Author Topic: Сътворението ?  (Read 6878 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Re: Сътворението ?
« Reply #30 on: април 12, 2006, 07:49:31 am »
Kойто му се отдава абстрактното мислене, моля, да заповяда  ....аз лично, доста се затруднявам с тоя текст ...  подозирам и че, превода не е перфектен.

Първа глава на “Космическата Доктрина” на Дайан Форчън

Зората на проявлението

Непроявеното е чисто съществуване. За него не може да се каже, че не е. Въпреки че не е проявено, то е. ТО е източникът, от който произлиза всичко. ТО е единствената “Реалност”. Само ТО е субстанция. Само ТО е трайно; всичко останало е видимост и ставане. За това Непроявено можем да кажем единствено “ТО Е”. “ТО” е глаголът “Да бъда” насочен към себе си. ТО е състояние ня чисто “битие”, без качества и без история. Всичко, което можем да кажем за НЕГО, е, че това не е нищо, което познаваме, защото ако познаваме нещо, то трябва да е в проявен вид за нас, за да го знаем, а ако е в проявен вид, значи не е непроявено. Непроявеното е Великото Отрицание; в същото време ТО е безкрайната потенция, която не се е случила. Най-добре можем да го разберем чрез образа на междузвездното пространство.
 В това окултно учение ще ви се дадат определени образи, като ще получите указания да си представите чрез тях определени неща. Тези образи не са описателни, а символични и са предназначени да обучат ума, а не да му дадат информация. Ето защо можете да си представяте Непроявеното като междузвездно пространство; Логоса като Слънце, заобиколено от Своята Слънчева Система от Планети, и еманациите на Логоса като Лъчи. Непроявеното е единственото Единство. Проявлението започва с появата на дуалността.
Първата дуалност е “пространство” и “движение”. Първото проявление е течение в пространството – може би метафората, която се налага да използвам, не означава нищо за ума ви. Всичко, което мога да кажа, е, че “пространството” се движи: ще разберете, че тези думи са ключът за много неща.
И така, когато пространството се движи, то има това особено качество – тъй като в него няма триене – че никога не губи импулса, а продължава да тече. Когато пространството се движи, действат две сили:
А) силата, която го кара да се движи, бидейки стремежът на пространството към импулс;
Б) силата, която дотогава го е карала да не се движи, бидейки стремежът на пространството към инерция.
Тези два фактора присъстват във всяко движение, но стремежът към движение, като по-силен, надмогва стремежа към инерция, а стремежът към инерция продължава да действа като спирачка на движението. Затова движението леко се изкривява. Поради това в Космоса няма такова нещо като права линия.Следователно всяко движениеима лека извивка в проекцията си. Ето защо, накрая то се връща там, откъдето е тръгнало, и образува въртящ се кръг.
И така, първото движение е просто течение на пространството, което след много еони от време се завръща там, откъдето е тръгнало, и след това подновява своето пътешествие. Това създава въртящ се пояс с огромна обиколка. Този пояс се върти в една равнина безброй еони от време; върти се с неизменно въртене. Но стремежът му е да предаде движението си на пространството около себе си, което караоще пространство да потече въвъ въртеливото движение. (Не забравяйте, че всичко това е метафора.) Въртенето в една равнина продължава, докато напрежението, което то създава, не предизвика ново движение и не започне ново течение в пространството – под прав ъгъл към първото – и не се повтори същият процес.
Сега имаме две въртящи се равнини, като едната е в другата, и си струва да се отбележи, че втората равнина се образува извън първата и поради това диаметърът и е по-голям.
Безброй еони тези равнини се се въртят под прав ъгъл една към друга и цялата еволюция зависи от разликите в размера на тези равнини. Когато по-голямата продобие същтата скорост, като по-малката и по-старата, тя започва да привлича един неин аспект, като в резултата по-старият кръг се придърпва към по-новия.
Пърият кръг трябва да се разглежда като имащ горна и долна повърнина. Горната повърхнина на възходящата дъга може да се разглежда като положителна, а долната като отрицателна. При низходящата дъга е обратното.
Същото е с втория възникващ кръг.
Тези кръгове взаимно се привличат и отблъскват, така че можете да си предствите горната повърхнина на възходящата дъга (на първия кръг), която е положителна, като издигаща се към съответващия и аспект във втория цикъл, а долната повърхнина на връщащата се дъга, натискащ надолу, така че да получите второ движение, разделено на въртящи се дискове. Когато това второ движение завърши първата си обиколка и установи своето устойчиво въртене, възниква нов Космос. Това е първоначалното на Космоса, изразено с възможно най-подходящата метафора.
Вторичното въртене на първичната окръжност е Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат, а окръжността на второто образувание е онази сфера, която поставя граница на Хаоса. Върху външната сфера има вторично разклонение и въпреки, че е въртелив кръг на движение, за онзи Космос то представлява първичното спокойствие, неподвижността, в която той е вкоренен. ТО е рамката на силата на Космоса, това, което устоява и което единствено позволява да бъде достигнат импулса. Бихте могли да го наречете Пръстенът-Хаос – “Първичното зло”. То възниква от реакцията на първичната сила, за да получи своя тласък. Върти се под прав ъгъл към първичното въртене и му противодейства. То е привличането на Пръстена-Хаос, което установява Пръстена-Космос в неговото вторично движение и така образува онова вторично въртене, което наричаме Пръстенът-който-не-може-да-бъде-преминат, първото ограничение. Ето защо в основата си именно Първичното Зло дава възможност на Космоса да възникне.

Offline akademika

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 101
Re: Сътворението ?
« Reply #31 on: март 01, 2007, 01:11:58 am »
Бил ли е света сътворен или вечно съществуващ? Един от тези отговори е верен и разумът е длъжен да открие истината. Може би в това се състои смисъла, не само на днешното ни съществуване, но и на нашето бъдещо съществуване чрез развитие.
« Last Edit: март 01, 2007, 01:28:35 am by akademika »