Такаа, общо взетото си е общо взето. Като гледам теорията е ясна- как нещата трябва да се правят, за да се поддържа „доброто настроение”
За мен състоянието на щастие е много по-стабилно, защото веднъж достигнеш ли го, не ти се връща назад .... кой би се отказал от Божествения източник за сметка на земните
...- аз например, неусетно, когато ми дойде случая. И тук не важи какво ми се иска, а какво става.
Все се чудя защо хората с по-голяма „готовност” съчувстват. На всеки- дори и на съвсем непознати и спонтанно. Доколко е важно съчувствието личи и от това, че състрадателността е издигната в положително качество, в нещо, което е достойно за похвала. Защо с подобна окраска не е и сърадването. Говорите за енергии и т.н. Защо тогава сме готови да нахраним този, на когото въпросния източник му е затворен с нашата енергия, съчувствайки му? Дали пък не си храним нуждата да сме нещастни?
Изгрев, не съм съгласна с обобщението, че отрицателните емоции са по-силни от положителните. Още повече, че ако говорим за адреналин, при положителните освен него имамме и поток от т.нар. хормони на щастието- ендорфините- причинителите на еуфория. Коктейла става по-силен и по-пивък. То май и в това е причината за пристрастяването към изкуствените източници на еуфория- наркотиците, а това е за друга тема. Но, че всичко зависи от преценката си е точно така.
Ясно ми е вече, че май съм единствената тук, на която й е достатъчно много малко да мине в състояние на съчувствие /=нещастие/- понякога и един поглед или една дума. А за минаването обратно ми трябва много мислене и пренастройки.
Значи за мен лично, както двете състояния са огледални като понятия, така и влизането/ излизането са огледални- при нещастието- влизам лесно, излизам трудно, при щастието- влизам трудно, излизам лесно. Туй-то.
взех да ставам многословна напоследък. Дано и да ми се разбира
