Author Topic: какво да учим децата си  (Read 26037 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

imaginary

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #30 on: май 25, 2006, 02:45:32 pm »
Децата се учат от нас.Копират поведението ни,мисленето ни...всичко.
Вчера видях,как съседчето ми крещи на малкия си брат.После,как майка му,му крещи.После бабата...После как си крещят един на друг...
И тогава ми стана болезнено ясна,цялата схема:на мен са ми крещяли,сега аз крещя на теб.
Това е начина им на общуване,на възпитание.
И ми стана страшно,за всичките онези моменти,в които не си давам сметка,че възпитавам децата си! Те ме гледат,слушат...Правят copy and paste. Взимат на готово поведенчески модел и го прилагат в отношенията си с другите.Доколко този модел е добър?Осъзнаваме ли,какво правим с децата си?
Би трябвало това да ни прави по-добри хора,всеки ден!Трябва да се погледнем през техните очи,за да се "видим" истински! И да се стараем повече!

bee

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #31 on: май 25, 2006, 03:34:20 pm »
Много хубаво си го казала, Imaginary.  O0
Колкото по-добри се стараем да сме ние, и колкото повече духовна свобода им даваме, толкова повече страдания и търсения на себе си ще им спестим ..... и ще им остане повече време да се развиват и да творят. :) Макар че, не е толкова страшно ако родителят има определени недостатъци - на принципа на отрицанието, будното дете ще гледа да се спаси от тях ....  ::)

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: какво да учим децата си
« Reply #32 on: май 25, 2006, 10:04:05 pm »
По-добре да се спаси на принципа на осъзнатия избор. ;)
Ако започне постоянно да се спасява чрез отричане, това ще се превърне в определящ живота модел. Например ако човек има проблем, но го отрича и не го признава дори пред себе си, той няма как да го промени. По-полезно ще бъде да погледне нещата такива каквито са и да направи съзнателен избор за себе си.

imaginary, bee, децата ви сигурно са щастливи!  :)
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #33 on: май 31, 2006, 12:52:39 pm »
 :( Това, което се случва през последните няколко дни в нашия форум ме накара да се замисля каква грешка на родителите и педагозите в периода на съзряването на личността би могла да доведе до толкова сериозно изкривяване на психиката и проблеми при общуването.
Кое би могло да причини болезненото желание да удариш другия, да го унизиш, да му се надсмееш, да му размахаш назидателно пръст или надменно да го "вкараш в правия път" ?
Стигнах до извода, че един от корените на Злото (което трови носителя си преди всичко) може би започва от СРАВНЯВАНЕТО с другите деца като стил на отношения или метод на възпитание. На единия полюс е синдромът "гледах, гледах, от моето гардже по-хубаво не видях", а на другия - "вземай пример от другите деца". За съжаление и двата накрая довеждат до еднакъв ефект - растящото дете изгражда самооценката и самоуважението си, сравнявайки се с другите.
1. За да се чувства стабилен и силен, заслужаващ любов и уважение, младият човек трябва да докаже, че другите са по-"низши" от него - глупави, лоши, неосъзнати, нищожества. ...
2. Идеята за "различни, но равни" го тревожи много, защото тя изключва сравнението и той губи критерия за самооценка. Свободата на другите е заплаха за неговата собствена. Претендиращите за равенство и приятелство трябва да бъдат поставени на мястото им (т.е. по-долу от Мен).
3. Мисълта, че някой може да е постигнал или осъзнал нещо повече от него, е кошмарна, защото това за него не е благодатна възможност да общува с полза за израстването и развитието си, а пряко посегателство срещу неговото Его! Той е попаднал в ролята на нищожеството от първа точка! Колкото по-голяма е заплахата в неговите очи, толкова по-яростни стават нападенията и толкова по-неутолимо желанието да извоюва "първенството" - без да подбира средствата.
Сега си спомням за старата мъдрост:
Пътят към ада е покрит само с добри намерения.

Ще се радвам, ако чуя и други ценни разсъждения по проблема. Благодаря ви предварително, приятели.  :smitten:

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #34 on: май 31, 2006, 09:38:53 pm »
Пътя за здрава психика на едно дете е да израстне уверено.
Ако е обилно хвалено и прегръщано в ранната си възраст, то няма да изпитва недостиг на тези преживявания в определен период, в който друго дете(ненабавило си тази фундаментална увереност и топлота, усещане за собствена значимост)би изпитало.
Т.е: у децата се възпитава главно нагласа...
Останалото е разцъфтяване на здрава, позитивна, свободна личност.
 :smitten:


p.s. Човек говори главно на себе си...

Psycho

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #35 on: май 31, 2006, 11:39:06 pm »
6te vi kaja samo, 4e pove4eto ot vas nqmat pravo da imat deca....za6toto ste samo ma6ini za o6te robi...vie ste robi sledovatelno rajdate robi....

re6enieto e prosto- Evgenika! Tazi nauka 6te prosy6testvuva nqkoi den ili vie,horata 6te iz4eznete....


Nirvana

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #36 on: юни 01, 2006, 06:15:38 am »
6te vi kaja samo, 4e pove4eto ot vas nqmat pravo da imat deca....za6toto ste samo ma6ini za o6te robi...vie ste robi sledovatelno rajdate robi....

re6enieto e prosto- Evgenika! Tazi nauka 6te prosy6testvuva nqkoi den ili vie,horata 6te iz4eznete....


Страхотно мнение имаш за себе си  :2funny:

medea

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #37 on: юни 01, 2006, 07:47:05 am »
...... :).....Като говорим за децата ние самите не бива да забравяме, че някога сме били деца...Предлагам да прочетете нещо от книгите на Лиз Бурбо..... :).....
ПEТ ТРАВМИ, КОИТО НИ ПРЕЧАТ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ

Научавайки се да обича себе си и другите без всякакви условия,
човек подчинява материалния свят, намира вътрешно
спокойствие и истинско удовлетворение.
Лиз Бурбо
Лиз Бурбо е основател и ръководител на Канадската школа за развитие на личността. Тя е автор на 13 книги, помагащи на хората да проанализират своите комплекси и страхове, да разчетат сигналите на своето тяло и да опознаят самите себе си. Повечето то тези книги са бестселъри във френскоговорящите страни.
Най-новата й книга е "Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си". Нейните основни положения може би ще ни помогнат да разберем себе си и да поправим нещичко в живота си.



Бедите започват още с раждането

Най-важното в живота -- смята Лиз Бурбо, -- е да се научим да разбираме себе си и да се приемаме изцяло, доколкото това изобщо е възможно. Само така можем да преживеем всякакви ситуации, без да си причиняваме ненужни травми. Изборът не е голям. Или се взимаме в ръце и ставаме стопани на живота си, или продължаваме да страдаме.
Едва родени, ние започваме да осъзнаваме, че нашият стремеж да бъдем самите себе си се сблъсква с явното съпротивление на околните. Това откритие предизвиква гневни изблици в малкото човече. Понякога те са толкова силни и се случват толкова често, че всички ги възприемат като прояви на лош характер
В действителност, ако на детето му бъде позволено да бъде такова, каквото е, то ще се държи естествено и уравновесено. Практически обаче няма такива щастливи деца. По-голямата част от населението на планетата задължително преминава през четири етапа:

1. Радост от съществуването си.
2. Страдание от това, че не може да бъде самия себе си.
3. Опит за бунт.
4. Изграждане на личност, която отговаря на пожеланията на възрастните.
Между другото, някои така и си остават на третата позиция - през целия си живот се намират в състояние на противодействие -- на всички и на всичко.
А онези, които са стигнали до четвъртата позиция, си слагат маска. За да се предпазят от болката. Тези маски са пет и те съответстват на петте душевни травми, които се налага да изживява човешкото същество.
Ето ги тези най-важни страдания, които преживява човекът, когато са го:
• ОТХВЪРЛИЛИ
• ИЗОСТАВИЛИ
• УНИЗИЛИ
• ПРЕДАЛИ
• ОНЕПРАВДАЛИ
И за да скрием и от другите хора, и от самия себе си нашия неуреден проблем, ние си слагаме маски.
Отхвърленият си слага маската на БЕГЛЕЦ, изоставеният -- на ЗАВИСИМ, унизеният -- на МАЗОХИСТ, предаденият -- на КОНТРОЛИРАЩ, а онзи, към когото са били несправедливи -- на СКОВАН.
Душевната травма прилича на стара незарастваща рана, с която човек отдавна се е примирил и е свикнал. А за да не се вижда, той я бинтова - с маската. Но това не решава проблема. Защото ние изпитваме болка всеки път, когато някой се докосне до превръзката.
Така си и живеем. Смятайки, че са ни отхвърлили, предали, унизили... Лошите хора. Всъщност обаче, просто неизлекуваната рана се е обадила в отговор на случайното докосване. И не е нужно да търсим виновния. Изобщо, в живота няма виновни, има само страдащи.
Колкото повече ние обвиняваме за нещо самите себе си или другите, толкова повече хора стават нещастни. Ако ние обаче започнем да гледаме на страдащите (и на себе си, също!) с разбиране и съчувствие, то ситуациите, събитията и хората ще започнат да се променят. Към по-добро.


Отхвърленият
Да си охвърлен, да си отритнат -- това е много дълбока травма. Това е отричане на самото право на съществуване. Детето е отхвърлено от момента на раждането си, а често пъти - дори и още по-рано. Например, нежеланото дете. Или детето, което не е от бленувания пол.
Всички по-нататъшни събития мъничето интерпретира през филтрите на своята травма и усещането за отхвърленост се изостря. Точно тогава и започва да се изработва маската на беглеца. Когато бебето е нежелано, това става още в утробата на майката. Дори там то се старае да заеме колкото се може по-малко място.
Тялото на отхвърления като че ли иска да изчезне, да избегне страданията. Тясно, свито, то е така конструирано, че да му бъде по-лесно да се измъкне, да стане незабележимо. Понякога създава впечатление на незавършено, недоокомплектовано. В някои участъци като че ли липсват -- дупе, гърди, брадичка, корем...

Беглецът има дребно лице и малки очи, отсъстващ поглед. Защото той се старае при всяка възможност да се уедини в своя свят, или в астрала.
За да избяга по-лесно, беглецът се старае да не се привързва към материални неща. Повече го привлича онова, което е свързано с духа, с интелекта... За беглеца сексът е явление бездуховно. Малко интересно. При това той не вярва, че е възможна искрена любов.
Беглецът се страхува от вниманието на околните. Не само на работното си място, но и в собственото си семейство той е потиснат. Околните го смятат за затворен и го оставят на мира. Така възниква един порочен кръг -- чувствайки се отхвърлен, беглецът се старае да стане незабележим. Но него и така не го забелязват, което му дава още повече основания да се чувства отхвърлен.
Най-лошото от всичко е, че понякога беглецът се старае да избегне дори приемането на храна. Той губи апетит, особено когато го обхванат пристъпите на страх. Намаляване на теглото, изтощение - това също е опит да изчезне. Нерядко отхвърленият се опитва да се спаси с помощта на алкохола или наркотици.

Беглеците имат слабост към сладкото, понеже захарта дава енергия на отслабналия организъм.
Оттук следват и типичните за тази травма хипогликемия и диабет. Често пъти те страдат и от разстройство -- организмът им отхвърля, изхвърля храната; от аритмия -- сърцето сякаш иска да изскочи от гърдите им... Замайване или припадък -- това са подходящи средства да избегнат нежеланите ситуации. В много изключително сериозни случаи беглецът се спасява дори чрез кома. Раната на отхвърления е толкова болезнена, че той може да развие ненавист към родителите си. А това изпиващо чувство бива последвано от рак.


Изоставеният
Малкото дете може да се почувства изоставено, ако майка му не му отделя достатъчно внимание, защото, да речем му се е родило братче. Или ако и двамата родители са толкова заети, че изпращат детето да живее при баба си...
Този, който носи в себе си травмата на изоставения, постоянно изпитва емоционален глад. Опитвайки се за скрие, че са го захвърлили, той си създава маската на зависимия.
За тази маска е характерна липсата на физически тонус. Дълъг, тънък корпус, недоразвита мускулна система. Тялото изглежда така, сякаш не може да се задържи във вертикално положение и се нуждае задължително от опора. Печалните очи издават травмата на изоставения.

Зависимите стават много често жертви. Преди всичко заради това, че се нуждаят много от съчувствие и подкрепа. Те излишно драматизират нещата, най-малкия инцидент превръщат в гигантски проблем. Затова пък така привличат вниманието на околните. Зависимият охотно става опора на по-малките си братя и сестри, решава проблемите на другите хора. За да се чувства нужен, а не изоставен.

Що се отнася до храненето, той може да изяде много, без да пълнее излишно. Понеже има нагласата, че всичко и винаги не му достига.

Слаби, вяли, зависимите боледуват доста често. Много мъчителни са болките им в гърба, върху който те струпват прекалено тежкия товар от чужди проблеми. Затруднено, болезнено дишане, проблеми с бронхите или астма. И заболявания на панкреаса и надбъбречната жлеза. Жертвайки се постоянно, те са подложени на истерични пристъпи. Липсата на любов ги заплашва с депресия. Изоставените нерядко страдат от редки и неизлечими болести -- защото тези болести изискват особено внимание. А именно това е, което така не им достига!



Унизеният
Детето се е изцапало, нещо е развалило, нескопосно се е облякло и родителите са го засрамили пред гостите... Колко е тежко това - да се почувстваш унизен, опозорен, недостоен! И ето я раната, която в подобни ситуации ще се разширява и задълбочава. Когато майката залавяйки сина си в опит да мастурбира, му се развика: "Мръсно, гадно момченце!", детето се чувства толкова опозорено, че проблемите в сексуалната сфера стават неизбежни.

Детето, преживяло унижение, си слага маската на мазохист. Сега то постоянно и несъзнателно ще търси все нови и нови мъчения. За да накаже себе си, преди другите да са направили това.

Мазохистът смята себе си за долен, нечистоплътен, бездушен, за прасе. И си отглежда голямо дебело тяло, от което самият той се срамува. Къса талия, дебел врат, кръгло лице, широко отворени и по детски невинни очи.

Мазохистът винаги е много изпълнителен, товари се с много работа. Постоянно се занимава с някого, опекунства над някого. Оплаква се, че вече няма сили, но нищо не променя. Защото пренебрегва своите потребности и с това подхранва своята травма.

Мазохистите са много чувствени. И сексуални. Но не си позволяват да правят това, което им се иска. Те са убедени, че сексът е свинщина. И се срамуват от своята чувственост.

Болестите на мазохистите напълно отговарят на тяхната травма. Често ги боли гърбът и се оплакват от заболявания на дихателните пътища, защото надушват чуждите проблеми. Често пъти имат неприятности с краката - разширени вени, разтегляне, счупвания. Сърдечни заболявания. Нарушава се работата на черния дроб и щитовидната жлеза. Хипогликемия и диабет възникват, защото всяко мъничко парченце торта или шоколад събужда чувството на вина у мазохиста.



Предаденият
Тази травма получава детето, което не съумява да се справи с т. нар. Едипов комплекс. Неговата привързаност към родителя от противоположния пол е прекалено голяма. И ако обожаваният родител не спази едно съвсем малко, дребно обещание, малкото дете смята, че са го предали. Предателство може да стане и появата на друго дете. И разбира се, разпадането на семейството.

Детето, което се чувства предадено, си създава защитна маска на контролиращ. Нейната главна цел е да изпълни взетото обещание, да остане верен, да оправдае доверието. Да не предаде. И изисква всичко това от другите.

Контрольорът си изгражда тяло, излъчващо сила, мощ, тяло, което твърди: "Аз отговарям за всичко". Мъжете са с красиви, по-широки от бедрата рамене, големи бицепси, изпъкнал гръден кош. При жените силата се съсредоточава в областта на бедрата, ханша, корема - фигурата има формата на круша.

Страдайки от предателството, контрольорът се стреми да бъде отговорен, силен и значителен.; да предвиди всичко, да държи под контрол всичко.

При това контролиращите са надарени разностранно. Имат бърза реакция. Но ако събитията не се развиват по техния сценарий, те стават агресивни.

По природа контрольорът е лидер. Обича да ръководи другите хора.
Не може да търпи разпуснатост, лъжа, лицемерие. И се отрича от всеки заподозрян в предателство. Дори ако това е любимият човек.

Храната за него няма особено значение. Може и да забрави да обядва. Но щом веднъж е седнал, яде много и с удоволствие.
Контрольорът страда от болести на органите за контрол и управление. Стави, особено на колената. Болести на храносмилателната система, разстройство, кървотечения, полово безсилие. Понякога в кризисен момент, когато усети своята безпомощност, е възможен и паралич.


Онеправданият

Много деца смятат своите родители за студени, невнимателни, властни, нетърпими. Несправедливи.
Тяхната защита е да се изолират от всякакви преживявания. В такива случаи тяхната маска е маска на студен, неподвижен, вцепенен, скован, непоклатим, ригиден човек.
Изолирани от собствените си преживявания, скованите личности остават много чувствителни. Просто те се стараят да не показват това пред другите.
Съразмерно телосложение, изправени рамене, равни по ширина с бедрата. С годините е възможно да натрупат килограми, но пропорциите се запазват. И мъжете, и жените се отличават с красиви, закръглени задни части. Чиста кожа, открит, жив поглед. Гордо изправена шия. Жив характер, динамични движения. Но издават определена затвореност -- скованият неохотно отмества ръцете си далеч от тялото.

Още в детството си скованият е разбрал, че хората се ценят не заради красивите им очи. Той израства трудолюбив, изпълнителен и свиква да излиза от трудните положения самостоятелно. Каквото и да се случи, няма да помоли за помощ.
Винаги се бори за справедливост; ако смята, че е прав, упорито отстоява своята гледна точка. За него добро и зло, истина и лъжа са много важни категории. Стреми се към съвършенство във всичко. Не разбира, че изисква от себе си прекалено много и е явно несправедлив към себе си. В сексуалния си живот обикновено е скован, не умее да получава удоволствие. Трудно му е да изрази своята нежност.

На масата скованите обичат да хрупкат -- кисела краставичка, чипс. Но като цяло се стремят да балансират храненето си. Ако повярват, че да се ядат животни, е лошо, стават убедени вегетарианци.

Личност с маската на скован страда най-вече от болести, свързани с непластичност, напрежение в гърба, шията, крайниците. Затова те често чупят пръсти, стараейки се да им върнат гъвкавостта. Понякога се оплакват от запек, хемороиди, спазми и схващания, нервно изтощение, нервозност, безсъница. И много често -- от болести на кръвообращението, разширени вени.


Лекарството е любовта
Ето тези травми и свързаните с тях маски са описани в книгата на Лиз Бурбо. За да се излекуват раните и да се свалят маските, тя препоръчва един доста семпъл начин. Всеки следва старателно да разбере себе си, да вникне в травмите си (задължително гледайки се в огледалото, защото тялото няма да излъже, но паметта - може и да ви измами). Обсъдете всичко с родителите си, убедете се, че те също страдат от аналогични травми. Изяснявайки си всичко това, разберете, че нямате вина за нищо. И обичайте себе си. Заедно със своите страхове, срам, болка.

И когато една след друга паднат всички маски, вие ще останете сами със себе си. А душата ви ще преживее този изпратен ви от съдбата опит и в следващото си превъплъщение ще станете по-съвършени, отколкото в този свой живот.
................ :)

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: какво да учим децата си
« Reply #38 on: юни 26, 2006, 09:08:24 am »
нека научим децата на тези неща  :smitten:

http://hint.hit.bg/decata.htm

 :smitten: :) :angel:
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #39 on: септември 20, 2006, 10:38:22 pm »
 :) Благодаря :)
Кое е според вас по-трудно - да учим децата на нещо или да направим така, че да се учат сами на нещо.
А кое мсилите е по-добре за тях?
Дали ако просто осигурим среда за придобиване на опит и оставим детето, то ще успее да намери същественото, на което да се научи?
Дали няма да загуби много време да "открива Америка и да изобретява колелото"?
Нямам готови отговори - вече години наред опитвам и прекия начин и косвения с различен успех - много ще съм благодарна да споделите вашия опит и разсъждения...  :)

nova

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #40 on: септември 21, 2006, 12:30:27 pm »
   Каквото и да правим, децата се учат сами. Само ние си мислим, че на нещо ги учим. И да им "осигурим среда" това ще си е пак нашата представа за среда- на хлапето може изобщо да не му трябва- на теб например трябва ли ти някой да ти осигурява условия да научиш нещо? Едва ли- ученето си става само.
     Когато бях дете от мен се изискваше винаги повече от постигнатото- без разлика какво се постига. Научих се да съм максималист към всичко и най-вече към изискващия /себе си/. Това, във връзка с възпитанието на децата ми, означава максимума в двете посоки- и в ината и в толерантността. Получава се едно страхотно объркване, защото се редуват излишна строгост с излишна либералност. Не ми се удава сама да хвана умерената вълна. Големия синковец много често ми помага да се окопитя, но пък ако ме е улучил в лош момент ела че гледай- ставам "по-малка" и от него. И честно да ти кажа- на много малко неща от тези, които знае съм го учила/съзнателно/ аз. Той не се води лесно, и слава богу. Виждам се в него като в огледало- маниери, тон, даже и фрази- така че явно съм му "създала условия", но -както често се случва- без да се усетя. Когато го гледам с връстниците му го виждам колко е пораснал наистина. И всеки път си обещавам да му имам повече доверие, защото той е наистина един голям човек- направо си е възрастен

та на въпроса ти конкретно, макар че то отговора ми е ясен...На мен ми е по-трудно да го оставя сам, защото тогава контрола пада, а аз трудно го изпускам/ най-вече за децата/. Не, че ми носи някави облаги, но това е така засега. Хубавото/ като че ли/ е че си давам шанса от време на време да видя в детето си равнопоставена личност и тогава отхлабвам примката. :)
« Last Edit: септември 21, 2006, 12:38:08 pm by nova »

gavrail

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #41 on: септември 21, 2006, 02:59:59 pm »
а защо не ги учим да обичат и да даряват любов
защо не ги научим да се радват на всеки един ден
защо не ги учим да пазят честа и достойнството на другите
защо не ги учим да бъдат приятели
защо не ги учим да прощава на себе си и на другите
на тези въпроси се мъча да си отговоря през последните седмици и нещо неуспявам :-[

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #42 on: септември 21, 2006, 04:51:01 pm »
чудесно казано :) Благодаря ви Гавраил :)
МНого ми хареса... а предполагам и на всички... :)
Но как да научим някого да обича и дарява любов? Вие опитвали ли сте? Ако сте опитвали, успявали ли сте?
А по останалите точки на Гавраил?
За себе си мога да кажа, че докато се стараех да ги уча моите и чуждите деца на това... не ставаше много, май защото исках да видя резултата.  :(
После се отаказах и - само аз дарявах любов и прощавах и... май по-ставаше. Но осъзнавам, че истината е някъде по средата и за всеки от нас е различна...  :)

Nirvana

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #43 on: септември 21, 2006, 05:02:53 pm »
Има нещо вярно в това, че ученето става само.
Условията ми бяха коренно различни от  тези, в които сега съм (а настоящите аз сама си ги избрах (не че съм до тук с тоз избор)). И на всичкото отгоре всеки ми напяваше кое и кое не трябва, и кое и кое трябва, и как да се прави. Е, не го издържах това и се чупих. Пък защо не съм го, като уж ме учиха да съм "послушна" и около мен все бяха "послушни" и аз нз.
Та, не е определящо на какво ни учат. Сякаш всеки индивид се ражда с вродена пропускливост към идващото инфо към неговото съзнание, спрямо неговите собствени възможности за развитие.
Ние не знаем възможностите си (крайните граници), че да избираме това съзнателно. Но четох и споделям мисълта, че "Тялото си има своя собствена мъдрост"...  Всичко, което мозъка попива или отхвърля е съгласувано с тази мъдрост за бъдещо "благополучие", мисля.
От гледната точка на учащите, възпитаващите, още нищо не мога да кажа ...
 :crazy2:


Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #44 on: септември 21, 2006, 05:40:03 pm »
Quote
Всичко, което мозъка попива или отхвърля е съгласувано с тази мъдрост за бъдещо "благополучие", мисля.
O0 Съгласна! И от страна на възпитаваните и от страна на възпитаващите.
НО мозъкът попива и отхвърля това, което намира, вижда, докосва се, изследва в света си.
Значи за да се научи да прощава, той има нужда да усети, да види, да чуе прошката и да осъзнае нейната същина и сила... А как да стане това, ако възрастните в неговия свят смятат прошката за слабост, ако оценянето и осъждането на другия по някакви критерии за добър е правило?
Ами ако думата "виновен за" е норма? Ако харесването на себе си се класифицира като егоизъм? 
Значи пак е нещо по средата - не е точно учене, но е необходимо поне показване, накакъв коментар?

gavrail

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #45 on: септември 21, 2006, 05:55:56 pm »
с някой от нещата мисля че успявам  ;)
но с други не
все още не съм се научил и аз на някой от тях а бих желал да избегнат грешките които съм допускал

Dani

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #46 on: септември 22, 2006, 09:57:21 pm »
Може би те имат да си допуснат техните грешки...
А може би това, което ние сме имали за грешка в своя живот, за тях няма да е грешка, а собственият им път...
Днес едно от моите деца сбърка предлога - и благодарение на това научихме нещо, което беше важно...
И моята умница Галя - 6 клас се замисли и каза:
"Ако Стоян не беше сбъркал, така и нямаше да научим толкова важно нещо....кога се казва on time и кога in time (за това няма урок в учебника) Затова ли все ни казвате, че няма по-добър урок от грешката?"
А Петя каза:
"Аз пък си мисля, че това ще го запомним точно заради грешката - ами значи благодаря на Стоян!"
Ето това са растящите ни деца....  :smitten:

SIS_73

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #47 on: ноември 29, 2006, 03:33:15 pm »
Не прочетох всичко написано по темата, но спонтанно реших да пиша.
 Дани, казваш че си педагог- по всичко личи, че е така.Написаното от теб е много мъдро и подплатено с много знания и четене. Защо няма други като тебе. Защо когато вчера попитах учителката какво се случва с детето ми в детската градина, тъй като наблюдавам в него промени-нежелание да ходи, изнервеност и истерични изблици,които се мъча всячески да си обесня и не мога-тя ми отговаря-ами той да ви кажа никак не е толкова послушен колкото си мислите и все гледа нещо да се скатае или мине метър.Тя ми изглежда добра жена и не искам да я обиждам,но все пак детето е целодневно под нейно влияние-аз искам да знам как се чувства той там. А получавам споменатата профанска обратна информация.Ежедневно ме занимават с разни битовизми, а като попитам нещо което ме интересува истински се оказва ,че той е ежедневно с хора-възрастни,които не го познават.  Учените толкова методи са измислили, толкова теорий-защо масово учителите слагат една голямо точка и спират да се усъвършенстват.Не искам да генерализирам, но това е масово явление.На детето се гледа като на враг, който трябва да бъде пречупен и опитомен и да заживее по нашите стандарти-масови и унифицирани.Знам колко е важна семейната среда,но по-често се мъча да се боря с негативните последици от детската градина.
Много изместих темата, но ще се радвам да ме оборите.

danche1968

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #48 on: септември 10, 2007, 10:01:49 pm »
Zdraveite!
Shtom dezata mi pootrasnaha i pochnaha da drazniat razni vuzrastni okolni v parka, hich ne mi haresva dumata "nevuzpitan". Osobeno kogato niakoi kazhe "eh, tazi maika ne si vuzpitava dezata". Ot kakto vzeha da mi vmeniavat vina, se zamislih nad tazi duma i reshih che korenut i sigurno e "pitam" - v smisul deteto te pita i ti mu otgovariash i taka go vuzpitavash. Kakto i s lichen primer. Ot tam natatuk, che napravilo neshto, koeto e "nevuzpitano" - e, ami kato ne me e pitalo kakvo da napravi - az ne sum vinovna. V kraia na kraishtata, ako me pita za vsiako neshto i go pravi kakto mu kazvam, to shte bude moi kloning. Tui che dori i da ni se iska da ni pitat /predi da sgreshat, da padnat, da se udariat,da se drazniat vzaimno, da im se skusa dushata, da se sbiat, da sediat chasove v skype-a, v site-a na Bionicle/, viarvaiki che imame mnogo otgovori na "pitaneto", smiatate li che prirodata ni e zamislila da vuzproizvezhdame svoi duhovni i moralni kloningi. Tolkova, dokolkoto sa vzeli nashi fizicheski cherti, tolkova shte poemat i ot drugoto. Ot tam natatuk imam edna prikazka: "Glavite sa si vashi - koito iska da si ia chupi". E-e-e-h, kak hubavo se izkazah, sega ako prestana i da gi vuz-pitavam, kogata nikoi ne me pita...zena niama da imam..lol.. ama v tova mu e chara na roditelstvoto - Ti si govorish, kervanut si vurvi.. Uspeshna uchebna godina na vsichki uchenizi i nai-setne uchiteliat da stane otnovo Uchitel..

ququ

  • Guest
Re: какво да учим децата си
« Reply #49 on: септември 20, 2007, 02:18:43 pm »
Здравейте ,
Аз имам едно прекрасно малко момченце и въпросът за възпитанието тепърва изниква пред мен.Чета много литература по този въпрос. И се убеждавам ,че единственото което трябва да правя е да го даря с любов ,разбирателство и търпимост.Оттам нататък той сам ще избере какъв ще бъде.И какъвто и да е избора му аз знам ,че ще го подкрепям винаги.Защото той е мое дете ,но аз не го притежавам.Мога да му дам дом на тялото ,но не и на душата.Мога да му дам цялата обич на света и не трябва да изисквам нищо в замяна.Затова подкремян мнението "против възпитанието".

Offline Eternities

  • ad infinitum
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 601
  • Gender: Female
    • Изворите
Re: Какво да учим децата си
« Reply #50 on: октомври 09, 2007, 04:20:56 pm »
Научете децата си на тези истини
От "Общуване с Бога" - Нийл Доналд Уолш


Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от място, нито от нещо - и че истинското щастие се намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни сами на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че неуспехът е измислица, че всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа, като първото е не по-малко достойно за уважение от последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че са дълбоко свързани с всичко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че живеят в свят на великолепно изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че от тях не се изисква нищо, за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот, че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че никога няма да бъдат съдени, че няма защо да се тревожат дали винаги постъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят, за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че последици и наказание не са едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога никого няма да осъди.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че за любовта няма условия, че не трябва никога да се тревожат дали няма да
изгубят вашата или Божията любов и че най-големият дар, който могат да поднесат на света, е тяхната, безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за превъзходство над другите не би означавала да са видели Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете децата си, че не съществува нищо, което не биха могли да направят, че илюзията за Невежеството може да бъде изтрита от лицето на земята и че онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Действителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.

Научете ги на това не с думи, а с дела; не като им го кажете, а като им го покажете. Защото децата
ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори - да се състезават с вас въз основа на онова, което правите.
« Last Edit: октомври 09, 2007, 04:23:01 pm by Eternities »
I am who I am.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: какво да учим децата си
« Reply #51 on: октомври 09, 2007, 07:46:22 pm »
На всички тия неща, не можем да научим никого - и децата си също.
И добре че това е така - идеи и утопии за това, че децата трябва още от малки да станат научени на свобода, са вече толкова отдавна оттренирани, и опитвани да се реализират практически, че са стари колкото света и утопиите по принцип.
И добре че това е така - НЕ МОЖЕ... защото това е потъпкването на иЗБОРА - А ТОЙ Е ДАДЕНОСТ, която изразяваме по подразбиране. Това е най-голямото богаство - ДАДЕНО НИ Е - ДА ИЗБИРАМЕ, ДА ПРЕЖИВЕЕМ ИЗБОРИТЕ СИ, И ДА НОСИМ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ТЯХ.
КАКВО ПОВЕЧЕ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ ВСЕЛЕНАТА?

А какво можем повече да им отнемем на децата, ако за пореден път "направим" пожеланието, изразено в горния цитат.
 "... и вие ще сте му дали велик урок" - пише г-н Уолш.
Велик? - кое му е великото на тоя урок. Кое е великото на всяко нещо - и кога то става велико или незначително. Ами как всичко описано от г-н Уолш стана велико, ако го нямаше това - преди него - да видим сами какво е преживяване за незначително, за "малко", за непълно, за недостатъчно, за нищожно и празно...
 Ако душата на всеки човек искаше само да е "ВЕЛИКА", нямаше въобще защо да съществува... Нямаше и Ние да съществуваме.
какво лошо има ако света вземем че да го оставим на него си - хората на себе си.
И защо трябва да им предаваме на децата "ВЕЛИКИ УРОЦИ", вместо ние самите да вземем от самите тях "великите неща, на които всички родители би трябвало да се научим..."? Какво имаме ние самите да научим децата си - нима всичко, дето НИЕ го знаем, го няма и в тях ли - нашите деца?


       През всичко трябва да се мине - и смятам, че децата е по-добре да бъдат оставени да направят своите си "грешки" - чрез своите си избори. Т.н. ДЕЦА, всъщност не са НАШИ ДЕЦА - те са пълноценни хора -"ЕДИНИЦИ" проявяваща се ВСЕЛЕНА - точно каквито сме ние самите. И мен самия всички тия неща, дето ги пише Уолш, и които са цитирани тук от ЕТЕРНИТИС, никой не ме е научил на тях. И въпреки това са част от моя живот. Нима ме научиха на тях моите родители?
Тия неща е нужно сами да ги ПОЗНАЕМ. Но дори и тогава не можем да научим децата си на това.

Тия неща, не могат да се "УЧАТ" - тия неща са част от порастването на всеки човек.
Тия неща не могат да бъдат научени от никого - те бележат пътя на всеки човек през тях - те са само "показатели" за това ДОКЪДЕ СМЕ.

ДА живее свободата...
ама не НАШАТА СВОБОДА във вид на тясноличностното ни разбиране ни за нея.
А тази - ВСЕКИ ЧОВЕК ДА МОЖЕ ДА СИ Я ПРЕЖИВЕЕ - както си е избрал - както я е "поискал".

Нима толкова не е ясно - че посланието на УОЛШ всъщност е опит да събуди НАС - родителите - и децата в нас самите.
НАШИТЕ ДЕЦА - всъщност не е в социален смисъл - а в смисъл на ДЕТЕТО В НАС - във всеки един.
Ама тва вече г-н Уолш може дори и да не си го е помислил - той е просто препращач на послания и повече от това, дето е написал нито може, нито има как да "ни каже".
Останалото, след прочита на всеки от нас, СМЕ ПРОСТО НИЕ - кой докъдето може.
Затова за едни г-н Уолш си остава само мотивиращ и двъхновяващ писател... и толкова си остава - само да му постваме цитатите.
А за други - една възможност за преосмисляне, за преоценка, за едно преразглеждане - и по това да се видим ние самите - КОЙ ДОКЪДЕ Е СТИГНАЛ?...
« Last Edit: октомври 10, 2007, 11:54:22 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 876
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: какво да учим децата си
« Reply #52 on: октомври 09, 2007, 09:15:57 pm »
   И тука да си го публикувам:
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1494.msg17318;topicseen#msg17318

  Бих казал, че е възможно и децата на нещо да ни научат. Стига да го позволим ,разбира се.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline MBIRA

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 136
  • Gender: Female
  • миротворец
    • Фотоалбуми' 2009
Re: Какво да учим децата си
« Reply #53 on: октомври 11, 2007, 01:18:28 pm »
Всичко, което можем да направим за децата си, е да се опитаме
по един добър, благ начин да им предадем своя опит. Глупаво е
да се смята, че е възможно какъвто и да било опит или мъдрост
да бъдат предадени директно. Това, което бихме могли да кажем
или покажем - като наши знания, умения, начин на живот и т.н. -
е само и единствено белег за пътя, който самите сме изминали, и
завинаги ще остане чуждо не само за децата ни, но и за което и
да е друго човешко същество. Затова пък имаме на разположение
безкрайно много методи и изкуства, чрез които индиректно да им
загатнем всичко онова, на което бихме искали да ги научим.

В приказките, както и в игрите - за малки и големи - са закодирани
основни положения, принципи, сакрални геометрични построения,
които по един невидим, незабележим начин влияят на психиката и
осъзнаването. Игрите и изкуствата, всякакви занимания, имащи за
основа естествената любознателност и интерес, са една благодатна
възможност за учене чрез преживяване. Защото едно е да говориш
теоретично за човешките роли и взаимоотношения, а съвсем друго
да облечеш детето като клоун например, и самото то да изследва
промяната в реакциите на хората и отношението към него, активно
да участва в съ-битието, в съвместното съществуване заедно.

Добре е да им говорим за причините и следствията, за началото
и края на живота в човешка форма, за преходността на всичко
съществуващо, за взаимосвързаността на всички неща и процеси.
Когато знаят, може и да изберат да действат по начин, който да
разшири пространството на възможните варианти за живота им.
„И разказват...
Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент...
Така да бъде...”                        Хорхе Букай

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: какво да учим децата си
« Reply #54 on: октомври 11, 2007, 01:59:33 pm »
приели сме че сме на кръгла маса - и всеки е на еднакво разстояние от центъра й...


.......безкрайно много методи и изкуства, чрез които индиректно да им загатнем всичко онова, на което бихме искали да ги научим.

Може би...
Но все пак кой и как БИ ИСКАЛ да научи децата СИ?
"БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ГИ НАУЧИМ " - на какво - на преживяване ли? Та ние именно това сме научили точно като деца - ние самите. И от деца се учим - и на илюзии, и на лъжи, и на роли, и на социално... ОЩЕ ОТ ДЕЦА - ИМЕННО ОТ ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ - И всичко това го учим като деца, чрез онова, на което всички му казваме ИГРИ. НИЕ САМИТЕ... и на какво тогава "БИХМЕ ИСКАЛИ" да научим децата си?
В това "БИХМЕ ИСКАЛИ" - не може ли да бъде именно ключът?
И за кой е това "бихме искали" - за децата ли - или заради нас самите? или заради това, че сме с идеите, че "ИМАМЕ ДЪЛГ" - да ги защитраваме, да ги учим, да ги насочваме... А тия идеи после ги "предаваме" и на тях - защото си сменяме ролите с тях... ролите - РОДИТЕЛИ-ДЕЦА... Голям дълг - и те на свой ред - и те - ДЪЛГ... Щото иначе социалната обща личност как да съществува - предаваме си социалните роли и после се вживяваме че това било естествено, редно правилно, смислено... че и чак ДЪЛГ...

Може би... Но може би - НЕ...
=====================================
"БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ГИ НАУЧИМ " - естествено е това за НАС - да се вживеем в това да сме "будители", учители, насочвачи, манипулатори, "възпитатели"... и какво ли още не. С идеи какви трябва да бъдат, какво е добро за тях, колко сме научили или колко много мъдрости знаем... Но мъдрост се наричат толкова много неща - повечето социални хора смятат социалните основни положения и принципите свързани с тях за МЪДРОСТ... И това биха искали да "предадат " на децата си. И това всички наричат "приемственост", традиция... Социалната култура е така - тя затова и съществува - като заместител на това, че НИЕ НЕ СЪЩЕСТВУВАМЕ като ИНДИВИДИ, а само като личности.
 
"БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ГИ НАУЧИМ " - а ТЕ - децата - те какво ли искат. Те дали искат, защо, какво. И това, че ""БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ГИ НАУЧИМ " - дали включва идеята, че това, на което "БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ГИ НАУЧИМ " въобще може би да не интересува - това или онова дете.

На какво да научим някой, след като самите ние не знаем КАКВО ЗНАЕМ, защо, докъде, доколко е относително...

И още нещо - ПРОВОКАЦИЯТА УЧЕБЕН ПРОЦЕС ЛИ Е?
ПОБУТВАНЕТО "помощ" ли е, манипулация ли е или е съдействие?
Кога и как един човек се "УЧИ" на нещо?
Кога един човек "ВЪЗПРИЕМА" и кога "ИЗРАЗЯВА"...
Няма ли съотвествие със него самия? - и какво възприема... и какво изразява?

да - преднамерено се изразявам чрез въпроси - сами по себе си те ме изразяват - както когато си ги зададох, така и когато самите въпроси вече донесоха отговорите...
==================

А колкото до това - да ги учим чрез преживявания... чрез изкуства... Може би... може би за етап, за момент, за преходност това да е някаква идея - зависи от детето, зависи и от нас, зависи от толкова много "променливи"...
Но не е променлив принципа - ДЕЦАТА НЕ ЗАВИСЯТ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ. Децата са израз, са огледало от цялата среда в която съществуват и преминава битието им. Самите РОДИТЕЛИ са също отражение именно на средата си в която тече битието им - една огромна и неповторима амалгама...

Но не е променлив принципа - НЕ МОЖЕ НИКОЙ ДА СЕ НАУЧИ ДА СПРЕ ДА ИГРАЕ, ЧРЕЗ ИГРАЕНЕ. С това може евентуално да се научат, че има много видове игри... едни дават едно преживяване, други - друго. НО САМО ТОВА - С ИГРИ не може никой да се научи КАКВО ОЗНАЧАВА "ДА СЕ СПРАТ ИГРИТЕ".
Не може никой чрез чувствата да бъде научен какво са чувства.
Не може никой чрез мисли, да разбере, що са тва "МИСЛИТЕ".
Въпрос на несъотвествие - защото за да се "проникне" /разбере/ смисъла на нещо, единствено може да се "погледне" ОТВЪН - само отвън. От гледна точка на по-голямото, да се види по-малкото. Това е толкова просто - докато спи всеки човек е вживян в съня си... И във преживяването не може да проумее че СПИ - че това е просто сън. ЧАК след като се събуди може вече да си даде сметката - чрез сравнението - вече от гледната точка на ДРУГО СЪСТОЯНИЕ... Докато сме в едно състояние - ние сме вътре в него - то ни обгръща, а не ние него - ТОВА Е СИЛАТА НА ПРЕЖИВЯВАНЕТО. И така - не може да се "види" и да се проумее че е само ПРЕЖИВЯВАНЕ - това става възможно ако се "остави нещо от нас" - ОТВЪН. Тогава вече сстава възможно. Или с аналогията със съня - докато сме потънали в самото сънуване, не можем да "допуснем" че това е само сън. Но ако част от нас е будна, от нейна позиция може да се "види" СЪНУВАНЕТО.....

Ето това исках да кажа - с игра, не може да се научи никой какво означава ДА СЕ СПРАТ ИГРИТЕ. Може само да се учи, че има много игри - и всяка носи различно изживяване... И че само заради това съществуват игрите - ИЗЖИВЯВАНЕТО. ЗАТОВА и всяка игра извежда едно понятие, дълбоко свързано с нея - РОЛЯ-та.
ЧРЕЗ лъжа никой не може да научи какво е истина. Не може - няма как, няма с какво, няма и защо. И за да не може - това си има смисъл. Поне според мен...
Само според мен - за да се "види" какво са игрите... и че има нещо "извън" тях, то тогава самия РОДИТЕЛ трябва вече да "ПОЗНАВА" състоянието на "ИЗВЪНЛИЧНОСТ" - иа извънигра, на отвъдсън... И САМ ДА БЪДЕ МОСТ - ОТ ЕДНОТО СЪСТОЯНИЕ -> КЪМ ДРУГОТО... И дори и така пак си остава само утопия - щото това, дето такъв човек може да го направи, е само ЕДНАТА СТРАНА- само като една евентуална възможност. А ДРУГАТА СТРАНА - да я оставим на свободата й - на ЖИВОТА, на СЪДБАТА... - НА НЕЯ СИ

ДА - може би...
Само това.
« Last Edit: октомври 11, 2007, 03:22:52 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 876
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: какво да учим децата си
« Reply #55 on: октомври 11, 2007, 05:11:47 pm »
........................
Цялото човечество търси истина, справедливост и красота. Обречени сме вечно да търсим истината, защото вярваме само в складираните в умовете ни лъжи. Търсим справедливост, защото в системата ни от вярвания няма справедливост. Търсим красота, защото, независимо колко красив е човекът, ние не вярваме, че той притежава красота. И продължаваме да търсим и да търсим, когато всичко е вече вътре в нас. Няма истина, която да открием. Тя е навсякъде около нас, но поради складираните в умовете ни споразумения и убеждения сме неспособни да я видим.
Не виждаме истината, защото сме слепи. Заслепяват ни всички онези фалшиви убеждения в нашите умове. Изпитваме необходимост да бъдем прави и да изкараме другите криви. Доверяваме се на онова, в което вярваме, и нашите убеждения ни обричат на страдание. Сякаш живеем в мъгла, която не ни позволява да видим по-далеч от носа си. Живеем в мъгла, която дори не е реална. Тази мъгла е сън, собственият ви сън за живота -убежденията ви, всичките ви представи за вашата същност, всичките ви споразумения с другите, със себе си и дори с Бог.
Целият ви ум е мъгла, която толтеките наричат митоте. Умът ви е сън, в който хиляди хора говорят едновременно и никой никого не разбира. Това е състоянието на човешкия ум - едно голямо митоте и заради това голямо митоте не можете да видите истинската си същност. В Индия митоте наричат майя, което означава илюзия. Това е представата на личността за „Аз съм". Всичко, което вярвате за себе си и за света, всичките представи и програми в ума ви, са митоте. Не можем да видим кои сме всъщност; не можем да осъзнаем, че не сме свободни. — Ето защо хората се съпротивляват на живота. Да бъдеш жив е най-големият страх на човека. Смъртта не е най-страшното за нас; най-големият ни страх е да поемем риска да бъдем живи - риска да бъдем живи и да изразяваме истинската си същност. Да бъдеш самия себе си е най-големият страх на човека. Научили сме се да живеем, опитвайки се да удовлетворим изискванията на другите. Научили сме се да живеем според представите на други хора от страх, че няма да ни приемат и няма да бъдем достатъчно добри за някой друг.
В процеса на опитомяване формираме представата си за съвършенство, за да се опитаме да бъдем достатъчно добри. Представяме си какви трябва да бъдем, за да ни приемат всички. Упорито се стараем да угодим на хората, които ни обичат - на мама и татко, на по-големите братя и сестри, на свещениците и на учителите. Опитвайки се да бъдем достатъчно добри за тях, ние си създаваме представа за съвършенството, но не отговаряме на тази престава. Никога няма да бъдем съвършени от тази гледна точка. Никога!
Тъй като не сме съвършени, ние отхвърляме самите себе си. Равнището на самоотхвърляне зависи от това колко добре са успели възрастните да разрушат нашата цялостност. След опитомяването вече не става въпрос за това дали си достатъчно добър за някой друг. Ние не сме достатъчно добри за себе си, защото не отговаряме на собствената си представа за съвършенство. Не можем да си простим, че не сме онова, което желаем да бъдем, или по-скоро онова, което вярваме, че трябва да бъдем. Не можем да си простим, че не сме сьвършени.
Знаем, че не сме онова, което вярваме, че трябва да бъдем, и затова се чувстваме фалшиви, разочаровани и безчестни. Опитваме се да се скрием и играем роля. В резултат се чувстваме неавтентични и носим социални маски, за да попречим да другите да го забележат. Ужасно се боим да не би някой да забележи, че не сме онова, на което се правим. Преценяваме и другите съгласно представата си за съвършенство и, съвсем естествено, те също не отговарят на очакванията ни.
Унижаваме се само за да угодим на околните. Дори вредим на физическите си тела само и само да бъдем приети от другите. Виждаме младежи, които взимат наркотици, за да не бъдат отхвърлени от връстниците си. Те не разбират, че проблемът е в собственото им самоотхвърляне. Отхвърлят себе си, защото не са онова, на което се правят. Искат да бъдат някакви, но не са, и затова се срамуват и се чувстват виновни. Хората непрестанно се самонаказват, защото не са онова, което вярват, че трябва да бъдат. Самоизмъчват се и предизвикват и другите да ги измъчват.
Но никой не ни измъчва така, както се измъчваме самите ние и именно Съдникът, жертвата и системата от вярвания ни принуждават да го правим. Да, има хора, които казват, че съпругът, съпругата, майка им или баща им ги е малтретирал, но вие знаете, че ние малтретираме себе си много повече. Вътрешният ни съдия е най-лошият от всички съдии. Ако направим грешка пред хората, опитваме се да я отречем и прикрием. Но щом останем сами, Съдникът се изправя в цялата си сила, чувството за вина става нетърпимо и ние се чувстваме ужасно глупави, лоши или жалки.
Никой в живота ви не ви е унижавал повече, отколкото сте се унижавали сами. И границата на самоунижението ви е точно границата на унижението, което ще търпите от някой друг. Ако някой ви унижава малко повече, отколкото се унижавате сами, вероятно ще го напуснете. Но ако ви унижава малко по-малко, отколкото се унижавате сами, вероятно ще продължите връзката и ще търпите до безкрай.
Ако стигате до крайности в самоунижението, може дори да търпите някой, който ви бие, оскърбява и се държи с вас като с отрепка. Защо? Защото вътрешно си казвате: „Аз го заслужавам. Този човек ми прави услуга като е с мен. Не заслужавам любов и уважение. Не съм достатъчно добър".
Имаме нужда да бъдем приемани и обичани от другите, но не можем да приемем и обичаме себе си. Колкото по-голяма е любовта ни към самите нас, толкова по-малко ще се самоизмъчваме. Самоизмъчването идва от самоотхвърлянето, а самоотхвърлянето - от представата ни за съвършенството и непостижимостта на този идеал. Представата ни за съвършенство е причина и да се самоотхвърляме и да не приемаме и себе си, и другите такива, каквито са.
...............................

Из Толтекската книга на мъдростта.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: какво да учим децата си
« Reply #56 on: октомври 12, 2007, 11:01:04 am »
В тема, която сме посветили на РОДИТЕЛИТЕ И ДЕЦАТА... ми е някак странно как и защо някой от нас участват само чрез цитати в нея...
И много хора продължават вместо да кажат нещо - тяхно лично и истинско, само да цитират.
Нямате ли ваши думи бе хора? Нямате ли ваши... ама съвсем ваши мисли.
Нали дори и самата тема е КАКВО ДА УЧИМ ДЕЦАТА СИ...? Ами на това ли да ги учим - като им кажем - прочети тази книга, чети кво е написал "еди кой си"... И сега във форума имаме такива постове за "съвети" кой какво да бил прочел - това заглавие... тази книга, този автор... като че ли като ги прочетем... и край!!!!! Всичко става ясно, разбираемо, точно правилно!!!???

дайте да разговаряме с нещо по-реално бе хора...
Зад всеки един от вас стои реален човек - поне по подразбиране  :) И понеже познавам вече някои от вас - реални хора със потенциал - живот, образование, идеи, стремежи, опит, знания...
Коментирайте нещо - споделете нещо - от вас, за вас, или от вас - за ЖИВОТА - за вашите деца.
Толкова много хора ме критикуваха, че съм пишел и след това нямало как да се говори, щото съм пишел все едно че съм последна инстанция...

Ами - хайде де... Пишете де... не сме на изпит, нито на състезание. Всеки от вас има какво да каже - не като пишем кво са казали "други", все едно че вас ви няма.
Покажете се - кажете за децата, за смисъла, за проблемите, за РОДИТЕЛИТЕ... за толкова многото капани в които попадаме.
За илюзиите на родителите, децата... та всеки родител все някога е бил дете.....
Не си ли спомняте вече че сте били и деца... и сега сме - пак такива. Всеки със своето си "ДЕТЕ"... Или греша?
Толкова е огромна темата и е толкова ВЕЧНО-АКТУАЛНА, че3 няма как да я изчерпим нито по смисъл, нито по съдържание...
Ама не зависи ли от нас - та ние самите сме такива - ВЕЧНО-АКТУАЛНИ - щото самите ние нямаме изчерпване - нито на смисъла, нито на съдържанието...

Трудно би се намерила тема, в която всички така или иначе участваме - и като деца... и като родители... или като двете.
Детето във всеки от нас расте... и има какво да научи - въпрос на отношение... И все пак - с цитати, с приказки и заучени фрази никой не може нищо да научи... Не го ли знаете по себе си - не го ли виждате по децата /си/. Децата са навсякъде - не са само вашите деца, за да не може да се видят ДЕЦАТА - общо... Нали затова е ЖИВОТА - всеки е с идеята че живее, но основните уроци ги получаваме само от едно място, от едно "училище" - нима не знаете - всеки по себе си. Нещата дето ги учим от ЖИВОТА винаги са ИСТИНСКИ и са "точни"... В този смисъл всички сме в "кюпа" и всички така или иначе го знаем по себе си...
« Last Edit: октомври 12, 2007, 11:13:59 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: какво да учим децата си
« Reply #57 on: октомври 12, 2007, 12:02:09 pm »
Нямам деца, освен моето си дете в мен и приятелите ми, които също са деца и родителите ми и изобщо всички деца с които общувам. Те са и мои деца, когато се докосвам до тях. Но не съм си раждала деца - в този смисъл казвам че нямам.

Когато бях дете много се противях на родителите си - на майка ми най-вече. Щеше ми се да получа признанието на баща си и да накарам майка си да не ми се бърка. Те пък от своя страна правеха всичко на което са способни, за да отгледат що-годе свестни деца.

Какво се получи :-)
Набих си в главата че е нужно да се навре човек в институциите на обществото и да мине през тях - детски градини, училища, университети, администрация, шофьорска книжка...
Всички тези неща не ги направих защото исках, наще ме бутаха заради техните си причини. Да се развивам в някакви посоки уж с презумпцията че имам избор. Задоволяваха си идеята че ми дават шанс да бъда нещо повече от общ работник. Аз пък се научих да оцелявам в обществото.
Набих си в главата че обществото има схващания за възпитание - колкото и да се опитваха наще да ме възпитат обаче - същинското ми възпитание дойде от мен самата по пътя на моя опит.
Дадоха ми сигурност, обич, храна, дрехи, дом – необходимото, за да раста. И това беше напълно достатъчно. Повече няма на какво да ме научат насила. Просто ми създадоха условията да се развивам, придружени от схващанията им за това развитие. Спрямо схващанията им си създавах света, в който да се движа. Цяла рода вишисти - инженери и математици - значи и мен това ме чакаше - да стана вишист. И това поначерта развитието ми.

В основата на отношението на родителя към детето е едно и също - стремежа на родителя да предпази детето си или по-точно стремежа на родителя да запази представата си за детето и още по-точно проекцията на родителя в детето - като ракета носител на собствените му неизживени мечти и стремежи. Както и да бъде изразено това - чрез одобрение и глезене или чрез неодобрение и скандали и бой - и двете просто показват, че родителя проектира себе си в детето и прави всичко възможно то да изживее онова, което сам не е могъл да реализира в живота си.
В този смисъл "оставяме нещо след себе си" - възможността за нашата реализация. Затова са и възпитанието и обучението - за да има детето шансовете, които родителите мислят, че са му нужни, за да ги надскочи и да продължи делото им - живота и развитието.
Да - делото на живота на всеки човек е да се развива. Само че личностите мислят, че имат ограничени възможности, затова създават поколение - за да минат отвъд възможността си за развитие чрез децата си.

Работата на родителите е да създадат среда и да използват опита си - да наблюдават за евентуални заплахи и да бъдат адекватни в случай че се проявят.
Малко адекватни родители има. Моите проспаха сумати важни моменти от живота ми. Покрай мен родителите на приятелите ми проспиваха важните моменти в техните животи. Паникьосани и незнаещи какво да направят - с какво да помогнат.

Един урок има и той е за родителите.
Никой никога не може да спаси друг от него самия си. Детето си намира начина да се срещне със своите предизвикателства. Каквито и да са родителите - няма как да го научат на опит. Могат само да споделят и да предоставят безрезервна подкрепа, както и основните необходимости за израстване. Но детето се развива само, на базата на предоставения му комфорт. Родителската намеса нито пречи нито помага - просто е фактор. Каквито и да са родителите, каквото и да е детето - оплита се мрежа от взаимовръзки помежду им, но въпреки нея, всеки сам изминава пътя си. Всички сме сами и винаги сме били сами, макар и обвързани, пак сме сами.
Никой не учи другия на нищо. Но ако пожелая – мога да се уча от всеки и от всичко. Само ако приема възможността да се уча. Докато я отхвърлям – насила нищо не попивам. Проверила съм го в живота си – може да се наблюдава навсякъде. Съпротивата подхранва войната. В този смисъл на сила полза не може да бъде извлечена.
« Last Edit: октомври 12, 2007, 01:05:37 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: какво да учим децата си
« Reply #58 on: октомври 12, 2007, 01:00:00 pm »
Хвърляйки поглед назад, в развитието на отношението ми към децата ми виждам собственото си развитие... Като започнем от пълното отдаване и превръщането ми не в индивид, а в майката на еди си кого, минем през усещането за смазваща отговорност, съжалението за изгубената свобода, желанието за бягство, после пък схващането ми, че мисията ми е да им отворя очите и какво ли не още... До момента, в който осъзнах, че това не са "моите" деца. Добре, де, аз съм ги родила и дотам. Оттам нататък те са моите спътници в живота и ще бъдем заедно, дотогава, докато пътищата ни не се разделят. И че както те растат покрай мен, така и аз пораствам покрай тях. Какво ли мога да им дам, освен покрив, храна и дрехи? Всъщност, мога да им дам още нещо - правото на избор. Защото правото на избор е повече отговорност, отколкото привилегия. И защото не е достатъчно само да направиш избор, а да си понесеш и последствията от него. На това се опитвам да науча децата си и ги уча по трудния начин - да поемат отговорност за действията и решенията си и че веднъж взели решението, няма да има мама, която после да им оправя кашите. Ще си ги оправят сами. Понякога съм май прекалено жестока. Може би искам твърде много от тях, но за мен едно от най-важните неща, с които трябва да се започне, е човек да се научи на самостоятелност. Защото точно самостоятелността е в основата на това да търсиш опората винаги първо в себе си, а не в другите. И когато нещо не върви, да търсиш причината в себе си, а не да ходиш да се жалваш на арменския поп...
И изобщо, откакто успях в съзнанието си да се отделя и да разбера, че моят живот си е мой живот и че колкото и да го съобразявам с този на децата си, никога не мога да предвидя всичко, изведнъж ми олекна, ама много ми олекна. Оттук нататък просто си продължавам... нанякъде... А те ако открият нещо, което могат да си вземат от мен, мога само да се радвам.

П.П. Сега като прочетох какво съм писала, виждам една генерална грешка.
Дори и правото на избор не мога да им дам, защото то си е тяхно по начало. Мога само да не се опитвам да им го отнема. Нищо повече :)
« Last Edit: октомври 12, 2007, 01:06:09 pm by cetacean »
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline Dimitar Ochkov

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 876
  • Gender: Male
    • http://www.kaldata.com/forums/index.php?automodule=blog&blogid=265&
Re: какво да учим децата си
« Reply #59 on: октомври 12, 2007, 01:16:26 pm »
 Ами аз смятам да се опитам да науча децата си да прощават, защото:
................................
Човек, който постоянно критикува, прави оценки или твърде често осъжда живота и поведението на другите, без съмнение е потенциален вампир. Нормалният, здрав човек има сили да прощава.
И още една истина за вампиризма. Колкото по-високо е самомнението, а значи и високомерието, толкова по-лесно този човек попада в примките на вампиризма.
Много често т.нар. “високи длъжности” са в ръцете на точно такива самовлюбени и нахални хора-вампири, които можете безпогрешно да разпознаете. Всяка тяхна дума е демонстрация на псевдовеличие, непогрешимост и суета. Това са хора, способни да влязат в ожесточени конфликти или дори война, ако решат, че някой е застанал на пътя им. “Ще те унищожа”, “Ще ти почерня живота” – това е заканата, изписана с черни букви на знамето, което държат в ръцете и душата си, влизайки в битката за чужда енергия. Но тези “величия” безпогрешно се ориентират пред кого да свалят гарда и да направят лъскав комплимент, защото истинската същност на енергийния вампир е прикриваната двойнственост.
.........
Не напразно в православната религия Светите Пости се предшестват от Прошка. “Успокой се, прости всекиму, смири се със съдбата си, възлюби ближния си, радвай се на вътрешното си обновление, на духовното си очистване и физическо облекчение”.
Без този нравсвен аспект на живота човек всеки път ще попада в мрежата на тежкото минало, а не в светлото и щастливо бъдеще.
Нека споменем още една “тайна хватка”, която използват вампирите, за да се доберат до нашата психическа енергия. Това е постоянно изискване на доказателство.
Колкото и да се стараете, каквото и да кажете или да направите, бъдете сигурни, че никога няма да успеете да убедите един вампир. Независимо от усилията, които сте положили и аргумените, които сте изложили, той непоколебимо ще остане на своето мнение. Нервите, които ще изхабите и опустошението, което ще изпитате, са част от вампирската агресия срещу вас. На вампира му е необходим конфликт. Той не престава да провокира към психическо стълкновение, при което крещи и ругае, ръкомаха и удря, а вие продължавате да се опитвате да докажете святата истина. Безполезно усилие!
Вие се гърчите пред очите му и не подозирате, че тази гледка вдъхновява още повече вампирската агресия, че от това ваше “падение” вампирът изпитва върховно удоволствие.
Той е на “седмото небе”, защото е успял дя вие оплете в мрежите си и е щастлив, че ви вижда поразен и смазан.
Помнете – мъдрият човек никому нищо не доказва, още повече на енергиен вампир.
..........................
Из книгата на Александър Александрович "Енергийните вампири".
 Ще се опитам, защото при мен работи и дава фантастични резултати, и съм един доволен и щастлив от живота човек.
Бог ми напомня за Себе Си. Постоянно.