Author Topic: Детето в теб...  (Read 8113 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Детето в теб...
« on: май 19, 2006, 03:04:48 pm »
.............иска да видиш това

http://www.consciousone.com/wisdomflash/WFView.cfm?PID=258
Every moment is a miracle right now

Dani

  • Guest
Re: Детето в теб...
« Reply #1 on: октомври 04, 2006, 08:37:48 pm »
 :) Хубава тема!
Често казваме: "Детето в мен е още живо" и го разбираме като още съм свеж и млад по душа, още имам детската невинност, любов, любопитство.... :smitten:
НО
Често чуваме и точно обратното:
"Държиш се детински", "цял живот няма да пораснеш",  "съвсем се е вдетенил" и т.п.
 :( Хубаво или не е за нас възрастните да имаме нещо детско в себе си, в крайна сметка? Какво от това детско си го показваме с умиление, какво предизвиква критика?
Вие носите ли детето в себе си? А държите ли се детински?  :)

pakost

  • Guest
Re: Детето в теб...
« Reply #2 on: октомври 05, 2006, 12:49:32 am »
хахахаххахахаааааааааааааааа
Детето няма да си иде лесно. То така се е вкопчило в нас като възможност да задоволим нуждите, желанията, потребностите му. То си иска вниманието, харесването и одобрението. То детето е онова, което не разбираме в себе си. И стои в нас и ни се сърди много често, че не му обръщаме внимание. Иска си своето. Детето играе игрички. То има нужда от грижите ни, за да му е дорбе и да е задоволено емоционално. Не можем да го убием, не можем да го махнем. Можем само да го разберем. Да се върнем назад в детството си, да намерим тревогите и радостите, да потърсим причините и последствията. Да прозрем връзката със сегашното си порастнало АЗ. Да се прегърнем. Всеки да подаде ръка на детето в себе си, на малкото момче или момиче, което е бил някога и да продължат пътя си заедно. Детето винаги ще си бъде емоционално и импулсивно. Но когато се отнасяме с разбиране, тези емоции няма да бъдат определящи. Това ще доведе до единение, без което няма път напред.
Успех :-)

Dani

  • Guest
Re: Детето в теб...
« Reply #3 on: октомври 05, 2006, 09:38:44 pm »
 O0 И аз споделям повечето от казаното по-горе.
Само че в повечето време го виждам и някак наопаки. За мен АЗ всъщност съм детето, а не порасналата Дани.  Детето наблюдава "леличката" и от време на време я дърпа за полата и казва -
"много си скучна такава голяма! :( Хайде да си поиграем! "
или
"аз не мога да се сърдя - ти защо така си се намусила? Голяма работа като се поглезят малко, само малко. Посмей се и ти с тях да им мине и после - пак сериозно, но не чак много сериозно де...  ;)"
"пеееее ми сеее "
Като че ли детето в мен е по-мъдрото, макар и да знае по-малко (а може би точно затова), то е "слънчицето" в мен, което ми дава онази безусловна Любов... :smitten:
А капризната, емоционално нестабилната, недоволната, изискващата.... май е "леля Дани"  :coolsmiley:

Offline cetacean

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 154
  • Change we must...
Re: Детето в теб...
« Reply #4 on: април 05, 2007, 01:41:47 pm »
Тази тема е много хубава. Защо не пишете по нея :)
Самата аз мислех да я пусна, но добре че се сетих да ползвам търсачката и се оказа, че вече я има :) За което благодаря на Дивайн, макар че идеята й е малко по-различна, но какво пък...
Та, искаше ми се да поразсъждаваме малко по темата за детето в нас. Какви сме били, какви сме станали, дали наистина сме толкова различни или само се правим на ошлайфани. И като мислим с такова умиление за това какви сме били като деца, дали не допускаме да ни управлява нещо, което се е вкоренило в нас още тогава, защото имено тогава в нас се запечатва най-силно и хубавото, и лошото.
И възможно ли е да се отучим от всичко, което сме усвоили по пътя си или поне да го приберем някъде, за да не ни пречи, и отново да погледнем света с детските си очи - които не знаят нищо за него и просто го приемат, преди да възникнат въпросите защо това, защо онова... преди думите, преди мислите. Помните ли, когато бяхме такива? Помните ли :)
Сънувах, че съм се събудил.
Това е най-старият сън на света...

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Детето в теб...
« Reply #5 on: април 06, 2007, 04:13:17 pm »
Детето в мен се казва Рина...или Тики, както татко я нарича. Рина винаги е била голяма...още откакто бях съвсем малка. Порастнах голяма, с големи хора общувах и забравих, че Рина е дете и винаги ще остане дете. А децата имат нужда от внимание. Децата трябва да бъдат оставени сами да се справят, да станат самостоятелни, да им се гласува доверие. Катерина взе да командва парада. Но видя, че не може да командва винаги. Само понякога се получаваше. Защото Катерина командваше на нож, тя беше генерала, който разпределя задачите и подчинява протестите и потушава бунтовете. Катерина никой и нищо не чуваше - занеше само какво не й харесва и се втурваше да го променя. За щастие Рина се оказа упорито магаре и също толкова сърдито. И се запъна и отказа да продължи. Катерина много се зачуди - как така висшата организация на себепогазване взе че рухна. Как така самотерора спря да работи - защо командите получаваха насреща едно просто - не искам и толкова.
Имаше време, когато се борех със нежелнието си да продължа. Наричах го мързел, лигавщина, безличие и какво ли още не. Някак с драконови мерки успявах отново да се принудя да продължа. Имах си начини и за бягство от Катерина и така се бяхме кротнали в някакво временно примирие.
Катерина наследи контрола от майка си и от баща си. Тя винаги се бунтуваше срещу наставленията, ограниченията и срещу подтискането на собствените й желания. И точно както Големите се отнасяха към Рина, така и Катерина взе да се отнася към нея. Родителите вече нямаха предишната си власт, макар че има остатъчни елементи, които отработвам и досега. Но пък се намеси самопровъзгласилата се владетелка и завря Рина в кучия гъз. И докато се чудеше що така не сработва иначе толкова добре измислената система...един ден Катерина видя Рина. Рина беше клекнала отбранително в едно тъмно местенце и мълчеше и гледаше сърдито. Ама много обеше сърдита и не искаше да си говори с голямата подтисница. Подтисницата взе да загрява че Рина е част от нея и не може да продължи, без да й протегне ръка и да я прегърне. А Рина не поддаваше. Седеше си и си траеше, свила устни и гледаше лошо. Много беше насъбрало детето, беше обидено, чувстваше се пренебрегнато и отхвърлено и не можеше да намери сили да прости.
Оказа се че малката може да спре и да обърне каруцата на голямата. И го е правила десетки пъти - от тъмното си тихо кътче, където е забутана - тя си протестираше и отказваше да продължи. Тя имаше потребности. Да бъде отгледана досущ като дете - наново, да се обърне внимание на тежките мометни в израстването й още от взаимоотношенията с родителите, да й се гласува доверие, да бъде пусната да потича на воля, да се чуе гласът й, да й бъде признато, че е важна и обичана. Рина има нужда да бъде поискано съгласието й, а не да бъде задължавана да следва главнокомандващия. И в същото време да бъдат изведени и изяснени общите положения и границите, в които детето да расте.
Признанието трябва да дойде отвътре. Сама на себе си да призная, че съм човек, че съм важна за себе си – най-важната, че съм отворена за себе си, че вярвам в интуицията си, че съм пораснтала и че съм жена.
Човек е нужно да бъде отворен за себе си първо. За всички свои аспекти - за тялото, за душата и ума, за малкото дете, за духа. И всичките му аспекти са свързани и съществуват в единство само когато бъдат признати с уважение и приети с мир, каквито са. Самоподтискането води до вътрешни конфликти.

Та така, сега Рина се усмихва понякога. Започна процеса на вътрешно помиряване. Установявам все по-дълбока вътрешна връзка със всички мои аспекти. Още има и разногласия, но настават и мирни времена. Собственото ми признание, че вече съм порастнала назрява J
« Last Edit: април 06, 2007, 05:50:19 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

daniTA

  • Guest
Re: Детето в теб...
« Reply #6 on: май 25, 2007, 12:44:40 am »
Детето в мен е в мен и ще си остане в мен докато съм жива. То ме дърпа за ръката, когато е изплашено и се нуждае от утеха и закрила. Гледа ме закачливо, когато иска да се забавлява. А аз толкова дълго не го забелязвах и то беше нещастно. Сега започнах да обичам това дете.  То ме накара да осъзная, че аз винаги ще си остана едно "пораснало" дете.

danche1968

  • Guest
Re: Детето в теб...
« Reply #7 on: юни 17, 2008, 04:46:10 pm »
детето в мен крещи, че му е писнало и иска да излезе..не издържа вече да се прави на родител, не издържа да контролира, обгрижва, насочва, подава, отнася, принася..кой го насади в тези лехи да клечи денонощно, кога точно играта на кукли се превърна в живот на кукли, кога точно играта на целувки се превърна в любов на живот и смърт, кога точно ни засмука течението, а духчетата ни останаха с пръст в уста на брега...