Author Topic: Духовно развитие ?  (Read 14416 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nova

  • Guest
Ето Ви един детайлен коментар, така както аз виждам нещата:

Quote
Първоначално всичко което усещаме е нашето тяло – телесните ни желания
- вярно, но не напълно- още в най-ранна възраст човекът има желания, които не са пряко свързани с 5-те сетива. Едно такова желание е желанието за стабилност и липса на промени- малкото дете изпитва страх от промените в живота си и използва близоста на майка си за заслон. По-късно имаме желания за себеутвърждаване, за пробуждане у другите на уважение към нас самите, което от своя страна води до себеуважение на този етап. Желанието за занимание с "духовни" практики също може да се сложи в графата "търсене на удоволствия". Давате си сметка предполагам, че стана модно в последните 50 години да дирим душата и нейното спасение Заниманията с "душата" ни дават една по-пъстра окраска, една търсена различност, която приятно гъделичка егото.
Quote
Ако ние живеем в желанията на нашия свят (секс, храна, богатство, власт, знания), то получаваме задоволяването им чрез нашето тяло, т.е. Чрез петте телесни органа на усещане.
Желанието за власт и знания не е продиктувано от 5те сетива,-вкус,слух, обоняние, осезание и зрение . То има друг корен, който не споря, че е желание за получаване на удоволствие.
Quote
"Органите на чувствата"-
такива органи няма. Има само създадени матрици, според които ние оценяваме всеки постъпил сигнал като полезен и вреден. Промяната на матриците може да доведе до промяна на сигналите от тези- според автора- "органи"

Quote
Ако той се поправя така, че желанието за духовното подтиска желанието на тялото,  тогава тялото напълно се отъждествява с душата и човек усеща смъртта на тялото, като акт на отхвърляне на външната обвивка от душата. Умира тялото, но човек усеща себе си като отделен от тялото още при живота си в него.

Има много догми, които са били породени от желанието да се задуши повика на тялото и да може човек да усеща себе си като отделен от тялото още при живота си в него. . Сам разбирате, че ако бяха проработили, щяхме да имаме универсалната рецепта за "напълно отъждествяване с душата".
Душата се" учи" чрез тялото. И само един въпрос, за да уточним термините- Какво е според Вас "духовно"


А тясно по заглавието на поста Ви- смъртта съществува само в понятията на живите. Това е термин, с който те обозначават събитие, регистрирано от едно от 5те  сетива и преработено, посредством електрически импулси от физически обект в телата им, наречен мозък.
Останете си със здраве
« Last Edit: юли 15, 2006, 07:13:48 pm by nova »

strahil

  • Guest
Re: Духовно развитие - какво е духовното...
« Reply #31 on: юли 15, 2006, 11:55:34 pm »
Привет уважаема nova! Не мога да не се съглася с изложените от Вас доводи и разсъждения.
Ще се опитам да дефинирам, какво за мен е духовно.
Ако първите четири вида желание ( желанието на тялото за храна, социално обкръжение, секс; желание за богатство; желание за власт, почет; желание за знание) са ни напълно понятни и осезаеми, то ние нямаме никаква представа за това, какво е духовното. 
 Смятам, че докато човек не задоволи желанията си с обектите  от нашия свят, той  не може да разбере какво е “духовното”. Когато човека осезава обектите в нашия свят, той много точно знае към какво се стреми.
Но когато в него възникне желание към висшето, то тогава той не намира в нашия свят предмета, който би могъл да "напълни" това желание.
Човек се оказва в състояние на разтревоженост: не усеща вкус за живота, нито с какво да го запълни. Просто му е лошо. Това желание го “дърпа” на някъде. Но на къде? Той не знае към кого да се обърне, тъй като не вижда източник на наслада. Появява се възможност да се потисне това желание, като за известно време човека се изолира от другите хора. Но след време това чувство отново го обхваща и то с по-голяма сила.
 В детството си ние си задаваме въпроса: “За какво живеем?”. Но в периода на израстване  хормоните на жлезите с вътрешна секреция подтискат желанието на човека да се намери смисъла и източника на живота. Нашите сексуални и интелектуални стремежи ни отвеждат от решението на тези въпроси. Идва обаче момент, когато тези въпроси изплуват наново и не ни дават мира и  настоятелно искат отговор. И тъй като не сме в състояние да запълни възникващата "пустота" с това, което ни се предлага в нашия свят, неизбежно стигаме до времето за запълване на човешката душа. 
Духовното пространство това е пространство на свойства, подобно на физично поле, с максимална проява в центъра и отслабване от центъра към периферията, до пълното изчезване на това свойство на границата, от която нататък започва нашия свят. Изменяйки свойствата си относно Твореца, човек може да се предвижва в духовното пространство: различието на свойствата на човека и Твореца предизвиква взаимното им отделяне един от друг, а подобието на тези свойства води до сближаването им. Пълното съвпадение на свойствата води до сливането им.
 В изходното си състояние ние, сме противоположни по свойства на Твореца, затова се намираме извън това поле и не усещаме Твореца. След първоначалния етап на подготовка, човек получава първото най-минимално уподобяване на Твореца, което се усеща, като преминаване  на границата между нашия външен свят и духовния свят. Тази граница се нарича /махсом/. След тази граница започва духовния път, по който човек усеща явно Твореца и осезава разликата между  своите свойства и свойствата на Твореца и съзнателно се променя и така се сближава с Твореца.
Що се отнася до смъртта, то няма защо да обсъждаме тезата, дали тя касае умрелите тела.  Желая Ви приятна вечер.

medea

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #32 on: юли 16, 2006, 01:47:47 pm »
....... :)
ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ЦЕЛ В ЖИВОТА …УНИКАЛНА ДАРБА ИЛИ ОСОБЕН ТАЛАНТ, КОЙТО ДА ПОДАРИ НА ДРУГИТЕ.

И КОГАТО СЪЧЕТАЕМ СВОЯТА УНИКАЛНА ДАРБА СЪС СЛУЖЕНЕ НА ХОРАТА, НИЕ ИЗПИТВАМЕ ЕКСТАЗА И ВЪЗТОРГА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДУХ, КОЕТО Е НАЙ-ВИСШАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛИ.

Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава “цел в живота”. Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във физическа форма, за да изпълним дадена цел. Полето на чистата потенциалност е Бог в своята същност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.

Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволяват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, която създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъщери. Отново и отново им повтарях, че има причина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизително от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казах им: “Не искам никога да се безпокоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тревожи. Не желая да се съсредоточавате само върху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вниманието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален талант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него”. В края на краищата те влязоха ва най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мислите им бяха съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.

* * *

Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проумеем сами, че истинскете ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявление във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни преживявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.

Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първото условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или богиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.

Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в своето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по същия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-добър от всеки друг на цялата Земя. Когато правите това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.

Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служите на своите събратя и да си задавате въпроса: “Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онезиккоито влизам в допир?” Когато съчетавате своята способност да проявявате уникалния си талант със служене на човечеството, вие се ползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безграничното изобилие, защото тъкмо това е пътят за постигане на истинското изобилие.

Тук не става дума за нещо преходно: изобилието е постоянно, благодарение на вашия уликален талант, на вашия начин да го проявявате и всеотдайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате “Каква полза ще имам?”, започнете да си задавате въпроса “Как мога да помогна?”.

Въпросът “Каква полза ще имам?”, е вътрешният диалог на егото. Питането “Как мога да помогна?” е вътрешният диалог на духа. Духът е онова пространство във вашето съзнание, в което възприемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от “Каква полза ще имам?” към “Как мога да помогна?”, за да се издигнете автоматически над егото и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлизане в пространството на духа, но простото изместване на вашия вътрешен диалог към “Как мога да помогна?” също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, където усещате своята принадлежност към Вселената.


.............. :) O0

повече четете в книгата на Дийпак Чопра “ Седемте духовни закона на успеха”

Offline ISIDOR

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
  • I'm a llama!
Re: Духовно развитие ?
« Reply #33 on: юли 16, 2006, 02:51:39 pm »
Моето "развитие" (на мен и "развитие" ми е в кавички, защото не се знае дали е прогрес или регрес... пък "духовно" изобщо не слагам към него) се отразява доста пагубно върху семейството ми.  ;D
Обаче идиотщината е, че не ми пука как се отразява това на околните. Май егоизмът ми расте с всяка изминала секунда.  :-[

malka korekciq-s vsqka hilqdna ot sekundata >:D

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Духовно развитие ?
« Reply #34 on: юли 16, 2006, 09:00:03 pm »
malka korekciq-s vsqka hilqdna ot sekundata >:D
Корекцията се приема.   :2funny:
fly like a wind .......

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие - какво е духовното...
« Reply #35 on: юли 17, 2006, 02:27:48 pm »
.
Ще се опитам да дефинирам, какво за мен е духовно. ....
......Духовното пространство това е пространство на свойства, подобно на физично поле, с максимална проява в центъра и отслабване от центъра към периферията, до пълното изчезване на това свойство на границата, от която нататък започва нашия свят. Изменяйки свойствата си относно Твореца, човек може да се предвижва в духовното пространство: различието на свойствата на човека и Твореца предизвиква взаимното им отделяне един от друг, а подобието на тези свойства води до сближаването им. Пълното съвпадение на свойствата води до сливането им. В изходното си състояние ние, сме противоположни по свойства на Твореца, затова се намираме извън това поле и не усещаме Твореца. След първоначалния етап на подготовка, човек получава първото най-минимално уподобяване на Твореца, което се усеща, като преминаване  на границата между нашия външен свят и духовния свят. Тази граница се нарича /махсом/. След тази граница започва духовния път, по който човек усеща явно Твореца и осезава разликата между  своите свойства и свойствата на Твореца и съзнателно се променя и така се сближава с Твореца.
Що се отнася до смъртта, то няма защо да обсъждаме тезата, дали тя касае умрелите тела.  Желая Ви приятна вечер.


Да разбирам ли, че според Вашите виждания Твореца съществува някъде отделно и има "места" във Вселената където той не присъства /като например мястото, което Вие наричате "нашия външен свят"?
 Или по-точно: защо ограничавате проявленията на Абсолютното? Нашите свойства не са ли и свойства на Твореца, след като ние сме негово подобие, или не сме?
« Last Edit: юли 17, 2006, 02:36:17 pm by nova »

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #36 on: юли 17, 2006, 02:55:32 pm »
Добре. :) Радвам се, че те изврънках да дадеш някакъв отговор, все пак.  :2funny:
....ама какво съм станала мрънкАло-врънкАло напоследък   :crazy2: :crazy2: :crazy2:

Отначало, признавам си, не приех темата сериозно. Именно заради словосъчетанието "духовно развитие".  За мен целият живот е духовно развитие и ми се струва излишно да казвам как живота ми влияе на другите.
И все пак понеже си "станала мрънкАло-врънкАло напоследък" :smitten:  ще кажа някои неща.
Ако приема, че става дума за съзнателна и нарочна промяна във възприемането на собствения ми живот,на неговия смисъл и на мен самата -да, влияе, няма как да не влияе- всички живеем в тясно пространство- но точния начин е малко като  "на всекиго според потребностите". От тук нататък може да е всеки един от твоите варианти, а ако се позамислиш може и още да се изровят. Колкото до това дали трябва да ти пука, не знам, но правейки избора си, ти / аз също/ си предрешила отговора на този въпрос.

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #37 on: юли 17, 2006, 03:24:36 pm »
За себе си ... не знам дали съм направила избор точно ... не виждам как да направя избор да не ми пука за нещо .... избора, който правя е да не съм болезнено привързана към нещо само ... май. И в същото време за мен развитието е някакво мое усъвършенстване  - изчистване на недостатъците ми, защото моите недостатъци предизвиквват някакви смущения на душевното ми спокойствие и ако искам да съм спокойна и щастлива, трябва да ги отстраня тия неща .... и стараейки се да правя това, мисля, че то се отразява добре и на околните ми - те също се отървават от моите недостатъци по този начин  ... и може би са доволни от това. Няма сега да седна да ги мисля всъщност дали са доволни или не, но поне така ми се вижда да е логично. В същото време вярвам, че ако на даден етап от развитието си чувствам, че моите интереси причиняват някакво страдание на някой до мен, колкото и да не съм отговорна за преживяванията на другите, аз все пак бих могла да направя компромис със "себе си", т.е. със нещото у себе си дето го тегли към някакво "развитие", духовно или каквото и да е  ...  и да се опитам да подам ръка на този, който страда и да се опитам да отстараня страданието му, заедно с него ....  Ясно ми е, че историята с "помагането на другия" е доста съмнителна за някои, но аз му казвам помагане дори на "присъствието" на някой до мен  ..... хубаво ми е, когато някой присъства до мен и ми се иска и аз да присъствам до някой, ако съм му необходима ....   :smitten:

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #38 on: юли 17, 2006, 03:34:52 pm »
Няма сега да седна да ги мисля всъщност дали са доволни или не, но поне така ми се вижда да е логично. В същото време вярвам, че ако на даден етап от развитието си чувствам, че моите интереси причиняват някакво страдание на някой до мен, колкото и да не съм отговорна за преживяванията на другите, аз все пак бих могла да направя компромис със "себе си", т.е. със нещото у себе си дето го тегли към някакво "развитие", духовно или каквото и да е  ...  и да се опитам да подам ръка на този, който страда и да се опитам да отстараня страданието му, заедно с него ....  Ясно ми е, че историята с "помагането на другия" е доста съмнителна за някои, но аз му казвам помагане дори на "присъствието" на някой до мен  ..... хубаво ми е, когато някой присъства до мен и ми се иска и аз да присъствам до някой, ако съм му необходима ....   :smitten:

А ако това "някакво страдание на някой до мен" е неговата си крачка напред, дали с компромиса към себе си ще му "отнемеш"/ а и на себе си/ възможността да продължи?....

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #39 on: юли 17, 2006, 03:42:12 pm »
Ами просто не вярвам да мога да "отнемам" възможности ... ако страданието се е появило, то се е появило и трябва да се разреши, той може да поеме ръката, може и да не поеме и в двата случая не виждам как неговото или моето развитие ще спре ... такова нещо като спиране - нЕма ... според мен .... развитието всъщност ни е свързано с развитието на другите, както и ти самата каза,  и защо пък да не е точно във взаимоотношенията ни с другите  ... сигурни ли сме, че не е в това, а е в някакво седене в поза "лотос" например ??? 

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #40 on: юли 17, 2006, 03:50:36 pm »
Ами просто не вярвам да мога да "отнемам" възможности ... ако страданието се е появило, то се е появило и трябва да се разреши, той може да поеме ръката, може и да не поеме и в двата случая не виждам как неговото или моето развитие ще спре ... такова нещо като спиране - нЕма ... според мен .... развитието всъщност ни е свързано с развитието на другите, както и ти самата каза,  и защо пък да не е точно във взаимоотношенията ни с другите  ... сигурни ли сме, че не е в това, а е в някакво седене в поза "лотос" например ??? 

Ако детето ми въпреки, че е било предупредено за опасността, реши да пипне печката, за да се увери, че пари, го оставям да го направи. После мажа с Лидокаин :). Но знам, че повече няма да ми се налага да го правя по този повод.

Ако този "някой" до мен, въпреки разбирането, че това е моя избор, желае с проба да се увери доколко съм сериозна в намеренията си, моля-.....После ще "намажа с Лидокаин" ;)Но знам, че повече няма да ми се налага да го правя по този повод.
« Last Edit: юли 17, 2006, 03:58:05 pm by nova »

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #41 on: юли 17, 2006, 04:05:03 pm »
Съгласна съм, Нова, казано по този начин. Но забележи, че и ти каза "въпреки, че е било предупредено" - за мен "предупреждението" е "помощта" - ясно е, че няма цял ден да дебна детето да не пипне печката, но все ще се опитам поне да го "предупредя". :)

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #42 on: юли 17, 2006, 11:22:44 pm »
Днес един приятел ме попита необходимо ли е наистина "страданието", ...  "дисхармонията" за развитието ни и аз, въпреки, че в първия момент скочих да му казвам: "да , необходимо е", изведнъж се осъзнах, че  ... май наистина не е задължително да е необходимо.
По някакво странно стечение на обстоятелствата имах чудесната възможност в известен период от време да комуникирам с двама души, при единия, от които усещах дисхармония, а при другия хармония ... в отношенията, .... в идеите. Т.е първият ми причиняваше някакво "страдание" (доста силно казано в моя случай, де), а вторият, не. Разбира се, използвах първия, за отстраняване ... или балансиране на още нещо в себе си, но сега се осъзнавам, че не по-малко можах да "използвам" и втория. Странното е, че и единия генерираше нови идеи в мен и другия. Следователно и "непричиняващия страдание" "помага" за развитието ми .... С какво обаче??? С приятелството си и подкрепата си, със "случайното" наличие на сериозен интелект само, с "нуждата" и аз да му помогна с нещо  ...или  с нещо друго.... ??? 

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #43 on: юли 18, 2006, 08:50:29 am »
Нали казах ;)- на всекиго според потребностите. Мислиш ли, че връщането към дадена ситуация не е изпозване, отново.. отработване на пропуснатото.

Тези дни съм поразена от нещо- синът ми ме повтаря, буквално- случват му се същите неща, които са се случвали на мен преди време. Снощи беше "кулминацията". Получих възможност чрез него да си простя за нещо, което ми тежеше досега. И го направих- милото ми момче ми "помогна"  :smitten:.

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #44 on: юли 18, 2006, 08:55:26 am »
Страданието и дисхармонията са само реакции, също като радостта и приятното усещане от нещо. Обаче, ако от първите две получаваш импулс за промяна, при вторите стремежът е да се "задържи" усещането. Та затова си мисля, че има нужда да се стрисаме от време на време- заради лакмуса ;)

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #45 on: юли 18, 2006, 09:01:50 am »
Мислиш ли, че връщането към дадена ситуация не е изпозване, отново.. отработване на пропуснатото.
Мисля, но още не мога да разбера защо все още ми се налага да се връщам към някакви подобни ситуации по два или три пъти - защо не става от веднъж??? Нещо тъпа ли съм или действа принципа на спиралата - на първия етап си разбрал нещо, ама не съвсем, на втория откриваш още някой детайл и едва ли не на третия път цялата картина става ясна и си преодолял проблемната за теб ситуация.....

Що се отнася до радостта .... защо пък да има стремеж да се задържи, не е ли способна радостта .... да ти даде вдъхновение, например, което също да е импулс за промяна  :-\

nova

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #46 on: юли 18, 2006, 09:06:03 am »
Ако става от третия път УРРРААААААААААААААА
Понякога и цял живот не стига.........


Що се отнася до радостта .... защо пък да има стремеж да се задържи, не е ли способна радостта .... да ти даде вдъхновение, например, което също да е импулс за промяна :-\
Ми не знам- на всекиго......да не повтарям ;D

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #47 on: юли 18, 2006, 09:27:39 am »
Ми не знам- на всекиго......да не повтарям ;D
:2funny: Всъщност беше на път да потретиш  :2funny: - ето ти веднага доказателството, че от три пъти става - тоя път те рабрах напълно и се съгласявам  :2funny:

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #48 on: юли 20, 2006, 09:08:44 pm »
И аз като всички тук си имам своя идея за духовно развитие. Повтаряла съм я няколко пъти вече, но ще я напомня за всеки случай. И аз като Тагор мисля, че Бог очаква човек във мъдростта да си възвърне детството.
До скоро усещах, че нещо ми куца в изпълнението на горната план-програма, но го отдавах на ниската възраст на детето и на липсата на мъдрост у мен. Днес обаче, ходих да се возим с колелета по улиците и за миг се доближих до изпълнението на заветната цел. Стана по един абсолютно елементарен начин – на едно широко място с бабуни рязко увеличих скоростта и минавах по бабубите с тая скорост. Ейййй не мога да ви опиша какъв кеф е ....Адреналина ми се вдигна моментално, мислите отдавна ми се бяха изпарили от главата и .... отново бях дете .... Усещайки вятъра покрай ушите си и гледайки във сянката си открих и предназначението на дългата женска коса  .... - ами да се вее свободно зад гърба на колоездачката, разбира се ... и тва е голям кеф.  ;D
Странното е, че има един приятел дето ми помогна тези дни да се сетя за такова колоездене – той ме повози за 15тина минути сигурно на мотора си ... със сравнително висока скорост и за миг на неравен терен .... страхотно усещане ... абе знам си аз, че на мъжете не им трябва духовно развитие по моите понятия  – нещо у тях вечно си остава дете.
След колоезденето трябваше да мина през магазина и да се върна за малко във света на възрастните. Каква беше изненадата ми, когато там ме посрещна една изключително усмихната жена  (и това в 7 без нещо вечерта, след като е стояла на крака ако не цял, то поне половин ден), която след като се разплатихме, отново с широка и явно искрена усмивка на уста ми пожела “Всичко най-хубаво, миличка!” ... Можете ли да си представите? :o  Като върнах лентата назад за всеки път, когато съм влизала в този магазин се сетих, че тя винаги е усмихната и освен това като че ли познава абсолютно всеки от купувачите си в подробности – често ги заговара, пита в къщи как са, шегува се с тях и в същото време всички движения на ръцете и са перфектно премерени  и спокойни ...
Страхотна жена ... чудя се дали и на нея и трябва духовно развитие. :idiot2:
На прибиране срещнах разведения баща на един наш приятел, който е 33 годишен, 2 метра висок, 100 кг тежък, и като го попитах какво прави – той отвърна “Ходих да купя храна за детето (детето е нашия приятел, разбира се) да го нахраня, че нещо е заслабнал напоследък.” :2funny:  Поговорихме си за детето му и продължих.  И на тоя човек ако му трябва развитие, ей ме пък на ...  перфектен си е такъв, какъвто е  ... работи и се грижи за едното си дете и от време на време за внучетата си, от другото дете ... обича всичките въпросни деца и още някое и друго със сигурност ... и какво да иска човек повече от него? :)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Духовно развитие ?
« Reply #49 on: юли 21, 2006, 09:04:57 am »
Аааааааааа, съвсем сте се разпуснали без мен! Я малко да ви скастря!   :tickedoff:

Първо: Високата скорост ти дава само адреналин, който няма нищо общо с духовното развитие. Резултатът е, че се чувстваш "по-жива" и толкоз.
Второ: Относно "връщането към детството" ... ми то си е неизбежно, няма какво толкова да му се постига. Ще си дойде, дори и да не го искаш. Ако разделим човешкия живот на три възрастови етапа, се получава следната картинка:
   1. Детство - тук човек се чувства като дете - радва се на всичко, може да се натъжи от всичко... изобщо, характеризира се с всякакви алогични и емоционални елементи.
   2. Зрялост - човек става отговорен, сериозен, започва да мисли малко по-рацианално (това не се отнася за Вее  :2funny:).
   3. Старост - тук човек, ще - не ще, пак се връща към детството -отново изглупява и се вдетинява. Характеристиките не се различават по нищо от първия етап (освен с по-малката подвижност).  :2funny:

Така, че не се тревожи за постигането на този велик момент - ще си стане с времето. Естествен е и няма мърдане - само трябва да остарееш достатъчно.  :crazy2:    >:D
fly like a wind .......

bee

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #50 on: юли 21, 2006, 09:09:36 am »
И аз викам, че всичко трябва да стане естествено ... просто етапа на овъзрастяването не ми е от най-любимите явно и се опитвам да го съкратя ::) ... остарява ми се и туй то   :2funny: (ако може без загуба на подвижноста и без бръчки  >:()  :2funny:
« Last Edit: юли 21, 2006, 09:11:27 am by bee »

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Духовно развитие ?
« Reply #51 on: юли 21, 2006, 09:11:33 am »
Еееееее, ти пък всичко искаш.  ;D
Къде дават така?  Бръчките се продават в комплект с времето.  :P
fly like a wind .......

Offline ISIDOR

  • Ентусиаст
  • **
  • Posts: 37
  • I'm a llama!
Re: Духовно развитие ?
« Reply #52 on: юли 23, 2006, 04:32:37 pm »
Аааааааааа, съвсем сте се разпуснали без мен! Я малко да ви скастря!   :tickedoff:

Първо: Високата скорост ти дава само адреналин, който няма нищо общо с духовното развитие. Резултатът е, че се чувстваш "по-жива" и толкоз.
Второ: Относно "връщането към детството" ... ми то си е неизбежно, няма какво толкова да му се постига. Ще си дойде, дори и да не го искаш. Ако разделим човешкия живот на три възрастови етапа, се получава следната картинка:
   1. Детство - тук човек се чувства като дете - радва се на всичко, може да се натъжи от всичко... изобщо, характеризира се с всякакви алогични и емоционални елементи.
   2. Зрялост - човек става отговорен, сериозен, започва да мисли малко по-рацианално (това не се отнася за Вее  :2funny:).
   3. Старост - тук човек, ще - не ще, пак се връща към детството -отново изглупява и се вдетинява. Характеристиките не се различават по нищо от първия етап (освен с по-малката подвижност).  :2funny:

Така, че не се тревожи за постигането на този велик момент - ще си стане с времето. Естествен е и няма мърдане - само трябва да остарееш достатъчно.  :crazy2:    >:D

oo wind q stiga to4no ti li shte gi skastrqsh :D :D.A i stiga s tova razdelqne-samo delim,delim i pak delim,stiga de-4ovek idva na tozi svqt bez nishto i si otiva pak taka.ne si li razbrala 4e smisalat na jivota e obedenqvaneto,a ne razdelqneto.vij do kade sa q dokarali rimlqnite s tozi deviz-razdelqi i vladei :D :D ;D ;)

Offline wind

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1210
  • Gender: Female
Re: Духовно развитие ?
« Reply #53 on: юли 24, 2006, 04:08:36 pm »
Какво делим, че нещо не разбрах?  ::)
fly like a wind .......

Paladin

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #54 on: декември 28, 2006, 12:18:31 am »
Мисля, че има малко изместване от самата тема, както е зададена, а тя беше влияе ли духовното развитие на близките. Според мен, ако пътят е правилен, той ще доведе до хармонизиране на отношенията с близките и несъмнено ще има положително въздействие, тъй като за основа е положителната нагласа като начало на духовния път. Намирайки собствента си същност и хармония с Божественото, човек влиза в хармония с битието като цяло. Това не е нирвана, но е един висок стадий на духовно развитие.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: Духовно развитие ?
« Reply #55 on: януари 24, 2007, 11:32:59 am »
Моите наблюдения сочат друго.
Първо няма как да избера грешен път. Всеки избор, който правя е моят път. От всяка посока в която поема имам да извлека максимума, като вложа себе си. В секундата в която реша какво да бъде, аз вече съм поела към него и това няма как да бъде грешно, нито правилно. Това е моя път, несравним с пътя на никой друг. Макар и всички да достигаме до някои изводи и да разбираме същността на живота и да усещаме единство в себе си, със себе си и със вселената, всеки има негов начин, който се обуславя от уникалната му природа от една страна и от заложения генетичен материал в него плюс средата в която се случва живота му. Не можем да се сравним. Дори когато двама човека вървят заедно в една посока, в едно време и по една пътека, всеки вижда, чува, усеща, разбира, извлича неговото си. Никога вложения потенциал не е еднакъв. Дори аз самата да мина два пъти по една пътека, ще виждам и разбирам различно. И това съм аз. Моя път и моя живот съм аз. Няма база на която да се сравнявам с никой.
От тази гледна точка какво се случва с мен и с хората около мен, докато си вървя по пътя, не може да се нарече хармонизиране, поради правилност на пътя. Понеже всеки си се развива с неговата скорост и спрямо неговите си потребности от развитие, не виждам как моята скорост може да се синхронизира с нечия друга, макар и на близките ми хора.
Хората се закачат един за друг – това виждам аз, това правя и аз. Търсим сигурност, спокойствие, опора. Затова се свързваме един с друг, затова трупаме неща като пари, защото така не ни се налага да разчитаме единствено на себе си. Защото като сме свързани с другите чрез външни връзки, чрез условия, договорености и обменни средства, ние се чувстваме по-силни. Имаме обща идея и се развиваме заедно. А това вече се нарича егрегор. Заедно на средната вълна на развитие, с нагодени идеи съобразени с потребностите на другите. Но в егрегора няма място за самия човек и за неговото уникално развитие. В секундата когато на човека му утеснее егрегора и поеме сам по пътя си, сам вътре в него, той напуска егрегора. Не разбирайте, че развиващия се самостоятелно човек задължително е отшелник. Няма толкова голямо значение къде и в какви условия се случва еволюцията на някой. Човек е сам и е носител на всичко вътре в себе си. Разбирането че нищо външно не може да го запълни отвътре, го прави самостоятелен. Без значение дали живее с някой, дали работи за някой и дали участва в някакво общество. Обществото ни е създало и то си има важна роля за началото на еволюцията на индивида. Обществото е защитната обвивка, в която се развиваме сигурно. И точно тази сигурност търси обществения човек и на тази сигурност разчита.
И когато от двама души, единия дръпне в развитието си и установи, че е самостоятелен, той разклаща сигурността на другия, който е свикнал със симбиозата. Тогава общественика нарича индивидуалиста с разни определения като егоист, наглец, лишен от емоции, безчувстевен, луд... Каквито и определения да се дават на поелия по свой път човек, те са израз на недоволството, което изпитва общественика от нарушеното му спокойствие и сигурност. И не само че определя, общественика прави всичко възможно, за да върне индивидуалиста към сигурните и установени с негласен правилник взаимоотношения. А може и да бъде гласен правилника – законите на държавата примерно.
Хармония човек постига в себе си. Контакта с друг човек, който е в хармония и с близка вибрация е свободен от условности. В израстването си, двама свързани човека може и да намерят начин да не си пречат, но може и да не успеят. Важното е че израстващият човек иска все по-малко и последното което прави е да пречи на някой нарочно. Човека си гледа себе си, разбирайки, че той е най-важния в живота си и ако не е в хармония със себе си, с другите вероятността да се разбере е още по-малка. Човека си върви по пътя и прави всичко необходимо за собственото му развитие, без това да се отнася до никой друг. Това че на някой не му изнася и има някакви лични мераци – си е негова работа. И все пак в началото, когато връзката на човек със себе си е крехка и нестабилна, той е склонен да се поддава на влияния – да поема масовата енергия и да не се вслушва в себе си. Сколонен е да гледа назад и да се чуди дали не е сбъркал. Не на всеки му стиска да отстоява себе си. Не всеки успява с постоянство да преоткрие себе си, въпреки влиянията, сред който живее. Помислете колко обичаи, традиции, вярвания, мисли и идеи на ден ви отклоняват от вас самите от собствения ви ритъм на живот. Колко пъти живеете за другите, вместо за себе си. Колко хора разправят че искат да направят някой си щастлив, че живеят заради децата си или заради работата си... И защо обществото сочи с пръст онзи, който живее за себе си? Той е носител на своя живот и това е неговия си път, без значение дали на някой му пречело. Този, на който нещо му пречи, си има негови си неща за разрешаване и преоткриване и вместо да се занимава с другите, може да обърне внимание на себе си.
Не, развитието на един човек не пречи на никой, нито помага на някой. Това е индивидуален избор, който се определя от самия човек и другите нямат място в него. Ако го няма човека, всичко друго няма смисъл – само илюзии.
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
...
Обществото ни е създало и то си има важна роля за началото на еволюцията на индивида. Обществото е защитната обвивка, в която се развиваме сигурно. И точно тази сигурност търси обществения човек и на тази сигурност разчита....

Малко абстрактна езотерика за "напреднали"... ;)

Принципа на съотвествието" е универсален принцип във Вселената и е нейната изява на всички нива на проявление, ето как се "прилага" в този контекст - един от неговите "следствия" е и менталната формула - каквото "горе", това е и "долу" - един от седемте основни закона на херметизма.

Писах вече един пост в който изказах идеята, че общественият начин на живот съотвества на "ембрионалната фаза" от живота на човека.
Точно по същата аналогия битието в общесвено-определения начин на живот е също форма на "ембрионалнен стадий" - просто етап от цялостното ни еволюиране. Биологичнното развитие е отражение на общата еволюционна схема на "раждане" израстване, развитие, трансформация и "смърт". Смъртта е просто вид "качествена трансформация" след която се преминава в НОВ ЕТАП.
В социалното съзнание навсякъде по света, това съотвества на идеята за "прераждането" и идеята за "възкръсването". И за двете се отнася общия момент - първо има "смърт", някаква форма на отиващото си "старо" битие, а после идва НОВОТО РАЖДАНЕ и така се фирмира ОБНОВЯВАНЕ - следващият цикъл в еволюцията. Ето защо, както и в полулярната аналогия за гъсеницата и пеперудата и фазата на трансформация, обществено-определеното битие е също такова в схемата на развитието. И именно затова всеки нов цикъл на обновяване, задължително "скъсва болезнено" връзката си с предишната фаза /както с пъпната връв/. И всяко "раждане" за новото е силен стресов момент.

Та с целия този "подтекст" са свързани всички легенди и притчи за "умирането и прераждането /възкръсването/" като форма на "ЧУДО"... И във всяка от тях е закодирано посланието към "разбиращите", че всеки етап си има "начало" и си има "край"... и преминава в следващия.

Та ето защо социалния живот е израз на "ембионалната" фаза в пътя ни към самосъзнание. Идва време и всеки се подготвя за да се "роди за себе си" - В себе си - към себе си. Това е "следващият етап". Точно както е и биологичното раждане, тук също си има "шоков момент", има силни сътресения, има си кризи. Но всичко това е "подготовката" за новата форма на битие.

Може да се "продължи" - човечеството на планетата като цяло е също отражение  на всяка от съставящите го "ЕДИНИЦИ". То е просто УГОЛЕМЕНАТА ПРОЕКЦИЯ на усреднения индивид от съставящите го членове. Точно както и психичния илюзорен "двойник" на човека в социалната фаза, наречен ЛИЧНОСТ, така и целият социум представлява една СБОРНА ЛИЧНОСТ - точно уголемено и усреднено копие на отделната единица.

В социалната фаза от развитието, хората се държат като "отделности" които имат потребност от "обединение", за компенсирането на различните идеи за "недоимане" на всеки един от тях. Но ако при мравките и пчелите примерно този аспект е наистина отражение на факта, че нито една мравка не оцелява физически без общия мравуняк и само и единствено в него тя намира своя "израз", роля и значение, то при човека всичко това е форма на психичен живот - т.е. това е форма на психично-обусловена потребност, а не от биологична.
И както досега еволюцията е показала - НЯМА ФОРМА НА РАЗВИТИЕ ПРИ СОЦИАЛНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ - ТОЙ МОЖЕ ДА ПРЕТЪРПИ САМО КОЗМЕТИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ - НЕ СЪЩНОСТНИ. Именно затова и мравуняка и кошера от милиони години са едни и същи и ще си останат едни и същи. Промените ще са само адаптационно определени - към външната среда. С това искам да кажа, че живеейки в група хората нямат развитие - само повърхностни промени. Социумът няма никаква цел за "изява" и растеж на отделния индивид - точно обратното. И Именно в този "инкубатор" се "зачева" и започва да се пробужда "новият човек" - чрез една качествена промяна в него "един ден /или нощ/" той ще изживее кризите и ще умре като социално същество... възкръсвайки и обновавяйки се за НОВАТА МУ СЪЩНОСТ - НЕГОВИЯ НОВ, СЪЗНАТЕЛЕН "АЗ".

И това е наречено ПРИНЦИП НА СЪОТВЕСТВИЕТО - той произхожда от единството НА ВСЕЛЕНАТА,. а без единство няма съответствие.
И ТОВА СЕ СЪОТНАСЯ НА ВСИЧКИ НИВА, НА ВСИЧКИ ПРОЯВЛЕНИЯ В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.

А ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА ОТТУК НАТАТЪК НЕ СЕ ОБУСЛАВЯ БИОЛОГИЧНО - ТЯ ПРЕМИНАВА В СФЕРАТА на "ПСИХИЧНОТО".
И Вътрешния живот вече става арена на еволюцията... и в него протича ПРОМЯНАТА - и промяната на вътрешния живот дава промяната на всичко останало. Ето защо фазата на "материалистите-атеисти" е вече изчерпана. Арената на промяната вече не е материално обусловена, макар, че поради "материално-ориентирания характер" на несъзнателния човек все още той "привижда" единствено ролята на материалното като определяща.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всъщност е лесно да се изведе,че ДУХОВНО РАЗВИТИЕ не е част от никакво социално съществуване.
Както и пеперудата няма никакво място при гъсениците...
По-точно ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ е обръщането на човека към ПОЗНАВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯ СИ "АЗ"... и т.н. "останали" нямат никакво място и отношение към това. Духовното развитие е индивидуален процес на вътрешна трансформация и трудностите по "скъсването на пъпната връв", свързваща ни със социалния живот е част от "препяствията", които неминуемо се преминават...
Развитието, като всеки същностен процес, е неминуемо съпроводено от "противник" - от противодействие - в хода на тези две противостояния - между "старото" и новото" - се ражда развитието и ЕВОЛЮЦИЯТА.

Ето това е "мъничка частица" от темата за ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ  - за нас и "останалите".
 
« Last Edit: януари 24, 2007, 03:13:02 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Dani

  • Guest
Re: Духовно развитие ?
« Reply #57 on: януари 24, 2007, 03:59:03 pm »
Quote
развитието на един човек не пречи на никой, нито помага на някой. Това е индивидуален избор, който се определя от самия човек и другите нямат място в него.
Моят опит сочи друго.
Развитието на един човек най-общо се изразява в промяна на начина му на мислене, отношение и поведение. Тази промяна в самото начало влиза в дисонанс със статуквото на групите, чиито член е той. В този смисъл той пречи на тези, които се чувстват комфортно в това статукво. Изходът е:
- групата се опитва да "вкара в правия път" или отхвърля "пречещия"
- групата се разцепва на подгрупи - такива, на които промяната пречи и такива, на които не пречи или дори помага.
Когато аз самата драстично започнах да променям начина си на мислене, това предизвика силната негативна реакция на моите родители и някои приятели и също толкова силното одобрение на децата ми. В крайна сметка:
- някои приятели ме обявиха за изперкала или безотговорна и благоразумно спряха контактите си с мен (те определено смятат, че с промяната си съм ги ощетила)
- други ме оставиха да "си блъскам главата", но все по-често ми искат мнението в момент на трудности и се радват на щастието ми.
- родителите ми постепенно свикват със "странностите" ми и от време на време чувам от устата им перифразирани същите тези странности. (Например - майка ми вече смята, че "всеки сам си носи отговорността" - преди тя се чувстваше отговорна за благосъстоянието на близките си)
- децата ми постепенно се отърсиха от предразсъдъците, с които ги бях заразила преди и всеки се научи да вярва на себе си и да отговаря за себе си, да живее с любовта и свободата.
Така че другите имаха място в моя избор - всъщност моят избор беше - какви са моите отношения с другите и със себе си. Изборът ми не зависеше от тяхното одобрение, но се реализираше в конкретните ми взаимоотношения с тях. Моят избор повлия на техния живот и тяхното отношение към мен - те бяха принудени да направят нов избор след като аз с моя промених статуквото....


Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: Духовно развитие ?
« Reply #58 on: януари 25, 2007, 10:49:09 am »
Дани,
както и да го напишеш, опита на всички нас, с които това се е случило, сочи едно и също. Разликите са само в това кой от нас как ще го изкаже и докъде е стигнал в "разкъсването на пъпната си връв".
Реакциите на "останалите" са винаги едностранчиви и напълно естествено обусловени.

Социалния организъм е "голямо" същество, което живее чрез своите си "клетки". Точно това се нарича ЕГРЕГОР. Това е точно както е с аналогията с човешкия организъм и неговите биологични клетки. И също като него, Социалното същество се държи като ЖИВО същество. Всяка високо-организирана структура е "подвластна" на един друг фундаментален "принцип" - за запазване на потенциала / във физиката се нарича "запазване на енергията"... или "запазване на импулса"/. Под неговото влияние всяка високоорганизирана система се "стреми да се съхрани като такава - САМОСЪХРАНИ". По този начин тя запазва своята структура и организация. Това е част от механизма на САМОРЕГУЛАЦИЯТА. На това дължим ние хората, нещото, което му казваме "адаптация", изменчивост. От това и идва възможността ЖИВИТЕ системи / като представители на най-високо организираните системи/ се самосъхраняват, като имат редица механизми за ЗАЩИТА от външно влияние. Всички знаем, че такива има и в психичен и биологичен план всеки човек.
Конкретно това се проявява също и при ЕГРЕГОРА - СОЦИАЛНИЯ ЖИВ ОРГАНИЗЪМ. И изявата на т.н. "останали" хора около нас, с които ние сме в взаимодействие по време на социалното си съществуване, е просто проявление на защитната реакция на СОЦИАЛНИЯ ОРГАНИЗЪМ, както и на отделната негова "клетка". По същият начин, напълно аналогично е и поведението на клетките и на цялото в човешкия организъм - всяка клекта си има свои защитни механизми, но и цялото тяло си има своя специфична "защитна система". И така е на всички нива на разглеждане.

В тоя контектст променящият се човек се подвизава в една среда от другите личности от социума, които правят всичко възможно да "съхранят" предишния начин на съществуване - от там "връзки" взаимоотношения... Всъщност всяка променящ се индивид внася "дисбаланс" във взаимоотношенията и енергетично-ингормационния обмен на СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА. И описаните от теб и другите пишещи в тази тема, са прото примери на проявление на тази защитна реакция, породена от този ДИСБАЛАНС. Това е така, докато по техния си начин "тяхната система" не постигне отново някакъв баланс чрез преустройството и пренастройката на нови "отношения" и нови взаимовръзки.
----------------------------------------------------------------------------------------
Искам да спомена и още нещо. Ще си позволя тук да направя опит за един условен "анализ", във връзка с въпросите, които искам да обърна внимание.

Много често има леко подвеждане в "крайното" разглеждане на всички описани от нас взаимодействия и реакции...
Има много фази, при които едно "пробуждащо се същество" преминава постепенно от личностно-социално в индивидуално-съзнателно.
Една от тези фази е временната, при която индивида който се явява развиващ, среща отпора на "социалната среда". При нея имаме просто ПРЕНАГЛАСЯНЕ на взаимоотношенията между членовете. Просто преминаване на ново ниво, но все още няма "вътрещна готовност" за пълно "скъсване пъпната връв".
В този случай описаното от ДАНИ е просто пример за това - в някакъв момент "другите" гледат на теб по един начин... но после вече гледат по друг... Има "един човек в живота й", чрез който са реализирани поредица от неадекватни реакции и отношение от нейна страна". След много години тази неадекватност се проявява в поредица от мощни кризи, дали последващите "промени" от нейна страна и неминуемо на останалите от "нейното обкръжение".
Като цяло статутквото обаче се запазва. Идва нов човек - друг. Вече "точния". Да - има промени на всякакви нива. Но като цяло социалнообусловените взаимоотношения продължават, макар на едно различно равнище. Взаимовръзки продължава да има - и то силни, мощни и определящи - децата, родителите, близкия човек, професията... Просто някои временни конфликти са "решени" и "местната среда" е намерила "нова форма" на примирие. И вече в нея всичко е "наместено" и изглежда балансирано. Но това са част от ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ ЗА СОЦИУМА - за самосъхранение. Човека "генерирал" първоначалния импулс за промяна вече е в нова "луксозна" среда, вече не толкова враждебна за него и по този начин му се предлага "компромис" и възможност той отново да се "успи". Той се реализира социално, общувайки и взаимодействайки на всички нива. Така имаме вече просто нова форма на социален баланс - до следващия взрив от противоречия и конфликти.
 
Със всичко дотук исках да кажа и че формите на противодействие между социума и "измъкващия се от него индивид" са многообразни и са на много нива. По този начин социума "хитро" се опитва да се самозапази, изглаждайки възможните конфликтни точки около "специалната личност", но запазвайки общия си основен принцип.
Връщам се на горната ми тема и идеята, че социума се явява "инкубатора" за постепенното развиване на съзнателните индивиди. Ето точно с приведения условен пример се опитах да разкрия колко са многообразни и комплексни възможностите за взаимодействие. И въпреки тази сложност има ясни за наблюдение основни принципни положения. И ще споделя един от тях:
   Най-важното от тях е – Основните ДВИГАТЕЛИ за промените, включително и на ниво на СОЦИУМА са именно онези „странни индивиди”, които носят в себе си НОВОТО. И проявявайки го, независимо от „противодействието”, стават фактор за промените – първоначално на „близка среда”, после на по-широк фронт. Просто колкото е по-сериозен и значим фактора на промяната на единствения, но развиващ се индивид, толкова са по-мащабни и промените, които настъпват от проявлението на неговата „индивидуалност”. И дори исторически да погледнем на социалния живот през вековете, нека всеки сам за себе си направи заключение кои „фигури” в него са водещи и значими…

И така – по закона на съотвествието, щом във вътрешния свят на отделния индивид структурата и нивото на организация нарастват, това веднага дава отражение и на битието му, това пък от своя страна и на социалните му взаимодействия… И така в зависимост от качествената значимост на протичащите промени и развитие е и периметърът на промените, който са инициирани от него. НО САМО ДО ЕДНО РАВНИЩЕ. Ако минат един праг, след него вече социума не може да „осредни” и стабилизира отново своите функции и прави така че напълно да „изключи” от редиците си такава „ЕДИНИЦА”. Но пък точно случващите се в нея ЗНАЧИМИ ПРОМЕНИ са вече основата, която дава възможност тази единица – ИНДИВИД, да се „роди” като едно НОВО ПСИХИЧНО СЪЩЕСТВО. Продължаващо пътя си напред във Вечността…
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.