Бях наблюдател, току-що дошъл от духовния свят.
Тези, които виждах, също ме виждаха. Чудесно дете, казваха те на майка ми, дълбоко в душите си благодарни, че
никога няма да бъдат отново на моята възраст. Щастливец! Погледнете тези големи очи... невинни, щастливи,
спокойни.
Не е истина, не е истина, не е истина.
Водех най-голямата борба в живота си в онези първи часове и губех, ред по ред падаха моите позиции.
- Аз съм - заявявах на света. - Аз съм нероден, неумиращ, индивидуално проявление на вечния живот, избрал време-пространството за своя учебна и игрална площадка. Дошъл съм тук заради удоволствието да се срещна със старите си приятели, да предизвикам отново своите скъпи стари врагове...
Като удар в лицето с железен ботуш - такива бяха
моите врагове. Нямаше нужда да използват думи, няма-
ха нужда от тях.
Каква болка! Добре дошъл във време-пространство-
то, в тази Земя, която не предлага алтернативен избор.
Каквото виждаш, това е, приятел. Сега ти се струва много смътно, но колкото повече очите ти се приспособяват,
толкова по-лошо става. Тук е мраз, тук е глад, тук е жажда, тук е твоето тяло, което е всичко, останало от теб.
Няма го вече всеобхватния вечен живот. Всичко, което
стои между тебе и смъртта са двама смъртни, които почти не познаваш, двама смъртни, които не са съвсем сигурни, че желаят да бъдат твои родители.
- Но аз си спомням живота преди да дойда тук! Нямах нужда да дишам, нито да ям, нямах нужда от тяло, за
да живея, н въпреки това бях жив! Аз съм избрал своите
родители и те са ме избрали! Аз съм избрал това време!
Спомням си...
Всичко, което си спомняш, е сън! Отблясъци в празния ти детски ум. Покажи ни този живот, посочи ни го.
Не можеш ли? Опитай се! Забравил ли си къде е? Толкова скоро?
Опитай, дете... задръж дъх три минути, премини
през ледовете за пет, заспи в снега за десет, напусни майка си за един ден. Опитай, а после ела и ни разкажи за
Вечния Живот!
Мъглявото новородено съзнание кръжи и губи всяка минута по една битка. Няма време да мисли, времето
е принадлежност на физическия свят. Светът води бит-
ката със собствени средства - няма нищо истинно, освен
онова, което можеш да видиш с очите и да докоснеш с
пръстите. Няма други доказателства, освен физическите,
всичко останало е повод за насмешки.
Губя равновесие, притиснат съм до стената. Децата
не знаят коя страна на сабята да хванат. Дори и най-тьпата от тези зли армии ме превъзхожда по численост и
може да ме разкъса на парченца като малък метежник,
преди още да прогледна.

=>