Author Topic: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ  (Read 49790 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #30 on: юли 01, 2006, 01:18:07 pm »
........... :) ;D .........НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИ ЧЕТЯЩИ!!!!

" В манипулативната симбиоза авторитетът е ключово понятие. Манипулираният заявява нуждата си от авторитет, т.е. признание и влияние над мнението и поведението над другите (с тях той се трансформира в манипулатор). Обаче трябва да се "бори, заслужава и пази" авторитета си, т.е. да се съобразява с мнението на другите за него - ако искаш да манипулираш, трябва да се оставиш да те манипулират. За мен казват, че имам авторитет - търсят ме за мнение, поверяват децата си... - на мен, обаче не ми пука дали аз, някой друг или нещо ще го разруши. Т.е. аз не се подчинявам на манипулацията като проявявам безразличие към този основен неин механизъм. Единственият ми критерий е любовта, която изпитвам по време на работа и общуване."
Най-дълбоко вкоренените в мисленето ни авторитети са:
бащата и майката;
началникът;
по-силният;
държавата и онези, които твърдят, че я олицетворяват;
всевъзможните специалисти;
мнозинството;
носителите на титли.


" Интересувам се само от състоянието, в което се намира душата на човека, с който общувам в момента. За мен обществото е фиктивно понятие, измислено с манипулативна цел."

Не съществува дух, затова не можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.


............. O0

Dani

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #31 on: юли 01, 2006, 05:52:54 pm »
Thank you for having been so kind to share your feelings...
Благодаря, че бяхте толкова мила да споделите чувствата си...

HELLO,DANI!!!
Здравей Дани
I got your message and I decided to respond light away. You've done a great job so far! It's O.K. so far! Congratulations!!!
Аз получих вашето съобщение (не лично - бел.прев.) и реших да отговоря незабавно. Вие сте свършили чудесна работа досега! Засега е ОК! Поздравления!!!
Today marks the start of a brave new future filled with all your dreams can hold.... :)
Днешният ден отбелязва началото на ново смело бъдеще, изпълнено с всичко, за което можете да си помечтаете...:)
Think truly to the future and make those dreams comme true..... :)
Мислете с вяра за бъдещето и направете всичко, за да се сбъднат мечтите ви... :)
"Dreams are real as long as they last. Can we say more of life?"-Havelock Ellis
"Мечтите са реални дотогава докато ги има. Можем ли да кажем нещо повече за живота?" Havelock Ellis
I always enjoy been around people like you.
Винаги ми е много приятно да бъда близо до хора като вас.
 KIND REGARDS!!!
С мили чувства!!!

Никаква работа не съм свършила...  :) Само кротко си вървя по Пътя си... А той няма начало и няма край, това сме самите ние и смисълът на живота ни... - поне за мен е така... Не знам как е казано в цитатите от дебелите книги... ;)..май и не мечтая - хубаво ми е така както е и знам, че все хубави неща ме чакат.. по-хубави, отколкото на мен може да ми хрумне... ;D
Има и Дух, и душа и това са различни, макар и свързани неща... "Има такива животни"  :2funny: Не знам какво мислят авторитетите, така си го усещам аз....
Има и такова животно като Истина и няма нужда да се обучаваме на нея - тя е около нас всеки миг. Подарени са ни и очи - да я видим, и сърце - да я усетим, и ум - да я разберем...  Само че работят в режим "Любов и Свобода".... и се самоизключват в режим "трябва и искам".  :)
С най-добри чувства... :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #32 on: юли 01, 2006, 11:04:21 pm »
Чета и някак не мога да стигна докрай в изключително "дълбокия " замисъл на огромния набор от цитати в някои постове.
Абе хора - никога ли не вие идвало отвътре да кажете вие какво мислите, какво сте премислили, до какво сте "стигнали" сами.
Какво привлекателно има в това да се общува с цитати - от какъвто и да било характер.

Най-голямата ирония е - точно в тема за манипулацията, да се използват "цитати". Авторът на гореспоменатите мисли наречен Уолтър Пайнкок, поместени от МЕДЕА, очевидно разглежда някои отношения от гледна точка на "вътре" в системата. Предполагам допускате, че съм попрочел нещичко и аз самия. Та това е тема, за която непрекъснато се тръби и пише навсякъде. Сега е нещо като "модерна" - като се започне от концепцията за "световната конспирация"... и се стигне до заглавия от рода на "Манипулирайте, но правилно"... Самото разглеждане на темата е свързано с форма на манипулиране. Разбира се, самата форма на четене и възприемане на книга, е също манипулация за тези, които са "вътре" в играта. И за всеки участник в тази игра "идеята за манипулацията" е част от самата игра.
Честно да ви кажа, странно ми е, че непрекъснато срещам хора, които са толкова привлечени от идеята, че "други по-важни и знаещи хора, дето са "повече" от тях, са написали велики, важни и истинни неща, дето като ги научим, прочетем, като ги "разпространяваме" и казваме на останалите, ще им покажем великата истина и ще се научат за Правилните НЕЩА. Навремето си мислех, че само религиозните проповедници, използват в общуването си цитати от библията. И използвайки ги повечето от тях можеха да си "докажат" каквото и да било. Значително по-късно разбрах, че повечето хора просто имат непрекъсната нужда от "накой" и "нещо" в което "те" самите да намерят "потвърждение" за убежденията си. Иронията е всъщност, че самите убеждения, които визирам също са "приети" - отвън - като готови обяснения и знания на "великото" ни Общество. И понеже са "приети" наготово, човека, дето ги е приел, непрекъснато има нужда да си ги затвърждава и предоказва. По такъв начин в него самия се обезпечава нуждата от "стабилност" и "опора". И това се отнася и до "духовните" неща си е нещо съвсем естествено. За хората с такава нагласа аз съм просто един напълно невъзможен за съществуване индивид, дето само се опитва да открие колелото и топлата вода а преди него къде-къде по-велики и духовни хора са писали истинни и велики неща и в тях е истината за всичко. Друг е въпроса, че като няма кой да ги прочете тия велики мислители и просветлени всеки така ще си ги разбира колкото му отърва - и всеки "читател" ще си намери каквото му е нужно на него за да си го докаже.....

Като стана въпрос за "писатели" и "читатели", някой задълбавал ли се е въобще какъв е точния характер на процесите, наречени "писане" /на книга или материал от какъвто и да било характер/... и "четене" /на каквото и да е/...??? С риск да бъда наречен манипулатор ще ви кажа аз самия какво разбрах в опитите си да "проникна" в скритата кухня на горните процеси - и от двете страни на барикадата. Съвсем простичко е - става въпрос за една взаимна "ИГРА"!!! Да - игра. Точно каквито са всички "договорени" игри. И манипулатор и манипулиран, е също такава взаимно "договорена игра"... И останалите примери за формални игри, които визирах в поста си за манипулацията, са също такива роли.

Отделно искам да напомня, че всяко разлглеждане на какъвто и да било въпрос, е тясно свързано и определено от "нивото на развитие" на разглеждащия го.  Всеки един от нас носи своето "ограничение", свързано с собственото си ниво на възприемане и осмисляне. И всеки, който чете, слуша... възприема само онова на което самия той е готов да "откликне"... Това са част от механизмите, които определят всекидневните ни игри...

Друго - Концепцията за игрите. като основна форма на принципите на човешкото битие в обществените отношения, е толкова стара, колкото и е света. Във стремежа ми да проникна по-надълбоко в механизмите на отношенията между хората ми помогна основния фундаментален принцип за "сходствата" между явленията на всички нива /каквото горе това и долу/. Така се случи, че аз първо разбрах за игрите, които ние хората си играем "отвътре". Всеки един от нас. Още докато се "ровех" из себе си, се досетих, че вътрешните ми игри много наподобяват на игрите, които играя и в отношенията си с другите хора. Няколко години по-късно, след многобройни опити и експерименти картината на човешките игри / и моите включително/ се очерта във "дълбок" план. Не е тема сега да описвам как точно го постигнах, какво техники и прийоми съм използвал при всяка "стъпка" напред - имаше и неудачи и завои в път без изход, но това се оказа пак част от общата схема на личното ми търсене. По този начин, когато прочетох вече "теорията на игрите" на Нойман, както и "Игрите, които хората играем" на Ерик Бърн, аз вече имах опит и просто разбрах, че по каквито и пътища да се изследва един обективен процес, той винаги води до познаване на същностната характеристика. Но онова, с което бях по-напред от тях се състои в това, че цитираните от мен имена на изследователи не бяха обърнали внимание на себе си - те просто споделяха и интепретираха наблюдения. След това видях в Джон Бейнс, че имало и други хора, дето като започнат процеса на самоизучаване стигат до положението да познаят всичко останало. Искам да кажа, че за мен и темите в които ще се пише в този подраздел, наречен на ника ми, ще пиша за нещата, които съм достигнал и съм преоткрил... Аз също чета - както и всички вас, но не за да приемам каквото и да било. Просто събирам знанията, опита и гледните точки на изследователите и обогатявам чрез тях сосбтвените си наблюдения. За целта внимателно се научих да определям кое са знания, кое е опит, и кое е просто гледна точка. Но това не е толкова трудно ако човек внимава и има опит в това.

Със всичко това исках да кажа две основни неща
- противостоянието на двата основни човешки импулса - към индивидуално... и към групово... са в основата на онова, което всички наричаме живот.
Има си хора, които основната нагласа е свързана със социума. Това е напълно естествен етап в развитието на всеки човек. Не съм го критикувал, нито умаловажавал никъде в това, което пиша. И няма как, защото това означава да "отрека" оначи част от мен, която е свързана с него. Но в живота и практиката ми аз открих, че има и друг начин на живот и друга форма на мислене. И това е заложено в нас - това е индивидуалния ни "вътрешен" аспект. В зависимост от основната вибрация на на това, което наричате АЗ, е и "притеглянето" към един от двата аспекта.

- Второто основно нещо, на което исках да наблегна е, че в зависимост от близостта на всеки един от нас към един от горните условни аспекти, се определя и неговата лична позиция и послание. Това първо се прави "вътре" в самия човек... и после въз основа на това се изявява като определящо в неговите отношения с другите.

Имайки предвид описаните дотук принципи, е лесно да се заключи, че няма как да има взаимно разбиране в позицията на представителите на "двата" лагера /най-простичко казано/ Ако използваме елементарните условни наименования - "ОБЩЕСТВЕНИЦИ" и "ИНДИВИДУАЛИСТИ", е ясно, че първите няма как да споделят идеите на вторите. Главно защото всеки трябва да извърви своя път в откриването на себе си. В края на краищата, това е основната цел на езотериката и на онова, което всички най-общо наричаме "духовно" и точно с тази цел е и основния принцип на този сайт - за спомагане на Духовните търсения на всеки,  който е стигнал до идеята че има такива. А пътя в духовните търсения приятели е един....    ?????????. Посоката на всеки човек в пътя му е една. Пътищата са различни, но там където свършват се сливат в едно. ...

Като стана въпрос за езотерика и духовност - за двете групи са много различни смисъла на тези понятия, както и тяхното значение. И това е много видно навсякъде - включително и в нашия форум...
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

10х

« Last Edit: юли 01, 2006, 11:30:56 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #33 on: юли 02, 2006, 01:28:52 am »
 :)
1. Цитатите ...привлекателното им е следното: човек по начало знае всичко, но знанието му е забутано малко някъде дълбоко в “свръхсъзнанието”, да го наречем, и като прочете някоя добре известана нему, но ненапълно осъзната до този момент,  стара истина му светва една лампичка. .... получава се един определен резонанс, ако щете  и той се “влюбва” в цитата и като обекта на каквато и да е друга любов, той иска да си го покаже и да се погордее с него. Няма нищо лошо според мен .... Рамус може да си мисли, че :”сам” може да стигне до нещо ... но, ..... в известен смисъл “няма нищо ново под слънцето.” (Рамус, кой ли тъпак мислиш, че е изразил тази доста странна мисъл? ... не, че не вярвам  съвсем в “новото”... .)
2.   “противостоянието на двата основни човешки импулса - към индивидуално... и към групово... “ .... ами неееее, няма никъде другаде противопоставяне освен в главата на противопоставящия се  ... “Писателят не мечтае да види как лъвът яде трева. Той знае, че един и същи Бог е създал вълка и агнето и като видял “Че добро е сторено” се усмихнал.” – Андре Жид.

3.   "Ако използваме елементарните условни наименования - "ОБЩЕСТВЕНИЦИ" и "ИНДИВИДУАЛИСТИ", е ясно, че първите няма как да споделят идеите на вторите. Главно защото всеки трябва да извърви своя път в откриването на себе си. В края на краищата, това е основната цел на езотериката ......"

Та, я да видим сега ...  Рамус явно смята себе си за краен индивидуалист и подозира много от нас тук в “обществени’ наклонности, забравяйки, че той сам е част от обществото на този форум. Забравя, според мен и още нещо .... че всички тук, най-вероятно са доста крайни индивидуалисти, след като не беснеят по чалга дискотеки или не гледат сериали по телевизията или не пушат марихуана или не пият до забрава с приятели или не вършат някое от другите неща, които по-голямата част от “обществото” върши всеки ден.

Също така обаче, я пак да помислим колко е полезно да сме крайни индивидуалисти. Да вземем за пример основната клетка на обществото – семейството. Един Бог знае, защо почти всеки един човек се жени, но както и да го погледнем, семейството е оцеляло като формация през вековете и следователно има нещо хубаво и нужно в него. Това, най-малкото, е създаването на поколение.  Та как мислите, дали семейството или каквато и да е била обществена формация (държава, например) щеше да оцелее през вековете ако всички бяха крайни индивидуалисти???  (тук е парадокса с оцеляването на България, ама това е друга тема) Аз, като краен индивидуалист щях да кажа на мъжа си, че ми се чати в нета и да си гледа работата, мъжа ми, като краен индивидуалист щеше да ми каже, че му се пие бира с приятели и .... дъщеря ни нямаше да я има. Да не говорим, че след като я има, и на мен ще ми е кеф тя да стане едно прекрасно човешко същество, отношенията в малката клетка на обществото наречена “семейство” са от огромно значение за нея. Я сега да си помисля пак аз, дали да си играя ролята на “крайния индивидуалист” или да се опитам да бъда една част от малката семейна клетка .... с някои крайно индивидуални интереси на н-то място по приоритет???
Отговора за мен е ясен ... била съм и мога винаги да бъда “краен индивидуалист” ... нищо особено и трудно няма в това, изисква се само да мисля със собствения си мозък и да си разширявам съзнанието всеки ден ..... по-ценното за мен сега е да съм част от обществото ... не, част от официалното, градско или държавно, посредствено, водещо се по волята на другите, общество, а част от моето си общество, в моето семейство и любимия ми форум .... и вярвам, че тези малки общества ще променят света към по-добро ... не, крайните индивидуалисти ...
 :)


medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #34 on: юли 02, 2006, 09:13:31 am »
......... :)...........ЛИЧНО МНЕНИЕ ПО СПОРНИЯ ВЪПРОС.... :)....ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ СРЕЩУ ОБЩЕСТВЕНИЦИТЕ... :)....
Законите,валидни за обществото са пряко отражение на природните закони.В този смисъл... ако приемем да разгледаме отделния индивид като малка призмичка, а обществото като източник на светлина/в случая информация/, то физичните закони за  отражение и пречупване на светлината/които всички знаем/ са в сила.Т.е. всичко зависи от показателите на пречупване на двете среди.
Пречупване се наблюдава само на границата на  полупрозрачни среди и зависи изключително от показателите на пречупване на тези среди.Ако показателят на пречупване  на втората среда/човека/ е по-голям от този на първата имаме слабо пречупване и обратно.Такива хора бих нарекла условно "общественици".Като пътищата са обратими.
По интересен е казуса с "индивидуалистите"... :)
1.Отражението на информацията /огледално или дифузно/ става само в едната среда/обществото/.Човека приемаме за непрозрачна повърхност.
2.Пълно вътрешно отражение имаме когато информацията на човека/ с по-голям показател на пречупване/ изцяло се отразява от границата с обществото/ с по-малък показател на пречупване/т.е.информацията претърпява многократно пълно вътрешно отражение от околната повърхност/обществото/.
Индивидуалистите в този смисъл се капсулират.


цитат на Ramus".... всеки трябва да извърви своя път в откриването на себе си.В края на краищата, това е основната цел на езотериката и на онова, което всички най-общо наричаме "духовно" и точно с тази цел е и основния принцип на този сайт - за спомагане на Духовните търсения на всеки,  който е стигнал до идеята че има такива. А пътя в духовните търсения приятели е един....Посоката на всеки човек в пътя му е една. Пътищата са различни, но там където свършват се сливат в едно. ..."

Въпроса ми към Ramus е къде става сливането на пътищата при индивидуалистите?

Предварително благодаря за вниманието!

REGARDS!................. :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ОТГОВОРИ
« Reply #35 on: юли 02, 2006, 10:39:16 am »
Какво хубаво нещо е живота...
Колежката Бий е направила перфектното допълнение към изложението ми. Всичко, което не написах в него тя го е направила по един чудесен начин. За което й благодаря, както съм го правил винаги. Защото има изключителната възможност да бъде откровена... и на моменти непринудена.
Мисля, че не бях в състояние да опиша достатъчно добре и последователно толкова точен пример за гледна точка от човек с "обществена нагласа". "Като по учебник" - всички характеристики накуп.  И то описание на човек "отвътре" в системата. И цитата, който е използван е точно намясто и допълва чудесно цялата картина. Това не е частен случай и той е залегнал в основните механизми по които се осъществява  взаимодействието в системата "група - единица".

Призива към всички вас в постинга на Бий, който е недвусмислено изразен, чрез използването на множествено число на две места, е съвсем ясен и аз знам, че голяма част от вас биха откликнали на повечето от нещата, които тя е написала. Не всички разбира се - но нейното послание е значително по-близко и ясно за повечето от вас. Но така всеки от вас има възможност да се "самоопредели" , колкото и относително да е това.

Не съм чак толкова наивен, че да не си давам сметка за факта, че в групов форум /както е и всеки друг / по-голямата част от участниците се събират за да "споделят" взаимната си нагласа. Те всъщност точно така и се привличат и се намират. И когато навремето реших да се появя в публично пространство под някаква форма ясно си давах сметка че ще има силен отпор онова, което съм намислил да изразя. Защото идеите, които изразявам са точно противоположни на групово приетите и установени форми. И че самото им излагане в публично място веднага ще даде необходимия "защитен" отговор. А защитната реакция , както знаете, се появява когато е налице интерпретация на "заплаха" - тя е просто характерния "отговор" - реакция за запазване на целостта. Затова на няколко пъти посочих в много теми, че всяка обествена формация е като един "жив" организъм. И той се защитава точно като живо същество, което се бори за оцеляване - цялост.

И "отговора" е ясен. Поне за мен е очевиден през цялото време на моето участие - както и във този, така и в други форуми - реакцията на Труден от неговия форум е напълно показателна за това. Не знам на вас как ви се струва. Аз мога да кажа само за себе си. Мога да кажа също, че целия ми живот е белязан именно с такива отношения-реакции. И мога да си призная честно, че имах големи лични проблеми в едни други години от живота си. По средата на 20-тата ми година имах "честта" да ме обвинят в богохулство и ми направиха цяло представление с ритуал - анатемосаха ме и ме обявиха за превъплъщение на Дявола. Така, че внимавайте - в момента Дявола в мое лице ви "промива" мозъците и ви "подстрекава" да се обръщате срещу всичко "свято" - семейството, родината, децата, Любовта, реда и правилата и разбира се - БОГ - щото само еретиците са се осмелявали да кажат нещо различно от канона на църквата.... и какво ли още не...  ;)

Защитните механизми на реакция от страна на някаква групова формация са в зависимост от характера на отношенията вътре в нея самата. И това са чудесно изучени и ясни процеси, защото са видни в цялата история на човечеството. Както вече колежката обърна внимание "Нищо ново няма под слънцето". И ако във физическия свят това изглежда като хора, които живеят заедно и споделят близки форми на битие, на нивото на астрало-ментала отделните единици енергийно са обединени в явления, които ние изследователите сме нарекли ЕГРЕГОР. Освен това всеки един от нас е открил по свой - различен начин, че поради разликите във вибрационната честота, проекцията на процесите пристига последна във физическия свят - на физическо ниво. Всичко, което се наблюдава във физическия свят е своеобразно "ехо" - последното проявление на процеси, които се случват в по-горните вибрационни нива.

Всичко това в основата си протича и вътре в индивида - вътрешния му свят. Но това груповия индивид няма как нито да изучи, нито да изследва. Самата идея за него изглежда смешна, глупава и напълно неприемлива.

Най-важното на всички видове групов живот е, че те са израз на определен етап в развитието на всеки индивид. Задължителен етап - както и всички етапи. Етапите не могат да се прескачат, нищо че някои са се опитвали да "изхитрят" Вселената и да се направят на много "напреднали".

Груповата представа за "краен индивидуалист" е абсурдна и издава пълното неразбиране /и като последствие отричане/ на същността на идеята. В очите на "груповия индивид" крайния индивидуалист си е като палячо. А дори т.н. "краен индивидуалист" е част от някаква група - на някакви дето се наричат индивидуалисти - бунтари, анархисти , като по този начин дори крайния индивидуалист се свежда до нивото на проста противоположност на "общественика".
За повече яснота ще кажа, че понятието индивидуалист, което съм използвал условно, няма множествено число - поне в смисъла, който влагам в него. Опитах да го разгледам задълбочено в темата за Самопознанието. По тази тема тепърва ще пиша отделно.

последно /използвайки условните наименования от предния ми пост/:
- "Обществениците" не могат да си позволят и да разберат идеите и смисъла на индивидуалния - той е израз на всичко онова, което те не изразяват.

- "крайния индивидуалист" съвсем не означава образа на анархиста- бунтар или на някаква форма антисоциален индивид - само в очите на "общественика" той изглежда така, по простата причина че всичко за него е някаква форма и е определено от групата - съответно и "крайния индивидуалист" се представя за антипода на "общественика" - иначе в неговите очи той би бил несъществуващ.

- индивидуалното съзнание на всеки човек идва чак след като груповото му съзнание започва да се изчерпва - и като функция на преживяването му, така и като роля в неговото развитие и еволюция. Точно с това се характеризират понятията самосъзнание, самонаблюдение, самоанализ, самосинтез, себеразвитие, самопознание... За обществено формирания индивид, тези понятия са в зародиш, който просто чака времето на подходящите условия за покълване. Това само по себе си ясно показва смисъла на последователността на процесите в развитието на човека, като самосъзнателна единица.

- по-ясно и адекватно разбиране за идеите на индивидуалното преоткриване в пътя му към самосъзнание, може да бъде направено само ако е налице "съответна" нагласа и вибрация. И при който от вас те са налице със сигурност се наблюдава "резонанс" - ако не на повечето то поне на някои от идеите. Смисъла на индивидуалния начин на битие не е в отричането на "груповия". Наистина това е един от етапите, но той се израства с нарастване на осъзнатостта към себе си. Естествено е - защото в моментите, нещата са на "границата" между групата и себе си, първоя етап е "очистването" на собствения двор от всичко, което не е лично и индивидуално. Това е бавен и продължителен процес /както и всички процеси в развитието/. Има залитания, има грешки... но те са част от самия път и то по-важната част. Защото именно чрез "грешките" се откриват адекватните ходове...

- Всички, които са в етапа на индивидуалното си преоткриване са били вече учатници в груповото съзнание и с това те вече са минали оттам и ако са стигнали до подходящите етапи могат да си дадат сметка и за двете.

Сега - на въпроса на МЕДЕА. От всичко написано до тук мисля, че е съвсем ясно защо смятам, че примера и аналогията с призмичката и светлинатаса напълно компрометирани. Сама виж - ако можеш да си позволиш - как и откъде въобще допускаш , че обществото е светлината, а това били природни закони. Ти сама ме вкарваш в пример, в който самите първоначални допускания не са валидни за мен. За теб това е истината - че всичко, което си приела от обществото е светлината - не отричам това и не го омаловажавам - всеки човек преминава през това. Никъде не съм казал, че това е някакъв "нисш" или пък атавистичен подход. Единственото заради което изказвам всичко, което пиша, е да се опитам да постигна известен компромис - едно взаимно разбиране, между различията в мисленето и светогледа. Защото както е видно за някои от вас - представителите на обществената нагласа - направо го избиват на заяждане /понякога/. Всички може би знаят какво и кого имам предвид. Но не виждам смисъл от това - може и да е сеир за повечето, но все някога ще ви омръзне. Представянето на различни гледни точки е напълно естествен процес във форуми като нашия. Но протипоставянето, и то активното, е част от обществениците, които пък твърдят че е точно обратното - но това е заради защитните реакции - интерпретацията за опасност прави така, че да си мислим, че се води битка - битка за оцеляване.
А няма такава - не е и нужна.

А що се отнася за противопоставянето - това не е от моя страна. Аз няма как да представям група, аз представям само себе си - наистина има хора, които изявяват различни същностни процеси, свързани с индивидуалното си преоткриване. Но по никакъв начин не можем да бъдем обединени в група. Всеки от нас си има свой крайно различен път и е открил основния смисъл и значение именно в тази различност... Противопоставянето е изключено и въобще е "извън", ако човек е навлязъл по-навътре в процеса. Противопоставянето като форма не е точно в главата на Рамус, както е писала нашата колежка, а е видно главно в постингите й. Дори и от последните.

Медеа - като отговор ще кажа  следното:
Човекът, който е навлязъл в етап , в който идеята му за собствена значимост става водеща /и това няма нищо общо с "егото му"... за "общественика" може и да изглежда така, и мисля, че е ясно защо/, всичко, във вътрешния му живот започва да се осъзнава и той вижда всички проекции там - на всички процеси. Това е основното - съзнанието е основното, което прави така, че постепенно то да се насочва към себе си и да започне да обхваща процеси и явления, които "доскоро" за него са се изобразявали някъде "навън" от него. Ако това можеш да го разбереш, съм успял - ако не значи толкова мога. Проблема не е в теб - на мен ми се налага да обяснявам, като на човек, на който му е зададен въпрос...

Това е - поне опитах... Толкова мога - и го правя. Някои разбират повече, други - по-малко. Няма човек на света, който да може да обясни всичко на всички. Така мисля. И това не е оправдание.
--------------------------------------
10х

« Last Edit: юли 02, 2006, 11:14:16 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

bee

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #36 on: юли 02, 2006, 11:18:40 am »
Призива към всички вас в постинга на Бий, който е недвусмислено изразен, чрез използването на множествено число на две места, е съвсем ясен и аз знам, че голяма част от вас биха откликнали на повечето от нещата, които тя е написала. Не всички разбира се - но нейното послание е значително по-близко и ясно за повечето от вас. Но така всеки от вас има възможност да се "самоопредели" , колкото и относително да е това.
Не знаех, че съм правила "призив", но след като Рамус така го е видял, така трябва да е. :)
Послание, виж, може и да съм направила ... и е естествено, то да е по-близко "за повечето от вас", по простата причина, че се "чувствам" близка  ... част, от "повечето от вас".
Както и да е ... както самият той каза ... това са нещата на "масата" .... Моля, заповядайте!!!
 :smitten:

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #37 on: юли 02, 2006, 12:18:57 pm »
 ....... :) :) :)..........Математически поздрав за Ramus!!!!!... :) :) :)

(x*x+y*y-2ax*x)*(x*x+y*y-2ax*x)=4a*a(x*x+y*y)
Когато го разбереш ще се усмихнеш!
Обяснението е елементарно!
А може и аз като физик да разбера какво влагаш точно в думите:"..
И ако във физическия свят това изглежда като хора, които живеят заедно и споделят близки форми на битие, на нивото на астрало-ментала отделните единици енергийно са обединени в явления, които ние изследователите сме нарекли ЕГРЕГОР. Освен това всеки един от нас е открил по свой - различен начин, че поради разликите във вибрационната честота, проекцията на процесите пристига последна във физическия свят - на физическо ниво. Всичко, което се наблюдава във физическия свят е своеобразно "ехо" - последното проявление на процеси, които се случват в по-горните вибрационни нива. "
.......10q......regards.......... :)

Dani

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #38 on: юли 02, 2006, 01:24:56 pm »
Quote
Аз, като краен индивидуалист щях да кажа на мъжа си, че ми се чати в нета и да си гледа работата, мъжа ми, като краен индивидуалист щеше да ми каже, че му се пие бира с приятели и .... дъщеря ни нямаше да я има. Да не говорим, че след като я има, и на мен ще ми е кеф тя да стане едно прекрасно човешко същество, отношенията в малката клетка на обществото наречена “семейство” са от огромно значение за нея. Я сега да си помисля пак аз, дали да си играя ролята на “крайния индивидуалист” или да се опитам да бъда една част от малката семейна клетка .... с някои крайно индивидуални интереси на н-то място по приоритет???
Сигурна съм, мила, че дъщеря ви не се е появила, защото вие сте се отнесли "отговорно" към вашите семейни и обществени задължения и сте пренебрегнали кефа си - чатенето и бирата... Просто естествено е дошъл момент, в който вие сте забравили и за чатенето, и за бирата, че и за обществото и за семейството...  ;) Горко на децата, създадени и отглеждани не от Любов, а от чувство за отговорност пред обществото и семейството. :-\ (има ги много, за съжаление, нещастници). 
Сигурна съм и че най-прекият път да превърнеш едно семйство в ад за детето и за родителите, е да поставиш морала и добрите отношения над Любовта. Има ли Любов и уважение към свободата на всеки от семейството, няма нужда да се стараем и да правим компромиси. Старанието и компромисите, спазването на измислен от някого морал и правила убива свободата, а заедно с нея си отива и Любовта. Дете, израснало в семейство, подчинено на правилата на "авторитетите", а не на любовта и свободата, е комплексирано или агресивно - можете да ми вярвате - след 25 години работа с деца и родители ...Но това е друга тема...
Колкото до обществото - нищо лошо няма в него, ако то е динамична неформална група от доброволно събрали се свободни индивиди. Обществото става манипулатор, когато започне да очаква или налага на членовете си модели на мислене, поведение, избор и започне да отлъчва, наказва или превъзпитава инакомислещите, обвинявайки ги в егоизъм и краен индивидуализъм. Такова общество е завладяно от ЕГРЕГОРА и е обречено на загниване и гибел... Историята е пълна с примери, нали?
 

bee

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #39 on: юли 02, 2006, 02:57:47 pm »
 ;D Разбира се, Дани, че детето ми няма нищо общо с "отговорността", а с една думичка дето няма да я повтарям вече, че ставам досадна.  :smitten:
Аз исках да кажа едно простичко нещо и то е, че груповото съзнание/обществото е естествен начален етап от развитието на индивида, после, разбира се идва прословутото "самопознание", което много хора вече го могат, нищо, че Рамус все преполага обратното ... и нека да не "крайния", а просто индивидуализма .... /не съм казала, че съм против индивидуализма/, но след индивидуализма има още един етап, според мен ... и дори и Рамус ни е говорил за него споменавайки, че 'Вселената е единна". Та той за мен не е успял по никакъв начин да отговори на уместния въпрос на Медеа за сливането на пътищата на индивидуалистите. Никъде не видях в последния му пост нещо за Единството.
А аз също много сериозно се запитвам за какво Единство говорим сега, като всички трябва да сме толкоз пък индивидуални. Той стига до там, че да каже:" ... наистина има хора, които изявяват различни същностни процеси, свързани с индивидуалното си преоткриване. Но по никакъв начин не можем да бъдем обединени в група. Всеки от нас си има свой крайно различен път и е открил основния смисъл и значение именно в тази различност.."

Значи не можем да бъдем обединени в група :o - добре, че и клетките в тялото ни не мислеха така ... и не дай си Боже ние да сме клетките от организма на Бога, и да мислим така ...
Между другото, този път Рамус явно говори от името на всички, а аз лично не намирам смисъл и значение в различния ми път, а намирам смисъл и значение в постигането на Единството. И се питам, как ще постигна Единство с Цялото, ако не мога да постигна единство с един или с група хора? И как мога да обичам Цялото, ако не съм способна да обичам поне още един друг човек? Как дори бих могла да вляза в медитация ако слушам Ошо, защото той казва, че "медитацията е кулминация на любовта - любов не към един човек, а към цялото съществуване"
Всъщност нищо не ми пречи да се кръстя "общественичка", но трябва да уточня, че обществото  ми е "цялото съществуване".  :smitten:

Dani

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #40 on: юли 02, 2006, 03:40:57 pm »
Quote
Всеки от нас си има свой крайно различен път и е открил основния смисъл и значение именно в тази различност.."

Значи не можем да бъдем обединени в група Shocked - добре, че и клетките в тялото ни не мислеха така ...
Всъщност, клетките в организма също са много много различни една от друга...  :) И точно защото са различни те могат да изградят единен функциониращ организъм. Тук вече е въпросът - дали организмът определя правилата, които трябва да спазват клетките  :o или клетките доброволно се "специализират" и интегрират в цялото, постигайки хомеостаза - т.е. равновесието, което им е необходимо, за да оцелеят...
Организмът манипулира ли клетките? или клетките се манипулират? или клетките манипулират организма?

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За живота, вселената и всичко останало
« Reply #41 on: юли 05, 2006, 07:40:18 pm »
 И понеже ви споделих кой съм аз... сега ще ви споделя, как един човек преди години ми "показа" какво означава да си ЧОВЕК. ИСТИНСКИ ЧОВЕК...
И разбрах чак когато сам го открих - чак тогава се усетих, какво е искал да каже. То само така е единствено възможно - за да разбереш кои са хората, можеш само и единствено когато самия ти станеш като тях.

И аз разбрах, че не съм сам и че много като мен и като вас са по пътя си - НЯКЪДЕ ПО ПЪТЯ СИ...
В пътя си сме сами - само сами - но иначе всички вървим.
Посоките са различни - но крайната точка е една - и затова никоя посока не може да бъде "грешна" или неправилна.

И понеже стана въпрос за стил - ето го - на мен и на онзи, когото нарекох и приех за МАЙСТОР...
Човек, когото  винаго съм "усещал" /не чувствал/ много "близък" по своята същност

-----------------------------------------------------------------------------
ПОСТИГНЕТЕ СЪЩНОСТТА НА ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ

Oшо

...Индивидуалност и личност са противоположни понятия.
   "Индивидуалност" на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен, цялостен…;
   Персона значи маска, житейска роля, положение.

Личността съществува само спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.
Когато я нямаме Същността, "ние" сме шум, тълпа - дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото "хазяинът" дълбоко спи.
И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде някаквочувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме "изгубили" индивидуалността си.
Но, понеже сме я загубили, ние се опитваме да придобием характер, да станем личност. Затова ние имаме нужда от другите, ние се оглеждаме в другите, в тяхното мнение. Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех...И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.
Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала и правилата... Ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и "по-свят" и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец... фалшив и показен светец.
Но у хората няма индивидуалност - тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.
Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде, никой не може да ви научи, нито да се преподава. Индивидуалността е вашето собствено битие.
Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършенно нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено, самостоятелно значение и силата да живее по този начин - самостоятелно и със себе си.
Светецът - ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист
Мъдрецът винаги е непокорен, различен, воден само от собствената си същност.
 Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.
Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на святия ще се покланят.
Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.
Христос го разпънаха, на папата се кланят.
Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; Той ви „става” учител – Вие му ставате „ученик”.
Да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор. Мъдростта не може да се учи, нито преподава. Може само да се преоткрие във всеки един от нас.
Праведният владее характера си, мъдрецът е просто съзнанието.
Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви - да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата - да постигнеш онова, което "желаеш" - твоята основна ЦЕЛ.
Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно - само за себе си - само по себе си.
---------------------------------------------------------
А ето и думи на "никой" - дето са преоткрити чрез съзнанието:

 там къде го няма човека - я има вярата

там къде го няма човека - се появява навика

там къде го няма ЖИВОТА - се появява пре-живяването и съня - те стават заместителя

когато човека го няма - на негово място се появява егото - маската - личността му

когато човека го няма - групата го замества - сбор от множество неосъзнати сънища , които се подкрепят едни други в сънуването и така преживяват заместителя си за единение - общност. Групата се явява един "мним" заместител на онова, което е самия човек в същността си.

когато един човек няма свои лични мисли и път - се появява цитата и цитирането, както и следването на чужди пътища.

като не може да види своя път, сънуващия човек му е най-лесно да вижда пътя на другите и да има мнение за тях или просто да ги "следва".

когато един човек няма "своите си" неща, своя център - той живее чрез чуждите мисли, действия, усешщания, Който не е открил "дома си"  стои на площада и се живее с другите бездомници - търсещи и те като него дома си - докато го намерят. Като го намерят си го оправят, подреждат, порастват в него и могат после и да излизат свободно където си искат. Но никога повече не могат да бъдат бездомници - просто се научават да носят дома си със себе си - във себе си.

Няма как да има по-наш дом от нашият собствен. Просто не знаем за него, докато сме "бездомни"... Но пък докато сме бездомни живеем с идеята и илюзията, че другите хора са нашия дом, че всичко тяхно е и наше и така се опитваме да "заглушим" повика ни да се завърнем при себе си.
До време - всяко нещо е до време.
Но ако ние се родим в дома си, никога няма да можем да "разберем" че това е домът ни.
Както и в живота се случва, човек разбира най-силно и истински за притежаването на нещо, чак тогава, когато го загуби.
Но това е играта - нито има притежание, нито има дом, нито има бездомници, нито има загуба - просто всичко е част от МАГИЯТА НАРЕЧЕНА ЖИВОТ.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Това е достатъчно...

и без това много приказки се изприказваха за "индивидуалиста" и обществениците.


10х за възможността
« Last Edit: юли 05, 2006, 08:06:14 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За живота, вселената и всичко останало
« Reply #42 on: юли 12, 2006, 12:33:09 pm »
Medea,

Да предположим, че смисъла на едни и същи думи, може да бъде различен... В зависимост от това, кой какво съдържание им придава.
Това, че фонетично си приличат нищо не означава... има много думи, които звучат еднакво, но значението им е крайно различно.
Освен това - стиховете, които си дала за някакъв пример, означават пък съвсем друго нещо - встрани от коментираните тук значения.
Но поетите могат да си позволят символизъм, дори най-често е така. А символите са точно това - нерегламентирано съдържание на някакъв медиатор /посредник - какъвто са думите/. Всеки символ има нужда от интерпретация. Без нея той е нищо. Всъщност ние "хващаме" само интерпретацията за символа. За да се реализира комуникацията, "групата" ни дава предварително начина за тълкуване на символите - това са думите и тяхното значение. И ако за повечето думи значението е "точно", и си има своя материален носител /маса, стол/, то за абстрактните понятия, нещата стават доста сложни в "тълкуванията" именно заради "личния елемент" в него... толкова по този въпрос.
---------------------------------------------------
Искам да уточня някои особености на моето разбиране по отношение на "изповедта", която написах. Пак - като изповед, но с други думи и във формата на откровеност - става въпрос за мен - само за мен.

За да го направя ми бяха нужни много неща...точен момент, подходяща нагласа, практическа работа за тази нагласа, възможността да имам опит с нея... Състоянието в което писах думите в изповедта може да се нарече "медитация"... поне в смисъла който аз влагам в тази дума - "стъпка към себе си - докосване до същността"

Когато човек се докосва до същността си... е винаги едно малко "умиране"... ДА - УМИРАНЕ. Защото Пламъка на нашата същност е толкова силен, че останалите ни имена започват да изгарят в него.
 
Нито Румен, нито Рамус са готови да изгорят...и да се трансформират в НИКОЙ... Защото в НИКОЙ не може да има нищо друго - там е едното - Всичкото, и няма отделни неща, нито има "имена"... И в никакъв случай не трябва да се допуска Румен и Рамус да изгорят, без да са "готови" за това... Защото тази неготовност ще роди "илюзия за изгаряне".

Аз работя върху точно този въпрос - подготвям своите същности. Подготвям ги за момента, когато ще са "готови" да "умрат"... макар, да е малко по малко. В тях има доста "незавършени" неща, които им е нужно да се отработят. Това може да стане само с моето съзнателно участие. И съм посветил живота си и себе си точно на това.
 
Не съм съвършен, не съм просветлен и съм най-обикновен човек - човек като всички вас. Просто съм направил някои различни избори. Само това... всичко останало идва само от това. Няма смисъл да се занимавате с мен. Няма нужда от тълкувание на това какво съм казал. Просто това са толкова лични и индивидуални неща - толкова вътрешни, че ми е малко станно като правите опити да си "обясните" думите, какъв съм аз, и кой съм... Не съм чак толкова важен, че да се пише всичкото това. Не желая и не целя да събирам внимание, нито да съм в центъра на събитията. Това, което направих е част от индивидуалната ми практика - само това е - нищо повече. Много хора съм им любопитен, на други странен, някои си намират лично отношение, за други пък съм напълно измислен - поредния играч, дето се прави на интересен... Всеки ще ме гледа с неговите си очи...

Името Рамус е единственото от трите имена, споменати по-горе, което съм избрал съзнателно за себе си в този живот. Избрах името Рамус, без да зная нищо - усетих, че беше времето, когато трябваше да направя нещо като "ритуал"... Да обознача и уважа процесите, които настъпваха в мен - на моята съзнателна промяна -  Така, че ника ми РАМУС - не е просто ник - това е моят символ на промените, които последните години станаха значителни и мощни. Те са в основата на промяната на целия ми живот, защото промениха отношението ми към всичко онова, което ние наричаме с това понятие. Измислих си го този ник - сам - съзнателно- и вложих в него нещо от себе си. Чак тук във форума някои от вас ми казаха, че означавало нещо, и че така се казвал човек... и още много други неща... Друг е въпроса, че намерих връзка между всички тези значения... Но така е - всичко е свързано.

НИКОЙ не е име, не е и обозначение. Всички знаем, че като деца изграждаме нещо, което наричаме по-късно "личност, маска, ЕГО" и което е именно "отговора ни" за това, да избягаме от несъзнателното си чувстване на незначителността... и това, че може да се нарече никой и нищо е коренно различно за другото значение, с което аз обозначавам процеса, когато нашата "маска, личност, Име" си изиграят значението и слезнат от сцената на събитията. Тогава губим имената си, за да спечелим всичкото, което няма имена. Когато човек се нарича с някакво име - това е просто част от него - само част. Когато частите се слеят в едно вече име не е необходимо. И пак се "връщаме" към НИКОЙ... НИКОЙ И НИЩО в този смисъл са равносилни на ВСИЧКО / и всички/.

Както вече посочих в началото за символите, всичко зависи, кой по какъв начин ще вложи себе си в смисъла на понятията. В срещата си с една приятелка през уикенда, научих нещо за което не си бях давал сметка досега. АЗ ИЗПОЛЗВАМ ДУМИТЕ, за да изразявам себе си... главно това. Думите, както и всичко останало ги използвам за мостове към мен си.
А останалите използват думите главно за да комуникират помежду си. И затова те използват общоприети от групата значения. По принцип езика, като средство за комуникация го получаваме от групата и неговия смисъли понятията са сведени до ролята им на комуникация.
От тази гледна точка, аз, за да мога да го използвам за самоизразяване, се отказвам от общоприетото и използвам мои значения, свързани с дълбочината на разбирането ми и смисъла. После след като съм се "обособил" вече, мога да си позволя да го използвам езика и думите в зависимост от условията.
И все пак - най-индивидуалните значения на думите, които съм изписал, са именно в това, което аз нарекох ИЗПОВЕД, и което направих пред ВАС - СВИДЕТЕЛИТЕ.
« Last Edit: юли 12, 2006, 12:36:36 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За живота, вселената и всичко останало
« Reply #43 on: юли 12, 2006, 02:46:49 pm »
За мен е лесно обяснимо защо не ме разбираш Бий...Та аз го казах... но ти предпочиташ да четеш думите ми и да си ги интерпретираш според своето значение за тях. Всички така го правим. Аз казах само за себе си. повтарям САМО ЗА СЕБЕ СИ.
Не е важно дали ме разбираш. И не е важно дали това, което казвам ти харесва, дали си съгласна, или дали го приемаш. За мен това не е важно. За теб обаче това е важно:
ще използвам обаче питането ти, за да продължа мишмаша си от разсъждения, наблюдения и изводи...

1. когато личността маската и егото си изчерпат значението и смисъла само битието се променя... наистина в промяната е фундаментална, но все още ще си има битие. От групата идва схващането, че абстрактно понятие като "всичко" е равнозначно на "сбор от безкрайно много части"... Просто понятието Всичко се поставя наравно с понятието безкрайност в математиката. Това е напълно понятно, защото умът на човека оперира с крайни величини и на базата на сравнителни процеси. А понятието ВСИЧКО е "извън" тези процеси. Забележи - ВСИЧКО не е просто количествена неизмерима характеристика в посока на безкрайност - нито тяхна противоположност. Просто смисъла за мен е "ОТВЪД" - и от едното и от другото. Всичко, както и безкрайност, както и НИЩО, Никъде са понятия, които си имат дълбочина и най-много в тях си личи разликите, които ние хората влагаме в думите. В предишния пост вече обясних защо смятам така. Все пак ще кажа - Понятието НИЩО не е антипод, нито обратното на НЕЩО. В думите и езиците на всички народи няма подобни думи, защото това са понятия които излизаъ извън рамките на общуването. Именно неразбирането внася толкова големи противоречия, когаято говорим за тях - не само във форумите а и в езотеричната литература по цял свят.

2. Затова съм използвал кавичките - за да покажа, че само изглежда "връщане"... всъщност няма такова... За сънуващия името е неговата легенда - неговата персона - личност. Това е неговото значение за понятието АЗ. В зависимост от това, къде точно се намира в пътя си и в коя точно фаза, са и неговите потребности - включително и в думите и понятията.
Всъщност в дълбочина - Всичко е съвкупността на "нищо" и "нещо"... На проявено и непроявено... на Има и няма... Всичкото е всичко и в него не съществува понятието "ИЗВЪН"... ВСИЧКО не е само обединение на нещата... Това са много сложни идеи и не ми е по силите да представя така накратко сложността и разбирането за ТЯХ. Това е огромна работа, както по обем и концентрирани усилия, така и по време. Самия език и думите не позволяват да се стигне "отвъд" техните граници. И там "отвъд" се борави по друг начин. А и няма смисъл - смисъла там е само индивидуален.
Ако сте се доближавали често до "същността" на себе си... не би имало нужда от никакво обясняване... Има хора, дето само като започна изречението и те могат да го довършат... - с други думи, но една същност в смисъла. Практиката е това, което обединява хората. И според нея всички докосващи сме стигали до разбирането, че човека е комплексно същество. Комплексно означава, че то е единство на определени аспекти, които заедно се преплитат и могат само условно да се разглеждат като отделни нива и "тела". САМО УСЛОВНО - комплексността на възприемане и мислене се изгражда бавно и постепенно и е в пълна разлика с "линейните" последователни схеми и понятия, характерни за езика, думите, писането, изразяването, мисленето. Т.е. напълно са различни от общоприетите такива.
Последно за точка 2 - разграниченията на Никой от персоната на човека е само условна... използвам я само за да опиша някои процеси - просто ми се налага да го правя...От егото не е нужно да се "оттървавам", нито да умира, нито да го комтролирам... това са идеи на езотериката на "новата епоха"... Състоянието на НИКОЙ, ако бях потопен завинаги, нямаше да ме има - нито имената ми, нито телата ми, нито каквото и да било от моята индивидуалност. Въобще не си заслужава за него да се "говори" - няма нито една подходяща дума и понятие, което поне малко да е адекватно за него... САМО ПРАКТИКАТА - само тя.

3. Вече достатъчно говорих за индивидуалността и групата. Ти и аз ги виждаме различно понятията като единство, единение, цялост. Ти изразяваш тези понятие в представата, че хората се "сливат" и само заедно правят единството - помежду си - в това разбирам идеите ти. Те всъшност са изява на "количествено разбиране за ЕДИНСТВО. Аз смятам, че първо човек трябва да постигне своето единство - своето индивидуално единение и именно в него, чак тогава, той ще постигне единението със всичко останало. Това няма никакво количествено измерение - никакво качествено даже. ПРОСТО ВЪТРЕШНО. ЗА МЕН ЕВОЛЮЦИЯТА към самосъзнание не е групово определен процес, а индивидуален, не личностен, а индивидуален. И в това аз влагам свое дълбоко значение, което се опитах да предам с поредица от постинги - за смисъла и значението на индивидуалното в сравнение с групово-обособеното. Само като сравнение иначе те са взаимно свързани и са поредни "крачки" в порепосочената еволюция.

АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За живота, вселената и всичко останало
« Reply #44 on: юли 17, 2006, 10:18:53 pm »
Здравей Страхиле,

изучавал съм внимателно тантра, но това не ми дава правото да кажа, че я познавам в детайли. За мен бяха важни основните положения, както главната "есенция" - основния принцип. Той гласи нещо много простичко и същесвременно е пълно със съдържание - поне за мен. Ще го кажа със свои думи, щото мога - поне така си мисля. Ето:
 
Тантра по същество и превод, означава "техника, метод". Изчистено от всякаква символика, логика, размисли, идеи, философстване, мистика.
ЧИСТА ТЕХНИКА - ЧИСТ МЕТОД.
САМО ТЕХНИКА! без нищо друго - без никакви "примеси".

Ето и още нещо. Никой тантрист не говори за идеи, философия. Те са прагматици - чисти практици. И техниките им са такива. Методите са "свободни" от всякакви догми, правила, граници... И затова на всички хора с "обратна" на тяхната "настройка", им се виждат много крайни, скандални, неприемливи, абсурдни. Тантриста в "чист" вид е краен индивидуалист. Той не се "съобразява" с нищо от груповите правила - и как би могъл - те са отрицание на същността му. Танстристите споделят основната идея за "индивидуалната" истина. По-точно " индивидуалния път към истината". Всички техники и методи са "прицелени" единствено към това - индивидуално преоткриване на ИСТИНАТА. Но понятието истина за различните хора е различно. Самото понятие и неговото разбиране е точен "лакмус" за нивото на развитие - разбира се, за този, който го интересува.

Тантристите не използват ментални концепции - не ползват идеи, схеми, обяснения - не им са нужни. Те не наричат своята практика "работа с духовните светове". За тях няма такива. За тях света е един - само нашите "очи" го гледат различно - по това какви са ни "очите" е и "картината на света" която гледаме. Просто на нас хората много ни се иска да вярваме, че това което виждаме е ИСТИНСКО... А всъщност очите - каквито и да са те - не могат да виждат света. ТЕ виждат само картина - а ние, поради различни причини слагаме етикет на картината - НАРИЧАМЕ Я ВСЕЛЕНА. После даваме на "Вселената-картина" закони, правила, принципи...Но каквито и да са все ще си бъдат "картина" на Вселената. И това е валидно, защото, докато има "очи" /и наблюдател зад тях/, ще има и картина на ВСЕЛЕНАТА. Идеята е не да я няма, а да си "спомним" че е само картина...

По "тантристки" звучи и едно от основните послания в есенциите на мъдростта - Тя е късо разказана в притчата на ОШО за Истината и медитацията. Сигурен съм че между нас ще има хора, дето да са я чели и могат да я припомнят на останалите с цитат. Все пак ето я в индивидуалния ми вариант:
------------------------------------------------
"Всеки човек живее в "магическа  и мистериозна къща". Някои хора имат хубави и здрави къщи. Други са им много порутени - покрива пропаднал, стените запустяли... но това е само за този, дето гледа къщата "отвън". Отвътре всички къщи са с много стаи, но всъщност е една. Стените на стаята имат свойството да се "променят". На тях се "изобразяват" нашите мисли, чувства, стремежи, идеи, желания, преживявания... Всъщност те са екрани за този, който ги "гледа". За наблюдателя отстрани, стените са просто "ОГЛЕДАЛА". Но човека, дето стои вътре в стаята преживява че е "навън"... Той е "потопен" в изображенията - там се прожектират толкова много "магнетични" неща... В изображенията блика от "живот" и непрекъснати промени. На тях се прожектират "красивото и грозното", глупавото и умното, силното и слабото, тежкото и лекото, светлото и тъмното, имането и нямането...на тях се прожектират не само картини - има и изборажения на други "хора" - също такива "зрители" - вживени в своите прожекции. Хора, дето всъщност не са истински, а са изображения за "зрителя" - хем изображения - хем огледала...
Всяка "стена " от стаята, в която сънуваме живота си "оживява" когато погледнем към нея. Защото ние й придаваме "живот" и смисъл.
Всяка стена играе ролята и на "прозорец"... когато това е необходимо на сънуващия. През прозореца се "виждат" неговите несбъднати мечти и желания, въобще картините, дето са някъде там - най-често хоризонти - най-често неща, които си мислим че са "някъде там" - някъде далеч. Те затова и са "прозорците" - за да се "гледа" през тях - НАНЯКЪДЕ...

Всяка стена може да играе ролята и на врата - особена роля - една от най-големите магии. С такива врати можем да "сънуваме" че пътуваме...понякога "извън телата"... понякога много надалеч... С такива врати ние говорим с "учители", изживяваме се на "майка Тереза", Исус, Наполеон, Нерон, Тот, Хермес, Буда, Кришна... на хора с някакъв "богоизбран" цвят на кожата или пък представител на някаква нация или народност - задължително много "специална", особена... Пез тези "врати" ние можем да отидем в съседна галактика или планета... да видим йерархии и "Велики учители"... Да спасяваме светове, да вдигаме революции, да побеждаваме "справедливо" /задължително/... Задължително всяка такава "врата" е "път към желаното, жадуваното, смисленото, важното... целта...". Понякога наричаме тези неща "духовни"... И такива врати има - наричат ги пътища... И те са такива...ПЪТИЩАТА на  "сънуващите"... И това е важна част от БИТИЕТО. Понякога можем да сънуваме и специални "врати" - дето зад тях са духовни преживявания. Можем да преживяваме МЕДИТАЦИИ, Пътувания в Нивата, КОНТРОЛ, ВЛаст, манипулация, СИЛА, Владеене на енергии, Борби /от всякакъв вид/... ДОРИ и при Боговете можем да отидем, както и да се превърнем в тях... Дори и универсалната ЛЮБОВ - отговор на всички въпроси... решения на всички проблеми, лекарство за всякакви болести - даже и БОЖЕСТВЕНА. ДАЖЕ и БОГ - и той бил ЛЮБОВ.

Всяка стена играе ролята на покрив... Всъщност на нея се прожектират звездите, небето, облаците, слънцето - но в наш вариант - специално за нас. Някои изборажения са като за "безразлични"... други са с "уклон" към красивото... трети към радостта /ама разбира се - че закво да ги има "нещата" ако не за да ни радват/...... Друг път покрива се превръща в "пазител" - от "лошото"... от бурите и несгодите, от страховете... тогава вече ги няма - нито слънцето, нито звездите, нито красотата... Ама все пак - до време. Все някога ще се присетим и "те ще си дойдат" на мястото...

А навън - извън къщата има "Друг" живот... Хем почти същия, хем безкрайно различен. Него го живеят онези, дето са излезли от къщите си.
Някои от тях, след различни събития, се "ангажират" със нелеката задача да са "подпалвачи". Всички опити да се обясни, на живеещия в "своята къща-стая", си остават напразни, но пък "къщовниците" си създават /чрез тези опити на хората "отвън"/ нови сънища-фантазии - за живота-отвън.

Но идва момента - всичко в сънищата е до време - различно, индивидуално... но време - все някога се случва... Всеки сън, колкото и да е неповторим, все някога омръзва... Всеки сънуващ, колкото и да е магнетично, все някога му омръзва. Насища се...и ролята на сънищата се изчерпва - каквато и да е тя. И тогава човека... дето сънува...му идва времето и събаря своята къща-стая...Понякога "уж случайно" стената се напуква... има и земетресения, пожари...ентропия... Всъщност къщата се руши, защото сънуващия вече не е в състояние да си "представя" по-голяма къща - той самия е израстнал и къщата вече му става тясна... Просто сънуващия става като бамбука - никоя къща не може да го спре. Че кой може да "спре" силата на еволюцията - на развитието.
Всъщност Сънуващия просто се ражда - ЗА НОВ ЖИВОТ.
Просто "къщата-стая" е била неговия "инкубатор".
Та нима утробата на всяко физическо бебе, не служи именно за това - подготвя го, пази го - дава му всичко, от което има нужда...
Но пък ТО расте... и един ден вече ще си ИЗЛЕЗЕ от нея...
ПОНЯКОГА МУ СЕ СТРУВА МЪЧИТЕЛНО...
НО... ЖИВОТА - ЖИВОТА Е ПРЕДИ ВСИЧКО.
Еволюцията не е просто ВРЕМЕ...
МОЖЕ ВРЕМЕТО ДА ВЪРВИ И НАЗАД... но РАЗВИТИЕТО ВСЕ НАПРЕД ВЪРВИ...САМО НАПРЕД!

-----------------------------------
Та да се върна в края на ТАНТРА.
МЪДРЕЦЪТ се познава по това, че никога не говори за "неговата" истина. Той само припомня на другите, че истината я няма без познанието. А познанието е личния индивидуален път по откриването на ИСТИНАТА. И тантра е именно това - припомня с техниките си, че всеки от нас си има истина, само докато сънува.
После... като се събуди вече няма нужда нито от ИСТИНА, нито от търсенето й.
ТАНТРА е метод за събуждане - само това. И повече не е нужно.

За повече инфо и лично "докосване" до същността ви предлагам заглавието от нашия сайт - КНИГА НА ТАЙНИТЕ - в момента 1-ва част, но са в процес на качване и останалите части - общо 5. Това заглавие е написано по коментарите и лекциите на ОШО по техниките на най-основния "докумен"т на ТАНТРА - ЕСЕНЦИЯТА на всички възможни принципи и техники за просветление. ЗА всякакви възрасти, за всички култури, за всякакви нива на развитие...
ТОВА е есенцията на самопознанието.
 ПРАКТИКАТА.
Останалото са само думи, фантазии и идеи...




« Last Edit: юли 17, 2006, 10:36:55 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: За живота, вселената и всичко останало
« Reply #45 on: юли 18, 2006, 04:08:24 pm »
Никой ли не обръща внимание на това, което чете?

Медеа, наистина ли не виждаш, в твоя цитат от т.н. "дебели книги"...?
Никой ли не вижда как цитата е от две разделени части - за различните читатели...?

И колко са различни двата - в посланието си:

чувството - не е диригент - на нищо освен на сънищата - то произхожда от тях и самото то ги произвежда
природата  - не е композитор - та ние хората все още не можем да разберем какво е природата
живота не е изпълнител...
надеждата не е на нищо друго творец, освен че е израз на това, че сънуваме...
и по пътищата ни не е нищо, което да е безкрайна радост - нали се сещате кой и защо има нужда от това ?
А съществуването...
А духът го кръстиха "светъл лъч на сътворената надежда" -

да не продължавам по-надолу... че направо се смаях,
Има цели абзаци, които са просто толкова различни, че сигурно автора са му хрумвали " на порции" - и той е писал ли , писал.

Ама на поетите всичко им е простено - просто това са символи... Поета просто използва мига на вдъхновение и се редят слова... Не винаги поета може да си даде сметка нито за дълбочината, нито за посоката на вдъхновението... Е - То си е до ЧОВЕКА, всъщност.
Пък читателя да му мисли - достатъчно е, че му изглежда красиво, вдъхновяващо. Че защо ли да му трябва друго на човек.
Навсякъде все се пише - да се радваме, да обичаме... блаженството... щастието...
Никой ли не помисля, че точно за това се пише толкова - защото не достигат.
Ми как да достигат като ги няма - НЯМА ГИ. Има ги само на прожекционния екран.
Идват и си отиват - вечната игра - магията и сътворението.
И какво сега - ето ви цитат.
Чудесен пример за това като чете човек какво точно прави.
Чудесен пример за това как всеки си разбира неговите си неща, в стремежа си да си ги препотвърди.
Ама - така е. Вярата на никого не е достатъчна.
Непрекъснато е нужно да й се търси потвърждение.
И човек ще си ги намира потвържденията.
Защото е в състояние да си ги сътвори - ама с магията на преживяването. Пък с магия се строят само илюзии, защото магията не може да се самоподдържа. Тя създава нещо, което е заместник на реалността, и за разлика от нея й е необходима непрекъсната енергия за да устои и запази. Никоя магия не може да използва закона на самоподдържането, на който е построена ВСЕЛЕНАТА. И все някога силата на една магия се изчерпва и тя се разпада - като сапунен мехур се спуква - нищо че може да бъде много красив и магнетичен.

Въпроса е че ние хората все избираме красотата и удобството на илюзията, пред истината на реалността...
Разбира се, че в това си има и смисъл.


АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За Просветлените и просветлението.
« Reply #46 on: юли 19, 2006, 12:20:12 am »
С риск да оспамя иначе съдържателната тема,
ще кажа нещо за последно в нея и хич не ме интересува че някой може да се обиди:

Аз лично ще простя сега и завинаги /не знам за кой път вече го казвам - надявам се че си спомняш/.

Поста ти е чудесен пример за това, колко свободно може да се поразсъждава на тема просветлени индивиди. Волни и натъкмени представни форми... Да се чуди човек закво ли тия хора се бъхтят, след като и като преминат просветлението все на нас обикновените обичащи хора приличат - леки разлики тук-там... голяма работа...

Накрая някакъв си опит за отговор:
     Неможе да се обясни на никое неродено бебе, как изглежда света извън утробата. Щото това са две толкова различни форми на реалността, че няма как да се поддадат на каквото и да е сравнение. И това сума ти народ е изписал с кви ли не притчи защо не може никой да го обясни. Хората са го казали, с народната фраза за индианеца и влака, дето той решил че е огнен кон. Също както би била реалността за октопода и орела. Ето защо написах, че сравнението на ОШО за подпалвача и къщичката на всеки човек, е недовършено от гледна точка на практическия опит. Защото един човек може и просветлен да е, но не може да запали къщичките на хората, без те самите да са готови за това. И подпалвача накрая си е самия човек - просветления просто играе ролята на акушерка - като при биологичното раждане. Само това. И човека се ражда наново, но преди това умира. И това умиране само думата му е такава - по нищо не прилича на клиничната смърт. Умират някои неща в неговия вътрешен свят - умира за групата, умира егото му, още един куп друи работи умират... за да се роди човека-просветлен. Чак тогава... И... тогава неговата реалност става толкова различна, не просто във физически аспект - полето на реалността е коренно различно. Точно както и на акушерката и нероденото бебе са различни полетата на реалностите. Уж са в един и същи физически свят, ама полетата на реалността са ужасно далечни. Акушерката и гинеколога имат някаква бегла представа за живота и развитието на плода... но от гледна точка на собствената им реалност. Плода също до него достига ехо от "другия свят"... но то няма нито възможности, нито потребности да се занимава с него. Е... очевидно че някои "неродени бебета" са много любопитни и все им се иска вече да са се родили - фантразират свободно на тема "друга реалност" ... ама от гледна точка на своята - което си е естествено, щото друг начин няма. Че кой го интересува истината - важно е да се намери нещо, което да е "удобно" и да го наречем ИСТИНА.

Повече от 70-80 % от всички постове се пише че най-важното било радостта от живота, обичта на ближните, красотата, забавата, щастието... царството на преживяванията. Как ли би погледнал просветления - пък много важно - нали? Да си гледа както си ще. На него му е лесно вече. Не го интересуват нито страданията, нито мъката нито болката, нито разкъсващите съмнения и страхове, нито несбъднатите мечти във вид на очаквания, на нереализираните вярвания и идеали. Не гледа деца, не се занимава със семейство, не му се налага да работи / да види той кво е гадно/... Не си търси "специалния партьор", не му се налага да говори за любов и обич.... и толкова много други неща... дето в нашия свят-реалност си ги имаме в изобилие...
 
И... при положение, че е толкова различен от нас вече... някои си мислите, че със свободно фантазиране под формата на правдоподобни размисли и формална логика, ще можете да си обясните... И то с цигара в едната ръка , и чашка кафе в другата. Или пък на масата в кръчмата пред някоя друга чашка с типичното й съдържание и весела и шумна компания в допълнение /която, видите ли, е толкова също духовна - като нас самите - нали са "блажени низшите духом"/... А може пък в градинката докато децата играят... или вкъщи пред телевизора или пред компютъра... Хубаво е тва че всичко човек може да си измисли - особено с цел да си намира обяснения и оправдания.

Може ли така наречените "размишляващи върху битието на просветлените", да си признаят колко време могат да прекарат неподвижно - и физически и психически. Колко време? Нарича се покой, и за да се стигне до майсторството да се прилага в реалния живот се минава през дълги опити, кризи, трудности, търпение, постоянство... Огромен психически труд и дела - вярно е - не се виждат... ама са си налице в човека - само там - "вътре". И докато не го направите и вие със себе си - в себе си - ще си останат реалностите по-далечни и различни отколкото в две Вселени. Ето защо казах, че не само според мен практиката е връзката между просветлените и нас... и понеже така или иначе аз съм само там някакъв си "глас в пустиня", използвах за да ви представя какво и кои са тантристите. Защото нещата са наистина сериозни и трудни - изискват огромна решителност и труд, време и отдаденост, всеотдайност и постоянство - само тогава. Работата над себе си не включва четене на книжки, чатене и приказки на философски теми и посещение на "красиви места". Това е само подготовката... нещо като предварителната нагласа. Но някои си мислят че това е достатъчно - нали живота за тях бил само в това, че им служил да им угажда на желанията - с уточнението че имало съзнателни и несъзнателни такива. Хубав живот - чудесен - как да не го обича човек? Как да не му се радва. е... от време на време някоя друга кризичка... ама голяма работа - важна е радостта, любовта, калинката на пътя, красотата на изгрева или залеза, тишината или проливния дъжд на "рилската пустиня" /примерно/. Важното е да има дом, семейство, деца, съпруг /съпруга, респ./ - да - за да си ги обичаме и да им се радваме... Е понякога и това не е достатъчно - трябват много думи, обяснения...трябват тук-там нови игрички - ей така за тръпка или разнообразие.

И от гледна точка на Просветления как ли му изглеждаме на този човек ние - нашия свят в неговите очи. Той - дето идва от нашия свят, но вече е в друга реалност в него. Той е този дето побира и двата свята в себе си, защото за разлика от бебетата, просветлените "помнят" откъде са дошли и как са живели - макар, че дори и спомените не живеят вече в тях...
----------------------------------------------------------------------------------------

Ами това е - поупражних се малко.
Аз - дето не знам си какъв вече не бях обрисуван, с какви ли не етикети налепен...
Та каменно сърце, мъртва душа, его колкото атлантическия океан сигурно... та какви ли не помощи ми се предлагаха - да ми излекуват сърцето и да събудят душата ми... щото може би явно приличам на призрак - някакъв заблуден и самомнителен съмнителен тип, дето отгоре на всичко се опитва да бъде интересен и само се опитва да привлича вниманието ви... Ааа - имаше и напомняния че все пак съм нов сред вас - и защо ли си мисля че си правя квото си искам в тоя форум - ми кво ли впечатление ще направим на новите хора - гости на форума. Та чувствителен и неразбран бях, боя си бях напластявал на лицето... просто не мога да ги изброя с години.
И всичкото това за какво?... Е - може би някои си реализираха потребностите, дето им казваме духовно развитие  - така - между другото. Ами да - как може някой да си мисли че може да се прави на важен или велик... Особено в изворите.ком.

Все пак благодаря, защото успях да се възползвам от всичко това. Да - с вашето участие - при това активно...
« Last Edit: август 26, 2006, 02:59:28 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Личното отношение и реакция - симптом и диагноза - едновременно.

Има си остри форми, други са "сезонни" - периодични.

Винаги е свързано с емоционални кризи и падове. Лесно е да се разпознае и дори самодиагностицира
.
Няма лекарства и лечение. Трябва само да се израсте. Свързано е с "израстването".

Затова общо се наричат проблемчета на порастването или накратко "детски "болести".

Няма нищо страшно, ако не се драматизират. Ако това се спазва, няма странични ефекти - проблемът е само в преживяването.

Ако това не се спази - настъпва т.н. емоционална криза - позната на всички ни. Тя също е временно явление и също ако не се драматизира допълнително също отшумява. Ако и тя се драматизира се наблюдават явления като "правене на глупости"... прилив на желание на взимане на бомбастични и глобални решения и обобщения - повечето от негативен и деструктивен нарактер. Понякога води до временно оглупяване,  а в тежките си крайни форми - до депресивни състояния, свързани със вина и самосъжаление. Но това си е част от преживяването.
В основата на тези явления стои преживяването и индивидуалното израстване.
Всяка криза си има своя смисъл защото с нея се разклаща "текущото състояние" на индивида и се дава възможност /само възможност/ за промяна и нови неща.
Всяка криза е израз на нещо наречено "неадекватност" - разлика в нагласите и сънищата на индивида от една страна спрямо реалността и действителността.
Така, че кризите от всякакъв род са тясно свързани и са естествено проявление на това, че човека се развива.

ще продължа утре - че трябва да ставам
« Last Edit: юли 20, 2006, 06:18:57 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

rosi_banova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #48 on: юли 21, 2006, 10:32:37 pm »
Искам да поздравя автора на темата-Рамус ли беше? или Разум? за новата тема.Аз съм от хората дето обичат да си говорят искрено и лично.Затова приветствам темата за ЛИЧНОТО отношение.Искам само да се уточним положителното или отрицателното лично отношение ще диагностицираме?Защото аз нещата ги деля на 2:хубави и лоши:положителни и отрицателни ,събирателни и разделителни .Не че двете неща могат едно без друго , но да се знае кой е отгоре все пак.Доброто или злото като морални категории,като начин на общуване ,ако щете.Защото без общуване няма да разберем личното отношение на другите към нас и нашето към тях.Лошото е ,че когато човек прави подобно изложение в сайта ,се получава монолог.Няма диалог. А значи няма и общуване.Има нещо подобно на говорилнята  в едно позабравено предаване"НЛО":всеки говори различни работи и никой никого не слуша.Не искам да кажа ,че всички го правят.Но ги има и такива.И човек какво друго да си помисли , ако не ,че имат към него отрицателно лично отношение.Отрицателно лично отношение може да се демонстрира и с това да започнат да ти дават "акъл".Не че твоя е повече,но никой не обича да го поучават.И накрая искам да свърша с една по-умна мисъл/умна защото не е моя ,а на по-известен и признат човек/НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО!Ако се интересувате тя е на Дон Мигел Руис от книгата му"Четирите споразумения". O0
« Last Edit: октомври 07, 2006, 05:14:27 pm by rosi »

bee

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #49 on: юли 22, 2006, 12:21:57 am »
И аз бих попитала Рамус - самопознанието монологичен процес на разговор сам със себе си ли е, или диалогичен процес на опознаване едновременно на себе си и другите ... ?
Бихме ли могли да познаем "себе си" без да познаем другите, т.е. "не себе си"? Кой е тоя Аз, дето не е Ти?  :)
И ако ще трябва да опознаваме другите - това как да стане:  като ги вместваме в своята картина на света, поставяйки им своите граници ... щото няма какво друго да направим, когато имаме граници, или като се опитваме да "усетим" техния свят и техните граници ... и ако "не усетим" граници ... да се спрем и да отворим всичките си сетива в стремеж да "осезаем" временно неосезаемите за нас граници на човека отсреща в някакво обозримо бъдеще? Ако има процес като последния, не би ли бил той един от най-прекрасните процеси, които могат да се случат на човек стремящ се  ... към тъй-нареченото духовно развитие? :)

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
...Индивидуалност и личност са противоположни понятия.
   "Индивидуалност" на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен, цялостен…;
   Персона значи маска, житейска роля, положение. /Тя задължително има раздвоеност поради спецификата си. За нея е характерно да приема нещата в противоположности, именно като отражение на борбата и конфликтите, с които е характерно съществуването й/

Личността съществува само спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.
Когато я нямаме Същността, "ние" сме шум, тълпа - дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото "хазяинът" дълбоко спи.
И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде някаквочувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме "изгубили" индивидуалността си.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Писал съм на толкова много места за личността, маските, игрите, персоната, егото, легендата, ума...и не само аз, щото тия всичките понятия всеки един изследовател и практик се е опитвал да ги обясни. Той го прави за себе си и първо започва от собственото си обяснение, като го развива непрекъснато.
Тук в нашия форум сме имали толкова теми свързани отново с горните понятия... постове са се изписали, цитати, размисли... идеи, обяснения и какво ли още не. И все въпросите са си едни и същи, отново и отново. С различни думи, но все еднакви по смисъл.

И понеже за всички тук аз нямам съответния ореол на велик, знаещ, просветлен, майстор, или учител /за което благодаря на съдбата си/..., цитирах горното от ОШО. Има толкова голям избор от цитати по тези въпроси, че може да се напише цяла книга с тях.../може и повече/. И напоследък и в нашия сайт имаме все повече книги за тези теми. Но да се чете е лесно. Да се чете внимателно е вече трудно. Да се осмисля внимателно четеното е още по-трудно. Но пак няма да е достатъчно.
Защото е нужно още едно "споразумение" - да споразумение. Те не са само четири. В книгата на РУИС са дадени примерни такива, защото всяко следващо споразумение разбралия го читател ще си го сключва сам. Защото в книгата са "закачени" само основните положения, свързани с едно ново отношение към живота и себе си. Това ново отношение касае отношението на човека към самия него си. Към една "различна" нагласа към всичко, което се случва. Към това, да открие, че света и всичко, свързано с това, което той нарича "ЖИВОТ", всъщност е едно съвсем различно, сложно, магично и великолепно ПРЕДСТАВЛЕНИЕ. И в живота на всеки човек има такива моменти, когато в някакъв миг "завесата" с която сме живели досега, се вдига. И ако един актьор, играл досега на сцената в собствената си "къщичка-утроба", започне да му се струва, че нещо в "играта на светлината" става доста съмнително; И това съмнение започва да прераства в увереност, че всичко това около него може и да не е всичко; Нещо става, нещо има там - отвъд; то значи вече е назрял момента за трансформацията. След нея нищо вече не е същото. Защото главния режисьор вече не е такъв. Става творец.

Знаете ли защо толкова много хора са се мъчили с какви ли не средства да "описват" на сънуващите, че има нещо отвъд сънуването? Защото каквото и да правят не могат да ги събудят. Докато сънува, сънят е единствената реалност за сънуващия. ЕДИНСТВЕНАТА! И чрез нея не може да се схване какво има "извън нея". Не може със средствата на ума и свързаните с него процеси, да се "открият" елементи на реалност, която е извън УМА. Не може ума да спре сам себе си, както и да излезе от собственото си поле. Това е елементарно и е заложено в простата народна поговорка, че нов бардак, не се прави със стари момичета. И ако перефразираме може да се каже, че качествено новите неща не могат да се правят със традиционни средства. А във въпросите за които разглеждаме в тази тема /и в още много като нея/ се случва именно това - опитваме се да говорим за неща, които са отвъд говоренето за тях. Смисъла на общуването, за хората които сънуват, е винаги свързан със сънищата на другите хора. Те имат нужда от обмен - но на едни и същи неща, на едни и същи идеи, думи, смисъл... И по този начин, каквото и общуване да има, щом то е обвързано с хора, дето са със същата "вибрация" и със еднакви възгледи, то неизменно ще и нивото на това общуване. И вместо да има някакъв "нов", различен елемент в него, все ще се въртят едни и същи думи, идеи, изрази, стойности. И това ще се повтаря докато не се изчерпи смисъла.

За Егото, Маската, и за техния работен инструмент - УМА, могат да се направят какви ли не различни описания и дефениции. И те са направени - изключително много. Всяка стойностна подредена и цялостна философска система, е направила това със нейните си средства. И кабала, и йога, и даоизма, и будизма, и херметизма, и нагуалските системи, и келтските, и орфическите, и суфи, и антропософията... Те се различават единствено по начина, по който описват явлението и нивото до което са стигнали в разглеждането хората, които са обвързани с тия системи. Защото всяка система има своя граница, периметър, в който тя прави своята "картина". Това е елементарно и фундаментално "правило". Смисъла на една система от философки описания и възгледи е в две посоки - хората, които нямат идея че са такива, ще тръгнат по готовите описания и ще дирят готовите отговори, които винаги ще са някъде "напред" във времето, непрекъснато напомняйки си, че ако правят достатъчно добре и достатъчно правилно всичко, което другите умни и велики "хора" са написали и правили, значи ще стигнат до заветната цел. И ако нещо не става то само те са си виновни - нещо не са разбрали, нещо са сгрешили...
.. Другата посока е обратната - човека застава в центъра на философията и той я използва само като насочващ вектор... поне в началото, когато е във фаза за да търси... Така философията, която и да е, се използва от човека в онези етапи, в които все още се откриват и наместват неговите "индивидуални" процеси по обединяването на вътрешните му аспекти. И в това смисъла на всяка философска система е чудесно обусловен - използваме я за да се ориентираме - като карта в напълно непозната местност... колкото да разберем поне общите положения, да си създадем временен модел или "картина", с която да започнем за откриваме новата територия - на това, което е АЗ-а. За да се случи това обаче, за да сте вие в тази група е нужно да са се случили някои важни неща във вашия път.

Ще попиша малко за първия вид, защото тук си мисля, че е възможна по-близка точка на пресичане по отношение на опита и наблюденията на всеки от вас. Все пак аз се упражнявам в организацията и подреждането на идеите си и това е част от този процес.

Личността се изгубва във философията, но скрито. Всъщност това е просто игра, защото когато във личността има проблеми и пробойни, които не са завършени, пукнатини или цели "дупки", някаква философия е чудесен начин за бягство - поради мистичния, приказен и контролиран характер на идеите. Много е подходяща за целите, системата да е много възвишена, да й е придаден божествен отенък, Вселенска окраска. Така безсмисленото и проблемно съществуване в реалния живот, му се открива нов, мистичен и чудесен начин за запълване на "празнотата". И когато човек в реалния живот е с личностни и характерови проблеми, се намира спасение в новото поле - на новия сън - ДУХОВНОТО. Чудесни идеи, многобройни публикации, филми, книги... все ще се намери нещо, което да изиграе отредената му роля.  В своя стремеж да се спаси от болката и съпъстващото страдание в конфликтите си, всеки от нас е бягал в приказната реалност на мечтите, фантазиите си... пренасял е там желаните и нежеланите събития... Там ги разиграва, комбинира... това е чудесен начин за отработване на засегнатата и разклатена гордост, честолюбие, достойнство. Това са процеси, които са обусловени и наблюдавани при повечето деца.
Ако личността е от по-активния, по-силния тип, има друг обобщен сценарий - поради преживени тежки крайни събития от болезнен характер, се задействат мощни защитни механизми и той си построява "стена" - от убеждения, поведение, обяснения. Стена, която играе ролята на защита - за да ни даде някакво усещане за недосегаемост. Зад тази стена ние сътворяваме една наша балансирана реалност. Внимателно и все-по рутинирано си създаваме нашето лично поле, в което да се чувстваме силни, важни, достойни. Най-важното е, че в това поле имаме контрол. Всички събития зад стената си стоят там, докато внимателно не се "филтрират" за да се допуснат само тези, които вършат работа по заздравяването на "стената"... Постепенно това става все по-организирано. Интелекта се включва на пълни обороти и с ума, заедно се създава все по-стройна система от възгледи, ценности, и тяхната йерархия. Така започва да се придава на "личната" приказка един цялостен и завършен характер - става все по-истинска. В основата на всичко това обаче стоят чувствителни и деликатни личности. Понякога болезнено чувствителни. Именно поради болезнеността се затвържава и формира целия процес. Такива хора винаги ще правят "далечна" възможността някакво събитие или друг човек, да ги нарани по някакъв начин. Организират живота си /доколкото могат - според възможностите и особеностите си/, създават кръг от събития в начина си на живот, важните за тях хора, обкръжението си... Те са изключително последователни в стремежа си да се запазят на всяка цена и цялото им ежедневие е подчинено на това. Избират внимателно брачния си партньор, формират и организират своя дом, в работата си са перфектни, защото отдават огромния си потенциал и възкожности в стремежа си да бъдат признати. Всичко до което се докосват такива хора, трябва да е внимателно преценено и щателно проверено дали ще е в интерес на изградената "стена". И се реагира  по съответен начин на обратното. Отрича, отхвърля, компрометира... Такова е и поведението и на групата - от какъвто и да било характер - спрямо такива "опасни" за нея събития или индивиди.
От всичко важното е че такива организирано защитни хора пренасят и защитата си и на идейната сцена. Внимателно подбират и организират идеите и схващанията си. За целта те "претърсват" всички достъпни и разбираеми писани и чути неща в тези идеи като се опитват да си ги пригодят към основната цел - да се създаде и заздрави личния периметър от схващание, разбирания и идеи, защото е ясно, че и по тази линия е възможно човек да бъде наранен и да го заболи. В този процес се намесват и идеите, които обществото най-общо нарича ДУХОВНИ.

Има безкрайни вариации на сценарии, в зависимост от точните параметри на самата личност, които са строго различни за всеки човек. Все пак всички хора сме били деца. И обикновено целия ни живот е повлиян от това, което сме преживели в деството. Това е нашата личност. Всички сме били деца и когато сме били такива се формира нашата "легенда", нашата персона. Тя си има име - името в личната ни карта. В нея са установени пол, година и място на "създаване"... и т,н. Всяка легенда си има история. Това са комбинираните паметови бележки на всеки един от нас, и които сме свикнали да ни определят кои сме какво сме и откъде идваме....

И така - когато един човек е в сънуването си, него го няма. Сънуващия е неразривно свързан със съня си и в този смисъл него го няма - има го съня. В съня ролята на сънуващия се поема от Личността му - има си име, история, битие - все неща, които той със сигурност може да нарече СВОИ. Всичко това накуп се превръща в нещо, което сме нарекли АЗ. Всичко което се случва на Личността се нарича ЖИВОТ. В живота си всяка личност работи по линията да компенсира своя виртуален характер. Като наследство от това, че е потопена в сънуването си, на нея не й достигат някои неща - това е вградено в самата й същност. Проявлението на тези неща, се нарича потребност. И основната потребност на всяка Личност е да компенсира нейното 'усещане за разделение', за недовършеност, за недостатъчност. Целия живот на Личността е подчинен на това. Това основния мотив, за всяко нейно съзнателно или несъзнателно действие, дума, мисъл, чувство.
Всяка такава единица сънуващ, поради своята роля на недостиг и на нецялостност, го излъчва във Вселената. И поради това, че Вселената е поле за изява на всяка възможност, в нея е предвидена такава и за Личността. За формата на битието, както и за да се обезпечи ролята на Личността в това битие са "записани" готови шаблони /матрици/. Такава матрица е възможността Личността да осъществи точно определен "контакт" и с други на същата честота на вибрация. По принцип тази матрица стои в основата на цялата биологична система. За сравнение ще използваме знанията за човешкото тяло.
Всяка клетка от него е положение точно като личността спрямо групата. Клетката е така отганизирана, че не може сама - на нея й е нужно подаване на енергия "отвън" за да оцелее. На личността, поради характера на "нейната недовърщшеност" също се "подава" потребност от това. Така биологичния организъм е "група" от специализирани различни клетки, но те са отделни само приразглеждането им. Иначе те са с функция единствено да се поддържа целия организъм. Те участват в своеобразна сделка - оцеляват, но като цяло. В цялото, разни загуби, свързани с умиране на отделни клетки, са част от неговото функциониране... Добрата организация на една система от елементи, довежда до това, че тя започва да проявява признаци на самоорганизация. Започва да реагира на въшни условия по точно определена схема. И ако схемата не е адекватна на въшните за нея условия се наблюдава дисхармония - "болест". При личността преживяването и аналогията на тази неадекватност се нарича Страдание. Както и за биологичното същество, болката е част от един защитен механизъм - защото се подава сигнал на системите, които отговарят за саморегулирането и се предприемат действия, свързани с възвръщането на баланса между външния свят и вътрешните процеси. При Личността си имаме Страдания и също имаме еквиовалент на болката - психическата болка - или всъщност - преживяването за нея. Всяка клетка на организма има функции, определени от ролята й спрямо цялото. Всяка Личност е определена единствено от Групата. За целта групата формира своята нова клетка но не предварително, както аналогично се ражда клетката в организма, а впоследствие - чрез нещо наречено възпитание, и процес наречен учене, в места наречени училища. В личността за целта има вградено в нея силен елемент на поведение, наречен имитация или подражание. При него директно се "попиват" поведение, роля или битие, копирани от точно определени индивиди - най-често наречени негови родители. Така новото "попълнение" му се назначава предварително новата му функция в Групата и постепенно то се готви за нея. За разлика от физиолигичния си еквивалент - клетката, Личността  не е формирана точно за нейната функция. И все пак в нея най-силния импулс, който е предварително установен, е продължаването на "рода", наречен сексуална потребност. И понеже групата зависи от единици, които са с определен "живот", те трябва да се заменят периодично за да съществува групата. Именно за целта групата формира специално отношение на Личностите, за да може тя да се поддържа в единство. ...
.................................................................................................................................................................
продължението - след седмица - ще отсъствам 
 


« Last Edit: юли 22, 2006, 11:39:27 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

strahil

  • Guest
Re: Приятна почивка приятелю...
« Reply #51 on: юли 22, 2006, 02:27:34 pm »
Кое оставяте тук във форума "личността" или "индивидуалността"...с кое да беседваме... :angel: :smitten:

rosi_banova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #52 on: юли 22, 2006, 02:36:40 pm »
Много съм изненадана от бързия завой в смисъла на темата.Не беше ли "Личното отношение......."?Кога стана "Личност и индивидуалност "? Аз лично не разбрах.Може би защото си служа със значението на думите,на които са ме научили в обществото ,в което живея.Може би защото не беше напълно "развита темата" в първия пост на автора.Но съм озадачена от липсата на връзка м/у двата поста.Освен ако по този начин ни се "демонстрира"лично отношение.С риск да изкажа и аз моето такова/нали всичко, което пишем е портрета ни/мисля ,че авторът сам добре се е обрисувал.Няма да цитирам,защото е няколко сантиметра нагоре ,само уточнявам ,че започва от :"Личността се изгубва  във философията ,но скрито."и завършва на :"Понякога болезнено чувствителни."Но уточнявам ,че това е само моето ЛИЧНО мнение. Аз не крия ,че имам такова.Не ми се иска само да си помислите ,че непременно е лошо мнението ми.Приемам различните хора.Даже си мисля,че всички сме такива.И това е прекрасно-има разнообразие.Не приемам обаче отрицателното мнение на  НИКОЙ към никого.И за да не стана многословна,от което се притеснявам винаги,ще спра до тук за днес.Чакам да видя повече лични мнения на тази страница.Успех! :smitten:
« Last Edit: октомври 07, 2006, 05:12:21 pm by rosi »

Nirvana

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #53 on: юли 22, 2006, 03:26:50 pm »
Това е най- хубавото развитие, Роси- с неочаквана посока  :)
Ако попрочетеш повечко из форума, не знам дали би била изненадваща, обаче  >:D   :uglystupid2:

imaginary

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #54 on: юли 28, 2006, 04:29:20 pm »
Всъщност,мисля си...
Опитвам се да се наблюдавам повече.Да излизам от себе си и просто да гледам.Всичко-какво правя,как го правя,защо го правя...Как изглеждам отстрани,как мисля,за какво мисля...мисля ли изобщо?!
Вярно е ,че Рамус или по скоро "писанията"му,ме подтикнаха в тая посока,но е вярно и друго-напоследък,като го чета и в главата ми се прожетира оня клип на Роби Уилямс-"sin,sin,sin",сещате ли се?
Чудех се просто...Ако си стигнал до някакво "прозрение"или "абсолютна истина",как решаваш,че те са универсални?Как решаваш,че твоите "истини"са и мои/или би трябвало да бъдат/,и ако не са ,то аз съм "заспала"?Кое кара човек да мисли,че собствените му открития,са приложими към всички и всеки един от нас?И ако аз,или ние,не сме съгласни,то това е "отрицание от страх" да си "запалим къщичките","да спрем да сънуваме" и прочие...
Какво съм аз,ако не приемам твоята истина,твоето прозрение ,за свое?
Това е риторичен въпрос.Знам какво съм ,според собствената ти....теория?!Като всяка догма,тя ме заклеймява,и дори унизява...само дето не ме анатемосва! Това,което не знам е,защо смяташ,че имаш право да ми лепиш етикети?
Какво ще стане с мен,ако никога не стана "наблюдател"?Ако не си "изгоря къщичката"?Какво,ако не намеря "другата реалност","истинската реалност"?Която всъщност,е само твоя реалност?!КАКВО? Ще горя в ада?Ще бъда навеки прокълната?КАКВО?ако не намеря себе си?Ще се удавя в собствените си сълзи?КАКВО,АКО НЕ ТИ ВЯРВАМ?Ако твоята "истина" не е и моя?Ако твоя път не е мой път,какво?
Не ме разбирай погрешно.Това не е заяждане.Това е просто опит да ти кажа,че АЗ СЪМ ,ТОВА КОЕТО СЪМ,и ако отказвам да следвам нечий път,нечия "истина",това не ме прави "заспала","сънуваща"или както там би ме нарекъл!Не ме приравнявай,към себе си.Не ми давай определения.Не ме съди и не ме "класифицирай",не ми слагай етикети...
Защото "ние сме едно,но не едно и също"!
Само това исках да кажа.Всеки сам достига до "прозрение"и твоето,колкото и хубаво да го напишеш,няма да бъде мое!И твоя път няма да е мой път.Твоята догма,реалност,истина-наречи го както искаш-няма да е моя...но това не означава,че не съм будна!
Не ме наричай непросветена,само защото"изкачила стената","излязла от утробата","събудена" /или там,каквато и метафора да използваш/ -аз виждам море,а ти планини.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #55 on: юли 30, 2006, 09:38:54 pm »
Впечатлен съм.
И малко учуден.

Впечатлен съм от очевидната откровеност и дълбочина в "откъса" от вътрешния ти диалог и размислите ти... Мога само да кажа, че е достойно за уважение... най-много от моето уважение.

Учуден съм от начина по който приемаш писаното от мен. Бориш се с нещо свое си. Спориш с него е някакъв вид "диалог".Но по някакъв начин го приписваш на мен. Реплики, мнения, оценки... които нито съм казвал, нито изказвал... Всъщност това не е толкова важно. От всичко условно положителното е, че търсиш себе си и своя път към всички неща, които четеш. Долавя се твоята линия в начина по който се опитваш да се "откъснеш"... Тук начина по който си интерпретирала това, което съм написал само играе ролята на "противника ти". Чудесно е.
Разбираш ли, радвам се, че дори и всички глупости, дето си ми ги прочела, са свършили работа, дори и като за да разбереш че това не е твоя начин.
Основния смисъл на това, което пиша, е главно да създам една "различна" гледна точка, убедителна, подкрепена с логика, примери, познание, факти, размисли...
И все пак - само 'РАЗЛИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА' - само това. Въобще не ме интересува дали смятате че това е някакъв вид "истина". Аз не съм посланик на истината. Не застъпвам никакви традиционни или пък мои "личностни" послания. Пиша само заради себе си.
Може би някой би могъл да се възползва - по негов си начин - без условия, без изисквания, без правила.
Дори пълното отричане също е вид "работа"...

Все пак това си ти. НАЙ_ВАЖНОТО НЕЩО СИ ТИ САМАТА. Ти си в центъра на живота си и на всичко , свързано с него, всяка изписана дума, мисъл, чувство, идея, преживяване са само отблясъкът на това, което си ТИ.

Мога само да ти благодаря.
Само това.
Другото си е "ТВОЕ". Другото си "ТИ".
Няма никакво значение как и по какъв начин разбираш нещата, до които се докосваш. Просто си вървиш по пътя си.
Както всички ние.
Не съм с нищо по-различен от останалите - и от теб.
Просто си вървим по пътя.
« Last Edit: юли 30, 2006, 09:41:12 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

imaginary

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #56 on: юли 31, 2006, 11:54:42 am »
Господи...ти...Наистина си те бива!
Много отдавна не съм говорила с човек,като теб.С толкова необикноен човек.Страхотно е,особено когато не ме разплакваш!  ;D
Благодаря ти! Че ми помагаш сама да стигна до себе си! БЛАГОДАРЯ! Че разбираш...

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #57 on: юли 31, 2006, 06:47:14 pm »
... :)...Мигел Анхел Руиз е написал нещо много хубаво:"Човекът е Бог, който сънува, че не е БОГ."..... :)

Колкото до гледната точка.... 8)....RAMUS.... :)...Всеки човек си има определен хоризонт.Когато той се стеснява и става безкрайно малък, превръща се в точка.Тогава човекът казва:"Това е моята гледна точка"....чети Хилберт.... :)

nova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #58 on: август 03, 2006, 09:06:06 am »
А ако не четеш Хилберт, ако не четеш нищо, ако изпразниш главата си от чуждите умотворения.......

какво би останало?

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #59 on: август 03, 2006, 02:34:19 pm »
.......... ;D ;D....Ох,nova...nova....ти ще ме умориш...".....какво би останало?".....ами "..да клекна и аз да паса.".. :2funny: :2funny: