:smitten: Е, да продължа с откъсите
Малко бавно става, ама като пиша с 4-5 пръста ...
“…По-надолу ние накратко излагаме най-характерните места от превода на Ф. на първите 10 глави от „Битие”-то.
В началото Бог, чрез елохимите, сиреч чрез своите сили или атрибути, създал по принцип небето и земята. По този начин земята съществувала само в потенциална възможност за битие, а не в реален, материализиран вид.
При това, центростремителната и центробежната сила, или силите на привличане и на разреждане се намирали над всеобщата потенциалност и пасивност.
И Бог устроил диференция на материята (или етера) и надарил природата с разум, който трябвало да управлява нейната еволюция.
И Бог разделил пасивната материя, намираща се в потенциално състояние, и създал етера, и горната част на тая материя представила от себе си въздуха (небето) , и долната част – водата (морето) и водата била изсушена от огън и се появила земята.
И върху земята се появили растения.
Сетне Бог създал Слънцето, луната, звездите, за да разпространяват тия светила духовна светлина върху земята и да служат за измерване на времето.
След това водите породили риби, въздухът – птици, а земята – разни животни.
Но целият този свят съществувал все още само в потенциален (проявена сила), а не в реален вид.
Сетне Бог създал в своята сянка Адама, сиреч човешкия род, като установил у него и мъжкото начало (ума) и женското (желанието).
Като създал света по принцип, Бог в седмия период се върнал в прежното си състояние.
По този начин, тогава природата и човекът съществували още само в мисълта на Бога, а не в реално битие.
Сетне Бог дал на Адама или на човечеството реално съществуване, като го създал от адамически елемент. Според мнението на някои окултисти, адамическият елемент представя от себе си астрал или флуид (течност), служещ като посредник между духа и материята и състоящ се от особена, крайно тънка материя, непознаваема от нашите сетива.
Като създал на Адама нефеш (астрално тяло) Бог вдъхнал в него нешама (дух)
След това Бог отделил в пространството органическа сфера (рай-Едем) Върху тая органическа сфера въздействали принципите на реализацията, на скритата енергия, на обличането във форма, на огъня, на електричеството (или магнетизма) и на производителността.
В рая, пак от адамически елемент, Бог създал растително и животинско царство. В центъра на рая се намирала основата на познаването на добро и зло.
Бог поместил човека в рая и там му създал другарка - Айша.
Тук адам, сиреч човешкият род, отделя от себе си Айша – индивидуалния човек.
Тая индивидуализация на човека се постига с това, че Бог обособява у човека от разумната воля – мъжкото начало – Айш, а от желанието – женското начало – Айша.
Айша, желанието, подчинявайки се на разума Айш, представя волята, сиреч именно онова качество, което индивидуализира хората.
Благодарение на Айша, сиреч дейното желание, концепциите на Айш (ума) се реализират, или преминават в действие. По този начин семето ма мъжа се възприема от жената и се осъществява във вид на дете.
Бог забранил на Адам да поглъща веществото на познаване на доброто и злото. Но Нааш (дяволът), сиреч безспокойното желание, инстинктът, чувствеността, егоизмът, въздействувал върху Айша, желанието на човека, и тя увлякла Айш, ума, тъй че човекът поискал да проникне в съшността на нещата. Но в резултат на това, човечеството се видяло потънало в материята. Като последица от прегрешаването дошло следното наказание:
Нааш, сиреч инстинктът, занапред ще живее само в сферата на тялото и на чувствеността. Волевата способност на човека, която до тогава имала творческа сила, занапред ще твори, или с други думи, ще реализира постиженията на ума само с мъки и труд.
При това между волевата способност на човека и чувствените му инстинкти ще съществува вражда, и прибежище на волевата способност ще трябва да бъде разумът.
Но след жизнените трудове, човекът отново ще се възстанови в адамическия елемент, сиреч след смъртта си човек пак ще живее в астралното си тяло.
Материализацията на Адама се разпространила и върху свързания с него адамически елемент.
Бог облякъл човешкия род в същинско материално тяло и го отдалечил от органическата сфера (рая), дето се намирала съшността на живота.
И Адам нарекъл Айша (своето желание) Ева, което означава елементарен, материален живот, и Айша била майка на този живот...”
:smitten:
