непознат за науката, и неговите структори не са извесни. Много от езиците и символите, които използваме са някак "бедни". Всеки човек все още говори на свой непонятен символен език, точно както бебетата използват съчетанието на звуци, възприети от околният свят, за техен израз на емоциите.

По въпросите ти, не виждам смисъл да отговоря, защото са зададени така сякаш търсиш провокация :)
Разбирам сензитивноста на Женският елемент в Човека и се опитвам да разбера някой от неговите свойства, но не съм съгласен с използването му за пряка Власт над Разума.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Кого обичаме?
« Reply #8 on: януари 04, 2006, 10:36:00 pm »
Пако, приятелю :)  аз не искам нищо. Знам, че знаеш какво говориш и ми е много полезно.  Просто този път не бе така и си го написах, за да имаш някаква обратна връзка. И това за мен не променя с нищо нещата :)  
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re:Кого обичаме?
« Reply #9 on: януари 04, 2006, 11:07:00 pm »
А по темата...    Не съм дори и се запитвал. Сега, като се замисля, май няма смисъл да си задавам този въпрос. Просто обичам и толкоз. Може би от време на време ще се подсещам че обекта не е само това което си мисля и да се подсещам да обичам и другата част :)
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

bee

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #10 on: януари 05, 2006, 07:59:27 am »
Благодаря ви за отговорите на всички !!! :-*
По принцип и аз мисля, че обичаме образа и това ме навежда на мисълта, че любовта по същество е чувство, която извира от дълбините на душата на едно човешко същество и само си търси някой, на който да се "лепне"  ;D ... и така ту се прилепва на един, ту се разорачова и търси да се прилепне на друг и така докато не се поуспокоят страстите и не разберем, че няма начин да съществува само една връзка-любов с едно човешко същество в живота ни, и започнем да се досещаме за Божествения произход на това чувство и ..... и ни светне накрая, че това чувство най-добре да се върне към източника си и толкоз.   ;D
Лелееее какви ги наговорих ....   Разбрахте ли нещо?  ;D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Кого обичаме?
« Reply #11 on: януари 05, 2006, 10:43:02 am »
Лелееее какви ги наговорих ....   Разбрахте ли нещо?  ;D
Че на теб всичко ти се разбира, ти съмняваш ли се?! ;D
Само едно въпросче имам - как става връщането на любовта към... източника си???
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #12 on: януари 05, 2006, 11:00:51 am »
като се заобичаш Уинди, тебе си.  :P ;D

bee

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #13 on: януари 05, 2006, 11:05:52 am »
 ;D Да не мислиш, че аз знам  ;D Представям си го като да си затворя очите и да си представя как всичката любов, която извира от душата ми, се излива наоколо в пространството около мен и докосва всичко наоколо, защото всичко наоколо е с Божествен произход, Той е създал и нас и природата и ..... всичко, така че любовта ми трябва да се излива към всичко ...  нещо такова може би,  :-\ наистина не съм сигурна ...  :-\ опитвам се да разсъждавам пишейки на базата на начина по който съм премисляла темата преди и нещата които съм чувствала преди и чувствам сега ... Но истината е, че най лесно ми е да изливам любовта си фокусирайки се на хората, които са ми най-близки в момента и които наистина си мисля, че обичам ..... но се получава понякога и с други хора ... (в крайна сметка, вас от форума не ви познавам лично и не зная много неща за характерите ви, и все пак .... ви обичам ...  ;D :-*

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Кого обичаме?
« Reply #14 on: януари 05, 2006, 11:06:04 am »
Трудна работа, Новичка...  ;D ;D ;D
Аз такива смахнати (като мен) хич не ги обичам  ;D ;D ;D
« Last Edit: януари 05, 2006, 11:12:36 am by wind »
fly like a wind .......

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Кого обичаме?
« Reply #15 on: януари 05, 2006, 11:11:40 am »
Ами Вее, точно затова ни обичаш! Защото не ни познаваш! И аз така. ;D ;D ;D
Колкото по-малко познавам някого, толкова повече оставям на въображението си да ми изгради прелестен образ, който да си го харесвам. Ако познавам някого достатъчно, няма да ми остане място за да си дозапълня образа с илюзиите си   ;D
fly like a wind .......

Offline ISIDOR

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
  • I'm a llama!
Re:Кого обичаме?
« Reply #16 on: януари 05, 2006, 11:14:19 am »
Как мислите, като казваме че обичаме някой кой точно имаме предвид: истинския човек с всичките му предимства и неостатъци известни и неизвестни нам или по-скоро илюзорния образ, създаден за него, от собственото ни въображение?

za sajalenie istinata e 4e savremenniq 4ovek,i nai-ve4e jena kazvat  istinski "obi4am te"samo na obraza si v ogledaloto.ostanaloto e prosto edna duma zad koqto skrivat sashtnostta na vzaimo izpolzvaneto. Jalko no e taka! ::)

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:Кого обичаме?
« Reply #17 on: януари 05, 2006, 11:29:20 am »
мъничко оффтоп:
Isidor , ти мъж ли си или жена? ???Ако всички се обичахме всеки ден пред огледалото, щяхме да обичаме и другите хора. Истината е че пове4ето хора не харесват някои неща в себе си и това им пречи да кажат обичам те , дори на себе си. ;)
****

Аз пък си мисля, че това че казваме обичам те  на образа който сме си създали не е случайно, да виждаш другия като едно прекрасно създание може да го накара да оправдае чувството ти и наистина да се превърне в прекрасно създание.  ;D
Любовта е енергия, която може да прави чудеса, и наистина Вее ако я насочим към източника й, може да разгадаем тайната и силата ,  и освен това да усетим как Източника я насочва постоянно към нас  ;D
Every moment is a miracle right now

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:Кого обичаме?
« Reply #18 on: януари 05, 2006, 11:50:30 am »
Любовта е енергия, която може да прави чудеса, и наистина Вее ако я насочим към източника й, може да разгадаем тайната и силата ,  и освен това да усетим как Източника я насочва постоянно към нас  ;D
Значи няма оправия - ние към източника, източника към нас... чудничко направо. Тя работата стана "не я ща любовта - ти я вземи",  "Неее, ти я вземи" ;D ;D ;D
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re:Кого обичаме?
« Reply #19 on: януари 05, 2006, 02:17:12 pm »
Не е точно така, напротив, ако на по-ниско ниво, когато се вършат едни определени упражнение под въздействие на любовта ;D, става обмен на флуиди, на по-високо ниво просто става обмен на енергии. Просто един обмен.  8)

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re:Кого обичаме?
« Reply #20 on: януари 05, 2006, 02:48:18 pm »
по-скоро е "дай ми я....." от наша страна,
 а от другата- "ето ти я, всичката"
"ама къде е , къде"-
"ей я тука, всичката, вземи я-подари я".......... ;D ;D ;D
Every moment is a miracle right now

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re:Кого обичаме?
« Reply #21 on: януари 07, 2006, 02:11:30 pm »
Хайде и аз да кажа нещо, но май пак ще излезе малко дългичко :)
Проблема е, и че няма такива думи на български, с които мога да изразя разбирането си, и се налага да си ги "съчинявам"... все пак ще опитам, още повече, че може и да сте ми свикнали вече... :)

Ами Любовта е идеята, а обичането е проявлението ,... за нас хората

ЛЮБОВ... е идея, която "прониква" до сегашното ни битие от "същностната част" на човека.

Всичко се „ражда”, тогава, когато От Всичкото се "отделя" частичка "съзнание". Тогава се случват две важни неща...
Когато тя е вече "частичка", в нея се появява една изначално усещане за "непълнота", породена от това, че се налага да се раздели със битието си на "ВСИЧКО". Независимо от това, обаче в нея остава нещо като "спомен" за Всичкото... Този спомен се проявява в нещо като стремеж за обединение, за възвръщане към онова състояние на ЦЯЛОСТНОСТ, когато не е имало "частичка"...

Този изначален стремеж... към възвръщане към състоянието на ЕДИНСТВО... се проявява като идея... и нея я наричаме ЛЮБОВ.

В ниско съзнателно състояние на живот... човека всъщност не го живее, а е нещо, като негов „зрител”...и затова Вселената е "предвидила" такъв вариант за съществуване, в който вместо човека, ръководещите живота му импулси се генерират от предварително зададени /или доизградени/ алгоритми, схеми, матрици... за мислене, поведение, реакции

Когато човек живее в нискосъзнателно състояние... на входа на сетивата има сигнали за обективната реалност, обаче на входа на Ума се подават не тези сигнали, а смесени със такива, генерирани от "сънуването ни". Така сънят се "самоподдържа" и заедно със него - и самия "спящ"…

Естествено, когато човек "сънува живота си", той не знае и не усеща своите вътрешни процеси... има механизъм, чрез който той ги проектира навън... Там те се събират и всяко събитие, всеки човек около теб... играе ролята , чрез изображението си, да „привиждаш” нещо от твоите несъзнателни неща... Някои от несъзнателните „недостатъчности” са физически, други, емоционални, трети ментални, някои са провокирани от разни преживяни неща, други от „детството”, родителите /особено тях, тъй като те са най-важните за цялото ни детство/, има такива дето идват от „груповите митове”, от личния опит и спомени… Толкова са много, че е невъзмножно да се изброят всички възможности…
Значи най-важното е, че те не се осъзнават… и като такива не се „регистрират”. Така, че единствения начин за проявата им е „личното , понякога необяснимо отношение към нещата, които ни заобикалят. Просто в даден момент ти сякаш изведнъж припознаваш някои лични неща... В живота това най-много личи, когато в някой човек виждаме нещо, което много ни дразни /примерно/, в друг „виждаме”, че ни е приятен.…
Тт.е. цялото лично отношение – към живота, хората, събитията, … към каквото и да е било, е  заради нещата, които се случват в нас.  И е така, защото „съня” не позволява на съзнанието да докосва „личните ни механизми, както и „кухнята”, в която се „забърква” и изработва филма, който гледаме”…

Механиката на "влюбването" е най-показателна и поясняваща този процес.
Обикновено хората, които са много влюбчиви, са доста емоционално „нестабилни”… те имат нужда от „опора”/най-често/…Когато тази и още много други „нужди” се съберат във „образа” на един човек…изведнъж /или постепенно/ той сякаш става много „специален”…за нас /разбира се/. Понеже не регистрираме вътрешните си „потребности”… то единствено сме способни да регистрираме „КОЛКО Е СПЕЦИАЛЕН ТОЗИ ЧОВЕК”. Но...правилно определихте повечето от вас, че това е само "образ"..."измислен образ". И ние си го измисляме и го "окрасяваме" със нашите си неща... Като се вземе предвид, колко много хора вземат тези неща за ЛЮБОВ...
Нима това е да обичаме...
Къде е "реалния" човек?
Къде е той... в неговата цялостност, неговия истински живот, неговия смисъл, значение...А неговите желания, мисли, чувства, преживявания, неговото "АЗ"
Защо всичко трябва да свеждаме до това какво ние си "измисляме" за него, и какво е "виновен" той, че самите ние имаме "идеи" за него...особено изисквания, очаквания, нагласи, условия какъв да бъде той...
Ами после...живота си с него /ако се стигне до там/...
И всичко това, защото трябва да поддържаме своя си сън, който освен това, няма общо със него, такъв какъвто е в действителност, а само със "фантома", който сами сме си изградили...

Втори пример – нехаресването на себе си. Тук специално ще го кажа за УИНДИ, макар, че се отнася за всички ни.
Една от основните форми, поддържащи и едновременно произтичащи от горното представяне на нещата.
Няма „сънуващ” индивид, който да се харесва… Просто няма такъв… Това не е само мое заключение. Естествено е, и е лесно обяснимо в контекста на това, за което пиша.
И аз като всички вас си мислех, че понеже аз не се харесвам, красивите хора сигурно много се харесват… Хубави илюзии, но живота ме срещна със т.н. „красиви хора” и разбрах, че положението им е същото / в някои отношения е по-зле/. Всички вече сте забелязвали - къдрокосия харесва /и иска/ права коса, ниския харесва високите, високия иска да бъде по-нисък, русокосите искат черни коси, чернокосите се боядисват руси... бедните си мечтаят за много пари, но на богатите също не им стигат... и все "още"... и "още"... И така до безкрай... Груповите митове, чрез егрегориалните връзки, мощно, хем допълват, хем самите те, са следствие на тези процеси.

 Когато човек застане пред огледало, Той вижда там изображение. Това изображение той го оприличава на себе си. НО работата е там, че той не вижда там това, което приема, че вижда. Там реално наистина има светлинно отражение на тялото ни, но това, което достига до "съзнанието" няма нищо общо с първоначалното отражение…

Т.е гледаме, смятаме че гледаме, но всъщност "виждаме" друго. Виждаме там „отраженията” на своето минало, преживявания, тогава, когато сме били деца ; виждаме също и групово насадената ни идея за това, кое е „красиво”… и разбира се… колко сме далече от този идеал…Виждаме нашата реакция на „родителите”, когато са ни упреквали, когато сме били обидени, когато ни „боли”… и още толкова много неща виждаме там… И всичко това се „кръстосва” и фокусира във едно нищо и никакво светлинно отражение на физическо тяло…Вместо него виждаме там нашето "изображение" за нас, според вътрешната ни схема на нещата...
Ето защо, когато открих в себе си горните неща, за които говоря, нарекох горните си идеи "парадокса на огледалото".

Разбирате ли сега защо е толкова важен процеса на самопознаване… Защото тогава, всички тия „скрити” иначе неща „лъсват” на показ и разкриват какво и как се случва… После вече се разбира „защо”…
Това е и причината различни "източници" да твърдят, че причините за всички неща от жовота ни се крият в самите нас... И че самия живот ни се "случва" заради това, че го "сънуваме". Само когато се "събудим" могат да се разберат и осмислят смисъла, значението... и още толкова много неща... Само тогава...

10х
« Last Edit: януари 07, 2006, 02:23:57 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

izgrev

  • Guest
Re: Кого обичаме?
« Reply #22 on: март 16, 2006, 04:20:31 pm »
Хей Рамус, не прехвърляй черногледството  и страха си върху всички! Излез от "черупката" и  иди в света на живите! Живота се "живее", приятелю! После се осмисля и филосовства върху него! Когато сме се научили да живеем!
Та да се върна на ЛЮБОВТА! Кажи ми нещо за либидото и сексуалното желание! За половите хормони "бъкащи" в кръвта ни! Остави фантазиите си за сега!
 "ЛЮБОВ" се обяснява с простички и обикновени думи! Земни и смислени! Твои думи, които са важни и валидни само за теб! За мен важат други, а за трети човек.....сещай се нататък!

nova

  • Guest
Re: Кого обичаме?
« Reply #23 on: март 16, 2006, 04:56:03 pm »
Изгрев, стига с тия хормони бе човек, то не бяха ендорфини, сега и към тестостерона се насочи. Гаче ли целия ти живот на едната биохимия се крепи- ако ми бушуват хормонките в кръвта значи живея. Чекай малко!
Ми ти добре - изгрев си, ама към залеза, като ти секнат хормонките- тогава?- либоф тогава нЕма ли бе?
Я иди питай дедото с бастуна дали нема...........и колко е важно либидото за любовта. И изобщо кое е общото между любовта и либидото...и доколко секса е любов и любовта секс
А иначе си "живей", бе някой да ти пречи да се учиш? ;D

izgrev

  • Guest
Re: Кого обичаме?
« Reply #24 on: март 16, 2006, 05:02:25 pm »
Ех! В училище си бягала от някои часове, а?
Нищо, ще се подредят нещата с малко повече желание.

nova

  • Guest
Re: Кого обичаме?
« Reply #25 on: март 16, 2006, 05:04:39 pm »
Е точно тези ми бяха любими и присъствах с кеф... пък и не само тези. Може би затова не отдавам толкова голямо значение на знанието в главата си