Author Topic: жената и ... духовността  (Read 13034 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
жената и ... духовността
« on: юни 15, 2006, 07:32:00 am »
Напоследък чувам от тук от там, че жената поначало била по-духовна или  и било по-лесно на пътя на духовното ... не съм сигурна точно .... Никой обаче не казва защо точно е това .... Аз, с оскъдните ми познания в областа на окултното само бих преположила, че причината може да е по-скоро в присъщата и доста по-ярко изразена егоцентричност на мъжа (да ме извиняват тук присъстващите). Обаче се оказва, че обяснението е доста по-простичко .... всичко било въпрос на отвори и числа ... мъжа имал 9 отвора в тялото, а жената 10, а 10 е по-божественото число. Смешно ли ви е, ето почерпете информация от посланика на първоизточника:
“... до края на третата коренна раса (когато андрогинният човек се разделил на мъж и жена) у хермафродита са съществували 10 отвора, отначало потенциално, след това функционално.Еволюцията на човешкия ембрион доказва това. ...  Жената, останала с пълното или съвършено космическо число 10 (божественото число на Йехова), била смятана за по-висша и духовна от мъжа. В Египет в древноста царемонията по бракосъчетанието съдържала точка, според която жената трябвало да бъде смятана за “глава на господина” и  истинска негова владетелка; мъжът давал тържествено обещание да се "подчинява на жената”  за постигането на алхимични резултати, такива като еликсира на живота и Философският камък, тъй като мъжът алхимик имал нужда от духовната помощ на жената. Но страдание и мъка е за този алхимик, който би разбрал това в смисъла на мъртвата буква на Физическо съединение. Такова светотатство би станало черна магия, след което би последвал несъмнен неуспех. Истинският алхимик от древността вземал за помощници стари жени, като старателно е избягвал младите; и ако на някои се случвало да са женени, то много месеци преди и също така в течение на проовеждането на своите операциите се отнасяли към жените като към сестри.”

Еййй, 10 отвора, пък секса е забранен .... кофти, какво да го правим тогава десетия отвор???  :2funny:
Доволна съм от горната информация де, само на един мъж се опитах да му се подчинявам и дълбоко съжалявах след това. Знам си аз, че не е за мен подчиняването, ама не знаех, че и в действителност жените трябва да сме владетелки на мъжете ... “за постигане на алхимични резултати” нещо ми се счу, ама аз викам изобщо  :2funny:(пак да ме извиняват тукприсъстващите и любимия ми благоверен съпруг, който няма нищо против да е под чехъл ... малко). :smitten:


« Last Edit: юни 15, 2006, 08:46:31 am by bee »

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: жената и ... духовността
« Reply #1 on: юни 15, 2006, 08:26:41 am »
Много ми е интересно кой е източника на горния цитат...
За момента няма да коментирам, че ме наскачаха едни...  ;D
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #2 on: юни 15, 2006, 08:56:06 am »
Е, източника е добрата стара Елена Блаватска ... забравих да спомена  ::) Трети том на Тайната Доктрина. :)

Offline katzarova

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 7
Re: жената и ... духовността
« Reply #3 on: юни 15, 2006, 09:44:14 am »
bee Балватска е много трудна за разбиране

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #4 on: юни 15, 2006, 09:58:48 am »
Ааааа, далеч съм от идеята за "разбирането" на Блаватска на тоя етап, но нищо не ми пречи да чета Блаватска в търсене на разбирането за Себе си. :)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: жената и ... духовността
« Reply #5 on: юни 15, 2006, 01:38:23 pm »
  :2funny:    :2funny:     :2funny:

А госпожа Блаватска обяснява ли как аджеба му се е запушил на мъжа десетия отвор?  >:D
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #6 on: юни 15, 2006, 01:46:34 pm »
 :2funny: трябва да е закърнял някак по време на оформянето на мъжкото му тяло във вида, в който е сега ... ::)
Чудя се, дали още нещо не му закърняло обаче междувременно  :idiot2: :2funny:

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: жената и ... духовността
« Reply #7 on: юни 15, 2006, 02:07:12 pm »
Значи, щом е закърнял, не го е ползвал.  ::)
Следователно, когато светът е бил населен само от жени, тези, които са правили секс, са си останали жени. Тези, които не са правили - са се превърнали в мъже. Тогава първите С КАКВО са го правили, след като не е имало мъже?  >:D  >:D  >:D  :crazy2:  :2funny:
fly like a wind .......

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: жената и ... духовността
« Reply #8 on: юни 15, 2006, 02:34:45 pm »
 :idiot2: бла - бла , Блаватска от там ли и идва името...? Супер глупости са мен това с отворите...... :idiot2:
такива историйки всеки може да си измисли и да ги облече в роклята на духовното , bulshit :idiot2:
Every moment is a miracle right now

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: жената и ... духовността
« Reply #9 on: юни 15, 2006, 02:43:49 pm »
Момичета,
Не бъркайте физическото тяло с алхимичните неща. Просто малко се увличате по "физическите" детайли.
В книгите се има предвид съвсем езотеричен символизъм, който не е бил докрай ясен и на самата авторка на "Тайната Доктрина".

Тва му е лошото да си "преносител" като Блаватска - като пишеш под диктовка, повечето пъти самия ти не разбираш смисъла и дълбочината на това, което ти се диктува. И със останалите , дето са се оставили да бъдат "канали" е същото положение.

В идеята за която пише БЕЕ, се има предвид, че "женската" ни страна /аспект на всеки човек/ е по-близо до основната нишка към духовността - а именно ОТДАВАНЕТО /принципа на смирението/, който няма нищо общо обаче със представата ви на примирение и пасивност.
На всички езици ВСЕЛЕНА е в женски род. Защото в този аспект е скрит символизма на ОНОВА, което носи СЕБЕ СИ в СЕБЕ СИ.
Има безкрайни възможности за осмисляне на всеки символ. Това е лично преосмисляне - чрез уникалността на собствения ни живот.....
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #10 on: юни 15, 2006, 02:53:09 pm »
Е, точно за този принцип на смирението се чудех дали също не му е закърнял на мъжа ..... Рамус. Ти как мислиш?

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: жената и ... духовността
« Reply #11 on: юни 15, 2006, 03:01:16 pm »

Тва му е лошото да си "преносител" като Блаватска - като пишеш под диктовка, повечето пъти самия ти не разбираш смисъла и дълбочината на това, което ти се диктува. И със останалите , дето са се оставили да бъдат "канали" е същото положение.


ами защо г-жа Блаватска не е попитала "диктовчика" да й обясни аджеба за какво пише ли пише, пише , пише ......поне на нея да й стане ясно ........
Every moment is a miracle right now

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: жената и ... духовността
« Reply #12 on: юни 15, 2006, 03:09:38 pm »
ЕХООООООО...
Толкова ли трудно се разбира - става въпрос за вътрешните аспекти на нас хората. А не за телата ни.
Всеки един човек ги има у себе си - тези две основни същности.
Във филма "Кодът на Да Винчи" се подават съвсем разбираеми обяснения за "двете страни на монетата-човек". Мъжката и женската. Не се оставяйте да ви подвежда аналогията с мъжете и жените. Прилика има само в наименованието, а не в съдържанието.
Така, че дали е закърняло нещо в мен - не знам.
Живота ще покаже най-добре ;D
Много жени съм срещал, които са също толкова далече от "своята си"женска същност. Тва да си жена /или мъж/, може да означава много неща, според разбирането на всеки човек. Но най-често ние се подвеждаме от груповите представи и идеи за това - какво е мъжът и какво жената. А на обществото, както и един гигантски мравуняк, му е необходимо да се "самоподдържа" чрез размножаване. И всяка мравка и се "влага" матрицата, че тя е нищожество, и смисъла й е да живее в името на Мравуняка - на цялото. И... всеки се е втурнал да си изпълнява програмата според матрицата. И който "приеме" тази програма, я нарича "СВОЯ" и започва да я защитава като такава, защото тя става основа за целия му живот. И такива неща са едновременно и на физическо, астрално и ментално ниво. Това, което всички виждаме и наричаме "Група"/ или Мравуняк/ в света на астрала и ментала се нарича ЕГРЕГОР.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: жената и ... духовността
« Reply #13 on: юни 15, 2006, 04:28:30 pm »
и ?
какво общо има това с  отворите, духовността ли влиза оттам ?

символите имат значение само за тези , които ги използват , останалите могат да си ги тълкуват какво си искат
Every moment is a miracle right now

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re: жената и ... духовността
« Reply #14 on: юни 15, 2006, 06:56:30 pm »
аз чета "Силата на настоящето", чета я много бавно и там също пише, че жената има по-голям потенциал да прави по-съзнателни избори (т.е. е по-духовна) по простата причина, че жената е по-емоционална и по-малко рационална. А чувствата са езика на душата.
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: жената и ... духовността
« Reply #15 on: юни 15, 2006, 08:39:18 pm »
А дали е обяснил какво е душата.
И въобще сега разбирам, че аз съм един бездушен "умник"... щото като са ми омръзнали разни там чувства, съм зарязал ДУШАТА СИ... И тя горкичката разочарована от мен, направо ме е напуснала.
Веласкес, дали това е имал предвид? А може би е искал да "предаде нещо" по съответния начин, със сответните думи - към съответните читатели. По принцип това е книга насоченост към дамската аудитория. И той често прави податки към тва заключение.
Близостта до духовното за която вече се изказахме, въобще не минава през чувствата - това е моето мнение. Не съм видял човек /без значение дали жена или мъж/, който чрез чувствата си да се е приближил до духовното. Мисля, че самия живот показва точно обратното... но това си е само мое мнение. Чувствата, емоциите, настроенията и преживяванията са РЕ-АКЦИЯ... Те са вторични. Първични са сетивността и усещанията... но отдавна се знае, че умът ни може да замести "първичните" със свои такива. Така на свой ред - с подменени първични сигнали - е основния механизъм за самоподдържането на сънуването.
Емоционалността и рационалността са еднакво далечни по отношение на пътя към себе си. Точно тези двете страни изразяват това, което се случва, когато НАС ни няма. За всяка от нашите две същности са различни "предизвикателствата" чрез които трябва да преминем по ПЪТЯ към себе си. Идеята е - по-емоционалните хора /И МЪЖЕ И ЖЕНИ/, използвайки емоционалността си като мост - да преминат през нея и "там отвъд" да стигнат до СЕБЕ СИ. А за тези с по-рационална нагласа, да се опитат да преминат през рационалността си и чрез нея и през нея да преминат отвъд. Болния да използва болестта си, грешния да използва грешките си, силния да използва силата си, гениалния да използва гения си. Всички сме еднакво близо и еднакво далече от СЕБЕ СИ - имам предвид възможностите и даденостите.
Това ми се вижда  толкова логично и естествено. Но както по-горе вече отбелязах аз съм необратимо одефектен и не трябва да се взима под внимание и насериозно.  ;D
 
 Ама може да е "прав" Тол и за другото...
Знаех си аз, че съм безнадежден. :2funny:
« Last Edit: юни 15, 2006, 09:44:11 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline velaskes

  • вътрешен мир
  • Администратор
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 3821
  • Gender: Male
Re: жената и ... духовността
« Reply #16 on: юни 15, 2006, 10:20:26 pm »
Съгласен съм, че пътищата към единствената цел са различни но всичките водят дотам. Но темата е за жената. Трябва да прочетеш главата, където Тол(е) пише за това. В конкретния ми отговор емоционалност и чувства ги ползвам като синоними. Не може да се отрече, че жената е доста по-емоционална от мъжа.
А чувството за мен е есенцията на битието. Ако нямахме чувства а само мислещ и преценяващ ум какво щяхме да правим, откъде щяхме да черпим вдъхновение за да продължаваме напред. От никъде. Без ум може да се живее(и то прекрасно), но без чувства - в никакъв случай, немислимо е. Ето това доказва по най-прост начин, че чувствата са истина, а ума е деривация на егото. 
Съм всеки, отивам навсякъде, имам всичко.

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #17 on: юни 16, 2006, 09:45:54 am »
А дали е обяснил какво е душата.
И въобще сега разбирам, че аз съм един бездушен "умник"... щото като са ми омръзнали разни там чувства, съм зарязал ДУШАТА СИ... И тя горкичката разочарована от мен, направо ме е напуснала.
Веласкес, дали това е имал предвид? А може би е искал да "предаде нещо" по съответния начин, със сответните думи - към съответните читатели. По принцип това е книга насоченост към дамската аудитория. И той често прави податки към тва заключение.

След като днес вече един път те изчетках, Рамус, не мога да се сдържа да не те заям пак:
Като въпросния автор не е обяснил, а ти Явно Знаеш какво е Душата, защо по д....е не споделиш с нас. Времето на скритите истини отдавна отмина....
Кой какво е искал "да предаде" Явно е Известно само на теб ... ::)
И ква е тая "дамска аудитория" МОЛЯ ТЕ????? Ти нямаш ли женска и мъжка част у теб???? Я си помисли дали не си забравил малко да обърнеш внимание на женската част у теб  !!! :P
« Last Edit: юни 16, 2006, 10:03:02 am by bee »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: жената и ... духовността
« Reply #18 on: юни 16, 2006, 01:09:01 pm »
Изчеткан съм, заяден съм - а може саъм на път да бъда изяден...
а сега и женската част......Хм-ммм... момент да превключа:
----------------------------------------------------------------------------------------------
Току-що видях че ми се е захабил маникюра...
Олеееее, ужас косата ми на нищо не прилича - бритона ми изглежда оръфан....
Изглеждам като годзила... И блузата ми се набръчква от сутиена...
Етернитис, не ти ли изглеждам дебел отзад...
-------------------------------------------------------------------------------------------
Тц... не се получава май... ама и да я няма у мен женската ми част, вкъщи ги имам комплект - 2 дъщери и съпруга. А както вече се досещате - съпругата ми е героиня - такъв като мен просто не се издържа лесно. Но... да е гледала навремето... :2funny: Да е жива и здрава.

Да живее ЖИВОТА.
 :smitten: :smitten: :smitten: :smitten:
« Last Edit: юни 16, 2006, 01:13:22 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: жената и ... духовността
« Reply #19 on: юни 16, 2006, 03:15:00 pm »
По темата "Хич да не ти пука"....

А както вече се досещате - съпругата ми е героиня - такъв като мен просто не се издържа лесно. Но... да е гледала навремето... :2funny: Да е жива и здрава.

Да живее ЖИВОТА.

... ей на това аз му викам истински непукизъм!  :2funny:
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #20 on: юли 03, 2006, 09:37:30 pm »
Я да видим следния цитат от "Разбулената Изида" дали ще внесе още някава яснота по въпроса:
...."Нека след тези пояснения отново се върнем към въпроса за разсъдъка и инстинкта. Последният, според учението на древните, е произлязъл от божественото, а първият има чисто човешки произход. Инстинктът е продукт на чувствата, на прозорливостта, част от която притежават дори и най-нисшите животни, дори онези, при които няма никаква мозъчна дейност; докато разсъдъкът е продукт на мислителната способност, означаваща разсъдителност и човешка интелектуалност. Затова животното, лишено от мислителна способност, притежава вроден инстинкт, който е искра на божествеността, скриваща се във всяка частица от неорганичната материя, която сама по себе си е материализиран дух. В еврейската „Кабала", във втора и трета глава от „Книга на Битието", това е обяснено по следния начин: когато вторият Адам бил създаден от прах, материята вече била станала толкова груба, че царствала самодържавно над всичко. От нея е възникнала жената (Лилит), която удържала победа над духа. Господ Бог, разхождайки се из градината в прохладата на деня (при слънчевия залез на духа, или на божествената светлина, затъмнен от сенките на материята), проклинал не само онези, които са извършили греха, но дори самата земя и всичко живо на нея, а съблазнилия я змей-материя - най-много.
Кой друг, освен кабалистите, е в състояние да обясни този толкова несправедлив на пръв поглед акт? Как трябва да разбираме това проклятие над всичко живо, което за нищо не е виновно? Тук алегорията е очевидна. Проклятието е присъщо на самата материя. Следователно тя е обречена на борба със собствената си грубост, за да се пречисти. Латентната искра на божествения дух, макар и приглушена, все още се намира в нея, и именно неотразимото й влечение нагоре я кара да се бори, да се промъква напред трудно и с голяма болка, за да се освободи. Логиката води до извода, че цялата материя е имала общ произход и е притежавала общи атрибути; следователно както в материалното тяло на човека е скрита жизнена (божествена) искра, така нея трябва да я има и у всяка по-нисша форма на живот. Латентната способност за мислене, която в нисшите царства на природата се определя като полусъзнателност и инстинкт, е силно потисната у човека. Интелектът, като проява на мозъка, се развива за сметка на инстинкта - мъждукащ спомен за притежаваното някога духовно всезнание. Разсъдъкът обаче, като признак на превъзходството на човека над другите организми, понякога бива засрамен от инстинкта на животното. Доколкото човешкият мозък е по-съвършен в сравнение с която и да е друга земна твар, неговите еманации естествено трябва да предизвикват по-високи резултати на менталната дейност. Разсъдъкът обаче помага да се справяме само с материалното; той не е способен да помогне на своя притежател в опознаването на духа. Губейки инстинкта си, човек губи своите интуитивни сили, явяващи се висша форма и венец на инстинкта. Ръзсъдъкът е тромавото оръдие на учения, докато интуицията е безпогрешният ръководител на пророка. Инстинктът показва на растението и животното кога е настъпило подходящото време за създаване на потомство; той помага и на безсловесното животно да намери съответното лекарствено средство по време на заболяване. Интелектът - тази гордост на човека, греши в оценката на свойствата на собствената си материя и рядко успява да наложи ограничения върху несдържаното задоволяване на чувствените желания. Неспособен да стане лекар на самия себе си, разсъдъкът (със своята тънка софистика) твърде често довежда човека до самоунищожение.
Няма нищо по-лесно от това нагледно да бъде доказано, че усъвършенстването на материята се достига с цената на инстинкта. Прикрепеният към подводната скала зоофит, който отваря уста, за да хване плуващата край него храна, проявява (пропорционално на своя физически строеж) повече инстинкт, отколкото един кит. Мравката със своите удивителни архитектурни, социални и „политически" способности стои в това отношение неизмеримо по-високо от коварния кралски тигър, който изчаква притаен своята жертва. „С благоговение и учудване - възкликва Дьо Боиз-Раймонд - естествоизпитателят е длъжен да разглежда онази микроскопична молекула на нервната субстанция, в която пребивава трудолюбивата, творческа, дисциплинирана, предана и безстрашна душа на мравката!"
Подобно на всичко онова, чийто произход е скрит в тайните на психологията, инстинктът е бил пренебрегна н твърде дълго в царството на науката. „Ние разбираме какво е сочело пътя на човека, за да може да намери той облекчение за всичките си физически болести и неразположения" - казва Хипократ. „Това е бил инстинктът на ранните човешки раси, когато хладният разсъдък още не е затъмнявал вътрешното зрение на човека... Неговите указания не бива да бъдат пренебрегвани, защото само на него дължим нашите първи лекарствени средства."
Проявявайки се като мигновено действащо знание на всезнаещото съзнание, инстинктът по нищо не прилича на ограничения разсъдък. При бавното придвижване напред на разсъдъка (чрез натрупването на личен опит) богоподобното естество на човека бързо бива погълнато, ако се прекрати връзката му с божествената светлина на интуицията. Единият пълзи, другият лети; разсъдъкът е силата на мъжа, интуицията - силата на жената." :)
:)


bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #21 on: юли 03, 2006, 10:20:10 pm »
И понеже напоследък е модерно да говорим за преживени неща вместо да цитираме авторитети ще взема да кажа една две думи, за да не ме обвинат в безтворчествено цитатстване.
Две думи за интуицията, разбира се, не за разсъдъка ... нали съм жена .... или поне така разправят тия дето ме гледат отстрани.
Лошото е, че докато разума е лесно да се подреди и обясни, не така стоят нещата с интуицията. Какво да каже човек за интуицията? Интуитивно усещам някой човек срещу мен, интуитивно усещам истините в някоя книга, но как да обясня тая интуиция, това интуитивно познание, още повече на някой дето това нищо не му говори. Не че вярвам, че има такъв де, но не съм сигурна доколко мъжете имат и развиват интуцията си  .... Дано да се намери някой и от тях да каже две думи по въпроса ... не че всъщност аз ще мога ... май
Просто казвам, че имам някаква интуиция и гледам да я следвам .... Понякога “знам” точно какво ще се случи в определена ситуация.  Често ми се случва с една определена моя приятелка да не и се обаждам с дни и седмици  .. и в деня, в който и се обадя да се окаже че тя има да ми съобщи  нещо интересно и важно. Два примера ще дам ... даже са малко смешни ....та тази моя приятелка, ми беше споменала, че е родена през юни и миналата година един ден от юни се сетих за нея и и се обадих ...  и я попитах кога точно и е рождения ден, и тя каза: “Днес” – щях да падна, а това не е всичко, оказа се, че е родена на рождения ден на мъжа ми. Представяте ли си.?! Другия случай е от тази година ... ей така без някакъв повод, ми хрумва пак да и се обадя  .. пак през юни ... и докато си говорим, тя се сеща и ми казва да се обадя на един наш общ приятел, който и двете много обичаме  ... е, и той имаше рожден ден.  ;D Голям майтап. Това, между другото е първата ми виртуална приятелка. :)
Тая история с рожденните дни започва да ми се набива на очи нещо ... нали си спомняте и миналата година какво стана сутринта на рождения ми ден – като включих случайно телевизора (дето точно в този миг излезе надписа “Честит Рожден Ден!”) ? :)
Ами това е от мен. :)
« Last Edit: юли 03, 2006, 10:23:28 pm by bee »

strahil

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #22 on: юли 03, 2006, 10:33:26 pm »
Привет приятели! Предлагам да погледнем в ежедневието си и да анализираме поведението на жената. В моята фамилия картината е следната:  Майка ми от куртоазия само един път през живота си каза, че е сбъркала. Съпругата ми за сега никога не е била виновна и е безгрешна. Дъщеря ми и внучката ми даже не могат да си представят, че възможно ТЕ да се окажат Не прави. Ако продължим анализа надолу по стълбата ще видим, че няма живо животно, което да е сгрешило. Сгрешилото животно вече не е животно, а храна за други животни. Греши само мъжа и то винаги. Казват мъдрите хора, че мъжа е глава на семейството, а жената е врата...Но аз си задавам въпроса дали има някъде по света врат със сетива....Ако само за момент си представите, че една жена греши то бъдете сигурни, че това не е жена...Не се шегувам. Казват хората, че  в едно семейство, ако жената не гълчи а мъжа не мълчи няма оправия. Но това е картината в нашия илюзорен “реален свят”, където господстват 5-те сетива и всеизвестната :интуиция. Ако останем с интуицията си и 5-те си сетива ще обясняваме света на жената “с броя на дупките”.
Да отречеш изключителната роля на жената на нашата земя, както това прави християнската догма в лицето на майката на император Константин (Елена) е най-малкото липса на сетива за света, който ни заобикаля.
Що се отнася до духовността и жената то тя не може да я постигне самостоятелно и затова е този вътрешен стремеж на това съвършено и безпогрешно създание към постоянно променящото се и хлъзгаво създание наречено мъж. С умирането на съпруга или приятеля или партньора на жената спира духовното си развитие. Същото става и с мъжа . Ако съпругата напусне “белия свят” по-рано и мъжът не се ожени отново дори само формално то той спира също духовното си развитие , защото няма стимул за живот – няма на кого да дава, защото само даването прави мъжа Човек.

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #23 on: юли 04, 2006, 06:31:19 am »
 ;D Не мога да отрека, че Страхил е прав. Когато съм жена, определено няма шанс да призная, че съм сгрешила. Добре, че понякога забравям "себе си", та може и някой да е чувал от устата ми да се отронва подобно признание. Горко на мъжа, обаче, който никой никога не е чувал да признава, че греши, защото тогава ще трябва да му припишем някои "женски атрибути". ;D
Май ще трябва да призная, че е прав и за крайния извод - ако остана някога сама, без мъж до себе си, никак няма да се учудя, ако спре развитието ми. Не че сега мога да изброя някакви причини, по които мъжа ми подпомага развитието, черно на бяло ... освен някакво вдъхновение, дето ми дава, може би :-\ ... с любовта си  :-\ ...но още от сега предвкусвам /интуитивно усещам ;D/ възмущението на някои от поддръжниците на теорията на самодостатъчността, когато четат горния пост.  ;D
Да видим, дали ще му дадат израз. :)

И все пак, Страхиле, мога ли да попитам, защо казвате, че само даването прави мъжа Човек?
Даването, активността, е присъщ негов атрибут, както е приемането, пасивността, за жената. Не е ли хубаво, за да е хармонично развитието на всеки, развитието на всичките му аспекти, той да развива противоположните си качества, т.е. мъжа да развива пасивността, приемането, а жената активността, даването?

Ще призная, че такава идея прочетох в една книга наречена "Сексуални практики на Бялата тигрица - Тайни на даоистките майстори за жени" на Си Лай, където се казва следното:
" Жените са небесни богини, които искат да слязат на Земята, за да привлекат ян еесенцията на мъжете и да запазят своята божественост, а мъжете искат да се издигнат от Земята към Небето, за да привлекат ин есенцията на жените и да станат богове."/така, че момичета не бой те се, ние сме си поначало богини, мъжете да му мислят, че тепърва трябва да го постигат това  :2funny: :2funny: :2funny:/
« Last Edit: юли 04, 2006, 08:53:01 am by bee »

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: жената и ... духовността
« Reply #24 on: юли 04, 2006, 08:10:18 am »
Е, не съм този, когото Вее очаква да се включи по темата, но ще си изразя несъгласието.  :P
Аз никога не съм се чувствала "себе си", никога не съм се чувствала "развиваща се", когато съм имала партньор в живота си. Обикновено тогава се получава така, че аз "се вписвам" в неговия живот, живея по неговите правила, стандарти и очаквания........ и изобщо до такава степен моята личност се просмуква в неговата, че аз се губя ако не напълно, то в голяма степен.
Когато, обаче, остана без партньор....... еееееххх! Изведнъж се откривам! Започвам да се вслушвам в собствените си желания, защото вече няма други, които да се опитвам да изпълнявам. Едва тогава съм достатъчно мотивирана, за да правя нещо само и единствено за себе си. Е, за да бъда честна, това се получава и в кратките моменти, в които съм влюбена. Но като цяло - наличието на партньор ми действа демотивиращо.  :crazy2:
И .....  (сега спирам да съм жена)....  ГРЕШКАТА за това си е изцяло МОЯ и на никой друг.  :P  Сама съм си приела този начин на поведение, въпреки, че осъзнавам, че е неправилен.

Другото, което не ми се връзва в теорията на Страхил - как така, ако един мъж загуби половинката си, за да продължи "развитието си" трябвало да се ожени, дори и да не обича. Как липсата на любов ще го стимулира да върви напред?  :-\
fly like a wind .......

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #25 on: юли 04, 2006, 08:40:23 am »
Добро утро :)    Ако отчетем факта, че в човека мъжката и женската природа са преплетени.... свързани...а и те формират балансираността и цялостта..... ми се струва, че окачествяваме "интуитивността" и "рационалността" като мъжки или женски качества, но в 1 човек... Не е вярно, че жените притежават интуиция, именно защото са жени.
Май развиват повече лявото си полукълбо, като обръщат внимание на красотата, творенето (подреждането на един дом си е творене) и такива работи, и то си се отразява.
Но всеки мъж, който го направи ще развие не по-малко интуицията си... Просто заслушване в истината в нас...

Хайде и да си изкарате хубаво днес :)

(сродната душа наистина помага за развитието,  доближава до Бога....  :smitten:.... в нас )

nova

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #26 on: юли 04, 2006, 08:42:10 am »
Привет приятели! Предлагам да погледнем в ежедневието си и да анализираме поведението на жената.....

Е да уважаеми Страхил! Анализирахте го, та го завряхте на.....Малко мнения тук ме оставят без думи, но Вашето успя да се вреди


Думи нЕмам.
А къде остана единствеността на 5-те сетива...?
Не ми се мисли

bee

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #27 on: юли 04, 2006, 08:55:49 am »
[Е да уважаеми Страхил! Анализирахте го, та го завряхте на.....Малко мнения тук ме оставят без думи, но Вашето успя да се вреди

:2funny: не че и аз не си забравих думите в първия момент, но признайте си само, колко ценно е това.  ;D Рядко се срещат добри събеседници, които могат да го постигнат. :)

strahil

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #28 on: юли 04, 2006, 07:24:02 pm »
Добро утро :)    Ако отчетем факта, че в човека мъжката и женската природа са преплетени.... свързани...а и те формират балансираността и цялостта..... ми се струва, че окачествяваме "интуитивността" и "рационалността" като мъжки или женски качества, но в 1 човек... Не е вярно, че жените притежават интуиция, именно защото са жени.:knuppel2:
Интуицията е много важно нещо за оцеляване на биологичните индивиди. Пола не е физическо различие а различие в типовете желания. Целия биологичен и духовен свят е разделен на два независими свята - женски (основен) и мъжки (допълнителен, но много съществен в Y - хромозомата на сперматозоида е записана цялата наследствена информация на човечеството). Мъжа носи новото и промяната и в този процес няма място за "интуиция" . Тук действа закона за подобието. Жената следва закона на природата а мъжа има точно обратната задача, да върви срещу природата.

ToEmbraceATree

  • Guest
Re: жената и ... духовността
« Reply #29 on: юли 04, 2006, 11:48:02 pm »
Какво означават думите ти :"да върви срещу природата"?

Душите нямат пол. Телата имат. Интуицията е свързана с Висшия Дух, Душата, тялото е портал.

Но сега се замислям, за проявената мъжка и женска енергия, едновременно в телата ни. Веднъж "видях" женска енергия не чрез очите си. Съвсем интуитивно я определих като такава.   
Наричаме мъжка или женска, само според телата,в които се проявява по-често...Може и да греша, ама за мен това е само семантика.........Разграничение в духовен аспект? хм...  Където всичко е добре омешано, че да стане Едно?  ::)

Не бързам да отхвърля твоята хипотеза  (все още усещането ми е за свободно плаване между половете и биполовостта, ин и ян )