Author Topic: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ  (Read 48296 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #150 on: септември 13, 2007, 10:40:42 am »

Сериозно те питам- кажи ми, ако не с примери - то поне - мислиш ли че след кърмаческия период, когато правим наистина неща, на които никoй не ни е учил-сучем, спим , акаме и обичаме да ни гушкат -  Аз си мисля че май само насладата от сетивата и то пак осъзната на базата на сравнението с липсата им, ми се струва лично моя....

мислиш ли че после има нещо наше си, което не е привнесено отвън. - Да, мисля че всичко след това е наше, но на нас ни е по-лесно да бъдем с привнесеното.

Аз си мисля че май само насладата от сетивата и то пак осъзната на базата на сравнението с липсата им, ми се струва лично моя.... - ами... добре. Да бъде както ти си решиш.

    Останалите импровизации  в постовете ти, както и на г-н Очков, няма никакъв смисъл да коментирам - нито са въпроси, нитъо са коментари - каквато е темата в случая.
    Лесно някои хора се обединяват в лагери - сегашното разделяне е по отношение на нещо си, дето Рамус бил написал... И сега - кой го бил разбрал, защо и ако не го бил разбрал, значи Рамус се напъвал, разни лични стъкмистики и самоволни упражнения на тема Рамус - къв бил, кво пишел... И стихове ми подаряват, да съм се успокоил , да не се притеснявам... като чета г-н Очков и идеите му за мен направо се спуквам от смях, аз не се смея с присмех, а заради радостта - щото като гледам с какви роли хората се изживяват, кво друго ми остава - зрител съм и гледам цирка. В този смисъл на зрителя му е отредена ролята да ръкопляска и да се радва - особено когато специално за него има различни актьори, и измислени от тях роли.
    Какви ли не криви огледала мога да си имам... Но това е нищо - какви ли не криви огледала може да си има всеки, с идеята че като "вижда" нещо си няма никакъв шанс да определи КОЕ ВИЖДА и КОЕ Е ПРИВИДЯНО. Щото за мозъка е едно и също.... И дали някой не смята, че е в положение да прави именно като всяко животно, изправило се пред огледало - вижда си нещо, реагира си, а не може да вдене, че това, което вижда е самото то.

    Не ме занимават никакви лични отношения и всякакви мнения, които някой си имал за някой си друг и вчастност - за мен. Пишете си и се упражнявайте колкото си искате - на мен нито ми пречи, нито ме бърка. Тва си е ваш свободен избор - поне от моя гледна точка - и всеки си има правото да си го ползва.
    Аз се занимавам със света по моя си начин, чрез моя си Живот. И това хич не зависи дали някой от вас го разбира или не може. Това също си е ваша работа, както и съответстващите ви реакции. Който го разбира се възползва доколкото може и както си избира... Който не може - сам си написва какво прави. Лесно се вижда, как когато човек няма какво да си напише от него си, като няма багаж да сътвори нещо от същността на самия себе си ... и почват се всякакви стъкмистики, тълкувания, иронии, отричане... но не на какво да е - а на написаното от другите.  Дори непрекъснато имаме участия на хора, дето това, че не могат да изпишат нищо от себе си , се компенсира от това, че същите просто си пишат - разни мнения, как им изглеждало, кво чувствали, кво им ставало и разни други реакции, като че ли тук сме в детската градина или в заведение за развлечения и разтоварване от явно тежкото им ежедневие.
Имаме и вече "патологичен" случай на един наш "колега" дето му е вече традиция просто да си ръси фантазиите с изживяващшата се идея, че той е номер едно, той е само наблюдател, а всички останали в изворите са просто заблудени сектанти. И във величието си просто се забавлява да иронизира писането на другите, подменяйки им думитеИ се забавлява да ни "светва" за истината. И повтаря ли, повтаря - едно и също във всеки свой пост - с характерните му еротично сексуални намеци и интерпретации на всичко написано. Поне е ясно какво не им достига на хората - те така или иначе си го пишат.
Ама всякакви случаи вече се видяха, щото напоследък през изворите преминаха какви ли не интересни "лични версии на едни и същи мотиви".

    Няма нищо по-смешно да чете човек опитите за собствения му психопортрет от хора, които нито някога са го виждали, нито го познават, нито пък им е в интересите. Които отгоре на всичко и нищо не разбират от психопортретиране. Често хората прикриват когато нещо не знаят или не разбират. Но именно смешното е, когато шутовски демонстрират незнанията и накомпетентността си. Как да не се радва човек на това - само това ми остава...
И именно защото когато човек си фантазира волно, може да си вее свободно въображението си и така чудесно се самоизписва. Именно когато си фантазира прикрит зад анонимността си най-много се открива за себе си. А това е шанс да се видим кой какъв е. Да се изживявате можете навсякъде другаде в нета и в реалния живот. Тук има една допълнителна възможност - щом не сте способни да се възползвате - не го правете, но и не виждам никаква друга причина да бъдете свидетели на хората, които са в състояние да го правят, освен личното ви отношение - на гордост, на образа на величието в което толкова много искаме да се огледаме с нашето лице в него....

та... да живее свободата...

Правете си квото си знаете, решили, квото ви е кеф и квото можете - тва си е ваша работа.
Аз си вървя по пътя, така както аз съм решил и се възползвам по начин по който аз избирам - и това хич не бърка кой какво мнение имал по това, пък дори и да продъне ушите на форума с повторенията и баналностите си. Да си чете, учи, зубри, или да се прави на велик всеки който има потребност от това. Който му стиска отива по-нататък, който не може - си прави каквото може. Тук, между нас в изворите се виждат доста неща именно защото сме много различни и на някои хора хич не им допада идеята, че други се занимават с неща, дето самите те въобще не схващат за кво става въпрос. И си реагират - всеки по своите си начини. Ми да са живи и здрави - вървят си по пътя. ВАШ си е - вървете си го - и да иска, никой друг не може да го направи вместо ВАС. 

Успех на всеки!!
« Last Edit: септември 13, 2007, 01:45:47 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #151 on: февруари 10, 2008, 08:55:44 pm »
  Здравей  :smitten:
  Би ли ми обяснил --> "КАУЗАЛНА РЕАЛНОСТ - КАУЗАЛЕН СВЯТ" (от темата     
"ОБЩ ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА")
 Благодаря
FREE YOUR MIND

Offline blqh

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 306
  • Gender: Male
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #152 on: февруари 10, 2008, 11:30:05 pm »
 Деянски не може да сведеш каузалния свят до ментално разбиране :) Тези неща не са до вярване а до самоосъзнаване.Дори в модела си е посочено че всеки по горен аспект определя по долния,в това число и обяснението на това какво е каузалния свят не може да стане на ментално ниво,а на духовно според модела който е даден.

« Last Edit: февруари 10, 2008, 11:32:09 pm by blqh »
-Ехоо...Кой е?
-Аз съм гласът в главата ти!
-Ааа добре , аз си помислих че полудявам :D

Offline face to face

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 60
  • Gender: Male
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #153 on: февруари 11, 2008, 01:18:50 pm »
Тоест е нещо над логиката ми...единствено мога да го изпитам (примерно) ?
« Last Edit: февруари 16, 2008, 01:35:31 pm by deqnski_890 »
FREE YOUR MIND

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За модела и неписаните още неща
« Reply #154 on: февруари 11, 2008, 01:30:42 pm »
Blqh,
За пореден път съм впечатлен че си схванал същностни положения изложени чрез една символна схема, каквато е въпросния модел - ЗА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА. Просто е уникален начина по който си се възползвал приятелю, припомняйки си първите ти постове в Изворите.КОМ и твоята тема - ЛУДА РАБОТА. И това само за малко повече от 12 месеца. Винаги съм се възхищавал на начина по който хората от ЗОДИЯ ВЕЗНИ, с които е ограден Живота ми, се опират на силната си вътрешна ИНТУИЦИЯ, особено, ако се приучат да я свържат с "високите си" аспекти. .. Но най-вече, когато хората си позволят да изразят на ВСЕЛЕНАТА че са "готови" за промяната, развитието. Готови са да погледнат "отвъд" и нещо в тях от старото да си "отиде" - това можем да направим за ЖИВОТА. Това мисля.

Онова, което още не съм казал в изложения модел си стои неизказано и работя по него. Предстои менталното ниво.
После ще опитам най-общо да изложа общи принципи за КАУЗАЛНОТО НИВО, като основа на ДУХОВНОТО.
Както вече посочи БЛЯХ, има несъотвествие по отношение на излагането чрез думите и езика, когато се отнася до нивата от ДУХОВНАТА ТРОЙКА, защото като цяло в нея битието е качествено различно ниво, вибрации. Качественото означава, че както ние сега не можем да "видим" четиизмерна фигура с триизмерните си "очи" и съответната интерпретация на  "ума". Но е възможно чрез екстраполации от анализа на взаимодействието между комбинацията дву-триизмерно, да се представи една обща цялостна картина при значението и взаимовръзките на ДУХОВНАТА ТРОЙКА спрямо сегашното ни БИТИЕ.
Ето и защо започнах да пиша този модел първо за себе си, излагайки основите на същностния смисъл на понятието ДУХОВНОСТ - така полагам едни основи на това - ЩО Е ТВА "ДУХ" и че отдавна хората-деца го бъркат с астрални явления и процеси, а неговата същност е далеч по-генерална и фундаментална в посока към развитието на всяка АЗ-ЕДИНИЦА СЪЗНАНИЕ в ЕТАП след ЕГОТО - ДУХОВЕН ЕТАП.

И за последно - озаглавеното от мен като "ОБЩ ЕЗОТЕРИЧЕН МОДЕЛ НА ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА" е всъщност не за човека. Човека съм го избрал само като примерно звено - носител на качествено нов етап в развитито на съзнанието. Но носителите на съзнанието могат да бъдат всякакви и човешкото тяло и нашия свят са една само една от безкрайните брънки на проявление и мнообразие на ВСЕЛЕНАТА, които най-общо могат да се изразят с символната формула "ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПРОЯВЛЕНИЯ, ВЪВ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ РЕАЛНОСТИ, ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО".
В този смисъл заглавието на условната абстрактно символна схема, изложена от мен, би трябвало да се изведе като ОБЩ МОДЕЛ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО. Най-широкия възможен за сегашния ми момент на развитие. В него съм вложил целия си наличен потенциал и изразява собственото ми ниво в развитието, обхващайки възможно най-широкия ми достъпен хоризонт и дори "надничайки" отвъд него и собствените ми "ограничения".

Самото ми отношение към модела ми е съвсем свободно и си давам много добре сметка за неговата условност. Аз само използвам този модел - като определен похват за подреждане на ГОЛЕМИЯ ПЪЗЕЛ от различни типове "малки елементи" и изминатия път в този ми процес. Аз самия се структурирам и подреждам чрез изложението на този модел и работата по него е всъщност работа по мен самия. МОДЕЛА - това съм АЗ, но АЗ НЕ СЪМ  "МОДЕЛА", той е само условна форма на изява, на проявление. Избрал съм само една конкретна форма и в нея съм вложил дълбокия смисъл на разбирането ми за единството на Вселената, съзнанието и в частност ЧОВЕКА, като негова конкретна форма на проява тук на ЗЕМЯТА и ЧОВЕЧЕСТВОТО. Ако адекватно се долови съдържанието, на това ниво, всеки на неговия резонанс може и задължително си прави собствена форма на модел - дали ще е с тия думи, понятия или изртечения, дали с тази логика - това е въпрос на конкретика - т.е. форма. Формата може да бъде всякаква, но значението "ЗАД НЕЯ" е основното.

Искам още веднъж да напомня, че зад всеки символ, всяко абстрактно понятие се крие индивидуално разбиране за него - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Това си става със самото развитие на съзнанието / у човека/. На едно ниво на съзнателност нявсякъде във вселената, определени чрез него "форми" биха комуникирали чрез своето си съотвествие по нивото си. Това е универсалната мярка за ВСЕЛЕНАТА - където и каквато и да било, след като се излезе от конкретиката, от формата, резонанса е налице. И това е просто една екстраполация на факта, че хора във всякакви култури и цивилации, на всякакви географски места и исторически епохи, стигнали на определено ниво на развитие имат своите си "символи". Знаци, разбираеми за тия, дето са на "същата честота" и в същата точка от пътя си. Излизайки от конкретиката при човека, съвсем спокойно може реципрочно да се разшири този възглед за всички форми на съзнателността навсякъде из Вселената. Ето затова има предвид, че съотвествието по ниво на развитие на съзнанието е универсален тип възможност за комуникация между коренно различен тип форми. Защото зад каквато и да е форма и конкретни проявления, се крият общи положения.
   А най-общото и свързващо звено в цялата Вселена е именно онова, което наричам СЪЗНАНИЕ и неговия смисъл в РАЗВИТИЕТО. Защото самата ВСЕЛЕНА е също ФОРМА НА СЪЗНАНИЕТО, само дето конкретиката и мащаба са различни от тия на човешкото проявление.
И именно затова под идеята за РАЗВИТИЕ НА СЪЗНАНИЕТО се говори с идеята за ДУХОВНО РАЗВИТИЕ - слага се акцент на нивата на развитие извън ЕГО-ЕТАПИТЕ - ОТВЪД всичко онова, което сега се чопли и дърдори от "астралните мравки и пчели", но което пък за тях само това може да се има предвид. И това е тяхната "истина" и те са прави за себе си - нивата и широтата на кръгозора се определят от моментното състояние на съзнанието при всяка "АЗ-ЕДИНИЦА".

И това е - има хора, които разбират нещо, не защото е написано, казано, или прочетено. А това е възможно само когато вече в тях самите това е узряло и са готови да се "отворят" не за написаното или казаното - а за това, че те самите го имат у себе си. Защото развитието на съзнанието е процес в две посоки - изглежда "отделящ процес" от една страна - заради това, че в процеса едно "звено" от някакво цяло, започва да става "цялостно" само по себе си. Но ставайки такова, то открива именно "ВЪТРЕ В СВОЯТА ЦЯЛОСТНОС" връзката си със всичко останало. Именно през себе си - това е посоката. Пътищата може и да са безкрайни по лъкатушенията си, но посоката им е една.

Това виждам аз, това самооткрих, това изразявам. И ще са доста хората, за които всичко това са просто някакви си празни сложни думи, неразбирайки, че празнотата е у самите тях. Но привиждайки невъзможността си да разбират с идеята, че или няма смисъл, или няма стойност... Като че ли и двете са плод на написаното, а не са на "четящия ги". Но отвътре така и това се вижда и такива хора са прави за себе си. И написаното от мен в целия форум не е за тях - това е толкова очевидно.

Но ще има и хора, дето това ще са думи със смисъл. Не защото четат смисленото в текстовете ми, а защото те самите му придават смисъла и значението. От тях идва. Всеки читател е автор на прочита си.

-------------------------
п.с. За ДЕЯНСКИ нещо важно,
ДЕЯНСКИ - ако внимателно беше разбрал смисъла на думите от подписа ти, нямаше да ги слагаш и пишеш въобще заедно.
Щото ако беше осмислил спокойно и задълбочено смисъла на тия думи, щеше да забележиш несъотвествието между следните фрази:
АЗ СЪМ СЕГА - от една страна,
и "ДА СИ ПОМОГНЕМ"... както и ВЗАИМНО - от друга.
ДА СИ ПОМОГНЕМ - е ниво на съзнание при което няма "АЗ", а има "НИЕ" като заместваща го форма.
Нашия колега, с рекламата на сайта си има още много неща, дето нито си ги е изяснил, нито пък му трябват. Ти ги прочете там наготово, и така ги и прие - може би щото много ти харесва или пък изглежда правдоподобно. Твоя работа, но с приемането на различни думи, изречения и наготови мисли, нищо не става, освен ЧОВЕК-НАГОТОВО от типа НИЕ - като компенсация на липсващ АЗ.
Често се срещат несъотвестващи си значения в изразите на много хора - в автора "АЗСЪМСЕГА" беше точно така и той се беше вживял да проповядва, вместо да премисля думите си.
Все пак - общувайки някак, дори и на различни нива, има възможност да не се правят едни и същи грешки. Разбира се това е само възможност и дали ще се възползваш си зависи само от теб.
Измисления свят, който си написал не е ничий свят - това е твоят свят, и може би още не си прозрял че ти си измислящия го. И затова няма нито кой, нито и защо да "ТИ ПОМАГА"... Това не става с помагане, както и съвсем без помагане ти си измисляш своя си свят. И без помагане можеш да спреш да си го измисляш. В рамките на себе си нито е нужно, нито е потребно помагането. Виж - съдействие, провокация... Но те имат смисъла само когато преоткриеш, че зад "твоя свят" стоиш само ТИ.

« Last Edit: февруари 11, 2008, 02:09:18 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline toni

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 111
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #155 on: февруари 13, 2008, 11:56:37 am »
missing  ;)
« Last Edit: февруари 16, 2008, 05:42:31 pm by toni »

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #156 on: декември 03, 2008, 09:46:00 am »
голям човек е този, който носи малкия в себе си ...........
...когато се погледне с очите на "големия" чак тогава може да се изясни що е това "МАЛЪК ЧОВЕК"...


Да бъде голям или малък човека, са две противоположни състояния, които се определят едно спрямо друго. Приемайки да ги ползвам, ги извеждам с ясното съзнание че няма нито малки нито големи хора. има само отношения, с които едното се опередля спрямо другото. Да съм голяма, за мен означава,че съм опознала малката аз и съм я надрастнала като определящ фактор в живота ми. Това означава да съм й позволила да се прояви и да съм я видяла кое й е важно, защо й е важно, как реагира, защо реагира. Да си задавам въпроси и да я използвам като опора за надграждане. Като отправна точка.
Ако сега съм малка, това е света, който познавам и него мога да използвам за да се изведа извън границите му. Ясно ми е че съм в някакъв постоянен преход. Има неща, на които реагирам, такива към които съм пристрастна и такива, които съм приела да ме определят в живота ми до тук, досега. Има други, с които виждам как се работя сама, те са ми целта, понеже вече имам поглед над тях и са ми познати състояния. ИмА и такива, за които нищо не знам. Не ги виждам, те продължават да се вписват в образа ми за себе си, защото аз продължавам да се определям през образите в главата ми. Макар че има и нещо друго, което нарекох есенция и то не е образ. То е нещото заради което съществуват образите, като правят броня върху него, за да има то ясни граници и измерения, с които да борави ума. Но чрез дефинирането му, то се изгубва, изгубва се импулса му, подменен с нуждите и поривите на ума.
Ето, това вложих в изречението : голям е този, който не е малък.
Стремеж и заявка да скъсам познатите си ограничения. А онези, не подозирам, назряват. Те просто ще се явят като обръч който стиска и възпрепятства разширяването до следващ момент на самосъзнание. Следващите граници са депресията, която сега не познавам.
Вероятно изречението ще го предефинирам много пъти, но то си е моята заявка. Ти, с начина си на описание на твоя свят, Румене, не си фактор в развитието ми. Само аз съм си фактор, само когато аз допуснА провокация, само когато чуя сигнала и го последвам. Сигналите на провокацията винаги като че ли идват отвън. Отвън на затвореното ядро, в което се самоизживявам. Но това не са чужди сигнали, а моите собствени, които идват от голямата аз, която стреми да изведе малката на по-широко. Каквото и да ми казваш, под каквато и форма да го правиш, аз чувам себе си, а ти говориш на теб. Затова да се мъча да те разбирам, да мечтая да съм като теб...това са смешни неща, както е смешно и че могА през твоето описание на света да се науча да градя своето и да използвам твоите понятия, за да ги нАМестя при мен наготово. Смешно е. Не става. Опитах се. Закачих се и исках да ме дърпаш. После исках да се видя на собствен ход и сякаш спрях. Увличам се в тягата ти. Аналогията е като с планетите. Големите планети имат силно поле. Но привлечените в това поле, губят своята същност. Аз могА да бъда само себе си. И е моя работа да го направя както го направя. Благодаря за ударите под кръста. Някои неща достигат до мен, когато вече ги има назряли. Другите, просто гравитрат в орбитата ми, но без да съм аз това, без да са мои.
Не че има значение всичко това като написано. Думите не вършат работа ако увиснат в пространтвото. Някои неща ги изказвам само за да ги чуя, за да използвам и друг канал и да ме достигнат с друг заряд. Други неща остават затворени, докато им дойде реда.
Грижи се за себе си
« Last Edit: декември 03, 2008, 01:44:23 pm by Катерисе »
Каквото и да е, надрастни го!

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За НА-Лудността и световете...
« Reply #157 on: декември 03, 2008, 03:55:19 pm »
Да, права си си за всичко. не можеш да не си права, не може да не е правилно всичко написано.

Може би изглежда че описвам собствения си свят със всички думи... Но може и да не е така.  :)
Никой не живее само в собствения си свят - изцяло. Ако беше така винаги щеше да бъде "затворено". Световете в които живеем, са само изява на "това, което живее" в тях.

Странно е всичко за "гравитирането" и увличането. Може би най-лесното е като "не шава някой" и да му ифва отвътре да се "закачи". Може би влаковете си вървят, а само пътниците се качват на тоя, или на оня. И пътниците въобще дали някога се питат Кой кара влака, защо, и защо точно натам върви? Колко може да побере и дали въобще има влак и на какво тогава "се качват". Влаковете са само за децата - защото социалното е един голям влак, дори цяло ЖП с влакове. на хората се раздават само готови билетчета на "касата" - важно е да се плаща цената. И така - всички я плащате, после се оказва че цената била "висока", че тежи, че имало недоволни, че пристигането не било гарантирано, че рекламата била пресилена... Но влаковете си вървят, а пътниците само са с идеята че "отиват нанякъде", а с времето излизало, че "не било натам". Иначе в "рекламата" за билетчетатата все обещават - щастие, просперитет, смисъл, цели - там на ясния и светъл изгрев и мечтаното щастие... А знаете ли кой прави "релсите" на влака, кой дава енергията на локомотива, кой и как произвежда вагоните... и т.н. и т.н
Да не би това да е "моя свят"? :)

Може би и не е "моя свят" това, че аз, живеейки, не съм само там. Значи на "различното" може би на всеки един му изглежда "чуждо", следователно "нечие друго", а значи "не е моето".

Лудост е - аз съм луд, лудост е всичко, което гледам. И мен самия като ме гледат, аз самия също съм луд.
Лудост е да се събират разни хора, дошли от на майната си, за да слушат "някакъв си луд". некви двама луди грандомани, си мислят че са върха... ама не те са проблема, проблема е, че някои дойдоха, за да се подложат на една "операция". Всичко това е лудост само по себе си, защото вместо да си живеят нормалния живот, по тяхному, рискуват и плащат толкова много пак от себе си, заради нещо като пристъп на самоубийство. Чисто самоубийство, за което двамата луди се постараха и не спират да напомнят. да напомнят че света на лудите има своите "луди" неща в него. В него има "АЗ", но няма "другите", за разлика от света на нормалните и обикновени хора.
   И лудите да напомнят че не може да се живее два живота, че да си луд, не е изживяване, което сега го има, после го няма.
И да си луд, означава ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СИ НОРМАЛЕН, но нормалното вече го няма - умира. Никой луд вече не може да бъде нормален. И с нормален живот, не може да си луд. Затова е "самоубийство", защото в някаква степен нещо от нормалното във Вас УМИРА...
   ЕДИН ЧОВЕК Е ЛУД, не само когато просто со говори лудости, а и когато живее като луд. защото много хора опитват безопасно "да имитират" луди приказки. Но като стане въпрос за ЖИВОТА... Е, вече тва им идва малко прекалено. Дааа - прекалено, защото приказките са били само наужким, само на игра, само ей така, колкото да се изживее нещо - като блед заместител на истинското... 

    Всичко това е една ненормална работа и с право някои "трезви добронамерени хора" ни наричат "откачалки". С право някои други "умни и трезвомислещи" хора опитаха да намекнат на нас лудите, че "философстването нямало никакво значение", главно защото всичко, което е различно от тяхното, е безсмислено... И защото е много лесно да си фантазираш, че хората по принцип само си приказват. И са прави - така си е - безсмислено е, особено само на приказки.
    И така си е - луди сме за връзване. И може някой ден трезвомислещите хора да дойдат и да ни вържат, защото само заради това че съществуваме, разрушаваме света им. Те си искат сами да си го разрушат, кво толкова сме наддали вой и кво толкова "да ни пука". Ама не - правим се на велики, събираме богатия урожай, не спим по цели нощи, за да говорим лудите си приказки за нещо си, за някакъв си свят на ХОРА-ЧОВЕЦИ. А не за Хората-Мравки. И всичко това, щото за нас непукистите и изявените егоисти е суперско да си правим наша секта, в която да си играем образите на великите, а останалите да ги правим за смях, да леят сълзи, да се дразнят, ядосват, гневят, или заекват... или пък мълчат и само да си гледат сеира "наум", както и да се подсмихват хитро на "безсмислените приказки" на лудите.

    Лудост е - снощи чух от устата на друг човек нещо, от  "моя" ми свят. Чух го и той да казва че всичко това е лудост. А другия наш форумен колега срещу него му казваше, че това е болестно състояние и че това си има име в психичните "болести". Обясняваше му дълго и широко всички тия налудни симптоми и му ги сочеше, за да се "събуди" за себе си. Симптоми, защото така ги бил учил, защото те "работели", защото толкова хора "познават" и определят чрез тях кое било "истината" за човека.
    Така е - всичко това е една голяма лудост. Лудост в която имало свят в който ЧОВЕКА Е САМ и само САМ Е ЧОВЕК - пълен, истински и стойностен. В свят в който всичко това е естественост. Вярно, реалности много и всеки така или иначе си прави такава - негова си. А се оказва, че някой не били доволни от тяхната си версия на реалност. Софтуера бил сбъгвал и алгоритмите били сбъркани. Въобще се получават конфликтни положения и програмите нещяли да вървят и "нещо трябвало да се направи".

    И пак снощи чух "въпроса" - пак от "друг" човек. Въпроса беше - КАКВО СИ ГОТОВ ДА ПЛАТИШ... какво си готов да загубиш, кое е твоето най-ценно нещо... най-най-най... - "не знам" - беше отговора, след няколко налучквания напосоки...
- "Тогава кажи каква е точно мечтата ти - кое най-много копнееш?"...
- "Най-много искам да съм себе си - да съм себе си и да съм независим от всичко, което става около мен. Каквото и да става, каквото и да се случва, аз да съм себе си" - беше отговора.
- "Е, добре... как да стане това" - го попитаха. "Как хем да си сред отбор юнаци, хем да си облечен с техните дрехи, да говориш техните думи, да играеш на техните игри, да страдаш техните несполуки, или пък да щастливиш на успехите им... Как да си един от тях, а едновременно с това да си "себе си"?

  Е това е въпроса - много хора искат да гравитират към някое си "слънце". Обаче не могат да горят себе си, както правят звездите - а  искат да са заедно в купчинката... и едновременно с това като им "изстине", да "се топлят от друга топлина". И там - в тия видове самоизгарящи се слънца затова е голяма гравитацията - защото бавно изгарят себе си. И бавно и понякога мъчително изгарят собствения си свят. Такива са тия слънца - бавно рушащи самите себе си, своя си свят - стария си свят. за да останат само следите от тях - някъде си, в нещо си. САМО ИЗГАРЯЩИТЕ СЛЕДИ ОСТАВАТ в безкрая... И това - също е лудост. Самата цена, да си "Слънце", не се плаща - тя е самата естественост на нещата, на състоянието в което е звездата.
Но планетите и астероидите, кометите не били доволни - явно те не са своята си естественост. И хич не им се иска да си обикалят следвайки собствените си закони и принципи, че според това, "колко си голям" си и толкова тежък и ти е съответно "тежка" гравитацията. Може би недоволството също е естественост?
Може би всяка комета да иска да е "слънце", но за да стане слънце, трябва да е порасне, и чак тогава да почне да гори - да гори СЕБЕ СИ. И така да стане звезда - САМА ПО СЕБЕ СИ, раздавайки енергия, докато "другите" се хранят с нея.

Всичко това е лудост. Лудост е, че нищо не давам. Просто го има при мен - и просто живея в неговото "имане". Не го давам на никой, просто живея сред изобилие от имане. И идват при мен други да "си вземат". Идват, взимат си и пак "си нямат". И си тръгват обратно и не смеят да останат при себе си. Ами... "не вършило работа - не било истинско, щото после пак нямало". Защото искат да си вземат и да се върнат пак там - при мравуняка и всичко да си остане "както преди".

   Не знам, може би. Може би всеки трябвало да си "има". Е - може би го имате... Може би аз или Стоян сме някакви специални - господ дал на нас голяяяяямото изобилие да сме щастливците и хранениците му. Може би - но не ми прилича, когато нямаме какво да ядем, когато стоим в пещерите си оставени сами на себе си и собствената си топлина. нямаме с кой да "се греем" помежду ни... няма никой при нас, защото на звездите им е отредено те да горят, дори и от време на време да гледат с носталгия какво е да си астероид и да се скиташ волно, хранейки се от изобилието на звездната светлина... или пък да си умира от студ сред безкрая на празното.
    И когато в собствената си пещера имам в изобилие от топлината си, идват някои хора, щото им трябва... но не могат да платят цената да останат в нея - не в самата пещера, защото сами виждат, че за да имаш своя, независима топлина в изобилие, просто ти трябва пещера, или остров, на който да можеш да се обърнеш към себе си, скъсвайки пъпната си връв, за да растеш нататък.  О, даааа - ама децата, ами съпруга ми (съпругата ми), ами семейството, ами работата, ами родителите ми, ами страданието, ами любовта, ами щастието, ама колата, ама апартамента, ами кефа - един живот сме живели... Е... - всичко това е "там" - в магичната част на кинозалата. И като избледнява филма, или почне да се къса лентата и нямате нищо друго, някой "вижда" в тъмното от проблясъците на един огън в една иначе тъмна пещера... И отиват на "топло", докато поправят киносалона и скалъпят нова лента за прожекцията. 

няма нищо по-лудо от това да си имаш пещера и пещерен свят. Но това е - съдба. налудно е - да си сам, да "виждаш" нашироко, да обхващаш в себе си света и на всичко друго , и на всички други. И да усещаш сред тия бледи искри на гледащите филмите си, че някой от време на време почва да въздиша, че почва нервно да се мести на мястото си, да не му стига филма, или в самия филм да се гледат гадости, в които зрителят да се пържи в собствения си "тиган". И от тия въздишки да ги усещаш някъде дълбоко в себе си и да се обръщаш към тях със светлината...

   Всяка пеперуда лети към пламъка. Но пламъка не съществува заради пеперудите. Те и не искат да горят в него - само го следват - заради светлината и типлината. А те имат смисъл, само в отсъствието им - сред тъмнина и студ. И пеперудите не искат да горят, защото искат да са си пеперуди. А иначе друго си е да има пламък и да "летиш" на някъде придава цел, придава посока... придава тръпка, запълване. А иначе - пеперудите  мислителки в хвърченето си измисляли, защо въобще му е да съществува пламъка и каква ли е лудост е "ДА ИЗГОРИШ", както и ще е лудост дори да се опариш, развивали разума си, вървели напред, развивали се... само дето като стигнат до пламъка, като опънат пъпната връв и се налага да се "плаща" и вече става сериозно... и "айде, стига толкова - стига лудости".

Лудости са всичко това. И аз съм ЛУД.
Луд съм, щото било налудно аз да съм Месията, Махди, антихриста и Исус, да съм Разрушителя и Създателя на Вселената, че съм бог, че аз раждам безкрая, че всяка дума, мисъл или действие ми е единствена и е цял един живот. ЧЕ аз съм времето и вечността, истината, светлината... И лъжейки себе си със всичко това, съм бягал от истината кой съм.
И все пак - АЗ СЪМ ВСИЧКО ТОВА - защото всичко това е в мен и всичко това съм АЗ. И там - в пещерата и на самотния остров цялата Вселена се събира в нас - различните и самотните, които не сме самотници, защото цялата Вселена идва при нас, защото сме оставили онова, което ни разделя от нея.
Да - тъмно е и понякога от цялата Вселена се чуват и "малките й гласове", щото Вселената идва при нас със всичко нейно - и "малкото и голямото"... И ние самите ставаме всичкото - и великото и нищожното ... и онова, което излиза далеч отвъд всяко "нещо" и всяко "имане и нямане".
« Last Edit: декември 05, 2008, 08:37:26 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline Катерисе

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 182
  • Gender: Female
    • percovision.info
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #158 on: декември 04, 2008, 09:30:57 am »
Бях в парка и четях. Около мен ставаше все по-тъмно. Жените с количките отдавна се бяха прибрали. Двама луди се разхождаха и тихо пееха. Не им достигаше малко за да се отпуснат и да дадат воля на гласовете си. Двама други тичаха един зад друг. Не им достигаше малко за да се посветят на тичането. Единия дърпаше другия се дърпаше. Двама ние се носехме в тъмата и нямаше нищо което да ни тревожи. Минувачи, сенки и дървета с проблясващата светлина от уличните лампи.
И се замислих много след като прочетох за планетите. Великолепно си употребил плахата ми мисъл и си я развил във система, отново описваща и сведена до живота. Замислих се как се оказва да съм малка. Как не ми достига да съм себе си. Как като че ли съжалих че не съм имала друг живот досега. и защо след като  имам всички обществени блага на разположение и в изобилие, са ми толкова окършени крилата, че съм останала със плах спомен, че мога да летя, но не сега...някой друг път. И си спомних за бремето на дълга. Дълга да плащам за да ползвам обществените блага. А те са толкова хубави, толкова смислени, топли, обгръщащи и всеобхващащи ме. Дарена съм със родители, които имат ресурс за себе си и да потомството си. Със мъж и дете, които много приличат на съвършената картинка, заради любовта и другите важни неща, които трябва да ги има във всяко семейство, дарена съм със средства, кола и дом. И всичко ми е като от картинка. Чистичко и подредено. Толкова чистичко, че се тревожа когато се зацапа нещо. Че не понасям да не си оправя леглото. А защо? Беше ми нужно повече от половин година за д ами стане ясно защо не понасям да си оставя леглото неоправено.
Дългът да платя за благата които ползвам е причината. Дарена съм, но не безвъзмездно и горя в ада на вечната гонитба на одобрението на дарителите си. И трябва съвсем да не съм в ред ако реша да не го правя. Още от неоправянето на леглото ми, бележа срив във спретнатата ми система за смирение. Всяка брънка, която скъсам е заплаха да тръгне срив в системата. Как да се откажа от одобрението им? Та то ги изпълва със мен, а аз се изпълвам със тях. И така всеки живее през другия. И когато другия е добре и първия може да се потупа по рамото. Но никой наистина не е добре. Никой наистина не приема другия. Всеки има с какво да укори, да поиска, да претендира или най-малкото да съветва другия. Разбира се замаскирано във любов и привързаност, а всъщност то е завързване и чупене на крилете. Да се откажа от благата на живота си е лудост. И тогава се оказа, че мога да се откажа само от лудите си приятели. И отказвайки се от тях, да забравя за лудостта. Да не се мъча да не си спомням вече, че плащането на обществен дълг, ме прави празна и без съдържание. Да се убеждавам че смисъла на живота ми е да отгледам детето си, да родя още едно, да живея в хубавия си спретнат дом и да се чукам с мъжа ми. Да се кланям на родителите ми, че и на техните родители. Защото те имали нужда и много искали да виждат внука си. Защото било важно да съм нормална. Защото ако не съм нормална, щяло да ми се наложи да избирам между лудите и нормалните пияни трезвеници. И как да избирам между две неща, които изобщо нямат нищо общо с това което съм аз. и защо да правя избор да бъда нещо различно от себе си? и защо съм правила този избор? Не съм знаела коя съм, какво съм, какво да правя... не съм можела, страх ме е било...И сега ме е страх. Може би винаги ще ме е страх да не загубя обществените си блага. Но аз ще ги изгубя. Защото те си имат свой път и изобщо няма да се интересуват от моите сметки, когато си поемат в посоката. Само могат да ме посочат и да ми кажат че не съм в ред. Не съм в техния ред. Не съм избрала да бъда служител.
Ще ми се. Но истината е, че съм служител. Че се плаша от присъствието на повече хора, защото ми е трудно да следя одобрението им и да се вмествам в него. Много по-удобно ми е да контактувам поединично и за предпочитане с мъже. Понеже винаги го има критерия на сексуалната съвместимост. Приела съм че ако усетя сексуалното у един човек, мога да се считам за приета и мога да се самоприема. И това ми е вършило работа години наред. И дори сега се усещам че го търся, да напипам следите, за да се уверя че има контакт и мога да не се притеснявам от себе си.
Защото от цялото преследване на одобрение, като разплата за прекрасния ми осигурен живот, съм загубила себестойността си и само в редки моменти си спомням, че сама съм важна, независимо от никой. И се връщам в себе си, докато отново не се подплаша и не побегна да се крия и защитавам.
И така се увличам в силата на гравитацията на силните и големи хора. Разбира се с детските си очи гледам на много хора като на по-големи от мен и ги следвам в техните орбити. И ги чакам да ме завъртят, за да видя и аз свят. Че на собствен ход нещо не ми достига, бавна съм, не знам, не мога, не ми стиска, ще се издъня. Не мога на собствен ход, защото не приемам стойността си, а не приемам стойността си, защото е нужно да бъда одобрена от онези, към които имам специално отношение. И затова не правя крачки, за да не сбъркам. Голяма кочина е нормалния живот. И съм способна да подредя тази кочина и да я ароматизирам, така че заради положените усилия, да си я поддържам и да си вярвам че я харесвам, ограбвайки се сама от всичката енергия и сила която имам за влагане във себе си, за да се удържа извън обществената сделка на компромис с мен.
Каквото и да е, надрастни го!

Offline prana_jan

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 4
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #159 on: януари 20, 2009, 02:16:18 pm »
Пример как погледа към живота може да бъде дълбоко проникновен и просташко плитък едновременно.
Дълбок поглед, към свободата и житейска система и също така плитко разсъждение изхождащо от твърд егоизъм(Аз на квадрат).
Да вярвам или не. Да вярвам че всичко ми е наред или да не вярвам, че нещо може да ми е наред.
Дълбоко и живо е чувството на свободата, Аз да бъда адекватен на света, Аз да преоткривам сам възможностите си и Аз на квадрат.
Плитко и лесно е да обявиш живота за кочината която те храни до смъртта, с която трябва да се примириш, кочина от която винаги може да напуснеш мръсен и да се завърнеш още по мръсен.

А между плиткото и дълбокото граници няма.

Offline vega

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #160 on: април 13, 2009, 09:48:27 pm »
  Рамусе, не е важно кой си, какъв си и откъде си. Не е важно откъде идваш и накъде отиваш. Важно е искрицата, която носиш и разпалваш огъня на нуждаещите се....
Cogito, ergo sum

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Малко КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #161 on: април 14, 2009, 10:47:51 am »
 За кого - "да не е важно" - всичко изброено.
И за кого е важно "което било важно". От написаното става ясно, че щом е "важно" нещо, значи то е именно важно за автора на написаното. И по това си личи неговата идентичност. Но това, което е изразено какво общо има с мен?

това - "кой съм, какъв съм и откъде съм" е важно само за оня, за когото е важно и за когото има значение.
Зависи от идентичността - ако за мен тия неща биха били важни - значи са важни, защото в тях намирам нещо "важно" и то може да е само собствената идентичност чрез тях.

Мярката за "важните неща" е тясно свързана с тоя, който я изразява. И по обратната връзка, може да се разбере каква е идентичността на Изразителя.
"Важните неща", както и любимата дума на  "интелектуалците" - СМИСЪЛ - са все мерки по които чудесно и доста адекватно може да се "чуе или прочете" кой как се е написал сам.

И важните неща - желанията и намеренията, вярата и знаенето, смисъла и приоритетите, плановете и планирането, целите и постигането са все проекциите на идентичностите на тия, които се изразяват чрез тях. Всяко едно от тия неща е патерица, на която хората се подпираме в разните етапи на вървенето по пътя (си).

Въпроса е - някой представя ли си живот и идентичност, в която никое от тия изброени неща да не е потребно и да "няма смисъл"? :)
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline vega

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 62
  • Gender: Female
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #162 on: април 14, 2009, 11:31:23 am »
"Нельзя ничего познавать, ничего воспринимать, ничего знать: наши чувства ограничены, наши души слабы, пути жизни коротки и истины скрыты в глубине. Всё держится мнениями и условными установлениями, для истины не остаётся ничего и всё покрыто мраком.""Невежество - ночь ума, ночь безлунная и беззвёздная"
Цицерон Марк Тулий(106-43 до н.э. )
Превод:"Не трябва никого да познаваш, нищо да възприeмаш, нищо да знаеш: нашите чувства са ограничени, нашите души слаби, пътя на живота е кратък и истините са скрити дълбоко. Всичко се държи на мнения и условни установления, за истината не остава нищо и  всичко е покрито с мрак""Невежеството - нощ на ума, нощ безлунна и безвездна"
Благодаря за отговора. Имах предвид, че като пишеш толкова хубави анализи и мисли разумни, белким му блесне на този който прогледне. Пък на такива като мен да им просветне, че има все още хора мислещи. Успехи.: )))
Cogito, ergo sum

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #163 on: април 14, 2009, 11:38:09 am »
Е, няма немислещи хора. Всеки мисли. Или поне си мисли, че мисли. А някои направо измислят.

Но това да се мисли извън рамките на идентификацията си е постижение.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

user

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #164 on: юни 19, 2009, 02:08:47 pm »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:43:26 pm by user »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
коментари и отговори
« Reply #165 on: юни 24, 2009, 07:47:18 am »
Юзер,
Аз изчаках еуфоричните състояния да отминат... щото те никога не са добър "съветник", а са просто чувствени състояния на приповдигнатост, на изживяване на "големи неща".
И понеже става въпрос за изживявания, за чувствания, използвам това си встъпление, за да кажа по него направо към "втория ти въпрос".

темата за съвършенството не е тема на "чувстването на съвършеност". Дали някой чувства нещо си е въпрос на чувстването и на чувстванията.
Чувстването е астрална конструкция и възниква именно в главата на всеки "чувстващ". Много хора бъркат "чувстване" и "усещане" и това е масово явление, особено при дамската част от света, при която астралното е по-силно застъпено.
 
Едно от особено важните неща за самоосъзнаването на всеки човек в пътя му към самоизрастване (саморазвитие) е уточняването на значенията на ежедневните думи, които използва, защото повечето хора приемат значенията на думите наготово от социалната си среда. Но абстрактните понятия не могат да се заимстват - те излизат далеч извън социалната си роля и именно чрез тях се навлиза вече в задълбочаване на "личното им самооткрито значение и смисъл".
Разбира се - неведнъж съм писал че използването на синонимност между някои понятия, които са качествено с различен смисъл издава, че човека, който се изразява, не ги е проникнал в дълбочина.
От друга страна - конкретните "чувстване" и усещане са наистина синоними за етап на несъзнателност, защото за хората в този етап усещането е свързано с изживяване, вместо с възприятие. И това че наричат "усещам-чувствам" еди какво си е точен техен израз. Много е ясно за страничен наблюдател че чувстването , като основната конструкция на астралния ни аспект, обсебва изцяло вътрешния свят на хората с доминантен астрален аспект - както са повечето хора на планетата. Масово явление е и в реалния живот, и във форумите и нета като цяло, да се чете и изразява КОЙ КАКВО ЧУВСТВА. Чувство за справедливост, за гняв, за страх, за истина, за болка, за любов, за радост илли страдание. При повечето хора дори за краткост пропускат че чувстват нещо си... и направо изживяването им създава тяхното чувстване да е сякаш обективно явление, сякаш извън тях. Но това е магията на изживяването - една астрална "сфера", потопена и потопяваща ИЗЖИВЯВАЩИЯ в една изкуствена виртуална реалност, конструирана от нас самите. 

Хората, при които настъпва етап на израстванепо естествен начин им се налага да направят свое собствено описание на света. Описание, обяснение - въобще МОДЕЛ на техния АЗ и Вселената. Етто това е "лична религия" - индивидуална философия, индивидуален модел на света. самия модел, описание, нямат значение след един етап. Те просто издават насоката - към откъсване от общото и насока към индивидуалното. Нарастването на самостоятелността им е характерен признак и конструирането на тяхната самостоятелна форма на МОДЕЛ на света и тях самите е просто израз на на съотвествие.
Тук също има маса "уловки" и капанчета - защото създаването на модели-обяснения за света, за някои хора се превръща в "религия" - сглобяват от разни парчета социални зрънца и части и натъкмяват нещо като своя "патерица". Такива хора има доста, и сред нашия форум също е имало, има ги и ще ги има и занапред. Хора, като Академика и Мастер, като АзСъмСега, както и някои представителки на "момичетата" ( в чувствената и любовна посока), са само драстичните случаи по които всички да видим една крайност - но именно "крайното" е лесно за наблюдение и дава яснота при анализа с възможността си всеки от читателите да го "види" и у себе си същото, но дистанцирано. Ето защо са толкова полезни различията между хората. И именно място за пресечна точка на "различни" хора е чудесна възможност за всеки индивидуалист в даден етап на индивдуализирането му.

Относно ЕТЕРА - етера е понятие от физиката и философията. Възникнало е в древни времена и древнофръцката школа на философията го е използвала като важен елемент, проникващ всичко живо. По-скоро, че "живото е живо, защото се намира и плува" в ЕТЕРА. Това е "водата сред която плува всичко съществуващо" - това е приблизителния му смисъл.
Във ФИЗИКАТА етера беше наличен като понятие, но постепенно материалистичната доминанта в познанието и парадигмата, го изхвърлят, като "ненаучен" и идеалистичен. Последно време, като че ли отново някои учени го преоткриват в концепциите и хипотезите си, тъй като в съвременните "физически теоретични схващания" за Вселената, проблемите са вече повече от обясненията им и вече са на почти фундаментално ниво.
В модела си на ЧОВЕКА И ВСЕЛЕНАТА използвам ЕТЕРА в своите обяснения като аспект на АЗ-единицата. Това е енергетичния "скелет" на всяко материално вечество и структура. Съответно като такъв, може да се нарече и ЕТЕРНО ТЯЛО - по съотвествие с "телата ни-аспекти" в другите "етажи на мирозданието". според мен в границите на едно толкова малко писание, доста подробно съм засегнал ролята и смисъла му, спрямо останалите елементи на модела ми. Също така, за повече инфо за етерното тяло има в коментара ми по текста на един китайски майстор по ТАЙЧИ - http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=2001.0. Във втория ми коментар съм описал вече конкретно влиянието на етерното тяло-аспект за всеки човек, както и принципите за отработването и използването му.

Относно СЪВЪРШЕНОСТТА и ОБЕКТИВНОТО - много е лесно да питаш, но не е толкова лесно ако първо изясниш писмено за теб КОЕ КАКВО Е по отношение на това понятие. Защото ще трябва да го свържеш с останалите "си" понятия - в някаква схема. И тогава ще се забележи от мен кое за теб, какво е. Чак тогава бих имал повече яснота да отговоря именно на твоя собствен въпрос. Защото въпросите ти, зададени по този начин, са по-скоро разхвърляни и докосващи "оттук-оттам" по нещо си...
например - "според вас има ли обективна реалност" е странен въпрос, щом обективната реалност може да се долови по съотвествие именно от ОБЕКТИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ. Коя ли е обективната реалност, след като тя има значение само за "субективния възприемащ я". Именно поради това обективното е само една фикция, особено за хората в неосъзнат етап от битието си.

 
« Last Edit: юни 24, 2009, 08:29:06 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

user

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #166 on: юни 24, 2009, 02:18:55 pm »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:40:31 pm by user »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #167 on: юни 24, 2009, 04:52:52 pm »
1,   Много благодаря за пълния отговор, провокира ме да мисля... което за момента е важно за мен :) .

2,.... Ако се опитам да обясня или да си представя, да речем, Съвършенство, бих го ограничила в някакви мои идеи и единствено бих се отдалечила от него.
3, Всъщност, несигурността ми идва и от там, че стремейки се да вървя в някаква посока на самоусъвършенстване, започват едни съмнения във всички нива на възприятие, във всички неща, които преживявам, във всички хипотези, които представям, и във всички обяснения и "модели на света"(както вие сте казали в поста си), които някога съм градила и са ми били потребни. И това може би е естествено...
4, Гледам да разградя докрай някакви установени норми и световъзприятия... Но чрез самоанализиране стигам до един вид омагьосан кръг, в който подлагам на съмнение дори и самия анализ.
5, Отделно от това, бих искала да кажа, че съм Напълно съгласна с вашите обяснения за чувствата.

6, На второ място, да ви благодаря отново за материалите за етера :) Изчетох темата/ мисля, че ми беше полезно.

7,  Относно третия ми въпрос... Той не би могъл всъщност да е по-различен от начина, по който съм го задала именно защото в мен се пораждат същите питания, с които вие сте ми отговорили :) А свързвайки обективното .... с някакви мои понятия в някаква моя схема, не само ще се отдалеча от него, но и най-вероятно, описвайки го, ще означава, че приемам, че такова нещо същесвува, а приемайки, че съществува, ще отхвърля вероятността да не е така. А ако не отхвърля вероятността да не е така, ще стигна до същото място, до което се намирам в момента... А това мъъничко ме обърква...
=======================================================
номерирах няколко основни мисли - в цитата от твоите думи. нарочно ще ги засягам на различни места в своите думи

----- Дори не съм давал "отговори" - преднамерено никъде нищо не отговорих, дори аз самия питах - поне писах с въпросителни изречения.
Само зададох някои насоки - те са примерни, условни. Нищо не означават обясненията ми - те са само относителна стъпка, на която стъпвам временно и преходно. И в този миг мога да сложа няколко противоречиви обяснения на няколко явления. И всяко едно ще бъде убедително, логично и верно - но само по себе си. Спрямо Общата картина нищо от тях няма да "се държи".
И със всички думи - не само към теб, а в цялото си участие в този форум - преднамерено създавах контрапункти на вложени убеждения на пишещите в този форум. И виж сама с годините кви са реакциите - някои просто се замислиха, други каквито бяха преди 4 години, такива си останаха - същите думи, същия им израз, същите убеждения.  Вижда се че други пък тръгнаха да привиждат мнение, да ме привиждат като егоист, нахалник, егоцентрик или просто правещ се на интересен. Привиждаха в мен някакво си нарушено приятелство, ограничения, или пък най-често, че всичко правя като тях самите. някои упорито спориха с нещо си, привиждайки че е с мен. А аз съм само огледало.

От 2 години вече ми е време да се махна от изворите.ком. Но някои събития и приятели предложиха да остана - дори не заради тях, а заради "някакви си ОСТАНАЛИ" които все някога някъде ще усетят провокацията на "различното"... на "другото" мнение. Че хората не са само вярващи - а има и прохождащи. Съгласих се и се оказа че са били прави. вярно си беше - намериха се и прохождащи. вярно си беше - изключително болезнени първи стъпки - живота ми направи поредния подарък да ме срещне с това истинско богатство (за мен). 
В началото се чудих защо са толкова "жените в тях". някои ме отхвърлиха, други заспориха и засвириха "на боййййй", трети въртяха интриги, други се опитаха да променят живота си на приказки и на вдъхновение, щото в контакт с мен да си вдъхновен, да ти е ясно, да "чувстваш че си голям" е лесно...
Повечето които избраха да се "повлияят" го направиха хитро - направиха опит да останат квито са били - само че модернизирани. демек - абе добре съм си, ама тва дето е кофти, ако може да "не е така" - да има начин да съм спокойна, уравновесена, чиста... ама да си остана пак с идентичността и името си - и живота си, лишен просто от "лошото" в него - от страха, от неуспехите, от тревогите или клатушкането...
   Искаха сякаш да се научат да са такива каквито биха искали да бъдат, но пак при същата им идентичност. Всеки искаше да си запази живота на всяка цена - щото неговия живот, изразява кой е той. АМА тия сметки с идеята за 'дядо Коледа' не стават. Няма как - и не заради Румен или щото Рамус се заяжда толкова с хората тук в тоя форум, щото ги приласкава да му казват сякви "тайни неща", да се изживяват на умни, живи или свободни (за известно време), а защото някой просто не му стигна куража, готовността и зрялостта за нещо свое си...

   така, че ти не само мисли... дали можеш да се замисляш - по-нататък пишеш че все повече се объркваш, щото почваш да се съмняваш дори и в съмнението си. така е - съмнявай се във всичко, защото другата крайност е - да се самоубеждаваш колко си права. вярно - това последното е човешка детска потребност и се изживява - хората така или иначе затова им е живота - да ги водят през него собствените им потребности.

намирай парадокси, търси ограничения, намирай си опори, после ги руши и гледай - КОЯ СИ АКО ти падат ОПОРИТЕ и патериците - които и каквито и да са.
Много неща в живота са всъщност от нашата собствена конструкция, която аз нарекох с името САМОМАГИЯ. В нея именно най-силния критерий е че именно илюзиите са непоклатими - че сякаш са вечни, че сякаш са толкова истински, ясни...
Ама не са. не са - ама само за тоя, дето има готовността да ги разруши - да тръгне срещу привидната си яснота, привидната си непоклатимост. да продължи да пробива границите, след като вече ги е намерил - това образно е понятието РАЗШИРЯВАНЕ (на съзнанието). Ако не можеш сама и се завърташ в кръг, просто стой нащрек и бъди търпелива - относителността и условността, както и съмнението са проблеми и са страшни само до време... После вече ставаш по-голяма от проблемите, после от страховете си, после от проблемите си... Това е мярката да си " голям" - да си по-голям от тях - от тия неща, които иначе са твоите граници и те стискат в прегръдката си, даващи ти илюзията че те са всичко, че няма живот или битие извън тях. И така докато те те стискат вътре в сферата си - ТИ СИ ПО-МАЛКАТА ОТ ТЯХ. това са примерните мерки за "малкото и голямото в нас".

Самоаналитичността е ментално качество. Но не е всичко - то е само инструмент. А инструмента нищо не е сам по себе си, както сама по себе си нищо не е и една тояга - за някои просто ще се подпират на нея, други могат с нея да отнемат живот, или пък да запазят своя - пак с нея.
така че самоаналитичността не е само да "мислиш за себе си'' Мислите ти предварително са в капана на идентичността ти - защото произтичат винаги от това КОЯ СИ ТИ. Това е тайната им. това е границата им.

Съществува и друг инструмент - самодисекция го нарекох. Това е рязане на жива психика в реално време. Това е самонаблюдение чрез саморазкриване - насоката е скритото, потайното, прикритото в сенките и тъмното. Това е да вървиш против страха ти, да го опознаеш, да видиш в какво вярваш, да го изясниш безпощадно сама на себе си. В това има един твой помощник, който аз нарекох гласа на ВЪТРЕШНАТА ЧЕСТНОСТ. Проблема е, че тоя глас се заглушава от егото и измисления от него живот. Но пък и в това е тайната - да си го откриеш. десетилетните ми експерименти показаха недвусмислено че ГЛАСА НА ЧЕСТНОСТТА го има във всеки човек, особено тия, дето са "прохождащи" и почващи да се излюпват от инкубатора. не е лесно - той влиза в директен противовес на толкова "важни и очевидни неща" които в его-живота сме си отредили. Но пък и това показва кой доколко е узрял да направи едно ново начало - в един нов ГОЛЯМ и ШИРОК СВЯТ.
Докато човек се самонаблюдава и саморазкрива, тайната е да не мисли - да не анализира, да не пита КОЕ ЩО Е - просто се гледа и се възприема чисто, и без никаква намеса - без никакво пристрастие и отношение, щото наличието им в тия важни вътрешни моменти гарантира сигурния им "неуспех" или просто "нова форма" на нова шарена картинка...
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

user

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #168 on: юни 24, 2009, 10:53:45 pm »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:40:12 pm by user »

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ПОГЛЕД НАЗАД и СЕГА
« Reply #169 on: юни 25, 2009, 07:30:13 am »
За мен ще остане необяснима загадка наистина кое кара хора като Стоян Цветкашки и вас да провокирате другите хора, да отделяте от вашето време, опит, знания и т.н., за да предизвиквате и другите...
Както ще остане за мен и необяснима реакцията на хората, които упорито отказват да се възползват от това, да бъдат провокирани, разтърсени...

--------------------
Реакцията на хората е ясна и вече опозната чрез многократни експерименти. В тая посока силно се възползвах от форумната и чатовата форма на комуникация, която предлага нета. И съм мнобо благодарен на ИЗВОРИТЕ.Ком и в частност на ВЕЛАСКЕС, без прякото съдействие на който отдавна нямаше да ме има на това виртуално място. С годините всякакви участници, дори и от администраторския бивш колектив, му оказваха натиск по всякакви начини, на които той откликна твърдо и едновременно с това премерено.

Много е интересен другия въпрос - "защо го правим ние двамата със Стоян".
В тази посока ще ти разкрия (обръщайки се на "ти") някои факти от "кухнята". Предполагам че не е трудно да се досетиш че когато ние със Стоян сме само двамата комуникацията помежду ни е по-различна. Особено в миговете, когато се "качи нивото" и навлезем в дълбочина. С десетките години на контакт помежду ни сме установили особен начин на изразяване когато навлезем и двамата в дълбоко състояние - концентрацията и фокуса ни дават огромна широта и още преди доста години установихме, че никой около нас не издържа да участва адекватно в този начин на обмен. Дори опитахме с различни хора - според конкретиката. Но най-много до час, след това човека който и да бил, сякаш се строполяваше и изхвръкваше "навън" - като от центробежните сили на бързовъртящи се колела.
    В тия години на такъв род комуникация използвахме за да се правят "пробиви" - всеки от нас, за него си. Когато се случваха "сякаш непреодолимости" сякаш се затваряха и ограничаваха възможностите, сякаш нямаха решение определени житейски на всеки от нас въпроси. В този смисъл ние правихме по особен начин онова, което тук във форума се написа като "мозъчен удар". Използвайки се взаимно като катализатори, чрез различните ни възгледи, пътища, познание и вродени или развити различни качества и отработвания, различия на характери, битие, мироглед... Всичко това е изключително да се участва в него - казвам го и в момента се усмихвам, сещайки се за стотиците, може би хилядите часове, прекарани в това състояние (за сравнение ще кажа, че един такъв "сеанс" протича най-малко 10 часа - а е стигал най-много до 27 часа)  :)
    В някакъв смисъл, в отработена облекчена форма, това се направи на срещата в ЕМЕН, като винаги когато сме двамата оставям СТОЯН да води. задачата му в тия мигове е доста сложна и внимателно наблюдавам неговото изпълнение в нея. В групова форма на общуване той има по-голям опит в работата с много хора едновременно - просто го е отработил с годините в ДА-ДАО, с хилядите хора минали през него в почти 30 години инструкторски опит.
Разбира се и някои от използваните от него прийоми не са ми "по вкуса", виждам нещата различно от него, имаме различни приоритети, понякога го повлича рутината и надценява хората... Поне през моите очи.
Но пък има изключителни попадения, много широк диапазон от знания, книги, практика... Толкова широк, колкото никога досега не съм виждал човек да има. Разполага и с някои дадености от астрално естество, които развиваше много години и ги е шлифовал чудесно, използва ги премерено и проникновено и повечето от тях остават скрити за хората в общуването. разбира се сред групата от София, която се самооформи има изключително сензитивни хора и за тях не остават скрити тия "допълнителни" нива на контакти.
   Лекциите, които записваме на микрофон, тук в пловдив и на които направихме свидетели доста хора, са идея, която ми хрумна на мен. Вече бях експериментирал в две телевизионни предавания с Кубрат Томов идеята, като след първото се записах на видеокасета и я гледах над 30 пъти - детайли, аналитичност, обща картина, после пак детайли, анализ, сглобяване, изводи, цели, начини на изразяване, дикция, лицев израз. Знаех че имам акцент в говоренето, че говоря силно и на второто предаване след това всичко си оказа значение. Кубрат томов бе силно впечатлен (както и аз междувпрочем  ;D) И се оказа че обратната връзка и страничния поглед се реализират чудесно със вид "огледало" каквото са записите - видео или аудио. така или иначе това са следи които оставяме - и то нашите собствени. По тях може много неща да си видим сами и да проследим "в обратния им път" - към нас самите. Именно това правя и тук - в ИЗВОРИТЕ, вече преднамерено преработена тая техника - за следите - вече чрез писмена форма. Писмената форма е чудесна възможност и с годините се наложи да я развия. Не можех да пиша въобще преди да се реша да почна - обмислях внимателно първите си стъпки и когато почнах в ТРУДЕН.КОМ сега като се прочитам "виждам ясно" доста пропуски и надекватности...
   за първи път сериозно със стоян говорихме след срещата на ЕМЕН, която за мое искрено учудване се получи страхотно. Въобще не очаквах че събирането на толкова различни хора, дори непознати, би се реализирала с такава дълбочина. Той преди това опита на изворната среща на БАТАК - напълно неочаквано за мен той влезе доста директно, но пък имах възможност да наблюдавам реакциите на останалите чрез това.
  обаче след срещата на ЕМЕН, преминаването на разговора през МАРИАНА, която сама се отвори за това, вече изведе една нова форма на отговорност. И веднага след Емен, много мислих по въпроса - доста го задълбочих самия аз и после използвайки момента на контакт, го изведох дълбоко и пред СТОЯН. Тогава за първи път във възможната за нас дълбочина разгледахме за първи път въпроса "КАКВО НИ КАРА ДА ПРАВИМ ТОВА" - чисто самоаналитично и самодисекциращо и в РЕАЛНО ВРЕМЕ.
Въпроса е само насока - той няма отговор. Всеки един от нас "опря" първо в собствените си основи, после и "по-нататък", и там някъде е налице една мистериозност, недостъпна за логика, ум, разум или познание... и разни други инструменти с които разполага всеки от нас.
  пробвах на няколко пъти да го загатна пред други хора, дори и във форума тук. разбира се че на повечето сякаш им беше ясно  ;D, чух какви ли не версии на егови игри, на влияние, на внимание, на задоволяване на някакви си нужди... и неща, дето за другите хора все им изглеждат ясни... Ама много ясни.
То си личи и от начина по който описват образа ми тук в изворите и как съм толкова ясен на всякакви хора. Куриозния случай е описанието на една колежка, която си прикри ника и името, и която ме описа с подходящото отношение толкова смешно, че останах без дъх от смях... http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1585.msg17005#msg17005     (Можете да сравните по снимката ми в скайп-акаунта, адекватността на това описание, спрямо визията ми.)
И тая лудост е просто човек, за когото всичко е "много ясно", толкова убеден, толкова знаещ и можещ, че направо смях ме напушва. Именно такива хора прикриват и компенсират незнаенето и неможенето си с фасада и изява на обратното. да не говорим за отношението, което всъщност стои зад всички думи.
==========================

НАРАНЕНИТЕ хора са навсякъде в социума - целия социум е изграден от тях. И егрегора им на всички нива носи същото - НАРАНЕНОСТ, частичност, незавършеност - по съотвествие.
Наранения човек прави всичко наранено - и всичко носи отпечатъка на нараненост. Именно такива хора търсят, стремят или пък мечтаят или желаят (съответно активна и пасивна форми).
Наранения човек не може да извърви път към затваряне на себе си. Не и с тази идентичност - на наранения и незавършения. наранения човек не може да тръгне към себе си - няма как. Той може само от него навън да върви. И всичко което стреми винаги е "някъде извън него" именно защото той отвътре изживява своята "недовършеност" и с това се лишава от възможността да намери "липсващото" пак у себе си.
Наранения АДАМ, търси своята ЕВА - и обратното ЕВА винаги търси АДАМ - като ИН-ЯН. Една неспирна гонитба самообречена никога да не свърши заради своята илюзорна фиктивност.
АДАМ и ЕВА ги има във всеки от нас и винаги зад драмата на всяка ЕВА стои образ на копнян от нея АДАМ, както е и всеки АДАМ, копнящ и стремящ или бленуващ за "своята" ЕВА.
Дали за ЕВА "адамовия образ" ще е на баща, съпруг, любовник или син - не е нужно да си ФРОЙД, за да се прозре смисъла на това наблюдение което е достъпно навсякъде около нас.
Една безспирна безкрайна игра на превъплъщенията на едни и същи две роли... Но това не е цялата вселена, не е целия свят, а е само етаж, етап от битието.
Има и друг свят, защото има и един друг елемент в "голямата игра", който именно ролята му е да "обърка" тази въртяща се неспирно извечна "ДВОЙКА", за да я спре, омиротвори, но след като първо я взриви хем отвътре, хем отвън.
Но това ще е тема на друг мой пост, който обмислям след лекцията на СТОЯН пред тесния софийски кръг за сътворението на света и ЛИЛИТ.



 
« Last Edit: юни 25, 2009, 07:45:38 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
още един поглед назад
« Reply #170 on: юни 25, 2009, 11:01:25 am »
Искам да благодаря на ramus за участието му във форума. За мен той се яви като здрав катализатор.
Отначало ми бе много сух, но всичко което казваше "си беше така", аз го виждах. "Виждах го", но трябваше някой да ми го поднесе в "удобна за мен форма". Отначало се впечатлих от исказа. И от "интересното тълкуване" на думите. НИкога не съм си мислел какво е вярване/знание, чустване/усещане и пр. и наистина се чудех "от къде" ги знае. Имах някаква мъглява мозайка от знания от прочетени книги, и си мислех че ги разбирам нещата. В един момент всичкото прочетено изведнъж започнах да го връзвам. Постепенно някакси терминологията на различните автори изгуби смисъла си и започнах да прозирам какво всъщност са искали да кажат. Особено с Кастанеда, който ми е оставил най-ярки впечатления. Накрая ми се случи една случка (описал съм я тук), която здраво ме разтърси и дойде идеята за писането, "взета" пак от ramus. Преоткривам писането като начин за отразяване на състояние и като начин за изразяване изобщо. Начин при който има достатъчно време за размисъл върху думите, които ползвам - какво искам да изразя и кои думички да използвам. И сега виждам резултата от мисленето върху думичките. Виждам и как другите се излагат (понякога и в двата смисъла) с думите си. Дори и аз често се улавям в "излагане"- когато "съм в ситуация" и няма време за размисъл. А време няма в повечето случаи. И това ми дава възможност после да се върна и анализирам какво съм казал всъщност и кое в мен е реагирало. Започнах да "правя" разликата (не да я знам) в смисъла на думите и съответно да влагам смисъл в тях.

И накрая и записите от срещите и лекциите - не знам как да го опиша, невероятен тласък. "Видях" изписаното "наживо", в "ситуация". Още ги слушам от време на време.
Просто не мога да си представя ако не беше се появил ramus как щяха да се развият нещата и с мен и със форума. Може би щеше да е някой друг, в някой друг форум. Но влечението ми към "най-доброто" ми показа, разликата в ... класата. Разликата в разбирането. И аз разбира се "взех" каквото можах и както го видях.
« Last Edit: юни 26, 2009, 08:07:28 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

user

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #171 on: юни 25, 2009, 02:45:23 pm »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:39:53 pm by user »

Offline kikka

  • Средно напреднал
  • ****
  • Posts: 204
  • Nothing to upload.
да отдадем дължимото Рамусу
« Reply #172 on: юни 25, 2009, 06:09:47 pm »
Това проясняване и постепенно понаместване на картината, за което писа Сириус и на мен ми се получи почти горе-долу по същия начин. Преди да почна да чета Рамус, имах натрупан просто един хаос от "отпечатъци" (неща които бях прекарала през своето съзнание, през своя светоусет), обаче "процесите" течаха много бавно... Имала съм периоди в които съм губила много дълго време в отсяване и разпознаване на моите си "парченца"... Наслоенията от четенето на "подходящата литература", а после пресяването на просото от плявата - пак тежък и бавен процес... И изведнъж, един такъв човек, който го е "сдъвкал" и ти го поднася почти готово, само суровото, есенцията, без ентусиазирани пърхащи пеперудки и сърчица, уж стройно и систематично, обаче в момента в който се зарадваш, че най-накрая почваш да "схващаш логиката на нещата", не забравя да те попита дали пък нещо не си се объркал... щото "Задавал ли си си въпроса, кой всъщност го мисли, го усеща, го вълнува това? И защо!" и "Кой си ти? Ти ли си този? (дето се бил "изложил", примерно)... А да не би пък теб да те няма? (понеже си в "ситуация" - пак примерно)... И така - от ситуация в ситуация - докато не започнеш да се озърташ, да се дебнеш и да го/се търсиш... я Летача, я Аза... И нищо, че те тези общо взето, малко изнервящо, все ти остават зад гърба... Обаче, от самото въртене, току виж си излязъл от "ситуация" :)...
« Last Edit: юни 25, 2009, 06:27:44 pm by kikka »

user

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #173 on: юни 28, 2009, 05:34:30 pm »
...
« Last Edit: февруари 22, 2010, 09:38:54 pm by user »

Offline Una

  • Напредващ
  • ***
  • Posts: 88
За "абстрактното" "мислене"
« Reply #174 on: юли 10, 2009, 04:13:34 pm »
Незная дори точно какво се има предвид с този термин.
Но изглежда произлиза от Логическото мислене, като всички останали, а то не може и няма как да разбере и осмисли символния език.
За него е нужно Аналогичното мислене. Аз му казвам асоциативно или фрактално, но някои му казват вертикално. То е да намираш във всяко нещо проекцията на всичко и обратното. Може да се опише дори само с простата фраза: "Едно е всичко и всичко е едно", а също и "Каквото горе, такова и долу". То е обратното на последователността на логическото мислене и обхваща нещата "по вертикала". Т.е. дава "общия" поглед, който последователното логическо мислене няма как да даде, защото се движи в една плоскост.