Author Topic: тук и сега  (Read 1929 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
тук и сега
« on: април 19, 2006, 08:35:07 am »
Не знам как е при вас, но мен отдавна ме вълнува въпроса за живеенето тук и сега. Не, че е особенно трудно, и не че изисква особени академични знания ... всеки е преживявал такова нещо .... в детството си, .... така че не става въпрос за нищо ново, а само за едно добре познато, но забравено .. старо ... знание.
Нали разбирате за какво става въпрос! Става въпрос за това, че аз в момента усещам и изживявам едно единствено нещо: седя пред компютъра и пиша тези думички ... защото така искам, защото това е единственото, което искам да направя в този момент, правя го и съм щастлива от тая работа и ...... и толкоз.
Не съществува никакво минало ... и нищо от това, което аз съм си мислила, че съм била в миналото .... не съществува никакво бъдеще – не ме интересува каква ще бъда аз и какъв ще бъде светът утре .....  (всъщност това за света утре не е съвсем вярно, но все пак не е от особенна важност точно в този момент ... ). Това, че нищо от миналото няма значение също не е съвсем вярно, но имам предвид, че просто не се налага да мисля за това минало, защото вярвам на себе си, на подсъзнанието си или на свръхсъзнанието си, или както искате го наречете,  вярвам, че това, което е било важно и си е струвало да запомня и да си взема урок е някъде там, може би в гънките на мозъка ми, може би в дълбините на душата ми, но във всеки случай е някъде там, запомнено .... и то всъщност определя до голяма степен това, което съм  в момента и това, което преживявам. В същото време знам, че мислите, че изборите, които правя точно в този момент тук и сега, ще повлияят на бъдещето и по тази причина, хем не мога да се чувствам съвсем безотговорна, за това което мисля/казвам, хем знам, че имам свободна воля, и все пак, мога да направя свободен и независим от нищо избор, ... точно в този момент, ...  тук и сега...
Та думата ми  е за това  ....  има ли някакъв смисъл да седим и да анализираме себе си и другите ... и света  .... тук и сега .....  или има смисъл само да седим и да забелязваме и да се наслаждаваме на това, което виждаме, чуваме, помирисваме и усещаме и се досещаме   ... тук  и сега. Не са ли всички разсъждения, анализи, умозаключения, предположения и очаквания  ... елементи на илюзорността на този свят?   Не е ли реалността   ... и вечността на този свят само  ..... тук и сега?  Не сме ли твърде големи интелектуалци понякога и не забравяме ли просто да благодарим и да обичаме, това, което Господ вече ни е дал,  ... но ние все не забелязваме и приемаме за даденост. Представяте ли си само, че има цели племена в Африка, например, чиито деца  умират от глад .... можете ли да си представите да имате дете и то да умира пред очите ви от глад??? Не мислите ли, че във всеки един момент от време трябва да сме благодарни  .... България може да не е върха на цивилизацията, но все пак е с умерен климат и е в Европа ..... ние имаме какво да ядем, къде да се учим и къде, не дай си Боже, да ни оперират и лекуват като се наложи ....
Представяте ли си да сте селянин във Африка, близо до Серенгети, например. Представяте ли си да сте беден гражданин на Бомбай:?Аз, не. И така, поне аз,  всеки ден, всеки час и миг съм благодарна, за това, че съм жива, че детето ми е живо и че сме в България ... тук и сега.
И едно друго, много важно нещо, ако аз съм тук и сега, ако аз живея тук и сега, коя съм аз??? Имам ли време и желание да си задавам въпроса за естеството на душата/тялото ми ... за естеството на АЗ СЪМ,  .... живеейки тук и сега??? Едва ли!
Седя си на стола и работя/чета/пиша/мисля/гледам в една точка и се питам кое съм аз и с какво съм по-различна от всяка една друга частица съзнание, която работи/чете/пише/мисли/гледа в една точка??? Коя съм аз и кое е това, което ми създава чувство за разделение от останалите  ... от останалото ... ???
Освен за живеенето тук и сега често се говори за благодарността и ... любовта .... Но коя любов? Вярвам, че сте забелязали колко преходна, макар и сладка, е земната любов. Можете ли да си представите изобщо една много, много по-голяма от Най-голямата ви земна любов? Аз, честно казано не мога. Но точно тази неизвестност за характера на полу-божествената и божествената любов ме крепи и ме кара да вървя напред ........ във търсенето ... на Небесното, Красивото, Безкрайното ..... и Уникалното ....до което смятам да стигна .... ако не тук и сега .... някога ... някъде ...., но не бързам .. :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: тук и сега
« Reply #1 on: май 13, 2006, 10:13:40 pm »
Бее, Привествам те... за откровеността.
Прочетох го много внимателно. Няколко пъти.
Но не за да коментирам каквото и да било. Мисля, че ти си изразила едно късче от вътрешния си свят. Просто си ни го разкрила пред нас.
Доколкото аз разбирам от откровеността, смятам, че точно такива неща не са за коментиране... Просто за уважение - поне според мен. Откровеността и откритостта са такъв лукс в днешно време - за това се научих да ги уважавам.
Всъщност "откровението ти" е един откъс от вътрешния ти "диалог" /или монолог/. И затова може би всеки трябва да си го направи сам за себе си. Понеже така се случи, че първо аз самия се научих някога на изразяването на такъв вътрешен диалог с мисли, после с думи, после с действия. По-късно бях вече "свидетел" на чужди такива... "откровения"... И постепенно разбрах, че нищо друго не трябва да прави "свидетеля"... а само да изрази уважението си с "мълчание"...
Мисля, че всички знаем за вътрешния ни диалог, но мноооого малко от нас могат да си позволят да го "разкрият" пред останалите... независимо, че нета предлага търсената от всеки "защита чрез анонимността".

Това е от мен.


 
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: тук и сега
« Reply #2 on: май 15, 2006, 08:38:00 am »
Мерси за тези думи, Ramus!  :)
Откровението, просто е моя начин .....
Искам да подаря сърцето си на света, защото то е единственото нещо, което имам и единственото нещо, което наистина мога да дам  ......  (хе-хе каква съм патетична ;D)
Наистина, нищо ново няма под слънцето, освен може би хората и техните индивидуалности .... Сигурна съм, че никаква нова идея няма да роди главата ми, но съм сигурна и, че всяка идея ще е интерпретирана от „главата ми” по мъничко по-различен начин от главата на другия. Но въпроса не е и в различността, въпроса, за мен е по-скоро в единноста на различностите. Затова си позволявам откровенията и се радвам на откровенията на другите, защото усещам и се радвам на единността в различността им. ;)

imaginary

  • Guest
Re: тук и сега
« Reply #3 on: май 15, 2006, 01:56:19 pm »
Тук и сега,седя пред един монитор и чета едни чужди думи, и си създавам илюзията за близост.Близост с хора, които не познавам,в чийто очи не съм поглеждала...Понякога сякаш те изразяват мслите ми на глас,понякога малко ми се смеят...на невежеството,не с лошо чувство,разбира се! Понякога лекуват душата ми,макар че не го знаят...
Тук и сега,не се чувствам сама,въпреки че до мен няма никого.
Осъзнавам,че това е доста илюзорно...Човек не би трябвало да има нужда от никой друг,за да се чувства...цял;завършен.Но има нужда от близост,дори ако тя е само в главата му.
Някой с който да говориш-тук и сега!

bee

  • Guest
Re: тук и сега
« Reply #4 on: май 15, 2006, 02:15:58 pm »
Ей, най-сетне някой да се опита като мен да е тук и сега и да го изрази  :)

...Човек не би трябвало да има нужда от никой друг,за да се чувства...цял;завършен.

Това е мисъл, която много ме е вълнувала ..... и може би наистина "не би трябвало да има нужда от никой друг", НО аз бих сложила едно голямо НО: Но, преди да няма нужда от някой друг, той задължително трябва да е имал нужда и да е изпитвал близост ... физическа, виртуална ... всякаква, за да знае какво е да си "в близост", за да добие някаква представа от човешката близост за Абсолютната близост, за Абсолютното едининие или Абсолютното Единство, което някои разправят, че било природата на Божеството ...или природата на всичко във Вселената ....  ::)