Author Topic: какво да учим децата си  (Read 26023 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline rakshar

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 56
Re: какво да учим децата си
« Reply #60 on: октомври 12, 2007, 08:34:41 pm »
     Не избираме нито децата си ,нито родителите си.Да решението да имам деца е мое,но не си ги избирам какви да бъдат,имам родители които не съм избирала но мога да реша да не ги приемам за такива ,другото е само биология.Така че избрала съм да имам деца и да приемам родителите си за такива и това е съзнателния ми избор.Това е сега ,но когато съм била само дете не съм съзнавала възможността за избор.
     И аз като cetacean минах през подобни етапи и най вече през голямата клопка да се опиташ да запълниш липсите си чрез децата ,толкова е лесно...оправдаваш го с голямата майчина любов,да съм винаги на разположение ,да искам да правят само това което аз смятам за правилно,защото така е най добре за тях.Никой над никого няма такива права,а опитвяйки се да ги налагаш губиш себе си.В началото си мислех че мога да определям кое е правилно или не за децата ми приемайки се за по знаещата и можещата.По-знаещата и по-можещата ,но от кого? От децата ми ...може би в определени аспекти да ,но от живота...надали.
    Ако има някакъв критерий за адекватен родител то това е единствено степента на адекватност на  родителя към него самия.Той е точно толкова адекватен и към децата си,защото те са част от нашия живот.Незная на какво мога да науча децата си,те просто ще изберат това което е за тях.Да може да има подражание ,съобразяване ,но има личен опит.Човек се учи само чрез личния си опит и децата ми също,а аз съм част от обстоятелствата ,чрез които те трупат опит и там е моята отговорност към тях и мен самата.Важните моменти в живота ни не спират само в детството те продължават и след това ,което означава че не са въпрос на възраст и много често важността им е и в това да ги преживеем сами.В такива моменти аз и децата ми сме на равни начала.Това ,че понякога страшно много ми се иска аз да поема част от товара им няма никакво значение това е техния път и техния живот.А желанието ,искането си е мой проблем и от мен зависи дали да бъде приоритет или не.
  Последно искам да кажа ,че всъщност аз се уча от децата си .Влизайки в схемата на родител-дете успях да видя по добре детето в себе си,да актуализирам родителя и да порастне възрастния.Всеки има своите предизвикателства и децата ми са част от моите за което им благодаря.А има още какво да науча и да продължавам на някъде... :)
« Last Edit: октомври 12, 2007, 08:45:13 pm by rakshar »
постепенно си припомням коя съм ,бавно изсветлява завесата на забравата и се очертава силуета ми....и разбирам,че всичко това съм пак аз