Author Topic: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?  (Read 8934 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Dani

  • Guest
Едва ли някой ще отрече, че семейството е естествената среда за израстването на децата. Но кое и какво семейство?
Под "семейство-авторитет" имам предвид онази обществена клетка, чиито членове смятат за свой дълг да отгледат и възпитат "достоен гражданин". Това се постига като семейството моделира ценностите, взаимоотношенията и правилата, които управляват обществото му в конкретния исторически момент. Родителите изпълняват ролята на "добрия монарх", който изпълнява дълга си - да се грижи за социализацията, благосъстоянието и доброто поведение на поданиците си... и т.п.
Под "семейство-гнездо" имам предвид неформално доброволно съжителство между два свободни възрастни индивида, което създава естествени благоприятни условия за появяването и израстването на нов свободен индивид. Спояващата енергия на такава социална група е Любовта. Законът на семейството - гнездо е уважението към свободата на всеки един от членовете му - независимо малки или възрастни. Възрастните не изпълняват ролята на родители, а на приятели на растящото дете.
Може би всеки един модел на семейство е условен и краен. В живота те рядко са в чист вид, но винаги може да се определи доминиращият принцип.
Кои според вас са предимствата и недостатъците на двата типа семейство?
Има ли естествена и добра манипулация между членовете на семейството, особено родители-деца? Кога и как семейството репродуцира "храна" за Егрегора на манипулативното Общество?
Има ли такова животно като семейство, изградено само с Любов и Свобода? Ако не - кое предизвиква разпадането му и това разпадане добро ли е за децата?
Запазването на семейството само заради доброто на децата и в името на обществените очаквания и морал добро ли е за децата, които израстват в него?
Вашите родители авторитети ли са/ бяха за вас? Това добре ли бе за вас, щастливи ли сте/ бяхте?
Вие родители-авторитети ли сте? Това прави ли ви щастливи?
Могат ли родителите и децата да са приятели въпреки пропастта между поколенията?
Много ще се радвам да споделим впечатленията, опита и схващанията си без да ни тревожат разликите в начина ни на мислене и живот... :smitten:

bee

  • Guest
:) Според мен "семейството-авторитет" няма предимства, а "семейството-гнездо" няма недостатъци. :)
Темата за манипулацията изобщо не ме интересува, така че подминавам тоя въпрос.
"Семейство, изградено само с Любов и Свобода" още не съм виждала, /но може би заради думата "само" - семейство изградено на Любов и известна свобода съм виждала :)/, но аз лично смятам да изградя едно такова.
"Запазването на семейството само заради доброто на децата и в името на обществените очаквания и морал добро ли е за децата, които израстват в него?" - спред мен не.

Единия от моите родители се опитваше да бъде авторитет и затова имах страхотни проблеми с него, добре, че като поотраснах, разбрах колко чувствителен и добър човек е, та му простих опитите за авторитарстване ...  все пак, го беше правил от любов.
Аз гледам да не съм авторитет, питам си детето за мнението му за повечето неща и гледам заедно да взимаме решения.
Родителите и децата, не само могат да са приятели, а според мен е задължително да са приятели, .... всичко друго е суета и гонене на вятъра.
 :) :smitten:


Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
На "семейството-авторитет" напълно му пасва определението "клетка", но не само обществена.
При по-крайни проявления на този тип семейство индивидуалността на детето/децата е силно подтискана - мама и тати винаги знаят най-добре. Детето израства (охотно подкрепяно от родителите си с убеждението), че то "още е малко" и не знае нищо. То не е насърчавано да мисли, а напротив - да се подчинява, да пита за всичко родителите си. Така година след година израства с твърдата убеденост, че е слабо и зависимо от родителите си. В доста случай се опитва да им подражава, за да стане "достоен" сам да решава един ден или пък се оставя да бъде воден от тях. Така година след година то усвоява техните принципи и гледна точка за живота - превръща се в доста разпространения обществн вид "достоен гражданин - зомби". Той си мисли, че управлява живота си, а всъщност 95 % от действията му се основават на импринтирани още в детството му програми, които той (в повечето случай) сляпо следва. А би могъл и дълго след като е "порастнал" да остане зависим от мама и тати.
 Така и се храни егрегора на манипулативното общество - родителите учат децата си на същото, на което те са били учени и така поколение след поколение...
Разбира се от такова семейство би могло да израстне и детето-бунтарче - разгневеният млад човек не поискал да влезе в коловоза на родителите си. Той в общи линии изпитва неприязън към всичко, на което родителите му са се опитали да го научат (програмират). Често дори върши точно обратното, на това, което му кажат. За жалост и тази "контра" не му помага да бъде щастлив човек, защото често върви сам срещу себе си.
От който и ъгъл да погледна децата "продукти" на "семейството-авторитет", ми изглежда, че вместо да получат добра основа в детството си, ще им се налага да се отърсват от Свръх-азът си дълго време, докато се научат сами да мислят и усещат собствените си стремежи, желания, идеи.
Това, което горе описах са крайни случаи, разбира се. За мен този тип семейство няма предимства.

"Семейството-гнездо" е точно това, което винаги съм усещал като "здравословната семейна среда". Там детенцето от мъничко е учено на самостоятелност и независимост от хора или норми. Вместо да го учат да се подчинява, го учат да мисли, да чува вътрешният си глас, да понася отговорност за собствените си решения. Оставят го само да открива кое е "правилно" и кое "грешно" (разбира се го съветват когато попита). Детето не е наказвано за грешките си, а е поощрявано да извлече поука от тях. Така то разгръща постепенно потенциалите си и осъзнава кой е. Тъй като родителите му са негови приятели, то възприема много по-лесно от тях важни умения, знания. Израства уверено в себе си и възможностите си, защото винаги е било подкрепяно. Израства много по-отдалечено от обществените програми, защото е имало свободата да изгради свои виждания за живота. Смятам, че индивидът израстнал в такъв тип семейство е много по-предразположен към щастие и към изграждане на здрави и изпълнени с Любов взаимоотношения.
Разбира се и това описание е на по-крайно проявление на типа "семейство-гнездо".
Един вероятен по-сериозен недостатък ще се появи ако родителите убедят детето си, че то е най-великото, а другите са по-долу. Така ще развие комплекс за превъзходство и ша стани голям надуФко. ;D Но ми се струва, че в семейства основани на Любов, това е по-малко вероятно.

Да, смятам, че въпреки възрастовата "пропаст" родителите и децата могат да бъдат приятели. Това е необходимо условие за да изградят семейство, основано на Любов. Много важно е да съществува взаимно уважение между двете страни. Важно е родителите да осъзнаят, че въпреки крехката възраст на телата си, децата им заслужават уважение. :)  :smitten:

« Last Edit: юли 03, 2006, 12:04:17 am by Spirit-Felix »
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

nova

  • Guest
Е да, това би било вярно, ако децата се възпитаваха само и изключително в семейството. И то с някои уговорки.
Реалността е друга и си давате сметка предполагам, че детето се "калъпира" отвсякъде.
Така че ...абе утопиите са хубаво нещо

bee

  • Guest
Донякъде си права, Нова, но знаеш ли я онази история за жената дето попитала Макаренко какво трябва да прави, за да възпита детето си правилно и той като я попитал на каква възраст е то, и тя като отговорила 7 месеца, той и казал: "Е, вече е късно." ;D
Всъщност изобщо не съм сигурна какво точно е имал предвид той, но аз все съм си тълкувала тази мисъл, че възпитанието на детето започва в утробата на майката ... и се старах да съм една много спокойна и щастлива бременна на времето.  :angel:

nova

  • Guest
за Макаренко нека просто замълчим :uglystupid2:

bee

  • Guest
Ops  :-X Сори, че погледнах към прашасалите рафтове и изпитах сантимент към една стара любима книга. Наистина, как можах да цитирам някой дето се е занимавал в посткрепосна Русия с прашасали и въшлясали, безпризорни гаменчета  и отгоре на всичко ги е възпитавал с труд. Все пак са изминали почти 100 години, които със сегашните темпове на развитие може да са и 200 реално. Но какво да се прави, като не съм запозната със съвременните авторитети в областта на възпитаването на децата в поскмунистическите страни от типа на България ... ::)

Dani

  • Guest
Quote
детето се "калъпира" отвсякъде.
Да, вярно е! Но ние много повърхностно си представяме влиянието на другите фактори.
Първо, ценностната система на обществото влияе точно посредством семейството. То или я предава на детето, или насажда неодобрение - двете страни на един медал. "Гнездото" учи детето на свобода - т.е. да не приема ценности от авторитети, така както и да се опита да му влияе някой, той спокойно приема манипулациите без да им се поддава.
Второ, влиянието на референтните групи след семейството - авторитетите - учители, връстниците... И тяхното влияние зависи от начина, по който семейството - първата референтна група е "научило" детето да реагира на влиянието отвън. Ако семейството е било авторитет и е манипулирало детето, то неминуемо ще се поддава на манипулациите на останалите групи и само ще се опитва да манипулира.
Ако семейството го е научило на свобода и люов и уважение към себе си и свободата на останалите, то няма да се остави да бъде манипулирано и няма да се опитва да го прави с другите....
Има такива деца и хора!

Dani

  • Guest
 :) Мисълта на bee не принадлежи на Макаренко, а е древна китайска приказка. Наивно е да твърдим, че е прашасала.  :uglystupid2:
По-скоро тепърва ни предстои да разберем мъдростта и!

bee

  • Guest
:) Мерси, за поправката, Дани! Аз хич не бях сигурна, че се е отнасяла за него, въпреки, че май точно в тоя вариант я бях чувала. Все пак, тъй като Макаренко навремето беше един от най-популярните възпитатели тук, мисля, че името му се използваше като нарицателно. :)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Дъщеря ми повтаря думичките, които чува от мен и дори използва същата интонация, с която аз ги произнасям. Т.е. тя е в период, в който се учи чрез имитация и подражание.

 Всяко едно дете има нужда от модел, който да следва. Ако семейството не дава този модел на детето, то по всяка вероятност ще започне да търси модели другаде. Е, къде е това другаде? На отлично възпитаващата "улица"? 

Моментът със свободата идва едва тогава, когато малкото дете вече е подрастващ индивид и има ... ако не изградена ценностна система, то поне някаква представа за "добро" и "зло", за "допустимо" и "недопустимо" и т.н.

Ако вашето дете си хареса играчката на друго дете ще го оставите ли да я вземе и да си я занесе вкъщи, защото на него така му харесва и това е неговият свободен избор?  :P  Първо трябва да му бъде обяснено, че "свободната му воля" е ограничена от принципа за ненарушаване на свободната воля на другите. Айде опитайте се да го обясните това на 2-годишно дете. Аз не бих могла и на 30-годишен човек да го обясня.
« Last Edit: юли 04, 2006, 12:39:16 pm by wind »
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Ops  :-X Сори, че погледнах към прашасалите рафтове и изпитах сантимент към една стара любима книга. Наистина, как можах да цитирам някой дето се е занимавал в посткрепосна Русия с прашасали и въшлясали, безпризорни гаменчета  и отгоре на всичко ги е възпитавал с труд. Все пак са изминали почти 100 години, които със сегашните темпове на развитие може да са и 200 реално. Но какво да се прави, като не съм запозната със съвременните авторитети в областта на възпитаването на децата в поскмунистическите страни от типа на България ... ::)

Ами и Макаренко, а и д-р Спок са ми на едим кантар. Нещо методите на възпитание, чрез дресиране ми бягат.

Аз си залагам на импровизациите, дресурата ми нагарча

bee

  • Guest
Е, чак пък дресиране  ;D Но да не забравяме, че и двамата споменати са мъже ... (нищо против мъжете, не съм феминистка  ::), просто сякаш на тях по им се отдава работата по книжка или писането на книжки  :)), но аз определено също импровизирам ако трябва да бъда честна ....  :)
« Last Edit: юли 04, 2006, 10:30:09 pm by bee »

Dani

  • Guest
Wind!  O0 Напипа най-важния момент от проблема.
Как да разграничим "авторитета" от "гнездото" в ежедневието си? Дали не си мислим, че сме гнездо, а в същото време да налагаме скрито дори от самите нас авторитет? И обратно - дали това, което на пръв поглед ни се струва "авторитет" всъщност не е гнездо?
Детето ни копира - но защо?
Вариант1 - защото ние сме се постарали съзнателно да го убедим, че нашето поведение е правилното и доброто. Ако то се отклони от модела ни, изразяваме мълчаливо или не съвсем мълчаливо неодобрение. Прилагаме стимули - "морков и тояга" за да направляваме детето в "правия път", който според нас е най-добър за него. Определяме кое е зло и кое добро и кое допустимо - кое недопустимо. Прдупреждаваме по различни начини за негативните последствия , които ще има за него, при  недопустимо поведение.
Вариант 2 - детето само е избрало да копира определени наши черти и поведение защото така се чувства по-близо до нас - то не следва модел, а изпробва себе си и реакциите на другите. Ние наблюдаваме копирането без да го контролираме или стимулираме. Оставяме го само да избира, а ние реагираме така, както на нас ни е спокойно (не както ТРЯБВА). Когато започне да копира неприятни за нас черти (агресивност, гордост, дребнавост, ревност и т.п.) от други хора, разговаряме с него - как се чувства и защо прави тези неща, иска ли другите да се държат с него по същия начин. Въобще - използваме всяка конкретна ситуация за да му покажем (не да наложим) силата на положителното мислене и поведение и действието на закона:
"обичай другите така, както обичаш себе си, постави се на мястото на другия и не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб" (а не да му обясним, че неговата свободна воля е ограничена от свободната воля на другите)
Разбирам колко тънка е границата, колко е хлъзгава - аз самата често коригирам поведението си като педагог вече и честно си признавам, че съм я преминавала като родител. Аз самата бях възпитана в авторитетно семейство и смятах този подход за добър. Спрях да го прилагам, когато децата ми бяха вече доста пораснали - какво да се прави. Но трудно ми е да опиша с думи драстичната промяна в тяхното поведение и отношенията ни и съдбата им след като рязко смених "авторитета" с "гнездото". Не се страхувайте....  :smitten:
« Last Edit: юли 04, 2006, 08:46:47 pm by Dani »

OM

  • Guest
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #14 on: септември 03, 2006, 03:54:40 pm »
Дани, благодаря ти, всичко което си написала е чудесно и горе-долу съвпада с моя опит.  Скоро прочетох "Селестинското пророчество" от Джеймс Редфийлд, помогна ми да видя взаимоотношенията деца-родители от друга ъгъл.
 :smitten:

Dani

  • Guest
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #15 on: септември 10, 2006, 12:22:15 pm »
 :smitten: И аз много благодаря на младите хора, които полагат толкова грижи за този и още други сайтове като него. Така ние вече не сме сами и сме сигурни в това. Да, Селестинското пророчество! Любовта ще победи, ще срути стените, ще излекува болките, ще прокара мостове над това, което сме наричали до вчера бездна между нас, ще съживи пустините и планетата ни ще задиша спокойна и щастлива, че ние я населяваме.
Ние сме много и ставаме все повече... В нашите семейства - гнезда растат новите деца, разперват криле... Колко малко ни е нужно само, като си помисля - зрънце вярва в Силата на Любовта и Свободата.
И после още много, много разбиране, смирение на Егото, внимание - всеки ден, всеки миг - към себе си и към всеки друг.
Ще ви бъда много благодарна, ако споделите опита си - ще бъде много ценен не само за мен, предполагам.
Според мен главният ни проблем е, че на теория всичко изглежда прекрасно, но в ежедневието не можем да прокараме фината граница и да спрем...  :) или се страхуваме да се оставим да ни води интуицията и Детето в нас - опасяваме се да не сгрешим.  :(
Нека споделяме ей-такива ежедневни неща и разговаряме за тях - това помага на всички нас. :)

nova

  • Guest
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #16 on: септември 18, 2006, 09:57:50 am »
Аз съм си такава- все не е достатъчно. От известно време почти постоянно в главата ми свети червената лампа и пулсира "ЗАЩО?" -защо го направих така? защо го поисках така, защо точно така реагирах, защо това ме натъжи, защо това ме ядоса, защо ме ядоса чак толкова, защо на това му се зарадвах  и т.н
От 15 големия ми син е ученик. Той е едно добро дете с нормални дадености. Това което му е в повече е перфекционизма на майка му. Отворена съм за съвети ;D. Мога да се откажа от манията си за контрол над почти всичко, но контролът над детето е ужасно вклинен в мен

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #17 on: септември 18, 2006, 02:52:39 pm »
Дани,
 детето не може да избира дали да копира или не модел в семейството.То го приема такъв, какъвто е- добър или лош.По-късно, осъзнавайки се като личност, то може да промени своето поведение и да надгражда върху вече създадените му навици , модели за възприемане на околния свят, маниери, общуване и изобщо всичко онова, което наричаме домашно възпитание.Въпреки всичко, ние не можем да бъдем идеални и съвършени родители, такива идеални хора просто няма.Въпросът е да се намери баланс и добър кантакт между нас и децата ни, за да е добре за всички ни.Семейната среда просто си е пропита и няма как да се пренебрегне.Тук е нашата отговорност и задължение като родители да бъдем такива, каквито искаме да видим децата си след време.Имам познати, които дори и на 50 години толкова са "натренирани" от реда и наложения стил на общуване между родители и деца, че и досега си го спазват.Аз твърдя, че съм приятел с моите деца и понякога си мисля, че даже малко повече ме възприемат така, отколкото като родител.Поради което се налага да предприемам по-драстични мерки, за да си спомнят, кой кой е все пак :)Но по този начин аз разчитам да ми се доверяват напълно и това да е взаимно и във всеки един момент да знаят, че има на кого да се опрат и да  споделят.

Dani

  • Guest
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #18 on: септември 18, 2006, 10:17:36 pm »
Радвам се, че мислим еднопосочно, Тони.
Нова, всяка майка носи в себе си вклинен този контрол. И аз го носех дълги години. Той е плод на нашето чувство за отговорност за отглеждането на детето. По принцип това не е лошо освен ако не хипертрофира и не се превърне в наш господар. Сега, оглеждайки се назад към детството на моите деца, осъзнавам, че то често е задушавало любовта ми към тях. Ще кажете отговорността за отглеждането не е ли проява на любовта? И да, и не.
Отговорността е свързана с определени грижи, които майката трябва да положи, с това, за което Тони говори по-горе:
Quote
Тук е нашата отговорност и задължение като родители да бъдем такива, каквито искаме да видим децата си след време.
т.е. - родителите си предствят бъдещето на детето си и се стараят да го осигурят с цената на всичко. Това, обаче не е Любовта към детето - това е нашето Его, което смята детето за наша собственост и се старае да го направи "добро" според стандартите си.
След толкова години родителство и учителство, мисля че се научих да правя разлика между тях.
Любовта не носи отговорност за децата - тя живее с тях и прави всичко, което и подсказва настоящето. Нима вие майките четете приказки на децата си, защото сте отговорни за това??? Ако е затова, по-добре не го правете - четете с любов и защото вие самите обичате приказките и живеете в техния свят заедно с детето си.
Любовта не смята децата за своя собственост и затова не се старае да ги "натренира" - любовта ги усеща, разбира, помага им да обичат себе си и света си такива каквито са.
Знам, на теория звучи добре... и на практика става, ако приемете детето като равно и вместо да му показвате къде му е мястото и какви са му задълженията, се опитате да му покажете как изглежда светът през вашите очи, а вие да се опитате да го погледнете през неговите.
Това е моят съвет, мила Нова.
Опитай се да излезеш от съзнанието си на майка и по-често си представяй че си на мястото на твоя нормален добър син - първокласник. Спомни си радостите и тревогите си, когато беше на неговите години и на неговото място. Разказвай му за себе си като дете и му дай кураж, и разговаряйте много... за всичко, на един език - неговия!.
Предполагам, че и детето е засегнато от перфекционизма на майка си, така че показвай му понякога че и ти грешиш и това не е лошо, грешките са уроците ни, а не наказанието. Когато е изнервен или не се справя го прегръщай и не искай от него "идеалната" домашна и отличните оценки. (Моят син го мързеше да смята - сега е програмист, казва че това е свързано, защото най-добрите програмисти били мързеливите :) )
Нали няма да му задаваш същите въпроси, които задаваш на себе си?  ;) И винаги помни, че няма по-добър и правилен път към сърцето на детето от Любовта. Когато вече нямаш нерви, просто му повтори (и на себе си) колко много го обичаш за всичко което е и което прави и не прави.

Offline Spirit-Felix

  • Creator of Realities
  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 548
  • I metaprogram, therefore I am!
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #19 on: септември 18, 2006, 10:31:17 pm »
Присъединявам се към горния пост на Дани.
Ако искаш синът ти да се научи да бъде самостоятелен и да вземе "живота си в ръце" - остави го да го направи. Той най-добре знае кое е най-добро за него. Когато го оставиш да решава сам - той, ще не ще, ще се научи да мисли - да мисли САМ! Родителският контрол не позволява на детето да мисли само. Той му казва: "не мисли, а прави това, което ти казвам." Така детето няма да може само да взима решения и ще бъде зависимо от авторитетите в живота си... докато не се научи...

Дори да сбърка - това е добре - той така се учи - остави го да преживее своите грешки, за да стане самостоятелен човек. :) Управлявайки сам живота си и правейки това, което неговото сърце му подсказва, ще го превърне в един уверен и успяващ във всичко човек. Обратното не искам да го описвам тук...
Какво ще направиш ДНЕС за да се доближиш до себе си?

Nem Ankh!

OM

  • Guest
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #20 on: септември 18, 2006, 11:55:43 pm »
Още нещо и от мен
Един добър педагог казваше - не следвайте децата си, не ги дърпайте, а вървете до тях. Когато ги следваме, те не виждат нашия пример,такива деца обикновено  стават  много разглезени и нестабилни емоционално деца, когато ги дърпаме напред то децата стават плахи или агресивни - те са убедени в това, че са неспособни, когато вървим до тях хем виждат нашия пример, хем имат  свобода, а и така винаги ще сме там да ги предпазим от падания.
Друго което знам със сигурност, че децата не трябва да се прекъсват когато мислят, оставете детето да мисли само, да стига до изводи - дори и най-елементарните не пенебрегвайте, но и не абсолютизирайте.
« Last Edit: септември 19, 2006, 01:27:53 am by OM »

Dani

  • Guest
Re: Семейството - "авторитет" или "гнездо" за децата?
« Reply #21 on: септември 27, 2006, 10:56:52 pm »
 O0 O0 Съвсем съгласна! Макар че подобно "възпитание" би взривило узконеното от обществото "вкарване в правия път", което за благовидност наричаме възпитание и дори още по-хрисимо - социализация.
Преди малко намерих тук http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=965.0
ето това:
Ето Десетте Илюзии.
1. Нуждата съществува.
2. Неуспехът съществува.
3. Разединението съществува.
4. Недостигът съществува.
5. Изискването съществува.
6. Присъдата съществува.
7. Осъждането съществува.
8. Ограничеността от условия съществува.
9. Превъзходството съществува.
10. Невежеството съществува.

"Общуване с Бога"- Н.Д.Уолш
И ми стана малко тъжно - ами ние още като се роди новия човек май го натъпкваме с тези илюзии. :(
Усещаме ли как и кога го правим? Някакви конкретни "рецепти"?
Имате ли идея как да се измъкнем от омагьосания кръг?