Author Topic: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ  (Read 49075 times)

0 Members и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #60 on: август 03, 2006, 02:52:02 pm »
Мдааа, очевидно....

imaginary

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #61 on: август 07, 2006, 05:18:40 pm »
Би си останала ти,мисля.Би си намерила собствено  "умотворение".Нима е лошо?Или недостатъчно добро?Тук винаги някои ти казва ,какво и кого да четеш...кой "път"да поемеш...
Какво наистина?
С какво чуждите "умотворения"са по-добри от нашите собствени?Кое ги прави "по истински"?
По '"правилни"?

Ще хода да паса явно...  ;D

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #62 on: август 07, 2006, 06:08:30 pm »
... ... ...
С какво чуждите "умотворения"са по-добри от нашите собствени?Кое ги прави "по истински"?
По '"правилни"?
... ... ...
Ако не си ходил в Рим, питаш тези дето са ходили накъде е за да не се озовеш в Разград. Това е. И двете умотворения ще са си истински.
Ако собствените умотворения не се сравняват с умотворенията на останалите, умотвори колкото искаш. Но ако искаш и другите да разберат, че си пристигнал в Рим ще трябва там да отидеш. Но ако пристигнеш в Разград, а казваш, че си в Рим, няма да ти повярват. Иначе човек винаги може да си вярва безрезервно :)
Същото е и с всяка друга дестинация. Затова е хубаво да четем книги. Но пък ако има собствено Виждане, човек би могъл и без книги да се оправи.
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

rosi_banova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #63 on: август 07, 2006, 07:32:15 pm »
  Доколкото си спомням,говорихме за личното отношение?Но и темата за собственото виждане ми се вижда близка и ми харесва.Всеки има собствено виждане по въпросите ,които се дискутират тук.Това виждане е естествено да бъде много индивидуално.Но не мисля,че трябва непременно да е различно от това на всеки друг.Даже напротив,всеки търси съмишленици,на това ,което е разбрал в живота си,на това ,което е прочел в книгите .Та как иначе ще стигне до извода ,че е по-близо до истината,ако не го подкрепи никой.Та нали ТЯ/истината/ ще е твърде субективна ,ако само ти мислиш така.Та нали ще бъде опора да чуеш и други мнения.И ако тези виждания по даден въпрос се преповтарят в същинската си част,то изводът ,който се налага е ясен за всички.
  Не знам колко е подходящ примера,който ми идва наум,но ще го кажа.Ако търсиш вярната диагноза на някакво заболяване ,няма ли да е по-добре да отидеш при няколко доктора.И ако всички/поне двама/изкажат еднаква диагноза,ти няма ли да повярваш повече в нея.
  Така е  при мен и с четенето на книгите.Когато в повече от тях срещам едни и същи неща да се повтарят като изводи и ако и аз съм съгласна с тях ,просто им се доверявам.То вътре в нас си го има и "нещото,което ти подсказва" ,че си на вярната пътечка.Аз му се доверявам.Доверете му се и вие! :smitten:

OM

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #64 on: август 07, 2006, 07:35:14 pm »
Vsu6tnost za6to da hodim do Rim, ako ni se hodi samo do Razgrad? Samo za da ni poviarva niakoy li, 4e za kakvo 6te mi posluji 4ujdata viara? Vij za da si poviarvam sam, za da ukrepne i se razvie moiata viara v men samata, togava si zaslujava da hodia do Rim i to kolkoto puti e neobhodimo. ;)
 To4no taka ,Rosi. O0
 :smitten:
« Last Edit: август 07, 2006, 07:38:53 pm by OM »

grizzly

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #65 on: август 07, 2006, 08:12:36 pm »
Рим, Разград, Етрополе ?  ОМ, чуждата вяра , няма да ти послужи, но чуждата гледна точка -да. Тя още едно парче от голямата ( абсолютна) истина. Чуждите "умотворения", imaginary,  са още едно парче, от един по-широк поглед върху света, поне според мен. Не е въпроса , да приемем чуждото виждане, за свое собствено, а да се обогатим с него.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Личното отношение - продължение
« Reply #66 on: август 07, 2006, 08:40:01 pm »
И така - за да довърша въпроса за личното отношение...
Понеже някои не можаха да разберат връзката между личността и индивидуалността /от една страна/, и личното отношение /от друга/.
Всяка една личност /легенда, его/, "твори" умотворителната си реалност и вътре в нея тя има възможност само на ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ.
Личност - Лично отношение. И какво ли друго отношение може да бъде - личността само на подобаващото отношение има възможност да прояви.

Всъщност ето някои ясни характеристики за лично отношение:

Щом нещо ви харесва,
щом ви трябва,
щом търсите,
когато преследвате /цел, примерно/,
когато нещо гоните,
когато си представяте,
когато желаете /каквото и да е - акцента е на желаенето, а не на обекта на желание - той е само следствие/
когато се храните за да ви е вкусно,
когато сте привлечени...
когато сте влюбени,
когато обичате /да не се бърка с любовта, която е състояние на духа и съотвестващото му отношение/...,
когато мечтаете,
когато имате гледна точка,
когато отстоявате позиция,
когато ви трябва нещо да е точно, правилно, ясно, еднозначно, категорично...
когато търсите сигурността...
когато се страхувате,
когато сънувате,
когато предпочитате,
когато чувствате,
когато сте повлияни от каквото и да е настроение,
когато бързате,
когато "мислите"... и мислите ви се променят съобразно обстановката, обкръжението, междуличностните ви взаимоотноишения, обществените ви функции, настроение, кондиция... и т.н.
когато изпадате в "криза" или пък в еуфория, когато сте тъжни или весели,
когато ви е скучно,
когато страдате,... и ви боли,
когато сте доволни или щастливи,
когато сте правите едни и същио действия,
когато навика или импулса диктуват постъпките и поведението ви,
когато смятате че знаете,
когато искате да знаете  /Знанието идва от опита... а не от умозрителните виртуални заключения и размишления, главно защото "личното отношение" прави така, че с тях да търсим желаното, да оправдаем вече направеното, да се изкараме прави и важни/...
когато се доказвате,
когато спорите,
когато сте действени, или пък ви мързи,
когато откривате и когато доказвате,
когато търсите или предлагате помощ и това ви харесва,
когато сте уморени,
когато мразите или ревнувате,
когато смятате, че живота е низ от удоволствия, или пък верига от нещастия,
когато споделяте защото ви е нужно...
когато търсите общуването с другите хора, защото не можете без това,
когато ви е неконфортно да сте сами и самостоятелни... или пък самотата ви плаши...,
когато търсите духовността,
когато смятате, че Истината е ЕДНА, и тя е изключително простичка и ясна /тя наистина е такава... но от друга реалност/
когато ви трябва да се оприличите с идеите си......или идеите на някой друг,
когато търсите в книга някой да напише за "вас" ... или пък вие да се намерите там
когато вместо свои думи, използвате думите и мислите на някой друг...
Когато имате нужда да вярвате, /във каквото и да било - акцента е на вярването като процес, а не на обекта на вярване - той е само следствие от това, че вие привиждате в нещо, някакъв аспект от себе си.../Това, че вярвате в Бог, или не вярвате в "него", е едно и също нещо. Това, че вярвате в любовта, или парите или в "доброто" е същото нещо.
............. т.н.

Мога да изброявам така докато заспя над клавиатурата...
Защото със всеки ред от горните изброени аз казвам едно и също нещо, но с различните му проявления... само и само да са съпъстващи живота ни и да можете да схванете идеята.

Така, че Роси, личното отношение, собственото виждане, гледната точка са едно и също нещо казано с различни думи. Затова направих разделителната относителна линия между индивидуалния човек и човека-личност.
...  не мисля,че трябва непременно да е различно от това на всеки друг.Даже напротив,всеки търси съмишленици....
Непременно е различно от на всеки друг - защото на света няма двама еднакви човека, както и каквито и да са други явления и предмети. Това се учи още в началното училище в първите уроци по рисуване примерно, в който учителката по рисуване се опитва да обясни на децата, че няма еднакво синьо небе, еднакви облаци, че слънцето е различно във всеки момент, и че дори ние като наблюдаващи също непрекъснато се променяме - това е фундаментално елементарно правило и важи за цялата относителна Вселена. Всичко тече - Всичко се променя.
И щом ти трябва да търсиш опора в нечие друго мнение, това съвсем ясно означава, че не познаваш и не разбираш собственото си мнение... Не знаеш как си го създала, и въз основа на кое и какво... и кога... Когато тези неща не са ясни, то и собствената ти гледна точка е "висяща" и като такава непрекъснато има нужда от "подкрепа" и препотвърждение отвън. И така са и всички останали - взаимно се подкрепят именно защото никой от тях не е "сигурен" в това, какво и защо точно така, смята, харесва, иска... и т.н.
И е имало момент, когато ти самата си била съвсем близко до "собствената си истина", и като не си се доверила на "СЕБЕ СИ", си я подминала, защото никой от другите хора, не може да си позволи да подкрепи "индивидуалните ти" търсения и опит. Именно защото това е симптом и на тях. Получава се един елементарен омагьосан кръг. Именно затова и има неща, дето се "повтрарят". В книгите има място за всякакви идеи и съотвестващата група читатели, ще си намерят точно каквото им е нужно в написаното /дори и въобще да го няма там/.
Именно затова съзнателните хора първо обръщат внимание на личните си "сигнали" за болестите си, опитвайки се да преосмислят, какво, защо, кога и как е станало за да не е наред. И евентуално се възползват от мнението на "доктор".../или на няколко от тях/, но само като база за сравнение - относителна отправна точка.

Всичко това, което изредих до тук по принцип не е валидно за теб, Роси... и няма как.
Всичко това са някои наблюдения и обобщения на един индивидуалист. Те не са просто изсмукване на разни измишльотини от пръстите или стъкмистика и жонглиране с идеи и думи.

Това не е въпрос на желание - да бъдеш или не индивидуалист. Нито на воля или преследване на цел.
Тук в подраздела наречен РАМУС, аз излагам различната гледна точка на индивидуалистите... Това няма нищо общо с странните и чудати личности, опитващи се просто да бъдат различни, за да се открояват от останалите... нито се има предвид асоциални или анархистични идеи...
Става въпрос за една различна гледна точка... само това...
Може и някой да може да се възползва.
Засега никъде другаде в нета това не е дефинирано и правено досега - поне аз не съм се натъквал на него...
И ми се струваше, че за някой може да бъде и полезно...
За мен със сигурност...
За вас - по ваш избор...
------------------------
ПС... Много добре казано GRIZZLY.
Когато различното идва заради обогатяването, значи вече не сме пристрастени към гледната си точка... и сме готови да търсим нещо "извън нея"... нещо отвъд нейните граници... и ако това се прави системно, съзнателно и организирано, последователно и търпеливо... постепенно "границите" падат... Нарича се освобождение... до следващите "граници"... после и те "падат"... и така... и така напред. Това е развитието на съзнанието - поредица от освобождавания... и все напред към "границите" ни... 



« Last Edit: август 26, 2006, 03:01:56 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

rosi_banova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #67 on: август 07, 2006, 09:49:01 pm »
  Браво,Рамус, брилянтна игра на думи!М/у другото ,без да се обиждаш ,мисля че това е най-силната ти страна.Остава само ние -другите,групата,дето не сме в твоя отбор да ги разбираме .А ти нямаш и отбор,нали?Нямаш и съмишленици,защото твърдиш,че си индивидуалист.Това не значи ли ,че на всяка цена държиш да си различен, да си сам срещу всички или нещо подобно?И би ли ми обяснил как ти-индивидуалиста имаш толкова познания за нещата ,които се случват в групата.Кой ти дава право да анализираш поведението на хора ,към които даже не се причисляваш?
 Психологията е науката на бъдещето според мен,но не всеки би могъл да е добър психолог.Поне не на другите.Засега нека да се опитаме да анализираме само собственото си поведение.Така че ,моля те не прави анализ на неща ,извън себе си!Аз поне се опитвам да правя само това.  ^-^

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #68 on: август 07, 2006, 10:10:15 pm »
Добре плуваш Рамус, но мътиш водата.  ;)
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #69 on: август 08, 2006, 08:25:16 am »
Може би, Сириус,
но наистина предпочитам да плувам, пък ако ще и да се мъти водата...
Отколкото да си стоя, и да се правя, че виждам през нея. Предпочитам аз самия да стигна до нещата, а не само да си ги гледкам през променящата се вода, и да са с неясни и виртуални контури. И като не ми достига да си ги гледкам, да си ги доизмислям както ми харесва...

Предпочитам да плувам напред и нагоре... отколкото да си фантазирам какво е плуването, какви са движенията, как се получава, какво означава... Щото на думи и на измисляне много майстори има. Има и готови измислени вече картинки... За всекиго по нещо.

Предпочитам да вървя, отколкото да си мисля за къде се отива, как се прави, как се прехвърля тежестта, колко е голяма крачката, колко е върховно или кефско да си вървиш... В началото просто го правих, защото исках да използвам вървенето - за достигане до нещата. Но така се получи, че един ден се сетих, че докато вървя, все си мисля, за там за където съм тръгнал... и се върнах при себе си. И се научих, че когато се върви, само това се прави... като се пристигне до някъде се спира да се върви... защото човек си е сложил цел... но неговата цел е и неговата граница. Защото когато си мисли, че вече е пристигнал, му се налага да спре да върви вече... И целта му се превръща в бариера за вървенето по-нататък. A света е и там - ОТВЪД.
И както си вървя и преминавам през различните си неща... виждам, че всеки всъщност прави същото като мен... обаче странно... никой не знае, че върви... Повечето хора вървят в една посока, а говорят, измислят и творят в друга. Повечето хора ми казват, колко са им познати нещата, до които аз съм стигнал... а тези същите неща, не са на тяхния път. Повечето хора вървят не в посоката, която искат. Повечето хора вървят, когато си мислят, че не са стигнали... и са стигнали, когато вървят. Повечето хора, не знаят че вървят... и не знаят кога и какво означава спиране. А тези, които са спрели и са застанали на два крака им се струва стабилно, сигурно... ДА, ама стоят. Стабилното и сигурното са просто застоя. И за да се върви напред е нужно разклащане. Поемане на рискове... усещане за нестабилност, когато човек пренася тежестта си от единия на другия крак.

Знаете ли как се нарича човешката походка от гледна точка на физиката?
За тези, които не знаят, ще кажа - ДИНАМИЧНО КОНТРОЛИРАНО НЕРАВНОВЕСИЕ. Баланса на походката се получава в движението. И ако  се застине в някакъв момент от движението вече няма няма баланс. Ето ви парадокс - постигане на равновесие, чрез промяна на наравновесието във всеки един момент.

Та така...
Предпочитам да живея живот, в който АЗ да стигна до нещата - да ги докосна, да влезна в тях, да видя колко са истински, и колко съм ги измислил. Да видя дали има нещо отвъд... най-много това - ОТВЪД... И докато вървя научих много за вървенето... после и за себе си.
 И понеже гледам внимателно себе си, и докато вървя, и когато пристигам, разбрах, че вървящият е по-важен от вървенето и че във вървящия е същността - а не във вървенето...
И гледам от време на време и другите вървящи по пътищата си хора. И гледайки ги, разбрах много неща за себе си...и за тяхното вървене и за моето - и от там за тях и за мен...

И един ден, когато вървях, разбрах, че може да се върви и без да се крачи... Защото всяко действие си има граница - във физическия свят за движението са едни границите... в енергетичните светове си има други граници... и границите са именно свързани с движението... Чак тогава разбрах, че има и друг начин за вървене - чрез недвижение... Че имало и други начини за правене - чрез неправене...Мислене - чрез немислене...и т.н. И чак тогава разбрах, че вътрешният покой не зависи от това дали вървиш, скачаш, тичаш... или спираш и се потяпяш в него - в океана на покоя /не на спокойствието/. Можеш да се потопиш само ако си спрял напълно. То затова и се нарича така - ПОКОЙ - не е обратно на движението - не е негова противоложност. Покоят е онова, от което движението "произлиза" и после отново се "връща" в него. Покоят е просто "ОТВЪД" движението.
И като се потопи човек в този нов океан, е съвсем различно, отколкото когато само си е фантазирал за него.
Но за този океан, няма думи - всеки, който се опита да говори за това просто си измисля, за да може да го обясни... Просто защото е ОТВЪД думите, представите, мислите, движението, вървенето, търсенето, преживяването.

И всичко не е поради това, че океанът е дълбок и нов. А защото човекът става "готов" да се потопи в него.
ЧОВЕКЪТ - всичко е заради него.
Всичко се върти около това - ЧОВЕКА.
Цялата Вселена също се върти около него - ЧОВЕКА.
А човекът се "върти" около това - КОЙ СЪМ АЗ - всеки човек - за себе си.

----------------------------------------------
ПС... Благодаря Роси, възползвах се от думите ти.
Чудесен пример за лично отношение - просто допълни примерите от предишния ми пост. Показателно и нагледно. Всъщност повечето от постовете във форума са точно това де. Не само в нашия и не само в НЕТА. Те личностите са си така - само така могат да общуват - чрез такова отношение.
 
Не съм виновен аз, Роси, че човек си оставя портрета с написаното от него. Голотата е пътя към истината за човека - не дрехите му. Не е трудно, ако човек гледа наистина, да забележи, че "царя е гол". И това, че мога да видя и през "дрехите" на написаните думи, може и да не е просто измислица... Но пък може и да е - приеми просто, че пиша глупости. Въобще можеш да ги приемеш всичките тия глупави мои писаници, както ти е угодно - ти така или иначе го правиш. Все пак вместо да се "бориш" можеше просто да се възползваш от това. Но пък когато човек се е научил да се възприема само с дрехи, как ли пък може да допусне, че е гол под тях... пък и колко е страшно това... Пък и може и да не се харесва, одобрява, приема... ГОЛ - егати - във века на хубавите и шарени дрешки. Дрешките, с които сме се научили да се обличаме, щото все има какво да крием - главно в собствените си очи.
Освен това научих, че имам една "най-силна" страна. Но се чудя от сутринта какво да я правя.  ;) Все ще й измисля нещо. Аз също съм бил шампион в измислянето... макар и в едни други години. Но мога да си ги припомня и да се развихря.  ^-^

10х


« Last Edit: август 10, 2006, 12:05:10 pm by Eternities »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #70 on: август 08, 2006, 09:53:40 am »
Един познат казваше: Аз не съм моя липсващ крак! Та и всеки един от нас не е личното си отношение. То е малко или много временна проява на нашето вървене по пътя. То е като временна опорна точка. Опорна, но временна. Но често намираме опора в него, защото всичко друго е или илюзорно или "нестава" . Май прилича на дрехата, с която някои се отъждествяват. Но ти не си дрехата която носиш. Кое си тогава? Мъглявата еманация на божественото? Със всичките ни порочни мисли в главата? Защо не. Въпроса е да знаем, че тези мисли не е задължително да са за цял живот и че те не ни представляват като цяло. Но ние сме изкушени да се самоопределяме като едикакви си и така да си затворим пердетата за по-далечно виждане. Сега може да проявявам едно, утре друго, но това са само проявите ни. Те не са ни пълномощници. Та добре е винаги да можем да се преоблечем  :)   или да се съблечем  ;)
« Last Edit: август 08, 2006, 09:56:59 am by sirius »
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #71 on: август 08, 2006, 01:04:01 pm »
...Аз съм уникален индивид - пръстови отпечатъци, генни конфигурации и пр. единствени...
Имала съм късмета 1:1000000.... да се появя на този свят...и постепенно, живеейки в среда с подобни на мен индивиди, съм се оформила като личност т. е. превърнала съм се в уникална личност- със собствени мисли, чувства, потребности,разбирания, мечти... :)
Аз живея собствения си, единствен живот, съгласно вътрешното си лично разбиране т.е. АЗ съм си една малка вселена със собствени закони и правила... :)...на фона на всички останали..И когато някой друг влезе в контакт с мен аз се опитвам да го приема /ако отговаря на моите критерии за хармония/ или да го отхвърля / ако противоречи на тях/..т.е.аз добре се познавам и се опитвам да се съхраня, за да оцелея, да не бъда разбита и унищожена като индивид-личност-човек-жена-..../последния да затвори вратата/...т.е.действа инстинкта за самосъхранение...той е много динамичен и обновяващ се съобразно средата... :)
Как приемам и как отхвърлям?... :)...чрез изразяване на лично мнение....бих го нарекла- уникално мнение-МОЕ....:)
Аз сама преценявам кога да го изразя,как да го изразя и къде да го изразя  при контактите... :)..дали да бъде в "прав" текст, да е намек или да използвам чужди думи/изрази/ подходящи за целта..по моя преценка..:)
Така разбирайки ЖИВОТА аз не вървя по общия утъпкан път, а встрани от него,което има отрицателната страна,че по-трудно и бавно се ходи  и положителната,че оставям собствени си стъпки.
Посоката и скоростта на това движение си ги определям аз самата съобразно нивото на личното ми развитие т.е. ако усетя,че нещо ми липсва или недостига или ми е необходимо за достигане на вътрешна хармония или баланс със заобикалящия ме свят.
Така,че аз не си задавам въпроса "Коя съм аз?"....това всеки знае за себе си..
Аз се питам "Какво да направя, за да оправдая съществуването си? Коя е моята мисия? Какво ще оставя след мен?"
... O0...


Offline sirius

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 730
  • Gender: Male
  • неседухатуйщонегасне
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #72 on: август 08, 2006, 01:57:16 pm »
Медеа, а кое не ти е уникално?
всеки си носи кръста: всеки знае до колко му е вътре. Но не знае още колко може да му влезе - това е щастието.

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #73 on: август 08, 2006, 05:03:10 pm »
.... :)...hmmm....,Sirius,.... :-\...hmm... :)....това,че понякога слушам своето малко човешко сърце.... :smitten: O0

rosi_banova

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #74 on: август 08, 2006, 10:19:51 pm »
  Предварително се извинявам на аудиторията,че това ,което ще напиша е искрено и лично!
Смисълът на репликата"Царят е гол!" е да се каже истината сред лъжите,които чуваш.Не напразно авторът я слага в устата на дете,защото за възрастните е много да го сторят-да кажат истината.А може би най-трудно е да я кажеш за себе си.Не мисля,че трябва да я кажем на другите,преди да сме си я казали на себе си.Не знам дали изобщо е нужно да я казваме на другите./истината за себе си/Мисля обаче, че всеки трябва да я търси.И да си я каже сам.Да остане с огледалото на душата си и хубавичко да се огледа.От това ,дали ще се хареса или не,може да тръгне да се променя или не.
Дрехите са за пред хората,Рамус!Така както и думите ,с които обличаме "своите"мисли.А пред хората човек гледа да се облече добре.Какво ако вземе назаем чужда дрешка?Нали му стои добре!Важното е да го харесат.Важното е да е модерен.Ще се въздържа от конкретен пример,макар че тук във форума ги има .Въпросът е ,че това са само думи,фрази,изречения,които не те показват такъв,какъвто си,а такъв ,какъвто искаш да те видят.Много са малко хората,които разголват истината за себе си.А може би и тя не трябва да се показва на "публично"място?
Между другото не споря и не убеждавам никого!Най-малко от всичко искам да си създавам"врагове",особено на този "фронт".Просто споделям.Аз затова съм тук,в този форум.
.......и аз ви обичам! :smitten:

strahil

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #75 on: август 09, 2006, 09:45:08 pm »
Привет rosi ! Не знам дали изобщо е нужно да я казваме на другите./истината за себе си
Моето мнение е, че никой не се интересува от моята истина, пък и да се интересува дали това ще промени нещо? Аз винаги ще се съмнявам, че Вие изказвате "самата истина" за себе си, като имам предвид, че моята "истина" се променя толкова често, че не успявам да я установя. Допускам, че и при Вас "истината" има същото поведение, а може и да бъркам!
Просто няма смисъл да се говори за "истинска" истина. В нашия свят има "моментно състояние", което ние отразяваме в "съзнанието си". каквото и да означава това. Приятна вечер. :smitten:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
За ИСТИНАТА - I част
« Reply #76 on: август 10, 2006, 09:08:40 am »
СТРАХИЛ - наистина не е нужно "да се знае дали е нужно да казваме истината за себе си на другите хора". И дали става въпрос за истината, за която говоря в следващия пост. В него става въпрос не за твоя "вариант" на прочетена, приета и обеществено полезна истина, а за СЪЩНОСТНА и ИНДИВИДУАЛНА ИСТИНА. Това разбира се е просто моя опит и не е важно дали е правилно или дали е смислено за който и да било. Това е нещо което всеки сам си определя.
Наистина не само никой не се интересува от твоята "вътрешна" истина, ами и хората с обществена нагласа даже и биха избягали от това - тях би ги интересувало дали ще научат нещо за теб, което да биха могли да "използват" - против теб. Хората, които не могат да се разголват, се ужасяват от възможността това да се прави. Нима не знаете, че и физическата голота и отношението й към нея е именно отражение за немислимостта, на която се радва идеята за "истината" за всеки човек. Истината за всеки човек е противопоказна за Груповия човек. Но в обществото има хора, които са достатъчно узрели, за да могат да се оставят на вътрешния й магнетизъм.
А за индивидуалистите положението е коренно различно - всеки от нас знае, че ти - и да я кажеш твоята истина, там откъдето почваш е крайно различна от тази, с която е почнал всеки от нас. И понеже всеки от нас вече си е дал сметка и познава силата на искреността и откровението, можем да разберен и уважим труда, който си положил и усилията и пътя, който си извървял за да го направиш възможно. Ето това е, разбираш ли? Защото всеки един от нас е минал през това - по своя си начин. Не че е важно вече това за нас. Но е разбираемо. И УВАЖИТЕЛНО.
По време на своето откровение човека, който го прави, ако вложи импулс в който е насочен към другите, изгубва дълбочината и съответно смисъла - да го насочи единствено към себе си. И това веднага си личи. Веднага се усеща - даже вижда - всеки по своя си начин. Това е и "капанчето" в самата техника - самата практика. Ако си с идеята, че го насочваш "навън" макар и несъзнателно, силата на импулса отива в егрегора. То се проектира като желание в него и поради това че импулса е толкова силен, егрегора има възможност да завърти така нещата, че да преживееш че го получаваш. Това е в случаите, когато молитвата е кодирана като желание, искане, заявка за "получаване"... И точно както е заявена, така и ще й бъде "откликнато", отговорено.... Има цели философски системи в които е залегнал този елементарен механизъм, но не "могат" да отидат по-нататък. Защото за тези, които са ги създали и за последователите, които това ги изразява, това е "ДОСТАТЪЧНО". Да искат - и да получават. Игрите на ума във всичките си превъплъщения - включително и под формата на духовни дрешки.

    Страхил, за мен:
 ИСТИНАТА /за ЧОВЕКА/ не е в някакво моментно неуловимо състояние, не е някакъв сбор от вярванията, мислите, идеите, преживяванията в даден момент, който по силата на естеството си е в непрекъсната промяна. Истината, приятелю, е в непрекъснатия ни стремеж да я търсим - докато сме в различни етапи на развитието си просто ще бъде на различни посоки и по различни начини... но това е част от МАГИЯТА НА ЖИВОТА. По този начин ИСТИНАТА ПРЕДСТАВЛЯВА НЕПРЕКЪСНАТО ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ ХОРИЗОНТ, когато ние търсим и вървим към нея. И докато вървим, за да я търсим, тя все ни се отдалечава - понякога ни се струва, че сме много близо, понякога, че сме ужасно далече... Но и двата случая са миражи. И търсейки, един ден може и да обърнем внимание на различните послания, че ИСТИНАТА е била много близо, ама ужасно близо... просто "вътре в нас". Но както е забелязано отдавна, очевидните неща за най-добре скрити. Това е "тайна", която и да иска човек не може да издаде. Само може да "премине" през преоткриването й.
--------------------
Роси,
Точно затова е направен този подраздел - за да не се извиняваш, когато пишеш "искрено и лично".
А доколко е искрено и доколко лично - това е просто граница, до която ти би си позволила да стигнеш.
Само от теб зависи. И в написаното ясно е изказано това.
« Last Edit: август 10, 2006, 11:04:41 am by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Когато човек изразява истината за себе си, това е индивидуален акт.
ИНДИВИДУАЛЕН!... За човек, който може да си го позволи.
Другите нямат никакво значение. Нито дали ще го разберат, нито дали се интересуват. Който не се интересува, може да си го пропусне. Прави се единствено за лично "разсъбличане" на дрешките и се използва импулса за промяна, за преразглеждане, за преоценка.
Трансформационният силен импулс на откровението е факт, а не е мое мнение.
Именно затова тук, в този подраздел с условното име РАМУС, се опитах да реализирам идеята си да се акцентира именно върху това.
И тук аз наблягам най-вече на това. Да може един човек да изкаже своята истина - за себе си.

===============СВОЯТА ИСТИНА  - - ЗА СЕБЕ СИ==========
Не своето разбиране, не своето мнение, не своите спомени, не идеите му за другите и света около него. Не за това, дали някой е прав, дали и доколко другите ще го разберат, дали имало смисъл и какво.
Идеите могат да бъдат всякакви... но

 
ИСТИНАТА ЗА ЧОВЕКА Е В САМИЯ ЧОВЕК.
Само ЧОВЕКЪТ Е ТОЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА КАЖЕ ИСТИНАТА ЗА СЕБЕ СИ.
Никой друг не може да знае, каже или разбира истината за друг човек.
В самия човек е предвидена предварителна възможност той да може да стигне дълбоко в себе си.
ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК.

И понятието за МОЛИТВАТА е именно това. Тя не е нито измислена, нито въведена от ИСУС. Понятието МОЛИТВА, ОТКРОВЕНИЕ, ИЗПОВЕД са синоними в дълбочината на своя смисъл. Смисълът им е едно дълбоко и силно допитване до себе си - ДЪЛБОКО и СИЛНО. Огромният изчистващ потенциал е право пропорционален на дълбочината и силата, с която се направи.

Когато се прави сам има един смисъл.
Когато се прави пред СВИДЕТЕЛ е със същия смисъл, но с друг заряд. "НЯМ СВИДЕТЕЛ" /пламъкът на свещ, огледало, скъп предмет или някакъв със специален смисъл за самия човек/ е за работа със себе си и отработване на дълбочината на откровението.
Когато свидетелят е ЧОВЕК, нещата придобиват още по-силен смисъл... защото се прави "удар" по егрегора. СИЛАТА И ДЪЛБОЧИНАТА на ИЗПОВЕДТА е пречистваща трансформационна енергия, която ви дава възможността да проникнете в себе си - дълбоко и силно. И винаги, когато се направи, в този момент ЧОВЕКЪТ ИЗЛИЗА НА ПРЕДЕН ПЛАН - ПРЕД ГРУПАТА. Яснотата на виждане се променя драстично, когато човека е докоснал себе си и съкровените си неща. Защото изведнъж същностните неща и смисъл си застават на най-високото място в човешката стълбица и се подреждат точно както са и във ВСЕЛЕНАТА.

Когато всеки човек докосне СЪКРОВЕНИТЕ СИ НЕЩА, той докосва съкровения си АЗ. Естествен момент в този процес е свялянето на всички дрешки - на всички маски, ролички, заигравки, вживявания. В тези моменти човек разбира какво означава да бъдеш харесван, и на каква цена ние непрекъснато се стремим да го получим от останалите. Когато човек докосва в СЕБЕ СИ СЪКРОВЕНОТО СИ АЗ, той се "СЪБИРА"... "уплътнява" се. Всички части на човека се събират и той става единен и цял. Спира да му е нужно да получава нещо. Спира да му е нужно да желае, да мисли, да пита, да търси... Това е смисълът на идеята да се докоснеш до духа си. Това с колкото и думи да го изказвам, не може да предаде индивидуалното "преминаване" през него.
Това не е преживяване, това не е просто каквото и да е чувство, това не е някакво усещане.
Това е ЕДНО СЪЩНОСТНО /ПРЕ/ОТКРИВАНЕ. И само е нужно да се направи.

Също така искам да отбележа, че това са само ДОКОСВАНИЯ. Винаги така се започва - с докосвания - на импулси. Човек започва като все по-често изразява вътрешната си потребност от цялостност. Единствено тогава тази цялостност може да се ДОКОСНЕ. И със силата на индивидуалната си трансформация цялата реалност за него се променя драстично. В началото само в определени мигове /които могат да ти изглеждат безкрайни/. После "излизаш" и се "връщаш обратно" в дрехите си. Не може точно да се "помни", какво точно е "докосването"... при всеки опит да си го обясниш веднага го "проваляш"... Защото със средствата на УМА не може нито да се осмисли, нито да се обясни. Просто си стои там - вътре в теб - и се оставя като една дълбоко изживяна мистерия /необясненост/. И вместо да си "спомняте", какво сте направили, просто се прави отново - не спомнянето, а докосването. Към това човек не може и няма как да се пристрасти. Всички тези естествени капанчета, харектерни на "живота в дрешки" спират да имат значение. Знаете ли защо? Защото "докосването" е толкова силен процес, че когато е налице, когато сте "вътре" в него, дрешките започват да изгарят. Това е "цената", на която може да се направи ДОКОСВАНЕ до СЪЩНОСТТА - изгубването на ЕГОТО ВИ. Защото огънят на същностният аз е толкова силен, че останалите неща, дето сме се "накичили" с тях, просто си изгарят. Ето затова човек не може да иска и да "прави" вътрешно докосване до същността си - защото ако не е вътрешно готов да плати цената си, просто не може да се случи... Другите варианти са само игричките на УМА. За тези, които силно го желаят, УМЪТ може да го изиграе - огромен набор от "духовни преживявания" има описани навсякъде в литературата. Умът на човека е силен и хитър - но само "вътре" в неговото царство. И всеки човек си има свои лични начини умът му да го играе - с неговите лични "слабости" - чрез нещата, които жадуваш, желаеш, търсиш. Това си ти - Умът просто ги използва. Защото Умът е просто превъплъщение на твоя АЗ - защото АЗ-а е "разтворен" в неговия свят. Ние сме сложили ума /чувствата си, мислите си, преживяванията си, фантазиите си, спомените си/ на нашия "ТРОН" - да управлява еднолично и уж-демократично. В Света, в който живеем, това е просто общественият начин, по който е построен животът ни. Сбор от множество хора, които са "непълни и недостатъчни" сами за себе си и се "спасяват" като си компенсират взаимно това, което всеки един от тях преживява, че не му достига. Това е и смисълът на обединението им, наречено общество. И докато те в света на ЕГОТО СИ се чувстват недостатъчни и непълни, ще имат потребността да бъдат "заедно" в театъра, на който взаимно си играят. Хем заедно, но всеки си "запълва" собствените си "празноти" - и го прави всеки за себе си, но под формата че служи, помага, работи, обича....А това са просто бледите заместители на онова, което е "вътре" в тях. Едни бледи сенки-проекции, на "светлината" на вътрешната им същност. Слаби и неясни спомени от "тогава", когато са били "Цялостни и пълни"....

Ето това е поредния ми опит да представя с написани думи някои аспекти от това да бъдеш индивидуалист.
« Last Edit: август 10, 2006, 10:50:41 am by Eternities »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
ЗА ИСТИНАТА - III част. ОПИТ ЗА ЕСЕНЦИАЛЕН ИЗКАЗ.
« Reply #78 on: август 10, 2006, 09:44:28 am »
СМИСЪЛЪТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА е това, че
 
                              ====     ТАМ, В ДЪЛБОЧИНАТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС, Е ИСТИНАТА ЗА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.   ====

ТАМ - В ДЪЛБОЧИНАТА - "ИСТИНИТЕ" на ВСЕКИ ОТ НАС ЗАПОЧВАТ ДА СЕ "СЛИВАТ" и НАКРАЯ СЕ СЪБИРАТ В ЕДНО

Въпросът е, че когато това се случи, НАС ВЕЧЕ НЯМА ДА НИ ИМА - ЩЕ СМЕ ИЗГОРЕЛИ ВЕЧЕ В ПЛАМЪКА НА ИСТИНАТА и ЩЕ ОСТАНЕ САМО ИСТИНАТА - БЕЗ НАС. ЧАК ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕМ ИСТИНАТА ЗА ВСЕЛЕНАТА. ЗАЩОТО СТАВАМЕ САМАТА ВСЕЛЕНА.

Това е пътя за тези, които са "узрели" да изгорят. Готовността им е е пряко свързана с там, докъдето са стигнали в пътя си.
А когато се говори за ПЪТ - това се има предвид - Пътят към ИСТИНАТА, ЧОВЕКА, ВСЕЛЕНАТА.... ТЕ СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО. Всяко съдържа в себе си ДРУГОТО. ТЕ СА ПРОСТО СИНОНИМИ - ТАМ В "ДЪЛБОЧИНАТА" СИ.

А що се отнася до ПЪТЯ - Търсенето, лутането, неудовлетворението също са вървене по пътя. Те също са част от този път. По пътя си човекът не може да не върви. Развитието има само една посока, макар да ни се струва, че понякога крачим "назад". Крачките "НАЗАД" са също част от вървенето. НАПРЕД и НАЗАД са само условни и преходни понятия и това е и тяхното значение.
Така, че просто се върви - ВСИЧКИ ТОВА ПРАВИМ.


« Last Edit: август 10, 2006, 10:53:02 am by Eternities »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

strahil

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ - Същността на истината..
« Reply #79 on: август 10, 2006, 11:35:08 am »
Привет приятелю ramus !
Истината, приятелю, е в непрекъснатия ни стремеж да я търсим
И така приятелю важно ли е за индивидуалиста, какво търси или не? Може би търсенето при него си е само негово умозрително упражнение, с което си доставя удоволствие осезаемо само от него? Ако е така не разбирам, кое го кара да публикува мислите и преживяванията си, та нали оценката на околните няма никаква стойност за него, защото го прави само за себе си? Моля помогнете ми или както казват хората "светнете ме". Благодаря Ви за вниманието. Желая Ви приятен ден във Вашия свят на индивидуалист. :smitten:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Опит за "не-отговор".
« Reply #80 on: август 10, 2006, 02:44:38 pm »
Страхил,
Написаното от мен, или нещо ти "говори" приятелю, или просто се налага да си стъкмяваш някаква картина - в случая за това - кой, какъв е и какво прави въобще оня, дето се нарича индивидуалист. Това няма как да си го обясниш, нито има как някой да ти го обясни.
За какво ти е нужно да ти обясня аз, защо правя или не правя каквото и да е. Просто сме различни - и това е. Ти не можеш нито е нужно да правиш като мен... защото дори и да го правиш, като мен няма да станеш... нито аз като теб. Просто сме различни - нищо повече.

В твоя живот ти си си в центъра.
САМО ТИ.
Нямаш нужда от никаква помощ, нито е нужно някой да те светне. Може би през целия си живот ти е било нужно именно това - някой да ти каже, или обясни за "важните", "правилните" и истинските неща. Но това е просто лъжа - ТЕБ ТЕ НЯМА В ТИЯ ОБЯСНЕНИЯ. Единствено, което ти остава, е просто да ги приемеш и на онези, които ти вършат работа, да им сложиш етикет, че вече са твои. Но това приятелю върши работа само в началото - това е просто лесния вариант.
За да те има ТЕБ в нещата от живота, е нужно просто ти да си ги направиш - сам за себе си. Единствено тогава ще ти "светне".
Ти също носиш в себе си дълбоко своето индивидуално - както и всеки човек. Един ден ще "разцъфти"... Това ще стане само когато му дойде времето. Все някога... все някъде. И когато това стане факт, няма да са ти нужни нито обяснения, нито "светване"... Теб ще те питат, защо правиш или говориш това или онова.

Ще ти кажа, защо все още се интересувам от другите хора и защо толкова уважавам вътрешния им свят...:
Защото приятелю, чрез тях разбирам в дълбочина за онези възможности и избори, които аз не съм направил.
Чрез тях аз осмислям онези събития, които са останали встрани от моя личен избор за това кой съм аз.
И чрез това аз откривам постепенно пъзела на картината си за СВЕТА.
Другите хора ми показват кой съм могъл да бъда.
Използвам другите хора и целия потенциал на опита и познанията ми, за да се добера, до "скритите места" на самия мен.

Сега ще ти кажа, защо пиша все неща, които на теб ти изглеждат просто мисли и преживявания.
Защото, когато пиша за своите неща, осмислям по-лесно и сериозно себе си и живота, който живея. Това е част от личната ми практика. Това е част от личните ми техники по отношение на практиката ми. Ние с теб сме много различни хора и не очаквам това да те "светне" по какъвто и да било начин. Но това е истината за мен.

И не е нужно непрекъснато да ме питате "кой съм аз" и "защо е нужно да правя това или онова".
Както вече написах в поста си за "възприемането на текстове от мозъка", това, че умът ни си "филтрира" информацията ни от света, за да си защити вече направената от него картинка на света, е явление  и аз съм просто поредният, който е говорил за него. А също така и че интерпретацията е ключът към възприемането, защото ако нямаме модел /схема, матрица/ за разпознаване на някакво събитие, това събитие или се отхвърля, или се отрича, или пък се поставя етикета на "най-близко" по асоциация. Нито съм го открил, нито това е нещо оригинално. Аз обаче го преоткрих за себе си. Всеки, който е започнал да се наблюдава, стига до това - в началото само се "вижда", после се осмисля и разбира... след това се откриват причините и механизма. Вярно е, че не става толкова лесно, колкото го пиша... но си заслужава каквато и да е "цена".

Както вече неведнъж съм писал оценките и етикетите ви за мен са естествено следствие на всеки един от вас. Откакто пиша във този форум, по този начин непрекъснато ме "апострофират", иронизират, възхваляват, или пък оценят, опитвайки се да ме оприличат на някаква "готова категория". Вчера последно ми писаха, че съм просветлен индивидуалист, наричаха ме "ошовист"... или пък "уолшовист", някои ме нарекоха слуга на дявола /навремето... по-отдавна/, в този форум искаха да ми показват, какво е любовта, защото такъв, какъвто съм, явно душата ми била загубена и трябва да ме спасяват. Писали са ми, че съм един "самовлюбен егоист", интересуващ се единствено и само от моите си фантазии и не съм обръщал внимание на истинските и реалните хора... Питали са ме досега "амнайсет" пъти едни и същи въпроси... от които най-честият е "как пък успявам да разбера" дали сега такъв, какъвто съм не е просто някаква друга маска - някаква такава особена - по-изтънчена. Изкарвали са ме, че съм просто поредният, който си търси внимание, като се прави на интересен с жонглиране с думички, заучени фрази... "манипулатор" също са ме изкарвали........ Но върхът на всичко беше, когато ме нарисуваха, като в приказката "спящата красавица", където аз съм в ролята на принцесата, която е заспала дълбокия си сън и вместо принц, идва принцесата за да ме целуне и събуди от "СЪНЯ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО", което ако не бъде направено така и ще си спя вечно. И като се събудя да ми се отворят очите за любовта, приятелството, духовността, Истината...
 Тогава наистина се възхитих на ловкостта и изобретателността с която някои хора се опитват да постигнат своето си....

И всичко това е защото на повечето хора им се занимава със всичко друго, но само и само да не е със себе си. Вечната спортна дисциплина - бягането. Вместо да говорят собствените си неща, предпочита се да се обсъжда, какво са говорили другите. Вместо да се търси причината в себе си, се търсят и задават въпроси, като "има ли смисъл..."... "защо ли все на мен се случва..."... и прочее такива въпросчета-капанчета, на които търсенето на отговор да ни вкара в пълно безсмислие. И всичко само и само да сме далече от себе си и да обикаляме в периферията - далеч от центъра си. Да облечем с думи и обяснения всички слабости, които иначе много добре си знаем и усещаме. Както когато посягаме за пореден пък към цигарата вече не се и питаме защо всъщност "пуша"... примирирението вече е минало. Но ако някой друг ви пита за същото, най-често ставате раздразнителни, или се оправдаваме по шаблон. Ако някой друг ви попита, защо вечер ви е необходимо да седнете на чашка ракия /примерно/. За какво ви е тя?... А на чашка кафе? А тя за какво ви е? Колко хора ще ви признаят, че всичко е заради нещо, наречено удоволствие...а колко хора биха ви казали, че е заради нещо "отвъд" удоволствието. Вечната игра на криене, оправдание - едно и също. Същите тези хора са в състояние да ви говорят с часове за духовността, в коя книга какво е пишело, да ви цитират огромен брой текстове или заглавия, да ви обясняват какво и защо става еди как си. Могат да ви разкрият тайните на футбола и политиката /за мъжете - в което ние българите сме шампиони в знаенето на всичко/, или пък безбройните разказвания какво се е случило, характерно за един типичен женски разговор / от рода на ..."Пък вчера ходих при... и той ми вика... и аз му казвам... и той знаеш ли какво направи.....и т.н."/.
    Ще се видят безброй хора, които ви казват, че хората не могат един без друг /понеже в техния живот точно те най-много имат нужда от такова отношение... но те няма да ви го кажат така/. Важното е, че ще намерят всякакъв начин да ви убедят и да ви докажат, че Вселената е направила така, че хората да са само заедно, че хората са родени един за друг - особено красивата приказка за "душите-двойка"... за духовната половинка... ПОЛОВИНКА!!! Представяте ли си - човек просто си стои половинка, докато не намери своята сродна душа... и чак тогава ставали цяло. И това даже е облечено в Духовни Дрехи.... А всъщност... в живота си тези точно хора са направили най-често избор да бъдат зависими, просто жадуват да бъдат харесвани, да получат уважение, внимание... да избягат от самотата... или от несполучливо избрания си партньор в живота... от това, че имат проблеми - характерови, сексуални, междуличностни... че се опитват да избягат от страховете и преживяванията си за нещастията, които са им се случили в живота.... Тежко и горко на "половинката" като я "намерят"...

И... всеки търси утеха... Къде? Ами в чудесната зона на интелектуалното. Идеи колкото искаш. Начини да си ги нагодите както ви е необходимо, за да си намерите обяснения и опревдания - всякакви. И всичко това идва главно за да "покрие" с прозрачен капак това, че не успяваме или не сме успели, че сме пропуснали или пък съжаляваме... че не се харесваме и се осъждаме за толкова много неща, че окайваме съдбата си и вместо това се спасяваме от идеята ни, че сме посредствени, с много мислене и говорене - на готови фрази, шаблонни изрази, готови схемички... кой каквото му харесва...

ТОВА ЛИ Е СПАСЕНИЕТО?
Всички знаят че не е... но пък е най-лесното... става по инерция... Дава ни възможност да се оправдаваме, че това ни е карма, такъв е животът... нищо не може да се промени... А ако е нужна промяна - това е на човека до нас, на групата ни, на Човечеството като цяло. Пропагандираме колко е Велик Бог... и колко е несправедлив светът. Казваме на другите, че истината е във живеенето "FUN"... че само кефа и удоволствието имат значение, пък дори и да са облечени във вид на гледка на цвете, планина, слънце или калинка. Има уверения, че радостта от живота е най-важна от всичко. Способни сме да облечем порива за удоволствие в толкова различни и красиви дрешки, че вече има начин дори и за духовни такива.

Това така или иначе е част от живота ни...  - НА ВСИЧКИ... Но кое и какво ни пречи да изкараме всичките си неща на показ и да можем да си позволим да говорим ОТКРИТО за тях. Да можем да се опитаме да видим какво ни пречи, защо сме избрали това или онова, защо сме избрали отчаянието или готовата фраза "НЕ МОГА..."... какво се крие зад фразата "не искам"... "харесва ми"... "въпрос на вкус"... Какво е и защо е нужна промяната.... и много още други елементарни, но същностни въпросчета, приканващи именно към осмисляне на един живот - НАШИЯ ЖИВОТ. Независимо какъв е. Защото навсякъде е казано по различни начини, че докато не се разрешат конфликтите вътре в самия човек, не може да продължи развитието му. Всичко друго си е просто АЛА-БАЛА. Празнота облечена в празни думи... само и само да се скрие празнотата в целия живот, която всеки усеща в себе си...
-------------------------------------------------------------------------

Ами това е, приятелю Страхил. Използвах въпросите ви - днес просто ми е ден за писане. Или както сме свикнали да му казваме - вдъхновение. Творческо.
Често пишеш във форума "помогнете ми"..."бих искал да ми обясните"..."не разбирам"... а всъщност това няма кой да го направи заради теб. Това е въпрос на работа и практика... и на още някои неща... Няма кой да извърви твоят път, нито е нужно да го прави... Така ще се обесмисли твоето съществуване...
Всичко това разбира се е мое мнение... или го приеми както искаш - по твой избор... За мен няма значение.
Но възможно е за теб да има...
И това, че си приел да нямаме избори може и да означава, че ти си се отказал от своите ... или че си пропуснал да направиш пододящите... когато му е било времето.
Има едно нещо, което стои над въпроса имаме ли избор или нямаме - това е идеята, че дори и това е плод на отношението ни...
И когато човек се пита "имам ли избор или нямам" е просто също избор... Просто това е поредния избор в живота ни, защото можем да изберем да преживеем да нямаме избор...
И за избралия този вариант точно това е и преживяването му и това е неговата реалност - БЕЗ ИЗБОР. Защото вече си го избрал и Вселената ти създава възможността да го преживееш.


« Last Edit: август 10, 2006, 04:50:41 pm by Eternities »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

Nirvana

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #81 on: август 10, 2006, 06:56:56 pm »
Рамус, ти верно знаеш много- тоз път вече ще ти пиша точки   :coolsmiley: 
Само че с твоят пръст можеш да посочиш само твоята луна. Опитът ти да сочиш чуждите луни е смешен. Да не споменавам, че не виждаш по- далеч от пръстите, с които ги сочат...
Ама ти нъл си Пич и не ти дреме за откритото ( в случая оценки), а търсиш скритото, (че е по- лесно) ...
Quote
Използвам другите хора и целия потенциал на опита и познанията ми, за да се добера, до "скритите места" на самия мен.
Всички останали хора "представляват" скритите ти места!? Е, нали си различен от тях!?
Откриването на  твоето "скритото" в другите, дава основание за приписване на твоето открито на всички тях!? Е, нали си различен!?
Ако човек е индивидуалист- за него всички останали са...
В крайна сметка- различен си, да... но не в насоката, в която ти се иска...  :P   >:D

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #82 on: август 10, 2006, 08:14:12 pm »
Ами... Добре,
Ако ти е смешно - смей се... Ако не ти харесва - не го чети. Ако не го разбираш - голяма работа.
Но ти самата също изказваш становище и то във формата на въпрос.
нищо не ме питаш... нищо не ми казваш... освен някои твои неща...
Добре... благодаря!

Нищо повече не мога да направя -
или се възползвай или не го чети... или пък прави каквото си решиш.
За мен няма значение.
Но прави впечатление че някои "мнения" си приличат - както и по съдържание... така и по послание.
И някои мнения много се доближават до "реакция" на личното отношение.
Например едно от най-лесните индикации за хората с лично отношение е следното:
казват -
"не ме дразни" /вместо "аз се дразня"/;
" не ме обиждай" /вместо "обиждам се"/
"правиш ме да се чувствам щастлив /нещастен/" /вместо "щастлив съм" - /нещастен съм//...
И така - нали се сещаш - за тях света просто тече някъде извън тях - те са само огледало - както духа вятърът натам им се раздува платното. "РЕАКТИВНИ ХОРА" - живота просто си върви - те само му реагират. Приемат че нищо не зависи от тях. Хората, света, живота са виновни за всичко, свързано с техния живот. Те приемат че действията са им ограничени, нямат избор... трябва да се примирят.... и т.н.
С това не ти правя "портрет"... само искам с него да ти кажа нещо... иносказателно... индиректно. Каквото разбереш - това. Обяснения не са нужни. 
--------------------------------------------------
Да... това е моето мнение...
може да е каквото и да е - грешно, смешно, ограничено, елементарно, глупаво, различно... какво от това?
Аз работя условно с него - ако за теб има някакво значение - използвай го. Ако няма никакво значение - зарежи го.
На мен самия е важно да ми свърши работа... и после го оставям - променям го... развивам го...
Само това - просто за мен наистина няма значение.
Но аз "си работя" по себе си... защо и как - това не  е важно далои някой го разбира...
Никъде ти самата не пишеш за себе си... само подаваш сигнали, оспорваш или подкрепяш... пишеш цитати или даваш доказателства...
Напиши ти самата нещо за себе си... нещо истинско... силно...
Защото е много лесно просто така - "ти - това и това... може би... не така - а така... защо ли...? Не мислиш ли...".
Даже и не си допуснала за миг, че просто не си разбрала някои неща... особено това за хората и мен.

В края на сметка - какво ли ми се иска и каква ли е посоката?
Но дали това е въпроса?
И ЧИЙ Е ТОЗИ ВЪПРОС и
КАКВО ЛИ ИСКА ДА ИЗЯСНИ?
и ЗА КОЙ от нас двамата?




 
« Last Edit: август 10, 2006, 08:43:56 pm by ramus »
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

grizzly

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #83 on: август 10, 2006, 08:22:54 pm »
Рамус, ти верно знаеш много- тоз път вече ще ти пиша точки   :coolsmiley: 
Само че с твоят пръст можеш да посочиш само твоята луна. Опитът ти да сочиш чуждите луни е смешен. Да не споменавам, че не виждаш по- далеч от пръстите, с които ги сочат...
Ама ти нъл си Пич и не ти дреме за откритото ( в случая оценки), а търсиш скритото, (че е по- лесно) ...
Quote
Използвам другите хора и целия потенциал на опита и познанията ми, за да се добера, до "скритите места" на самия мен.
Всички останали хора "представляват" скритите ти места!? Е, нали си различен от тях!?
Откриването на  твоето "скритото" в другите, дава основание за приписване на твоето открито на всички тях!? Е, нали си различен!?
Ако човек е индивидуалист- за него всички останали са...
В крайна сметка- различен си, да... но не в насоката, в която ти се иска...  :P   >:D


Индивидуализъм, не значи, че човекът е социопат и отписва всички останали от живота си, и като опитности.Търсененто на скритото било по-лесно ? Друг път ;)  Нещо не го разбра съвсем Рамус, но пък и той ти се върза.Готини сте  :smitten:

Offline ramus

  • Напреднал
  • *****
  • Posts: 1076
  • Gender: Male
  • никой
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #84 on: август 10, 2006, 08:56:20 pm »
Че какво ли да правя друго, освен да се вързвам...  :2funny:
По-вързан от мен - няма къде.

Ама толкова ли е трудно бе хора, да се разбере, че пиша използвайки постовете ви... само изглежда че им отговарям... само използвам никовете. Използвам ги за да пиша някои неща... Вие самите ми давате повод, давате ми посока на изказа... Вие създавате вълна, аз се качвам на гребена й и  пътувам заедно с нея. Така пиша на различни теми, по различни начини, към различни мнения, използвам различните провокации... това е една игра с мен си - за мен си.

Просто ви "използвам" - това е.
Дори и в този пост. Дори и сега...
Вие самите ми давате възможността за това.
За което съм благодарил много пъти...
Както и сега...

Благодаря... най-много на "критиците"... и на всички други.
АВТОРЪТ винаги съотвества на Поста си,
защото ПРИНЦИПА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения.

strahil

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #85 on: август 10, 2006, 08:59:32 pm »
Привет уважаеми приятелю ramus ! От нашия диалог за мен стана ясно, че ние просто нямаме за какво да си говорим на този етап. Лично аз ще се задоволя да чета постингите Ви и ако предложите нещо различно от това, което досега споделяте ще подновим диалога. Беше ми приятно, че все пак разменихме няколко диалога..или мнения...Желая Ви успех, каквото и да означава това за Вас. :smitten:

OM

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #86 on: август 10, 2006, 09:23:55 pm »
Ramus, prav si po princip i za Absoliutnata istinata(koito kazva, 4e niama takava se opitva da zabludi nas ili sebe si), nai-ve4e za tova, 4e obiasniaviaki ne6to na drugite sam vuzpriema6 ne6tata po-izdulboko, t.e. pak izliza, 4e za sebesi go pravi6, prav si, 4e 4rez podadenite temi ili vuprosi ot drugite kara vseki da potursi svoeto mnenie ili da nameri razre6enieto na vuprosa, kara ni da se zamislim, da vniknem po-nadulboko v ne6tata, da razviem sebe si nai-ve4e; vuv vsi4ki slu4ai ako razsujdavame sami i ne ni e nujen dialog s nikoi drug to zna4i, 4e ili sme stignali nivoto na maimunite; ili sme si samodostatu4ni, koeto pak ne otri4a ob6tuvaneto s hora.
Edno samo te molia(ili suvetvam, dumite sa bez zna4enie) izlez ot tozi filiosofski re4nik, zapazi go za ob6testvoto na filisofi, tuk vuv foruma e trudno  se vuzpriema tozi jargon, sigurno togava niama da ima nujda da dava6 tolkova dulgi i obstoiatelstveni obiasnenia, koito otnovo triabva da se obiasniavat(ako ne iska6 to4no tova, razbira se) :D

medea

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #87 on: август 10, 2006, 09:52:11 pm »

.....Оооооо....престанете да се карате.... :tickedoff:......
RAMUS,ти не разбираш, че хората не понасят да се отнасят към тях като към опитни зайчета...Всеки си има достойнство и самочувствие..Аз например се кефя като ти чета постингите от които личи, че и ти четеш моите... :)... радвам се да ти бъда полезна..дори и с глупостта си...все е полза.....но не всеки така го разбира.....
А вие, обидените, по- спокойно...не пречете на изследователя да си върши работата...даже му помагайте и се УСМИХНЕТЕ като прочетете следната поучителна притча...... :2funny:

ПИЛЕТО

Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!
Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.
На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.
Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повторяемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.
На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...
...... :)

Nirvana

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #88 on: август 10, 2006, 10:22:13 pm »
Quote
И така - нали се сещаш - за тях света просто тече някъде извън тях - те са само огледало - както духа вятърът натам им се раздува платното. "РЕАКТИВНИ ХОРА" - живота просто си върви - те само му реагират.
..............
Вие самите ми давате повод, давате ми посока на изказа... Вие създавате вълна, аз се качвам на гребена й и  пътувам заедно с нея.
Та това първото за мен ли го писа или за себе си!?
На мен ми се струва, че моето платното  все е срещу вятъра... Пък знам ли, може би ти знаеш по- добре от мен (само на база мнението ми за свободата)!?

"нищо не ме питаш... "
 Не питам или не искаш да отговориш (че не виждам отговори)?

"Но прави впечатление че някои "мнения" си приличат - както и по съдържание... така и по послание." 
Наистина прави.. прегледай си постовете. Мен ме остави- аз съм си съвсем обикновенна  :uglystupid2: и приликата е нормална...

"Никъде ти самата не пишеш за себе си... само подаваш сигнали, оспорваш или подкрепяш... пишеш цитати или даваш доказателства..."
Странно впечатление... още някой материал за изследване ли ти трябва!? Ако има кой да чете- писаното е предостатъчно.
 >:D    :P

Гризли,  "Друг път" за теб или "Друг път" за него?  :idiot2:


bee

  • Guest
Re: КОМЕНТАРИ и ВЪПРОСИ
« Reply #89 on: август 11, 2006, 12:38:27 am »
когато смятате, че Истината е ЕДНА, и тя е изключително простичка и ясна /тя наистина е такава... но от друга реалност/

Когато решиш да ни попишеш за тази "друга реалност", ми се обади специално. :)