Author Topic: РАЖДАНЕ У ДОМА  (Read 7429 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
РАЖДАНЕ У ДОМА
« on: юни 17, 2006, 01:18:02 am »
http://club.biberonbg.com/read.php?5,198191
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline orchid

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
  • Gender: Female
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #1 on: юни 17, 2006, 11:53:27 am »
Това раждане у дома наистина изглежда много хармонично (първото усещане на бебето за бъде за уюта и топлината на собствения дом, а не стерилната атмосфера на болницата), но все пак аз ако раждах не бих избрала този начин, защото винаги има риск от някакви усложнения и ако няма квалифициран лекар и подходяща апаратура наблизо... не ми се мисли
Може би участничките във форума, които имат деца могат да изразят по-компетентно мнение  :)
Every stone a story, like a rosary

sonyatod

  • Guest
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #2 on: юни 17, 2006, 01:18:18 pm »
Прегледах сайта, който е предложен като начало на тази тема. Да, това младо семейство се е справило е чудесно, но не мисля, че е приложимо в днешния начин на живот. Да не забравяме, че почти всяка втора или трета родилка е умирала, докато се е практикувал този начин на раждане. Да, условията, начинът на живот и всичко останало, когато жените са раждали у дома или на полето са били други, но все пак... Да, и в днешно време умират жени по време на раждане, аз зная за такива случаи, и то мои близки приятели (и то не едни), но все пак съвсем друго е, когато жената ражда под лекарско наблюдение, въпреки че и тук може да се поспори. Всичко зависи от качеството на лекарския екип, който се заема с родилката.
Синът ми го родих на почти 28 години и имах много, много тежка бременост, което беше последвано от невероятно, изключително, леко раждане, не издадох нито един стон, който да покаже, че ме боли (е, имах си техника за овладяване на болката, която приложих – много е важна психичната нагласа). В момента, в който родих, казах на единия от двамата лекари, които ме израждаха и който по случайност е мой кум, че съм готова веднага да родя още едно. Той ме погледна потресен от моето изказване. Може би това леко раждане беше един вид компенсация за мъките ми по време на бремеността, а на всичко отгоре, тя беше по време на Чернобилската авария...
Преди да родя бях подложена на много „щателни” изследвания, защото с бащата на сина ми имахме кръвногрупова несъвместимост – той беше с много рядко срещащ вид кръвна група. През цялата бременост бях под непрекъснато лекарско наблюдение и задължително трябваше да родя в АГ на Медицинска академия, за да могат лекарите веднага да имат готовност да отреагират, ако се появи проблем. Слава Богу, всичко мина нормално. Добре е, че синът ми е взел кръвната група на баща си, но моето Rh, така съм спокойна за в бъдеще, че неговите бъдещи деца няма да имат проблеми в това отношение.
Има и още нещо, не всеки съпруг би се съгласил да изражда съпругата си, най-малкото защото трябава да има нужните медицински познания. Да не говорим за това, как на не малка част от мъжете им става лошо и припадат, след като видят кръв. В края на бременноста ми предложих на бащата на сина ми да присъства по време на раждането, (още повече че кумът ни  беше част в екипа, който щеше да ме израждаха), но той категорично ми отказа и колкото и да го уговарях, не склони – беше непреклонен. Тогава си спомних как той припадна, след като почти в деветия месец от бремеността ми, трябваше да ни направят пак пълните кръвни изследвания в АГ на МА. Първо на мен ми взеха кръв от вената, а след това и на него... В момента, в който излязохме извън кабинета, той се строполи на една пейка, позеленя, после смени още няколко цвята и когато започна да се освестява малко, започна да мърмори, че лекарите били кръвопийци... Докато се опитвах да го успокоя, от кабинета излезе сестрата, която ни беше взела кръв и се хвърли върху мен, като си мислеше, че на мен ми е станало лошо. Когато успях най-накрая да й обясня, че не на мен ми е станало лошо, а на съпруга ми, тя, жената, щеше да се „срути” на пода... Как можех да накарам бащата на сина ми да присъства по време на раждането му, като той може да умре от ужас... Щом само след едно взимане на кръв от вената, той дни наред се държа за сърцето и мърмореше и нареждаше, какво би могло да се случи по време на раждането... Въпреки че аз съм силна жена, когато няколко часа след раждането ми донесоха бебето, на мен ми стана лошо и ми призля, и какво ли не си помислих, когато видях, че цялата му главичка беше в кръв, просто не го бяха изчистили както трябва... Синът ми се роди 3900 г и 53 см., а самото раждане на „родилната маса” продължи 10-15 минути. Кумът ми веднага се беше обадил на бащата на сина ми и му беше казал, че съм му родила едномесечно отгледано бебе... Моля се на Бог, да продължи да го дарява със здраве, щастие и късмет. Той сега е на почти 20 години.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #3 on: юни 17, 2006, 01:36:43 pm »
Не мисля че преди много години смъртността е била 30-40%. Все пак тогава са раждали според условията, а те не са били като сегашните. И съответно са били настроени за такива условия. От друга страна предполагам са имали повече "упование в Бога", което им е давало допълнително сила. Човека е предвиден да ражда в "полеви" условия. А сега той постепенно се отдалечава от тях, като заедно с това се отдалечава от увереността си че ще се справи сам.
При сегашните условия, на човек му е трудно да поеме отговорността да се подготви, нагласи и да не се страхува да роди в къщи. Сега се предпочита друг да поема част от отговорността за благополучното раждане.

В случая и двамата родители са били подготвени много добре, имали са нагласата и увереността и са приели отговорността.
Да са живи и здрави всички в семейството!
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

sonyatod

  • Guest
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #4 on: юни 17, 2006, 05:28:16 pm »
За голямо съжаление трябва да потвърдя, че процентите действително са такива, а в определени периоди са били дори още по-високи. Това го зная от моя баща, който беше лекар, микробиолог, и с него сме обсъждали тази тема. Израснала съм в среда, в която между колегите-лекари се казваше истината за много неща – и положителни, и отрицателни. Колкото и да не ми се иска статистиката е такава. Дори една от моите прабаби е починала при раждане в началото на 30-години, при положение, че това не й е било първото дете, имала е няколко вече големи деца, дори моята баба по това време е била омъжена.
Вижте всяко раждане носи своя риск, независимо къде се извършва – било в болница, било у дома.
Току-що говорех с една моя приятелка, която има засега три деца, но много иска да си роди още. Попитах я дали би родила някое от децата си у дома. Тя ми отговори: „Естествено, у дома”. Тогава аз я попитах: „Как го виждаш това?” На това тя ми каза: „Ами в уредените държави има такава услуга, плащаш си и идва екип вкъщи.” Аз уточних: „Не, става въпрос без медицинско лице, само ти и мъжът ти до теб, никой друг, без лекари, без медицински персонал.” Тогава тя категорично ми каза: „А, не, не става. Ако има усложнения...” Тя е невероятна духовна личност и отличен професионалист – преводач, издател, репортер и т. н. Тя е отявлен привърженик на природосъобразния начин на живот във всички аспекти, както и на чистотата на Душата и духовната образованост на личността.
Според мен идеята майката да ражда детето си у дома е чудесна, това е прекрасно, за съжаление е само една утопия. Това, че едно семейство са решили по този начин да постъпят, не означава, че това е правилният избор. Как казва народът: „Една птичка пролет не прави.” А и това, че веднъж е станало, и то сполочливо, не означава, че всички, които направят така, по този начин, ще постъпят правилно. Я си представете, че се получат усложнения и стане най-голямата „беля”. Ами тогава, докато са живи съпрузите или съпругът ще се проклина, защо не е изпратил съпругата си в болницата, за да може екипът от специалисти да спасят живота на детето или на съпругата му. Тези угризения ще останат да го тормозят до последният му дъх. Не мисля, че някой нормален съпруг би искал да рискува живота на съпругата си и на бъдещето си дете заради някаква „фикс-идея”... Това е меко казано, криворазбран природосъобразен начин на живот. Но все пак ще кажа, че всеки е в правото си да прави това, което му харесва и да го прави така, както му харесва. Никой няма право да си налага мнението на другите и да им казва... да ги задължава да постъпват според неговите разбирания. Живеем в свободен свят и всеки може да прави това, което иска, но задължително преди да вземе каквото и да е било решение, трябва добре да премисли всичко и тогава да вземе окончателното си решение. Така е за всичко и във всичко, не само в начина на раждане – у дома или в болница...
Човек винаги трябва да се уповава на Бог, но това не означава, че трябва да постъпва неразумно, безразсъдно и да си играе с живота на другите и най-вече на своите близки, нали. Защото тогава Бог може и да не го подкрепи... ами тогава? Не ми се мисли какви могат да бъдат последствията.
А що се отнася до така наречените „полеви условия”, извинете, но това ми звучи много несериозно... Да, преди векове, преди стотици хиляди години, хората просто не са имали друг избор – тогава е било истинско чудо родилката да оживее, но сега в днешните условия това е много назадничаво и елементарно. Малко са нормалните жени, които действително биха се съгласили да родят детето си в панелното жилище, с един припадащ от страх съпруг, а не в нормална болница под медицинско наблюдение и с помощта на истински лекарски екип. И още нещо – не всяко българско семейство разполага с къща и с камина в хола, пред която майката да роди своето отроче... Ние у дома имаме такава камина в хола, но аз не бих дала своето съгласие бъдещата ми снаха един ден да ражда внуците ми пред нея, защото ще ме е грижа, както за нейния живот, така и за този на внуците ми.
Сегашните условия нямат нищо общо с отговорността на личността...или може би има. Ако човек е отговорен не би си играл на тото с някои неща от живота, в това число и с начина на раждане... не би се правил на интересен... на ексцентричен, не би рискувал да загуби съпругата си или детенцето, което очаква.
Накрая искам да кажа, че на теория всичко е много лесно и за писане, и за говорене. Но животът, действителността, е друг и е много по-различен от всички теории и приказки..., и че «на чужд гръб и сто тояги са малко...» Едва ли ще се намерят много жени, които да хукнах да раждат у дома, и те няма да го направят, не защото не са отговорни и им липсва това качество, а напротив, точно защото са отговорни и ги е грижа за живота на детенцето, което очакват. Всичко останало са празни приказки. Идеята не е лоша, но е само една Утопия.
Съгласна съм със Sirius, че «в случая и двамата родители са били подготвени много добре, имали са нагласата и увереността и са приели отговорността.
Да са живи и здрави всички в семейството!» Аз се присъединявам към пожеланието на Sirius и искам да кажа на това младо семейство, че са имали невероятен късмет и шанс. Нека Бог да ги пази и да им помага във всичко. :smitten: :smitten: :smitten:

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #5 on: юни 17, 2006, 10:57:37 pm »
Разбира се, който не е готов да срещне мечка, не ходи в гората.
А за риска...  Той е навсякъде... 100% гаранция няма.
Просто исках да дам един пример. За мен това са върхови постижения, които не всеки е готов да постигне. И всеки неподготвен посмял да ги стига рискува доста :)  Така че, умната!  ;)
« Last Edit: юни 17, 2006, 10:59:12 pm by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

sonyatod

  • Guest
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #6 on: юни 17, 2006, 11:28:34 pm »
Да, Сириус, напълно съм съгласна с вас. Действително няма 100 процента гаранция, нито в раждането у дома, нито в раждането в болница, навсякъде има риск, затова хората трябва добре да обмислят своите постъпки, за да не съжаляват след това. Аз се възхитих на това младо семейство за тяхното решение и най-вече за смелостта. Постъпката им е "уникат" ;D, нещо неповторимо...,но не е за масово ползване. За да се вземе такова решение, а и след това, за да се осъществи са необходими много, много неща...
Днес бях много заинтригувана от поставената тема и исках да чуя мнението на близките ми, и то най-вече на женската част от тях. Зададох въпроса и на приятелката на сина ми, която в първия момент ме погледна втрещено, недоумяващо, а след като й обясних защо я питам тя рече и отсече, категорично ми заяви: "Ако един ден ви стана снаха и трябва да родя вашите внуци, смятам да ги раждам като всяка нормална жена - в болница!" Нямаше какво повече да я питам или да продължаваме да обсъждаме с нея тази тема... Всеки е в правото си да направи своя избор за всичко в живота - не само за начина на раждане, а изобщо...
Благодаря на Сириус за тази тема, тя наистина е много интересна.
Пожелавам му успешна нова седмица.
« Last Edit: юни 17, 2006, 11:41:12 pm by SonyaTod »

Offline divine

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1073
    • blog
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #7 on: юни 19, 2006, 09:20:21 am »
малко инфо за отглеждане на деца без памперси , за раждането у дома  и за оргазма (  :o не се чудете ) по време на раждането .

http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm
Every moment is a miracle right now

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #8 on: юни 19, 2006, 10:06:03 am »
Много полезна статия, поне за мен. Моята още е с памперси, защото хич ме няма в настояването.  :-\
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #9 on: юни 19, 2006, 10:40:49 am »
Модно е напоследък... връщането към природата... или поне това което на запад /разбирай ЦИЛИВИЛИЗАЦИЯТА/ обобщават с този термин. Аз специално си запазвам правото да "мъча" и себе си и двете си клети отрочета живеейки природо-не-съобразено, поне толкова години колкото и ОНЕЗИ изкараха. Скромната по население БГ от скоро разбра що е туй памперс- има- няма 15 годинки, така че ранко ми се види да им се наситим на тези благинки...А и упоменатите похвати в статийките- ми да,.. може, ако си нямах никаква друга работа освен да се въртя покрай пикльовеца постоянно и с цел да му развия условен рефлекс, при положение, че той с безусловните е още на ВИЕ. Що ли съм такъв осъдителен мързел :uglystupid2:

а колкото до раждането в къщи...ми за това пък... абе модата е голямо нещо. навира ми се асоциация-- за онази с токчетата по пътеката /за къде беше Бий ?!/ из баира...

та назад към природата де...или напред може би знае ли човек
« Last Edit: юни 19, 2006, 10:44:17 am by nova »

Offline newage

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Re: РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #10 on: май 21, 2009, 12:17:26 am »
Междувременно нещата се развиха.
След това раждане още български семейства се осмелиха да си родят децата у дома. Част от техните раждания са описани на http://homebirth.beinsa.info и са наистина уникални. Нито едно не е имало усложнения, някои са минали дори със смях  ;D

А и сайт направихме, за Естествена Бебешка Хигиена www.BezPeleni.info, за отглеждане на дете със слинг и т.н.
« Last Edit: май 21, 2009, 12:20:44 am by newage »

Offline newage

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 6
Re:РАЖДАНЕ У ДОМА
« Reply #11 on: декември 22, 2010, 11:55:24 pm »
Разбира се, който не е готов да срещне мечка, не ходи в гората.
А за риска...  Той е навсякъде... 100% гаранция няма.
Просто исках да дам един пример. За мен това са върхови постижения, които не всеки е готов да постигне. И всеки неподготвен посмял да ги стига рискува доста :)  Така че, умната!  ;)
Като говорим за риск - чисто статистически рискът да загинеш в катастрофа на път за родилното е МНОГО по-голям от този да умреш при домашно раждане.