Author Topic: какво да учим децата си  (Read 26038 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
какво да учим децата си
« on: януари 05, 2006, 02:25:00 pm »
Все се чудя какво трябва да уча мойто дете. Мисля си, че трябва да я уча, че живеем в един материален свят и трябва да се справяме с него докато помним винаги, че всъщност сме духовни същества и трябва да търсим духовните радости, защото всички материални такива са абсолютно преходни и неудоволетворителни. Дали съм на прав път ??? И ако да, как ли по-точно да осъществя тая идея?

nova

  • Guest
Re:какво да учим децата си
« Reply #1 on: януари 05, 2006, 03:07:39 pm »
Аз искам да науча моите да плачат когато им се плаче, да се смеят когато им се смее, да са спонтанни, да казват това което мислят, без да се страхуват от реакции и мнения. Искам да ги науча да са и камъчето в обувката ;D, и балсама за раните
Друг е въпроса дали ще успея

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re:какво да учим децата си
« Reply #2 on: януари 05, 2006, 03:52:24 pm »
Nova, искам да ме осиновиш  ;D
fly like a wind .......

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re:какво да учим децата си
« Reply #3 on: януари 05, 2006, 05:45:59 pm »
трябва да те одъщери по-скоро  ;D
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re:какво да учим децата си
« Reply #4 on: януари 06, 2006, 07:45:08 am »
Много хубаво си го казала, Nova!  :D Аз съм сигурна, че ще успееш.  :D

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #5 on: януари 23, 2006, 04:03:23 pm »
Здравейте :)
От опита на майка (19 и 22г.) и педагог (23г.) :
Не се опитвайте да ги учите на нещо свое преднамерено. В техните мозъци е заложен механизъм на самообучение, на който вие само пречите! Просто бъдете такива каквито сте и се отнасяйте с децата си като с равни и свободни ваши приятели. Достатъчно е да им осигурите пълен достъп до света, който е разбираем за тях, и да ги оставите да го разгадават. И на мен отначало ми беше малко криво :-\, че не искат да го разбират като мен. Сега съм им благодарна за това. Оказа се, че аз започнах да се уча от тях след време. :)
Книгата за индиго децата ( която намерих тук и за която съм изключително благодарна на администраторите  :angel:) има прекрасни съвети за родителите и педагозите - не е задължително децата да са индиго. От самото начало на кариерата си работя по този начин и мога да ви уверя, че са изключително ефективни. :)

bee

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #6 on: януари 26, 2006, 09:40:30 am »
Страхотно  :D, доволна съм от постинга ти, Дани, и аз си мислех на нищо да не я уча, ама не бях сигурна  ;D А да бъда такава каквато съм си, ми се отдава  :D

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #7 on: януари 26, 2006, 10:21:43 am »
 :) Радвам се, че разбирате защо не трябва да се опитвате да "възпитавате" децата си.
Между другото, осъзнавате ли, че да не ги учиш на нищо е по-трудно и отговорно, отколкото да следваш някаква програма? Защо?
Първо: Налага се непрекъснато да наблюдавате дискретно реакциите, поведението, стремежите на малкото същество, за да усетите навреме от какво се нуждае в определен момент. Подобен усет има родилката за бебето, но той трябва да се развива преднамерено от родителите, когато детето израства интелектуално и психически. За да забележите промените (а те стават всеки божи ден), трябва да "растете" заедно с него - да бъдете едновременно дете и възрастен.
Второ: Когато забележите промяната, трябва да реагирате адекватно и навреме като променяте средата на детето и го стимулирате и окуражавате да усвоява знания, умения и да трупа опит по своя начин. За това са ви нужни и знания, и усет, и умения, и много, много любов.  Слава богу, вие вече имате достатъчно информационни източници и свободно мислене  O0
Трето: Който е отглеждал или сега отглежда малко дете, знае колко търпение и чувство за хумор, и "мека твърдост" е необходима, за да успееш едновременно да изградиш стените, които ще го успокояват, да дадеш свободата - въздуха и светлината, които ще му дават простор да расте, и "почвата" на богатата среда, от която ще събира опит и знания. А да не споменаваме за непрекъснатите "страшни" въпроси, на които трябва да отговаряте на техния език и да обяснявате неща, които може би и на себе си ви е трудно да обясните ;D (а не ни ли помагат и на нас така? ;) )

Ох, май възпитанието по "програма - рамка" излезе по-лесно ;D

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: какво да учим децата си
« Reply #8 on: януари 26, 2006, 03:10:05 pm »
aaa da bee  po lesno e... da ne goworim 4e e po nepriqtno :)  ;D  povqravite mi znam  ;)
dani :)  ti taka li "v1zpitava6" ?

pakodelucia

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #9 on: януари 26, 2006, 03:52:02 pm »
Мога ли аз като детете на 7г да отговоря?

Учили са ме да се страхувам, да уважавам, да обичам, да мисля, да обмислям, да се обърквам, да се притеснявам, да търся, да си мисля, че знам, да се лутам, да не вярвам, после пък да вярвам, накрая да правя нещо така както трябва, след като сам учителя не го прави така, да предполагам, да разбирам и да не разбирам, да давам когато се чувствам в нужда да получа и да се правя на добър за да ме вземат в рая....най-вече да бъда все "нещо" което не съм АЗ.

И така мили майки бащи, баби и дядовци, ако не искате вашето детет да стане едно инфантилно идиотче от съответният пол, оставете го Природата да го учи и му давайте знанието, което то ви поиска, в противен случай бихте направили грешката от сорта "Аз смятам, че това разстение има нужда от вода" - и резултата е гнил!

Та не ни учете, защото на нас ни е повече от ясно, че не знаете, но поне не ни се бъркайте и наистина докажете, че ни обичате, а не само да го поватрят "Аз това правя, онова а ти така се държиш, аз те обичам а ти как ми се отбалгодаряваш".

За мен най силната изява на Любовта е да покажеш на човека, че вярваш безрезервно в него, дори той сърцето ти с нож да е опрял.

Благодаря.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: какво да учим децата си
« Reply #10 on: януари 26, 2006, 04:42:04 pm »
Дани наистина уж е по-лесен този начин, но не е добър за бъдещето. Май по-скоро ние трябва да се учим от тях отколкото да ги възпитаваме.
От друга страна постоянно съм трън в очите на другите майки, защото моя винаги бяга напред, крещи, непослушен бил, а техните деца- все за ръчичка, не можеш да им чуеш гласа.
Аз знам че детето ми е буйно, но си го обичам точно такова, и не искам разни субекти да ме карат да се чувствам виновна че детето ми е нестандартно.
Друга дума е че ни  се води, ни се кара и нервите ми са като струни, но ще търпя. Той ще е повече от мен във всяко отношение 8)
 :) :) :) Да са живи и здрави децата ни! O0
« Last Edit: февруари 01, 2006, 11:54:57 am by divine »
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #11 on: януари 28, 2006, 10:22:37 am »
Quote
Друга дума е че ни  се води, ни се кара

 :laugh: :-*
Браво на теб, че си го оставила да порасне такова!
Представяш ли си да се "караше", т.е. да се подчиняваше на заповеди и инструкции, без да се опитва да осмисли поведението си. Или вътрешно да се съпротивлява и вие от гняв, но страхът от наказание да го кара да изпълнява.... След време би се превърнал в марионетка, лицемер или тиранин.
Представяш ли си да се "водеше" - ами значи щеше прекалено лесно да приема моделите на поведение на другите, техните представи за добро и зло, правилно и неправилно. Така би пропуснал шанса да опознае самия себе си и да остане верен на божественото си аз в своя материален свят.
Много си е добро детето! А нервите ти се опъват, защото той с личността и поведението си не се вписва в твоя свят и в твоите правила 100%. А защо вместо да търпиш, не опиташ ти да се впишеш в неговия? - тогава, когато той не иска да се впише в твоя? Това е единственият ти шанс да разбереш защо "нито се води, нито се кара" в момента. Може би не разбира твоите логически и поведенчески връзки и вериги все още и иска да му ги обясниш някак. Може би неговите пък да са по-добри от твоите.... Те не могат да влезнат в нашия свят, но ние можем да влезем в техния.... :smitten: Техният е по-близо до Истината, нашият е по-задръстен от заблудите ни, отговорностите ни, желанията ни, страховете ни...

Quote
Той ще е повече от мен

По скоро искаш той да е повече верен на себе си от теб. :)

Nirvana

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #12 on: януари 28, 2006, 01:18:08 pm »
 Не съществува характер, който би могъл да бъде оставен на произвола, без никакъв контрол: всеки се нуждае от насочване. Дори насочването да е да не се следват никакви насоки, само и единствено собственото желание/ решение...
Съществено е и  какви сте вие всъщност... ние приемаме или отхвърляме вашите качества за себе си...  :crazy2:
 :uglystupid2:

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: какво да учим децата си
« Reply #13 on: февруари 01, 2006, 11:58:06 am »
Благодаря ти Дани, ще се опитам да вляза в неговия свят, макар че понякога е трудно. Родителите имат навика да забравят че са били деца някога, но като си спонмят пада голяма веселба ;D ;D
Every moment is a miracle right now

DeaDLy^Girl^

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #14 on: февруари 15, 2006, 02:24:19 am »
mm az kato takova-dete bih kazala samo edno i to e opitvaite se da budete priqteli s decata si(vqrno e imam dosta vreme dokato pogledna ne6tata ot drugata strana na ne6tata .t.e kato roditel)da i nai-vajnoto nikoga ne zabravqite kakvo e da si dete kogato 4etoh predposlednata kniga ot poredicata harry poter mi napraviha vpe4atlenie dumite na direktora-Dumbuldor ..ta toi kazva taka-ne moga da cetiram to4no:( sry..no znam smisula im a toi e 4e roditelite pravqt po golqma gre6ka kogato ne razbirat decata,za6toto te sa minali prez put..a decata ne se minali o6te po putq na roditelite si..t.e o6te ne sa videli i razbrali kakvo e vsu6tnost da si roditel..ta az mislq 4e ako si priqtel sus samoto dete 6te moje6 mn. po lesno da go vuzpita6 otkolkoto ako si samo roditel i do tam..t.e az ot li4en opit znam 4e vsik4i deca lujat roditelite si e moje bi i vie go znaete..t.e bi trqbvalo na 100% da go znaete..e na men li4no tova ne mi haresva i si mislq kolko po-dobre bilo da si i priqtel s roditelite si da moje6 da psodelq6 s tqh-kato s priqteli..da ne se nalaga da se lujat i tui natatuka..hmm mai se otnesoh ot temata ta sus sigurnost 6te moje da se nau4at decaata na mnogo ne6ta no e mnogo vajen li4niq primer...za men dumite ne trqbva da si protivore4at sus deistviqta i su6to e mnogo vajno tova da znae6 kak da govori6 s tqh.... maliii taq tema e mnogo ob6irna puk i mi se struva 4e az se otnasqm v nenujni obqsneniq...:)e budete 6tastlivi,budete i roditeli i priqteli i sum sigurna 4e deteto 6te ima dobur primer...

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: какво да учим децата си
« Reply #15 on: февруари 15, 2006, 10:50:33 am »
Реших да пейст на този текст от homepage на Изворите за тези които не са му обърнали внимание, защото е точно по темата.  :) Въобще страхотни текстове си имаме там  ;)



Меморандум на едно дете
 

 Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
 Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
 Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
 Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
 Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
 Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
 Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
 Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
 Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
 Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
 Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
 Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
 Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
 Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
 Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
 Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
 Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
 Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
 Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
 Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
 Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
 Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
 Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
 Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
 Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
 Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
 Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

 

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!


Every moment is a miracle right now

Иай

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #16 on: февруари 15, 2006, 11:46:35 am »
 Мнооого вярно! O0
Моето гаменче е само на годинка и 3м., но забелязвам, че много добре знае какво може и какво не може да прави  :laugh: Като му кажа да не прави нещо, защото еди–какво си, нашия ме поглежда в очите и го прави отново  >:D Вече се опитвам да действам по метода на разсейването – не му правя забележка, а се опитвам да ангажирам вниманието му с нещо друго интересно  ;) В повечето случаи действа  O0

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: какво да учим децата си
« Reply #17 on: февруари 15, 2006, 03:09:30 pm »
Виж ти! И моето "гаменче" е на същата възраст и прави абсолютно същото. Явно са в етапа "Я да тествам мама"  ;D
Та и аз така - минах от забрани към разсейване... :)
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #18 on: февруари 15, 2006, 03:28:59 pm »
И аз се включвам в отбора на майките на набори. Но не мисля, че те "тестват мама". Това е начин да изучават света- проба и грешка. Забравяме, че те нямат опита, който имаме ние и инстинкта им за самосъхранение има много малък запас от данни. Да мислим, че такъв мъник ще има за цел да ни предизвиква е несериозно, според мен. И да- единствения начин да го отклоним от едно нещо за изучаване е да му дадем по-провокиращо друго. Нищо ново под слънцето-и при нас, големите това си е основен начин :)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: какво да учим децата си
« Reply #19 on: февруари 15, 2006, 03:36:27 pm »
Е, то оставаше и нарочно да го правят... :P
Просто на мен ми е по-весело така да си го възприемам. И като се почне една веселба "я да видим кой кого"...  ;)
fly like a wind .......

Иай

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #20 on: февруари 16, 2006, 03:52:15 pm »
Нали казват, че до 5год. все още си спомняме предишните животи  ::) Понякога така ме гледа, че имам чувството, че срещу мен е зрял човек и ми става малко смешно - какво ли си мисли -" тая за идиот ли ме взема, та ми обяснява като на бебе  :idiot2: Друг път си е бебенце - радва се на такива неща, на които не бихме обърнали и  внимание - направо се заля от смях, когато плеснах с ръце и размазах един молец  :2funny:
 Нямам търпение да порасне още малко и да започне да говори, да видим дали ще си спомня нещо от преди  :D
На една позната щерката казваше, че е вещица, когато застанеше пред огледалото  :) дали са само детски фантазии?
Тези неща винаги са ми били много интересни  :D  Силвия Браун казва, че ако поощряваме децата да говорят, а не ги скастряме,че говорят измишльотини, могат да ни разкажат доста интересни неща...
 Вие какво мислите?
 :smitten: :smitten: :smitten:

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #21 on: февруари 16, 2006, 09:56:02 pm »
 :)
Радвам се, че все по-добре разбирате децата си...
Колкото до интересните неща, които можете да чуете от тях, ако ги слушате с интерес и уважение... те не са просто интересни. Това, което научих за себе си и професията си бе не от лекции, учебници и дебели книги, а от тях....след като укротих гордостта си на образован възрастен и заживях в техния свят.
А напоследък с нас (мен и учениците ми) става нещо странно, което ми се искаше да споделя с вас. Оказа се, че ми е по-лесно да науча тях как да се разбират с родителите си с любов, отколкото обратното. Меморандумът е прекрасен, но колко родители ще успеят да се простят с покровителството, авторитета, усещането за превъзходство. В най-добрия случай ги замаскират с грижа, чувство за отговорност и формулата "посветил съм живота си на децата си". И... един ден, се опитах да прочета и осмисля същия този меморандум "наопаки" - Меморандум на един Родител  :laugh: :laugh: :laugh: Да, докато стигна до средата вече се заливах от смях  - опитайте и вие да го прочетете през очите на едно дете "индиго" , порасло достатъчно, за да го разбира.
После опитах да им дам някои от стратегиите за "укротяване" на родители с любов. Резултатът беше поразителен :))) Децата разбираха и прилагаха меморандума далеч по-успешно от възрастните...
А защо не опитате и вие - вашите деца може би ви умеят да ви обичат и разбират повече и по-добре, отколкото вие тях. :smitten: :smitten:
Много ще съм благодарна на нашите брилянтни събеседници в тийнейджърска възраст, ако споделят опит от подобни "експерименти" с родителите си... :smitten: ;)

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: какво да учим децата си
« Reply #22 on: март 23, 2006, 11:36:41 pm »
imam az edno v1pros4e...q kajete sega spored vas koe e po-"pravilno"  da dade6 na decata si bezuslovna lubov    ili p1k da gi obi4a6  oba4e i da iziskva6 ot tqh ne6ta (primerno da iska6 i te da te obi4at ili da se grijat za teb...?)  po princip otgowor1t moje da vi izglejda qsen...i za men e qsen(mai)...
no predi nqkolko dni v u4ili6te obs1jdahme edna knijka "Dqdo Gorio" na Onore Dio Balzak  i tam stava6e duma kak toi bil v1zpitaval decata si kato neprek1snato im daval lubovta si  no p1k i gledal i materialno da ne sa zle...i im daval i pari  i ne iziskval kaji re4i ni6to...moje bi samo usmivki i te da sa dobre i da se radvat...no p1k po k1sno kato porasnali golemi  dvete sestri zabravili ba6ta si itn...s edna duma UNhappy end za ba6tata...oba4e se okaza 4e za moq iznenada gospojata mi ( i s1otvetno klas1t 6ot nali vse pak gospojata vinagi ima pravo...ako iska6 da ima6 po visoka ocenka ot tri :) ) re6i i kaza 4e ba6tata bil vinoven za tova za6toto bil samo daval p1k ni6to ne iskal v zamqna...itn  toest v1zpitanieto mu e bilo "gre6no"...e az bqh protiv tova  i nastanaha edni sporove anarhii...celiq klas VS men  O0 ne6to takowa  ama kakto i da e  tova ne e vajno...kajete si vie mnenieto za da  imam nqkakva predstava dali az s1m v gre6ka ili ...

Nirvana

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #23 on: април 11, 2006, 09:25:41 pm »
Според мен, "госпожата" има пълно право...  ::)  И Репли, мързи ме да се къоравя над тези маймунки. Намери начин да пишеш на кирилица, ако обичаш  :)  :angel:



Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление,те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Как живеят вашите деца?
Дороти Л. Нолт

imaginary

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #24 on: април 17, 2006, 01:59:36 pm »
 Силвия Браун казва, че ако поощряваме децата да говорят, а не ги скастряме,че говорят измишльотини, могат да ни разкажат доста интересни неща...

малкият ми син е на три години и ми разказва невероятни истории...далеч съм от мисълта,че това са спомени от минал живот/по една или друга причина все по- малко вярвам в съществуването на такъв/но се удивлявам на лекотата с която го прави! Обичам да го слушам, дори когато не разбирам съвсем добре за какво говори.
Що се отнася до идеята да не учиш децата си на нищо-да ги оставиш на...."самотек",не мога да се съглася.Идеята,че това е по добре за тях,ми звучи по-скоро като оправдание за родителско безсилие.И тук не става въпрос да им поставяш рамки и ограничения,да ги товариш с личните си амбиций,и най- малко пък за моделиране на личността, а за най -елементарно възпитание.
За всичко останало трябва да им дадеш правото на избор.

bee

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #25 on: април 17, 2006, 02:25:10 pm »
Ще се съглася дотолкова, доколкото се отнася до създаване на елементарни навици за оцеляване в джунглата на живота на земята от рода на – „Мий си ръцете, след като си играла с котката” или „не говори с непознати” . Тъй като, мойта все още е доста малка, сме още на този етап с ръцете и непознатите, .... не съм съвсем сигурна как ще се държа с нея като порасте, но все пак мисля, че не бих я възпитавала на  определени възгледи и очаквания за живота  ..... бих и споделила какво си мисля аз, но бих я окуражила сама да си създава мнение по-нататък.  :)

imaginary

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #26 on: април 17, 2006, 02:55:45 pm »
Именно де!нали и аз това казвам-без възгледи и очаквания,но и без ..."безхаберие".

bee

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #27 on: май 11, 2006, 11:40:00 am »
Не знам на какво да учим ние децата и на какво да се учим от тях, но вчера размених две приказки с една от учителките на детето ми в детската и тя каза, че децата през последните години ставали все по-умнички и по-умнички и ако преди е имало по едно, две деца от група по-надарени и по-изявени индивидуалности, сега всички са много индивидуални и интересни. Аз много се радвам и на двете и учителки  ..... когато я записвах в детската, питах една позната за тях и тя се изрази много сладко: "И двете са много спокойни и добри жени ... не образуват нерви на децата." :)
Не знам обаче как ще е в училище ... един познат ми се оплакваше, че било много трудно учителки на средна и надсредна възраст, които не са виждали компютър през живота си да преподават на малките геймърчета, които са се научили да работят първо на клавиатурата, а чак след това да пишат .... (е тука малко преувеличавам де, но едно такова дете ми каза, че учителката му за цяла година употребила думата "компютър" едва два-три пъти и то с много мъка при произнасянето и  :2funny:).
Изобщо, мисля, че живота е много интересен, и който мисли че няма еволюция и промяна у хората към добро  ... да ми се обади ... ;) ;D

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #28 on: май 11, 2006, 04:14:40 pm »
За съжаление познавам не едно и две геймърчета, които са "шампиони" на  залите, но не могат да напишат нито една дума без правописна грешка, не могат да умножават и делят, не говорим за текстови задачи, граматика и разни там науки.... Техният свят е виртуалният.... :(

bee

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #29 on: май 12, 2006, 09:15:06 am »
Е да, това пък е неизбежната лоша страна на нещата.  :(