Author Topic: Манипулация и Свободен Избор - преместено от друг раздел.  (Read 5460 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
                                                                    За темата - някои основни бележки:


Преди да започна искам да обърна внимание, че изложеното от мен ще бъде доста суховато и ще звучи малко академично.…. Ще бъде изпълнено с доста абстрактни понятия.
Може би… но става въпрос за познание. Познание за Вселената и връзките й с нас. Самия аз, разбира се, имам такава „ментална”нагласа. Тази чисто теоретична и лична концепция е един „условен модел”, който съм реализирал благодарение на техниката, наречена „Външен наблюдател”. Но всеки е свободен сам да прецени „дали има желание и възможност да се възползва” от това, което е написано, като първо трябва да се опита да го разбере.
Има разбира се и друг подход – за онези, които не са от „менталните” натури. Просто се „оставете” на написаното – не се опитвайте да го разберете, не го осмисляйте, не го сравнявайте със това, което сами знаете или сте чували. Просто го четете… ей така – свободно, непринудено. Просто дайте му възможност да „достигне до вас… Ако съумеете да запазите тази нагласа може да се случи там … някъде… вътре във вас, да усетите, че като че ли, долавяте и идеята… и основния смисъл… Там някъде – зад думите и понятията…
Идеите, ако са същностни, не зависят от начина, по който са изказани. И после – всеки от вас има у себе си онова, което аз нарекох „външен наблюдател” и благодарение на което аз преоткрих това, което съм. Това е нещо, което ни обединява и няма начин да не е възможно да го почувствате.
Онези, които ще имат търпението и „ресурса” сами ще „усетят”, че чрез правилата и принципите с които описвам явлението манипулация, ще излезне, че то е със коренно противоположно значение от разпространеното „групово” мнение за него… Разбира се, че за някои от вас това няма да им хареса… Оставям на вас сами да прецените…………………

МАНИПУЛАЦИЯ и МАНИПУЛОГИЯ


Понятието „манипулация” в превод от латински означава „правя нещо с ръце”…
Но е придобило и друго актуално значение – в смисъл на „скрито водене, управление”. В последно време много е написано и разтръбявано за манипулирането по отношение на политическата и обществената власт върху отделния индивид и на групата като цяло. Темата е изключително широка и обемна и не и е тука мястото да се впускам в подробности. Искам обаче да обърна внимание на някои основни принципи на „скритото управление”, които касаят всички ни. По-точно - ще се опитам да „открия” пред вас „скритите механизми”, които определят явлението, за което е темата.

В началото искам да припомня, че всеки закон, характеризира определено или група явления. И по този начин „извън” тези явления, закона /или правилото/ не могат вече да отразят адекватно процесите… и да ги опишат. Ето защо всеки закон и правило дефинират и описват само определена „област” на познанието… /смятайте – на определено ниво на разглеждане/. Ако се намерят по-общи закони… то те трябва да описват все по-широк кръг и да обхващат все повече нива… И най-общите са тези, с които се описват целия възможен и познаваем свят. Те именно се наричат фундаментални за Вселената. Те също са „условни”… докато не се открият още по-общи от тях… и така нататък…
Във връзка с това, когато се описват такива фундаментални закони, се използва следния подход – тръгва се от общото, и се върви към частното /конкретното/. Ето защо сега ще опиша първо най-най-общите и основни закономерности, които имат отношение към темата и после ще ги сведа до самото явление наречено „манипулация” – механизните и причините правещи възможно скритото управление….

 
Основни постановки
--------------------------------------------------------------------------------
Всяко взаимодействие между два условни елемента във Вселената има няколко важни и основни характеристики:
1.   Взаимодействието представлява обмен на енергия и информация.

2.   Обмена задължително включва равнопоставеното положение на двата елемента – т.е. трябва единия „да има нужда” да предаде нещо, а другия „да има нужда да приеме”.

3.   Обмена протича едновременно и в „двете посоки” – за да се обезпечи „баланса” на енергията. Другото, е че не протича едно и също нещо – ако в едната посока протича един вид, в другата посока протича друг вид енергия… на различно ниво… и все пак баланса се съхранява непрекъснато.

4.   Следствие на горните се явява твърдението че – И ДВЕТЕ СТРАНИ във което и да е взаимодействие се явяват равнопоставени по отношение както на отговорността си, така и на смисъла. Именно защото взаимодействието зависи и от двете страни – поравно.

5.   Всички елементи на една единна Вселена са в непрекъсната връзка помежду си – на всички нива и проявления……

6.   „Човекът”, както и всичко друго, е комплексно същество, т.е. живеещо едновременно на всички енергетични нива, във всички форми и разновидности на битието. Във връзка с битието му, в тези „различни  нива”, той има и съответните АСПЕКТИ. Ако си представим по вертикала и разграфим тази вертикала на различните енергетични нива, на което протича битието на ЧОВЕКА, всяка „по-горна” съдържа „в себе си” „по-долната”.  Точно както описанието на аурите на човека, всяка по-горна е просто същността, но проявена на по-висока вибрационна честота.

7.   „Най-високото” ниво в тази вертикала на нивата на битие е самата Вселена /Бог/. Това означава, че всяка структурна единица съзнание не само е „свързана „ със Вселената. Най-фундаменталния аспект от нея е самата Вселена. Така се осъществява непрекъсната взаимовръзка между „условната единица съзнание” и цялата Вселена.

8.   Най-важния аспект на единицата съзнание, е че тя непрекъснато се стреми към еволюция. Еволюция наричаме онзи процес на насочени промени, който естествено води до нарастване на степента на организираност и съответно до самоорганизираност.

9.    Битието на всеки човек е ясно свързано със две основни неща – това, че е свързан със цялата Вселена в най-дълбоката си същност… И това, че поради еволюцията си той непрекъснато „подава” сигналите на своите „потребности” към Вселената. И тя му „отговаря” по съответен начин - създава условия и възможности за да се реализира потребността. Това е един от основните механизми, които правят възможно реализирането на съдбата и кармата, както и на свободния избор. Всъщност погледнати тези трите последни понятия са едно и също нещо, но „фиксирани” от различни ограничени гледни точки. Свободния избор обаче си остава най-фундаменталната способност и възможност за единицата съзнание и връзката й със Вселената.
10.   Всеки човек носи в себе си две основни неща – живее във „свят”, който сам си изгражда. Централния ключ към този процес е явлението наречено „ПРЕЖИВЯВАНЕ”. Аналогията със „сънуването” идва, главно от това, че човека не знае, че „сънува”. Тоест – докато сънува той не е в състояние да си даде сметка за процеса. Аналогия и примери може да се наблюдава навсякъде в живота – Ето един от тях – Когато гледате филм – много интересен – силен увлекателен… всеки един се вживява в него – плаче с героите, смее се чрез тях, страда и се радва… единственото, което става е, че докато филма тече, „зрителя” не знае, че е само зрител. Неговия АЗ се привлича от преживяването и той се превръща целия в това, което гледа, и естествено „забравя”, че „сънува” филма. Същото става и с някоя много увлекателна книга или когато се отдаваме на спомени. Във живота - всеки един момент, когато се „отплесваме” в асоциации е ясен пример за „сънуване”……….

11.   Втората важна част от сънуването е свързана с понятието – групово съзнание. Груповото съзнание е онова, което човека приема в много ранна възраст. Тя е онова, което го определя в началото, и от което той има НУЖДА… за да функционира - тогава. 

12.   Във всеки един момент на своето развитие човекът има „потребности” от различни неща. Чрез тях може да се определи ясно докъде всеки е стигнал в развитието си. Но докато сънува основния му движещ мотив е „запазването” на съня. Именно затова целия познавателен процес – задаването на въпроси и „отговори”, сравненията, оценките, търсенето на смисъл е „компрометирано” по отношение на „търсенето на истината”…защото истината е „отвъд” сънуването… даже отвъд сънуващия… Но така или иначе си остава валидно правилото – Пътя към истината задължително минава през Сънуващия… И докато той не „открие” че е такъв, „търсенията” му ще си останат само в сънуването и сънищата му. Това, разбира се има смисъл за определения етап от неговото развитие.

13.   Големите групи, процесите и явленията от обществения живот, организацията му, структурата, системата, характера на всички видове отношения – финансови, обществени, религиозни, междуличностни са уголемена проекция на вътрешния свят на всеки индивид – на нивото на развитие … и на свързаните със него потребности.
 

Когато един индивид по време на еволюцията си „заяви” на Вселената за определена потребност, в нея се реализира нещо като „отговор”.
Когато група от хора, близки по своето ниво на развитие живеят заедно, „заявките”, които правят към Вселената имат сходни характеристики. И ако те са заявили, им се „подават” общи за тях отговори. „Заявките”, които човек прави към Вселената нямат нищо общо със онова, което хората сънуват в съня си – богатство, брак, деца, власт, контрол, сигурност, удоволствия, удобство, щастие, любов…
Такива процеси, на нивото на „сънуващите” единици съзнание се развиват и образуват онова, което се нарича „групово съзнание”. На нивото на „астрало-ментала” се образуват някои енергетични образования, които общо се наричат „егрегори”. Заради потребностите на различните съзнания, в тези светове има и други „енергетични”създания, които се явяват нещо, като обитатели на тези светове.
Всяка форма на фантазия, преживяване, вярване, емоция, чувстване, настроение… от всички разновидности е близко до вибрациите на т.н. астрално ниво на битието.
Всяка форма на идеи, мисъл, интуиция, вдъхновение, представи,… е по-близко по вибрация до „менталното” ниво на битието.
В степента на еволюция на което са преобладаващите условни единици съзнание – тук, на Земята – Вселената е обезпечила условията, необходими за всеки вид преживяване, и което е „заявено” към нея. Ето защо е съвсем естествено да се твърди, че светът – какъвто е в момента - със всичките му особености, е пряко свързан със нивото на „заявките”, които е изпратил всеки един от НАС – условните единици съзнание. Така светът на Земята е просто уголемена проекция на усредненото положение на еволюция на отделния индивид.

Сега да се върнем на темата за манипулацията и „скрития контрол”.
На нивото на горното изложение на основни принципи съвсем лесно можем да заключим следното – по отношение на манипулацията.
Ако разглеждаме системата „манипулатор – манипулиран”, то в нея основния „манипулатор” се явява „манипулирания”.

Всяка форма на манипулация първо е „заявена” към вселената и после самата тя е отговорила на „повика” и е дала възможност на определени фактори да изиграят ролята на манипулатори. Това е една условна игра. Игра, в която и двете страни играят по определени взаимно договорени правила - на различни равнища. 

Разглеждаме веднага няколко аналогии и примери:
Ако няма зрители за един театрален спектакъл, такъв се обезмисля. Зрителят е главната причина и цел на спектакъла. По време на спектакъла, зрителя приема "ролята" на такъв - "изключва се" от себе си и се оставя да се "потопи" в постановката. Дори когато него го "няма" в себе си и преживява изцяло всичко което се случва на сцената, той може през цялото време да "спре" целия процес. ТОЙ Е ОСНОВНОТО ЗВЕНО, поради съществуването на възможността му да промени избора, който е направил.



Най-голямата и мощна форма на егрегори и съответно на манипулативно влияние, е на големите религии – особено на Християнството и на Исляма./ Използвам ги само като примери, аналогията с останалите такива доктринирани религиозни форми е очевидна/. Догматизирането в тези вярвания е особено засилено. Но едно елементарно допускане -, че:
Ако всички вярващи се „откажат” от вярването си в Христос /или в Мохамед/, както и от всички съпъстващи форми, ритуали, канони,… то точно в този момент ще изчезне и „посредника” – Римокатолическата църква /и всичките производни разновидности и разклонения на нея/. От много повече от 2 хиляди години потребността на хората да вярват е тази, която обезпечава съществуването на явления, като това на римокатолическата църква, като самите хора са тези, които дават възможност за всички видове формален „контрол” над тях. Разбира се, че има действия и от страна на институцията по засилване и поддържане на тази вяра, но все пак основната движеща страна в цялата система си остава „заявката” на отделния индивид, както и възможността да се „обединяват” в групи.

Вярванията свързани със функционирането на обществения ред - за честта, за вината, за морала, за етиката, за правилното, за истината, за свещеността на семейството, родината... са също част от груповите митове, които са част от битието и функционирането на егрегориалните връзки. Това са механизми и процеси, с които егрегора контролира битието на своите единици - точно както и човешкия организъм саморегулира и "контролира" своите единици - клетките, обезпечавайки съществуването си като цялост. Аналогията е доста точна и може да се екстраполира на всички нива. Но в нея какво е важното - единиците "живеят" чрез цялото... Те нямат идея за отделността си. И са се "оставили" на нещо по-голямо от тях - нещо като симбиоза. Точно с такава цел и всеки един от нас "сключва" сделката, наречена живот - съгласява се на симбиозата. Формира се във възрастта от 4 - 14 месеца от раждането си. Време, в което обективните процеси в неговото развитие изключват възможността да не участва в нея.

Друг пример – Всички говорят за „мръсни пари” и формите за тяхното изпиране, но замисляли ли сте се, че всеки от вас доброволно дава от себе си за да може всеки мафиот да си пълни гушата… И да трупа големите си „мръсни пари”… Съвсем доброволно всеки от нас участва и му дава от себе си, от труда си, от времето си, от живота си. Не се ли сещате как – като си купите поредния пакет цигари, и поредната бутилка алкохол, като сипете поредния резервоар с гориво, като си купите със последните си пари нови обувки, чанта или дреха, козметика, злато, или скъпоценни камъни, или нов мобилен телефон, когато окаяният наркоман си купува поредната доза, или купувате поредното кафе за деня; когато дадете поредния рушвет, или отговорите на изнудването, което ви правят…
Нали се сещате, че точно това са големите пари, дето ги наричаме „мръсни” и които участваме доброволно в пълненето на джобовете на съответните хора,
САМИ…
Напълно доброволно!!!!!
Ако пожелаем всички можем да спрем това… още в тази секунда…МОже би ви изглеждам идеалист… Може би… Но не е това важното.
А не ви ли се струва, че ролята на „жертва” която всеки от нас избира в определен момент от животите си, е много подходяща и удобна…
Да се поставим като следствие на множество обстоятелства, да се преживяваме на губещи, на незнаещи, на неможещи… на жалки и беззащитни… на посредствени и невзрачни…
Аз само давам идеи… и примерни въпроси…
Нека този от вас, който иска и може и усеща в себе си „НЕЩО” да се опита и да си даде сметка за живота си… и за нещата в които вярва…
Всеки за Себе си…
 
 

 
 
 
 


« Last Edit: юни 19, 2006, 01:37:13 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.