Author Topic: ПРАГОВЕТЕ НА СЪНУВАНЕТО  (Read 2989 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
ПРАГОВЕТЕ НА СЪНУВАНЕТО
« on: февруари 07, 2009, 10:34:39 am »
Не съм я прочел цялата, не съм и дори още осмислил това което съм прочел, но изглежда това е още един текст, който се опитва да ни посочи кои сме, само че с "примамката" сънуване.  Защото за да се Сънува (по смисъла на Кастанеда) не може да стане само "по желание". Напредък би трябвало да има с "напредъка" на нашето осъзнаване, дисциплина, воля, намерение и пр. И това сигурно е основния проблем. Досега, може би съм прочел към половината книга, не съм стигнал до конкретна техника, която е препоръчвана за постигане на определен резултат.  Основно описания: какво е сънуването, второто внимание и пр.


Част "От Автора" (Алексей Ксендзюк)  :

На сънувачите е даден път към реалността. Този път няма точка на пристигане и няма край, тъй като реалността (брахман, вещта-в-себе-си, абсолютът) не може да бъде постигната в цялата си безпределност и безначалност. За там има път, и този път определя нашия конкретен живот, представлявайки самия живот. Може да се каже, че знанието, насочващо човека по този път, е „квинсестенцията на живота" без никакво преувеличение. Не става дума за разширяването на психоенергийните ни способности и дори за рецептата на „златното хапче" на безсмъртието (често се забравя, че само по себе си безсмъртието още не е живот), защото в светлината на тоталната трансформация всичко това са частни случаи.
Пътят към реалността е постигането на реалност още сега, във всеки миг от нашата всекидневна работа, това е преживяване на „аз реалния" и възстановяване на първичния, неразличим „свят на живота", където социалните, религиозните и окултните фантазми, без да са изтласкани или отречени, остават по местата си, връщайки се към това, което са в действителност. С други думи, феномените остават, но изчезват натрапените конструкции, които са ни принуждавали да бъдем пленници на тези феномени. А заедно с конструкциите (които в действителност никога не е имало, а е съществувала само нашата убеденост в тяхното съществуване, ескалирала до халюциниране) си отива и нашата мнима „защитеност". Наистина, „не бива да оставаме защитени"; защитеният живот е парадокс. От какво сме защитени – от смъртта, от агресивната среда, от другите хора? Но ако това изкуствено състояние е постигнато, това означава единствено, че съзнанието ни се е свило в един миниатюрен участък на самосъзерцанието, където можем само да преместваме предметите и нищо повече. Това е отказ от живота, който неминуемо прераства в пасивно очакване на смъртта.
Дори успешните и опитни сънувачи, шлифоващи практиката на осъзнаването си насън, често живеят в три свята – в първото внимание, във вниманието на сънуването и във второто внимание. Тяхното осъзнаване не се променя радикално. Това е просто проектиране на самия себе си в две нови области на възприятието. Разбира се, самите области са впечатляващи. Нашите полети и изследвания, „магическите" (т. е. акаузалните) влияния върху средата, другите хора и върху самия себе си, екстрасензорните ни постижения и активното навлизане в неуправляемите до този момент енергийни процеси -всичко това е една очароваща „магия", един „туризъм", който не е ограничен от скучните закони на бодърстването.
Но тези сънувачи са все така детерминирани от себе си. Както биха казали будистите – те все още са „роби на кармата".
Възможно е със своите способности те да се доближават до девите-богове, които не са свързани с единствения „срез" (диапазон) на реалността, но истината на собственото им осъзнаване е скрита за тях. Тези сънувани приличат на забогатели предприемачи, които могат да пътешестват по цялата планета, без да се замислят за цената на билетите и да си купуват всичко, което им дойде наум. Те са технолози-психократи, получили енергията като награда за своя труд и талант.
И въпреки това, тези „магове на сънуването" все така се изморяват и дори понякога скучаят, но най-важното – те не се чувстват истински свободни и съответно истински живи. Те не разполагат със себе си и с безкрайността, а само със сметка в „енергийната банка", която трябва непрекъснато да попълват, вместо да получат безлимитен кредит, а рецептата за неговото получаване е зашифрована в книгите на Кастанеда.
Забавно е, че да се дешифрира истината на осъзнаването е по-просто, отколкото да споделиш тази истина с околните. Съществува утвърдено мнение, подхранвано от световния мистицизъм, че да споделиш изобщо не е възможно. Всяка книга на тази тема е само намек. Всеки добросъвестен автор може детайлно да опише прага, който трябва да бъде престъпен, да покаже къде се намира този „праг" и каква е неговата природа — с това той увеличава шанса на читателя. Но авторът не може „да престъпи" този праг вместо читателя. Нито самия процес на прехода, нито онова, което очаква търсача зад този праг, не може да бъде в описанието нищо друго, освен намек. Описанията само кръжат около същността, подтикват ни, насочват погледа ни, предлагат ни метафори. На едни им помагат рационалните логически схеми и инструкции, на други – индивидуалните „самоотчети", в които езикът безуспешно се опитва да опише психическите феномени и скрития зад тях дух. И едното, и другото са езикови проекции, превръщане на обема в плоскост, а още по-често – в линия на едномерния дискурс.
Кастанеда, Ауробиндо, Гурджиев, Кришнамурти, самият Буда – всички са в еднакво положение пред читателя или слушателя. Не случайно мистично-окултните традиции на Изтока изискват жив учител, наставник, гуру. Там се вярва, че непосредственото „докосване", близостта и участието на просветения ще индуцира и просветление на ученика. И от време на време такова „предаване на истината", такава индукция, наистина се случват. Но и там това е случайност, изблик на резонанс, а не физически закон, който може да бъде потвърден с редовно повтарящи се резултати от опита.
А истината е в простата и въпреки това недостъпна за разбиране фраза „ти вече си свободен". Тя е проста, защото непосредствено показва реалното положение на нещата и няма нужда от външни устройства с идеален или технологичен характер. Тя е недостъпна, тъй като подразбира интегрално осъзнаване, което слива в едно „целта" и „средството", „състоянието" и „битието". Интегралното осъзнаване по непротиворечив начин включва в себе си изначалните „смиели", които не могат да се транслират с езика и притежават могъща сила, тъй като са плът от плътта на реалността, а също и всички видове частни продукти на интерпретиращото, изолирано съзнание – метафизиката и метапсихологията, формализациите, алгоритмите, техниките и технологиите.
Без интегралното осъзнаване всички трансформационни техники (дори толкова могъщите като сънуването) си остават само техники. Без. него „тухличките" на опита не стават едно цяло, което означава че не става цял (цялостен) и човекът.
Целта на тази книга е да опише „праговете на сънуването". За мен това описание е изпълнено със смисъл, тъй като аз съм ги „престъпил" и мога да ги разглеждам от позицията на обогатеното си осъзнаване. Ако се изолираме от наблюдателя, тоест от автора, това са определени сгъстени елементи на психотехнологията. Те сработват във всички случаи – преместват събирателната точка, предлагат методи и похвати за нови фиксации, с което отварят ново поле на дейност за вашето енергийно тяло. Възможността да се открият светове и реалности, които се посещават от магове и някои мистици, да се използват някои „свръхестествени способности", свързващи енергийните находки и постиженията наяве и насън, не бива да поглъща цялото ви внимание, защото подобна погълнатост запазва първоначалната разделеност на осъзнаването.
Трансформацията е път за обединяване на първото и второто внимание, на наяве и съня, на правенето и не-правенето, на действието и отстранеността. „Пътят на толтекското сънуване" съдържа всички предпоставки на интегралната цялостност, нещо повече, той е предназначен да размие и разруши границите между състоянията на осъзнаването. Европейският тонал автоматично проектира върху сънуването своите закони, дискретности и разпокъсаност на елементите – и го превръща в определена структура, за която определя специално пространство.
Нашата задача е да използваме „магическото" сънуване по предназначение. Да отслабим и да разтворим с негова помощ железния детерминизъм на тонала и да открием истината на осъзнаването, която ще ни направи свободни. Да прекрачим този праг и да го премахнем, за да престане да бъде препятствие в намирането на цялостност.




Ето и част от текста, взета почти случайно:

Второто внимание въвлича в процеса на възприятие и енергообмен полевите формации на енергийното тяло (включително и онези, които ние разполагаме в първото внимание като част от своята физика), затова след завръщането си от второто внимание сънувачът често се сблъсква с непривични телесни усещания. Това са спастическа напрегнатост (най-често в полевите „възли" на тялото – слънчевия сплит, центъра на пъпа, центъра на гърлото), характерни промени на чувствителността по посока на нейното усилване или отслабване (необичайни кинестетични „вълни" и „разряди", парестезии и синтезии, които трудно могат да се обяснят с физиологични причини, онемяване, термични флуктуации – „студ" и „горещина" в различни точки и зони на организма). Подобни „остатъчни" усещания, изживявани непосредствено след събуждането (връщането в първото внимание), могат да отразяват конкретни събития, които са се случили в другия режим на възприятие, а също и изместването и преобразуването на отделните полеви фрагменти на енергийното тяло.
Изобщо участието на тялото в енергийните събития на сънуването е важен критерий, който често помага да се реши дали преживеният опит е бил нахлуване във второто внимание, или само ярка проекция на вниманието на сънуването, създаващо пространства, обекти и процеси изключително във вътрешността на генерираните шаблони, състоящи се от материала на паметта и потенциала на комбиниращото въображение. (Разбира се, този критерий не е абсолютен. Следва винаги да се помни, че опитът на сънувача лежи на границата на условното „вътрешно" и „външно". Това е същата онази граница, където тържествува квантовата неопределеност – тоналът на субекта създава енергийни модели, които в по-голямата си част сякаш пребивават „навън" и така се превръщат в реалност, а външното поле се „подчинява" на субективния избор на упорядъченото осъзнаване.) И тялото следва тези странни игри на наблюдателя и наблюдаването. И все пак, мащабните енергийни последствия, разпрострени върху цялата цялостност на организма или върху големи нейни участъци, свидетелстват като правило, че известно време перцептивно-енергетическия режим на второто внимание е бил активизиран.
Наистина, трябва да имаме и предвид, че трансформиращата и познавателна ценност на тези „приключения" може да бъде най-различна. Най-малко ценни според мен са преживяванията от сорта на тези, които са резултат от атаката на психоактивните вещества – растителни и синтетични.
Някои от привържениците на „растенията на силата" не са съгласни с мен. Те обичат да си спомнят колко трепетно дон Хуан се отнася към „димилката", как нарича гъбите и опиума „съюзници" на шамана, и други подобни епизоди от книгите на Кастанеда.
Работата е там, че определени психоактивни агенти действително могат да запознаят практикуващия с енергийните и перцептивни премествания на системата, които включват в себе си полетата на физическото тяло. Но ако ние искаме да упорядъчим осъзнаването (възприятието, полевите конструкти и връзките на енергийното тяло) в режима на второто внимание, участието на всеки страничен агент, който носи енергия от биохимически произход, е недопустимо. Това „участие" радикално променя структурата на опита и ни принуждава да възприемаме и да се променяме, като следваме несвойствени за нас модели.
Психоактивното вещество (растение), дори и като „съюзник", е доста агресивно. То не толкова ни „обучава", колкото ни „хваща в плен". Може да се каже, че с помощта на „магическите билки" ние посещаваме не нашето, а НЕГОВОТО второ внимание. Веществото „решава" вместо нас, как точно да ни въведе в алтернативните съгласувани перцепции („световете" на второто внимание), кои конкретни полета да събира по-внимателно, да ги предоставя за осъзнаване в ролята им на централни и основни, а кои – да отвежда в периферията и да ги държи в сянка.
Ако психеделичните опити станат постоянни, те безусловно ще нанесат вреда. Последвалите от тях „уроци" изглеждат като откровение, примамват с достъпността си, възхищават ни със силата и яркостта си, но в крайна сметка се съчетават зле с намерението, присъщо на човешкия вид. Затова второто внимание, постигнато с помощта на психоактивните агенти рано или късно разкрива своята разрушителна същност. Неговата сила пренастройва осъзнаването, предизвиквайки очароващи ефекти (понякога съвсем „магически"), но типът на тази пренастройка е чужд, нечовешки, той в повечето случаи убива тялото в процеса на трансформация.
В повечето случаи човекът е уязвим пред разкрилата се бездна от впечатления от други светове — не защото там обитават същности, които се стремят да ни погубят (както предполагат някои вярващи), а защото нас ни привличат всякакви необичайни възприятия. Колкото по-далечни са тези впечатления от стандартните, събрани според човешкия шаблон, толкова по-голяма е съблазънта. Защото съзнанието жадува абсолютната свобода, то се стреми към превъплъщения, побеждаващи всички създадени от природата рамки и закони. Психоактивният агент предоставя на осъзнаването вариант на такъв опит.
По същество всички психоактивни вещества генерират една или друга разновидност на перцептивно-енергетична мутация. Но както и биологическите мутации, те рядко биват конструктивни. За да победим разрушителната им природа и да ги пренастроим за собствено благо, трябва да притежаваме повече енергия, отколкото съдържа самото мутагенно вещество. Но през първите етапи на психоенергийния тренинг това едва ли е възможно.
« Last Edit: февруари 07, 2009, 11:00:15 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline kkremivasi

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 28
Re: ПРАГОВЕТЕ НА СЪНУВАНЕТО
« Reply #1 on: юни 21, 2009, 03:04:17 am »
Конкретна техника няма. Има комплекс от техники. Трябва да прочетеш внимателно '' Виждането на Нагуала ''  и
'' Неведомият Човек'' .