Author Topic: самонаблюдение  (Read 4560 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
самонаблюдение
« on: април 21, 2006, 12:56:05 pm »
САМОНАБЛЮДЕНИЕ

   Това упражнение заедно със спирането на вътрешния диалог може да се изпълнява винаги и навсякъде, но ако медитацията може да се практикува само когато не се занимаваш с интелектуална работа (макар че Шри Ауробиндо твърди, че и това не е пречка, но за нас това все още е далечна пререспектива), то със самонаблюдение е най-добре да се занимаваме винаги. Ако на някого е интересна теорията, препоръчвам да се обърне към книгите за четвъртия път на Гурджиев или към книгата на Волински "Квантово съзнание". А начинаещите, ортодоксите или просто мързеливите хора могат да потърсят обзорни статии по психология.
    Самонаблюдението - това е както вече навярно сте се досетили, е наблюдение за своето поведение, най-вече за своите емоции. Добър пример е посочил Гурджиев: "вашето тяло е карета, запрегната с коне (емоциите) и кочияша е вашият разум". Така че, много често нашите коне управляват каретата както искат, а кочияша седи разтворил ръце и на всичко отгоре се опитва да оправдае поведението им като си дава вид, че той взема решенията. Изпълнявайки това упражнение, вие трябва да станете СВИДЕТЕЛИ на своите действия, да се учите да наблюдавате от страни безпристрастно своите емоции и да не им давате да вземат решението вместо вас. Нещо като: ох, гледай ти, аз изпитвам страх, ау, като че ли съм се ядосал, ама че съм глупак или, изглежда съм се обидил - ама това е идиотизъм и т.н. Дори след кратка практика вие ще забележите, как се е изменил вашия характер и вие сте се доближили с малко до безупречността. Също е полезно да наблюдавате за своите телесни усещания, например болка или студ, болка усеща вашето тяло, а не вие, то с помощта на нервните клетки предава в мозъка информацията, а вие с помощта на РАЗУМА правите изводи, как да постъпвате, и не трябва да крещите, като че ли ви колят или да се самосъжалявате. Аз често си повтарям - това е всичко на всичко болка, това е някакъв си студ (на аз все още не съм Бог, затова понякога се паникьосвам, а след това си търся индулгенции).
    За да се освободите напълно от запрограмирания стил на поведение, много полезно е да правите противоположното, т.е., ако вие сте спокоен човек, научете се да се ядосвате (но не забравяйте, че това е само упражнение, не привиквайте с противоположен стил на поведение), ако сте нервени, учете се да бъдете спокоени и т.н. Например, да вземем следната ситуация, досажда ви пияница с желанието си да си поговорите (на улицата или в автобуса), как ще реагирате? Аз например, предпочитам да не изострям ситуацията, а някак си неусетно да се измъкна от ситуацията. Някои от вас може би са ме определили като страхливец, а някои са казали "Браво!", и в двата случая не сте прави, защото трябва да се реагира в зависимост от ситуацията, а аз действам така винаги, като запрограмирано магаре. За това, за да се избавя от запрограмираната реакция, на мен мие необходимо при следваща такава ситуация, да скоча на пияницата и да му цапна един. По такъв начин аз печеля свобода на избора и започвам да действам според контекста на ситуацията. Надявам се, идеята ви е станала ясна?
    Още с помощта на самонаблюдението е хубаво да се борите с чувството си за собствената си важност. Преди всичко си задайте въпроса (погледнете в корена на проблема): "Защо го правя това?" И ще видиш, че 90% (това не е преувеличение) от своите постъпки ти извършваш подтикван от чувството за собствената си важност (ЧСВ), от тях половината са на сексуална почва (синдрома на самеца или самката). А сега си задай още един въпрос: "Нужно ли ми е това?" След като си зададох този въпрос моя живот се преобърна (не, лъжа, не живота, живота продължава да се преобръща, баааааавничко, навика ме задържа - преобърна се съзнанието ми), аз видях своята неориентираност и дребнавостта на своите стремежи и интереси и те се промениха кардинално. И затова беше необходимо да си задам само един въпрос, ЗАЩО?
    Без ЧСВ да се живее е много по-приятно и радостно, (само заради това си струва да се избавиш от него) защото то не ти позволява да се разслабиш, винаги ви се налага да се напрягате, да излизате от кожата си за да се покажете, че вие сте по-добър, от колкото сте в действителност. А това е нужно (и то не винаги) само на мястото на връзката между теб и обществото, в тази точка, където си зависим от обществото, за мен това е само работата. Така че, преди да направиш нещо се запитай: "Защо ми е нужно?" Успех, мои автоматизирани.

Източник:http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=55
Првод на част от руския сайт: http://zalex.narod.ru/
Автора не е посочил името си.

Nirvana

  • Guest
Re: самонаблюдение
« Reply #1 on: април 21, 2006, 09:35:56 pm »
Абе това със самонаблюдението от една страна е много готино, но от друга е като проклятие  :-X
Де да можеше само понякога самонаблюдението да нямаше последствията си   :uglystupid2: >:D

godbog

  • Guest
Re: самонаблюдение
« Reply #2 on: април 28, 2006, 08:39:44 pm »
Това е много много добро стига често да го използваш така ще излезе малка част от истинта за деиствията ти  дори и твоето мислене защото всичко е толкова свързано че... Всичко изказано от нас независимо по какъв начин носи някакви мисли в нас и може би в това е проблема че ние не усещаме и не виждаме а просто мислим нещо а така можеби го няма и разбирането....мисля че не се изразих по най добрия начин а проблема мое би е там че използваме думи а какво ли може да се каже с едни думи какво са те-чуваш дума и в същия момент си осипан с мисли относно тая дума..... но това не тук и не сега,какъв е смисъла???

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: самонаблюдение
« Reply #3 on: април 28, 2006, 11:57:12 pm »
Много внимателно прочетох поста ти. Да си призная, беше ми трудно да го разбера(може би отчасти и заради  препинателните знаци)
 Но пък това допринесе за друго.
Разбрах те главно чрез усещане! Доста по-пълно ако ми го беше казал многословно и с всичките му там запетаи.
Досега не се бях замисляла над това и мисля, че си много прав.Благодаря  :)