Author Topic: Метода Монтесори  (Read 15224 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Метода Монтесори
« on: май 12, 2006, 01:30:08 pm »
"Всеки човек идва на този свят, за да изживее своя живот – два еднакви живота няма. Мария Монтесори смята  самореализирането като главна задача и цел на душата. Човек може да достигне своя максимум само по пътя на опита, чрез преживяването. Чрез опита на мислите, чувствата и действията. Ако човекът е лишен от възможността да действа, той ниикога не би могъл да се самоопознае, да открие своите възможности и способности, той никога не би станал това, което би могъл да стане. Неразделна  и много важна част от опита се явява избора.  Светът е така устроен, че човек във всеки миг от своя живот прави своя избор. И всеки избор води след себе си своите последици, това е неизбежно, това е закономерност. Да се живее и да не се преживеят последиците от собствения избор е невъзможно.
Въпросът е в това, как се отнасяме към тях и какъв е мотива за следващия избор. Определено може да се каже, че мотивите са два – страх и любов, всичко останало се намира между тях. Изборът, направен чрез любовта е продуктивен и именно той води до самореализация. Това може да бъде любовта към себе си, към обкръжаващите ни, към родителите ни, към самия процес, към света ... Изборът, продиктуван от страха е разрушителен, неефективен по отношение на главната цел. Разрушителен е всеки страх – страха от оценките, от грешките, страха да се загуби любовта на близките ни, страха от болката, страха от загубата на материални блага ...
Умението да се направи избор продиктуван от любовта е най-прекия път към свободата. Към най-голямата свобода – вътрешната. Изборът без страх е винаги най-добрия за самите нас и за обкръжаващите. Има се в предвид осъзнатия избор,  чиито последици човек е готов да приеме и да изживее. Това се нарича самодисциплина  - естествената готовност за приемане на резултата. Ако не ни харесва резултата, може просто да се измени избора.
От всичко това следва разбирането на възрастните за тяхната роля и техните задачи  по отношение на децата. С какво се занимаваме ние? Предаваме им нашия опит или им помагаме да придобият собствен? И възможно ли е въобще първото? Към какво “насочваме” децата си, какъв избор им осигуряваме и какъв избор очакваме? Може ли детето до нас да почувства безусловна любов и приемане и може ли то да не се ръководи от страха? Даваме ли му възможност да преживее последствията от осъзнатия избор или се опитваме ние да направим това вместо него? Действително ли вярваме на способностите на детето за саморазвитие и самообучение като резултат от опита? Готови ли сме да общуваме със деца освободени, които могат да направят своя самостоятелен избор?
Добре би било да се тестваме за най-главното: какво виждаме в детето – малкото слабо тяло или тези огромни вътрешни сили, които ръководят развитието на човека, това, което още се нарича душа. Всеки непрекъснато създава своята реалност и не може да не твори. Просто не всеки се замисля върху това.
Появата на стремеж към развитие, към получаване на опит, към осъзнаване на самите себе си при малките деца е очевидно. Може би е по-добре възрастният да не върви срещу природата, а напротив – да я следва, помагайки на детето да стане самото себе си. Мария Монтесори е намерила начина как да стане това и ни го е оставила в наследство."
мъничко повече на http://www.sirius-bg.iskri.net/buletini/2006/02-03-2006.htm
а още повече на: http://www.montessori-center.ru/

rasto

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #1 on: юни 14, 2006, 11:43:17 pm »
Bee, известно ли ти е, дали някъде в София се прилага този метод?

bee

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #2 on: юни 15, 2006, 08:52:29 am »
Не ми е известно, за мое голямо съжаление. :(

Dani

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #3 on: октомври 15, 2006, 12:17:04 pm »
 :) Изучавах и прилагах методите на Монтесори, когато растяха моите деца. Имаше чудесни резултати...
Сега се опитвам да ги осъществя в работата си с децата. Монтесори метода изисква не просто вяра и търпение и любов.
Наблюдателност! Първата ключова дума! Нужно е умение да се забележи тенденцията в играта, заниманията интересите на детето колкото и незабележима да е тя...
Изобретателност! Второто ключово умение на педагога и родителя - да превърне забелязаната тенденция в дейност, чиито действия и операции включват тренировъчни и познавателни елементи и да ги контролира и регулира...
Ако има интерес по темата, бих могла да дам няколко конкретни примери...

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Метода Монтесори
« Reply #4 on: октомври 15, 2006, 10:39:58 pm »
Ако има интерес по темата, бих могла да дам няколко конкретни примери...

Има интерес! Ще се радвам да споделиш. :) Вярвам, че ще бъде полезно на всички.
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Метода Монтесори
« Reply #5 on: октомври 16, 2006, 09:51:03 am »
Интерес има  O0  Определено ще е полезно за всички ни.
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #6 on: октомври 16, 2006, 12:40:25 pm »
За каква възраст бихте се интересували - предучилищна, 1-2 клас, 3-4 клас, 5-7?... Възрастовите характеристики на децата са различни и подходите се променят, макар и да се спазва общата рамка, написана в първия пост...

defire

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #7 on: октомври 16, 2006, 12:53:12 pm »
На мен ще ми е интересно да разбера за предучилищната възраст...нали в общи линии до 7-та година се формира характерът.

П.С. Възможно е подходите да ми помогнат да разбера детето в себе си ::) и да правя по-малко избори, основаващи се на страх.
« Last Edit: октомври 16, 2006, 01:27:35 pm by defire »

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Метода Монтесори
« Reply #8 on: октомври 16, 2006, 01:11:26 pm »
Да, и мен ме интересува тази възраст, малкия е на 4 и нещо и голям дивак с неизчерпаема енергия. :)

Ето един цитат от материалите за Монтесори, ако може , Дани, с твои думи да ми обясниш как постигаш това и как мога и аз да го постигна : ;) :)

"ДИСЦИПЛИНА В СВОБОДАТА – ето великия принцип, който трудно се разбира от привържениците на училищните методи. Как да oвладеем дисциплината в клас от свободни деца? Разбира се, понятието дисциплина в системата на Монтесори е доста по-различно от обикновеното й понятие. Веднъж основана върху свободата, дисциплината обезателно трябва да бъде дейна, активна. Това е по-различно от общоприетото понятие за дисциплинирано дете, когато то става мълчаливо, тихо т.е. пасивно и неподвижно.

В понятието дисциплина, Монтесори влага самообладанието като вътрешно умение да се намери баланса между това, кое е добро за теб и това, кое е добро за другите, т.е става дума за способността да се самоконтролираш. Такава активност, която се контролира и регулира от самото дете и предполага действия, които то определя само, а не които налага педагога."
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #9 on: октомври 16, 2006, 09:44:23 pm »
 :) Благодаря ви за интереса.
Както обикновено - улучихте десятката с въпроса за дисциплина в свободата.
Интересът явно се проявява от млади родители и това е обяснимо - никой не ни учи да бъдем родители и когато поискаме да отгледаме детето си с любов и уважение и свобода, се оказва, че не знаем как точно да го направим. Далеч съм от намерението да ви науча на толкова малко място и за толкова малко време...
Нека вземем за пример "дивак на 4 и нещо с неизчерпаема енергия"  ;)

Защо е дивак? Защото не се вписва в някакви общоприети представи за "нормално поведение" или не се държи като кроткото дете на приятелката, което все го дават за пример.
Вместо в посока "възпитаване на нормално поведение", Монтесори тръгва по обратния път - детето не спазва правилата на другите, а то си написва само правилата на играта, която играе. Последното е нещо напълно разбираемо за децата - за да играят заедно, те се договарят гласно или негласно за "правилата на играта" - та дори криеницата си има правила! НО тези правила не са спуснати от възрастните, а са обмислени и договорени от самите играещи, за да има смисъл и удоволствие от това, което вършат.
И така, с дивака се сяда на разговор като с голям човек (той вече е).
1. Стандартното решение е да му се сведат и обяснят рамките на позволеното му поведение и наказанията, които ще последват при неспазване - постига се обратен ефект.  Вече сте го разбрали сигурно.
2.Решение с любов и свобода- Заедно се "разиграват" спокойно различните варианти на поведение и последствията от тях. Обикновено детето се държи неадекватно, защото се учи на взаимоотношенията по пътя на опитите и грешките. Ако неговите "експерименти" с "дивашки"резултати редовно се коментират и обобщават, след не много време, детето ще е достатъчно зряло да експериментира "виртуално" - т.е. да си представя като на кино своето поведение и последствията от него. Може да му се помогне с кукли, с приказки, с разкази за своето детство (децата силно се впечатляват от тях - кръвта вода не става!). При всички случаи, обаче родителят е равнопоставен на детето и го разбира и обича. Не е толкова трудно - само е нужно да се забравят "родителските задължения да възпитава" и да остане само любовта и уважението към нашето малко "извънземно", което съвсем отскоро е на тази планета и толкова много неща не е опитал, не е разбрал... ;D сега открива причинно следствените връзки, развива логическото, абстрактното си мислене, осъзнава емоциите си.... САМ! не като сляпо се подчинява на възрастните, а се учи да взема обмислени решения и следи поведението си.....
3. Енергичното дете е колкото радост, толкова и тревога за родителите си.. докато не канализирате енергията му и не му оставите свободата да я изразходва - е, ще ви струва може би матрака или пружините на дивана - но какво струват те пред развитието на мускулатурата и вестибуларния апарат! Вместо да го укротявате, защо не съставите заедно с него предизвикателна "програма" и дори да му покажете как да прави кълбо и т.п. За това си има куп методическа литература - с игри за различните възрасти - 3,4,5,6-годишни  и т.п.
Мисля, че колежката Роси би могла да ви бъде полезна къде и какво да потърсите.
Моите деца, например ги учех да броят докато качвахме стълбите до 5 етаж - първо само 1,2,3, после с постепенно увеличение; разпределяха по равно ягодките, черешите... подреждахме изрязани картинки на "разказче", ако не им се седеше на едно място - криехме и търсехме картинките из стаята... Из природата ходехме на гости на дръвчетата, питахме цветята как се чувстват днес... пеехме много песнички, знаехме стихчета заедно...
И вие можете да измислите много полезни и весели игри, ако забравите задълженията си като родители и споделите детството на детето си - поне за известно време... просто да играете с него, да откривате отново света с неговите очи,, не да го възпитавате.

Питайте нещо конкретно. Мисля,че с Роси бихме могли да ви помогнем, но не забравяйте - наблюдателност и бърза изобретателност...всяко дете е различно от другите.  :smitten:
« Last Edit: октомври 17, 2006, 07:58:03 am by Dani »

Offline nani98

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 1
Re: Метода Монтесори
« Reply #10 on: октомври 17, 2006, 09:05:44 am »
кажете ми как да накарам 7годишната ми палавница да се съсредоточи и дасяда да пише домашните си без да става на всяка написана буква ;)

Dani

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #11 on: октомври 17, 2006, 09:58:49 pm »
Нека погледнем ситуацията през очите на детето:
Домашната работа с писане на една и съща буква е безмислена за него задача, която то ще изпълни само за да заслужи похвала или избегне неприятности - или ще откаже да го направи. Причината - мотивация - задължение - награда ,наказание. Т.е. смисъла на дейността кардинално се разминава с мотивите, които я движат.
Монтесори минава през осмисляне на дейността и осъзнаване на комплекса от реални мотиви.
Кои са те? (не ми се иска да ги развивам тук от наша професионална гл. т. Бих го направила само ако има интерес)
как могат да се "преведат" на езика на 7 годишно дете.
1. Необходимост от писане - ако искам да напиша на някого колко го обичам или да пратя писмо на мама като порасна, ми трябват букви и ръчичката ми трябва да умее да ги изписва също като мамината. Но, ръчичката е още малка (бебе на Рени) и Рени (палавницата на 7) ще я научи с любов.
2. Буквите от книгата искат да живеят при Рени, защото я обичат и много и харесват дршките. искат и те да са красиви като Рени, не такива остри и ръбести като в буквара.  Не могат сами да дойдат, ръчичката на Рени трябва да ги пренесе в стаята им - страницата в тетрадката. Като ги вземе с моливчето си от буквара (буквално ги очертава), запазва ги внимателно на върха на молива и ги оставя да седнат на мястото им. Скучно и е на една самичка буква "в" - иска си другарчета.....
Пригответе с украса - картинка, рисунка - страницата - стая за буквите-гостенчета.
Определете "столчетата" на всички букви и ги пребройте - разположете и ги шахматно (с молив очертайте местенцата за буквите - но не скучни редички, а като деца в стая или като фигура - досетихте се, нали?)
После ако на Рени и е трудно да очертава и пише първите букви нека мама и държи и леко направлява ръчичката, постепенно да я отпуска сама. Може предварително  мама да очертава буквата леко с молив като това става все по бледо и постепенно остават само ключовите точки на извивките. Всичко това нека е "приемане на гостите - букви", а не писане на домашна. Нека Рени знае колко точно гости ще има - така няма да остави някого да плаче на улицата...  ;)
Мисля, че схванахте смисъла на играта. Имате фантазия, детето повече и от вас - пуснете му "мухата" - то само ще развие играта.
В никакъв случай не критикувайте или не изразявайте недоволство от вида на буквите - хвалете - тази е хубава, другата сигурно ще стане по-хубава! Не ги трийте освен ако детето не настоява само. Често питайте с Рени ръчичката й - "мила работлива ръчичке, уморена ли си?" Ако ръчиката каже - ох, да - изтръскайте я заедно с Рени, научете я да не стиска и натиска молива, разтрийте и целунете - и мама и Рени своята ръчичка.
Монтесори метода е забележителен с това, че "превежда" на разбираем и приказен език реалните мотиви на дейността на детето от гл. т. на възрастния. В конкретния случай смисъла на дейността на Рени наистина е усвояване на графичния знак на фонемата в ръкописния му вариант и развиване на фината мускулатура на пръстчетата.
Много ще съм ви благодарна, ако споделите резултата от този опит. :smitten:
« Last Edit: октомври 17, 2006, 10:07:04 pm by Dani »

defire

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #12 on: октомври 17, 2006, 11:11:23 pm »
Само да уточня, че интересът ми не е от позициите на родител. Мисля, че примерите са полезни, защото показват КАК да действаш... и поглеждаш нещата от друг ъгъл.
Желая успех в прилагането на тези начини!

 :)
 

Dani

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #13 on: октомври 18, 2006, 07:53:36 am »
На мен ще ми е интересно да разбера за предучилищната възраст...нали в общи линии до 7-та година се формира характерът.

П.С. Възможно е подходите да ми помогнат да разбера детето в себе си ::) и да правя по-малко избори, основаващи се на страх.
Извинете за закъснението - все пак децата и родителите са с предимство. ;)
Монтесори работи предимно в практическата педагогика, което според мен е най-ценното. Въпреки това нейния подход се основава на отлично познаване на психиката и развитието на човека в детската възраст. Примерите, макар и конкретни, дават според мен добра представа защо ние - възрастните почти като правило правим избори, основаващи се на страх.
Спомнете си ранното си детство - възпитанието ви не се ли състоеше в подхода на "моркова и тоягата"? Той беше правило и практика и още е. И дори когато пораснем, този принцип е здраво вклинен в съзнанието ни и отношението ни към средата ни и към самите себе си.
Имаме си критерии за "добър съм ако/когато" - модел за "доброто ми аз". Ако и докато се вписваме в този модел и изпълняваме критериите си (или тези на други, значими за нас хора), ние си получаваме морковчето - похвала, самопохвала, (само)уважение, (само)любов. Хубаво ни е като го получим и постепенно ставаме зависими от него, от усещането, че сме добри - започваме да се страхуваме, че ще или няма да направим нещо и няма да получим (от другите или себе си) морковчето си. Да ви напомня за наркоманиите?
За страха от "тоягата" мисля, че няма смисъл да говоря - още като малки са ни учили съзнателно да контролираме повдението си, за да избегнем неприятностите - дори под вида на упрек, критика, нехаресване... Това е дисциплина тип "(само)ограничаване на свободата в името на спокойствието и радостта".
След такова възпитание, ясно е защо като възрастни ние вземаме решенията си, контролираме поведението си, че и това на другите около себе си, основавайки се на страха - страха, че няма да получим моркова и страха, че ще усетим тоягата.
Така и не се научаваме да осъзнаваме истинските мотиви на поведението си и да живеем и правим изборите си спокойно, основавайки се на любовта - към себе си и света си.
Дали имаме шанс да променим това дори на късна възраст? ДА.
Как? - това е вече друга тема. :)

defire

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #14 on: октомври 18, 2006, 09:12:36 am »
Хубаво ни е като го получим и постепенно ставаме зависими от него, от усещането, че сме добри - започваме да се страхуваме, че ще или няма да направим нещо...
... да контролираме повдението си, за да избегнем неприятностите - дори под вида на упрек, критика, нехаресване...

Толкова точни думи...като портрет

Радва ме фактът, че има шанс за промени, стига да ги пожелаем и  имаме намерението да ги направим. Но за да не превърнем темата в друга, спирам дотук ;)

Благодаря ти, Дани!

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: Метода Монтесори
« Reply #15 on: октомври 18, 2006, 09:23:28 am »
Дани , примерите са страхотни и осбено полезни за мен ,благодаря ти много  , че се отзова  O0

Въпросът е, че когато са ни възпитавали сме виждали само "моркова и тоягата" , и ако искаме за децата ни да е различно,  всяка стъпчица е нужно да е измислена "от нищото" , за да избягаме от модела. Просто всяко действие по навик е стъпка назад към модела на родителите ни. Наистина ми е интересно как във всяка секунда да запазиш самообладание и да създаваш собствения си модел. И той дали е правилен. Дали наистина е основан на любов, или такъв основан на страх, но замаскиран като спокойствие. Кой е критерия, че един родител се справя добре?
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #16 on: октомври 18, 2006, 09:36:24 pm »
Напълно споделям  наблюденията  и изводите! И аз съм търсила отговорите на същите въпроси, когато бях майка (сега съм приятелка на порасналите си деца)и доскоро като учителка.
Моделът на моркова и тоягата е колкото "изкусителен" толкова и поучителен. Т.е. наистина е лесно да се плъзнам по най-лекото съпротивление и да повтаряме каквото са правили с нас. Ако, обаче искаме да променим нещо, то поне знаем какво да НЕ правим, нали?

Quote
как във всяка секунда да запазиш самообладание и да създаваш собствения си модел.

Не е лесно, признавам. В един момент осъзнах, че трудността идва от предварителните ми очаквания и представи за това, което ТРЯБВА да е. Например, загубвах самообладание, когато малката ми палавница се тръшкаше във всеки магазин и мрънкаше или крещеше "купи ми нещоооо"  :crazy2: Защо? Ами защото хората се обръщаха с насмешка или недоволство, а и аз смятах, че това е признак на моето "слабо" възпитание.Дори и да купех нещо само за да се отърва от пищенето, тя бързо го захвърляше и в следващия магазин всичко започваше отначало.
Монтесори ме "съветваше" да погледна ситуацията през очите на детето, не на майката. Направих го в първия момент, когато тя ми даде повод отново. И разбира се, разбрах какво ставаше в душицата и - тя беше привлечена твърде силно от разнообразието и желанието да пипне всичко я разкъсваше.  :( Раздразнението ми се изпари веднага - как
да помогна на моето дете - сви ми се сърцето като си представих какво и бях причинявала с пазаруването и  с наказанията си за "лошото" и поведение, дори в безпомощността си я бях заплашвала, че ако пак ме излага така, няма вече да я обичам  :(
Прегърнах детето си и го целунах... Избягвах магазините, за да не я дразня, но още същия ден домът ни се превърна в "универсален магазин" - навсякъде се продаваха различни неща - обувките ни, дрехите ни, моливчета,... и истински, и рисувани... Тя не беше искала да и купувам неща... тя беше искала да Е  в магазина и да ги пипа, подрежда, продава... Малко по-трудно беше да измисля игра, която да задоволи ненаситността и за "нещо ново' - наложи се да се правят "нови неща" от добре забравени и променени стари...
Сега палавницата работи в магазин за младежко облекло и парфюмерия. Казва, че усеща щастие, когато клиентите и избират нещо и харесват себе си с "нейните" дрехи и парфюми..... умее да избере за всеки подходящото "нещо".  ;D

Та излезе, че когато умеем да виждаме света през очите на детето си, нямаме нужда от самообладание и от свои модели и правила, както и от дисциплина. Всеки модел и правило рано или късно стигат до страха какво ще стане, ако бъдат нарушени. А поставите ли си правилото да сте спокоен каквото и да се случи, вече сте замаскирали страха си от това, което очаквате да се случи.
Няма нужда да преценяме справяме ли се добре - виждаме го в спокойните, радостни очи на детето си.
 :smitten:

rosi_banova

  • Guest
Re: Метода Монтесори
« Reply #17 on: октомври 19, 2006, 11:25:31 pm »
Благодаря на Дани за това,че ме споменава във връзка с възпитанието на децата от 3 до 7 г. възраст.За тези,които не знаят, ще кажа че съм детска учителка. :coolsmiley:
   Нямам претенции обаче ,че съм голям специалист,просто се опитвам да си върша добре работата.Ще споделя някои изводи от личния си и професионален опит.Няма да ви говоря за Мария Монтесори и нейните идеи,който иска да си ги прочете. O0
   Искам да кажа,че и аз допусках своите грешки с моите деца навремето,когато бяха деца,а аз- млада майка.Искам да кажа,че и сега понякога допускам грешки с децата в групата,но все по-малко и все по-поправими.Определено, със своите деца е по-трудно,или поне на мен ми беше.Защото има моменти,от които човек трудно може да избяга.
   Единият беше споменат-копирането на родителските грешки от нашите родители.И това го правим без да мислим,така сме "попили"от родителското поведение.Мисля,че е хубаво тези неща да ги осмисля човек,да се опитва да създава свое собствено поведение.Защото трудно се бяга от родителския пример,който може да се превърне и в твой навик.
   Друг момент е да не се отива в двете крайности:много да глезиш и удисваш или да си много строг и сериозен.Да отделяш време само на детето си(дори за сметка на личното ти време),или да не отделяш време на детето си.Зная,че всеки си мисли:Аз много обичам детето си!И е вярно.Но знаем ли точно как да я показваме тази обич?Защото, ако задоволяваме всички прищявки на детето,без да осъзнаваме какво стои в основата им,губим и ние и детето.Дани тук е дала много хубав пример.
  Хубаво е да се познават детските потребности.А една от тях е необходимостта от ВНИМАНИЕ.Някои хора остават дълго време с тази потребност през годините.Всяко дете обича да бъде изслушвано,дори и да не му бъде отговорено веднага,ако е задало въпрос.Особена нужда от това има вашето дете.То има нужда от вашето внимание,от вниманието на мама и на татко.Има нужда от вашата ласка,от вашето присъствие, от изказаната на глас обич,от вашето одобрение,от вашето поощрение и т. н. Ако е във възраст за игри,иска да играете с него,ако е по-голямо иска да сте просто наблизо.Понякога е по-добре да попиташ какво точно иска,каква цел преследва,вместо да правиш грешни предположения.Ако детето не споделя с вас "проблема" си,можете да понаблюдавате играта му и ще разберете сами.Тук вече е необходимо да си компетентен наблюдател.Тук вече е необходимо да можеш да погледнеш света през очите на детето,да заемеш другата гледна точка-неговата.То това си е задължително условие ,според мен, в общуването.(дори и с възрастен)А възпитателният процес си е най-вече общуване.Но не на властващ с подвластен,а на знаещ с незнаещ.И тук вместо да съветваш какво ТРЯБВА,можеш просто да споделиш какво ти би направил на негово място.Така деликатно подсказваш идея за действие.Децата обичат да действат.Вие успешно можете да насочвате техните действия,но помнете че насоката я давате вие,значи и вие отговаряте. :idiot2:
   Можете да ги "учите" на всичко,до което сте стигнали като изводи в живота си,но ги оставяйте да избират,давайте им варианти за избор.Ако е нужно разигравайте вариантите,важно е да осъзнават своя избор.За мен най-големият успех е детето да направи самостоятелно избора,който аз бих направила на негово място.
   Накрая бих препоръчала на родителите две книги в тази насока.Едната е с български автор-Румен Стаматов"Как да общуваме с децата"и другата е на Джон Кехоу и Нанси Фишер"Подсъзнанието може всичко"(за деца от 3 до 12г.),от която е следният цитат:
"Има две трайни неща,които можем да се надяваме да завещаем на децата си.Едното са корени,другото-криле." O0
 Успех на всички родители с малки и не толкова малки деца! :smitten:
« Last Edit: октомври 20, 2006, 07:04:05 pm by rosi »