Author Topic: [КАБАЛА ТЕМА] Някои основни положения  (Read 6226 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

bee

  • Guest
Тук ще преместя част от публикациите на Страхил в темата "За живота Вселената и всичко останало" .... ....след това се надявам да продължим ...с нови материали ...
« Last Edit: октомври 05, 2006, 11:39:42 am by velaskes »

bee

  • Guest
"Какво означава да усетиш Твореца в този си живот? Това означава ли, че аз ще Го усетя на вкус, със слуха си, на цвят тоест с моите 5 органи на осезание? Та нали е написано "Вкусете и усетете, колко е прекрасен Твореца"..така, че какво означава да Го вкусиш и усетиш? В нашия свят ние може да вкусим и усетим посредством своите пет органа на осезание.

Ние имаме пет сензора, чрез които получаваме в себе си информация.Очите-зрение, ушите-слух, нос-обоняние,пръсти-допир, език-вкус. И това е всичко. В нашия вътрешен компютър влиза информация и там тя се обработва. Като резултат се получава някаква картина на света. У нас има някакъв прожектор, който прожектира върху екран картината на света, която ние виждаме.

Така ние усещаме нашия свят. Но освен тези пет органа има и още един орган за осезание наречен "кли" (съсъд) или "душа" и с този орган се усеща така, като и с другите пет природно дадени ни органи на осезание. Нашите органи на осезание са устроени така, че вътрешните и външни вибрации да съвпадат и по тази честота се усеща външното въздействие. Ние възприемаме - зрителните вълни в определен диапазон, звуковите вълни при определени честота, обонятелните рецептори реагират само на определени честоти, както и осезателните и вкусови рецептори.

Същото става и в душата (кли) ако тя е настроена на такава честота, както е навън то душата усеща картината на този нов свят. В какво се състои разликата? В нашия свят ние се раждаме с вече готови вътрешни свойства. Тези вътрешни свойства, колебания (вибрации) са зададени предварително и по тази причина ние чрез сетивата си автоматично получаваме усещане за себе си в този свят.

С душата не е така. Тук настройката към Висшия свят е наша работа. Ние сме длъжни да създадем такава честота (вибрация) в себе си, която да съответства на външната. Тази честота се създава в нас постепенно. Първоначално по-малките честоти после по-големите и така до безкрайност. (т.е. най-голямата честота, която може да възприеме моята душа е моето свойство с което мога да възприема част от цялата картина. Естествено аз не мога да възприема картина по-голяма от моето свойство да възприемам света.) Напълно е възможно да съществува и друга част от цялото, която аз не мога да възприема с моите пет органа на осезание, която се усеща от кучетата, орлите, делфините и другите животни.

Техните светове остават скрити за мен. Същото е и в духовните светове: аз не мога да възприема повече от това, което ми позволява настройката на шестото ми сетиво. Моята задача се състои в това да го настроя максимално според възможностите си, а и това ме принуждава и природата. Природата ме е създала с пет органа на осезание. Тя ми ги е дала за да съществувам днес.
Шестият орган на осезание се намира в мен в състояние на "зародиш"и аз трябва да го развия и правилно да го използвам в земния си живот. Ако аз започна да настройвам този орган на осезание това означава, че аз започвам да се занимавам с духовна работа. В съответствие с това започвам да усещам някакви вибрации. Природа или Творец това е едно и също- ни принуждават максимално да развиваме това сетиво.Задачата на човека се състои в това максимално да развие този орган.

Когато максимално развием този орган този момент се нарича "край на изправянето" ("гмар тикун")-ние ще можем да улавяме това, което е извън нас и се нарича Творец. Защо Творец? Защото целия обем от мирозданието е създаден от Него, а мен е създал само като орган на своето усещане. И така какво е това човек? Усещащ Творец. Цялата природа, законите на природата се наричат Творец. И Той ни принуждава да открием себе си, да обхванем своята същност. Ето това означават думите "Вкусете и усетете, колко е прекрасен Творец!"Т.е. разкрийте всички свои чувства напълно така, че да усетите целия обем на мирозданието. Защо се говори за вкус? Защото това е най естествения и примитивен рецептор на човека. Вие виждате как бебето каквото и да му попадне в ръцете веднага го слага в устата.Защо? Това за него е най-лесния начин за запознаване с предметите.

То още не разбира, какво вижда но веднага го пъха в устата. Кабалистите знаят това и затова казват: "Вкусете и усетете"! Освен това, като се има предвид, че се работи с екран а той се намира в "Пе де-рош", в устата на духовния парцуф, затова и се казва вкусете и още защото светлината, която влиза през "Пе де-рош", през екрана, който се намира там и се нарича "таамим"- "вкус". За това вкусете, вземете в себе си през сетивото си Висшата светлина и вкусете според своя екран и настройка на шестото си чувство спрямо външното въздействие и ще получите в себе си Светлината на Твореца. Това е и самия Творец - вътрешната светлина, която ние постигаме и усещаме."

bee

  • Guest
Екран
« Reply #2 on: юли 05, 2006, 08:29:08 pm »
"Човек може да бъде режисьор не само на своя филм а и режисьор на големия филм наречен живот на човечеството. Но има едно "но"..трябва да промени погрешната си престава за себе си да се "поправи". Това е възможно само ако си създаде "екран". Кратко казано да започне от даден момент да се съпротивлява на "егото си", не да го премахне а да промени намерението с което ги използва.
Духовното желание ние не получаваме чрез тялото си, а непосредствено от  "горе". За неговото напълване е необходимо да имаме пак орган за осезание. Този орган се нарича "екран" (масах).В момента на появата на този орган на осезание в човека, той започва да усеща чрез него наслаждение. Това наслаждение се нарича "висша светлина". Светлината минава през екрана в нашето желание за наслаждение. Самото желание да се насладим на "висшата" светлина се нарича душа. Светлината се усеща, като източник на наслаждение само ако човека е придобил допълнителния орган за осезание, който му дава възможност да управлява тази висша светлина. Всички компоненти на светлината (наслаждението), екрана (приемника) и душата (получателя)  в никакъв случай не са свързани със земното тяло. И затова е без значение дали човека се намира в земно тяло или не. Щом в човека възникне свръзка с висшата светлина, той започва да контактува с нея и започва да се изправя така, че да се изпълни със светлина. Изправянето става на степени под въздействието на висшата светлина и изпълването със светлина се нарича духовно издигане. Този процес обхващащ цялата същност на човека, а  на тялото се отрежда внимание, само като на средство за духовно издигане. Малкото наслаждение идващо през тялото, сравнено с огромното и съвършено наслаждение не се чувства: то е потиснато от голямото. Това е и причината поради която кабалиста, който се намира в нашия свят да живее предимно във висшия свят. Но ние не усещаме неговия свят и за нас всичко, което той усеща изглежда скрито, тайно, странично намиращо се от другата страна на "максома". Когато човека се отъждестви с своята душа, а не със своето земно тяло, тогава смъртта на  тяло му той възприема, като смяна на облеклото си. Усещанията, които той е придобил в този свят, не се променят, а този свят в който той вече живее, остава с него след смъртта на земното тяло. Всеки живеещ на нашата Земя, съгласно плана на Твореца може и е длъжен да завърши своя земен път. Всичко до тук добре, но все пак това до тук са само думи....На какви данни се позовава Кабала?
Кабала взима под внимание само точни, проверени по опитен път данни. Никакви теории и предположения не могат да бъдат използвани в нея. Всичко на което се базира Кабала, като наука ние сме научили от тези хора, които чрез точката си в сърцето, посредством душата си лично са постигали това висше усещане т, е. те са осъзнали проверили, измерили и описали. Съвкупността от тези изследвания образуват науката Кабала. Кабала, както  всяка наука има своя точен изследователски апарат: математически, физически, графически ( във вид на схеми и таблици). Вместо с чувства и преживявания кабалистите оперират с вектори, сили на желания, сили на натиск, а техните съотношения се измерват числено, а  желанията и тяхното напълване се определят с мярата. В нашия свят ние сме лишени от възможността да измерим, както вътрешните усилия, така и субективните усещания на човека и още повече точно да сравняваме  усещанията, възприятията и впечатленията на двама отделни човека. Можем само да се почувстваме безпомощността на психолозите и психиатрите, напълно лишени от възможността точно да оперират с душевните параметри на човека. Всичко, което ни е известно за висшия свят още преди сами да сме го постигнали ние знаем от хората, които лично са го постигнали. Те са ни описали своя път, своите усещания, своите изводи и препоръки с което те ни предлагат да преминем по същия път.Описанията на техните пътешествия във висшия свят се намират в кабалистическите книги. написани още от времето на Авраам. Авраам е бил първия кабалист. Той започнал да си задава въпроса за смисъла на човешкия живот и това го довело до необходимостта да разкрие Висшите сили. Авраам излага своите впечатления от разкриването на Твореца в книгата си "Книга на Творението" (Сефер Ецира). Това е било преди 3700 години. Авраам  използвал за написването на своята книга кабалистически език. Тази книга днес се изучава от кабалистите.Следващия велик кабалист е Моше (Моисей), който постига Твореца и описва постиженията си в книгата наречена от него "Тора"- "Петокнижие" (Библия). За да опише своите духовни впечатления той е използвал езика на Кабала - "Езика на клоните", базирайки се на подобието на нашия свят с неговите корени намиращи се във висшия свят.Тъй като всичко което съществува в нашия свят се ражда от сили слизащи в нашия свят, то всеки обект или действие в нашия свят се явява като клонче израснало от висшия свят.Моше е взимал имената на обектите и действията от нашия свят за да опише с тях обектите и действията от висшия свят. Външно описанието е изглеждало, като разказ за нашия свят, но в същност зад думите от нашия свят стоят описания на обекти и действия от висшия свят. Само хора, който усещат висшия свят са способни правилно да разбират и възприемат разказа написан от Моше. Вавилонския Талмуд (написан в началото на на нашата ера) е книга, която описва законите на висшия свят във вида на юридическите закони от нашия свят. Законите описани в Талмуд на нас ни изглеждат, като, че ли описват поведението на човека от нашия свят, но всъщност това само така изглежда. Кабалистите твърдят, че виждат в тези текстове на Талмуд точното описание на висшия свят.За описание на висшия свят се използва и езика на сказанието и пророчествата. За кабалиста е без значение на кой език е написана книгата за висшето - Твореца. Четейки той усеща описаното от автора, както музиканта чете нотите слушайки музика."
« Last Edit: юли 05, 2006, 08:32:10 pm by bee »

bee

  • Guest
Два подхода
« Reply #3 on: юли 05, 2006, 09:27:10 pm »
"Има два подхода, към тази наука. Единият е учене заради самото учене на нещо ново и непознато. Има не малко хора, които използват този подход и научават всичко за тази наука. Научават Тора и всички книги писани от кабалистите с такива подробности, че може да Ви се завие свят от колосалние им възможности да запаметяват. За съжаление този подход води само до усвояване на определен писмен материал, както при другите науки. Тази наука е различна. Четенето на книгите на кабалистите и то на определени книги има за цел не непосредственото зазубряне на написаното, както е при Светото писание и Корана. Когато четем тези книги всъщност ние правим опит да привличаме Висшата светлина върху себе с молбата тя променя нашата душа. Но защо да я променя? Та нали тя е част от голямата душа Адам, която е творение на Твореца и следователно е съвършенна? Азбучна истина е, че има само едно нещо, което Твореца не може да прави и то е несъвършени неща. И тогава за нас остава извода, че ние по една или друга причина не усещаме правилно света, който ни заобикаля. Налага се да се корегираме, но тази корекция не е по нашите възможности и тогава ние се обръщаме за помощ към своя Създател да направи това за нас. За наше голямо съжеление ние не усещаме създателя си имаме само догатки, че Той е. В Кабала категорично се посочва, че ние не знаем нищо за него освен това, че Той има желанието да ни наслади безкрайно, непрекъснато и вечно, както самия Той се наслаждава. И така когато искаме да назовем Съдателя и това, че той е недостижим в Кабала се използва понятието "атсмуто". Кое обаче ни дава основание да се надяваме, че той не ние забравил и ни дава шанс да се поправим и да разберем, че сме част от него. Това е Висшата светлина, която изхожда от него и сътворява нашия свят. Сега струва ми се става ясно защо трябва да привлечем тази съграждащ и променяща еманация върху себе си. Кое е най важното в случая...да покажем, желанието си за промяна в Кабала това желание се нарича молитва...но не молитва подобна на "Оче наш". Тази велика молитва "Отче наш"...е колосално човешко постижение и е водила хилядолетие "човеците" към осъзнаване на егоистичната ни природа..ако се вгледате добре в текста и смисъла и тя е създадена точно за хората от своето време та и до наши дни...Това е молитва призив да разберем, че сме егоисти и да изпитаме всички желания, които се раждат в нас..и не случайно Исус Христос подчертава .."Искайте и ще Ви се даде..."и пак към молитвата...Дай ни хляба насъщни...Молитвата за кабалиста има друг смисъл тя показва готовноста на човека да се откаже от егоизма си или по точно да промени намерението си и да използва егоизма си не за себе си а за Твореца. Тук става дума за момента, когато в човека се събужда заложената в сърцето му точка-частица от Висшата светлина..това е момента, когато човека придобива въпросното "кли"- "съсъд"(душа) или "екран".
Човека в нашия свят не може да съществува без елементарни знания за това как е устроен нашия свят и как той му въздейства, какви са законите на неживата, растителната и животинската природа и човека. Не подлежи на съмнение, че ако човек познава по-добре обкръжаващия го свят толкова по-лесно и безопасно ще му бъде да съществува. Кой се съмнява, че ако съдбата захвърли съвременния градски жител в пустинята и той не знае как се оцелява там неговата смърт е неизбежна. С други думи за да може да се съществува в дадена среда е необходимо да се знаят законите и свойствата на тази среда. Какво в тази среда е полезно, какво е вредно и какво е опасно за живота. А за най-безболезнено съществуване сред хората човека трябва да знае, какво има в сърцето на другия и да разбира обкръжаващите го хора. Без това качество той не може да бъде пълноценен член на обществото. Ако сред нас попадне първобитен човек, който не знае законите по които функционира нашето общество, проблемите ни и взаимоотношенията между нас, той би ли могъл да съществува? И така ако човека няма тези два вида знания за природата и за човешкото общество то той не може да съществува в нашия свят. И както човека от нашия свят не може да съществува без знания за него, точно така и душата на човека не може да съществува в Духовния свят, без да е придобил определени знания за неговите закони и същност. Тези знания трябва да включват в себе си функционирането на духовните светове, парцуфи, сфироти и техните взаимодействия, наричани "зивуг"и следствията от тези взаимодействия. Но за да може човек да се запознае с духовните светове е необходимо той да има душа.

Тогава за него става важно да изясни природата на духовния свят, защото това ще му даде възможност душата му да съществува в духовния свят. Какво означава да имаш душа? Душа това е духовен орган, който се развива постепенно в човека намиращ се в нашия свят. Раждането на душата означава постепенното появяване в човека на усещането за духовните сили, които му въздействат, появата на нови алтруистични желания и появата на минимално усещане на Твореца. По този начин заедно с физическото тяло, което живее своя физиологичен живот, се появява в човека духовно тяло, което живее в духовния свят.

Точно така, както без знание на законите на природата и обществото ние не можем да съществуваме в нашия свят, така и душата нашето духовно тяло не може да живее без познания за природата на духовния свят. И обратното. Човек, който няма духовни знания не получава душа. Това е така, защото това незабавно би му навредило. За това и Висшето управление ограничава и усещанията му. Усещането на духовния свят се получава само от този, който е способен на духовни действия с пълното разбиране и познание, как функционира тази среда, която му се открива. И така човек, който не придобива духовни знания не получава и душа. А получилият душа се развива точно така, както се развива новороденото бебе. Развитие на душата Доколкото всичко в творението е построено по един принцип, на 5-етапа, то и раждането в човека на духовното тяло, наречено "душа"се развива в духовния свят подобно на раждането на физическото ни тяло. В раждането и развитието на нашето физическо тяло ние различаваме три периода, които се явяват следствие на трите периода през които преминава душата, нашето духовно тяло-нашите егоистични желания да получим наслаждение: от неговия първоначален вид - абсолютното егоистично желание да получаваме наслаждение, когато ние желаем да получим това, което се възприема от нас като наслаждение и до това състояние, когато ние сменяме обектите си на наслаждение"

bee

  • Guest
Свобода на волята
« Reply #4 on: юли 05, 2006, 10:12:05 pm »
"Увод.

Има ли свобода на волята? В една древна молитва се казва : “Боже дай ми сила да променя в живота си това, което мога, дай ми мъжество да приема това, което не мога да променя и дай ми мъдрост да различа едното от другото”.

На кое именно в живота си ние можем да влияем? Достатъчно свобода на действие ни е дадена, за да променяме своя живот и съдба? Защо човек по естествен път от природата не получава това знание? Независимо от това, че в основата на природата ни е залегнал мързела и здравия егоизъм – желанието за максимално получаване при минимални усилия – защо ние за разлика от животните извършваме необмислени и неефективни постъпки? Възможно ли е да действаме там където всичко е предварително програмирано и участието ни може да е по-пасивно? Възможно ли е в болшинството случаи “Анушка изля млякото...”, а ние да си мислим, че хода на събитията зависи от нас? Възможно ли е да сме длъжни да преустроим живота си и да се отнасяме към него не все едно, че от нас зависи нещо, а да го оставим да тече от само себе си, сами да се отстраним и да действаме само в тези сфери подвластни на влиянието ни?

Неразумните постъпки се правят от децата, защото тяхното развитие (така е определено от природата) протича неосъзнато или под влияние на инстинкта. Възрастния човек си определя цел и желанието да я постигне му дава енергия да се движи към нея. Очевидно грешим в определянето на предела на възможностите си за достигане на целите ни. Т.е. желаем да достигнем невероятното или да изменим неподвластното ни. Природата не ни дава информация за това в кои постъпки сме действително свободни, а в кои съществува илюзия за свобода. Природата ни позволява да грешим, както на всеки човек така и на цялото човечество.

Целта и е да ни доведе до разочарование в способностите ни за изменяне на каквото и да било в този живот и в самите себе си, така че всички да се окажем в състояние на пълно тревога и дезориентация относно това “как да живеем нататък?”. И тогава спирайки бихме могли да определим на какво можем да влияем.

СВОБОДА НА ВОЛЯТА. Същност на свободата.

При общо разглеждане на свободата можем да е отнесем към закона на природата пронизващ всички страни на живота. Ние виждаме че животните в неволя страдат. И това е свидетелство за това, че природата не е съгласна с поробването на кое да е творение. И не случайно човечеството води стотици години войни, докато не достигна известна степен на свобода на личността. Във всеки случай нашите разбирания за свободата са много неясни и ако се задълбочим в съдържанието и, то от него няма да остане почти нищо. Преди да желаем свобода за личността ние сме длъжни да предположим стремеж към свобода във всяка личност. Трябва да се убедим способна ли е личността да действа по свободно желание.

Нашия живот – между насладата и страданието.

Ако анализираме действията на човек, ние ще открием че всички те се извършват по принуда. Така вътрешната природа на човека и външните обстоятелства го принуждават да действа по заложения в него алгоритъм на поведение. Защото природата ни е поставила между насладата и страданието. И няма в нас свобода за избор на страдание и отхвърляне на наслаждението. Цялото предимство на човек над животното се състои в това, че човек е способен да вижда отдалечена цел и затова би се съгласил на известна степен страдания, виждайки в бъдещето компенсиращо възнаграждение.

 Но в края на краищата тук няма нищо повече от сметката когато оценейки ползата ние я намираме за предпочитана от болката и се съгласяваме на болка за бъдещото наслаждение. Така ние отиваме на на хирургическа операция и си плащаме много, готови сме да се трудим много за взимане на изгодна специалност. И всичко е в разчета, когато изкарвайки страданията от очакваните наслаждения, ние получаваме определен положителен остатък.

Така сме устроени. А струващите ни се безразсъдни и не пресметливи – романтици или жертващите се - не повече от хора с особен вид разчет, за които бъдещето се проявява като настояще и то явно, така че в името му са готови днес да приемат необичайни за другите страдания, които се разбират от нас като жертва, подвиг. Но всъщност и в този случай организма съзнателно или подсъзнателно си прави разчета. Известно е на психолозите, че приоритетите на всеки човек могат да бъдат променени, да бъде приучен да прави разчети така, че от най-големия страхливец да стане герой. В очите на всеки човек можеш да възвисиш бъдещето толкова, че човек да се съгласи на всякакви лишения заради него. От тук следва, че няма разлика между човека и животното.

А ако е така, то не съществува свободен разумен избор. Кой определя нашите наслаждения? Освен това, че нямаме свободен избор, ние също и не избираме сами характера на наслажденията ни. Това става не по наш избор и свободно желания, а в съответствие в желанието на другите. Ние не избираме модата, начина на живот, увлеченията, храната и т.н. – всичко това избираме в съответствие с желанието и вкуса на окръжаващото ни общество. И не по-добрата му част, а от по-голямата. Всъщност за нас би било по-удобно да се държим просто без да се обременяваме с нищо, но целия ни живот е скован от условностите на вкусовете и маниера на обществото, превърнали се в закон за поведение и живот. А ако е така то моля кажете: къде ни е свободата? И ако е така то за нас няма нито възнаграждение, нито наказание за постъпките ни. Защо всеки се чувства като индивидуалност? Какво във всеки от нас е особено? Кое свойство в нас все пак можем да изменяне независимо. Ако то съществува ние задължително трябва да го отличим от всички останали свойства, да развиваме само него, тъй като останалите ще се развиват въпреки нашата воля.

Четирите фактора.

В всяко творение съществуват четири определящи го фактора:

1. основа – това е първичния материал на дадено създание, от който то възниква. Неизменните му свойства – това е порядъкът на развитието му. Например гниенето на зърната пшеница в земята предизвиква новото израстване на пшеница т.е. от същия вид. Зърното изгнива – външната форма напълно изчезва, подобно на това както нашето тяло се разлага в земята, но основата остава и дава ново начало, подобно на това, както  душата ни предизвиква раждането на ново тяло, за да се облече в него.

2. неизменните свойства на основата. Основата (зърното в нашия пример) никога няма да приеме форма на други хлебни зърна, например овес, а само на предшестващата го форма т.е. форма на пшеница. Възможни са определени изменения в количеството и качеството на новата реколта, които зависят от окръжаващата среда – от почвата, подобрения, влага, слънце, но основата – пшеница (предната същност) не претърпява никакви изменения.

3. свойствата променящи се под въздействието на външните сили. Под въздействието на външните фактори качествено се променя обвивката на същността – зърното си остава зърно, но неговата външна форма се променя и зависи от околната среда. Допълнителните външни фактори присъединени към същността и заедно с нея дават ново качество за сметка влиянието на външната среда. Това могат да бъдат слънцето, земята, подобренията, влажност, дъжд относно зърното; или обществото, групата, книгите, Учителя относно човек.

4. Измененията на външните сили. На човек е нужно обкръжение, което се развива постоянно и постоянно влияе върху развитието на човек. А човек развивайки се влияе на обкръжението подбуждайки го към ръст, което на свой ред отново повдига човек. По такъв начин човек и средата му паралелно растат.

От тези четири фактора се определя цялото състояние на всяко творение. И даже човек денонощие да прекара в изследване, все едно нищо няма да може да измени ли прибави към това, което му предоставят четирите фактора. И каквото и да правим, мислим или придобием – всичко се заключава до тези четири фактора. И всяко добавяне, което може да се намери ще бъде само количествено, определено в по-голяма или малка степен от разума, докато качествено тук абсолютно нищо няма за прибавяне. Тези фактори принудително определят нашия характер и форма на мислене и изводи.

1)      своята същност – човек не може да промени.

2)      Законите по които се променя същността му – човек не може да измени.

3)      Законите за промяна на вътрешните му свойства в зависимост от външните въздействия – човек не може да промени.

4)      Окръжаващата среда, от която той е напълно зависим – човек може да измени! Ако човек може в настоящето да влияе на окръжаващата го среда, той определя с това своето бъдещо състояние. Единственото, на което може да повлияе окръжаващата среда това е качеството и количеството, т.е. на темпа и на качеството на този път, който ще извърви човек: ще го премине ли човек с болка, в страх, страдание в хилядолетни кръвопролитни войни или ще го измине спокойно, комфортно, защото сам се стреми към целта. Затова кабалистите призовават да се откриват центрове за разяснение и изучаване, а чрез тях да се формират групи – обкръжение за желаещите да достигнат целта на творението.

Свобода на избора.

Независимо от това че ние не определяме основата си, с какво и как ще се родим, ние можем да влияем на тези три първи фактора с избор на обкръжението си, каквито се явяват приятелите, книгите, Учителя. Но след избора на обкръжението си, нашето бъдещо състояние се определя от това което е способна да ни даде средата. Първоначално съществува свобода на избор на такива Учители, книги, другари, който ще предизвикат добри мисли. И ако човек не направи това, а е готов да влезе във всяка случайна среда, да чете всяка случайна книга, то е ясно че ще попадне в лошо обкръжение или ще прекарва времето си в четене на безполезни книги (те са повече и много по-приятни), а като резултат задължително ще получи лошо образование, което ще го доведе до към невярно житейско поведение. От тук е ясно, че наказанието или възнаграждението идват до човек не за лошите мисли и дела, в които при него няма избор, а за това че не е избрал доброто обкръжение, тъй като за него определено има възможност за избор, а да се съди човек и наказва трябва така, че да разбере, че е съден не за постъпката му, а за избора на неправилно обкръжение.

Затова полагащия усилия в живота си и всеки път избиращ най-добрата среда, достига успеха не за добрите си мисли, възникващи в човек произволно, а за старанието му да избере всеки път най-доброто обкръжение, водещо го към тези мисли. Избиращият всеки път най-добрата среда достига наградата – своето следващо по-добро, по-издигнато състояние. Книгата “Зоар” дава пример за беден мъдрец, комуто богаташ предложил да се пресели при него. На което чул отказ: “При никакви условия аз няма да се преселя на место, където няма мъдреци!”. –“Но ти си най-големия мъдрец на поколението ни!” – възкликнал богаташа, - “от кого ще се учиш?”. И чул отговора, че дори такъв голям мъдрец, ако се пресели сред неуки, то сам в скоро време ще стане като тях.

Затова трябва да се постъпва по известното указание: “Направи си Учител и си купи другар”. Т.е създай си обкръжение, защото само избора на обкръжение може да доведе до успех на човек. След като си е избрал обкръжение, той е оставен в ръцете му, като глина в ръцете на скулптор. Ние се намираме в плен на егоистичната ни природа. Да излезем от  властта и, означава да излезем от усещанията на нашия свят във висшия свят. Тъй като сме изцяло във властта на този свят, средството да излизане от неговата власт е в това да създадем около себе си въпреки нашата естествена егоистична среда, изкуствена среда, група стремящо се да излезе общество от властта  на обкръжението ни и да попадне под властта на обкръжението, ръководещо се от законите на висшия свят. Освобождаването от влиянието на егоистичното обкръжение, излизането от него и изявяването в себе си на свойството да отдаваш – това се явява нашата свободна реализация, а самото свойство да отдаваш е свободата на волята.

Защитата от трите останали фактори

Човек действа автоматически под влияние на вътрешните фактори, заложени в него, под външното въздействие и се явява просто изпълнителен механизъм. Ако човек желае да излезе от това управление от страна на природата, той е длъжен да се постави под управление на избраната от него среда. Т.е. длъжен е да си избере Учител, група, книги, които да му диктуват, какво е длъжен да прави защото той винаги се явява производен на тези четири параметъра.

Власт на разума над тялото.

Разумът на човек се явява в следствие на жизнените ситуации, отражение на събитията и обстоятелствата, който се случват на индивида. Правилното използване на разума се заключава в това да се приближаваш към полезното и да се отдалечаваш от вредното. Въображението на човек се ползва от разума така, както очите от микроскопа: след като с помощта на микроскопа човек открива вредните микроорганизми, той се отделя от тези вредители. По такъв начин микроскопа, а не усещането на човек му позволява да избегне вредата, там където вредителя (микроб бактерия, вирус) не се усещат. Ние виждаме, че там където тялото не е в състояние да разпознае вредата от ползата, възниква необходимостта от разум и там разумът напълно властва над човешкото тяло, позволявайки да се избегне лошото и да се доближи към доброто. И в границите на разбирането, че разума е следствие на жизнения опит, човек е готов да приеме разума и мъдростта на друг човек, на който се доверява като на закон. Това прилича на случая, в който човек се допитва за съвет от лекар и го изпълнява и независимо че не разбира нищо от медицина, той се доверява на разума на лекаря. Така той се ползва от разума на другите, което му помага не по-малко от неговия собствен разум.

Два пътя на управление.

Съществуват два пътя на управление, които гарантират на човек достижение на целта на творението: 1) пътя на страданието; 2) пътя на Кабала. Пътя на Кабалата се състой в това – ние да се доверим на разума на мъдреците, които вече са постигнали целта на творението като свои собствен жизнен опит. Но как аз мога да бъда сигурен, че разума комуто сега съм готов да се доверя е истинския? От друга страна ако не използвам разума на мъдреца като съвет на лекар, аз се обричам на дългия път на страданието като болен, който се отказва от съвета на лекаря и започва сам да изучава медицина – но той е болен и може да умре от болестта преди да изучи сам мъдростта. Такъв е пътят на страданието в сравнение на пътя на Кабала: този който не вярва в мъдростта, която Кабала го съветва да приеме, може да се опитва да достигне до тази мъдрост сам, преминавайки страданията като в същото време има опит многократно ускоряващ процеса, позволяващ да се усети злото и да се отделиш от него към доброто обкръжение, подбуждащо към поява на правилни мисли и дела.

Следва"

bee

  • Guest
Re: Някои основни положения
« Reply #5 on: юли 05, 2006, 10:19:14 pm »
"Кабала е учение за причинно-следствената връзка на духовните източници, съединяващи се по постоянни и абсолютни закони в една висока цел: постижението на Твореца от създанията съществуващи в този свят.

Съгласно Кабала, цялото човечество и всеки индивид са длъжни да достигнат до тази висша точка на постижение на целите и програмата на творението в цялата нейна пълнота. Във всяко поколение са се раждали отделни личности, които с работа над себе си са достигнали до висок духовен уровен, вървели са по стълбата водеща нагоре и са достигнали върха.

Всички материални предмети, от микро света до макро света и тяхното действие се управляват от духовни сили, с които е пронизана цялата ни Вселена. Тя е обхваната от мрежа, изтъкана от тези сили.

Да вземем например най-малкия жив организъм, ролята на който се състои в поддържането на своето съществуване за определен период от време и за създаване на потомство. Колко много сили и сложни системи функционират в него и колко още човешкото око не е уловило! Умножавайки ги по количеството живеещи и някога живели в нашия свят, т.е. във Вселената и в духовните светове, ние получаваме само нищожна представа за количеството на управляващите духовни сили и връзки.

Многообразието на духовните сили може условно да си представим като две взаимно свързани и равностойни системи, различаващи помежду се само в това, че първата изхожда от Създателя и се развива отгоре надолу през всички светове чак до нашия свят, а втората излиза от нашия свят и върви отдолу нагоре, съгласно законите, вече развити и действащи в първата система.

Първата система в Кабала се нарича "Порядък на създаването на световете и сфирот ", втората "Постижения, или степени на пророчествата и духа ".

Втората система предполага, че желаещите да достигнат висшата точка са длъжни да действат съгласно законите на първата система, която се изучава в Кабала. В духовния свят няма време и там чистотата на духа, мислите и желанията са основните фактори, които определят откритията и постиженията.

В материалния свят съществуват неосезаеми за нас сили и явления, такива като електричеството, магнитните вълни и т.н., но следствията от техните действия са познати даже и на децата. И макар нашите знания за електричеството /например/ да са ограничени, ние сме се научили да използваме това явление за своите нужди, и го наричаме по име точно така естествено, както хляба наричаме - хляб, а захарта - захар.

Съответно и в Кабала всички имена дават реална (образна) представа за духовния обект.Но ако се замислим разбираме, че ние нямаме представа за духовните обекти и даже за самия Създател, точно така и в същата степен, както ние нямаме истинска представа за всеки обект, даже усещан от ръцете ни, тъй като ние възприемаме не самия обект, а нашата реакция на неговото въздействие.

Тези реакции ни дават видимост на познанието макар, че самата вещ, нейната същност, остава съвършено скрита. И даже още повече, ние нямаме възможност да постигнем /разберем/ и самите себе си: само действията ни и реакциите ето какво ни е известно за нас самите.

Науката, като инструмент за изследване на света, се дели на две части: изучаване свойствата на материята и изучаване на нейната форма. С други думи няма нищо във Вселената, което да не се състои от материя и форма. Например: масата като съчетание на материя и форма, където материята т.е. дървото е основата, а носителя на формата е формата на масата. И друг пример: думата лъжец, където материята е тялото на човека и е носител на формата лъжа.

Част от науката занимаваща се с изучаването на веществата се базира на опити и експерименти и въз основа на резултатите от тях се правят научните изводи. Други клонове от науката, изучават формата без връзка с материята - отвлечено /разделяйки ги/. Даже теоретично съчетават форми, които никога не са били свързани с материята /комунизмът като идея и теория например/. В този случай не могат да се правят експерименти тъй като не съществува форма без материя в нашия свят.

Да отделим формата от материята за нас е възможно само във въображението ни. Затова всички изводи в такъв случай се основават на теоретични предпоставки. Цялата висша философия се отнася към този вид наука и човечеството често е страдало от нейните безпочвени изводи. Болшинството съвременни учени са се отказали от този път на изучаване, тъй като не са сигурни в правилността на изводите.

Само, когато човек изследвайки духовните светове открива, че неговото усещане е свише: като отделно съществуващ обект, а не част от Твореца и целият обкръжаващ свят е илюзия, вследствие действието на духовните сили върху нас.

Ще поясня това с пример: "Живял някога в едно местенце евреин каруцар. Той имал чифт коне, дом и семейство. Изведнъж го сполетяло нещастие: паднали конете, умрели жена му и децата му, разрушила се къщата му и от мъка скоро умрял и той самият. И ето решават във висшето съдилище какво щастие може да се даде на такава многострадална душа. И решили да му дадат усещането, като че ли той е жив и с него е неговото семейство, домът, добрите коне и че той е доволен от работата и от живота. Тези чувства се възприемат от него, като сън-реалност тъй като нашите усещания създават картината на обкръжението ни. Как е възможно тогава да различим илюзията от реалността?

КАБАЛА, КАТО НАУКА ЗА СВЕТА, също се подразделя на изучаването на веществата и изучаването на формата. В нея има обаче забележителна особеност и превъзходство над останалата наука, защото и тази част от нея, която се занимава с изучаването на формите извън материята се изгражда изцяло на експериментален контрол, тоест опита подлежи на проверка! Кабалистът, който се е извисил на духовния уровен на изучавания обект, сам придобива неговите свойства и по такъв начин, чувства в себе си наличието на пълна представа и практически оперира с различните видове форми още преди тяхното материално въплъщаване, наблюдавайки отстрани всички наши илюзии!

Кабала както и всяка друга наука използва определена терминология и символи за описание на обектите и действията: духовна сила, свят, сфира се наричат с тези имена, с които се назовават обектите управлявани в нашия свят. Тъй като на всеки материален обект или сила съответства управляващият ги духовен обект или сила, то се създава съвършено точно съответствие между наименованието, взето от материалния свят и неговият духовен корен - източникът.

Да даде име на духовен обект може само кабалист, който знае точно съответствието на духовните сили с определени материални обекти, тоест достигналият сам уровенът на този духовен обект и затова виждащ следствието на неговото влияние в нашия свят. Кабалистите пишат книги и предават знания с помощта на такъв език. При това този език е необикновено точен, тъй като е основан на духовните корени на материалния предмет и не може да се изменя, тъй като връзката между предмета и неговия духовен корен е неизменна.

В същото това време пък нашият земен език постепенно губи точността си, тъй като е свързан само с външната форма на обекта в материалния свят. Но само едно номинално значение на езика за по-нисшия материален обект е недостатъчно за да се разбере неговата висша духовна форма. Знаейки само духовната форма, може да се види нейното материално следствие, клонът. От тук е и изводът: първо трябва да се постигне духовният корен сам по себе си, неговата природа и свойства, и след това да се премине към неговите разклонения в този свят и да се изучи тяхната взаимна връзка. Само тогава е разбираем езикът и е възможен точен обмен на информация.

Възниква закономерно въпросът: по какъв начин начинаещият може да овладее тази наука, ако той не е в състояние да разбере правилно учителя? Отговорът е прост: единствено въздигайки се над нашия свят, което е възможно, само отхвърляйки целия материален егоизъм и приемайки духовните ценности като най-главното и единственото. Копнежът и страстта към светлото, духовното е ключът към висшия свят. (Следва)"

bee

  • Guest
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ТОРА
« Reply #6 on: юли 05, 2006, 10:26:44 pm »
"В книгата "Изреченията на мъдреците" е казано от рав Ханания: "Пожелал Създателят да пречисти евреите, и затова им дал Тора и мицвот". Но защо Създателят иска всичко това от нас ?

Кабалистите потвърждават, че целта на Твореца е да доставя радост и наслаждение на създанията. Желанието да се наслади съсъдът*, или душата да получи наслаждение, според величината на своето желание. Затова всичко, което e създадено във всички светове, се явява само видоизменящи се желания за наслада, а Създателят удовлетворява тези желания. Това желание за наслаждение е и цялата материя на Творението (духовна и физическа ), съществуващата и тази, която ще се появи в бъдеще.

Материята в своето разнообразие от видове и форми (минерали, растения, човек, цветове, звуци и т.н.) това са само различни количества желания за наслаждение. Светлината, идваща от Създателя, оживява и изпълва материята. Първоначално и двете желания да се наслади (наричано съсъд) и да наслади (наричано Светлина) са съответствали по величина едно на друго, т.е. съсъдът (желанието да се наслади) получил максималното наслаждение.

Но според намаляването на желанието и съсъдът и изпълващата го Светлина постепенно са се свили, като че ли са се отдалечавали от Създателя, докато достигнали най-низшето ниво, където желанието да се наслади, окончателно се материализирало. Разликата между останалите светове и нашия свят е само в това, че в нашия свят съсъдът, тоест желанието да получи наслаждение, се намира в своята най-ниска степен, наречена материално тяло.

До окончателната материализация съсъдът преминава през 4 нива, които се делят на 10 сфироти степени : КЕТЕР, ХОХМА, БИНА, ХЕСЕД, ГВУРА, ТИФЕРЕТ, НЕЦАХ, ХОД, ЯСОД, МАЛХУТ, които от само себе си представляват филтри, задържащи идващата от Твореца към създанията светлина. Тяхната задача е да отслабят светлината дотолкова, че населяващите се в нашия свят да могат да я възприемат.

Сфира КЕТЕР се нарича също светът АДАМ КАДМОН, сфира ХОХМА светът АЦИЛУТ, сфира БИНА светът БРИЯ, сфирот от ХЕСЕД до ЯСОД съставляват светът ЕЦИРА и сфира МАЛХУТ светът АСИЯ, последната степен на която е и нашата вселена, наричана в Кабала ха-Олам ха-зе* свят, даден ни за чувстване на нас, намиращите се в него в дадения момент, където съсъдът, т.е. желанието да се наслади се нарича тяло, а светлината, наслаждението и се усеща като жизнена сила.

Светлината намираща се в тялото на човека е намалена дотолкова, че да не се чувства нейния източник. Ако човекът изпълнява дадените му от Създателя правила, изложени в Тора той се очиства постепенно и се издига през всичките светове в посока към Твореца. И според постепенното постижение на по-висшите уровени, той получава и все по-големи порции светлина, докато постигне уровенът, където може да получи цялата светлина ( абсолютното, безкрайно наслаждение ), предназначено за него още в началото на Творението. И затова рав Ханания е казал: "Пожелал Създателят да пречисти евреите, и им дал Тора и мицвот* ."

Всяка душа е обкръжена от духовно излъчване. Започващият изучаването на Кабала в началото не разбира какво учи, но силното му желание да започне да разбира възбужда обкръжаващото го поле на излъчване и то го извисява, очиства и по такъв начин го издига. Всеки човек, ако не в този кръговрат на живота, то появявайки се в света следващия път стига до необходимостта да изучава Кабала и да получава знания за Създателя. Светлината обгръща душата на човека отвън, докато той достигне такъв духовен уровен, когато светлината започва да прониква и вътре. Получаването й вътре зависи от желанието и готовността единствено на самия човек и от чистотата на неговата душа.

Когато човек произнася по време на учението имената на сфирот, световете и духовните действия, които са свързани и с неговата душа, тя получава съответстващо микроизлъчване отвън. Това излъчване постепенно очиства душата и я подготвя за получаването на духовна енергия и отвътре за наслаждение.
(Следва)"

bee

  • Guest
Обичай другия, като себе си
« Reply #7 on: юли 05, 2006, 10:31:24 pm »
"Това е общото правило на цялата Тора. Както е известно понятието "Общо" означава сума от съставляващи части. Затова, когато рав Акива говори за любов към ближния, един от 613 закони обхващащи живота на човека от раждането до смъртта му и неговите задължения към обществото и към Създателя, това означава, че всичките други 612 закони са само съставни части от този закон.

При опит да се даде обяснение на това, ние се сблъскваме с още по-странното изказване на Хилел, който на молбата на преминалия в иудаизъм : "Научи ме на цялата Тора, докато аз стоя на един крак" отговорил: "Всичко, което ти ненавиждаш, не прави на другите. Това е всичко !" От отговора е ясно, че цялата Тора съществува заради изясняването и изпълнението само на един закон: "Обичай другия като себе си."

Но как аз мога да обичам другия, като самия себе си, тоест постоянно да изпълнявам всички желания на всеки от обкръжаващите ме, когато аз не успявам да удовлетворя дори собствените си желания !

В Талмуда се пояснява, че аз съм длъжен да удовлетворявам потребностите на другия преди да удовлетворя своите собствени. Например, в Талмуда се казва, че ако господарят притежава само една възглавница, то той е длъжен да я даде на своя роб и ако има само един стол той е длъжен да постави на него своя роб, а сам да стои прав, или да седи на земята, иначе не изпълнява заповедта за любов към другия.

Изпълнимо ли е това изискване на Тора? Доколко тази заповед по думите на рав Акива обобщава целият смисъл на Тора, но най-напред нека да изясним какво представлява самата Тора.

В Тора се твърди, че светът е сътворен с единствената цел да се създадат условия на човека да изпълни законите написани в нея, целта на които е духовното развитие на човека до степен на издигане над нашия материален свят за съединение със Създателя.

Но, защо Му е било нужно на Създателя да създава нашата вселена и да ни връчва Тора за да се поправим? На този въпрос книгата "Зоар" отговаря така: "Който яде чужд хляб, се срамува да погледне даващия в очите. " За да ни избави от подобно чувство, Твореца е създал този свят, където в борба със самия себе си, със собствения си егоизъм човекът спечелва сам бъдещия си свят."

За пояснение ще си представим следната ситуация:

"Богаташ, среща след дълга раздяла беден приятел. Той го взима при себе си в дома си, храни го, пои го, облича го, грижи се за него ден след ден. Един път, мислейки да направи още нещо за другаря си, той го попитал, с какво още може да му услужи. И получил отговор: "Аз бих искал само едно, онова което получавам сега от състрадание, да го постигна със собствен труд. Ти си в състояние да удовлетвориш всички мои желания с изключение на това !"

И действително не е в състояние даващият да избави вземащият от чувството на срам, независимо от количеството и големината на услугите, които той получава. Творецът е създал нашата вселена и нашата малка планета за да ни избави от подобно чувство и тук е нашето място за работа, а работа ни е да се завърнем при нашия Създател и като възнаграждение ще получим огромно наслаждение.

Но защо ние изпитваме в нашия свят чувството на неудобство и срам при получаване на нещо от обкръжаващите ни?

На естествоизпитателите е известен законът под названието "Причина и следствие ", утвърждаващ, че всяко следствие по характер е близо до своята причина източника и всички закони действащи в източника, се предават на следствието.

Действието на този закон се проявява на всички уровени на обкръжаващата ни природа: неживата, растителната, животинската и човека. Така се открива възможност да се разбере кой е източникът на всички наши радости и нещастия: доколкото Творецът на природата е корен, източник на всичко създадено, то всички закономерности, действащи в него се възприемат от нас като приятни, и обратно всички отсъстващи в него са съвършено чужди и неприятни за нас.

Например, ние обичаме покоя и ненавиждаме движението дотолкова, че се движим само, за да достигнем покой, защото нашият корен, тоест Създателят, от когото сме излезли се намира в абсолютен покой, и затова всяко движение е противно на нашата природа. И тъй като единствената цел на творението е съединението посредством Тора с нашия източник, то в резултат ние естествено попадаме в сферата на действие само за приятните за нас усещания.

Човек се ражда абсолютен егоист и расте, грижейки се само за себе си. Мисли за състрадание и помощ не възникват в него и с това той е противоположен на Създателя, оживотворяващ цялата природа. Но, израствайки, под влиянието на обкръжаващото го общество човекът започва да разбира необходимостта от взаимопомощ, размерът и направлението, на която зависят от развитието на обществото. Създавайки в нас низки наклонности и връчвайки в противотежест на тях Тора, така Твореца създава възможност да се премахне егоизма ни и да достигнем до състояние в което да се наслаждаваме без да чустваме срам.

Има два вида закони в Тора: които задължават човек към човека и човек към Създателя. Но и двата преследват само една цел да направят човека подобен на Създателя. Не е важно заради кого действа човека, заради Твореца, или заради хората, защото човека не чувства нищо от това, което излиза от пределите на неговите лични интереси.

Всяко движение, извършено от човека заради някой друг в крайна сметка е движение направено заради себе си. Невъзможно е абсолютно безвъзмездно да се извърши и най-малкото физическо, или душевно движение без мисълта да се извлече от постъпката някаква полза. Това е известен закон в природата и името му е "Краен егоизъм". Ако се изпълняват законите на Тора, е възможно да се достигне до състоянието на безвъзмездна любов към другите. Ако не се спазват законите на Тора не може да се излезе отвъд пределите на "Крайния егоизъм ". В Тора се казва, че законите по които се реализират отношенията ни в обществото са по-важни от законите отнасящи се до връзката ни с Твореца. Спазването на социалните закони в различни ситуации ни дават възможност по ефективно да изправим себе си в правилната посока.

Сега ние сме в състояние да разберем отговорът, който дава Хилел на преминаващият към иудаизма, че главното в Тора е любовта към другите, а всички останали 612 закони са само спомагателни, включително и законите за отношенията ни със Създателя, защото е невъзможно да се слеем с Него преди да постигнем състояние на любов към ближния. И затова Хилел сочи, че любовта към другите е най-точното и бързо средство да овладеем цялата Тора.

Затова Тора не е била връчена на един човек, (например на Адам), или на малка група от хора (семейството на Авраам), а на оформил се вече цял народ, където всички членове заедно са страдали в робството. След излизането от Египет, всеки за себе си е приел това правило за любовта към ближния. Едва тогава получили Тора, когато се появила възможността да се грижат за другите в широкия кръг на обществото от бивши роби, и за дългите 40 години преживяни в Синай, достигнали духовен уровен и станали достойни за земя, държава и Храм

А сега си представете няколко милионен народ, всеки член на който с цялото си сърце, огромна любов и желание се стреми да помогне, изпълнявайки всичко, от което се нуждаят останалите членове на обществото. Ясно е, че в такъв случай няма да има необходимост за нито един член от обществото да се грижи за самия себе си и не възниква страх за собственото му бъдеще, защото няколко милиона любящи постоянно стоят на стража за неговите интереси и са заети с грижата за него.

Но тъй като народът зависи единствено от самия себе си, то нарушаването на което и да е от приетите задължения внася в обществото вакуум от не оказана полза за другите. В зависимост от количеството на нарушителите на законите зависи хармонията и реда в обществото, тъй като всички членове на обществото са отговорни един за друг, както за изпълняването, така и за нарушаването на законите.

В Тора се привежда пример поясняващ тази отговорност: Двама седят в една лодка. Единият започнал да прави дупка в лодката. Другият го помолил да прекрати, но първия му отговорил "Теб какво те засяга? Аз правя отвор на своята половина!" Така по вината на един, който иска да удовлетвори личния си егоизъм потъват всички, които са в лодката

Рав Елиезер, син на Рашби*, авторът на книгата "Зоар", ни удивлява още повече: не само евреите, цялото човечество са отговорни един за друг. Ако евреите първи изпълнят това правило и след това към тях се присъединят всички останали народи, с това ще бъде постигнато изправлението**.

Но, нашият народ преди всички е длъжен да постигне необходимата висота на изпълнение на това изискване, и по тази причина ние се наричаме особен народ, тъй като преди другите сме свързани с колективна отговорност. Не е възможно пълното изправление и възвисяване на света, ако не бъдат обхванати чрез общия закон на мирозданието всички негови членове. Наше задължение е чрез грижата ни един за друг да доведем света до способността му да изпълнява това правило. Докато се достигне това състояние от цялото човечество то всеки, който не е евреин е отговорен лично за себе си, а евреите са отговорни за цялото човечество.

И както на нас ни беше необходимо да изминем пътя на страданията от древния Египет до Нашата земя, за да оценим в пълен обем необходимостта от взаимопомощ, така и цялото човечество ще узрее по пътя на страданията и търсенията. Възможността за по-бързото, или по-бавното изправление на света зависи от духовния уровен на нашия народ, в което е и секретът за всеобщата инстинктивна ненавист към нас, тъй като от всекиго от нас зависи приближаването, или отдалечаването на момента на щастие на целия свят. Затова най-напред отговорността е наша, и задачата ни е любов към ближния, а наградата е вечността."


--------------------------------------------------------------------------------

*РАШБИ - Рав Шимон Бар Йохай

**под термина "изправление" авторът разбира: "поправянето", "възстановяването” на човешките души в първоначалното им чисто състояние и сливането им в една обща душа, от която те са произлезли, вследствие на "швират килим".

strahil

  • Guest
Кризата на цивилизацията
(кризата и нейното решение)
Тезиси на изказването на проф. М. Лайтман на 3-тия Световен Духовен Форум в
Арос (Швейцария) 23 януари 2006г.

КРИЗАТА

Очевидността на кризата

Общата световна криза на човечеството е очевидна – депресията, наркотиците, разпада на семействата, терора, не управляемостта на обществените системи, опасността от ядрените оръжия, еко-ударите и т.н. Например – съгласно данни публикувани от Еврокомисията в “Зелената книга” ("Gruenbuch"), европейците страдат от най-силните депресии, които причиняват 58 000 самоубийства на година, а 30% от гражданите на Евросъюза страдат от психични разстройства.

Необратимо нараства опасността за съществуване на човечеството от използването на ядрени оръжия. Съгласно мнението на водещи учени, на човечеството не остава много време, за да се опита да предотврати развитието на кризата в нежелано направление – към състояние на световна термоядрена война или глобална екологична катастрофа.

Правилната диагноза – половината от лечението

Признаците на кризата са очевидни, но поради струващата ни се невъзможност за излизане от нея, самото й наличие и изостряне като правило се премълчава от правителствата и обществените организации, учените, социолозите, психолозите. Причината за съзнателното премълчаване от тяхна страна на всеобщата криза е в това, че те не виждат средства за поправяне на сегашното състояние. В края на краищата тази “щраусова политика” само задълбочава проблема и ускорява приближаването на катастрофата.

Както казват медиците, правилната диагноза е половината лечение. Пренебрегването на болестта и недооценката на сериозността й са пряка заплаха за живота. Макар, че основния проблем на цивилизацията е преодоляване на глобалната криза, за да се пристъпи към решението й е необходимо да се реши един не по-малко сложен проблем: разясняването на обществото на кризисната ситуация. Все повече хора търсят решение в научно-техническия, културния и обществен прогрес, забравяйки, че уповаването на този прогрес ни въведе в това кризисно състояние.
Как да предотвратим задълбочаването на кризата

За да предотвратим по-нататъшното задълбочаване на кризата е необходимо:

Признаване на съществуването на кризата.
Изясняване на причините за кризата.
Осъзнаването на съществуването на алтернативните възможности за изход от кризата.
Създаване на план за излизане от кризата.
Реализиране на плана.
Източници и природа на кризата

Кризата е обхванат не само човека, неговото здравословно състояние и форми за взаимоотношения в обществото, но и цялата природа. Коя е причината за кризата? За да разберем източниците на кризата ние сме длъжни да разгледаме основата на самата природа.

Егоизмът – цялата материя на света

Цялата материя представлява различни нива на желания за напълване с наслада. Величината на желанието за напълване ражда различни нива на природата: нежива, растителна, животинска, човешка, а също така и определя всички процеси протичащи в тях. Всяко по-високо ниво е проява на по-голямо желание и включва в себе си всички предишни. От осъзнаването на единството на материала на природата става разбираем феноменът човек и неговото място в света.

Особености на човешкия егоизъм

Особеността на човека в сравнение на цялата останала природа е не само в силата и характера на неговите желания, а и в това, че желанията на човека непрекъснато се променят и развиват, предизвиквайки развитието на цивилизацията.Цялата природа освен човека ползва само необходимото за съществуването си. Човек желае свръх необходимото за съществуването си в храната, секса, физическия комфорт и в особените присъщи само на него желания – надпревара за богатство, власт, почести, слава, знания. Затова желанията достатъчни за съществуването не се оценят като егоистични и само егоизмът на човек е егоистичен. Егоизмът на човека непрекъснато, хиперболично расте. Неговия ръст стимулира и определя човешкия прогрес, но и води до задънена улица – към глобалната криза. Излишният и развиващ се егоизъм на човека говори за неговата несвършеност. Властвайки над човека, той го лишава от инстинкти обезпечаващи оцеляването му.

Нарушаване на равновесието

Всички сили в природата освен човешкото его се намират в равновесие. Всички те представляват единна система на природните сили и само човек нарушава хармонията им. Всичко в природата е взаимосвързано и се стреми към равновесие в себе си и обкръжаващите. При нарушаване на подобието се нарушава и равновесието, отвъд границите на което започва разрушаване на организма. Възможността за възстановяване на равновесието се явява условие за живот.

Възникване на конфликта

Нито едно същество в природата, освен човека, не се отнася към обкръжаващите с намерение да им нанесе вреда, да ги използва, експлоатира, да изпитва удоволствие от подтискане на околните и наслада от мъката им. Само човек може да се наслаждава от мъката на друг човек. Егоистичното, т.е. с намерение за лично изтъкване над себеподобните, използване на човешките желания води до заплашително не равновесие с околния свят. Нашият егоизъм – това е единствената разрушаваща сила в света. Затова света не може да съществува, ако човек не промени своето егоистично отношение към обществото.

Алтруизмът – принцип на живота

От друга страна в природата съществува Алтруизъм – грижа за благото на ближния. Изследвайки феномена алтруизъм в природата ние го откриваме като основа на всичко живо. Жив се нарича обект, който получава и отдава на околната среда. Всеки жив организъм се състои от съвкупност на клетки и органи, които работейки заедно се допълват един друг. В този процес те са задължени да си отстъпват, въздействат и помагат. Законът за обединяване на клетките и органите по алтруистичен принцип “един за всички” действа във всеки жив организъм.

Егоизмът на частта – води до смърт на цялото

Ако клетката на живо тяло започне да действа спрямо останалите егоистично – тя става ракова – умъртвява цялото тяло и като резултат и себе си. Раковата клетка непрекъснато се дели, изяждайки всичко около нея, без да носи никакви задължения, без да реагира на командите на организма. Така и егоизмът в природата, развивайки се сам за себе си води до смърт всичко в това число и себе си.

Алтруизмът – програма на природата

Само взаимодействайки като едно цяло, клетките могат да съществуват, да се развиват и размножават. В противен случай сам общият закон на природата, като обща система ще им въздейства угнетяващо. Във всяко творение действа закон на алтруистичното взаимодействие освен при човека. На човек е дадена свобода на волята да осъзнае необходимостта от алтруизъм и да изпълнява този общ закон на природата.

strahil

  • Guest
АЛТЕРНАТИВА НА КРИЗАТА

Свобода на волята

Тъй като цялата природа освен човека изпълнява своето предназначение и само той е създаден като противоположен на природата, свободата на волята е дадена на човек само в едно – в свободното само изказване на всеки чрез Алтруистични постъпки.

Условия за свобода

Макар, че на човек му се струва, че е свободен, че действа по собствено желание, той изпълнява указанията на гените и желанието на обкръжението му, които му налагат своите ценности и стандарти – колко е успешно да бъдеш силен, властен и преуспяващ. И човек през целия си не дълъг живот тежко се труди само над това – обществото да види колко той преуспява в изпълнението на обществените порядки. Така той не живее за себе си, а се насилва, за да изглежда достойно в очите на обществото. Затова пътя към свободата започва с освобождаване от диктата на обществените изкуствени стандарти. А после в своя свободен избор на път към равновесие с природата и достигане в това на съвършенство и вечност. Затова създаването на условия за свобода на волята може да бъде само в създаване на ново общество, нови обществени стандарти.

Алтруисти и егоисти в обществото

Алтруистите не изчезват

От изследванията на учените следва, че 10% от човечеството са алтруисти. Този процент е постоянен, обусловен генетически и независещ от външните условия – влияние на семейството, възпитание, обществото. алтруистите не изчезват. Гена на Алтруизма е скрит в човека и е невъзможно да бъде унищожен. Винаги в човечеството, независимо от възпитанието и влиянието на обществото има до 10% “природни” алтруисти.

Алтруизмът е изгоден

Макар че във всяко общество 90% са егоистите, културата, науката, изкуството, религията, морала, правото, възпитанието, образованието изцяло се опират на концепцията на 10-те % алтруисти, защото алтруистичното поведение е изгодно на всички. Алтруизма властва в образованието – в училищата учат на алтруизъм ; да бъдем честни, трудолюбиви, на уважение, защита, другарство, любов – защото алтруизмът е изгоден на обществото. Ако за алтруистите по рождение алтруистичните действия са естествени, то за егоистите действията за отдаване на благо за обществото се струват невъзможни. Но от законите на дейността на живия организъм виждаме, че организмите осъзнават, че съществуването им зависи само от съвместната работа на всичките му клетки, водещо към алтруистичното съществуване в него на клетки, всяка от които сама по себе си е егоистична.

Усещането на ползата от алтруистичното поведение има и в егоистичното човешко общество. Даже и в сега никой в света не се изказва против алтруистични постъпки. Всички организации и личности рекламират своето участие в алтруистични акции и се гордеят с това. Никой явно не се противопоставя на разпространението на алтруистични идеали в света. Затова, ако обединението на алтруистични организации успее да разпространи в света знанията за замисъла на природата, програмата и целите й, това ще измени пътя на цялото човечество към целта – от пътя на страданието към пътя на знанието.

План за изход от кризата

Цел

Целта на действие на алтруистичните сили се явява сформирането на нови – алтруистични обществени и човешки ценности.

Единственото средство

За промяна на своето поведение от егоистично на алтруистично, човек трябва да промени приоритетите и йерархията на ценностите, да се обеди в това, че да отдава на обществото е много по-важно и изгодно отколкото да получава от него. С други думи, човек е длъжен да усеща много повече напълване от отдаване на обществото, отколкото от всякакви егоистични придобивки. За постигане на тази цел разполагаме с едно средство – общественото мнение. Няма нищо по-важно за човек от мнението на околните. Да заслужиш мнението на околните е целта на живота. Човек обичайно отрича, че го движи желанието да добие одобрение за постъпките си. Въпросът за мотивацията на тази или онази постъпка го поставя на кръстопът.

 Човек се позовава на любознателността, даже на парите, но не си признава, че мотивът му е общественото одобрение. Защото общественото одобрение за него е най-важно! Човек е създаден от природата по такъв начин, че обкръжението му определя всичките му вкусове и ценности, той по неволя и напълно се намира под властта на общественото мнение. Затова обществото е способно да наложи на човек всяка даже отвлечена ценност и всеки вид на поведение. Заради известността, славата, уважението, почестта, човек е готов на всичко. Обществото също формира в човек критериите за оценка на собственото достойнство и самоуважение. Затова човек е готов на всичко за положителна само оценка, даже знаейки, че никой няма да узнае за постъпката му. Такава е силата на единственият намиращ се у нас инструмент – общественото мнение.

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения - Какво да се прави...
« Reply #10 on: август 13, 2006, 01:25:59 pm »
Какво да се прави

За да се подготви и направи възможно формирането на нови човешки ценности алтруистите съставляващи 10% от човечеството са длъжни да се обединят и чрез всякакви държавни и обществени организации да окажат решително влияние върху средствата за масова информация (СМИ) образователните и възпитателни организации.

Обществото е длъжно да получи знания за:

Природата на света, целта, програмата и:
Природата на кризата – целева криза, изначално програмирана от природата:
Причината за кризата – егоистичната природа на човека:
Преодоляване на кризата – само с промяна на природата на човека.
Опасността от кризисна ситуация изисква по целия свят – по радио, телевизия, чрез раздаване на награди, в филмовата индустрия, възпитателни програми, културни мероприятия, на тържества, в програмите на новините – човечеството от страх от самоунищожение, с всички средства да въздига висшата ценност за себе си – алтруистичните действия. Постоянното, целеустремено формиране на обществено мнение ще обезпечи на всеки човек обкръжение, което ще го задължава да отдава на обществото. Като резултат на постепенния социален натиск в човек ще се формират свойства на отдаване.


 Промяната на задачите, стоящи пред обществото, ще изиска промяна на системите и плановете за възпитание, започвайки от най-ранна възраст, кардинални промени в системата на образованието, във всички области на културата: литературните произведения, кино, телевизия, радио, вестници ще са длъжни да съобщават за събитията, въздигайки и оценейки ги само по скалата на обществената полза.

Един критерий, една тема

Новото обществено мнение, използвайки всички СМИ, средствата на рекламата, убеждението и възпитанието е длъжно:

Открито и безпощадно да порицава егоистичните действия;
Да възвисява алтруистичните действия на човек като висша ценност.
Темата за “Отдаване на обществото” трябва да звучи като единствена и висша ценност.
Желаният резултат

В резултат на целеустремено обществено въздействие, всеки ще се стреми да получава от обществото само колкото му е необходимо за съществуването му, а всички свои сили ще обърне на полза за обществото. Макар, че в началото всеки ще действа за благото на обществото, принудително под влияние на обкръжението, но поддръжката и одобрението на действията му ще го изпълнят с пълно удовлетворение, така че човек ще започне да цени самото действие на отдаване на обществото, като висше, особено даже без получаване в конкретните случаи на морално възнаграждение от околните.

Естествена поддръжка

Доколкото дейността на алтруистическите сили по света ще го поддържа в равновесие с природата, тя ще получава естествена поддръжка под формата на отслабване на всички прояви на кризата. Природата точно ще реагира на алтруистичните изменения в човека, защото те ще са напълно подобни на нея. Все по-голямото подобие към природата ще доведе до промяна на окръжаващата ни природа и общество.

Реализация плана

Преходът на човечеството от егоистична цивилизация към алтруистична ще стане на два етапа:

Обединение на алтруистичните сили на планетата
Присъединяване към тях на цялото човечество.
Обединение на алтруистичните сили

Трябва да се организира център на обединение на алтруистичните сили, организации и личности в света. Трябва да се сформира постоянен център за разработка и производство на разяснителна информация във всички форми: печатна (брошури, листовки, статии, книги), аудио (песни, беседи, радио, cd, mp3), видео (научно-популярни филми), Интернет – да се превърне в инструмент за обединение и реклама на алтруистични идеи. Алтруистите в обществото са 10%. От тях 10% са със силно алтруистични желания и са готови към незабавни алтруистични действия, а 90% са с по-слаби алтруистични желания и поради това не са готови за самостоятелни действия, а се ограничават само до обсъждане на кризата и изхода от нея.

Ние, отнасящи се към този 1% от човечеството, трябва да приемем план за действие и активно да го прилагаме в живота. Ние сме длъжни да осъзнаем, че само ние можем да осъществим този план. Това ни задължава да не се занимаваме с обсъждания, а да приемем план и да започнем да го прилагаме. Именно малка група от 1% алтруисти е способна да разработи и разпространи метода за поправянето.

Историческата практика показва, че прогресивните идеи винаги произлизат от малки групи. Нашия център естествено трябва да се състои от тези 1%. Така от 1% алтруисти в света е необходимо да се създадат в различните страни на света постоянно действащи центрове за координация, разработка и производство на разяснителна информация за обединението на 10% алтруисти в света. Разпространяването на идеите на “новото човечество” трябва да започне сред 10% част алтруисти, защото те естествено са готови за това, грижейки се съгласно природата си за благото на човечеството. За това е необходимо да се влезе във всички световни алтруистични общества и да се способства за обединението им на основа реализацията на този план.

Обръщение към алтруистичните организации и отделни хора – с разясняване на плана ни и предложение за обединение на негова основа.
Обединение на алтруистичните организации в света в света в една световна организация – бъдещо световно правителство.
Формиране на силно обществено мнение, одобряващо само алтруистични действия.
Присъединяване на цялото човечество

Създаването на постоянно действащ център за работа с СМИ, обществени и правителствени егоистични организации и с 90% от населението на света. Съобразно степента на обединение и укрепване на алтруистичните сили да се започни представяне в СМИ, пред правителствени и обществени организации с цел формиране на силно обществено мнение одобряващо алтруистичните действия. Според степента на обединение на алтруистичните сили в единна обществена сила ще стане възможно:

Оказване на влияние върху СМИ,
Включване в правителствата като решаваща сила,
Противопоставяне на анти-алтруистичните организации,
Влияние на отделни личности и в цяло на 90% от човешката егоистична маса.

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения - Кабала и науката 1
« Reply #11 on: август 15, 2006, 01:49:04 pm »
Кабала и науката – точки на пресичане

Михаел Лайтман

Науката и Кабала – темата е много голяма и сложна. Трудно може да се обхване проблема на отношенията им в пълен обем. Аз съм се занимавал с наука и Кабала много години, но само в последните открих точките на пресичането им. Областта на съприкосновението между тях, започна да се проявява преди 70-80 години, когато изучавайки частиците на атома, учените откриха двойствената им природа: понякога може да ги наблюдаваме като частици вещество, а понякога като вълни. Как да ги възприемаме, разглеждаме, изучаваме зависи напълно от нас, т.е. от изследователя използващ някакъв прибор.

И когато това се изясни, започнаха да се появяват въпроси: притежават ли вълните, а и цялата обкръжаваща ни материя някаква определена форма или тя е “такава каквато ние е възприемаме”? Тази дилема порази учените: какъв в действителност е нашия свят? Ако бихме използвали други прибори, то бихме открили не вещество, а вълни, различни видове плазми или енергии. В последните години учените се доближиха до разбирането, което отдавна е открито в науката Кабала: извън човека не съществува никаква реалност, която бихме могли да открием и изследваме освен, в съответствие с нашите органи на чувства.

Обкръжаващата ни реалност, както утвърждава науката Кабала, това е висша светлина, някакво силово поле. И каква картина на света възприемаме, зависи от това под какъв ъгъл, в съответствие с какви наши свойства, условия и трактовки я разглеждаме. Нашето възприемане на света се променя в зависимост от нашите органи на чувства, подобно на промяната на холографското изображение в зависимост от ъгъла на наблюдение.

Науката Кабала обяснява това така: няма разлика между духовното и материалното.

Ако човек разбере как възприема материална картина, по какъв начин му се представя, ще му е много по-лесно да премине към духовно възприятие. Всъщност един и същ човек възприема и двата свята. Науката Кабала твърди, че целия материал на творението е желанието да получаваш. И това желание изисква напълване.

А напълването си то усеща в съответствие със свойствата. Ако желанието да получиш е малко, то усеща само своя живот, своето съществуване. Това виждаме като пример в неживата природа и растителния свят, а също и при животинското съществуване на най-просто ниво. Ако желанието за получаване е по-голямо, то развива наред със себе си умствена система, помагаща му да достигне напълване. Наред със сърцето – желанието за наслада – възниква и разума.

Колкото е по-голямо желанието, толкова е по-изострен разума в търсенето на начини за напълване на желанието. И колкото е по-съвършено творението, толкова са по-съвършени в него тези две части. Желанието да получиш достига състояние, когато става способно да възприеме цялата реалност, т.е. да получи цялото полагащо му се напълване (на предишните нива е възможно само частично напълване).

Ако в нас преобладава желанието за земни наслаждения, то и разумът ни ще е зает с търсене на пътища за напълване именно с това желание. В желанието има определени вътрешни свойства и светлината, която го напълва, заедно с него създава общата картина на света, реалността.

Действителността не е това което се намира пред нас, не е това което съществува извън нас. Тя напълно зависи от нашите свойства. В нашата реалност има открита и скрита част. Тя се дели на нива: нежива, растителна, животинска и човешка; на твърди тела, течности, газ и т.н. И всичко това е в съответствие с нашите свойства. Ако променим тези свойства, то и реалността ще се промени. Тук нещата стоят точно както при елементарните частици: гледайки от една страна виждаме, че това е вещество, а гледайки от друга виждаме, че са вълни. Всичко зависи от това как гледаме.

Така сме и ние: ако се променим, бихме виждали съвсем друга реалност, съответстваща на новите ни свойства – например бихме откривали вълни там, където сега виждаме твърдо тяло. Преди 30-40 години започна кризата в науката. Учените започнаха да разбират, че тя не може да се развива повече, без да се взимат в предвид свойствата на човека изследовател. Именно затова в наши дни, когато науките вече достигат предела на развитието си, те се оказват в "задънена улица".

Науката винаги е твърдяла, че възприемаме света по определени закони, без зависимост от личността на изследователя. Но когато се изясни, че всичко зависи от това как се променяме ние, цялата картина на света се обърка. По такъв начин започна да се проявява връзката между науката и Кабала. И ако преди 20-30 години беше невъзможно даже да се говори с учени за Кабала – те въобще не възприемаха подхода и. Днес те вече са готови да се вслушат и приемат твърдението, че всичко зависи от нас, от човека и всичко което възприемаме за реалност е отпечатък на свойствата ни. Всички наши усещания, всички наши действия съществуват само в този свят, който си представяме и не съществува никаква реалност сама по себе си.

Ако променим ъгъла на виждане, т.е. свойствата си ще видим вместо вещества – вълни, а вместо вълните – вещество. Нещо подобно откриват изследователите на елементарните частици през 20–30-те години на миналия век. Днес ние можем да говорим с учените и заедно с тях да се обърнем към целия свят с нови обяснения за устройството му. Това е същински преврат в мирогледа и последствията му ще са огромни и много значими. Всичко зависи от нас, всичко всъщност зависи от вътрешното състояние на човек. Цялата система от закони на този свят, всички наблюдавани от нас връзки и съответствия между частите на света – всичко това зависи от нас. Няма никаква обективна реалност. А щом е така е необходимо да знаем само едно: по какъв начин да се променим, под какъв ъгъл да разглеждаме абстрактната висша светлина, пребиваваща в абсолютен покой, така че тя да се прояви по най-добър за нас начин, в оптимален вид.

С това се занимава науката Кабала. Противоположно на всички останали науки, тя не се занимава с изследване на материята извън нас. Тя изначално говори за това как е длъжен да се промени човек, за да се промени и възприемания свят. Всъщност това е цялата наука Кабала.
(Следва)
« Last Edit: август 18, 2006, 11:17:17 am by strahil »

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения - Кабала и науката 2
« Reply #12 on: август 15, 2006, 01:51:35 pm »
(Продължение)
Картината на света, каквато днес ни се представя е ужасна. Светът е потънал в пълно отчаяние: от тук и стремежа към наркотици, кризата на семейството и обществото в цяло. Но всичко това не е защото така е устроен света. Това е само заслепяване на растящото в нас желание: нали именно то поражда нашата представа за света, проектирайки се на свойствата на висшата светлина.

Преди няколко години, започвайки да осъществявам контакти с учени, аз открих, че те са готови да възприемат тези идеи и да се съгласят с този подход. Те са готови да сътрудничат и разбират, че в това е бъдещето на науката. Науката на бъдещето – това е науката Кабала. Тя ще даде правилно отношение към света.

Преди считахме, че този свят съществува сам за себе си – независимо от нас. Но сега учените се съгласяват с нашия способ за изследване на света. Те самите се приближиха към този подход по пътя на експериментите и изследване на реалността.Те “превключиха” възприятията вътре в човека и пренесоха вътрешността на човека така, че да е причина за ставащото отвън. Сам по себе си света не се променя. Света това е висшата светлина, пребиваваща в абсолютен покой. И за това четем в последните научни статии.

Астрофизиците, например, твърдят, че Вселената е единна мисъл, действаща разумно и целенасочено. Еколозите са стигнали до извода, че нашата планета с атмосферата и всичките си природни прояви се държи като живо същество, притежаващо разум и програма за действие, и реагира на нас като на жив обект. На тези основания учените стигнаха до извода, че и Вселената и земното кълбо и всичко което съществува на него, от най-простите животински форми до глобалните системи – всичко това е отпечатък на човешките свойства. Затова в крайна сметка, всички науки, развивайки се в продължение на хилядолетия са успели да обхванат само много тясна област от изследването на действителността.

На тяхно място идва науката Кабала, която поглъщайки ги ще си сътрудничи с тях и ще обяснява на човек как правилно ще изследва истинската реалност. Реалността се проявява за нас в съответствие с принципа за подобие на свойствата, при съпоставяне на нашите свойства с тези на света. Всяко явление ни се открива само при уподобяване на свойствата ни към явленията. Това можем да обясним с прост пример: звуковите вълни съществуват извън моето ухо, но аз ги възприемам само при условие, че вътре в мен има система, способна да ги възпроизведе.

Най-простата аналогия – радиоприемника. Ако вътре в него има контур на колебание създаващ вълна, съвпадаща по честота с външната, произтича резонанс: приемникът сякаш захваща вълната отвън и я провежда до слушателя. По такъв начин, за да уловя вълна, аз трябва да притежавам някакви съответстващи на нея свойства. Ако искам да възприема някаква определена част от действителността, аз съм длъжен да знам първоначално, какви вътрешни свойства трябва да притежавам.

Ние се раждаме с 5 органа на чувства. Във всеки от тях има определена област за възприемане, в която се фиксират всички наши реакции на ставащото отвън. Ние възприемаме със слуха си не всички честоти около нас, а само в определен диапазон: да кажем от 15Hz до 15KHz.

Така са устроени и всички останали органи на чувства. Създадени сме по начин, че светът ни се открива само в пределите на нашите 5 области на възприемане. Ако имахме допълнителни органи на чувства, с други области на възприемане, картината на света би изглеждала съвсем друга. Картината на света е това което си представяме вследствие на реакциите ни на нещо намиращо се отвън.

Отвън се намират вълни, висша светлина. И от всички тях ние улавяме само незначителна част, ограничен набор от впечатления в определен честотен диапазон. Това е и всичко, което в крайна сметка създава нашата картина за света.

Така възприемаме и самите себе си и обкръжаващата ни реалност. И разбира се, тази картина е отпечатък на нашите свойства. Ако някой по рождение е лишен от един орган на чувство, неговата представа за света се различава от нашата. И ако в нас се появи допълнителен орган за възприемане, картината за света също ще се измени. Науката се развива в резултат на изследване на тази картина.

Човек, ограничен от свойствата си, не може да изследва това, което се намира извън границите на възприятията му. Затова е необходимо допълнително свойство, което се нарича екран или шести орган на чувство. Науката преживява криза, но развитието й не е завършено: необходимо й е да премине на по-високо ниво. Ние не можем да променим нашите природни, телесни органи на чувства, затова възприемаме обкръжаващият ни свят като единна картина.

Но ако в нас се появи орган за възприемане, способен да се променя, благодарение на него би ни се открил променящ се свят. Именно това става, когато придобием нова възможност – с помощта на екрана да възприемаме друг висш свят. Науката Кабала обяснява на човек, как да усети, улови, възприеме реалността в съответствие с неговия избор, настройвайки допълнителния вътрешен орган за усещане – екран, кли, душа (всичко това е едно и също).

Въпрос:Колкото и човек да се променя, природните закони са непроменими, независимо от неговия мироглед. Природата, която може да ни унищожи, да ни нарани или да ни достави наслада, остава една и съща. Вие можете да ни променяте до безкрайност, но ние ще страдаме от жестоките прояви на природата.

Мисля, че преведох достъпен за разбиране пример. Разглеждайки предмет чрез един прибор, аз виждам вълни, а чрез друг – вещество. Някои твърдят, че реалността не се променя. Но всъщност се променя и тя зависи от мен – от моите свойства. Ако аз променя своите свойства – и ще се промени. Възприеманата от нас реалност не съществува извън нас. Всичко видимо, чувано, усещано от нас са само наши усещания. Не може да се твърди, че такава реалност съществува извън нас. Още никой не е излизал извън себе си и не е възприемал реалността по друг начин. Резултатите от научните опити и изследвания показват, че вижданата от нас картина се променя, ако ние променяме себе си. Сега говоря не от позиция на Кабала, а имайки предвид учените.

Те вече разбират, че променяйки човек може да се промени света, тъй като той е отпечатък, отражение на свойствата ни. Ние сме свикнали, че света съществува сам по себе си, независимо дали се намираме в него или не, че вселената, земното кълбо – всичко съществува и без човек. По-късно започнахме да разбираме, че картината на света зависи, както откри Айнщайн от скоростта на предвижването. С увеличаване скоростта на движение, реалността ми се представя в друг вид: променя се времето, променя се разстоянието. Т.е. постоянните по нашите предишни представи, величини се оказват непостоянни. По този начин всичко е относително.

Какво означава “относително”? това означава, че всичко се променя относително мен, относително моите свойства. После възниква теория (също успяла да остарее), която твърдеше, че възприеманата от мен реалност сама по себе си не съществува, а се явява съчетание на моите свойства и външната среда. Има нещо извън мен, но аз улавям само неголям отделен фрагмент, съответстващ на диапазона на възприемане на моите органи на чувства. Благодарение на зрението, слуха, осезанието и т.н. се формира определена картина, която се явява част от някаква огромна обща реалност, намираща се извън мен.
(Следва)
« Last Edit: август 18, 2006, 11:18:03 am by strahil »

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения - Кабала и науката 3
« Reply #13 on: август 15, 2006, 01:56:57 pm »
(Продължение)
За последните 30-40 години учените стигнаха до извода, че извън нас въобще няма никаква реалност. Възникващата пред мен картина зависи изцяло от моите свойства, от моите вътрешни параметри. Аз усещам, улавям не обкръжаващото ме, а своята реакция на нещо външно. Например, моето тъпанче реагира на външната вълна, в съответствие с това аз улавям определена част от тази вълна. Около мен могат да съществуват много звукови вълни с високи честоти, но ако тъпанчето ми е увредено, то аз бих усещал само своите слаби частични реакции на ниските честоти. Само тях бих улавял, нямайки никакво понятие, какво всъщност става извън мен. В мен няма прибор за сравнение, за да си изясня това.
Аз приличам на черна кутия с 5 отвора: 5 органа на чувство, съответстващи на 5 вида възприятия: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус.
Аз усещам своите реакции на това което се намира извън мен. Но какво всъщност се намира извън мен аз не знам. Сумата от тези реакции ми рисуват картината на света. Това е моят свят. Т.е. това не е външна картина, намираща се извън мен, а отпечатък, проекция на моите вътрешни свойства, явяващи се резултат от работата на органите на чувствата. Съвременната наука стигна до това едва сега, когато науката Кабала говори за това отдавна, в продължение на хилядолетия.
Не трябва да се суетим, занимавайки се с търсене на нещо извън нас. Това сме правили хиляди години и сме видели, че в реалността не трябва да променяме нищо. Необходимо е да променим своите свойства и така да променим реалността. Да променим свойствата си не означава да станем по-добри, да установим между хората добри отношения, и тогава на всички да им бъде добре. Това не е вярно.

Необходимо е да променим свойствата си в съответствие с намиращата се извън нас висша светлина. Ако аз направя това, висшата светлина ще преминава през мен без всякакви прегради. И тогава ще започна да се усещам съвършен, както в своите чувства, така и в осъзнаване на своето местопребиваване. По какъв начин правилно да съпоставя своите вътрешни свойства с висшата светлина, именно затова говори науката Кабала. Това се прави с помощта на екрана.

Желанието да получаваш, егоизма – това всъщност са стените на черната кутия (по смисъла на Графика 1). Ако поставим на тези стени екран (масах), то ще уподобим нашите вътрешни свойства на свойствата на външната светлина.И тогава ще достигнем тази реалност, която не ни притиска и разрешава всичките ни противоречия. Светлината се възприема от нас като наслаждение, мъдрост, знание, постижение.

Въпрос: Това ни се струва нереално.

Ще се окажем в идеално състояние? Има ли хора в света, стигнали до това и колко са?

Към сегашна дата – действително не са много. Но, развивайки се човечеството ще дойде до състояние, когато ще усети необходимост да се променя. Иначе не бихме могли да се избавим от бедите, нещастията, страданията. Работата е в това, че висшата светлина е противоположна на нашите свойства и в съответствие с това ни притиска. Нашия егоизъм постоянно расте и контраста между нашата егоистична природа и твореца се проявява все повече и повече. Затова, това, което е вътре в “кутията”, в сравнение с светлината се възприема като тежък живот, който от ден на ден става все по-лош. Нямаме друг изход освен да пристъпим към промяна на самите себе си.

Науката, в това число, психологията, социологията, екологията, знае за това. В някакъв момент специалистите от всички области на човешката дейност в един глас посочиха, че без промяна на качествата ни в съответствие на реалността извън нас, ще стигнем до трагично състояние, до опасност от унищожение. Нашата реалност се дели на две части: реалността, която усещаме до махсома (“граница, бариера”) в този свят и реалността, която се усеща над махсома. Който се намира в реалността на този свят усеща това което усещаме всички ние.

Повдигналите се над махсома в някаква степен съвпадат по свойства със светлината и в съответствие с това усещат висшата реалност. Отъждествявайки се с душата си, той вече по друг начин възприема времето, усеща съвършенство и вечност. Заедно с това, както преди притежавайки тяло, той усеща и това, което се намира в нашия свят.

Въпрос: Съществува ли някакво максимално ниво, което може да достигне човек преминавайки махсома?

Аз говоря за шестия орган на чувство, който развивайки се достига тъждественост със свойствата на светлината. Това е духовна енергия, пребиваваща в абсолютен покой. Ако човек придобие свойствата й, в следствие с това той ще усеща вечността и съвършенството.

Въпрос: Съществува ли нещо над това?

Над това нищо не може да бъде.

Въпрос: Човек способен ли е да достигне това?

Човек е длъжен да достигне това! В продължение на цялата история ние се развиваме от низшите желания – плътските, през желанията насочени към пари, слава, знания и до желанията за стремеж към духовното. Във второто хилядолетие ние стигнахме до състояние, когато желанието да получиш в по-голямата част от човечеството достига до ниво приближаващо се към духовното.
(Следва)
« Last Edit: август 18, 2006, 11:18:57 am by strahil »

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения - Кабала и науката 4
« Reply #14 on: август 15, 2006, 02:00:59 pm »
(Продължение)
Затова човек, който не намира удовлетворение в парите, славата и знанията се стреми, към нещо друго. Но той не знае към какво, защото не усеща в нашия свят, духовния свят, светлината. Той не усеща, какво е да съвпадне по свойства със светлината. Обществото не е способно да обезпечи на човек тези усещания и затова той или ще изпадне в депресия или под влияние на наркотиците, или в резултат на дълги търсения ще открие за себе си Кабала.

Ние виждаме, че от година на година живота става все по-лош. Причината е в това, че нашето желание да получаваме постоянно расте. „Решимо“, заложеното в нас – своеобразният духовен ген се проявява все по-силно, нашите искания растат. Тези искания в продължение на хилядолетия са определяли нашето културно, техническо и научно развитие.

В края на краищата ние достигнахме до състояние, когато са изчерпани всички възможности: в пределите на нашия материален свят повече няма на къде да се развиваме. В рамките на този свят развитието на науката, културата, всички сфери на човешка дейност практически е завършено. Ние повече няма какво да правим – учените разбират това. Ето защо, в съответствие с развиващото се в нас желание, ни е необходимо да преминем в област намираща се извън нас и да действаме в нея. Още преди 2000 години в книгата “Зоар” е казано, че именно в наше време ще започне този процес и сега се убеждаваме в това.

Въпрос: Днес съществуват много системи, обясняващи ни как да работим с енергиите, аурата, кармата … .Как се отнася с тях Кабала?

Кабала не използва никакви системи освен собствената. Тя не изследва други методики и не се занимава със сравнителния им анализ. Това не влиза в нейните задачи. Занимавайки се с науката кабала, човек придобива шести орган на чувство и благодарение на него започва да усеща висшата реалност. И тогава вижда, че всевъзможните манипулации с енергии са просто измама. Всичко това е не повече от опити за подслаждане на живота. На човек му е нужна някаква увереност в утрешния ден, приятно му е да мисли, че има живот след смъртта, че съществуват извънземни, разни чудеса …Всичко това са психо-соматични явления, нищо повече.

Въпрос: Как науката кабала обяснява факта, че не познаваме себе си?

Ние си задаваме въпроса за смисъла на живота защото в нас действат 2 сили: силата на творението и силата на твореца – малхут и бина. Ако не включвахме в себе си тези две сили, в нас не би възниквал въпроса: “кой съм, какво съм, за какво съществувам”. Този въпрос е следствие на това, че в човек е включена точка от висшия свят. При животните не възниква подобен въпрос, те просто си живеят. Ние си задаваме въпрос, за това което съществува освен нашия земен живот, вследствие на това, че в нас присъства така наречената точка ”в сърцето”.

Сърцето е нашето желание да получаваме. Включената в него точка е точката на бината, т.е. висшите свойства. Ако не беше тази точка, проникнала през махсома в нашия свят и влязла в нас, ние нищо нямаше да разбираме, за нищо нямаше да питаме и нямаше да се интересуваме от нищо, което е над животинското ни състояние. Бихме се интересували само от това как и къде най-добре да се наситим, подобно на всяко животно.

Въпрос: Тази точка ли е моята душа?

Това е зародишът на душата ни и нашата задача е да развием тази позастоялата точка. В наука Кабала говори само за това как да я развием. Тази точка ще те преведе през махсома през висшия свят. Та по своята същност се явява шестия орган на чувство. Този орган се разкрива и ти започваш да усещаш какво става извън теб. Повтарям: ние сме черна кутия и усещаме само това, което става вътре в нас. Какво става извън мен аз не усещам. И само шестото чувство ми дава възможност да усетя, това което е отвън. А там отвън се намира система която ми въздейства и определя всеки мой следващ миг. Аз сам, не осъзнавам това взаимодействам с тази система.
И тъй като нямам ни най-малка представа, как правилно да взаимодействам с нея, то опитвайки се да намеря способ, за да живея по-добре, всеки път получавам удари. Не познавайки тази външна система – светлината и нейните закони, аз ще се бъркам все повече и повече.
По такъв начин постепенно цялото човечество ще стигне до извода, че друг избор няма: необходимо е да опознаем това, което се намира над нас и познаването на това трябва да стане с научни методи, иначе нищо не би се получило.

Въпрос: Вие казвахте, че с кабала може да се занимава всеки, независимо от вероизповеданието?

Кабалата се обръща към всеки, който си е задал въпроса за смисъла на въпроса.

Въпрос: Резултатите от научните експерименти не зависят от това, което аз чувствам, не зависят от духовното ми ниво, затова са абсолютно обективни.

Вие използвахте думата “обективни”. Такава дума в науката въобще не съществува. Резултатите от опита не могат да бъдат обективни, тъй като аз не мога да уловя това, което се намира извън мен. Опита правя именно аз и усещам пак аз.

Въпрос: Не би ли било по-добре, ако веднага бихме се родили с усещане за светлината, в съвършено състояние?

Ако бихме се родили в такова състояние, то не бихме го усещали. Само в качеството си на материал, противоположен на светлината, ние можем да усетим разликата между нас и светлината. Всички усещания се появяват само в местата на съприкосновение на два полюса: не в светлината и не в тъмнината, а само при наличието на контраст. Всички наши усещания се раждат на границата между две противоположности: напълване и опустошение. В застиналото, постоянно състояние нищо не се усеща. Така са устроени нашите органи на чувства. Затова ни е необходимо да преминем през целия процес на развитие. След всеки негов етап в нас остават решимот (“записи, спомени”), които се събират в общо кли и само тогава ние усещаме явлението светлина.

Въпрос: Защо нашата душа се нуждае от поправяне?

Душата се нуждае от поправяне, защото изначално нейното желание е насочено към това да поглъща всичко. В такава форма ние не сме способни да достигнем съвършенство. Съществува закон съгласно който, стремейки се да напълниш желанието си, ти никога няма да можеш да го напълниш, защото насладата се намалява и подтиска желанието. Да речем, ти много силно си искал нещо в живота си. В момента който го достигнеш, тутакси преставаш да се наслаждаваш: загубваш вкус към този вид наслаждение и започваш да търсиш нови обекти на наслаждение.
(Следва)
« Last Edit: август 18, 2006, 11:19:47 am by strahil »

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения - Науката и Кабала 5
« Reply #15 on: август 15, 2006, 02:05:10 pm »
(Продължение)
Въпрос: Но това е в областта на материята…

Това не е областта на материята, а област на желанието. Направо, напълвайки желанието, ти никога няма да го напълниш. В теб има някакво желание – без значение какво – и ти искаш да го удовлетвориш.Започвайки напълването му, веднага започваш унищожаваш желанието, то унищожавайки желанието изчезва усещането за наслада. Затова, намирайки се вътре в своето желание и стремейки се да погълнеш всички удоволствия, ние никога не бихме станали щастливи.
Ние ще усещаме все по-голяма опустошеност. В продължение на цялата човешка история желанието да получиш расте, увеличавайки се от поколение на поколение, с всяко наше превъплъщение и всяко следващо поколение все повече затъва в проблеми и нещастия, изпитвайки все по-голяма опустошеност. За да видим това е достатъчно да сравним сегашното поколение с предишните. Пустотата би се увеличавала до момента, когато разберем, че е необходимо да я запълним, но по друг начин. Нашата наука затова й се казва кабала – тя учи как да получаваш (лекабел), как да се напълниш. Когато стигнете до критическото състояние, тогава ще разберете какво трябва да се прави.

Въпрос: Какви експерименти се провеждат в кабалата?

Както във всяка наука, ние сме длъжни да знаем, какво именно изучаваме, какво изследваме. Какво изучава човек в науката? В крайна сметка, той изучава своята природа и отпечатъка на своята природа на всеки материал. Точно това става в кабалата, но тук пред нас се открива възможност за неограничено самоопознаване.

Какво обичайно изучаваме? Изучаваме материала: нежив, растителен, животински или човешки, в зависимост от конкретната наука – физика, химия, биология.

Изучаваме всичко това, което се нарича в кабала нива на егоизма на материята – от 1 до 4.

В кабалата изучаваме не поведението на самия материал, а по какъв начин можем да го променим, за да получим в него друго свойство. От материала, от желанието да получиш ние стигаме до светлината. Да речем, с химията ние сякаш изследваме определени природни явления, но всъщност все едно изследваме желанието да получиш.

Ние сякаш изследваме явлението на привличане и взаимодействие между две молекули в условията на топлина, студ, налягане и т.н. Всъщност, макар че не използваме понятията “егоизъм”, “желание да получиш” – химията няма такива понятия – ние изследваме именно това и така е във всички науки.

В кабалата изучаваме същността на материята, а не външните й форми – течност, газ, налягане, загряване на частиците във физиката или взаимодействието между телата в механиката.

В кабалата изследваме същността на материята, затова получаваме истинска картина на света. Занимаваме се не с външните обвивки, а със самото съдържание, затова кабала се нарича корена на всички науки: всъщност те са нейни частни форми.

Въпрос: Във всички науки ние водим някакви наблюдения, вадим доказателства, закони, например в историята с Нютон, комуто е паднала ябълка на главата. Къде са тези наблюдения в кабалата?

Всички разлики на кабалата от останалите науки са в това, че Kабала взима в предвид вътрешните свойства на човека. Ако изучаваме действителността, както ни изглежда, без да държим сметка на човешките качества (сега започнахме да откриваме, че човек чрез своите мисли влияе на материята, например на растенията), то ние се занимаваме с обикновена наука. Ако държим сметка за качествата на човека и говорим за това, как от промяна на свойствата му могат да се променят явленията, ние се занимаваме с кабала.

Днес във всички науки човечеството дойде до разбирането, че в тези области, в които не се променяме, всичко е изчерпано. По нататък във всички науки се приближаваме до състоянието, когато възможността за проникване в дълбочината на материала, дълбочината на изследванията на действителносттазависи от нас. И не притежаваме друга методика, освен науката кабала, говореща ни: “ако промените себе си ще видите действителността по друг начин.

Ако се промените различно ще можете да й влияете различно”. Кабалата открива пред човечеството съвършено нови хоризонти, показвайки как влияе на действителността на своите мисли и желания, как взаимодействаме с нея, изменяйки я. В обикновените науки не можем да направим това, желанието ни да получим не е подвластно на контрола ни. По такъв начин кабалата се разделя на 2 части: от една страна, тя обучава човек как да промени желанията и свойствата си, а от друга ни обяснява как изменяме действителността в съответствие с изменения ни.

Въпрос: Другите религии не са свързани по никакъв начин с кабала?

Когато казваме, че между кабала и религията няма никакви връзки, подразбираме, че кабала е съвършено друга област на действие. Кабалата е наука. Религията е насочена към удовлетворяване на религиозните потребности на човек, т.е. към разрешаване на психологичните и социалните му проблеми. Ако знаехме абсолютно всичко, щяхме ли да се нуждаем от религии? Предназначението на религиите е в това да запълнят неизвестната ни и непонятната ни част от картината на света. Те ни дават увереност и вътрешно напълване. Ако човек е осъзнат, намира се във връзка с висшата сила, изследвайки я, разбирайки я, усещайки я, влиза в съприкосновение с нея, той няма да се нуждае от тази психологическа поддръжка, която обезпечава религията. Гематрията (числовото значение) на думата тева (природа) и думата Елоким (творец) е една и съща, т.е. природата и твореца са едно. Затова да познаваш природата и да познаваш Твореца е едно и също и ако познаваме целия Творец – цялата природа, няма място за религии.

Въпрос: Съществуват ли в кабала точни научни понятия, както, например, в математиката?

Математиката е език. Науката е изследване. Единствената точна наука е науката кабала. Вече виждаме ограничеността на останалите науки. Защо? В кабалата действаме без всякакви предположения, основаваме се непосредствено на материала на творението – желанието за наслада. Освен това не съществува нищо: всичко е построено на този материал, на неговите форми. Неживото, растителното, животинското, човек, звуците, цветовете – всичко произтича от тази основа, от същността на творението, която е желанието да получиш наслада. И затова всяка друга наука, която не взима в предвид същността на творението е неточна. Кабалата приема само това. Има закон, гласящ: “съди се само по това, което виждат очите”. Всички доказателства са в резултат на опита. На кабалиста е забранено да описва в книгите,нещо което не е получено от собствен опит, от изследването на висшия свят. Книгата “Зоар” обяснява: материята и формата, облечена в материя – само това са нивата достъпни на нашето възприятие и изследвания. Влезте в науката кабала и ще видите, колко са в нея точните научни определения.

Въпрос: Какво става с цялото човечество? Съществува ли колективно възприемане?

Именно на съвместното възприемане на действителността сега сме подчинени, защото на всички нас са присъщи едни и същи прости егоистични свойства. Различието между нас е само в това, че един се стреми към ядене и секс, друг към парите, трети към почит и власт, четвърти към знания, а пети към духовното. И в това можем да се разбираме или да не се разбираме един друг. Но тези различия лежат в тясна област, тъй като всички нас ни обединяват общи чувства, един механизъм на избор. И всеки от нас е съставен от тези стремежи: всеки иска по малко и от едното и от другото и от третото.

Само в малко от нас възниква желание, към това което се намира над махсома. Затова не сме способни да разберем кабалистите и в това сме действително отрязани от тях. И затова е трудно да се обясни същността на науката кабала, а всичко което говори, за да ви привлече малко, да ви заинтригува, за да почнете сами да се приближавате към тази наука. Но да се обясни, какво в действителност става в 6-тия орган на чувство, как изглежда това е невъзможно, тъй като в нас няма съответстващи келим (желания), в които би могла да се облече духовната същност.

Преди всичко е нужен материал – “желанието да получиш” необходимото ниво, което би усетило тези явления. Затова кабалистичните книги са предназначени само за кабалистите. Където е написано: направи това и това, ударно сливане - такова и такова … Ти виждаш какво правиш, какво получаваш, но това е инструкция за тези, които вече притежават тези келим, желания. А за този, който не ги притежава това са празни приказки.

Въпрос: Как ви възприемат учените?

Аз обяснявам явленията от страна на кабалата, но те стигат до тях и от страна и на науката. Ние сякаш се срещаме от двете страни на една стена. Учените вече са готови да ме разберат, защото те вече са се опрели в стената, не че ще разберат, но те са готови да се запознаят с учението кабала, те нямат друг избор, защото това което им и е останало е да съберат още не много данни за материала. Но да се предвижваш в науката по същество вече е невъзможно, ако не промениш самия изследовател.

Но те не знаят, как да промени изследователя : те нямат инструмент за промяна на човека. Те разбират, че без вътрешна промяна на човек в тази действителност е невъзможно да опознаят нищо. Още малко детайли, но картината като цяло няма да се промени. Ние не можем да постигнем закона действащ на цялата реалност: по какъв начин трябва да въздействаме на природата, как да се отнасяме един към друг за да ни е добре, как да познаем какво ще е утре, как да управляваме съдбата си. Всички тези формули съществуват в природата, но извън човека и науката въобще не се докосва до тях.

На учените вече им и е ясно, че е необходимо да започнат да променят човека, за да осъзнаят тези външни явления да речем, седи до мене котка аз мога да се въодушевявам, да плача, да се смея, а котката ще спи. Всичко това не й влияе, защото тя не възприема тази част от действителността, която възприемам аз. А сега да си представим, че аз съм тази котка и до мен стои голям човек. Как мога да се променя за да се променя от котка в човек? Точно това усещат сега учените: те трябва да пораснат в своята същност, но нямат методика – не са способни да направят това, макар че чувстват необходимостта.

Около нас съществува действителност, подчиняваща се на законите, които действат и на нас. Съществуват явления, които наблюдаваме, но не сме способни да разберем, не сме способни да се докоснем до тях. За това сме длъжни да придобием допълнителни органи на възприятия, за да се превърнем от котка в човек.

В учените такива органи няма, затова са и в отчаяние. Затова са написани и множество статии и когато хората открият методика, даваща на човек възможност да се промени, за да усети някаква по-голяма реалност, за да не остане подобен на котка, която не може да се повдигне над природата си и да придобие свойства за получаване на човешки усещания. Това те възприемат това за чудо. Когато им обяснявам същността на Кабала, те питат в недоумение “възможно ли е това? Ако е така, това решава всичките ни проблеми, тъй като сме в "безизходица".

За нас е трудно да разберем колко безпомощни се чувстват учените, занимаващи се с обикновена наука. Тъй като във всички науки, във всички области – и във физиката, в психологията и в медицината, във всичко – предвижването ни нататък е възможно само с промяна на самия човек.
(Край)

bee

  • Guest
Re: Някои основни положения
« Reply #16 on: август 15, 2006, 11:03:42 pm »
Благодаря Ви Страхиле! От цялото си сърце! :)

strahil

  • Guest
Re: Някои основни положения- Началото
« Reply #17 on: август 18, 2006, 11:26:45 am »
УВОД
[/b]
"Отворете сърцето ми, и а аз ще ви разкрия светът " (книгата "Зоар")


Кой съм аз и защо съществувам?............... Откъде идваме и къде отиваме и за какво сме се qвили тук? ......................Възможно ли е ние да сме били вече в този свят? ...........Можем ли да опознаем себе си и вселената? ............От какво са страданията в света и има ли възможност да ги избегнем? ................ Как да намерим покой, удовлетворение и щастие?[/font]


Хората от поколение на поколение се опитват да си обяснят тези болезнено преследващи ги въпрос, a факта, че това става във всяко поколение ни говори, че ние не сме получили изчерпателни отговори до сега. Изучавайки природата, космоса ние откриваме, че всичко, обкръжаващо ни, съществува и действа в съответствие с точни, целенасочени закони.

Гледайки пък на себе си като на връх на творението на природата, ние откриваме, че човечеството, като че ли е извън тази система. Например, виждайки, по какъв мъдър и логичен начин ни е създала природата: частите на нашия организъм, всяка жива клетка; виждайки точната целенасоченост във функционирането на всяка телесна клетка, ние не сме в състояние да отговорим на въпроса: защо съществува целият този наш организъм?

Всичко, което ни обкръжава е пронизано от причинно следствената връзка: нищо не се създава безцелно, в света на физическите тела съществуват точните закони на движението, преобразуването, кръговрата. Същата логика съществува в растителния и животинския свят. Но основният въпрос за какво съществува всичко това, тоест не само ние, а и целият ни обкръжаващ свят, остава без отговор. Съществува ли в света човек, който поне веднъж в живота си да не си е задавал този въпрос?

Съществуващите научни теории утвърждават, че светът се управлява от неизменни физически закони, на които ние не сме в състояние да влияем. Нашата задача е само, мъдро използвайки ги, добре да изживеем своите 70-120 години, и да подготвим почва, в буквалния и преносния смисъл за бъдещите поколения. Но за какво?

Развило ли се е човечеството от най-простите видове по пътя на еволюцията, или животът е донесен от други небесни тела, това не променя същността, има 2 дати: раждане и смърт, а онова, което е между тях е неповторимо и затова скъпо или напротив: животът е нищо, ако има край, тъмнина, прекъсване. Къде е мъдрата, всичко предвиждаща, логична, нищо не сътворяваща напразно природа? Или съществуват още неоткрити от нас закони и цели?

Нашето изследване на света се свежда до изучаването на неговите реакции на нашите въздействия, които ние улавяме с 5-те органи на чувствата: осезание, обоняние, зрение, слух, вкус; или с прибори, които само разширяват техния диапазон.

Всичко що не е подвластно на нашите изследвания, просто не се възприема от нас, като че ли то не съществува за нас. И при това, ние сме лишени от чувството за липса на други сетивни органи, както никога човек не изпитва нужда от 6-ти пръст на ръката си, както е невъзможно да се обясни на слепия по рождение, какво е това виждането, така изследването с достъпните за човека методи, никога няма да открие скритите форми на природата.

Съгласно Кабала, съществува духовен, тоест неосезаем от органите на чувствата ни свят, в центъра на който се намира нашата Вселена, а нашата планета е една малка нейна част и се намира в центъра на този духовен свят. Този свят на информации, мисли и чувства ни въздейства посредством законите на материалната (усещана) природа и ни поставя в определени условия в които ние сме принудени да действаме. Не зависи от нас, къде и какви ще се родим, с кого ще се срещнем в живота, и какви последствия ще има от нашите постъпки.

Съгласно Кабала има четири вида Знания, които може и е длъжен да постигне човек:

1. Творението: Изучаване на създаването и развиването на световете в обем, постижим за човека, а именно: по какъв начин Творецът по пътя на последователни съкращения е създал световете и съществата, които ги населяват. Законите на взаимодействията на духовния и материалния светове и техните следствия. Целта на сътворяването на човека (съчетаването на душите и телата, създаване по пътя на висшето управление чрез природата и факторът случайност с помощта на двете взаимно уравновесени системи на светлите и тъмните сили) създаване на системи с илюзията за свободна воля.

2.Функциониране: Изучаване същността на човека, неговите взаимовръзки и взаимодействия с духовния свят. Идването на човека в този свят и излизането му от него. Каква реакция от страна на висшите светове върху нашия свят и лично върху всекиго от нас предизвикват действията на човека.

Личният път на всеки от нас от времето на създаването на световете до постигането на Висшата цел. От връзката на тялото на човека с неговия характер и съдбата е възникнала така наречената практическа Кабала, кабалистическата астрология, медицина и прочее. За пример може да се посочи главата "Итро" от книгата " Зоар ", където се дават определения на вътрешните, скрити свойства на човека по неговите външни признаци.

3. Кръговратът на душите: Изучаване същността на всяка душа и нейния кръговрат. Действията на човека в този живот и техните последствия в следващите негови животи от началото и до края на света. По какъв начин, по каква причина се спуска душата в тялото и в зависимост от какво определено тяло приема определена душа. Тайната на Случайността и изследване на историята на човешкия род като следствие на определения порядък и преместването на душите. Проследяване на този път в течение на 6000 години. Връзката на душата с общото управление на системите на световете и нейния кръговрат, цикли на живот и смърт от какво зависят всички наши пътища в този свят.

4. Управление: Изучаването на нашия свят на неживата, растителната и животинската природи, тяхната същност, роля и управлението им от духовния свят. Управлението свише и нашето възприемане на Природата, Времето и Пространството. Изследване на висшите сили, движещи материалните тела, и по какъв начин единната вътрешна сила тласка всичко живо и мъртво към набелязаната цел.

Може ли да се разреши фундаменталната загадка на човешкия живот, без да се докосваме до въпроса за нейния източник?

Този въпрос засяга всеки човек. Търсенето на целта и смисъла на съществуването на индивида и цялото човечество са централни въпроси в духовния живот на човека.

През втората половина на двадесетия век, ние наблюдаваме възраждане на религиозното направление в човечеството. Техническият прогрес и световните катаклизми породиха всевъзможни философии, но не донесоха на човека духовно удовлетворение.

Както се обяснява в Кабала, от всички съществуващи наслаждения на нашия свят му бе доставена само една малка искричка, така наречената "Нер дакик" . Нейното присъствие в материалните предмети ни дава удоволствие. С други думи, всички приятни чувства, които човек изпитва в различните ситуации и от различни вещи, се обяснява само с наличието на тези искрички в тях. Затова в течение на живота си човек е принуден постоянно да търси нови и нови обекти, надявайки се да получи по-големи и по-големи удоволствия, не подозирайки, че всичко това са само обвивки, а същността "Нер дакик" си остава една и съща.

Съществуват в света два пътя по които човекът стига до абсолютно удовлетворяване по пътя на осъзнаването от необходимостта от възвишаването на духа над материята :

1. Пътят на Тора.

2. Пътят на страданията.

Първият път е традиционният път на юудаизма: пътят на възпитаване на човека от млади години в духа на Тора, осъзнаването на необходимостта от постепенното изкореняване на егоизма.

Вторият път е обичайният път "хозрей бетшува" : на не религиозният човек, добре устроен, спокоен, изведнъж започва да чувства остра неудовлетвореност поради липса на искричката "Нер дакик" в неговите обичайни занимания няма радост и вкус за живот. По подобен начин в Тора е прокълната змията: да има храна в изобилие, но тя да има вкус на земя. Така и в нашето поколение започва да се чувства духовен глад и то при материално изобилие. И човек започва да търси източници на удовлетворения, понякога по трънливи и дълги пътища. Между тези два пътя се намира свободната воля. Може само да пожелаем на хората навреме" да изберат живота ", както съветва Тора, а не да чакат пътят на страданието, по който ние сме преминали в миналото по същата тази причина.

Затова аз се заех в достъпна форма да запозная читателя със сърцевината на философията на юудаизма въз основа на трудовете на известния кабалист раби Ашлаг. На неговата светла памет посвещавам тази книга.

Раби Юда Лев Алеви Ашлаг се е родил в 1885 година във Варшава. В 1921 година е пристигнал в Ерец Израел. Умрял е в Йом-Кипур** през 1955 г. Още в Полша е започнал изучаването на Кабала с таен кабалист, чието име съм длъжен да не разкривам.

В продължение на много години е заемал длъжността равин в Йерусалим. Неговата дейност се продължава от по-големият му син рав  Барух Шалом Алеви Ашлаг***.

Раби Ашлаг ни е оставил:

Коментарии към книгата "Ец хаим" -в два тома.
"Талмуд есер хаСфирот" - монументален труд върху цялата Кабала, повече от 2000 страници.
Книгата "Бейт шаар акаванот"
"Сулам" - 21 тома коментар на книгата "Зоар", основата на Кабала.
"Сефер Аилан"- албум с графики за съчетанията на световете във всички техни възможни състояния.
"Сефер АКдамот" - сборник от статии, написани специално за популяризиране и привличане към Кабала на широк кръг от хора.
"Матан Тора"- сборник от статии за начинаещи.
На читателя владеещ иврит се препоръчват двете последни книги, в които е описана Кабала, като най-достъпни.


--------------------------------------------------------------------------------

* руската алия - руските евреи, емигранти в Израел
** Йом Кипур - еврейски празник
*** Рав Барух Шалом - роден през 1906 година, почива през 1991 год. Неговата дейност се продължава от ръководител на кабалистическата школа "Бней Барух" рав Михаел Лайтман
« Last Edit: август 18, 2006, 11:41:16 am by strahil »