Author Topic: Пораждането на Сатана  (Read 2552 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Пораждането на Сатана
« on: февруари 12, 2010, 01:04:48 am »
Падналия ангел Луцифер и Сатана/дяволът/  НЕ са едно и също нещо. Има вирус на злото,който се намира само на Земята и само между хората.Това всъщност е дяволът. Но съществува и Луцифер-падналия Ангел.Тази истина обаче излиза далече зад пределите на Слънчевата Система. Небесният Отец е великият Източник на д у х о в н а т а  жизнена сила и поради това НЕ би могъл да бъде Родител на дявола. Породил го е самият човек.Духът на злото  възникнал на основата на тежката природна материална жизнена сила, прояваща се в  и з б л и ц и т е  на  с т р а х, помагащ за оцеляването в суровите времена  на първоначалния разцвет на Битието. И толкова по-силни са импулсите на страха, колкото хората пребивават на по-ниско стъпало на развитие на разума. И ето,че човекът чрез даровете на увеличените възможности на мисълта и чудесното тайнство на своята вяра успял, неочаквано за себе си, да преобразува  п р и р о д н а т а жизнена сила и породил огромно нещастие.Зародилото се е на могъщата основа на два потока:потока на Съзнанието и потока на Вярата.Човешката мисъл е материална. Тя никъде не изчезва.Ако двама човека или по-голямо число хора съсредоточат своите мисли върху един и същ образ и повярват в него, ще се прояви вече познатият съществуващ закон.Злият дух придобил живот.Но веднъж възникнал, той е бил способен да продължи своето житие, само на основата на постоянното захранване от емоционалните изблици на човека.Това е ставало непрестанно.Това могъщо цяло е взело под контрол дейноста на човека.Сатана придобил могъща черна сила и знания за всички лоши постъпки на човека,извършени на Земята, които ставали все но-изкусни. Това било всъщност раждането на дявола.  А  Луцифер владее един от многочислените Светове на Вселената, който в началото на развитието на подвижния Разум, се е отделил от общия път на развитие в друга посока, без да излиза извън рамките на Хармонията на Материалното Битие на Вселената.

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Re:Пораждането на Сатана
« Reply #1 on: февруари 14, 2010, 12:02:50 pm »
Защо не ни се удава да победим злото и възможно ли е въобще това?   Голямата  победа на дявола се е състояла в това,че му се е удало да докаже на много хора,че той сякаш не съществува. С целенасоченото си въздействие върху разума на човека,сатаната значително е заслепил маловерните Божии чада.Той изкусно ги е повел и ги води по пътя,по който се стремят да се борят за справедливост, като се опитват да накажат злото, с което всъщност носят огромно удовлетворение на Сатана.По този път сляпото човечество се движи вече хиляди години и сега вече се е приближило до пропастта.Колко се е възвеличил човека, въгордял се е от успешното пускане на купчина желязо в околоземна орбита! Но за да погледнете по-трезво на този човек,си представете картина,в която хората излизат в тъмнината и се опитват да я разсеят, като размахват яростно пръчки.Ето така горчиво нещастен,изглежда съвременният човек, който почита своя "удивителен" ум и блестящи предмети върху своята дреха. Т ъ м н и н а т а  не се  р а з с е й в а  с  тъмнина! Да се накаже злото е невъзможно! Това е велика заблуда! НЯМА да УНИЩОЖИШ СТУДА с ОТВЕТЕН СТУД,а само ще го допълниш.Студът ще стане по-голям. С т у д ъ т  трябва да се сгрее,а тъмнината да се  о с в е т и!ПОМНЕТЕ! На вас,които сте породили дявола,сега ви предстои да видите неговата гибел,защото князът на тъмнината ще бъде свален. Помнете също,че ключът от кутията,в която се таи гибелта на сатаната,се намира във човешките ръце. Дяволът расте и се храни от тежките отнадъци на вашите емоции и душа. СПРЕТЕ да го храните и той ще бъде обречен!Вслушайте се в последния Зов на Небесният Отец, отправен към всеки човек върху Майката-Земя,защото всички сте деца на един Родител. Отсега нататък,сте длъжни да станете неспособни да носите студ-никога при никакви условия и под ничие знаме, нямате право дори да помислите лошо за някого!Защото докато съществува дори и един човек,който излъчва студ, дяволът няма да загине.Да се помни  т о в а !  Защо Бог сам не унищожи дявола-разумно ли е да се пресушава езерото,без да се заприщят вливащите се в него реки? Голяма ли е ползата,незабелязано да се прибират отпадъците след тези,които безгрижно продължават да ги изхвърлят,без да осъзнават тази пагубност? РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА ЗАВИСИ не от БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА ЗАОБИКАЛЯЩИЯ ГО СВЯТ,а ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА САМИЯ ЧОВЕК.

Offline val

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 9
Re:Пораждането на Сатана
« Reply #2 on: февруари 14, 2010, 02:14:17 pm »
 Произходът на злото

 

"...Аз не се наемам на няколко страници изчерпателно да изложа гледната точка на Тайната Доктрина за произхода на Злото. Но известно свое разбиране ще се опитам да дам.

„АБСОЛЮТЪТ не може да бъде определен и нито един смъртен или безсмъртен никога не го е виждал и не го е достигал през периодите на Съществуване. Изменяемото не може да познава Неизменяемото, също както това, което живее, не може да  разбере Абсолютния Живот“[1]- твърди „Тайната Доктрина“.

Но нещо подтиква Единния да създава, да твори. „Творението е описано като игра, като забавление (Лила) на Бога-Творец. Зохар говори за първозданните светове, загивали също така бързо, както се и раждали“. „В индуските Пурани Брама-Създателят е показан като започващ отново няколко „Творения“ след толкова неудачи...“[2].

При това същото се отнася и за вселената, и за световете, и за нашата Земя. Аз също си задавах въпроса какво  кара Бога да твори? В една медитация ми беше даден образ. Бог е подобен на малко дете. То седи на брега на океана и строи замък от пясък. През нощта океанът разрушава това творение, а на сутринта то пак идва на брега на океана и пак строи замък от пясък. Защо прави това детето ? Навярно затова го прави и Бог.

И така, в началото се появява мисъл, подбуда към началото на творенето. И вече сама по себе си тази мисъл е в състояние противоположно на АБСОЛЮТА. Даже в самата тази мисъл се крие двойственост.

„Езотеричният смисъл на думата Логос – Реч или Слово, Verbum – е предаване на скрита мисъл в обективен израз, както във фотографията. Логосът е огледало, отразяващо  БОЖЕСТВЕНИЯ РАЗУМ; а Вселената е огледало на Логоса, макар че последният е същност (Esse/ на тази Вселена. Също както Логосът отразява всичко съществуващо във Вселената Плерома, така и човекът отразява в себе си всичко, което вижда и намира в своята Вселена, Земята“[3].

 „ Не е имало „недобра мисъл“, положила началото на противоположна Мощ, а просто Мисъл per se, нещо, което  - бидейки мислещо и съдържащо план и цел и по силата на това имащо край – естествено трябва да се окаже противоположност на чистия Покой, тоест  на естественото състояние на абсолютна Духовност и Съвършенство. Това било просто утвърждаване на Закона на Еволюцията; прогрес на Умствено Разгръщане, диференцирано от Духа, вече влял се и преплетен с Материята, към която той непреодолимо се притегля. Идеи, по самата си природа и същност като понятия, отнасящи се за обекти без разлика дали реални или въображаеми, противоположни на Абсолютната Мисъл, на това Непознаваемо Всичко...“[4].

„Всяка Вселена (Свят или Планета) има свой Логос“, твърди Доктрината. Слънцето винаги било наричано от египтяните „Окото на Озирис“ и самото то било Логос, Първороден или Светлина, проявена за Света, „който е Ум и божествен Разум на Скритото“. И само посредством седморния Лъч на тази Светлина можем и ние да осмислим Логоса чрез Демиурга, разглеждайки последния като „Създател“ на нашата Планета и всичко, отнасящо се към нея, а първия  като Сила, направляваща този „Създател“ -  добър и лош едновременно, като начало на доброто и начало на злото. Този „Създател“ не е добър и не е лош per se, но неговите диференцирани аспекти в Природата го заставят да приема единия  или другия  характер“[5].

„Логосът се проявява като двуроден Принцип на Доброто и Злото“[6].

„На онези, които, подтиквани от стари теологични предразсъдъци, могат да кажат: „но именно Асурите са въстаналите Деви, противници на Боговете, следователно те са дяволи и духове на злото“, ние ще отговорим: Езотеричната Философия не признава нито доброто, нито злото per se, като независимо съществуващи в Природата. По отношение на  Космоса причината за едното и другото е в необходимостта от противоположения или контрасти, а що се касае до човека, тя се крие в неговата човешка природа, в неговото невежество и страсти. Не съществуват дяволи или пък съвършено развратени същества, както няма и  Ангели абсолютно съвършени, макар че може да има Духове на Светлината и на Тъмнината...“[7].

„Няма нито Дявол, нито Зло вън от човешкото създание. Злото е необходимост в проявеното мироздание и едно от неговите основания. То е необходимо за прогреса и за еволюцията, както нощта е необходима за появата на деня, и смъртта за живота – за да може човекът да живее вечно“[8].

„Съвършенството, за да бъде напълно такова, трябва да се роди от несъвършенство. Нетленното трябва да израсне от тленното, имайки го за свой носител, основа и противоположение.  Абсолютната Светлина е абсолютна Тъмнина и vise versa. В действителност няма нито Светлина, нито Тъмнина в обителта на Истината. Доброто и Злото са близнаци, порождение на Пространството и времето под владичеството на Илюзията. Разединете ги, откъснете ги едно от друго и те и двете ще умрат. Нито едно от тях не може да живее само по себе си, per se, защото всяко от тях трябва да бъде родено и създадено от другото, за да получи битие, те и двете трябва да бъдат опознати и оценени, преди да станат  предмет на умозрение, затова в ума на смъртния те трябва да бъдат разделени“[9].

„Легендата за „Падналите Ангели“ в Езотеричното  си значение крие в себе си ключ към различните противоречия в човешкия характер; тя разкрива тайната на човешкото самосъзнание; това са устои, от които зависи целият му Жизнен Цикъл – историята на неговата еволюция и ръст.

От правилното усвояване на тази доктрина зависи вярното разбиране на Езотеричния Антропогенезис. Това дава ключ към смущаващия въпрос за Произхода на Злото: и показва как човекът сам е разделил Единното на отличаващи се един от друг противоречащи си образи“[10].

„Ако това беше само Светлина, бездействена и абсолютна, човешкият разум не би могъл не само да  я оцени, но  даже да я разбере. Именно сянката дава възможност на светлината да се прояви и й придава обективна реалност. Затова Сянката не е Зло, а е нужно и необходимо съотношение, допълващо Светлината или Доброто; Сянката е нейният създател на Земята.

По мнението на гностиците тези два принципа са  неотменими  Светлина и Сянка; Доброто и Злото по своята същност  са единни и са съществували в течение на цялата Вечност и ще съществуват дотогава, докато съществуват проявени светове“[11].

В процеса на разгръщането си вселената все повече и повече се уплътнява и следователно все повече и повече се различава от естественото състояние на АБСОЛЮТА и накрая достига максималната точка на материалността, в която ние се намираме сега. И ако в началото са преобладавали сили центробежни за Духа и центростремителни за Материята, то след долната повратна точка характерът на тези сили се променя -  „именно Материята ще стане центробежна, а Духът центростремителен“[12] .

Когато човекът удържа победа над животинската си природа, когато позволява на Духа си да властва над него, той става сътворец на Бога и Духът, затворен в човека, непреодолимо се устремява към своя Извор и световете се свиват.

Ние се връщаме към Единния, в онова място, където няма Зло...."

 

http://www.sirius1-bg.net/sirius/goodevil/index.htm

това е още едно мнение по въпроса и мисля, че е много издържано ,има и други разработени теми.
коментарът е върху "тайната доктрина" на блаватская.

Offline Stanka

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 19
Re:Пораждането на Сатана
« Reply #3 on: февруари 15, 2010, 02:41:47 pm »
От момента, в който човекът е проявил своята уникалност,Вселената е обърнала внимание на този непознат път на развитие и е започнала да го изучава. Никой във Вселената не знае, какво е това Любов, тъй като нито един свят не притежава духовна тъкан. Ето защо,пътят на разцвета на душата не е познат на никого. Сега, чрез различни контактьори,ясновидци, ченалинги,много от представителите на Извънземния разум се обръщат към човека с думата Любов,но това е само използването на терминология близка на вашето сърце! В случая става дума за "любов-разум"-която съществува в другите светове,но е  р а з л и ч н а  от "любов-сърце"-присъща на човека.Но незнанието на истината за Духовният път неволно е принуждавало извънземния разум да допуска много грешки,опитвайки се да помага.Времето течало. Но човечеството,така и не научило да владее своята душа,отгледало вируса на злото до много опасни размери.Стигнало до стъпалото,на което може да се разрази много голяма катастрофа, в хода на която, загиващия човек на основата на своите възможности е способен да унищожи Земята и дори тези светове,които живеят паралелно с човечеството, но НЕ се отнасят към Света на Небесният Отец! Извънземният Разум добре осъзнава,че ако на човека се помогне да се придвижи по-нататък по този път, то  в и р у с ъ т на злото, заедно с човека ще излезе във Вселената и тогава ще загинат милиони светове. А как да се изведе от това състояние на безопасен път? Н и к о й  във Вселената не знае отговора на този въпрос, не им е познат и не им е присъщ! Във Вселената няма понятия за добро и зло.Действията се основават на хладният Разум. Ако трябва да се пожертва по-малкото в името на развитието,на по-голямото, то жертвата се принася без съжаление.Наблюдавайки стеклите се обстоятелства на Земята,много светове са стигнали до заключението,че човечеството трябва да загине,за да не се попречи на по-голямото да се развива.Това заключение не означава,че представителите на чуждия свят са зли, а това е просто решение на чистият хладен разум! Законът на Вселената,който никой не нарушава,забранява прякото вмешателство в развитието на една или друга цивилизация, с използването на военни действия.Ето защо въздействието върху човека ще има друга същност,то ще ни накара сами да се погубим.Милиони хора,както възрастни,така и деца, ще започнат да чуват гласове и ще виждат всевъзможни образи. Много хора ще започнат да прояват чудотворни способности. Помнете! В много отношения това ще се превърне в тяхна смърт. И се чудя как лесно и по-детски чисто хората вярват на разни послания уж  с имената на известни на хората духовни водачи в миналото и ги изучават в разни центрове. Има и в интернет цели сайтове,които разпространяват разни "послания",и така четящите получават кодиране за самоунищожение! Разберете отначало,какво означава да бъдеш достойно Божие чадо! Защото, а к о  не се   н а у ч и м да бъдем хора, ние ще заприличаме на автомобил с повредени механизъм на управление и спирачки. През дългото време на развитие на подвижния Разум на Вселената,в него са се появили сериозни противоречия.На тази основа в него са се образували два  п р о т и в о с т о я щ и полюса: своеобразни положителни и отрицателни светове. Това далечно време е било ознаменувано с появането на цивилизацията на Луцифер,която се отделила от общия път на развитие на разума и е тръгнала по друг път, без да излезе от Хармонията на Материалното Битие.За тази история,накратко се говори в Свещенното Писание.Това е преданието за падналият Ангел,където един от Ангелите се разбунтувал пред Лицето на великия Творец.Но пред Твореца на Материалното Битие. Тези два противоположни свята  н и к о г а  открито не воюват помежду си.Висотата на техния разум не им позволява това,тъй като те добре осъзнават,колко катастрофални ще бъдат последствията,защото техническите им възможности са необичайно големи. Разпространявайки се във Вселената, всеки от тези светове се опитва да придобие най-голямо влияние над един или друг млад развиващ се свят.Условията за въздействие върху новия свят,остават за всички еднакви,без да прекрачват границата на насилственото вмешателство в развитието на младия свят.Но човешкият разум е прекалено млад и примитивен.Лесно е той да бъде воден в различни посоки от по-високо развит разум.Разумът на другите светове,които се опитват да ни водят хиляди пъти превъзхождат разума на всеки от нас. Да се вложи във съзнанието ни логическа вярна мисъл,която сякаш ни води към Светлината,но всъщност ни води в гроба, това почти не представлява трудност.Можем да носим тъмнината с пълната увереност, че носим Светлина.В това се състои голямото нещастие,тъй като е много трудно да бъде разколебан такъв човек. Ето в такова състояние,двата противостоящи свята се опитват днес да влияят на всеки от нас! Тези светове в изобилие се намират до повърхността на Майката-Земя. Едни от тях се надяват,че ние, все пак ще достойно ще разпознаете дадения ви от Бога Път и помагат,а другите светове правят всичко възможно,за да се погубим ние  п о м е ж д у  си.