Author Topic: Усмивки от "светлото ни комунистическо минало"  (Read 3245 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Иай

  • Guest
 Долният текст е от последната страница на членска карта на Съюза на българските автомобилисти:

                      МОРАЛНИ НОРМИ НА БЪЛГАРСКИЯ АВТОМОБИЛИСТ

   Всеки български автомобилист – пламенен патриот и интернационалист; служи всеотдайно на своята родина, на великото дело на Комунистическата Партия; верен на социалистическата общност, начело със Съветския съюз.
   Всеки автомобилист – образцов водач с високо чувство за отговорност пред себе си и пред обществото;
   – бори се за висока култура и безопасност на движението, проявява високо чувство за другарство и взаимопомощ и активно участва в движението за трезвеност;
   – поддържа в техническа изправност своя автомобил, пази родната природа и околната среда;
   – активно съдействува на държавните и обществените органи, непримирим към рушителите на реда и дисциплината.
   Българският автомобилист пази чисто и държи високо името на гражданин на Социалистическа България.


 Кажете сега, другарки и другари, къде е днес това съзнание у българския автомобилист? Като хали са се развилняли по пътищата!  :2funny:

 :2funny:   

bee

  • Guest
и активно участва в движението за трезвеност;
 
:2funny:  :2funny:  :2funny: - е, те такова животно НЕМА!!!!

nova

  • Guest

                      МОРАЛНИ НОРМИ НА БЪЛГАРСКИЯ АВТОМОБИЛИСТ

   

Е тЕ за т'ва нЕЕЕкога се живееше по-добре. Хумор и сатира имаше навред. Нали помните- "Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал за митингова деайност"

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3034
  • Gender: Male
Впрочем хубаво е написано, леко прекалено, но като изключим Съветския съюз и партията на мен ми харесва :)
Съм никой, отивам никъде, искам нищо.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

ivonder

  • Guest
tochno predi 2 sedmici s bashta mi otkrihme negovata knijka na BYLGARSKI AVTOMOBILIST :) i gi chetohme tezi neshta, smqhme se polovin chas. a ako nqkoi gi prochete shte si pomisli, che nqma nishto po-vyzvisheno i chisto i visokomoralno ot tova da si bylgarski shofior...koeto ne sym zabelqzala, chakaiki 5 minuti da preseka edna malka ulichka ili gledaiki sysipania si pantalon, zashtoto nqkoi ot tezi avtomobilisti e minal s pylna gaz prez lokvata :-[
 no! nai me kefi izraza socialisticheski internacionalizym... :2funny:

Offline Aloha

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 184
Георги Русев във филма "Вчера"

http://vbox7.com/play:dd0897fa

Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. - „the present"

Offline beeyond

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 141
  • Gender: Female
Моето "вчера" включва 5 години в пловдивската английска гимназия - и постът на Алоха размъти клетките ми, както се случва и всеки път, когато вляза в детска градина и ми замирише на характерната смесена миризма на хлор и манджа. "Директорът" от филма съществуваше напълно реално и не една сутрин на ведрина сме чували "мъдрости" от рода на: "Ученици, зад всяка топола има английски шпионин - да покажем на Запада как играем ведрина", или извиканата милиция да вземе отпечатъци от рисунката за ВОСР, на която някой беше написал под празничните камбани - "Hell's Bells" - момчето имаше късмет, че е син на активен борец и му се размина с намалено до незадоволително поведение, а не изключване. ОЦЕЛЯВАНЕТО на едно такова място е в най-напреднала степен подчиняване на индивидуалното на външните порядки и норми - а си казал "гък", а са те изхвърлили. Една съученичка - бунтарка и до днес - отказа да се подстриже късо в подготвителен клас в пансиона и цялото семейство се събра да я моли и увещава да преглътне "косата" си и да я принесе в жертва - на "йерархическите" стълбички. До каква степен се научаваш да "мълчиш" на едно такова място, до каква степен се появява успоредно съществуване - слушане на Бийтълс под завивките, тайни погледи между влюбени - "да не те хванат". Да прекараш 5 години на място, където стоиш заради "бъдещето" си, оставя в тебе настояще, наситено с тъга и споделянето му с други като тебе, му придава особен ореол, който носи и филмът "Вчера". От малка ми е набивано от баща ми - "търпение", "търпение" - много силно оръжие за перфектно и безпроблемно социализиране или казано по домашному - като правиш нещо - мисли "какво ще кажат хората". Тази фраза ми е била чужда всеки път, когато я чуя - кои хора, и защо точно тяхното мнение има значение, а не моето. Или както казват днес тийнейджърите - аре кво ти пука. Но тъй като обществената сделка те засмуква с бясна скорост от раждането ти до момента, в който успееш да спреш и да СЕ ВИДИШ и да започнеш да осъзнаваш себе си, минават години на "скачане според тояжката". Всичко написано тук естествено е от моята камбанария погледнато, от моята семейна среда на "промиване на мозъка". Откровено казано мозъкът ми си седи доста промит и сега се улавям, че говоря същите неща на дъщеря си - но не толкова с цел "да се реализира", колкото за да "има пълнеж", "да й е интересен животът" /което е пълна щуротия и клише от моя страна - защото едно време четяхме, за да знаем - да си представяме и да правим асоциации, а сега децата имат телевизия и Гугъл, и само дето още не са измислили как да им го имплантират с чип в мозъка/ . Така или иначе детето си има свои идеи и не се влияе от моите думи, но все таки аз си "бая" - "наръчникът за оцеляване" е набит с железни гвоздеи в съзнанието, но си е просто един наръчник от миналото, а оцеляването на Човека - живот е най-индивидуалната работа и за него няма път с път да се покриват на онова другото ниво - различното от нивото на социалното.
  И накрая ето и  сантименталната песничка, която е поздрав и към /ако има тук такива/всички бивши възпитаници на пловдивската английска - because they know what I mean. http://www.vbox7.com/play:3bf2f6eb
« Last Edit: януари 27, 2009, 07:26:05 pm by beeyond »
ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник