Author Topic: за и против съмненията  (Read 7584 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
за и против съмненията
« on: февруари 08, 2006, 08:03:43 am »
Мисля си за това доколко полезно и доколко вредно може да е съмнението. Слава Богу, доста от нас тук са надарени с този дар и наистина се надявам той да е за добро при нас. Защото сляпата вяра в нещо или някого, в никакъв случай не може да е по-добра. Всяка нова теория, която чуем е хубаво да поставим под съмнение. Въпроса според мен обаче е, да я поставим под собственото си съмнение, базирано на нашите си собствени преживявания и представи за света, защото би било напълно безумно да използваме чужди съмнения. То и нашите представи за света биха могли да бъдата доста погрешни, та какво остава за чуждите. Затова и не знам дали трябва да се доверяваме точно на представите си, и дали не трябва по-скоро да подлагаме теориите на съмненията на сърцето си, т.е. на преценката на сърцето си ...... нали знаете, че разума ни обикновено е голям мошенник.
Но какво ще кажете за вредните черти на съмнението? Аз лично ги намирам в това, че ако човек непрестанно се съмнява накрая няма да стигне до никъде .... освен до едно безкрайно съмнение за всичко и за всички. В крайна сметка, при цялата информация, която имаме и след като анализираме внимателно състоянията на ума и сърцето си, би трябвало да стигнем до някакви подозрения коя от всички предложени теории на пазара е най-близка до истината. Или още по-добре – това, което аз си мисля, че се опитвам да правя  - може би в крайна сметка ще стигнем до една обща теория за живота, Вселената и всичко останало, която има общи черти със всички и която вероятно обединява всички. Кой не е чувал, че описания много подобни на Библейкият потоп има и в много други древни книги на народи от цялото земно кълбо. Това, че учените си затварят очите за подобни съвпадения и продължават да си мислят, че Библията и подобните и книги са само сборници с приказки, не значи, че и ние трябва да мислим така. Нали трябва да мислим самостоятелно!
Е, дотолкова, доколкото са ми възможностите съм се старала да мисля самостоятелно и както и да го мисля, не мога да си представя, че Вселената може да е създадена по друг начин освен, чрез намесата на по-висши същества от нас, някои от които все още са наоколо и наблюдават развитието и. Не мога, за сега, да си представя и друг начин за появата на тези и всички останали  същества освен като производни от едно Свръхсъщество, което е изкало да се прояви, за да изживее и да осъзнае себе си, т.е да прояви, изживее и осъзнае всички качества, които съществуват като потенциал във този свят /в който то е родено или то само е създало ... няма много значение/. (аз всъщност не съм сигурна, че точно всички, защото всички в този случай би трябвало да е толкова безкрайно множество от качества, че наистина не мога да си го представя). По-логична и по-разумна теория от тази за мен не съществува в този момент. Ще съм щастлива да я намеря .... или може би по-точно да я допълня, защото мечтата и целта в живота ми е да се променям непрекъснато и да се развивам.
Бихте ли споделили вие какви съмнения и какви подозрения за сигурности имате? Т.е. в какво се съмняват и в какво сте сигурни ... макар, че може ли човек да е сигурен в нещо в днешни дни? ;) Или поне кои мислите, че са добрите и кои лошите страни на съмнението? :)


Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: за и против съмненията
« Reply #1 on: февруари 08, 2006, 09:48:37 am »
Хубава тема  :)
... макар, че може ли човек да е сигурен в нещо в днешни дни?
Не може. Според мен. Това, обаче, не означава, че когато няма сигурност в нещо, задължително трябва да има съмнения.
А съмнения при мен... колкото искаш. Поне за абстрактните неща.
Аз пък по-се хващам на научните обяснения, отколкото на идеята за "Оня" там ...някъде.  :angel:
А за недоказаните все още от науката неща... то и при учените - хипотези бол. Някои ми звучат приемливо, други - не толкова. Приемам за момента някоя от идеите... докато на мен самата не ми дойде време за друг поглед на нещата, защото, както каза - човек постоянно се променя. Но засега съм приела, че вярата в нещо "висше" е необходимост за някои хора, за да задоволява нуждата им от сигурност. (лелееее, колко шамари ще отнеса заради това ???). Други просто си намират друг начин ...
fly like a wind .......

sobriety

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #2 on: февруари 08, 2006, 01:15:02 pm »
ненавиждам съмнението  >:( не че не се съмнявам, просто при мен събитието "съмнение" протича с друга сила и направление.
Съмнението е свързано с вътрешно безпокойство и непрекъснато лутане, което ме изморява.
Не приемам за необорима истината, която ми се съобщава или която научавам... не я възприемам за такава до момента, в който не я изпитам на свой гръб. А що се отнася до онези истини, които може би никога няма да станат достояние на гърба ми  ;), тях просто трупам като потенциал и анализирам на база натрупани знания.  ::)
От друга страна да се съмняваш означава, че мислиш, разсъждаваш, желаеш да откриваш и изясняваш някои истини за себе си. Евала!  O0  Но нека този процес не протича като стремеж за "натриване на носа".
Особено пък отричам явното демонстриране на съмнения относно отношенията на даден човек към теб  >:(... това май ревност му казват  ;)
А за съмненията по повод теориите за произхода ни - докато не видя, не вярвам  :D
Вярвам в Нея - Силата, Божеството, Любовта, Енергията... тъпото е, че много източници се опитват да й дават лице  >:(


Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: за и против съмненията
« Reply #3 on: февруари 08, 2006, 01:40:07 pm »
Интересно нещо е съмнението и докъде може да стигне. То всъщност е всичко между ВЯРВАМ и НЕвярвам. Щото някои неща просто СА. Черното си е черно особено що се отнася за комуникацията м/у хората. И жената си е жена (освен ако няма топки  :coolsmiley: )
Аз лично като чуя някоя "невероятна" история си казвам: ми може, ама дали е така?! Може човека да се е объркал нещо, а може и да си прави кефа да ми връзва гляма тенекия. Но във всеки случайгледам винаги да съм между Вярата и Невярата. Но съмненията не ме тормозят. Знам, че не мога да знам всичко; не мога да вдяна всичко. Знам, че ако трябва да знам нещо то аз ЩЕ го знам, со кротце или со кютек. И понеже повечето ми "знания" са все още на ниво съмнения, то и се опитвам да не им се предоверявам, но ако трябва да избера между две съмнения, аз избирам по-доброто (което води към желания резултат) и "давам пълна газ" (т.е. цялата си вяра), пък то ще  става каквото ще става. По-добре да избирам по описания начин, от колкото да избирам "кофтито" съмнение и да се "надявам на чудо". В крайна сметка рядко имаме "гаранция" че нещо "ще стане" (аз давам такава  :2funny: ) И за мен в това се състои "сътворяването" - така да мислиш и постъпваш, че да постигаш желаното от "негарантирани" условия. Не е ли целия живот едно такова творчество?! Помислете колко пъти сте "правили невъзможното"? Кога? Когато или не сте знаели за какво иде реч (като слепец по дъска над пропаст) Или "не ви е интересувало" че и си имате работа с танк  ;D  Чувал съм че няма по-опасно нещо от разгневена майка  :knuppel2: ; сигурно тъкмо защото в този момент "не я интересува!!!". Май се отклоних от съмненията. Та мисълта ми е че ние правим "невъзможното" благодарение на Вярата в съмнението (не ме разбирайте накриво :)) и също така можем да направим от "сигурното" невъзможно благодарение на нашето съмнение.  :coolsmiley:
...
Добавка.
Та не е ли съмнението нашия "водач" през живота?! От съмнението/вярата не зависи ли доколко ще се справим в дадена ситуация. Не мога да "оценя" съмнението, то може да ни "лъже" може и да ни води. Като азбуката, може да я знаеш, но какво четеш?! Но ако "съмнението" ни носи повече кютек от колкото да ни води, трябва да преосмислим "посланията" на съмнението си и да го накараме да работи ЗА нас. Е понякога се налага просто да се тръгне по-дъската... 
« Last Edit: февруари 08, 2006, 03:07:13 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

bee

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #4 on: февруари 08, 2006, 04:31:12 pm »
Ахааа, значи да сме между съмнението и несъмнението, между вярата и невярата,а? По принцип, да, за ежедневните или моментни състояния на съзнанието. И все пак, в по-дългострочен аспект, не си ли създавате някаква представа за света?

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: за и против съмненията
« Reply #5 on: февруари 08, 2006, 04:37:45 pm »
И все пак, в по-дългострочен аспект, не си ли създавате някаква представа за света?
Разбира се, че си създаваме. А не би трябвало. И без това си имаме достатъчно илюзии, за да прибавяме още. :o
fly like a wind .......

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: за и против съмненията
« Reply #6 on: февруари 08, 2006, 05:00:02 pm »
Така е, създавам си. И за мен тази представа за света ни "води" през живота. От представата ни за живота (мирогледа)  и от представата ни "какво искаме да постигнем" се ражда ежедневието ни - резултата. И така, при "правилен" (не можах да я избегна тази думичка) мироглед, мисля, че не би трябвало и да имаме кой знае какви цели; знаем че СМЕ и това е. Обаче ако имаме кофти мироглед ще имаме и "цели", и това ще ни води някак накриво и предимно с кютек. Докато разберем че НИЕ СМЕ и че всичко край нас Е. Че нещата се случват точно защото ние ги правим да се случат така, незамисимо дали знаем как или не знаем.
Но нали пък и съмнението понякога ни води към промяна на мирогледа?!


...
Дали това не е също една от проявите на триединството: кое/как/какво  цел/мироглед/живот ?!
Да помисля малко...  :
цел-енергия-минус-женсконачало
мироглед-разум-плюс-мъжконачало
живот-взаимодействие между горните две-резултат-настояще 
т.е. във всеки момент, ако решим да преразгледаме мирогледа си; или целта си, можем да променим настоящето си... 
А дали е така?!.
« Last Edit: февруари 08, 2006, 08:38:45 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: за и против съмненията
« Reply #7 on: февруари 08, 2006, 09:18:49 pm »
"А дали е така...
кой ще ми каже...
аз вървя по света...
и подсвирквам си даже"

Тва е текст от песен на Васил Найденов...

Но дали си подсвирква, защото не се съмнява вече от нищо, или му е омръзнало да се съмнява... или пък всичко е приел на доверие, демек просто си вярва човека... Много въпроси, но може би и автора на текста да не може да отговори на тях... ;D

Интересно защо никой не попита досега защо се съмнява човек, кога вярва, кога приема за верно, дали има верни неща, дали е нужно въобще да се приема нещо, или е най-важно да се "прекара" през опита и практиката - т.е. през мелачката на живота ни...
ДАли личното отношение, личното пристрастие, не са основата на разни странични явления, свързани със това, кое ни харесва, допада... и ние го приемаме, щото ни е удобно и лесно...Или пък съмненията са свързани понякога със страхуването... или със потребността да търсим сигурност, дори в идеите си, в преживяванията си. И когато такава не ни достига какво ли правим за да си я набавим?...
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: за и против съмненията
« Reply #8 on: февруари 08, 2006, 10:03:43 pm »
Защо се съмняваме?  защото нещо не знаем "със сигурност"
кога вярва?  когато мирогледа/разбиранията му позволяват
дали е нужно да се приема? нужно е за да "се приема", близко е с "да се вярва"
има ли верни?  има
през "мелачката" прекарва прасето,  и аз понякога
харесва, допада (пряко следствие от мироглед)=> лично пристрастие  => удобро, лесно
съмнения и страхуване (и сигурност)? - те са свързани с целта и с мирогледа; т.е. ако имаш някаква цел, но мирогледа е достатъчно "широк" да приеме и непостигането и, няма да се страхуваш, в смисъл това да ти е проблем; но ако мирогледа  не допуска непостигане на целта, тогава стават неприятни работи :\
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: за и против съмненията
« Reply #9 on: февруари 09, 2006, 12:19:07 am »
s1mneniq-nujni za da razbere6 v posledstvie kolko sa NENUJNI :) 
s1mneniq-strah   opari6 li se edin p1t (e makar na dosta ot horata da im trqbvat nqkolko p1ti) ti svetva 4e ima li gi tqh  ima go i straha   vnasq se negativiz1m   i kato cqlo si s1zdava6 edna svoq sobstvena v1zmojna realnost (na s1mneniq i strah)  koeto e dosta v1zmojno da b1de to4no tvoqta
a tova izob6to ne e qkooo!  ;D povqrvaite



P.S. pod s1mneniq viziram ne6to otricatelno...taka go razbiram      dosega "polojitelni s1mneniq" ne s1m sre6tal  O0

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: за и против съмненията
« Reply #10 on: февруари 09, 2006, 12:27:47 am »
P.S. pod s1mneniq viziram ne6to otricatelno...taka go razbiram      dosega "polojitelni s1mneniq" ne s1m sre6tal  O0
Ами време ти е.  :D
fly like a wind .......

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: за и против съмненията
« Reply #11 on: февруари 09, 2006, 10:10:50 am »
Представи си че идва някой и ти казва че майка ти  и баща ти са ужасни хора, че приятелите ти са лоши и т.н., но ти понеже имаш глава на раменете си се съняваш в думите му. Опитваш се въз основа на собствения си опит да разбереш дали това е истина, мерилото си остава пак вътрешното усещане и избор.
Тогава питам съмненията какви са - отрицателни или положителни? :coolsmiley:

Да не приемаш за абсолютна истина  това което се отразява в ретината ти, е градивно съмнение, което ще ти покаже ......това което не може да се покаже, невидимото....... ;D
Every moment is a miracle right now

izgrev

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #12 on: февруари 09, 2006, 04:33:43 pm »
Няма значение защо идват, кога идват, отиват ли си изобщо! Съмненията са неделима част от човешкия живот! Един Грък(не го помня) казва:
-"Съмнявам се във всичко, само не в това, че се съмнявам!"
Явно е неизбежно това усещане в живота ни. Сигурно ни предпазва от сериозни и непоправими грешки!

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: за и против съмненията
« Reply #13 on: февруари 10, 2006, 01:02:49 am »
divine  ne vinagi e taka... mislq 4e s1mneniqta sa sv1rzani s vqrata. pomisli za nqkakvi kombinaciiki...az poneje edvam gledkam sega i ne moga izob6to da mislq...  :buck2:
izgrev probval li si da jivee6 bez s1mneniq?  a probval li si da jivee6 postoqnno s takiwa?  posledniq variant napravo ne si e jivot :) kazvam go v1v vr1zka s gr1ckata mis1l...v 4ove6kiq svqt e vajen balansa  ima go navsqk1de...
dori samo otricatelnite ne6ta imat polojitelen efekt ili zna4enie ili prednazna4enie... i obratno
taka e pri nas horata :) a kak li e tam gore?!? :D

izgrev

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #14 on: февруари 10, 2006, 06:29:14 pm »
replay, не се опитвам да живея нито със, нито без.....съмнения!
Те са част от живота ни! Няма човек, който да може да съществува без тези неделими от човека усещания(може би дебилите?)
Живея с тях и се опитвам да ги анализирам и да оставям това, което ми е нужно!
Друго няма :). А ако го има, смятам, че е грешка. Но това е моя начин :)! Всеки сам се справя. Рецепти не може да има!

DeaDLy^Girl^

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #15 on: февруари 12, 2006, 03:55:23 am »
Мм дам съмненията са си неделима част от човешкия жиовот..Аз лично съм от хората които харесват съмненията,но в граници..просто всичко трябва да си е в граници...трудно е да се определи границата..бих казала навъзможно ,защото при всеки човек е различно,но веднъж успееш ли ще е лесно занапред..:)

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: за и против съмненията
« Reply #16 on: февруари 13, 2006, 12:06:47 am »
izgrev... ne mislq 4e tezi use6taniq sa "nedelimi" kakto kaza :)   po skoro obratnoto mai 
tova si e po "moq recepta"  ;D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: за и против съмненията
« Reply #17 on: февруари 13, 2006, 11:44:57 am »
Deadly Girl,  O0
Reply, гледай с твоите рецепти да не стане като с моето готвене.  :2funny:
Не забравяй да разбъркваш отвреме-навреме, че иначе загаря. ;)
fly like a wind .......

Offline reply

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 261
  • SoHm!
Re: за и против съмненията
« Reply #18 on: февруари 13, 2006, 04:12:42 pm »
az ako ne zabravq nai-malko edin p1t nqma kak da se nau4a da gotvq nali?!?  ;D  O0

DeaDLy^Girl^

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #19 on: февруари 15, 2006, 01:14:01 am »
:)) ,mmm koi 6te me nau4i ?-da ne zabravqm ??:) ^-^ :smitten:

Иай

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #20 on: февруари 16, 2006, 05:12:17 pm »
 "Чувството е езикът на душата. Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него." ( Разговори с Бога )
 На това се доверявам и аз  :smitten: Когато чуя или прочета нещо, винаги се съобразявам с това какви чувства е предизвикало у мен. Душата знае кое е истина. Разумът е този, който ни оплита в съмнения "...а дали е така..."
Не казвам, че трябва съвсем да го игнорираме, но си мисля, че хората в повечето случаи се доверяват на него и не дават много ухо на вътрешния си глас  :'(  Има много манипулативни личности, които са способни така да те омаят  и да ти внушат нещо, че въобще да не чуеш, че душата ти крещи: " Не му вярвааай!"  :tickedoff: ...и в един момент се опомняш и се чудиш, как си допуснал да ти се случи всичко това...
 Имам близък до мен човек, който за жалост е в другата крайност - твърде мнителен е, подлага на съмнение всичко, което от една страна не е лошо, но все пак, нали за да отречеш нещо, трябва първо да го опознаеш? (не си спомням кой го беше казал ) Ужасно се дразни, когато в разговор спомена нещо от "Разговори с Бога" например, защото според него е тъпо, богохулство или нещо от рода, някой да казва,че е разговарял с Бога! :uglystupid2:
 Аз съм много емоционална и когато прочета нещо, което силно да ме впечатли, говоря много разпалено за него, а той се дразни именно от това - казва, че много лесно се паля, много съм доверчива и прочее... вече знам, че най - сигурният начин да НЕ прочете някоя книга е аз да говоря много разпалено за нея  ;D
 Мисля си, че нямаше да има крайности във вярата и съмненията, ако всички слушахме душата си  :angel:  Нали казват, че отговорите на всички въпроси са вътре в нас  :smitten: :smitten: :smitten:

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: за и против съмненията
« Reply #21 on: февруари 17, 2006, 11:24:49 am »
Здравей Иай!
Разбирам те напълно, доста е трудно когато твоята душа иска да си поговори с неговата, но разумът му  издига стена от съмнения и всичко се разбива в нея. Не мисля, че е богохулство - напротив, пак там се казва " Аз говоря на всеки от вас, не е въпроса дали ви говоря, а кой ще ме чуе" .Разумът е нещо като уокмен, усилен докрая. Толкова е силна музиката ( шума от хиляди мисли) , че ще е просто невероятно ако успееш да чуеш вътрешния си глас, който е тих и спокоен. Единствения вариант е да  изключиш разума поне за няколко минутки  :D. Затова хората открили медитацията. :)
Every moment is a miracle right now

Иай

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #22 on: февруари 17, 2006, 12:45:22 pm »
 Привет Divine! Напълно съм съгласна с теб  O0 Дори си мисля, има ли такова нещо, като богохулство :-\  Както се казва пак в същата книга, Бог не се интересува от процеса,а от крайния резултат  :smitten: Той едва ли много се вълнува от факта, че някой го "хули". По - лошо от това е въобще да не те интересува идеята за "живота, вселената и всичко останало" ( любим израз ми е  ;) ) А иначе, въпросният човек има себе си за много духовен! Чете Библията  :angel: Не понася сектанти от рода на Евангелисти и прочее, защото били коне с капаци и не приемали нищо друго за вярно, освен написаното в Библията  :idiot2: но не вижда, че и той не е много по - различен от тях. :-\
 Наскоро си мислех : добре,не приема "Разговори с Бога", да видим коя книга или по - скоро автор, който за мен има значение е приел? ...ами май нито един :-\ Освен може би малко Луиз Хей - за психичните причини за болестите, но и там е само което му отърва  :D Подкрепя и заниманията ми с астрология, но и там ако много взема да умувам на глас ми казва, да не задълбавам чак толкова  :uglystupid2:
 Иначе твърди, че имаме силна духовна връзка, но аз все по  - често се питам , къде точно връзката ни е духовна?!
( имаше един такъв лаф - не е важно кой на кого духа, важното е да има духовен живот между хората  :2funny: )
По - скоро имаме силна карма помежду си, която в този живот няма да е зле да поизчистим  O0

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: за и против съмненията
« Reply #23 on: февруари 17, 2006, 01:44:05 pm »
Всеки атом във всяка вселена, както и пространството помежду им, както и онова, което Не е, са Бог. Една частичка от това всеобхватно цяло, наречена човек, с тънко гласче и да хули по цялото (по себе си) и да не хули, то все едно крещи в огледалото. Само че от огледалото не идва отразена обида, а само онова, което "малкото" човече вярва, че ще получи. Само ще се обижда, докато не си спомни Кой Е. И после ще остане само благодарност...
Когато малкият ти пръст те боли, ти не му се сърдиш, нали?  :D

Откакто четох "Шифърът на Леонардо" и след това проучих какво от написаното вътре е исторически обосновано, съм още по-резервиран към Библията. Не стига че е писана от хора (т.е. вътре е тяхната гледна точка за нещата, а не универсалната истина, както те мълвят), но и изданието, което е стигнало до наши дни изобщо не е оригинала... През IV век Константин Велики взел, че я пренаписал за да пасне на политическата му парадигма.  ???
Само един пример: В началото хората са ходели на църква в събота (по време на шабаша на еврейте), но след като Константин се понамесил, започнало да се ходи в неделя... Защо ли? Защото неделя е празничният ден на Непобедимото Слънце (Sol Invictus), култът, на който Константин бил главен жрец до смъртта си (малко преди която приел Християнството). Човекът просто не е искал да се разделя с вярването си ...  ;D (Всъщност смесил е няколкото най-големи култа по онова време и е лепнал етикет "Христос" отгоре.) Малцина май знаят, че всъщност ходят в неделя на църква не заради Иисус Христос, а заради Непобедимото Слънце.  ::)
О, да, това беше също много забавно: По време на Никейския събор са решили дали да превърнат Христос в светец или да го оставят в историята като обикновен човек (който е имал жена и деца). Решили да направят първото и започнали да горят документация...  :uglystupid2:
 :angel:
« Last Edit: февруари 17, 2006, 01:49:09 pm by Spirit-Felix »
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Иай

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #24 on: февруари 17, 2006, 02:42:13 pm »
 Eто какво казва и Силвия Браун по въпроса за Библията:
( откъс от "Живот от другата страна" )

 "Едно от най-големите открития беше, че повечето от световните големи религии, включително и християнството, преди да бъде реконструирано от папа Константин през vi век, приемат истината за пре-раждането и безкрайните цикли на душата между този свят и другата страна. Ако това е вярно, трябва да има препратки и в библията, ако допуснем, че папа Константин не може да контролира всяко копие и всеки превод и да се отърве от всичко, което лично не му е било по вкуса. Основавайки се на това предположение, аз станах прилежен читател на библията. Изчетох всичките й двадесет и шест версии, като любим ми стана прекрасният превод на ламса от оригинала на арамейски. Няма смисъл да казвам, че той промени живота ми и че колкото повече учех, толкова по-прости и по-малко объркващи ставаха религиозните и духовните вярвания. Абсолютно сигурно е, че човешките същества и техните субективни интерпретации на бога, а не самият бог причиняваха толкова много главоблъсканици сред хората.
Нещото, което със сигурност разбрах, беше, че ако се хващаме за буквалния превод, на която и да е версия на библията, ние ще бъдем сериозно объркани. Например сигурна съм, че и вие като мене сте чували някой да оправдава езичеството, предразсъдъците и други форми на неприемливо поведение, мотивирайки се: „така казва библията". Първият въпрос, който трябва да зададем на тези хора, е в коя от двадесет и шестте версии е казано това, защото е ясно, че ако съвършеният любящ бог защитава омразата и жестокостта, към което и да е от неговите деца, той драстично е пострадал в този конкретен превод на библията. "
 Е, аз нямам какво повече да добавя :smitten:
« Last Edit: февруари 17, 2006, 02:44:31 pm by Иай »

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: за и против съмненията
« Reply #25 on: февруари 17, 2006, 03:30:34 pm »
През средните векове съществувала християнската секта на катарите. Те са били наречени еретици, защото... вярвали в прераждането и в още някой "неугодни" неща (отвращавали се от богатствата на църквата и смятали Христос или за обикновен човек или за чист дух.) След едно объркване (тогавашният папа бил убит и заподозряли един благородник - катар) бил организиран Албигойският кръстоносен поход (през 1209г.) срещу тях. Голяма част от катарите били унищожени. Последната им крепост (Монсегюр) паднала през 1244 г. Говори се, че знаели някаква тайна и/или пазели огромно съкровище, което успели тайно да изнесат от Монсегюр. (Граалът... а дали?)  :buck2:

 ;)
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: за и против съмненията
« Reply #26 on: февруари 17, 2006, 03:52:53 pm »
Познавам хора, които смятат себе си за много духовни, но когато започнем да говорим тях сякаш ги заболяват ушите от факта , че има много различни гледни точки. Аз например приемам Исус като чист дух и обикновен човек едновременно. Нямам проблем с това да си представям , че той е бил човек и е правел нормални човешки дейности. Освен това мога да приема , че има вероятност да не е умрял на кръста, а до 150 години е живял в Кашмир и хората там почитат гроба му.  ;)
Но една моя приятелка за нищо на света няма дори да ме изслуша, защото според нея богохулствам.  :o
Бог чува и вижда, и преживява всяка наша мисъл, дума , действие. Всичко е част от един общ процес. Защо това, че го осъзнаваме да е богохулство. Време е хората да се опитат да спрат да възприемат Бог като човек. Той Е милиарди повече неща. Всеки от нас е просто една прашинка, но със заряд - частица  от енергията на цялото. :angel:

Какъв прекрасен пролетен ден! :)
Every moment is a miracle right now

Иай

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #27 on: февруари 17, 2006, 05:02:41 pm »
 Според мен и Исус, както и Мохамед и Буда са високо еволюирали духове, решили да се преродят с определена мисия. Това, което Исус се е опитвал да каже не е че е Бог, или че е нещо по - специално от останалите, а именно, че и ние сме като него и това, което може той го можем и ние! ( айде анатемосаха ме  ;D )
 И аз имам едни приятели, мисля че бяха адвентисти, с които си говорихме за изгубените години на Исус - имаше и такава книга. Според тях през тези години, за които не се споменава и ред в Библията, той си е работил като дърводелец  :idiot2: И въобще не се замислят, защо преди и след тези липсващи години се описва подробно живота му, а за тези години дори не се споменава :D - Ами той, човекът, си работил като прост дърводелец и чудеса не правел в този период  :idiot2: Нима е възможно от дете да проявиш някакви специални качества, да тръгнеш по пътя си и в един момент да спреш и да се скатаеш някъде за известен (и то не особено кратък) период, а после - айде пак - чудеса, чудеса... Ето на това аз му викам "сляпа вяра" :uglystupid2:

Witch

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #28 on: февруари 17, 2006, 05:04:55 pm »
Основната идея на християнството не е ли да сме добри със всички?
Нямам предпочетания към определена религия, но мисля, че повечето хора отдават излишна енергия в излишни спорове.
Ако основната идея е да се открие истаната, има смисъл да се спори. Но повечето дебати се изместват към това кой е по-вярващ и в един момент спорещите вече не са толкова добрички към ближния си.... :tickedoff:

Иай

  • Guest
Re: за и против съмненията
« Reply #29 on: февруари 17, 2006, 05:46:50 pm »
 Абсолютно съм съгласна с теб! Това се опитах да обясня и на въпросните хора, че няма значение как точно разбираш Бога, важното е вярата ти да те прави по - добър човек, както и да прави по - добър живота ти  O0 но не било това, най - важното било любовта към Бога - в смисъл възхвала нему  :-\
 Май отдавна е забравена основната идея на християнството.
Всъшност с такива хора избягвам да споря, защото съм се убедила, че няма никакъв смисъл - все едно да спориш с радио :uglystupid2: