Author Topic: четирите йоги  (Read 4074 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
четирите йоги
« on: юни 20, 2006, 08:27:59 am »
Я вижте какво си намерих в Книга на тайните на Дипак Чопра:

“Във ведическата традиция всеки човек може да избере от четирите пътя, които произлизат от чувството, мисленето, действието и съществуването. Всеки път се нарича йога, санскритската дума за “съюз”, защото единството – сливането с единната реалност – било целта. През годините четирите йоги са се определили като специфични пътища, които подхождат на темперамента на търсача, макар че можете да следвате няколко или всички наведнъж:
Бхакти йога води към единството чрез любовта към Бога.
Карма йога води към единството чрез безкористни действия.
Джяна йога води към единството чрез познание.
Раджа йога води към единството чрез медитация и себеотричане.

Преведено буквално четвъртият път, Раджа йога означава “Върховен път към единството”. Онова, което го прави върховен е убеждението, че медитацията извисява останалите три пътя. Но четвъртия път е и събирателен – следвайки него, вие следвате и останалите три едновременно. Медитациите ви стигат директно до същината на вашето съществуване. Тази същина е онова, до което любовта към Бога, безкористните действия и знанието се опитват да достигнат.
....
Да видим как се изживява в действителност всеки от тези пътища.

Чувството сочи пътя, когато изпитвате и изразявате любов. По този път личните ви чувства се извисяват, за да станат всеобхватни. Любовта към себе си и семейството преминава в любов към човечеството. В своя най-висш израз вашата любов е толкова силна, че зове Бога. Копнеещото сърце намира съвършения покой, обединявайки се със сърцето на Творението.

Мисленето сочи пътя, когато умът ви се успокои и престане да теоретизира. По този път вие прекратявате вътрешноия си диалог, за да намерите яснота и покой. Яснотата е нужна, за да осъзнае умът ви, че не е нужно да бъде толкова амбициозен. Мисленето може да се превърнне в знаене, а от там и в мъдрост. С по-голяма яснота интелектът ви ще намери разрешение на всеки проблем. А когато знанията ви се разширяват, личните въпроси избледняват. Онова, което умът ви всъщност иска да разбере, е мистерията на съществуването. Въпросите чукат на вратата на вечността и тогава само Създателят може да ви отговори. Удоволетворението от този път идва, когато умът ви се слее с ума на Бог.

Действието сочи пътя, когато му се предадете. По този път контролът на егото ви над действието отслабва. Действията престават да бъда мотивирани от егоистични желания и стремежи. В началото е неизбежно да действате в своя полза, защото дори и да се опитвате да бъдете напълно безкористни, ще се чувствате лично удоволетворени. Но след време действието се откъсва от егото. Правенето започва да се мотивира от някаква сила извън вас. Тази универсална сила се нарич на санскрит дхарма. С други думи, личната обвързаност със собствените ви действия се превръща в необвързаност, когато извършвате действията на Бог. Пътят достига своята цел, когато му се отдадете до такава степен, че Бог ръководи всичко, което правите.

Съществуването сочи пътя винаги, когато култивирате Аза извън егото. В началото усещането за “Аз” е свързано с фрагменти от истинската ви идентичност. “Аз” е натрупване от всичко, което ви се е случвало, откакто сте се родили. Тази повърхостна идентичност се разкрива като илюзия, като маска, която скрива един много по-прекрасен “Аз”, който съществува у всекиго.  Вашата истинска идентичност е чисто и просто усещането, че съществувате, което може да се изрази с думите “Аз съм”. Всички същества споделят едно и също “Аз съм” и вие започвате да го получавате, когато съществуването ви обхваща толкова много, че Бог се превръща в част от усещането, че сте живи. Единството е състояние, при което нищо не е изключено от “Аз съм”.

Западът приема йога като път на себеотричане, начин на живот, който изисква да се откажеш от семейството и имуществото си. Скитащите йоги с техните купички за подаяние, които могат да се видят във всяко индийско село, символизират този живот. Но външните капани не символизират себеотричането, което протича вътрешно, независимо колко малко притежавате в материално отношение. Вътрешно вие взимате съдбоносно решение: започвам отначало. С други думи вие отричате предишните си възприятия, а не притежанията си.
Когато сърцето ви се умори от насилието и разногласията в света, единственият ви избор е да започнете отначало. Вие преставате да гледате отраженията и вместо това се обръщате към източника. Подобно на всяко огледало вселената е неутрална. Тя отразява онова, което е пред нея без да го съди или деформира. Вие се отказвате от убеждението, че външният свят има власт над вас. Както всичко друго по пътя към единството, изживяването на тзаи истина я прави вярна."
 :)

Rose

  • Guest
Re: четирите йоги
« Reply #1 on: януари 10, 2007, 08:26:14 pm »
Hello, Bee:)
Наистина книгата е превъзходна, стига само прочетеното да може да се изтълкува по правилния начин. Друга книга на Дийпак Чопра, която значително може да помогне на човек е "Пътека към любовта". Сигурна съм, че няма да съжаляваш, ако я прегледаш:)
Целувки и всичко най-добро
Rose

човек

  • Guest
Re: четирите йоги
« Reply #2 on: май 31, 2007, 11:10:19 am »
Доколкото си спомням има повече от 400 вида йога, но шест са основните учения за йога. Освен тези четири йоги, има още две основни. Те са Кундалини йога и Шри Видя.
Дийпак Чопра не пиши ли за Кундалини и Шри Видя?

gregory

  • Guest
Re: четирите йоги
« Reply #3 on: октомври 21, 2007, 08:47:59 pm »
Видовете йога са много повече защото те са познание дадено на човешките същества през различни етапи на неговата еволюция.Последният етап на тази еволюция ни е дадена чрез Сахаджа йога много лесен начин за себепознание и духовно израстване